Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
04.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Марина Гюрова
при участието на секретаря Галина Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №13405 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №35909 от 11.02.2019год., СРС, 150-ти състав, постановено
по гр.дело №81455/2017год. е признал
за установено по предявените искове от „Т.С.“ЕАД срещу В.Н.Т., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, ж.к.Тео Милев“, ул.“*******, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, сума в
общ размер на 1063,80 лева, от които 832,52 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.08.2014 г. - м.04.2016
г., и 172,65 лева - законна лихва за забава от 15.08.2014 г. до 25.07.2017 г.,
както и сума за предоставена услуга дялово разпределение, а именно: 49,46 лева
- главница за периода м.08.2014 г. -м.04.2016 г. и 9,17 лева - законна лихва,
ведно със законната лихва от 28.07.2017 г. - датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното
изплащане на сумите. С решението са отхвърлени исковете с правно
основание чл.422, във вр. с чл.415, във вр. с чл.124 от ГПК - за признаване за
установено, че В.Н.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сума в общ размер на 667,26 лева, от които 560,31 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2013
г. - м.08.2014 г., и 72,42 лева - законна лихва за забава от 15.08.2014
г. до 25.07.2017 г., както и сума за предоставена услуга дялово разпределение,
а именно: 26,52 лева - главница за периода м.08.2014 г. - м.04.2016 г. и 8,01
лева - законна лихва, ведно със законната лихва от 28.07.2017год.- датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
до окончателното изплащане на сумите, като погасени по давност на основание
чл.111, б.”в” от ЗЗД. С решението е обезсилена частично издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по гр.д. №51963/2017 г. по описа на CPC, III ГО,
150 състав, за сумите за които исковете са отхвърлени и за сума от 32,62лв.
разноски в заповедното производство и е прекратено производството по гр.д.
№51963/2017 г. по описа на CPC, III ГО, 150 състав, в обезсилената част. Осъден
е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.Н.Т. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 52лв.,
представляващи направени разноски в заповедното производство и сумата от
710,23лв., представляваща направени разноски в исковото производство.
С
определение №165536/15.07.2019год. на СРС, 150-ти състав по гр.дело
№81455/2017год. по реда на чл.248 ГПК е
оставена без уважение молбата с вх.№5037487/05.03.2019год. на В.Н.Т. за
изменение на постановеното решение от 11.02.2019год. по делото. Срещу
определението не е постъпила частна жалба в срока за обжалването му.
Решението в отхвърлителните части за
разликата за главница над 832,52лв., уважения размер до 1392,83лв.-пълния претендиран размер на
сумата за главница за периода
05.2013год. до 08.2014год., както и в отхвърлителната част за лихва за забава за сумата над
172,65лв. до пълния претендиран размер от 245,07лв. и за разноските с с оглед на изхода на делото е обжалвано от „Т.С.“ЕАД с въззивна
жалба с
основни доводи, че решението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и моли да се отмени и постанови друго, с което
се уважат исковете за главница и лихва до пълния размер както са предявени.
Посочва, че неправилно съдът при обсъждане на възражение за погасяване на
вземанията по давност с оглед на подаденато заявление от 28.07.2017год. не е
съобразил процесния период от м.05.2013год. до м.04.2016год., обща фактура от
30.06.2014год. с падеж 15.08.2014год. и в тази връзка погасяване по
давност от 06.2014год. В съдебно
заседание пред въззивния съд не се е явил представител на въззивника и с молба
до съда е поддържана въззивната жалба. Претендира за присъждане на разноските
по делото.
Въззиваемия В.Н.Т.
не е депозирал по делото писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ГПК. В съдебно заседание пред въззивния въззиваемия не се е явил и не е взел
становище по въззивното производство..
Третото лице
помагач „ПМУ И.“ООД не е взело становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбите предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3059823/28.07.2017г. срещу В.Н.Т.,
по което е образувано гр.д. №51963/2017г. по описа на СРС, 150-ти състав. Посочено
е, че претендираното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за
периода от месец 05.2013год. до 30.04.2016г. в размер на 1392,83лв.-главница за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК „Гео Милев“, ул.“*******, с аб.№093958 и 245,07лв.-законна лихва за забава за периода
от 15.08.2014год. до 25.07.2017год., сумата от 75,98лв.-главница за услугата дялово
разпределение за същия период и 17,18лв.-лихва за забава върху главницата за
услугата дялово разпределение за същия период, както и законната лихва върху
главницата от 28.07.2017год. до окончателното й изплащане. След като срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения срок
е постъпило възражения от длъжника в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.”ЕАД, е предявила положителен установителен иск
спрямо него по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №781455/2017г.
СРС, 150-ви състав.
Ищецът „Т.С.“ЕАД
излага в исковата си молба срещу ответника В.Н.Т., като потребител на ТЕ и
собственик на процесния имот с адрес:
гр. София, ЖК „Гео Милев“, ул.“*******, с аб.№093958 , за който е доставяна ТЕ, че са налице облигационни отношения,
възникнали въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Посочва, че е доставял топлинна енергия за топлоснабдения имот, с посочен адрес
в гр. София, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок.
Моли да се приеме за установено след като ответникът е подала възражение срещу
издадената заповед по чл.410 ГПК да бъде се приеме за установено, че дължи
посочените суми, които са посочени в издадената заповед по чл.410 ГПК
В
отговора на исковата молба ответникът е оспорил
исковете по основание и размер като е
заявил изрично възражение за погасяване
по давност на вземанията.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове и е приел за
установено, че ответникът дължи сумата от 832,52лв., главница за доставена ТЕ
за периода 08.2014год. до 30.04.2016год., при съобразяване на ССЕ и която е посочила, че задълженията за целия процесен
период и съобразно СТЕ е от 1640,04лв. и
при частични плащания за сума от
247,21лв. е останало задължение за 1392,83лв. и от което за периода 05.2013год.
до 07.2017год. е за 560,31лв. и за периода от 08.2014год. до 04.2016год. е за
832,52лв. При прието за основателно възражение за погасяване по давност на вземанията
за главница за ТЕ за периода 05.2013год. до 08.2014год. и за сумата от
560,31лв. е отхвърлен искът, както и е отхвърлен за сума от 72,42лв.-лихва за
забава и за сумата от 26,52лв.-за дялово разпределение и за 8,01лв.-лихва върху
главницата за дялово разпределение за този период, като погасени по давност и за
тези отхвърлителни части е обезсилена
частично заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК
Решението в уважените
части не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, в обжалваните
отхвърлителни части за главница и за лихва за забава поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК и се явява непопустимо, в частта в която
първоинстанционният съд е обезсилил частично заповед по чл.410 ГПК по отношение
на главницата и лихвата в отхърлителната част/в предвид предмета на въззивното
обжалване/.
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения иск, че
ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена
топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответницата е
потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът й има монтиран
топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно,
което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните
разпределители от ФДР и изчисляване на
стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия.
Между страните не се спори, че през
исковия период процесната сграда, в която се намира процесния апартамент, с
адрес гр. София, ЖК „Гео Милев“, ул.“*******, с
аб.№093958 е била топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната
станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия
топломер. Също така не се оспорва, че ответникът е собственик на процесния
апартамент, за което е представен и нот. акт №91/13.08.1996год., н.дело
№17506/96год, както и изрично е представена молба декларация от същия за откриване на партида от
08.07.1997год. и като собственик има качеството на клиент/потребител/ на
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между страните е налице
облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Притежаваното от ответника
право на собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е
достатъчно основание за доказване на иска по основание. Съдържанието на
договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените
публично известни Общи условия за продажба от 2008год., както и Общи условия,
одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР и в сила от 12.03.2014год.
В
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, монтиран в абонатната станция и който според заключението на
приетата СТЕ отговаря на метрологичните изисквания. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между
отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение
по начина, регламентиран в ЗЕ (чл. 139-чл. 148) и в Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването, като топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите и БГВ. В тази
връзка с оглед на неоспорените СТЕ и ССЕ се установява, че сумата за ТЕ за
процесния период от м.05.2013год. до 30.04.2016год. е от 1640,04лв. след
отчитане и на изравнителните сметки за всеки от отоплителните периоди и при
отчетеното плащане с оглед на ССЕ от 247,21лв. неплатена остава ТЕ за
1 392,83лв.
С оглед на
което на обсъждане подлежи възражението на ответника за погасяване на
вземанията по давност. В тази връзка
съобразно указанията дадени в Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. по
тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок. Периодични плащания има, когато са налице повтарящи се
задължения през определени периоди от време. Задължението на абоната за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия възниква ежемесечно и е
парично. Следователно са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения за заплащане на парични суми, като обстоятелството, че
всяко месечно плащане има различен размер в зависимост от потребената топлинна
енергия не изключва приложението на специалната тригодишна погасителна давност.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо.
Видно от издадената на 31.07.2014 г. обща
фактура, в нея са включени вземания за цена на доставена топлинна енергия за
отоплителен сезон от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., за който сезон до
м.03.2014г. вкл. са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребители в гр.София от 2008 г., като съгласно същите,
купувачите на топлинна енергия дължат плащане на месечно дължимата сума в 30
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. за стойността на
топлинната енергия за първия месец от този период - м. 05.2013 г., падежът за
плащане е настъпил на 01.07.2013 г., а за м.03.2014 г. е настъпил на 01.05.2014
г. Вземанията за цената на доставената топлинна енергия за периода м.05.2013 г.
– м.03.2014 г. са погасени по давност, тъй от датата на настъпване на
изискуемостта им до датата на подаване на заявлението – 27.07.2017г. е изтекъл
тригодишния срок по чл.111,б.“в“ ЗЗД.
По отношение на останалия период са
приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр.София от 2014 г., които са обнародвани във вестник „24 часа“ и
вестник 19 мин. и са влезли в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.31, ал.1 от
същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 -
на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна
консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост,
присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,
заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се
определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната
топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от
Общите условия месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1
/ т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато
при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума,
по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към
продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ
период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при
издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма
от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със
сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на
продавача. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2,
т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. При тази уредба на отношенията и с оглед
момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна
енергия, правилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията за цена на
топлинна енергия за м.04.2014 г., м.05.2014 г. и за м.06.2014 г. също са
погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до
датата на подаване на заявлението е
изтекъл тригодишния срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Съгласно чл.119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане за този период се погасяват и вземанията за
обезщетение за забава върху него. Обстоятелството, че ищецът претендира вземания,
представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна
енергия, които са погасени по давност, като се позовава на обща фактура,
издадени на 30.06.2014г. е незаконосъобразно и граничи със злоупотреба с права,
доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения за давност
от страна на клиентите на топлинна енергия. В случая обаче вземанията за
периода от м.07.2014год. до м.04.2016год. не са погасени по давност, като
цената на реално доставена топлинна енергия за този период е в размер на 848,66лв.,
включваща сумата от 832,52лв./ за
периода м.08.2014год. до 30.04.2016год. с оглед на ССЕ/ и сумата от 16,14лв. за ТЕ за м.07.2014год.
Поради което неправилно първоинстанционният съд е приел, че вземането за ТЕ за
м.07.2014год. е погасено по давност след като същото е дължимо с изтичане на месеца за който е начислено
и счетоводните операции на ищеца, фактуриране,
издаване на кредитни известия и префактуриране в общи фактури няма отношение
към момента на възникване на вземането. Претенцията за главница за разликата до
пълния претендиран размер и период като неоснователна следва да се отхвърли.
Неоснователна
е претенцията за лихва за забава с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата от 16,14лв., сума за ТЕ за м.
07.2014год. след като действащи ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София са тези от 2014г и съгласно чл.33, ал.1 и ал.2
от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2,
т.е. общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. След като в случая няма доказване от страна на ищеца,
че са публикувани фактурите и от когато вземането е изискуемо, неоснователна и
недоказана се явява претенцията по
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху главницата за доставена
ТЕ, както се претендира.
С
оглед на гореизложеното при частично несъвпадане с крайните изводи на
първоинстанционния съд, следва да бъде отменено решението в отхвърлителните части за главницата и за
сумата от 16,14лв., явяваща се разликата над 832,52лв.-уважената част от претенцията до
сумата от 848,66лв.-главница за незаплатена ТЕ за м.07.2014год. и вместо него постановено
друго, с което се уважи искът за главница за тази сума от още 16,14лв., а в
останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение до пълните
претендирани размери на исковете за главница и лихва следва да се потвърди.
Решението, в частта,
с която е обезсилена частично издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д. №46962/2017 г. по описа на СРС, 150 състав за отхърлените претенции за
главница и лихва, и е прекратено заповедното производство в тези части се явява
недопустимо. Съгласно постановката в т.13
ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният
лист не подлежат на обезсилване при отхвърляне на иска, предявен по реда на
чл.422, респ. чл.415 ал.1 ГПК. Поради което, решението на СРС в тази част следва да бъде обезсилено.
При този изход
на делото на въззивника ищец в решението на СРС са определени вече разноски както за заповедното така и за
първоинстанционното производство с оглед на уважената част от исковете, а за
настоящото производство от направените разноски от 25лв. за държавна такса с
оглед на уважената част от жалбата се дължат разноски от 0,64лв.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №35909
от 11.02.2019г. на СРС, 150-ти състав, постановено по гр.д.№81455/2017г., в
частта, в която е отхвърлен предявения иск от „Т.С.”ЕАД, с ЕИК ******* срещу В.Н.Т. за разликата над 832,52лв. до сумата от 848,66лв.-главница, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за м.07.2014год., със законната лихва за забава и
вместо него постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Н.Т., с ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ЕАД, ЕИК *******,
с адрес: *** сумата от още 16,14лв./ или общо 848,66лв. за периода м.07.2014год. до 04.2016год./, представляваща главница за
доставена ТЕ за м.07.2014год., ведно със
законната лихва върху нея от 28.07.2017год. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана
отхвърлителна част.
ОБЕЗСИЛВА решението в частта, с която е обезсилена
частично издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по гр.д.
№51963/2017 г. по описа на CPC, III ГО, 150 състав, за сумите за които исковете
за главница и лихва са отхвърлени и е прекратено
производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА В.Н.Т.,
с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл.78, ал.1
от ГПК сумата от 0,64лв.-разноски за въззивна инстанция.
Решението в уважените
части не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е
постановено при участието на „ПМУ И.“ООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.