Решение по дело №3642/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 841
Дата: 14 април 2022 г. (в сила от 14 април 2022 г.)
Съдия: Венета Цветкова
Дело: 20221100503642
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 841
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева

Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503642 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано по жалба на С.в. ЕАД, ЕИК: **** срещу Постановление от 26.01.2022
година по изп.дело № 20228510400048 на ЧСИ рег. № 851, в частта, с която е отказано по
искането на жалбоподателя намаляване на определеното като разноски в изпълнителното
дело /вкл. и за присъединеното такова/ адвокатско възнаграждение на пълномощника на
взискателя за разликата до предвидения в чл. 10, т. 1 от НМРАВ, както и таксата по т. 26 от
Тарифата.
Жалбоподателят намира постановлението за незаконосъобразно, а адв.
възнаграждение за прекомерно като излага подробни съображения в жалбата.
Взискателите „Ф.М.“ ЕООД и „С.У.“ ЕООД оспорват жалбата като неоснователна, а
в една част и като недопустима, като също излагат подробни мотиви в подаденото
възражение.
В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за
неоснователност на жалбата.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени представените доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, като подадена от лице, легитимирано по смисъла на чл. 435, ал. 2 ГПК да
обжалва постановлението за разноски и подадена в двуседмичен срок от получаване препис
от същото, е допустима. Актът, подлежащ на обжалване е именно постановлението,
доколкото жалбоподателят е упражнил правото си да възрази за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е и база за определяне на таксата по т. 26 от Тарифата.
Взискателите не са се ангажирали със становище по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител намира жалбата за
неоснователна.
1
Жалбата е допустима подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на
съдебния изпълнител. Доколкото предмет на обжалване е цитираното Постановление, съдът
дължи разглеждането му по същество. В този смисъл, възраженията на взискателите са
неоснователни.
По същество жалбата е основателна.
Видно от доказателствата по делото, съдържащи се в преписката е видно, че
изпълнителното производство е образувано срещу „С.в.“ АД, ЕИК ****, по молба на
двамата взискатели, въз основа на изпълнителен лист от 21.04.2021 г., за принудително
събиране на сумата от 387,56 лева - присъдени разноски, както и за сумата 5,91 лева – такси
за издаване на изпълнителния лист. В молбата за образуване на изпълнителното
производство взискателите са посочили общо изпълнителни способи, а към молбата са
представили споразумение, с което общо двамата взискатели – цесионери са се договорили
да заплатят сумата от 800 лева за адвокат във връзка процесното изпълнително
производство.
С атакуваното постановление за разноските от 26.01.2022 г. ЧСИ М.П. е намалил
адвокатското възнаграждение със 100 лева до размера от 700 лева, но не е намалил
съответно и таксата по т. 26.
В молбата за образуване на изпълнително производство съответния молител не е
посочил конкретен начин на изпълнение по см. на чл. 426, ал. 2 ГПК, като общо са цитирани
възможни такива, съобразно процесуалния закон. Още повече, посочването на начин на
изпълнение е част от съдържанието на молбата за образуване на изп. производство по чл.
426, ал. 2 от ГПК. Други действия във връзка с изпълнителното производство не са
извършвани до момента на сезиране на съдебния изпълнител с искане за намаляване на
разноските поради прекомерност на адв. възнаграждение. Поради това, съдът намира, че
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004 г. не е дължимо в конкретния случай.
Дължимите минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10
от Наредбата в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие, както и на извършване на плащането на
уговореното адвокатско възнаграждение /така Определение № 499/19.07.2019 г.,
постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС, II т.о./. В конкретния случай,
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от
Наредбата в ред. към ДВ, бр. 68 от 2020г./.
Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие
не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/
ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на
срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на
делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се
подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска
защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси
дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните
вземания.
Доколкото не се установява длъжникът по изпълнителния лист да е погасил дълга
преди образуване на изп. производство, то той дължи сторените разноски за същото, вкл.
тези от взискателя/те. В случая, обаче, е дължимо възнаграждение по изложените по -горе
мотиви в размер на общо 200 лева за двамата взискатели и доколкото е заплатеното от тях
общо, касае принудителното изпълнение на цедирано им общо вземане, както и са
представлявани от един процесуален представител. В противен случай, би се постигнал
ефект на злоупотреба с право, при който генерирането на разноски би надхвърлил в пъти
размера на дълга, цедиран след издаване на изпълнителния лист.
2
Ето защо, обжалваното постановление следва да бъде отменено в обжалваната част и
възнаграждението за адвокат намалено до размера от общо 200 лева.
Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ се начислява служебно от съдебния изпълнител и е
платима авансово и в случая е дължима в размер на 71.58 лева с ДДС, изчислена при размер
на адвокатското възнаграждение от 200 лева.
При този изход на спора в полза на „С.в.“ АД, ЕИК ****, следва да се присъдят
разноските за настоящото производство от 125 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „С.в.“ АД, ЕИК ****, постановление за разноски
по изп. дело № 20228510400048 от 26.01.2022 г. на ЧСИ М.П. с рег. № 851, в ЧАСТТА, в
която е отказано по искането на жалбоподателя намаляване на определеното като разноски в
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя за
разликата от 700 лева до размер от 200 лева и др. разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимите разноски за адвокат - до размер от общо 200 лева и
дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство - до размер от 71,58
лева с ДДС.
ОСЪЖДА „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК: **** и „С.У.“ ЕООД, ЕИК: **** да заплатят на „С.в.“
АД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 125 лева – разноски в
настоящото производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3