Р Е Ш Е Н И Е
№. 1447, 26.11.2018г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На
тридесети октомври две хиляди и осемнадесета
година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена Калончева
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело № 495 по описа за две хиляди и осемнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Евентуално
съединени на различни основания положителни установителни
искове за собственост по чл.124,ал.1 от ГПК.
Бележка: Гр.дело №495/2018г. на ПОС е образувано въз основа определение №1183/05.02.18г., с което производството по висящото пред ПРС гр.дело №18161/2017г. е прекратено и делото изпратено на ПОС, надлежен да го разгледа като първа инстанция съд по правилата за родова подсъдност на делата, след повдигнато в тази връзка от ответниците възражение.
Ищците С.Б.Й., ЕГН ********** и Н.С.Й., ЕГН **********- и двамата със съдебен адрес: ***, адв.И.Д., молят съда да признае за установено срещу всеки един от ответниците Е.Б.Г., К.А.А., М.Т.А.-Г., Д.А.Г., В.Н.Н., Д.Ю.Д., К.А.З., Т.И.К., Г.П.К., Р.О.П. и П.И.П.- всички със съдебен адрес,***, *** адв.А.С. и др., че въз основа на описаните с исковата молба по т.1.-т.8 и т.10 придобивни сделки са собственици при режим на СИО на ½ ид.част от ПИ с идентификатор 56784.535.35 по КККР на ***, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК- София, с последно изменение със Заповед №КД-14-16-1144/14.09.09г. на Началник СГКК-***, с административен адрес на ПИ в ***, ***, с площ от 2186кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10м./, няма стар идентификатор, с номер по предходен план 53500032, квартал 0, при съседи: 56784.535.32, 56784.535.39, 56784.535.3212 и 56784.535.3208, съставляващ частите от имоти пл.№№25 и 32, попадащи извън УПИ І-35,32,25,146,145, за разширение на ***.
В случай на отхвърляне на първия иск, молят съда да разгледа евентуалния им иск срещу същите ответници и да признае за установено по отношение на тях, че са станали собственици на ½ ид.част от процесния имот по силата на изтекла в тяхна полза като добросъвестни владелци петгодишна придобивна давност, с начало 14.09.09г., когато са установили фактическа власт върху обособения със Заповед №14-16-1144/14.09.09г. ПИ 56784.535.35, упражнявайки същата първоначално лично, пригаждайки имота в състояние да се ползва като ***и отдавайки ***под наем на различни лица, а впоследствие, като тези действия са били извършвани от ангажирани от тях през годините трети лица, каквото в последната година и половина е „***“ ООД, като владението им е добросъвестно, доколкото в имота са включени части от имоти, придобити от тях по силата на правните сделки, описани по т.1-т.8 и т.10, както и като са демонстрирали по отношение на всеки от ответниците намерението си за неговото своене, ограничавайки достъпа до имота и оповестявайки, че може да се ползва само с тяхно знание и съгласие, както и допускайки ползването му по описания вече начин- чрез лица, които управляват по негово възлагане ***.
Пледират по същество за уважаване на иска им, с присъждане на разноските в производството, за които не представят списък по чл.80 от ГПК. Развиват съображения с писмена защита вх.№33022/12.11.18г. Повдигат възражение за прекомерност на заплатения от ответниците адвокатски хонорар.
С подадения в срока по чл.131,ал.1 от ГПК общ отговор на исковата молба с вх.№6979/02.02.18г. /л.72-л.83, ПРС/, ответниците са повдигнати възражения за недопустимост на предявените искове, за нередовност на исковата молба и са оспорили като неоснователни предявените срещу всеки от тях искове по съображения, подробно изложени в отговора.
Пледират по същество за отхвърляне на предявените срещу всеки от тях искове и за присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 30.10.18г. /виж л.170/. Развиват съображения с писмена защита вх.№32996/09.11.18г.
Съдът, като взе предвид твърденията и оспорванията на страните, събраните по делото доказателства и развитите от страните доводи по съществото на спора намери, че предявените активно и пасивно субективно съединени искове са допустими, а разгледани по същество са неоснователни и следва да се отхвърлят, воден от следните съображения:
І. По предварителните въпроси за допустимост на предявените искове и за редовност на исковата молба.
По тези въпроси съдът се е произнесъл с Определение №498/06.03.18г. /л.3-л.6/, Определение №639/22.03.18г. /л.12-л.13/, Определение №659/23.03.18г. /л.18-л.19/, Разпореждане №3365/21.04.18г. /л.26/ и р.І от Определение №1009/11.05.18г. /р.І на л.32-л.33/, като:
С Определения №№498 и 639 е намерил възраженията на ответниците за недопустимост на предявените искове неоснователни, а исковете за допустими по съображения, които изцяло поддържа и с това решение, поради което препраща към тях.
С Определение №659, Разпореждане №3365 и р.І от Определение №1009 е счел, че с подадените от ищците молби вх.№8974/22.03.18г. /л.15-л.17/ и вх.№11903/19.04.18г. /л.24-л.25/ те са отстранили указаните им от съда нередовности на исковата молба, поради което, като редовна, тя може да бъде разгледана, по съображения, които изцяло поддържа и с това решение и препраща към тях.
ІІ. По основателността.
1.С р.ІV, т.1 от Определение №1009/11.05.18г. /л.32-л.37/, съдът е съобщил на страните проекта си за доклад по делото, приет като окончателен доклад в проведеното на 10.07.18г. първо съдебно заседание /л.146-л.150/, с който е очертал релевантните за предявените искове факти и приложими за спора презумпции, и е разпределил между страните доказателствената тежест за установяване и оборване на същите.
2. Със събраните в процеса доказателства, във връзка с твърденията на ищците за придобиване на ½ ид.част от правото на собственост върху ПИ 56784.535.35, въз основа придобивни сделки, се установи, както следва:
2.1. По отношение на придобивните сделки, въз основа които ищците твърдят да са станали собственици на ½ ид.част от процесния за делото ПИ 56784.535.35, в режим на СИО, извършването на които е поставено в тяхна тежест.
2.1.1. Ищците са съпрузи, сключили брак на ***/виж удостоверение за граждански брак на л.42, ПРС/, за който в хода на процеса не се установи да е прекратен преди влизане в сила от 01.10.09г. на СК, обн. с ДВ бр.47/09г., нито се установи, на основание пар.4 от ПЗР на СК, съпрузите да са избрали режим на имуществени отношения по чл.18,ал.1 от СК и да са регистрирали такъв по реда на чл.18,ал.3 във вр. с чл.19,ал.1 от СК в АВ.
2.1.2. Във връзка с твърденията им, че са придобили правото на собственост върху ½ ид.част от процесния за делото ПИ 56784.535.35 по силата на сделките, описани в т.1-т.8 и т.10 от исковата молба, по делото се установи, че:
-С н.а. за дарение на идеална част от недвижим имот №97/08.03.2000г., том 1, рег.№624, дело №101/2000г., на нотариус Н.Д., Д. Н.С.е дарил на С.Б.Й. и В. И.К. 1/100 ид.част от притежаваните от него 1/10 ид.част от празно дворно място с площ от 5986кв.м., съставляващо имот пл.№25 по плана на ******, при граници *** и имот пл.№11 /т.1 от исковата молба, н.а на л.5-л.6, ПРС/- или, от тази сделка, доколкото друго в договора не се сочи за правата, придобити общо от двамата дарени, по силата на чл.30,ал.2 от ЗС, че частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното, С.Й. е придобил по силата на извършено дарение половината от прехвърлените с него 1/1000 ид.част от имот пл.№25, равни на 1/2000 ид.части от този имот, а Н.Й. не е придобила права от тази сделка, тъй като вещните права, придобити по време на брака по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил /чл.20,ал.1 от СК /отм/, действал към датата на сделката/.
- С н.а. за покупко- продажба на идеална част от недвижим имот №99/09.03.2000г., том 1, рег.№634, дело №104/2000г. на нотариус Н.Д., Й.М.С.е продала на съсобствениците си С.Б.Й. и В. И.К. притежаваната от нея 1/10 ид.част от празно дворно място с площ от 5986кв.м., съставляващо имот пл.№25 по плана на ******, при граници *** и имот пл.№11 /т.2 от исковата молба, н.а на л.7-л.8, ПРС/- или, от тази сделка, доколкото друго в договора не се сочи за правата, придобити общо от двамата купувачи, по силата на чл.30,ал.2 от ЗС, че частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното, С.Й. е придобил по силата на извършената покупко- продажба 1/20 ид.част от имот пл.№25, и тъй като сделката е възмездна и е осъществена по време на брака му с Н.Й., придобитото е станало СИО, доколкото, когато съпрузите не са избрали друг режим на имуществени отношения, прилага се законовия режим, а при неговото приложение, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, принадлежат общо на двамата съпрузи -чл.19,ал.1, във вр. с ал.3 от СК/отм/, във вр. с чл.18,ал.2 на СК;
- С н.а. за покупко- продажба на идеална част от недвижим имот №102/10.03.2000г., том 1, рег.№642, дело №107/2000г. на нотариус Н.Д., Д. Н.С.е продал на С.Б.Й. и В. И.К. 99/100 ид.части от притежаваните от нея 1/10 ид.част от празно дворно място с площ от 5986кв.м., съставляващо имот пл.№25 по плана на ******, при граници *** и имот пл.№11 /т.3 от исковата молба, н.а на л.9-л.10, ПРС/- или, от тази сделка, доколкото друго в договора не се сочи за правата, придобити общо от двамата купувачи, по силата на чл.30,ал.2 от ЗС, че частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното, С.Й. е придобил по силата на извършената покупко- продажба 99/2000 ид.част от имот пл.№25, и тъй като сделката е възмездна и е осъществена по време на брака му с Н.Й., придобитото е станало СИО, доколкото, когато съпрузите не са избрали друг режим на имуществени отношения, прилага се законовия режим, а при неговото приложение, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, принадлежат общо на двамата съпрузи -чл.19,ал.1, във вр. с ал.3 от СК/отм/, във вр. с чл.18,ал.2 от СК;
- С н.а. за покупко- продажба на идеална част от недвижим имот №181/24.04.2000г., том 1, рег.№1124, дело №192/2000г. на нотариус Н.Д., Л.Б.С.е продал на съсобствениците си С.Б.Й. и В. И.К. 1/5 ид.част от празно дворно място с площ от 5986кв.м., съставляващо имот пл.№25 по плана на ******, при граници *** и имот пл.№11 /т.4 от исковата молба, н.а на л.11-л.12, ПРС/- или, от тази сделка, доколкото друго в договора не се сочи за правата, придобити общо от двамата купувачи, по силата на чл.30,ал.2 от ЗС, че частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното, С.Й. е придобил по силата на извършената покупко- продажба 1/10 ид.част от имот пл.№25, и тъй като сделката е възмездна и е осъществена по време на брака му с Н.Й., придобитото е станало СИО, доколкото, когато съпрузите не са избрали друг режим на имуществени отношения, прилага се законовия режим, а при неговото приложение, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, принадлежат общо на двамата съпрузи -чл.19,ал.1, във вр. с ал.3 от СК/отм/, във вр. с чл.18,ал.2 от СК;
- С н.а. за покупко- продажба на идеална част от недвижим имот №190/25.04.2000г., том 1, рег.№1145, дело №201/2000г. на нотариус Н.Д., Ф.Д.С., лично и като пълномощник на Н.Ф.С.и Б.Д.С., е продал на съсобствениците си С.Б.Й. и В. И.К. 1/5 ид.част от празно дворно място с площ от 5986кв.м., съставляващо имот пл.№25 по плана на ******, при граници *** и имот пл.№11 /т.5 от исковата молба, н.а на л.13-л.14, ПРС/- или, от тази сделка, доколкото друго в договора не се сочи за правата, придобити общо от двамата купувачи, по силата на чл.30,ал.2 от ЗС, че частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното, С.Й. е придобил по силата на извършената покупко- продажба 1/10 ид.част от имот пл.№25, и тъй като сделката е възмездна и е осъществена по време на брака му с Н.Й., придобитото е станало СИО, доколкото, когато съпрузите не са избрали друг режим на имуществени отношения, прилага се законовия режим, а при неговото приложение, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, принадлежат общо на двамата съпрузи -чл.19,ал.1, във вр. с ал.3 от СК/отм/, във вр. с чл.18,ал.2 от СК;
- С н.а. за покупко- продажба на идеална част от недвижим имот №189/25.04.2000г., том 1, рег.№1144, дело №200/2000г. на нотариус Н.Д., Н.Б.Л.и Б.Б.М. са продали на съсобствениците си С.Б.Й. и В. И.К. 1/5 ид.част от празно дворно място с площ от 5986кв.м., съставляващо имот пл.№25 по плана на ******, при граници *** и имот пл.№11 /т.6 от исковата молба, н.а на л.15-л.16, ПРС/- или, от тази сделка, доколкото друго в договора не се сочи за правата, придобити общо от двамата купувачи, по силата на чл.30,ал.2 от ЗС, че частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното, С.Й. е придобил по силата на извършената покупко- продажба 1/10 ид.част от имот пл.№25, и тъй като сделката е възмездна и е осъществена по време на брака му с Н.Й., придобитото е станало СИО, доколкото, когато съпрузите не са избрали друг режим на имуществени отношения, прилага се законовия режим, а при неговото приложение, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, принадлежат общо на двамата съпрузи -чл.19,ал.1, във вр. с ал.3 от СК/отм/, във вр. с чл.18,ал.2 от СК;
Или, от гореописаните сделки- едно дарение и пет продажби, при подвеждането им под общ знаменател 2000, С.Й. е придобил по дарение 1/2000 ид.части от имот пл.№25, а в СИО, от С.Й. и Н.Й. са придобити 799/2000 ид.части от същия имот.
- С договора за доброволна делба на недвижим имот от 19.06.2000г. с нотариална заверка на подписите на съделителите с рег.№1719/19.06.2000г. на нотариус Н.Д., В. И.К., съпругата му Д.С.К., С.Б.Й., съпругата му Н.С.Й. и Б.Н.С./С./са си поделили по скица- проект за делба от 22.05.2000г. на Община *** празно дворно с площ от 5986кв.м., съставляващо имот пл.№25 по плана на ******, при граници *** и имот пл.№11, като на В. И.К., Д.С.К., С.Б.Й. и Н.С.Й. е даден и те са се съгласили да получат като общ дял първи по скицата – проект за делба, с площ 4.789дка, а в дял на Б.С./С./е поставян дял втори по същата скица- проект за делба, с площ 1.197дка /т.7 от исковата молба, н.а на л.17-л.18, ПРС/- или, по този начин, всяка от двете двойки съпрузи, на които е даден общ дял първи по скицата- проект за делба, е получила в съсобственост по ½ ид.част от този дял, при приложение на правилата, че всеки от съсобствениците може да поиска делба на общата вещ /чл.34,ал.1 от ЗС/ и като е спазена предписаната от закона форма- писмена с нотариално заверени подписи /чл.35,ал.1 от ЗС/;
- С н.а за покупко- продажба на недвижим имот №13/03.08.2000г., том 3, рег.№2467, дело №446/2000г. на нотариус Н.Д., Б.Н.С./С./е продал на С.Б.Й. и В. И.К. дял втори по скицата- проект за делба от 22.05.2000г. на Община ***, с площ от 1.197дка /т.8 от исковата молба, н.а. на л.19-л.20 от делото/- или, от тази сделка, доколкото друго в договора не се сочи за правата, придобити общо от двамата купувачи, по силата на чл.30,ал.2 от ЗС, че частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното, С.Й. е придобил по силата на извършената покупко- продажба 1/2 ид.част от дял ІІ по скицата- проект за делба от 22.05.2000г., и тъй като сделката е възмездна и е осъществена по време на брака му с Н.Й., придобитото е станало СИО, доколкото, когато съпрузите не са избрали друг режим на имуществени отношения, прилага се законовия режим, а при неговото приложение, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, принадлежат общо на двамата съпрузи -чл.19,ал.1, във вр. с ал.3 от СК/отм/, във вр. с чл.18,ал.2 от СК,
Или, в резултат на извършените доброволна делба и последвала я покупко- продажба, ищците са придобили по ½ ид.част от всеки от двата дяла, на които имот пл.№25 е бил разделен по скицата – проект за делба от 22.05.00г., а по този начин- и на ½ ид.част от целия този имот;
-С н.а. за покупко- продажба на недвижим имот №45/04.04.2000г., том І рег.№878, дело 46/2000г. на нотариус Д.Г., А.С.Д., З.Г.С.и Т.Г.Д.са продали на С.Б.Й. и В. И.К. следния свой собствен недвижим имот, а именно: дворно място в ***, обозначено като дял втори по скицата проект, съставляваща неразделна част от съдебна спогодба от 17.02.1997г., постигната по гр.дело №617/97г. на ПРС, ІV гр.с-в, цялото с площ от 983.50кв.м., представляващо източната половина от имот пл.№11, представляващ част от терена, предвиден за разширение на ***, по плана на ***, южно от кв.100 и кв.101- нови по плана на ***- ***, възстановено като имот в строителни граници, находящ се в землището на ***, м.“***“, представляващо част от имот пл.№145-стар по кадастралния план на ***от 1953г., при граници ца този дял: от север- ***/***от изток- имот пл.№146- стар на Б.С., от юг- имот на насл. на Г.Г.и от запад- дял І на Г.Д.А./т.10 от исковата молба, н.а. на л.23-л.24, ПРС/- или, от тази сделка, доколкото друго в договора не се сочи за правата, придобити общо от двамата купувачи, по силата на чл.30,ал.2 от ЗС, че частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното, С.Й. е придобил по силата на извършената покупко- продажба 1/2 ид.част от посочения дял ІІ, съставляващ източната част от имот пл.№11, и тъй като сделката е възмездна и е осъществена по време на брака му с Н.Й., придобитото е станало СИО, доколкото, когато съпрузите не са избрали друг режим на имуществени отношения, прилага се законовия режим, а при неговото приложение, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, принадлежат общо на двамата съпрузи -чл.19,ал.1, във вр. с ал.3 от СК/отм/, във вр. с чл.18,ал.2 на СК.
В обобщение по този пункт може да се каже, че ищците са установили да са станали
собственици в режим на СИО на ½ ид.част от
имот пл.№25 и на ½ ид.част от част от имот пл.№11, съставляваща дял ІІ по
скица проект за делба, представляваща неразделна част от съдебна спогодба от
17.02.97г. по гр.дело №617/97г. на ІV-ти гр.с-в на ПРС.
2.2. По твърдението на ищците, че спорният за делото ПИ 56784.535.35 е образуван от частите от имоти №№25 и 32, попадащи извън УПИ І-35,32,25,146,145, предвидени за разширение на ***, вследствие на описаните с исковата молба актове, свързани с извършени в кадастралния и в подробния устройствен план промени, поставено в тяхна тежест, с приложените от тях към исковата молба писмени доказателства /л.29-л.32, л.35, л.38, л.40-л.41, л.134/, представените от ответниците и приети по делото писмени доказателства /л.126-л.134/, приетата по делото СТЕ вх.№23412/01.08.18г. /л.158-л.166/ и отговорите, дадени от вещото лице Г. в с.з. от 30.10.18г., се установи, че:
По КРП на *** от 1953г., ползван като основа за реституцията на земеделски земи по ЗСПЗЗ и за изработване на картата на възстановената собственост/КВС/ на *** /“***“/, имоти пл.№№145 и 146 по този план /същите са видни на приложение №2 освен в частите по КВС и изцяло по КРП 1953г./, се делят от регулационната линия на града, като част от тях попада в регулация, а друга част остават извън нея. Така, с КП от 1990г. и КВС от 1995г.-1996г., като части от имоти пл.№№145 и 146 по КРП от 1953г., са образувани имоти пл.№№11 и 25 по КП, с площи от съответно 1967кв.м. и 5986кв.м., попадащи в регулация, повдигнати в жълт и син контур на приложение №1, и имоти №№/108/145 и /108/146 по КВС, с площи съответно от 840кв.м. и 1303кв.м., оставащи извън регулацията, повдигнати в жълт и син контур на приложение №2.
През 2000г., със Заповеди №№ОА-1626/07.11.2000г. и ОА-1099/04.08.2000г., е извършено попълване на КП на *** с нови имоти, като:
имот пл.№11 по КП от 1990г. е разделен на две равни части от по 983.50кв.м., получили нови №№11 и 35, като източната част от стар пл.№11, с нов №35 е съответна на частта от стар пл.№11, която е придобита от С.Й. и В. К.по силата на покупко- продажбата, описана в т.10 от исковата молба /виж приложение №1/;
имот пл.№25 по КП от 1990г. е разделен на две части, съответно от 4789кв.м. и 1197кв.м., получили нови №№32 и 25, като нов №32 е съответен на поставения в общ дял на С., Н., В. и Д.с договора за доброволна делба по т.7 от исковата молба, а нов №25- на придобития от С.Й. и В. К.по силата на покупко- продажбата, описана в т.8 от исковата молба /виж приложение №1/.
През 2005г., със Заповед №ОА-225/01.02.05г. е одобрен ПУП- ПРЗ на част от РП на кв.“***“, включващ промяна на уличната регулация между осеви точки 487-495 в съответствие с приет проект за реконструкция /разширение/ на *** в участъка от ***до ***, образуване на нов кв.99а и устройствена зона „***“ /смесена рекреационна и жилищна, с оглед типовете устройствени зони и приетите за тях обозначения по чл.6,ал.1, т.1,т.3 и т.4 от Нар.№7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони/ и образуване нов УПИ І-35, 32, 25, 146, 145 за жилищно застрояване и обществено – обслужващи дейности.
Така, по ПУП-ПРЗ 2005г., в образувания нов УПИ І-35, 32, 25, 146, 145, с площ от 6551кв.м., показан в син контур на приложение №3, са урегулирани и са попаднали южните части от имоти №№35,32 и 25, попълнени като нови през 2000г., а северните части на същите три имота, и конкретно, по букви АБИЗА от имот №35, по букви БВГИБ от имот №32 и по букви ВОПГВ от имот №25, са останали в частта на предвиденото с този план разширение на *** /виж приложение №3/.
През 2009г., с одобрената със Заповед РД-18-48/03.06.09г. КК на ***, върху територията, на която сега е разположен комплекс „***“ и ***пред него, наречена от вещото лице в заключението „процесната територия“, са заснети нови ПИ с кадастрални идентификатори 56784.535.35 и 56784.535.32, с площи от съответно 1435кв.м. и 7333кв.м., границите на които нови имоти са различни както от заснетите в тази територия с КП от 1990г. имоти пл.№№25 и 11, от които през 2000г. са попълнени нови имоти с пл.№№ 25, 32 и 35, така и от границите на образувания с ПУП-ПРЗ от 2005г. УПИ І-35, 32, 25, 146, 145, но като:
В ПИ с идентификатор 56784.535.32 по КК от юни 2009г., очертан по цифри 4, 8, 9, 7, 2, 3, 4 на приложение №4 като зачертан, са обединени границите на имоти пл.№№25, 32, попълнени в КП през 2000г., и на имот № 146 по КВС от 1995г.-1996г.;
В ПИ с идентификатор 56784.535.35 по КК от юни 2009г., очертан по цифри 5, 1, 6, 9, 8, 4, 5 на приложение №4 като зачертан, са обединени границите на имот пл.№35, попълнен през 2000г., и частта от имот №145 КВС от 1995г.-1996г., включена в УПИ І-35, 32, 25, 146, 145.
През 2009г., със Заповед №КД-14-16-1144/14.09.09г. на Началник СГКК- *** е одобрено изменение на КК, с което са нанесени нови ПИ пак с идентификатори 56784.535.35 и 56784.535.32, с площи от съответно 2186кв.м. и 6581кв.м., и с граници и конфигурации, различни от тези на ПИ със същите идентификатори по КК, одобрена през юни 2009г., като:
ПИ с идентификатор 56784.535.32 по КК от септември 2009г., очертан по цифри 1, 8, 2, 3, 4, 5, 1 на приложение №4, е с граници идентични на образувания с ПУП-ПРЗ от 2005г. УПИ І-35, 32, 25, 146, 145, даден и на приложение №5;
ПИ с идентификатор 56784.535.35 по КК от септември 2009г., очертан по цифри 1, 6, 9, 7, 2, 8, 1 на приложение №4, е за частите от ПИ 56784.535.35 и 56784.535.32 по КК от юни 2009г., за които не е приложена уличната регулация по отношение предвиденото с ПУП от 2005г. разширение на ***, даден и на приложение №5.
Или, като се сравни графичния материал от приложенията и се вземат предвид всички данни от заключението може да се обобщи, че ПИ с идентификатор 56784.535.35 по КК, след изменението и от септември 2009г., е образуван от северните части от попълнените през 2000г. в КП нови имоти с пл.№№35, 32 и 25, попадащи съгласно ПУП от 2005г. в предвиденото с него разширение на ***, с оглед одобрената промяна на уличната регулация по осови точки 487-495, в съответствие с приетия проект за реконструкция на същия булевард, видни на приложение №3 по букви АБВОПГИЗА, а в крайна сметка- и от имоти пл.№№25 и 11 по КП от 1990г., за всеки от които два имота, съгласно предходния пункт от това решение се установи, че в периода от март до септември на 2000г., в резултат на сделките, описани по т.1-т.8 и т.10 от исковата молба, ищците са придобили по ½ ид.част от правото на собственост.
3. При установеното по п.2.1. и п.2.2 от това решение, и като фактите, твърдени от ищците във връзка с придобиване на спорното право въз основа на сделки са доказани, следва да се пристъпи към разглеждане на повдигнатите от ответниците оспорвания, за да се разбере останало ли е придобитото от ищците през 2000г. право на собственост върху ½ ид.част от имоти пл.№№25 и 11 по КП от 1990г., части от които сега попадат в имот с идентификатор 56784.535.35, в патримониума им до датата на завеждане на иска им на 15.11.17г. или те са го изгубили, тъй като друг го е придобил.
От фактическа страна и с оглед конкретните наведени от ответниците с отговора им доказателствени факти се установи, че:
3.1. През 2007г., с н.а. за покупко- продажба на недвижим имот №191/02.04.2007г. на нотариус Н.Д., В. К., съпругата му Д.К., С.Й. и съпругата му Н.Й. са продали на СД „М.- К.-Й. с-ие“ следния недвижим имот, а именно: УПИ І-35,32,25,146,145 с площ от 6551кв.м. с граници: от запад- УПИ ІІ-за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности; от север- предвиждано разширение на ***, от юг- ж.п. линия /т.4.11 от отговора и н.а. на л.33-л.34, ПРС/;
3.2. През 2008г. и през ноември и декември 2009г., вследствие на сделки за покупко –продажба, сключени между СД „М.- К.-Й. с-ие“, като продавач, и всички ответници или на някой от двамата, за които има данни, че са съпрузи, с изключение на В.Н.Н., като купувачи, ответниците са придобили първо през 2008г. самостоятелни обекти в жилищна сграда- секция 3/С/ и жилищна сграда секция 2 от Жилищен комплекс с обществено обслужващи дейности, завършени на „груб строеж“, ведно със съответни идеални части от правото на строеж върху УПИ І-35,32,25,146,145 за съответните секции, в които обектите им се намират, а отв.Т.К. и отв.Г.К.- от правото на строеж върху УПИ І-35,32,25,146,145, а през 2009г. са придобили и идеални части от правото на собственост върху имота, в който сградите са построени, сочени като прилежащи към придобитите от тях по силата на сделките от 2008г. самостоятелни обекти в сграда и като за имот, в който сградата е построена се сочи ПИ 56784.535.32 по идентификатор след изменението на КККР от септември 2009г. Обемите на придобитите права са такива, както са описани в отговора на исковата молба за всеки приобретател, общо в размер на 1.587% ид.части /виж: по т.4.2. - н.а на л.86-л.88 от 2008г. и н.а. на л.89-л.90 от 2009г.- за 0.198% ид.части; по т.4.3.- н.а. на л.93-л.95 от 2008г. и н.а. на л.96-л.97- за 0.229% ид.части; по т.4.4.- н.а. на л.102-л.104 от 2008г. и н.а. на л.105-л.106- за 0.275% ид.части; по т.4.6.- н.а. на л.111-л.113 от 2008г. и н.а. на л.114-л.115- за 0.305% ид.части; по т.4.7.- н.а на л.118-л.120 от 2008г. и н.а. на л.121-л.122 от 2009г.- за 0.183% ид.части; по т.4.8.- н.а. на л.126-л.128 от 2008г. и н.а. на л.129-л.130 –за 0.168% ид.части; по т.4.9.- н.а на л.135-л.137 от 2008г. и н.а. на л.138-л.139- за 0.229% ид.части/.
3.3 Във връзка с поискания от ответниците инцидентен контрол за законосъобразност на изменението на КККР, извършено през септември 2009г., което те твърдят да е незаконосъобразно, тъй като не са взели участие в административното производство по извършването му, както и защото преди изменението имот с идентификатор 56784.535.35 не обединява имоти №№25, 32 и 35 по КП на ***, а съвпада по граници с имот пл.№35 по този план, от данните, съдържащи се в изисканата от съда пълна преписка по издаване на Заповед КД-14-16-1144/14.09.09г. на Началник СГКК- *** и приетото по делото заключение на в.л. Г. се установи, че:
-Процедурата по издаване на тази заповед е започнала по внесено на 20.08.09г. от СД „М.- К.-Й. с-ие“ заявление за изменение на КК досежно ПИ 535.32 и 535.35 по взаимно съгласие и съгласно приложена окомплектована папка /л.63/. Съгласно изготвена от ***.Ж.А.обяснителна записка, проектът за изменение е възложен от инвеститорите с цел отразяване верните граници на УПИ І-35,32,25,146,145, съгласно одобрен ПУП със Заповед №ОА-225/01.02.05г., по взаимно съгласие на собствениците и при запазване идентификаторите на двата имота /л.69/. От геодезическото заснемане, изготвено за целта е видно, че двата имота от обяснителната записка са имоти №№32 и 35 /л.7/, а от извадката от кадастралния регистър към 19.08.09г. е видно, че собствениците, по взаимно съгласие на които е извършено изменението, са СД „М.- К.-Й. с-ие“ за имот №32 и В. К.и С.Й. за имот №35 /л.71-л.72/, записани като собственици въз основа нотариални актове от 2007г. и 2000г. и договор за делба от 2006г. /л.80-л.94/, които са вече коментирани, с изключение на тези, касаещи придобиването на имоти пл.№145 и 146, защото в разширението на булеварда участват само северните части от имоти №№35, 32 и 25 по плана от 1990г. с попълнените нови номера от 2000г.
Актът за непълноти и грешки за двата имота, както и протоколът за отразяване на означените им граници, са подписани само от В. К.и С.Й. /л.73-л.74 и л.75/, както е констатирало и в.л. Г. по отношение на акта, с приетото заключение, записвайки, че актът е подписан само от собственика- т.е ответниците не са взели участие в административното производство по извършеното изменение на КККР от септември 2009г., както твърдят.
-Видно е от скицата извадка от РП на кв.“***“ и КП на ***, заверена на 03.07.09г. за целите на исканото изменение /л.78/, както и от скицата извадка от плана за регулация в мащаб 1:1000 на л.79, че на същите са отразени не имоти №№32 и 35 по КККР от юни 2009г., а имотите, попадащи в УПИ, за който се иска изменение, така, както те са били в състоянието им при одобряване на плана за регулация от 2005г., т.е., по КП от 1990г. с попълнените нови имоти през 2000г.
Заповед №КД-14-16-1144/14.09.09г. е издадена като такава за изменение на КККР, одобрени през юни 2009г., представляващо корекция на имотната граница между поземлени имоти №№ 56784.535.32 и 56784.535.35- прилагане на изменение на ПУП, одобрен със Заповед №ОА-225/01.02.05г. на Кмета на Община ***, състоящо се в промяна в границите на съществуващите в кадастъра обекти- ПИ с идентификатори 56784.535.32 и 56784.535.35 и конкретно:
Като имот №32 отпреди промяната, с площ от 7333кв.м., с начин на трайно ползване ниско застрояване и собственик СД „М.- К.-Й. с-ие“, след промяната става имот №32 с площ 6581кв.м., с начин на трайно ползване ниско застрояване и собственик СД „М.- К.-Й. с-ие“;
Като имот №35 отпреди промяната, с площ от 1435кв.м., с начин на трайно ползване ниско застрояване и собственик СД „М.- К.-Й. с-ие“, след промяната става имот №35 с площ 2186кв.м., с начин на трайно ползване ниско застрояване и собственици С.Й. и В. К./л.64-л.66/.
При данните в предходните абзаци, както и с оглед отговора на в.л. Г. по в.2 и в.6 и 7 от заключението, установено е и твърдението на ответниците, че преди изменението на КККР от септември 2009г., имот №35 не обединява имоти №№25, 32 и 35, както частично е установено и твърдението им, че същият имот, преди това изменение, съвпада по граници с имот №35 по КП на ***, тъй като от заключението личи, че в границите на зачертания имот №35 са обединени освен границите на ПИ №35 по КП и частта от имот пл.№145, включена в УПИ І-35,32,25,146, 145.
-Част от ответниците /№№4, 10, 11/, на които след извършеното измененение на КК от септември 2009г., през ноември и декември 2009г., от СД „М.- К.-Й. с-ие“ са продадени идеални части от имот №32, са включени в КР като собственици със съответните придобити идеални части от този имот, както личи от извадката от КР към 18.05.18г., приложена в преписката, в която като собственик на този имот е записано и СД „М.- К.-Й. с-ие“ , а В. К.и С.Й. са записани като собственици на имот №35, със стар №32, въз основа на коментираните вече нотариални актове от 2000г. и договор за делба от 2005г., касаещ нива с площ от 840кв.м. в м.“***“, съставляваща имот №108145 по КВС /виж извадката на л.106-л.121, н.а на л.87, договора за делба на л.91-л.92 и заключението на в.л. Г. по отношение на този имот/.
-Планът за регулация е влязъл в сила на 21.03.05г. /л.79/ и регулацията по отношение предвиденото разширение на ***, по отношение на частите от имоти №№32 и 35 по КП от юни 2009г., формирали с изменението от септември 2009г. нов имот с №35, не е приложена /виж отговорите по в.1, абзац последен, в.6 и 7 от заключението на в.л. Г.- на л.160гръб и л.161гръб/.
-В издаденото на 22.12.08г. разрешение за ползване на строежа, съставляващ Жилищен комплекс с обществено обслужващи дейности- секции 1, 2 , 3, 6 и 7А- първи, втори и трети етап, като възложители на този строеж, освен СД „М.- К.-Й. с-ие“, под №№24,49, 50, 56, 58 и 59 са посочени и ответниците под №№10, 11, 1, 8, 9, 6, 7, 3 и 4 по исковата молба. От същото личи, че строежът, за ползване на който е издадено разрешение, в частта на секция 7А включва 13бр. подземни гаражи и и 70бр. ***, заедно с водопроводни и канализационни отклонения /виж разрешението за ползване на л.98/.
-Разрешеният за ползване на 22.12.08г. строеж, наречен от в.л. Г. в заключението му комплекс „***“, е реализиран въз основа Разрешение за строеж №510/14.12.06г., а това разрешение за строеж, както е видно от самото него, е издадено въз основа одобрен на 23.11.06г. идеен инвестиционен проект. В издаденото разрешение за строеж са извършени шест допълвания във времето от 2007г.-2009г., отразени в него, едно от които, от 13.09.07г., касае именно секция 7А, в която са описаните 70 бр. ***. Това дава отговор на повдигнатите от ищците в с.з. от 30.10.18г. въпроси, за които е поискана допълнителна експретиза, отказана от съда, било ли е издадено за ***разрешение за строеж и бил ли е той включен в издаденото разрешение за ползване на строежа, като и двата отговора са положителни с оглед вписаното в разрешението за строеж и в разрешението за ползване в частите им по отношение на секция 7А. Тези писмени доказателства кореспондират изцяло и на казаното от в.л. Г. в с.з. от 30.10.18г., че ***за автомобили, който е реализиран и попада в границите на новопопълнения с изменението на КККР от септември 2009г. имот №35, съставлява част от строежа на комплекс „***“, тъй като този строеж, с оглед разрешението за строеж, е не само за жилищен комплек, но и за обществено - обслужващи дейности и не е необходимо ***да е изрично посочен в наименованието на строежа, както и защото това следва от одобрения проект, въз основа който е извършен строежа, предвид съдържащата се в графичната му част ситуация до прилагане на регулацията, която по отношение на територията, включена за разширение на ***, предвижда реализиране на ***/виж разрешението за строеж на л.95-л.97, също и на л.126-л.131; ситуациите по отношение вертикалната планировка от одобрения проект за изграждане на строежа до и след прилагане на уличната регулация на л.132-л.134 и л.137; отговора на в.8 от заключението на л.161гръб и отговорите на в.л. в протокола от с.з. на 30.10.18г./.
4. Във връзка с твърденията на ищците по евентуалния иск за придобиване на правото на собственост върху ½ ид.част от ПИ 56784.535.35 по силата на изтекла в тяхна полза кратка петгодишна давност и оспорванията на същите, наведени от ответниците с т.4.17 и 3.18 /л.80, ПРС/, по делото се установи, както следва:
4.1. Като безпротиворечиви, съдът е приел за ненуждаещи се от доказване в процеса твърденията на страните, щото ответниците, с изключение на отв.В.Н., са собственици на жилищни обекти в сграда, находяща се в ПИ №56784.535.32, както и че ежедневно преминават през процесния ПИ 56784.535.35;
4.2. С показанията на двамата разпитани в с.з. от 30.10.18г. свидетели Д., собственик от 2009г.-2010г. на *** в комплекса, и Д., която работи в сградата на комплекса и има за свой ***С.Й., с дружество „***“ ЕООД, допуснати на ищците, се установи, че между комплекс „***“ и булеварда/ булевард „***“ има ***/***, които до преди три години не били очертани, а на мястото спирали всички, включително клиенти на ресторанта, който бил наблизо, паркирало се свободно. От 2009г.-2010г. нещата се променили, като във времето били последователно очертани ***, появили се *** и ***/св.Д./, бил сложен ***, който ***, които имат право /св.Д./. Този *** бил казал на св.Д., че се отчита пред и че е назначен от К.и Й., а св.Д. знае от съседи, от комуникацията в сградата, че местата се давали под наем от от г-н Й. и г-н К., че сградата била на М., а ***- на Й. и К., които ги стопанисвали, давали под наем.
4.3. Установи се от приложените с Определение №659/23.03.18г. /л.18-л.19/ към настоящото дело гр.дела №№116/16 и 180/16г. на ПРС съответно, че:
Преписи от исковата молба на С.Й. и Н.Й. срещу Т.К. и Г.К., по заведения от ищците иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземане по издадена по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №14675/15г. заповед за изпълнение за парична сума, съставляваща обезщетение за неоснователното им обогатяване, под формата на пазарната цена на извършеното от тях ползване, чрез преминаване с транспортно средство, през част от ПИ №56784.535.35, на ½ ид.част от който ищците са собственици, са били връчени на тези двама ответници на 21.02.16г., че с подадения в законния срок по чл.131,ал.1 от ГПК отговор те са оспорили предявения срещу тях иск и този отговор е достигнал до знанието на ищците на 29.03.16г. с призоваването им за първо с.з. /виж от гр.дело №116/16г. съответно: съобщенията по чл.131,ал.1 от ГПК на л.42 и л.42; отговора на л.43-л.45; призовката за първо с.з. на л.58/.
Препис от исковата молба на С.Й. и Н.Й. срещу Д.Ю.Д. по заведения от ищците иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземане по издадена по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №14677/15г. заповед за изпълнение за парична сума, съставляваща обезщетение за неоснователното им обогатяване, под формата на пазарната цена на извършеното от него ползване, чрез преминаване с транспортно средство, през част от ПИ №56784.535.35, на ½ ид.част от който ищците са собственици, е бил връчен на този ответник на 25.01.16г., че с подадения в законния срок по чл.131,ал.1 от ГПК отговор той е оспорил иска и този отговор е достигнал до знанието на ищците на 08.03.16г. с призоваването им за първо с.з. /виж от гр.дело №116/16г. съответно: съобщението по чл.131,ал.1 от ГПК на л.36; отовора на л.37-л.39; призовката за първо с.з. на л.56/.
5. При тези установени по делото факти, съдът стигна до извода, че нито основният, нито евентуалният предявени от ищците искове за собственост е основателен, тъй че и двата иска следва да се отхвърлят, воден от следните съображения:
5.1. По иска за признаване правото на собственост на ищците въз основа на придобивните сделки по т.1-т.8 и т.10 от исковата молба.
Този иск е неоснователен, защото онзи, който твърди да е собственик към датата на завеждането му, следва не са само да е придобил правото, а и да не го е загубил след придобиването му, а в случая ищците са загубили придобитите от тях права, прехвърляйки ги на друг, през 2007г.- СД „М. –Й.- К.с-ие“.
Доколкото приетите от съда за установени по делото факти относно придобиване на права от страна на ищците върху имотите, включени в УПИ с плана от 2005г. и за техните преобразувания във времето, изцяло съвпадат с твърденията на ищците, съдът не коментира подробно доводите им в тази връзка с писмената защита, защото като решаващ съществото на спора въпрос се явява не придобиването на тези права, а дали след придобиването им, същите са останали в патримониума на ищците.
По въпроса дали ищците са загубили придобитото право, съдът споделя доводите, развити от ответниците, както с отговора им, така и с писмената защита, а не не развитите от ищците, и изводът му е, че към датата на завеждане на иска ищците не притежават претендираното за установяване от тях право, защото са се разпоредили с него в чужда полза и по този начин са го изгубили.
Действително, предмет на договора за продажба от 2007г., по който ищците са продавачи, заедно с В. К.и Д.К., а посоченото събирателно дружество е приобретател, е УПИ І-35,32,25,146,145, в който са включени само южните части на поземлени имоти №№35, 32 и 25, докато северните им части са останали в предвиденото с изменението на ПУП-ПРЗ от 2005г. разширение на ***. При действието на ЗУТ обаче, регулацията няма пряко вещно- правно действие и не преобразува собствеността върху отделните имоти в собственост върху урегулирания поземлен имот, нито уличната регулация има непосредствен отчуждителен ефект, освен в хипотезата на чл.16. Затова, както и защото се установи, че уличната регулация в случая не е приложена, и не се събраха данни за проведена отчуждителна процедура по отношение на северните части от тези имоти, попадащи според плана от 2005г. в предвиденото разширение, при продажбата от 2007г. продавачите, измежду които са и ищците по делото, са прехвърлили на дружеството –купувач притежаваните от тях имоти №№35, 32 и 25 изцяло, а не само южните техни части, които при урегулирането им са попаднали в урегулирания поземлен имот.
Разпоредбата на чл.200 от ЗУТ, на която ищците се позовават в писмената си защита, за да обосноват извода, че с извършената продажба от 2007г. не са прехвърлили на купувача по сделката притежаваните от тях идеални части от правато на собственост върху северните части от придобитите през 2000г. имоти, няма според съда никакво отношение към спорния казус. Видно е от систематичното място на същата, че касае спазване на установени от ЗУТ технически изисквания при придобиване и делба на недвижими имоти, въведени с устройствени цели, тъй че да отговарят на изискванията за минимални размери по чл.19 от ЗУТ.
Продажбата от 2007г. не касае нито реално определени части от ПИ, нито присъединяване на част от поземлен имот към съседен имот при извършване на такава продажба, за да попада във визираната от ищците хипотеза, а касае продажба на УПИ, в който са урегулирани пет поземлени имота, без регулацията за частите от тях, попадащи в разширение на улица, да е приложена.
Развитите от ищците с писмената им защита доводи,
черпени от записванията в КККР на ***, също нямат правно значение за решаване
на спора относно претендираното от тях право, тъй
като, както това е и известно, и ясно и категорично записано в мотивите на т.4
от ТР № 8/23.02.16г. по т.д. №8/14г на ОСГК на ВКС, „Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални
карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат
промени във вещноправния статут на имотите. За
отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2,
ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но
неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане,
изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на
вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува
доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост.
Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може
да има доказателствено значение или легитимиращ
ефект, по-големи от тези на актовете за собственост“, а по делото се установи категорично, че
актовете за собственост, въз основа които С.Й. е записан в КР като собственик
на образувания с изменението на КК от септември 2009г. нов ПИ 56784.535.35,
както и като собственик на имот със същия идентификатор, заснет с КККР,
одобрени през юни 2009г., не може да го легитимира като собственик, след
извършената през 2007г. в полза на събирателното дружество продажба на права.
При горните изводи, съдът намира за ненужно да се произнася нарочно по
искането на ответниците за осъществяване на
инцидентен контрол за законосъобразнността на
издадената за изменение на КККР Заповед №КД-14-16-1144/14.09.09г. на Началник
СГКК- ***, защото това произнасяне няма да има правно значение за преценката
относно притежаваните от ищците права, които са предмет на спора, а доколкото
правата, които ответниците твърдят да са придобили,
за да отблъснат претенциите на ищците, са само средство за защита, а не предмет
на отделен иск, съдът няма и задължението, предвиденото пак в мотивите на т.4
от ТР №8/16г., тогава, когато уважи иск за собственост и реши спор, свързан с
него и с допусната в кадастралната карта непълнота или грешка, да посочи
същата, тъй че решението му да стане основание за изменението и по отношение на
нанесените имоти и на действителния им собственик от органите по кадастъра,
респективно- за изменение на влезлия в сила ПУП. С оглед това, съдът не
коментира подробно доводите, развити от ответниците с
писмената им защита по повод наличието на предпоставки за извършване на
инцидентен контрол по чл.17,ал.2 от ГПК и за незаконосъобразността на Заповед
№КД-14-16-1144/14.09.09г.
При тези мотиви съдът счете, че ищците са загубили през 2007г. правото на собственост върху ½ ид.част от северните части на имоти пл.№№35, 32 и 25, попадащи в предвиденото от ПУП-ПРЗ от 2005г. разширение на *** и попадащи в нов имот 56784.535.35 по КККР на ***, след изменението от септември 2009г., и няма данни да са го придобили отново, преди завеждане на исковете им срещу ответниците, тъй че искът им като неоснователен следва да се отхвърли.
5.2. По иска за признаване правото на собственост на ищците въз основа на изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност.
С отхвърляне на първия иск са налице процесуалното условие за разглеждане на предявения от ищците евентуален иск за установяване по отношение на ответниците, че са придобили претендираното от тях право върху ПИ 56784.535.35 по давност.
Този иск е също неоснователен, тъй като ищците не установиха изискуемите се от закона предпоставки за придобиване на правото по посочения от тях придобивен способ.
Придобиването на един недвижим имот по силата на изтекла кратка придобивна давност, на каквато ищците твърдят да са станали собственици, изискваше от тях да докажат, че считано от 14.09.09г. са упражнявали трайно, постоянно, спокойно /необезпокоявано/ и явно, лично и чрез други физически и юридически лица, фактическа власт върху процесния имот, като върху свой /с намерението за своене/, повече от пет години, и са демонстрирали по отношение на всеки един от ответниците намерението си, че държат имота като свой; че са установили фактическата си власт на правно основание, годно да ги направи собственици, без да знаят към датата на съответното правно основание, че праводателят им не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, при действие на презумпциите по чл.69 и чл.70,ал.2 от ЗС, но като за да се стигне до необходимостта от оборването им, стоящо в тежест на ответниците, ищците следваше първо да установят фактите на упражняване на фактическа власт върху имота и намерението за неговото своене, както и предпоставките по чл.70,ал.1 от ЗС, за да се считат за добросъвестни владелци, на които законът е дал правото да придобият по давност правото на собственост в 5- годишния срок по чл.79,ал.2, вместо в 10-годишния срок по чл.79,ал.1 от ЗС.
Ищците не доказаха да са установили фактическа власт върху имота, правото на собственост върху който претендират да са придобили по давност, както и да упражнявали същата трайно, постоянно, спокойно /необезпокоявано/ и явно, лично и чрез други физически и юридически лица върху процесния имот, като върху свой /с намерението за своене/.
Вярно е, че С.Й. е споменат и от двамата разпитани свидетели като едно от лицата, по *** на което е назначен ***, който ***, заемащ процесния имот, онези, които имат право да го ползват под наем, с договори за наем, но и двата пъти този ищец се сочи редом с В. К., а не сам, при което, като се знае историята на придобиването и отчуждаването на спорните права, вече подробно изследвана в решението, че същите две лица са и *** на СД“М.-К.- Й. с-ие“ , съвкупността на доказателства е в подкрепа на тезата на ответниците, че упражняването на фактическата власт върху ***, както и изграждането му, е осъществявано от събирателното дружество, в което Й. и К.са ***, а не от тях в лично качество, като физически лица, тъй като именно нему те са прехвърлили правото на собственост върху имотите, върху части от които ***е бил реализиран, като част от проекта на строежа, който към 14.12.06г. е бил разрешен в лицето на съсобствениците на имотите, включени в УПИ- В. К., Д.К., С.Й. и Н.Й. /л.126/, но като разрешението за строеж е впоследствие изменено като такова в полза на СД “М.-К.- Й. с-ие“ с ***С.Й. и В. К., на основание н.а за извършената продажба на УПИ от 2007г. /виж л.129/.
Дори горното да не бъде споделено, и да се счете, че се касае до действия по явно упражняване на фактическа власт чрез другиго, с демонстрирано чрез ограничаване на достъпа до имота намерение за неговото своене, от двете посочени от свидетелите физически лица- Й. и К., то и двамата разпитани свидетели са заявили, че тази организация на ползване на ***е създадена не от момента на изграждането на комплекса, завършен 2009г.-2010г., а отпреди около 3 години- т.е от около 2015г., при което до датата на исковата молба-15.11.17г. са изтекли едва две години и не може да става дума за изтичане на придобивна давност със срок имащ вещно правен ефект.
Не може да става дума и за спокойно /необезпокоявано осъществяване на фактическа власт върху имота от същите лица, доколкото както от показанията на св.Д., така и от данните по приложените към настоящото дело две граждански дела на ПРС, които са приключили, се установи, че осъществяваната от тях фактическа власт върху спорния имот не е била несмущавана, а напротив- имало е спорове, свързани с нея и с претенциите им да държат имота като свой.
При горните изводи относно началния
момент на установяване на фактическата власт върху имота с намерение за
неговото своене и неустановеност на нейното спокойно
осъществяване, въпросът за това имат ли ищците качеството на добросъвестни
владелци остава без съществено значение за решаване на спора по този иск,
затова съдът, без да навлиза в подробен коментар на доводите на ответниците в писмената им защита, ще се ограничи да каже
само, че с основание сочат, щото след като са се лишили сами от правото си на
собственост с продажбата, извършена през 2007г., ищците не могат да черпят
доводи за своята добросъвестност от сделките, при които са придобили права на
собственост през 2000г.
Точно затова не могат да бъдат зачетени и доводите на ищците от писмената им защита, че всъщност, те са установили фактическа власт върху имота още с делбата от 2005г., доколкото той е образуван от имоти, които са притежавали тогава.
При тези съображения, съдът намери, че ищците не са установили предпоставките за придобиване на правото на собственост върху процесния имот и по силата на изтекла в тяхна полза давност, тъй че искът им следва да се отхвърли.
В частта за
разноските.
И ищците, и ответниците претендират присъждане на разноските в производството, като при отхвърляне и на двата предявени от ищците иска, на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, разноски се следват само на ответниците и не се следват такива на ищците.
Ответниците претендират по списъка, представен в с.з. от 30.10.18г. /л.170/, присъждане на разноски в размер на 5 802лв., от които: 300лв.- заплатен хонорар за вещо лице по СТЕ, ведно с 2лв.- такса за банков превод; 5500лв.- заплатен общо от 11 броя ответници адвокатски хонорар, по 500лв. от всеки един, по представените договори за правна защита и съдействие.
Възражението на ищците за прекомерност на заплатения от всеки от ответниците адвокатски хонорар е неоснователно. Спорът е сложен, както от правна, така и от фактическа страна, доколкото са съединени за разглеждане два иска за собственост, изискващи установяване на отделни правно релевантни за основателността им факти и са наведени фактически твърдения за множество доказателствени факти, състояли се в значителен период от време, изискващи събиране и преценка на различни доказателствени средства, за установяването им. Отделно от това, цената на иска на ищците е 53 310.35лв., при която, на основание чл.7, ал.2, т.4 от Нар.№1/04г., минималният адвокатски хонора за защита и процесуално представителство по делото за всеки ответник възлиза на 2129.31лв., тъй че заплатените от ответниците такива от по 500лв. няма как да се счетат за прекомерни, нито да се намалят на основание чл.78,ал.5 от ГПК.
Направата на разноските по списъка е установена с документите, приложени съответно на л.123 -за сумата от 302лв. и на л.84, 91, 98, 100, 107, 109, 116, 122а, 124, 131 и 133- всички за суми от по 500лв., изплатени от всеки от 11-те ответници в брой адвокатски възнаграждения по приложените на същите листове договори за правна помощ и съдействие.
С Определение №1281/19.06.18г. /л.51-л.52/, допускайки по делото СТЕ, поискана от ответниците, съдът е постановил внос на депозит за вещото лице от 300лв., вносим по равно от всеки от ответниците, при което, внесената от тях общо сума в размер на 302лв., включително таксата за банков превод, следва да се счита като внесена в размер от по 27.45лв. от всеки един ответник /302:11/.
Така, с оглед изхода на спора, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят общо на всеки от ответниците разноски за произовдството от по 527.45лв.
Воден от изложенте мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля иска на С.Б.Й., ЕГН ********** и Н.С.Й., ЕГН **********- и двамата със съдебен адрес: ***, адв.Д., за признаване за установено по отношение на всеки от ответниците Е.Б.Г., ЕГН **********, К.А.А., ЕГН **********, М.Т.А.-Г., ЕГН **********, Д.А.Г., ЕГН **********, В.Н.Н., ЕГН **********, Д.Ю.Д., ЕГН **********, К.А.З., ЕГН **********, Т.И.К., ЕГН **********, Г.П.К., ЕГН **********, Р.О.П., ЕГН ********** и П.И.П., ЕГН **********- всички със съдебен адрес,***, *** адв.А.С. и др, че С.Б.Й. и Н.С.Й. са собственици при режим на СИО на ½ ид.част от ПИ с идентификатор 56784.535.35 по КККР на ***, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК- София, с последно изменение със Заповед №КД-14-16-1144/14.09.09г. на Началник СГКК-***, с административен адрес на ПИ в ***, ***, с площ от 2186кв.м., въз основа на сделките за придобиването му, описани в т.1-т.8 и т.10 от искова молба вх.№64549/15.11.17г. по описа на ПРС.
Отхвърля иска на С.Б.Й., ЕГН ********** и Н.С.Й., ЕГН **********- и двамата със съдебен адрес: ***, адв.Д., за признаване за установено по отношение на всеки от ответниците Е.Б.Г., ЕГН **********, К.А.А., ЕГН **********, М.Т.А.-Г., ЕГН **********, Д.А.Г., ЕГН **********, В.Н.Н., ЕГН **********, Д.Ю.Д., ЕГН **********, К.А.З., ЕГН **********, Т.И.К., ЕГН **********, Г.П.К., ЕГН **********, Р.О.П., ЕГН ********** и П.И.П., ЕГН **********- всички със съдебен адрес,***, *** адв.А.С. и др, че С.Б.Й. и Н.С.Й. са собственици при режим на СИО на ½ ид.част от ПИ с идентификатор 56784.535.35 по КККР на ***, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК- София, с последно изменение със Заповед №КД-14-16-1144/14.09.09г. на Началник СГКК-***, с административен адрес на ПИ в ***, ***, с площ от 2186кв.м., въз основа на изтекла в полза на ищците, като добросъвестни владелци, петгодишна придобивна давност, с начало 14.09.09г.
Осъжда общо С.Б.Й., ЕГН ********** и Н.С.Й., ЕГН **********- и двамата със съдебен адрес: ***, адв.Д., да заплатят на всеки един от ответниците Е.Б.Г., ЕГН **********, К.А.А., ЕГН **********, М.Т.А.-Г., ЕГН **********, Д.А.Г., ЕГН **********, В.Н.Н., ЕГН **********, Д.Ю.Д., ЕГН **********, К.А.З., ЕГН **********, Т.И.К., ЕГН **********, Г.П.К., ЕГН **********, Р.О.П., ЕГН ********** и П.И.П., ЕГН **********- всички със съдебен адрес,***, *** адв.А.С. и др, сумата от по 527.45- петстотин двадесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: