МОТИВИ
по н.о.х.д.№ 106/2021 г. на РС-Б., НО, шести състав
Б.ската
районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №
330/2019 г. по описа на РУ - Б., пр. пр. № 986/2019 г. по описа на Районна
прокуратура - Б. срещу И.А.И. за извършено от него престъпление по чл. 129, ал.
2 вр. с ал. 1 НК - за това, че на 30.06.2019 г., пред дискотека „***“, находища
се в централната градска част на гр. Б., Софийска област, чрез нанасянето на силен
удар със свита в юмрук ръка в областта на долната челюст, е причинил на Л.Н.Д.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, затрудняващо
дъвченето и говоренето за период, по-дълъг от 30 дни.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че фактологията на
събитието е безспорно установена от показанията на свидетелите: Ц. И. -
очевидец, намирала се в непосредствена близост до подсъдимия и пострадалия,
възприела извършеното деяние; Г.И. *** Й., видели как подсъдимият нанася удари
с юмруци в областта на лицето на пострадалия; В.К., която не е очевидец на
деянието, но е възприела състоянието на пострадалия след инцидента; Т. в
частта, в която той разказва за конфликта между подсъдимия и пострадалия, и за
състоянието на пострадалия след този конфликт; изготвените съдебно-медицински
заключения, както и останалите писмени и гласни доказателства по делото. Прави
искане подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да
му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година, чието
изпълнение на основание чл.66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 3
години.
В
съдебното производство участва в качеството на частен обвинител Л.Н.Д.,
пострадал от деянието, предмет на разглеждане в настоящето наказателно
производство, съобразно фактическите и правни рамки на обвинението.
Повереникът
на частния обвинител в пледоарията си напълно се солидаризира с обвинителната
теза на държавния обвинител и също приема обвинението за напълно доказано. Позовавайки
се на заключението на вещото лице по изготвената съдебно медицинска експертиза
приема от фактическа страна, че телесната повреда на пострадалия не може да
бъде нанесена от падане, а само и единствено с удар в областта на лицето. Обръща внимание, че срещу подсъдимия има още едно висящо дело за нанасяне
на средна телесна повреда, вкл. криминална регистрация за кражба, дружи с лица
от криминалния контингент и не се ползва с добро име в селото, които данни
недвусмислено го разкривали като лице с изключително високата степен на
обществена опасност. Във връзка с установените фактически обстоятелства, повереникът поддържа
становище, че в конкретния случай се касае до доказано престъпление по чл. 129,
ал. 2 вр. с ал. 1 НК от НК и моли на подсъдимия да бъде наложено справедливо
наказание, с което да се постигне превъзпитателен и възпиращ ефект, от извършване
на нови престъпления.
Защитникът
на подсъдимия твърди, че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт,
не е доказана по безспорен и категоричен начин. Следователно, подсъдимият не
може да бъде признат за виновен. Обръща внимание на показанията на свидетелката
Ц. И., на които не следвало да се дава вяра, доколкото са дадени една година
по-късно от инцидента, а и защото били
изолирани от останалите показания, вкл. и на самия пострадал. Набляга на
обстоятелството, че в разпита си от 28.10.2019г. на досъдебното производство
пострадалото лице е твърдяло, че подсъдимият го е ударил от дясната страна, а
вещото лице в съдебно заседание било категорично, че ударът е дошъл от ляво, и
дясното счупване е в последствие от
удара в ляво. Затова, според защитника, обвинението срещу подсъдимия не било
доказано, поради което той следвало да бъде признат за невинен и оправдан.
Алтернативно намира, ако съдът не приеме становище й относно оправдаване на
подсъдимия, че са налице условията на чл.78а от НК, а не тези по чл. 66, ал. 1
от НК.
Подсъдимият
упражнява правото си да не дава обяснения. В последната си дума моли съда да
бъде оправдан, защото не е извършил престъплението, в което е обвинен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият
И.А.И. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с. постоянен адрес:***,
със средно образование, безработен, неосъждан и притежаващ ЕГН **********.
На
30.06.2019 г., малко след 00:00 часа Л.Н.Д. се намирал в дискотека „***“,
находяща се в централната градска част на гр. Б., в компанията на свидетелите Г.Т.И.,***
Ц.Й., В.Д.К. и Ц.Н.И.. По същото време, отделно от тяхната компания, в
дискотеката се намирал и свидетелят П.Д.Т., подсъдимият И.А.И. и брат му - св. П.А.И..
В един
момент, пострадалият Д. с подсъдимия И.
се спречкали, след което, двамата излезли навън пред дискотеката. По същото
време, пред тоалетните на дискотеката, се намирала св. Ц.И., която говорела със
своя познат св. П.Т.. Докато двамата си говорели, пострадалият Д. и обв. И.И.
минали с бърз ход покрай тях и излезли от дискотеката. Св. Ц.И. решила да
провери какво се случва и ги последвала навън, пред входа на дискотеката,
където двамата спрели. Там, обвиняемият и пострадалият застанали лице в лице,
на около метър един от друг, и започнали да се карат, като Д. произнесъл думите
„Ето, излезнах“. Св. Ц.И. забелязала, че и братът на подсъдимия - св. П.И.,
също се намирал в близост до тях, както и че подсъдимитят И. изглеждал видимо
агресивен. Уплашила се, че подсъдимият може да пристъпи към физическо насилие,
и за да предпази Д., застанала между двамата. Въпреки намесата й обаче,
подсъдимият посегнал и ударил с юмрук Д. в областта на лицето. След това продължил да нанася
удари с ръце, някои от които, вместо да засегнат Д., попаднали в областта на
тила, гърба и дясната страна на рамото на св. Ц.И.. Междувременнно, св. П.Т. се
приближил и издърпал св, Ц.И., при което подсъдимият нанесъл силен удар със
свита в юмрук ръка в областта на долната челюст на Д.. В резултат на този удар,
Д. изпитал толкова силна болка, че се присвил на земята, потекла му кръв от
устата и усетил, че губи усет в челюстната област. Докато бил на земята,
настанала суматоха, в хода на която подсъдимият нанесъл още няколко удара с
крака в областта на ребрата на Д.. Междувременно, свидетелите Г.И. *** Й. също
излезли от дискотеката, като св. И. се опитал да се намеси, за да преустанови
конфликта. Намесили се и други, неустановени по делото лица, с което конфликтът
бил окончателно преустановен, а подсъдимият и брат му - св. П.И. бързо се
отдалечили от мястото на инцидента.
Веднага след това св. Г.И. помогнал на Д. да се изправи и
го придружил до Филиала за спешна медицинска помощ (ФСМП) в гр. Б., където
междувременно към тях се присъединили и свидетелите С.Й. и В.К..*** по същото
време нямало дежурен специалист, а Д. изпитвал силни болки в челюстта, която
изглаждала разместена, и се затруднявал да говори, св. Й. и К. го закарали до
УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", където същият бил прегледан. При прегледа било
установено, че челюстта на пострадалия била счупена и същият бил приет за
оперативно лечение.
В резултат
на нанесения му побой, на Д. били причинени двуполюсно счупване на долната
челюст, в областта на брадичката вляво и в областта на десния долночелюстен
ъгъл, което увреждане е реализирало медикобиологичния признак счупване на
челюст и довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок от
около 1,5 — 2 месеца.
За
подсъдимия са събрани лоши характеристични данни.
Така
изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни
доказателства – чрез показанията на свидетелите Л.Д. дадени в хода на съдебното
следствие (л. 86 от с.дело) и в досъдебното производство, приобщени на
основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т.1 и т. 2 НПК (л. 50-51, досъд. пр., в
частта за броя на нанесените му удари и датата на инкриминираното деяния); Г.И.
дадени в хода на съдебното следствие (л. 65 от с.дело) и в досъдебното
производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК (л. 52,
досъд. пр.); С.Й. дадени в хода на съдебното следствие (л. 66 от с.дело) и в
досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК (л. 53, досъд. пр.); В.К. дадени в хода на съдебното следствие (л. 67 от
с.дело); П.Т. дадени в хода на съдебното следствие (л. 67 от с.дело); Ц.И.
дадени в хода на съдебното следствие (л. 104 от с.дело) и в досъдебното
производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК (л. 59-60, дадени
пред съдия в досъд. пр., в частта за нанесените удари и датата на
инкриминираното деяния); П.И. дадени в хода на съдебното следствие (л. 87 от
с.дело); Л.Н. дадени в хода на съдебното следствие (л. 88 от с.дело); В.Д.
дадени в хода на съдебното следствие (л. 88-89 от с.дело); изслушаните по
делото заключение на съдебномедицинската експертиза (л. 71, досъд. пр.) и
заключение на допълнителна съдебномедицинската експертиза (л. 119-126, досъд.
пр.) и
устните разяснения на експерта д-р Т. в съдебно заседание на 03.11.2022г. и
експерта д-р Д.Н. в съдебно заседание на 16.12.2021 г., приобщени по реда на
чл.282 от НПК; писмените материали, приложени в досъдебното производство,
прочетени по реда на чл. 283 НПК – епикриза (л. 35,43,109 досъд. пр.);
съдебномедицинско удостоверение (л. 36,42 досъд. пр.); амбулаторна книга (л.
75-91 досъд. пр.), рентгенография на череп (л. 92 -93 досъд. пр.), медицински
изследвания (л. 94-110 досъд. пр.); докладна записка (л. 29-30, 67, 112, 114,
досъд. пр.); характеристична справка (л. 116, досъд. пр.), справка за съдимост
(л. 136, досъд. пр.) и др.
Приетите
за установени от съда факти за присъствието на двете компании – тази на Л.Д., Г.Т.И.,***
Ц.Й., В.Д.К. и Ц.Н.И. (от една страна) и тази на Л.И. Н., В.Н.Д. и П.А.И. (от
друга страна) в дискотека „***“, в тъмната част на денонощието, поведението им
преди началото на конфликта са безспорно изяснени чрез еднопосочните показания
на всички тези свидетели.
Еднопосочно
се установява също така, че и подсъдимият и пострадалият били употребили
алкохол. Изключение
са разменените реплики между пострадалия Д. и подсъдимия И., когато между тях е
възникнало първоначалното вербално спречкване, разраснало се впоследствие пред
дискотеката до конфликт с край - двуполюсно счупване на челюстта на
пострадалия.
В
конкретния случай, при анализа на свидетелските показания, следва да се
отбележи, че никой от присъстващите не е възприел развитието на конфликта в
неговата цялост и не описва изчерпателно всички негови елементи. Внезапното
възникване и бързото развитие на ситуацията, и то в обстановка на „купон“ в
дискотеката, не са позволили целенасочено концентриране на вниманието на
свидетелите върху поведението и конкретните действия на двамата участници в
инцидента. Свидетелите са били разположени на различни места в дискотеката,
откъдето са имали различна видимост към пострадалия и подсъдимия, различна
възможност да доловят разменените между тях реплики в първоначалното им
вербално спречкване. Всички се веселили, което обстоятелство естествено е
притъпило бдителността и концентрацията им. Ц.И. /“ Аз
излезнах да говоря с мой приятел във фоайето. След това видях Л. и И. да
излизат навън…“/, Г.И. /“ Спречкването
беше между Л. и И., приказваха си… Не знам какво са си приказвали точно…“/. С.Й.
/“ Помня,
че бяхме на дискотека заедно, в началото изобщо не съм очаквала да има конфликт
между двете лица. Те излязоха навън и аз само закарах Л. до болницата и след
това до „Пирогов“…“/, В.К. /“ Не съм видяла нищо да се случва в дискотеката…“/,
П.Т. /“ След 5 минути дойдоха Л. и И. и неговия брат и
нещо спореха и говореха. Л. им казваше: „какво си мислете, че не мога да ви бия
ли“, някакви такива…“/. Свидетелите макар и да не изтъкват
детайли за разменени между подсъдимия И. и пострадалия Д. думи, все пак
оценяват инцидента като „спречкване”.
Като
втори етап от ескалацията на конфликта съдебният състав отчете моментът, в
който св. Ц.И. доловила породилото се
между подсъдимия и пострадалия напрежение, ги последвала навън, пред входа на
дискотеката, и уплашена че подсъдимият може да пристъпи към физическо насилие
над пострадалия Д., застанала между тях.
Фактологията
на деянието – нанасянето на удари и счупването на челюстта на Л.Д. – съдът изведе въз основа на съвкупната
логическа преценка на показанията на свидетелите Ц. И.,*** Й., на писмените и
веществени доказателства за физическото състояние на пострадалия, експертно
изследвани чрез съдебномедицински експертизи.
Обстоятелството,
че именно подсъдимият И.И. е непосредствения физически извършител на
престъплението, се установява от показанията на свидетелите-очевидци – Ц.И. /“Не знам защо са се скарали, но просто
исках да предотвратя този скандал. Застанах с лице към Л. и И. го удари от
моята дясна страна. В суматохата той ме удари и мен, като не казвам, че е
искал. Може би е искал да удари Л., но аз бях там. След това Л. падна. Лицето
му беше в кръв и той започна да го рита… Според мен И. имаше нещо твърдо в
ръката си, когато удари Л., но не мога да кажа дали е било така. Не е било само
с ръка, но не мога да уточня с какво е.“/, Г.И. /“ В муцуната го удари, не
помня точно как го удари…“/, С.Й. /“И.И. го удряше с юмруци по лицето и цялото
тяло…“. Показанията на тези свидетели-очевидци съдът възприема като надежден
достоверен източник на доказателства по следните съображения – последователно,
логично и детайлно описват на случилото се; съдържат непосредствените възприятия
на свидетелите, които са били очевидци на самото деяние и са видели нанасянето
на удари по частния обвинител, поради което са ценно първично и пряко
доказателствено средство; не се установяват никакви факти, които да създават
предпоставки за евентуална заинтересованост на свидетелите; техните показания
за начина и механизма относно посегателството спрямо телесната неприкосновеност
на пострадалия, напълно съответстват на експертните изводи на изслушаните по
делото заключение на съдебномедицинската експертиза и заключение на
допълнителна съдебномедицинската експертиза, и устните разяснения на експерта
д-р Т. в съдебно заседание на 03.11.2022г. и експерта д-р Д.Н. в съдебно
заседание на 16.12.2021 г.
Същото
не може да се каже за другата група свидетелски показания – на Л.И. Н., В.Н.Д.
и П.А.И., които не само по отношение на детайлите, но и за съществените
обстоятелства на пресъздаваната ситуация са вътрешнопротиворечиви и не
съответсват на другите събрани и проверени доказателства. При оценка за достоверност на
възпроизведените от тези свидетели фактически данни се установява очевадна
повърхностност, липса на последователност и каквато и да е била конкретика.
Св. Л.Н.
разказва, че пострадалият
Д. е псувал подсъдимия И. като последният не му обърнал внимание и си продължи
по пътя към тунелчето и не го е удрял, а просто си тръгнал. Твърди, че хората които били
около пострадалия нищо не правели, просто били отвън при него. Показанията
на този свидетел съдържат напълно несъответна информация с останалите
доказателства, вкл. възпроизведените възприятия на другите свидетели от тази
група – на св. П.И. и В.Д.. Поради това съдът прие, че това гласно доказателствено
средство не е надежден източник на доказателства.
Съдът
внимателно обсъди показанията на св. П.И., който е брат на подсъдимия и
неговата съдба не му е безразлична. Описва, че той и подсъдимия не са спорили с
пострадалия и не е видял някой да удря пострадалия, тъй като имало много хора
пред самата дискотека. Според него „нещо станало“, имало тълпа от хора, които
не познавал, обаче той и брат му не спрели и продължили. Съдът намира версията
на този свидетел за нападение над пострадалия Д. от лица, които не познавал за
недостоверна, защото от разпитите на свидетелите, които са се намирали на
мястото на инцидента, се установява, че именно подсъдимият е нанасял удари на
пострадалия. В същото време показанията му не съдържат
описание на факти, което да бъде противопоставено на показанията на останалите
свидетели за механизма на счупването и обстоятелствата, при които бил
осъществен. Ето защо съдът не даде вяра на показанията на св. П.И. и прие, че
те обслужват защитна теза, която не е вярно отражение на действителността.
Св. В.Д. твръди, че не е видял някой да
удря пострадалия, около когото била суматоха и имало много хора. Описва, че И.
и П.И. били извън групичката и продължавали към „Фейса“. И на този свидетел
показанията му не съдържат описание на факти, което да бъде противопоставено на
показанията на останалите свидетели за механизма на счупването и
обстоятелствата, при които бил осъществен. Ето защо съдът не даде вяра на
показанията му и прие, че те обслужват защитна теза, която не е вярно отражение
на действителността.
С
обективираната пред съдебния състав от тези свидетели защитна позиция се цели
единствено да се разколебае стойността на събраните доказателствени материали
въз основа на голословното съмнение, че уврежданията на пострадалия може да са
причинени от други лица при други обстоятелства, а не от подсъдимия с
нанасянето на удари с юмрук в лицето и счупването на челюстта му.
Степента
на телесното увреждане и причинната връзка са установени по категоричен начин
от компетентно изготвените и незаинтересовани заключения на
съдебно-медицинската експертиза, респ. допълнителната съдебно-медицинската
експертиза и неоспорената по автентичност медицинска документация. Всичко това
предполага една пълноценна и ефективна дейност по точно установяване на
правнорелевантните обстоятелства по делото. От устните уточнения на вещото лице
д-р Д.Н. в съдебно следствие се пояснява допълнително, че травмата добре
отговаря именно по начина, по който е съобщил пострадалия в досъдебното
производство, тоест с удар със свита в юмрук ръка. Според него категорично
морфологията на счупването на челюстта не отговаря да е получена при падане от
собствен ръст на терена. От устните уточнения на вещото лице д-р Т. в съдебно
следствие се пояснява допълнително, че /“…без
значене е къде е нанесен ударът. Той е в областта на долната челюст, в
следствие на един удар се счупва на две места. Ударът е в областта на
брадичката, там където е директното счупване, става дума от нанесения удар с
твърдия тъп предмет и индиректното счупване, вследствие деформацията на
челюстта в областта на десния ъгъл, това е механизма...“/.
Генералното
оплакване за недоказаност на обвинението, поради това, че в разпита си от
28.10.2019г. на досъдебното производство пострадалото лице е твърдяло, че
подсъдимият го е ударил от дясната страна, а вещото лице в съдебно заседание
било категорично, че ударът е дошъл от ляво, и дясното счупване е в последствие от удара в ляво, е без
основание. Макар и да не може да се уточни конкретно при какъв конкретен удар
фактически е предизвикано увреждането, убедително се установи и изведе
еднопосочно фактическия извод, че съставомерната травма е последица от действия
на подсъдимия, изразили се в нанасяне на удари с със свита в юмрук ръка в
областта на главата на пострадалия Д.. Следователно именно така очертаните
факти относно осъществената от подсъдимия проява и установеното телесно
увреждане, намиращо се в пряка и непосредствена причинна връзка с нея, са
напълно достатъчни за изясняване на фактите, а като последица – и на
заключенията по приложимото право.
На основата на така изяснената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият
И.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.129, ал. 2, във вр. с ал.1 НК.
От
обективна страна на 03.06.2019 г., пред дискотека „***“, находяща се в
централната градска част на гр. Б., общ. Б., Софийска област, чрез нанасянето
на силен удар със свита в юмрук ръка в областта на
долната челюст, е причинил на Л.Н.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в
двуполюсно счупване на челюст, затрудняващо дъвченето и говоренето за период,
по-дълъг от 30 дни.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл -
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Като е
нанесъл силен удар с юмрук в областта на долната челюст на пострадалия, у
подсъдимия е била налице ясна представа за деянието, увреждащите последици и
причинната връзка между тях, като същевременно е целял именно причиняването на
този вредоносен резултат. В тази насока съдът оцени установените по делото обстоятелства
за насочване на удара в особено уязвима жизненоважна част от тялото – главата,
силата на удара, достатъчна да причини счупване на челюстта. Способът на
извършване на престъплението, характерът на нараняванията, силата на удара,
поразената област от човешкото тяло дефинитивно са основните обстоятелства, от
които следва да се изхожда при разрешаването на въпроса за съдържанието на
умисъла при престъпленията против личността. При преценката именно на тези
данни съдът достигна до извод за наличие у подсъдимия И.И. на пряк умисъл при
причиняване на телесната повреда. Следва да се подчертае, че изпълнителното
деяние е било реализирано, чрез яростен юмручен удар в областта на долната
челюст на пострадалия Л.Д.. При така установеното силно въздействие върху
жизненоважна област на човешкото тяло, у дееца несъмнено е било оформено
съзнанието, че причинява травма на пострадалия, което е и целял. Самите
действия на подсъдимия И.И. красноречиво обективират действителното му
представно съдържание. В конкретния случай цялостното поведение на подсъдимия
непосредствено преди, по време на деянието подкрепят извода за осъществяване на
деянието при пряк умисъл.
По
въпроса за вида и размера на наказанието първоинстанционният съд съобрази, на
първо място, обстоятелството, че за престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК
е предвидено наказание
„лишаване от свобода” до 6 години, и наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на
подсъдимия И.И., а като отегчаващи обстоятелства съдът отчете лошите
характеристични данни, завишената морална укоримост на конкретното деяние,
извършено по изключително дързък и показващ незачитане на моралните норми
начин, на публично място, пред дискотека, пред множество хора, като с
поведението е създал усещане за уязвимост и безпокойство на всеки един
присъстващ, където обикновено очакванията на всеки един от присъстващите е да
се веселят на спокойствие и в приятна атмосфера.
С оглед
на постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК, съдът намери, че следва
да наложи наказание при общите условия на чл.54 от НК, тъй като не са налице
нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
като относно размера на наказанието съдът прецени, че той следва да бъде около
средния, предвиден в материалния закон, но към минималния размер, а именно:
една година „лишаване от свобода”.
Първоинстанционният
съд съобрази разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и прецени, че изпълнението на
наложеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години,
като по този начин подсъдимият И.И. ще бъде стимулиран към спазване на
определените правила за поведение и зачитане на телесния интегритет на човека,
и поправително-превъзпитателното въздействие на наказанието би се постигнало с
неизбежността от прилагането на чл.68, ал.1 от НК в случай на извършване на
ново престъпление в изпитателния срок.
По
въпроса за разноските съдът от първа инстанция прие, че подсъдимият И.А.И. /с
установена самоличност/, следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. С.
направените по делото разноски в размер на 227. 40 лв. (двеста двадесет и седем
лева и четиридесет стотинки) за изготвяне на експертиза и 133.93 лв. (сто
тридесет и три лева и деветдесет и три стотинки) по сметка на Районен съд – Б.,
за изслушване заключения по експертизи и пътни разноски.
На осн. чл.190,
ал.2 от НПК вр. чл.11 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата
по реда на ГПК подсъдимият И.А.И. (с установена самоличност)
следва да заплати в полза на Държавата и по сметка на РС-Б. и държавна такса
от по 5.00 (пет) лева за
служебно издаване на всеки изпълнителен лист.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: