Присъда по дело №293/2022 на Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към присъда № 5/28.02.2023 г. по НОХ дело № 293/2022 г. по
описа на РС-Белоградчик, първи наказателен състав.

Срещу подсъдимия Е.Д.С. от с. Р., обл. В. е повдигнато обвинение
затова, че на 09.11.2022 г., в с Р., обл. В., на ул. „В.“ № ..., като непълнолетен,
но като разбирал свойството и значението на деянието си и могъл да ръководи
постъпките си, противозаконно отнел чуждо МПС: лек автомобил марка
„Опел“, модел „Корса“, с peг. № ВН 3101 ВА, на стойност 1340,00 лв., от
владението и собственост на Б. И. Б. от с. Р., обл. В., без негово съгласие с
намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство, а
именно: деформиран преден десен калник и преден капак /задиране с обща
дължина 60 см./ и спукана предна броня с обща дължина 11 см., на обща
стойност 548,55 лв., и същото /МПС-то/ е изоставено без надзор -
престъпление по чл.346 ал.2 т.1 предл. 1 и предл.2 от НК във вр. чл.346 ал.1
от НК вр. чл. 63 ал.1 от НК.
В с.з. по искане на подсъдимия, съдът е допуснал предварително
изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
В с.з. прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е
доказано по безспорен начин и пледира на подс. С. да бъде наложено
наказание от вида „лишаване от свобода”, като се има предвид специалната
процедура на съдебно следствие и наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства на дееца, след което да се приложи и чл. 66 от НК.
Подсъдимият Стоянов, предвид допуснатото предварително
изслушване, прави пълни самопризнания относно фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт и се признава за виновен.
Защитникът на подсъдимия, моли съда за налагане на наказание под
минималния предел, като се отчете и редукцията на чл.63 от НК, при
прилагане след това и на чл.69 ал.1 от НК.
Съдът, като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на
чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с. з., и прецени събраните и приобщени
по делото писмени доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 от НПК приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Подс. Е.Д.С. е роден на. г. в гр. Б., обл. В., живее в с. Р., обл. В.,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не осъждан,
не учи, не работи, с ЕГН **********.
На 09.11.2022 г. подс. Е. Д. стоянов забълязал на улица „В.”, до дом №
..., в с. Р., обл. В. автомобила на свид. Б. И. Б. – л.а. м. „Опел” модел „Корса”
с рег. № ВН 31 01 ВА. Подъсдимият бил употребявал алкохол през цялата
нощ и се прибирал към дома си, но като видял колатана Б., незабавно решил
1

да я вземе , за да се повози. Ключът на автомобила бил на таблото на колата и
с него Стоянов запалил мотора. Успял да потегли, но не след дълго – до дом
№ 13 на същата улица, завил на ляво, изтървал обаче контрола на МПС и се
ударил във входната, метарна врата на оградата на двора в имота, на този
адрес. От причиненото ТП, С. се уплашил и оставяйки автомобила на място,
избягал и се прибрал у тях си.
Свид. Б. рано сутринта на 09.11.22 г. тръгнал за работа и видял, че
лекият му автомобил липсва, но не подал сигнал никъде, тъй като бързал – да
запали парното в местното училище. Ок. 07.00 ч. в същата сутрин, му се
обадила майка му и съобщила, че автомобилът се намира в друг двор, в
близост до дома им. Чак тогава Б. звъннал на тел. 112 и направил оплакване.
Дошлата на място ДОГ от служители на РУ – Белоградчик, извършила оглед
на автомобила и нанесените по него материални щети – по предна броня,
преден капак и преден десен калник. Били иззети обтривки от скоростния
лост и волана на автомобила.
Свид. Г. Ж.и Ив. Щ.– служители на полицията, снели сведения от
подс. Е. С., в които той признал вината и авторството на деянието си, като
подробно разказал какво се е случило.
С извършения оглед на местопроизошествие било отпочнато
досъдебно произовдство по чл.346 ал.2 т.1 вр. ал.1 от НК.
Стойността на автомобила Б. / като цяло е 1340,00 лв., а причинените
повреди по него са на стойност 548,55 лв., видно от заключението на
проведената авто-оценъчна експертизата.
Подс. С. към момента на извършване на деянието е непълнолетен.
Събрани са за него характеристични данни от Инспектор – ДПС при РУ –
Белоградчик.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа: самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НК и
приетите по делото писмени и веществени доказателства / обтривки то волан
и скоростен лост на повредения автомобил /, събрани в хода на проведеното
ДП № 452/2022 г. на РУ - Белоградчик.
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и поотделно, категорично установяват описаната и приета от съда
за установена фактическа обстановка, поради което изцяло основа на тях
фактическите си изводи.
По безспорен начин се доказа авторството на деянието, а именно, че на
инкриминираните дата и място, подс. Стоянов е отнел противозаконно чуждо
МПС – л.а. м.”Опел Корса” с ДКН № ВН 31 01 ВА, от владението / и
собственост на/ на Б. И. Б. от с. Р., обл. В., без негово съгласие, с намерението
да го ползва, като автомобилът е бил на стойност 1340,00 лв., и е последвала
повреда по него, щетите от която са на стойност 548,55 лв. Същевременно
след отнемането, автомобилът е изоставен без постоянен надзор, а при
осъществяване на своето деяние, извършителят е бил непълнолетен, но е
2

могъл да разбира свойството и значението на същото и да ръководи
постъпките си, въпреки, че е действал след употреба на алкохол.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че
подсъдимият Стоянов от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.346 ал.2 т.1 предл. 1 и предл.2 от НК вр.
чл.346 ал.1 от НК вр. чл.63 ал.1 от НК.
От обективна страна - подс. С.на 09.11.2022 г. в с. Р., обл. В.,
противозаконно отнел чуждо МПС от владението на Б. И. Б. – л.а. м.”Опел
Корса” с ДКН № ВН 31 01 ВА, на стойност 1340,00лв., без негово съгласие, с
намерение да го ползва, като е последвала повреда на автомобила и му е
причинена щета на стойност 548,55 лв./ деформиран преден десен калник и
преден капак - задиране по него с обща дължина 60 см. и спукана предна
броня - с обща дължина 11 см. /, и същият / автомобилът/ е оставен без
постоянен надзор.
Подс. Е. С. към 09.11.22 г. е бил непълнолетен – на 15 години.
От субективна страна - подс. С. е действал при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал, че отнема чуждо МПС, без да е получил съгласието
на владелеца му, искал е да се „повози” само с това чуждо МПС, т.е. имал е
намерението да го ползва временно само, съзнавал е и общественоопасния
характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици от него и е искал настъпването им. Употребеният
алкохол преди извършване на деянието не оправдава извършителя, т. к. той
само се епоставил в това положение – на евентуално опиянение. Съдът прие,
че стоянов е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да
ръководи постъпките си. При изслушването му в с.з., съдът доби лично
впечатление от подсъдимия - той е нормално развит за възрастта си във
физическо и психическо отношение младеж.
Причина за извършване на престъплението е ниското правно съзнание
на подсъдимия и желанието му да управлява чуждо МПС, без да му е
разрешено надлежно това, разбира се и употребения алкохол.
По вида и размера на наказанието:
За извършено по чл.346 ал.2 вр. ал.1 от НК престъпление е предвидено
наказание "лишаване от свобода" за срок от една до десет години.
Съдът обаче, прецени редукцията на това принципно предвидено от
закона наказание – във връзка с възрастта на подсъдимия – 15 години
към дадата на деянието. Или спазвайки изипскванията на чл.63 ал.1 в
хипотезата на т.3 от НК – при предвидено от закона назакание
„лишаване от свобода” за повече от пет години / тук – до 10 г./, то този
вид санкция за непълнолетния подсъдим се заменя с „лишаване от
свобода” за срок до три години, без специален минимум дори.
Това по-ниско наказание в случая, при чистото съдебно минало на
3

дееца, въпреки непълнолетието на подсъдимия, би могло да обуслови и
освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно
наказание на осн. чл.78 А ал.1 от НК вр. ал.6 от НК – обществено порицание
или възпитателна мярка. Но по настоящия казус не е изпълено едно от
условията на чл.78 А ал.1 от НК – по б.”а” – имуществените вреди, нанесени с
деянието да са възстановени. Пострадалият свидетел Б. в разпоредителното
заседание заяви, че вредите не са му възстановени, макар и да не предяви по
делото гражданска претенция / каквато той иначе може да отправи към
подсъдимия и в друг, граждански пороцес, докато има възможност за това –
например до изтичане давността за подобно правно действие/. Ето защо,
съсът не може да се позове на чл.78 А ал.1 вр. ал.6 от НК при решаване
отговорността на подс. С. и следва да приеме, че тази отговорност остава
наказателна във вида и рамките на наказание „лишаване от свобода” за срок
до три години.
Предвид това и провеждането на съдебното следствие при условията на
съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн.
чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да приложи
разпоредбите на чл.58а от НК, като или на осн. ал.1 от същата разпоредба –
да определи наказанието в законовите норми и да го намали с една трета, или
алтернативно да определи санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от
НК – ако това е по-благоприятно за дееца.
Съдът не намира в случая да са налице условията на чл.55 от НК, за да
преценява дали приложението му е по-благоприятно за дееца. Съдът не
констатира в настоящият казус многобройни или изключителни
обстоятелства, които да смекчават отговорността на Стоянов, дейността на
същия е извършена в условия на публичност – на улица, през нощта, при
квалифициращи обстоятелства на проявата – причинени материални щети на
автомобила, оставен без надзор след повредата му. Може да се отчете като
смекчаващо, но не и изключително такова отговорността обстоятелство
улеснението, от което подсъдимия се е възползвал – наличнен ключ за
автомобила, оставен отворен. Освен това характеристичните данни за С., като
непълнолетно лице, при наблюдението му от ДПС при полицейското
управление по район на местоживеене, говорят за една утвръждаваща се през
изтеклата 2022 г. престъпна наклонност у него – въпреки, че не са прилагани
възпитателни мерки спрямо Стоянов, има данни за негово участие/съучастие
в няколко престъпни посегателства през 2022 г., той не учи вече, расте в не
съвсем здраводсловна семейна среда – нисък контрол от родителите, имат
затрудено финансово положение у дома семейството, самият С. посяга към и
употребява алкохол. При това положение, съдът счита, че не следва да
оценява дейността на подсъдимия в условията на чл.55 от НК. Респ. следва да
определи полагащото му се наказание в условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е.
в рамките на предвиденото в чл.346 ал.2 от НК “лишаване от свобода”, и след
това да го редуцира с 1/3, съобразявайки единствено общият минимум по НК
– три месеца, за този вид санкции. При тези условия, съдът при преценката
4

какво конкретно наказание да определи, взе под внимание оказаното от
подсъдимия съдействие на съдебното следствие – чрез направеното
самопризнание, изразеното и съжаление пред съда, чистото съдебното минало
на дееца и при съобразяване с установените от чл.36 от НК цели на
наказанието, счете, че на подсъдимия С. съответства да бъде наложено
наказание "лишаване от свобода" в размер от четири месеца. Но съобразно
изискването на чл.58А ал.1 от НК, съдът следва да редуцира същото с 1/3 ,
което би означавало да определи на подсъдимия наказание от 2,7 м. Такъв
размер обаче е недопустим, съобразно принципния минимум по НК от три
месеца за наказанието „лишаване от свобода”. Ето защо, след редукцията на
следващия му се размер от 4 месеца „лишаване от свобода”, съдът определи
на С. по настоящето дело, за това деяние, реално наказание “лишаване от
свобода” в размер на три месеца.
Съдът намери обаче, че по отношение на подсъдимия са налице
условията на чл.69 вр. чл. 66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на
наложеното наказание "лишаване от свобода". Същият не е осъждан на
“лишаване от свобода” за престъпление от общ характер към момента на
извършване на деянието, наложеното му сега наказание е за срок под три
години, поради което съдът намери, че за постигане целите на наказанието и
за поправянето на подсъдимия, не е необходимо ефективно изтърпяване на
наложеното с настоящата присъда наказание. Съдът счете, че предвид
прилагането спрямо Тасков за първи път на благоприятната разпоредба на
чл.69 ал.1 от НК, изпитателният срок следва да бъде определен в минималния
размер, установен в закона / чл.69 ал.1 НК/ - една година.
По разноските:
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Е. С.да
заплати по сметка на Од – МВР – В. направените по делото разноски за вещо
лице /възнаграждение в хода на досъдебното произовдство/ , в размер на
153,00 лв./ сто петдесет и три лв./, както и по сметка на РС – Белоградчик : 5,
00 лв. държавна такса , в случай на служебно издаване наизпълнителен лист
за тези разноски.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	5
Дата:	28 февруари 2023 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия:	Анна Иванова Кайтазка

Дело:	20221310200293
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 декември 2022 г.

Присъда по дело №293/2022 на Районен съд - Белоградчик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите