№35
гр. Силистра, 20.02.2020 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на петнадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Краева
мл. съдия Огнян Маладжиков
При
секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев
въззивно гражданско дело № 331/2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба от „ОТП Факторинг
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Оборище“, бул. „Александър Дондуков“, № 19, ет. 2, представлявано от
Илка Георгиева Димова – Мазгалева – изпълнителен директор и Емил Димитров
Кръстев, против Решение № 163 от 16.09.2019г. постановено по гр. дело № 188/2018г.
на ДРС, с което първоинстанционният съд е отхвърлил исковете с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, да бъде осъден ответника Ц.И.К., с ЕГН **********,***,
да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД гр. София:
-
сумата от 14 067.00 лв. – изискуема главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 18.09.2008 г. за периода от 30.03.2013 г. до 30.03.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
-
сумата от 1 228.86 лева – предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 18.09.2008 г., за
периода от 30.04.2018 г. до 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
-
сумата от 1 550.66 лв. – изискуема договорна лихва за периода от 30.04.2015 г.
до 30.03.2018 г. , като погасени по давност.
Със
същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД , предявен от „ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, да бъде осъден ответника Ц.И.К., с ЕГН **********,
да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД гр. София всички вноски с настъпил
падеж към датата на приключване на съдебното дирене, съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК.
Съдът
е осъдил „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адвокат В.И.В.,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение
в размер на 1 327.43 лв. /хиляда триста двадесет и седем лева и четиридесет и
три стотинки/.
Въззивникът
– „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „Александър Дондуков“, № 19, ет.2,
представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева – изпълнителен директор и
Емил Димитров Кръстев, не е доволен от първоинстанционното решение считайки, че
същото е неправилно, като в тази връзка желае същото да бъде отменено, а вместо
него въззивния съд да постанови друго, с което да уважи изцяло осъдителните му
искови претенции срещу ответника. Претендира деловодни разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемият – Ц.И.К., с ЕГН **********,***, депозира писмен
отговор на въззивната жалба, в който излага становище за нейната
неоснователност и моли въззивния съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното с
нея първоинстанционно съдебно решение. Претендира разноски.
Съдът – след като
прецени събраните по делото доказателства, намира
въззивната жалба за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната
жалба за основателна по следните съображения:
За
да постанови атакуваното решение първостепенния съд приел, че основният иск от
14 067.00 лв. – изискуема главница, дължима за периода от 30.03.2013 г. до
30.03.2018 г. и за сумата от 1 550.66 лв. – изискуема договорна лихва за
периода от 30.04.2015 г. до 30.03.2018 г., произтичащи от договора за кредит от
18.09.2008 г., е погасен по давност, тъй като до връчване на преписа от
исковата молба с приложенията ѝ на ответника, същият не е поканен да
изпълни доброволно задълженията си. Районният съдия е приел, че съгласно чл.
5.4. от § 5 от договора за цесия банката е предоставила на ищеца пълномощно,
въз основа на което последният е следвало да уведоми длъжника за прехвърляне на
вземанията, считано от 04.02.2013г., от който момент според съда е започнала да
тече погасителна давност по отношение на произтичащите от договора за кредит
изискуеми вземания, и която е изтекла на 04.02.2018 г., т. е. повече от два
месеца преди образуване на първоинстанционното дело. Според съда дори да се
приеме, че давността е била прекъсната с подаване в РС-Силистра на заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на 18.10.2012 г., то от тази дата
до 12.10.2017 г. отново е изтекъл 5-годишния давностен срок, с който вземанията
на ищеца са погасени по давност. Позовавайки се на текста на чл. 119 от ЗЗД,
съдът приел, че и задължението за претендираната договорна лихва в размер на 1
550.66 лв. за периода от 30.04.2015 г. до 30.03.2018 г., е погасено,.
Съдът
приел за неоснователен и предявения осъдителен иск за сумата от 1 228.86 лева –
предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от
18.09.2008 г., за периода от 30.04.2018 г. до 18.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане съобразявайки обстоятелствата касателно договора за
прехвърляне на вземане овластил ищеца с активна процесуална легитимация. Съдът
приел, че предмет на договора за цесия са задължения, които според банката са
били изискуеми към датата на сключването му, прехвърлени са вземания по кредит,
за които се е считало, че е с настъпила предсрочна изискуемост, а не вземания
за вноски, чийто падеж все още не е настъпил. В тази връзка съдът преценил, че
правото на цесионера да иска предсрочно изпълнение на задължението по сключения
договор за заем е допълнително право, което следва да бъде уредено в отделен
договор, респ. с изрична клауза /Решение от 3.05.2004 г. на ВКС по гр. д. №
1237/2003 г., I о.,ТК/, данни за наличието на каквато липсват по делото. По
тези причини първостепенния съдебен състав приел, че процесният договор за
цесия от 31.01.2013 г., на който се позовава ищеца, има за предмет вземане,
което не е било възникнало на посоченото от цедента основание, към момента на
сключване на договора процесното вземане още не е съществувало и не е било
изискуемо, т. е. то не се включва в предмета на цесията, което пък е мотивирало
съда да приеме, че ищецът не може успешно се легитимира като кредитор на
спорния дълг.
По тези съображения е отхвърлен и
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за стойността на всички
неплатени и падежирани до приключването на съдебното дирене вноски по кредита.
За да обоснове жалбата си въззивникът
приема за неправилен изводът на съда, от кой момент започва да тече
погасителната давност по отношение на произтичащите от договора за кредит
вземания.
Позовавайки се на съдебната практика - Решение
№ 139/05.11.2014г. по т.д, № 57/2012г. на ВКС, I и Решение № 114/07.09.2016г.
по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о. въззивникът приема, че с депозиранито на исковата
молба дружеството се е възползвало от правото си да превърне непогасения
остатък от задължението в предсрочно изискуем, от който момент следва да се съобразява
погасителната давност.
Сочи се за неправилен е изводът на съда,
че погасителната давност е започнала да тече на дата 04.02.2013г., поради
обстоятелството, че настъпилата предсрочна изискуемост на вземането не е била
обявена на кредитополучателя, а това става на по- късен етап едва с
депозираната искова молба. Оспорва се становището на съда, че след като „Банка
ДСК“ ЕАД, е предоставила пълномощно, с което “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, има
правото да обяви за прехвърлянето на вземането, то от тази следва да се
съобразява изискуемостта на вземането.
В жалбата пространно се излага
фактологията по казуса и наличието на договорните предпоставки установяващи
твърдяната основателност на претенцията. Коментира се обстоятелството, че по
времето, когато е сключена цесията между банката и настоящия ищец не е било
налице изискването въведено с постановяването на ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
банката кредитор да е връчила уведомление за настъпването на изискуемостта на
вземането. В този смисъл се сочи, че за банката кредитор не е съществувало
изрично задължение да обяви изискуемостта на вземането, което настъпило по
силата на договорните клаузи при определени предпоставки. Ето защо цедентът не
е могъл да съобрази поведението си с последвалата задължителна тълкувателна
практика на ВКС. Предвид изложеното жалбоподателят приема, че правото да обяви
предсрочната изискуемост е останало неупражнено към дата на цесията, поради
което същото е прехвърлено на цесионера, който встъпвайки в правата на своя
праводател обявява настъпването на предсрочната изискуемост на
кредитополучателя с връчване на препис от исковата молба. Допълнителен довод в
този смисъл е приложеното, към искова молба споразумение сключеното между
„Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, към договора за цесия, с което
цедентът прехвърля изрично на цесионера преобразуващото право да обявява
предсрочна изискуемост по цедираните вземания. С предявените осъдителни
претенции на страница три от исковата молба изрично е посочено, че цесионерът
„ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК *********, се възползва от правото си да
превърне непогасеният остатък от задължението, произтичащо от Договор за кредит
за текущо потребление от 18.09,2008г, в предсрочно изискуем, обявявайки това на
кредитополучателя с исковата молба. Цитира се Решение № 161 от 08.02.2016 г.,
постановено по т.д. № 1153/2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което съдът
приема, че: „Исковата молба може и има характер на волеизявление на кредитора,
че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на
ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника, а когато
това стане СЛЕД подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
последицата е настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита, ако са налице останалите предпоставки.“
В жалбата се сочи и практика на ВКС,
съгласно която, дори при липса на изрично делегирано право от цедента на
цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със
сключването на договора за цесия върху цедента преминава правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем. (Решение № 204/25.01.2018 г. по т.д. №
2230/2016 г. по описа на ВКС, I т.о.).
Въззивникът изразява несъгласие с извода
на съда, че банката е прехвърлила вземания по кредит, за които е считала, че са
с настъпила предсрочна изискуемост, а не вземания за вноски, чийто падеж все
още не настъпил. Сочи се, че предмет на цесията в случая е пакет от вземания,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли
лихви, в това число и вземанията по процесното кредитно правоотношение.
Според въззивника за да бъде възможен
предметът на сделката, необходимо е да е налице действително, съществуващо
вземане, годно да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Вземането към датата
на сключване на договора за цесия трябва да е съществуващо или възникването му
да е възможно дори и предмет на цесията да са бъдещи валидно възникнали и
съществуващи вземания, макар и с ненастъпил падеж, който да настъпва по-късно.
В жалбата се коментира съдържанието на
процесния договор за цесия, в който според жалбоподателя не е посочено, че се
прехвърлят изискуеми или присъдени вземания. Твърди се, че страните по договора
за цесия не са дефинирали предмета му като присъдени, нито дори като предсрочно
изискуеми вземания. Предмет са вземания по необслужвани (просрочени) договори
за кредит, без разграничение дали за същите е налице надлежно обявена
предсрочна изискуемост, респ. дали е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист или не.
Ответникът по жалбата Ц.К.
напротив изразява становище, че ищецът е придобил вземане, което и двете
страни по договора за цесия са считали за предсрочно изискуемо, видно от
извлечението от счетоводни книги на Банка ДСК ЕАД № 16180186 от 18.10.2012г.,
приложено в заповедното производство по ЧГД № 684/2012г. по описа на РС - Дулово,
в което е изрично отразено „Дата на възникване на предсрочна изискуемост:
16/05/2012г., което според него се потвърждава и от приложения приемо-предавателния
протокол към договора за цесия - индивидуализиращ конкретно предмета на
договора по издадените в заповедното производство заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, с включени в съдържанието му разноски за заповедното
производство. Сочи се, че предметът на договора за цесия е предсрочно изискуемо
вземане, обосновано и индивидуализирано по обезсилени по-късно заповед за
изпълнение и изпълнителен лист — издадени в ЧГД № 684/2012г. по описа на РС
—Дулово.
Според ответника по жалбата обстоятелството,
че предсрочната изискуемост не е обявена на длъжника преди началото на
заповедното производство променя основанието, въз основа, на което е издадена,
но не променя факта, че изискуемостта е обявена с конкретна дата -
16.05.2012г., на която дата вземането е било осчетоводено в счетоводството на
банката, като предсрочно изискуемо, както и датата 17.05.2012г. посочена в заявлението
си по чл. 41 ГПК, в заповедното производство приключило с обезсилване на
издадените по него заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
По тези причини и предвид на това, че исковата молба е подадена
на 11.04.2018г., въззиваемия приема, че е изтекъл период - повече от 5 години и
вземането срещу него е погасено по давност.
В допълнение се сочи, че щом заповедта -
обосновала предмета на договора за цесия е обезсилена (е оглед необявена преди
заповедното производство предсрочна изискуемост, и е променено в тази връзка
основание на заповедта), то и договора за цесия следва да се счита за сключен
при изначална липса на предмет/невъзможен предмет, липса на основание и
съгласие.
ОС
намира жалба за основателна и не кредитира мотивите изложени в атакуваното по
настоящем първоинстанционно решение.
Не
е спорно по делото, че издадената срещу длъжниците заповед за изпълнение е била
обезсилена и в този смисъл действието й е заличено с обратна сила поради, което
кредитното правоотношение е било възстановено в първоначалния си вид, а
задълженията на кредитополучателя и поръчителя са се запазили и продължили
съобразно договорения погасителен план. В този смисъл и съобразявайки, че
действието на договора представляващ основен правопораждащ факт между страните
е до месец септември 2018г. договорните задължения на длъжниците да погасяват
кредитните вноски съобразно погасителния план не са прекратени, продължили са
до депозирането на исковата молба /с която е обявена предсрочната изискуемост
на останалите непадежирали към него момент вноски/ съдът намира, че няма как да
е изтекла твърдяната погасителна давност.
Относно
обемът права придобити от цесионера при сключването на процесния договор за
прехвърляне на вземане обусловил активната процесуална легитимация на ищеца,
както и допълнителните такива възникнали на основание допълнително пълномощно
/приложено, към първоинстанционното дело/ ОС намира, че същите са достатъчни за
да установят възможността на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, да встъпи в пълния
обем права на кредитора по кредитното правоотношение, както и да обяви
предсрочната изискуемост на кредитния остатък щом са на лице останалите
изискуеми за това предпоставки. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд,
че погасителната давност следва да започне да тече от момента, в който
цесионерът е придобил правото да обяви целия остатък от кредита за предсрочно
изискуем, което е станало след валидирането на договора за прехвърляне на
вземания сключен между банката и ищеца. Това е така защото с цесията освен
самото вземане, като негова принадлежност е прехвърлено и субективното
потестативно право за обявяване на предсрочна изискуемост на непадежирания
остатък от задължението при наличието на определени предпоставки. Упражняването
на това право зависи изцяло от волята на неговия носител, а настъпването на
правните последици от това зависи от наличието на определен фактически състав
включващ освен волята на кредитора за упражняването му същата да бъде съобщена
на длъжника, от който момент именно възниква задължението за изпълнение –
респективно започва да тече и погасителната давност. По тези съображения до
предявяването на исковата молба на 12.04.2018г. правоотношението между
цесионера /носител на правата на кредитодателя/ и кредитополучателя са били
регулирани от първоначалния договор за кредит и задълженията на длъжника са
били изискуеми съобразно договорения погасителен план. С връчването на исковата
молба на ответника извършено на 19.06.2018г. до длъжника е достигнало
изявлението на кредитора, че се възползва от субективното си потестативно право
да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем и кредитното задължение се
трансформира от редовно /по погасителен план/ в предсрочно изискуемо. При тази
фактология няма как да се приеме твърдяното от ответника и възприето от
първоинстанционния съд наличие на изтекла погасителна давност за задължението.
За
пълнота въззивният съдебен състав намира за уместно да коментира и направеното
възражение за нищожност на процесния договор за цесия поради невъзможен предмет
основано на обстоятелството, че издадените през 2012г. заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД, са обезсилени, а предмет
на цесията е било вземане основано именно на този изпълнителен титул. ОС не
споделя изложените аргументи предвид обстоятелството, че с обезсилването на
издадената в полза на банката заповед за изпълнение против ответника от правния
мир с обратна сила са заличени всички правни последици от издаването й, а
кредитното правоотношение между страните е възвърнало първоначалния си вид
съобразно клаузите на договора и утвърдения с него погасителен план. ОС не
кредитира и ответниковото възражение основано на твърдението, че предмет на
цесията били вземанията на банката обективирани именно в обезсилената заповед
за изпълнени, това е така защото изрично в § 1, т. 1.1 от процесния договор за
цесия е дефинирано, че вземания са всички дължими на продавача суми по предоставените
потребителски кредити /които са просрочени и не се погасяват надлежно/, ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности включително и изтеклите
лихви, съобразно приемо предавателен протокол. От приложения към делото такъв
протокол могат да се установят основните характеристики на прехвърленото
вземане във вида, който то е имало към момента на цесията. От коментираните
доказателства обаче според ОС не може еднозначно да се установи твърдяното от
ответника обстоятелство, че с цесията е прехвърлено именно вземането по
коментираната, обезсилена заповед за изпълнение. Според настоящия съдебен
състав предмет на коментирания договор за прехвърляне на вземане е вземане на
банката в качеството й на кредитор на ответника по съществуващо между тях
кредитно правоотношение за неиздължени падежирани вноски ведно със всички
обезпечения, привилегии и лихви. По тези съображения ОС приема, че ищецът по
силата на коментираната цесия има надлежна активна процесуална легитимация да
води настоящия иск, както и правото да обяви предсрочната изискуемост на
непадежиралите до него момент кредитни вноски.
Предвид
изложеното ОС намира ответниковите възражения за неоснователни, което води до
извода, че предявените пред РС – Дулово основни искове са доказани по основание.
Предвид данните установени от заключението на вещото лице изготвило назначената
от първоинстанционния съд ССЕ ОС приема основните искове за доказани и по
размер.
В
тази връзка ОС намира, че следва да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно
решение, а вместо него да постанови друго, с което да осъди ответника да плати
на ищеца претендираните по основния иск парични суми.
Съобразявайки изхода на делото съдът
намира искането на въззивника за присъждане на сторените в двете съдебни
инстанции съдебни разноски за основателно, което го мотивира да осъди
въззиваемия да заплати на дружеството общо сумата от 1960.80 лв. /хиляда
деветстотин и шестдесет лева и осемдесет стотинки/ деловодни разноски, от които
1323.86 лв. /хиляда триста двадесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ за
първата и 636.94 лв. /шестстотин тридесет и шест лева и деветдесет и четири
стотинки/ за втората съдебна инстанция.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
ИЗЦЯЛО Решение № 163 от
16.09.2019г. постановено по гр.д. №
188/2018г. на РС – Дулово, с което състав на Дуловския районен съд
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл.
86 от ЗЗД, предявени от „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „Александър
Дондуков“, № 19, ет. 2, да бъде осъден ответника Ц.И.К., с ЕГН **********,***,
да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД гр.София:
-
сумата от 14 067.00 лв. – изискуема главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 18.09.2008 г. за периода от 30.03.2013 г. до 30.03.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
-
сумата от 1 228.86 лева – предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 18.09.2008 г., за
периода от 30.04.2018 г. до 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
-
сумата от 1 550.66 лв. – изискуема договорна лихва за периода от 30.04.2015 г.
до 30.03.2018 г., като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86
от ЗЗД , предявен от „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „Александър Дондуков“,
№ 19, ет.2, представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева – изпълнителен
директор и Емил Димитров Кръстев, да
бъде осъден ответника Ц.И.К., с ЕГН **********,***, да заплати на „ОТП
Факторинг България” ЕАД гр.София всички вноски с настъпил падеж към датата на
приключване на съдебното дирене, съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
„ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „Александър Дондуков“, № 19, ет.2,
представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева – изпълнителен директор и
Емил Димитров Кръстев, да заплати на
адвокат В.И.В., на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер
на 1 327.43 лв. /хиляда триста двадесет
и седем лева и четиридесет и три стотинки/,
като вместо него
постановява:
ОСЪЖДА
Ц.И.К., с ЕГН **********,***, да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД
гр.София, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул.
„Александър Дондуков“, № 19, ет. 2,
-
сумата от 14 067.00 лв. – изискуема главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 18.09.2008 г. за периода от 30.03.2013 г. до 30.03.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
-
сумата от 1 228.86 лева – предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 18.09.2008 г., за периода
от 30.04.2018 г. до 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
-
сумата от 1 550.66 лв. – изискуема договорна лихва за периода от 30.04.2015 г.
до 30.03.2018 г.
ОСЪЖДА
Ц.И.К., с ЕГН **********,***, да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД
гр.София, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул.
„Александър Дондуков“, № 19, ет. 2, 1323.86 лв. /хиляда триста двадесет и
три лева и осемдесет и шест стотинки/, деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: