РЕШЕНИЕ
№ 910
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110144981 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 00000,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Б. Б., роден на **********г.,
гражданин на Федерална Република Германия, с адрес: АДРЕС, с която се иска ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на
3691,19 лв., от които 3217.92 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. - м.04.2019 г. и 413.63лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за потребена топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 20.07.2021 г.,
както и сума за услугата дялово разпределение за периода м.06.2018 г. - м. 04.2020 г. в
размер на 49.36 лв. - главница и 10.28 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.07.2018г. до 20.07.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС; Номер на инсталацията №
00000000000; Абонатен №: 11111111; ИД №: 99999999;
Ищецът твърди, че ответника е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се
одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
1
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45- дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят като е
приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след
изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава
за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху
дължимите суми.
Твърди се, че ответника е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем
Сървисис” ЕООД
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал
отговор на исковата молба, като исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва се
наличието на облигационно отношение между страните и качеството на ответника на
собственик на топлоснабден имот. Оспорва се да е налице реална консумация на топлинна
енергия. Твърди се, че от приложение доказателства не може да се направи връзка с
ответника. Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №0000, том IV, рег. №,
дело №от 09.11.2004 БКК е продала на Б. Б. ателие, находящо се в таванския етаж на
жилищна сграда с адрес: АДРЕС
Видно от представения протокол от проведеното на 27.06.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в , етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор от 27.06.2002 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: гр. София ул. „Хан Крум“ № 47, по силата на който дружеството се е
задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна
обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.
2
Ангажиран е договор от 03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД –
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва цялата сграда. Общия топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58,
ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.
Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1,
т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. В процесния имот е имало 3 броя радиатори с
монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/ в помещения: 3
стаи. В четвърта стая има радиатор чугунен тип с размери 29 глидера и височина 300 мм, без
монтиран уред. Показанията на уредите са отчетени на 30.04.2019г. Същите фигурират в
изравнителната сметка, представена на в.л. За радиатора без уред има служебно изчислена
ТЕ на база инсталирана мощност в размер на 2848W, умножена по МСРС /максимален
специфичен разход на сградата/ в размер на 1.536дел./Вт. През процесния период сградната
инсталация е изчислявана по формула приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. върху
пълната отопляема кубатура 176 куб.м., съгл. акт за разпределение на кубатурата,
представен на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части. В
процесния имот има монтиран един брой водомер за топла вода. Водомера е отчетен на
30.04.2019г., като отчета с подпис на потребител е представен на в.л. СТЕ счита, че
изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба№16-334
изменение от 01.06.2014г. Установено е, че топломера с фабр.№4018440 е преминал на
метрологична проверка през 2 годишен период и при проверките не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ / за сградна инсталация,
имот и БГВ/ е 1456.40 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че няма
извършени плащания по партидата с аб. №11111111 за процесния период.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
3
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./ В
тази връзка следва да бъде посочено и, че по делото е конституирано като трето лице
помагач „Техем сървисис“ ЕООД, а се установява, че търговеца, извършил изравнителните
сметки и услугата по дяловото разпределение е „Директ“ ООД/ служебно известно на съда
е, че „Директ“ ООД е подизпълнител на „Техем сървисис“ ЕООД/. Това има за последица
единствено, че „Директ“ ООД няма да бъде обвързано от съдебното решение, но не отрича
събраните данни от експертизата, изискала служебно от дружеството- ФДР доказателства за
действително извършените дейности.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представените нотариален акт се установява, че в рамките на процесния период Б.
Б. е бил собственик на процесния топлоснабден имот –таванско ателие с адрес: .
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „Топлофикация София“ ЕАД и ответника
4
за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016
г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Директ“ ООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот е 1456.40 лева.
От страна на отвтеника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
5
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на депозиране на исковата
молба в съда на 30.07.2021 г., към този момент би била изтекла погасителната давност за
вземанията, станали изискуеми преди 30.07.2018 г. В процесния случай погасени по давност
са вземанията по прогнозните месечни фактури за периода на месец май 2018 или погасени
по давност са вземанията в размер на 6.98 лева. Дължима е сумата в размер на 1449.42 лева.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът има вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до
20.07.2021г., в размер на 271.76 лева, изчислено от съда по реда на чл. 162 от ГПК с данъчен
калкулатор на НАП.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени
от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „Топлофикация София”
ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по
основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение е
правилно определена, не е погасена по давност и е на обща стойност от 49.36 лева
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на „Топлофикация София”
ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 10.28 лева - мораторна лихва за периода
6
от 30.07.2018 г. до 20.07.2021г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Топлофикация София” ЕАД съобразно уважената
част от исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер,
възлиза на 526.51 лв., от общо дължим размер от 1097.65 лева/ в т.ч. държавна такса-147.65
лева, депозити за вещи лица-500 лева, 50 лева- такса за публикация в държавен вестник, 300
лева- възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от
ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Б., роден на **********г., гражданин на Федерална Република
Германия, с адрес: АДРЕС да заплати на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 00000, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 1449.42 лева-
главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с
адрес: АДРЕС; Номер на инсталацията № 00000000000; Абонатен №: 11111111; ИД №:
99999999 за периода м.05.2018 г. - м.04.2019 г. и 271.76 лв. - мораторна лихва за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 20.07.2021 г., както
и главница, представляваща сума за услугата дялово разпределение за периода
м.06.2018 г. - м. 04.2020 г. в размер на 49.36 лв., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба/ 30.07.2021 г./ до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 1449.42 лева до пълния претендиран размер от
3217.92 лева/ за сумата за 6.98 лева- прогнозни стойности за месец май 2018 г. като погасен
по давност а за останалата сума като недоказан по размер/, иска за мораторна лихва за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия над уважения размер от 271.76 лева до
пълния претендиран размер от 413.63 лева, иска за сумата от 10.28 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от
30.07.2018г. до 20.07.2021г., както и претенцията за законна лихва върху неоснователния
размер на главницата.
ОСЪЖДА Б. Б., роден на **********г., гражданин на Федерална Република
Германия, с адрес: АДРЕС, да заплати на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 00000, на
основание чл. чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 526.51 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Техем
Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7