№ 12982
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Б.ХР.Р.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110160547
по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу ЗД
„Е.“ АД, ЕИК *********, с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 600 лева, частично от 1318,29 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско +“, ведно със законната лихва от 08.11.2022 г. до
изплащане на вземането. Претендират се и направените в производството
разноски.
Ищецът твърди, че на 19.05.2022 г., в гр. София, на територията на
Централни софийски гробища, по една от алеите в посока изхода на
гробищния парк е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „С.Л.“ с рег. №
******, който движейки се с несъобразена скорост като навлиза в кръстовище
на алеи, в резултат на което по негова вина реализира ПТП с навиращия се в
кръстовището автомобил "С.С." с рег. № ******** . Към момента на
настъпване на произшествието гражданската отговорност на водача на л.а.
„С.Л.“ с рег. № ****** е застрахована при ответника, a по отношение на л.а.
„Сузуки С“ с рег. № ******** е действал договор за имуществено
застраховане „Каско +“, по който ищецът е застраховател. Твърди, че
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 1303,29
лв., вследствие на което се е суброгирал в правата на увредения срещу
причинителя на вредата. С оглед изплатеното застрахователно обезщетение
изпратил регресна покана до ответника за заплащане на сумата 1318,29 лева,
включваща стойността на заплатеното обезщетение и 15 лв. ликвидационни
разноски, но последният отказал да извърши плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК,
с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП и вината на застрахования при него водач. В условията на
евентуалност твърди съпричиняване между водачите на двата автомобила.
1
Сочи, че определеното и изплатено застрахователно обезщетение е в завишен
размер. Твърди, че не са представени доказателства, че превозното средство,
застраховано при ищеца, е отремонтирано и претендираният размер с
исковата молба е равен на стойността на ремонтните дейности. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с
правно основание чл. 411 КЗ.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, а именно –
вреди, причинени от виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е сключена при него и ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към
ищеца, както и да докаже обстоятелствата, на които основава възражението
си за съпричиняване (в т. ч. че водачът на увредения автомобил е допуснал
нарушение на ЗДвП, както и че с това си поведение е допринесъл за
настъпване на вредите).
В настоящия случай с изрично определение на съда от 28.07.2023 г. е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че лекият автомобил
марка „С“, модел „Леон“, с рег. № ****** е бил застрахован при ответника по
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“;.
С протоколно определение от 23.10.2023 г. е отделено като безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване, че между „ДЗИ-О.З.“ ЕАД и
собственика на лек автомобил марка „С.“, модел „С“ с рег. № ********, към
датата на процесното ПТП, а именно 19.05.2022 г., е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско; както и че сумата от
1318,29 лв. е изплатена от страна на ищеца като застрахователно обезщетение
за процесното ПТП на собственика на лек автомобил марка „С.“, модел „С“ с
рег. № ********
Основният спор между страните се свежда до механизма на ПТП, респ.
дали поведението на всеки от двамата водачи се намира в причинна връзка с
настъпването на застрахователното събитие и вредите от него, по който
въпрос съдът намира следното:
От представената комбинирана застрахователна полица №
44012221300951/20.01.2022 г. се установява, че лек автомобил „С.С.“, рег. №
СВ4208 СХ, собственост на Б. Г. – Радкова, е застрахован по застраховка
„Каско +“, клауза „Пълно Каско“, при „ДЗИ – О.З.“ ЕАД с период на
застрахователно покритие от 21.01.2022 г. до 20.01.2023 г.
От представената от ОП „Гробищни паркове“ справка се установява, че
максималната разрешена скорост на територията на гробищния парк, в който
е настъпило процесното ПТП, е 20 км./ч., а регулирането на движението е на
2
принципа „предимство на дясно стоящия“.
От приетото заключение по САТЕ се установява, че на 19.05.2022 г.,
около 13,00 ч. лек автомобил „С.С.“, рег. № ********, се движи по алея на
територията на Централен гробищен парк София и в района на парцел № 32
водачът предприема маневра за преминаване през кръстовище с друга алея. В
същия момент, на същото кръстовище, от дясно по алеята се движи лек
автомобил „С.Л.“, с рег. № ******, като в средата на кръстовището
траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва удар между тях.
Вещото лице посочва, че щетите по лек автомобил „С.С.“, рег. №
********, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
19.05.2022 г. произшествие.
От САТЕ се установява още, че стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „С.С.“, рег. № ********, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, е 2533,34 лева.
От сравнението на опасната зона (8,91 метра) на лек автомобил „С.Л." и
отстоянието му от мястото на удара (6,53 метра) в момента, в който водачката
е имала възможност за пръв път да забележи лек автомобил „С.", вещото лице
по допълнителната САТЕ прави извод, че дори и при 20 км/ч, водачката не е
имала взможност да предотврати настьпването на произшествието. Вещото
лице установява, че водачката на лек автомобил „С.Л." е имала взможност да
забележи лек автомобил „С." на около 9,39 метра, ако се е движила с 35 км/ч
и на около 6,53 метра, ако се е движила с 20 км/ч. От допълнителната САТЕ
се установява, че и в двата случая опасната зона на лек автомобил „С" е по-
голяма от отстоянието от мястото на удара и водачката не е имала техническа
възможност да предотврати настъпването на произшествието. Вещото лице
посочва, че лек автомобил „С.С." е навлязъл първи в кръстовището, като дори
и при движение със скорост 35 км/ч на лек автомобил „С.Л.", лек автомобил
„С.С." отново би навлязьл пръв в кръстовището. От допълнителната САТЕ е
видно, че за пръв път водачката на лек автомобил „С.С." е имала възможност
да забележи лек автомобил „С", когато превозното средство се е намирало на
2,65 метра от мястото на удара.
При изслушването на заключението по ДСАТЕ вещото лице Й.
уточнява по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, че и двамата водачи при установените
скорости /около 25-35 км./ч. за л.а. „С“ и около 15 км./ч. за л.а. „С.“/ е нямало
как да предотвратят удара, защото има ограничаване на видимостта и за
двамата водачи от разположените между двете алеи, храсти и висока
растителност. Отново при изслушването на заключението по ДСАТЕ вещото
лице посочва, че хиротетично ако водачът на лек автомобил „С.“ беше спрял
преди да навлезе в кръстовището, той би могъл да забележи другия
автомобил.
Съдът дава вяра на приетото заключение като намира същото за
обективно, достоверно и убедително. Същото в достатъчна степен е взело
предвид, както приложените към делото снимкови изображения, така и
показанията на разпитаните свидетели, които са и непосредствени участници
в застрахователното събитие.
Разпитана пред СРС като свидетел водачът на МПС „С.С.“– Б. Г. излага,
че си помня, че през 2022 г. управлявала МПС марка „С.“, с което участвала в ПТП на Софийски
3
централни гробища. Посочва, че на излизане от гробищни парк се насочила към крайната алея за
изход. Алеите за вход и изход били на различни места. Не се движила по главната алея, а по една
от малките алеи, водеща към главна алея, извеждаща автомобилите от гробищния парк. Движела
се с много ниска скорост, когато управляваният от нея автомобил бил ударен от друг автомобил
много неочаквано. Не си спомня марка, модел, цвят на другото МПС. Другият автомобил се
движел по друга алея, успоредна на главната и то с много висока скорост, тъй като се появил
изневиделица и я ударил в предната дясна част. След ПТП предната дясна гума на автомобила на
свидетелката била така изкривена, че колата не била в движение. След ПТП трябвало да се извика
репатрак, за да може да се изкара колата на Г., която не била в състояние да се движи на собствен
ход. Свидетелката твърди, че преди да влезе в кръстовището, се огледала наляво и надясно, тъй
като имало много храсти и нямало голяма видимост. Инцидентът настъпил в кръстовище на две
алеи. Свидетелката вече била застъпила на самото кръстовище, тъй като другият автомобил я
удари в предното колело. Жената, която управлявала другия автомобил, помолила да не вика
полиция. Единия от служителите на гробищния парк, извикал репатрак и автомобилът на Г. бил
откаран в сервиз към Драгалевци, който другата водачка посочила. Другата водачка написала в
двустранния констативен протокол, че се признава за виновна. Заявила на свидетелката, че
бързала. Г. уточнява, че свидетелят, отбелязан в протокола, не е бил с водача на другия автомобил.
Той бил там, на място, той извикал репатрак. Г. твърди, че нямала възможност да предприеме
действия за предотвратяване на ПТП-то, защото другият автомобил се появил внезапно. Когато
бяла на кръстовището, отдясно на нея дошъл другият автомобил. Нямало знаци на мястото. Г.
твърди, че през цялото време се оглеждала и се движела съвсем бавно - с 10-15 км./ч.,
Разпитана като свидетел водачката на л. а. „С.Л.“ Н. Б. излага, че си спомня за
ПТП от м. 05.2022 г. с този автомобил на територията на гробищния парк.
При приближаване на кръстовището, където станало ПТП, предмет на
настоящото дело, Б. видяла, че от лявата страна на напречната алея излиза
лек автомобил. Предприела необходимите действия за спиране и
предотвратяване на ПТП - натиснала спирачка, даже съединител и завила
надясно, за да може да се избегне удара. Излага, че ПТП настъпило малко
след кръстовището, като автомобилите са влачили известно време след това.
Свидетелката творди, че се движила 30 - 40 км./ч., но не повече В момента на
ПТП -то нямало кола непосредствено преди или след тях, бяхме сами.
Свидетелката излага, че не може да каже със сигурност на колко метра
възприела другата кола, но когато я видяла веднага натиснала спирачка.
Посочва, че е шофьор с 20 г. стаж. Сочи, че ПТП настъпило малко извън
кръстовището, в дясната страна. На другия автомобил Б. се намирала от
дясната страна, т.е. той й се намирал от лявата страна. Когато настъпи удара и
двата автомобила били в движение, защото не свидетелкат успяла да спра
напълно неината кола. Другият автомобил също бил в движение. Другата
кола към момента на удара била преминала цялото кръстовище или почти
била преминала цялото кръстовище и към напречната алея станал удара, към
дясната страна. Когато Бряун забелязала другият автомобил, когато той
навлизал в кръстовището, защото в алеята, по която Б. се движила, имало
видимост от единия до другия край, но в напречните алеи видимост нямало,
защото имало дървета, паметници. Свидетелката посочва, че за да се види,
какво се случва в напречната алея, трябвало да се приближиш почти до
самата нея. Между алеята, от която дошъл другият автомобил, и алеята, по
която се движила Б. нямало визуална връзка, нямало пряка видимост.
Свидетелката уточнява, че навлязла в парка през централен вход, преминала
покрай православен храм и се движила в поска от православен храм към
парцели 58 и 39, към северната част на парка. Другият автомобил навлязъл от
напречна алея от ляво.
Показанията на свидетелите се подкрепят и от представения двустранен
4
констативен протокол за ПТП, съставен от водачите на двата участвали в
ПТП автомобила, към който протокол е съставена и схема на ПТП. В
протокола водачът Н. Б. е отбелязала, че е виновна за ПТП.
При установените по делото обстоятелства въззивният съд счита, че
причината за настъпване на ПТП е както поведението на водача на МПС „С“,
така и на водача на лек автомобил "С.".
Водачът на л.а. „С“ е нарушил нормите на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 6 ЗДвП и
на чл. 47, вр. чл. 20, ал. 2 ЗДвП. От показанията на свидетелката Б. и от САТЕ
се установява, че водачът на този автомобил се е движил със скорост около 35
км./ч., която съществено надвишава максималната разрешена скорост на
територията на гробищния парк от 20 км./ч. Не е съобразил скоростта си и с
ограничената видимост при приближаване към кръстовище, с което се е
поставил в невъзможност да спре преди настъпване на процесното ПТП.
Водачът на МПС „С.“ е допуснал нарушение на чл. 48, вр. чл. 47, вр. чл.
20, ал. 2 ЗДвП – преминаването през кръстовището, на което е настъпило
процесното ПТП, се регламентира от правилото на чл. 48 ЗДвП, съгласно
което на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно
средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират
или приближават от дясната му страна. Водачът на л.а. „С.“ е възприел, че
приближава кръстовище, на което може да се намират или към което може да
приближават превозни средства от дясната му страна. Водачът на л.а. „С.“ е
възприел още, че видимостта е ограничена. При това положение водачът на
л.а. „С.“ е трябвало да спре преди да навлезе в кръстовището, за да може да
изпълни задължението си, произтичащо от чл. 48 ЗДвП.
При това положение следва да се приеме, че с поведението си двамата
водачи са допуснали нарушения на правилата за движение, с което са
допринесли както за настъпването на процесното ПТП, така и за
възникването на щети в установените размери.
В съдебната практика се е наложило разбирането, че само по себе си
нарушението на установени в ЗДвП и в ППЗДвП правила не е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на обезщетението, а е необходимо нарушението да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат (Решение № 79 от
06.07.2016 г. по т. д. № 1787/2015 г., II ТО, ВКС, Решение № 142 от
07.08.2017 г. по т. д. № 3266/2015 г., II ТО, ВКС и мн. др.).
В конкретния случай от приетия по делото протокол за ПТП е видно, че
поведението на двамата водачи се намира в пряка причинна връзка с
вредоносното събитие, тъй като от техническа гледна точка настъпването на
ПТП е било предотвратимо от всеки от тях при съблюдаване на описаните по-
горе правила за движение по пътищата.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е
единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е
ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия – в този
смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. Достатъчно е с поведението си
пострадалият обективно да способства за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване на обема на вредоносните последици. Принос за
настъпване на вредата е налице и когато пострадалият не е допринесъл за
5
настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане. Съпричиняването обичайно се свързва с извършването на
нарушение, без да е нужно същото да е виновно, но може да се изразява и в
поемане на риска от настъпването на вредоносни последици или
необоснованото му игнориране. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за
движение по пътищата и виновно. В този смисъл следва да се има предвид т.
7 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, според която
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Релевантен за съпричиняването е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на причинителя/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Поведението на увреденото лице следва да е станало причина или да е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата, т. е.
намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
допустимо ако са събрани доказателства, че вредите не биха настъпили или
биха били в по-малък обем. Съпричиняването на вредите изисква реален
принос за настъпване на увреждането, т. е. такова поведение на пострадалото
лице, което създава предпоставки за настъпването на вредите или допринася
за механизма на увреждането. Определеният размер на обезщетението следва
да бъде намален съответно на приноса на пострадалия.
С оглед приетия за установен механизъм на произшествието се налага
извод, че водачът на лек автомобил "С." е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, а водачът на лек автомобил „С“ е допринесъл за
реализирането на ПТП и за възникването на щети в установения размер –
несъмнено, при по-ниска скорост на движение на този автомобил вредите,
дори и да биха настъпили, биха били в по-ограничен размер, доколкото
интервенцията върху увреденото МПС би била с по-нисък интенцитет.
В настоящия случай приносът на пострадалия е правнорелевантен за
определяне на размера на дължимото обезщетение и следва да бъде отчетен с
оглед своевременно релевираното от ответника възражение /чл. 131 ГПК/ и
тъй като извършителят на деянието отговаря за действителните вреди, а
последните съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД са тези, които са пряка и
непосредствена последица на деянието.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установи,
че водачът на лек автомобил "С." е допринесъл за настъпване на процесното
ПТП, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 48 ЗДвП да пропусне
6
приближаващият от дясно автомобил. Действително, видимостта преди
кръстовището е била ограничена, но при това положение за водачът на лек
автомобил „С.“ е възникнало задължение да избере подходяща ниска скорост,
а при необходимост и да спре, за да пропусне приближаващите от дясно
автомобили. Установен е принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на причинителя – водачът на л.а. „С“,
които е допуснал нарушения на правилата за движение, управлявайки МПС
със скорост много над разрешената и несъобразена с пътната обстановка и
ограничената видимост в района, в който е настъпило процесното ПТП/ до
увреждането като неблагоприятен резултат.
При преценката за съотношението на приноса на участниците в
процесното ПТП съдът съобразява поведението им и степента, в която е
допринесло за настъпване на произшествието. Паралелът и сравнението на
поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е
длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с
останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното
произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
Настоящият съдебен състав намира, че поведението на двамата водачи в
еднаква степен е довело до настъпване на ПТП, тъй като и двамата не са се
съобразили с поведението на другия участник в движението и не са
предприели привеждане на собственото си поведение в съответствие с
изискванията на закона. Всеки един от тях е допуснал нарушение правила за
движение с еднаква тежест, като поведението и на двамата е в причинна
връзка с ПТП и в съвкупност са произвели като резултат процесния инцидент.
Преценката на значимостта на допуснатите от водачите на процесните
превозни средства нарушения на правилата за движение по пътищата
обуславя извод за равностоен принос за настъпването на вредите, т. е. 50/50.
При установения въз основа на неоспореното заключение на
автотехническата експертиза общ размер на претърпените имуществени вреди
от 2533,34 лева. Размерът на дължимото от ответника обезщетение, определен
при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, възлиза на 1266,67 лева.
Предмет на делото е частичен иск и с оглед обема на търсената от
ищеца защита, степента на съпричиняването трябва да се съобрази само по
отношение на предявената част от вземането, тъй като именно по нея ще се
формира сила на пресъдено нещо. Право на ищеца е да предяви отделен иск
за разликата над предявения частичен иск до претендирания пълен размер.
При това положение следва да се приеме, че в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане в размер на 2533,34 лева, което с оглед
определения по-горе принос на водача на МПС марка "С." следва да бъде
намалено с 1/2 до сумата от 1266,67 лв.
Искът е предявен като частичен за 600 лв., поради което следва да се
уважи изцяло.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че собственикът на
автомобила няма задължение да заменя увредените части с такива, които не
са оригинални за съответния автомобил, поради което и части от
7
алтернативни доставчици не са релевантни.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, само ищецът има
право на разноски, както следва: 50 лв. – държавна такса, 650 лв. - разноски за
САТЕ и допълнителна САТЕ, 5 лв. – разноски за СУ, 30 лв. – възнаграждение
на свидетел и 480 лв. – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ О.З.“ ЕАД,
ЕИК *******, на основание чл. 411 КЗ сумата от 600 лв., по частичен иск от
претенция за 1318,29 лв., представляваща непогасена сума за изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“,
представляващо имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на
19.05.2022 г., в гр. София, на територията на Централни софийски гробища, с
участието на автомобил „С.Л.“, застрахован при отвеника, с рег. № ******,
който движейки се с несъобразена скорост навлиза в кръстовище на алеи в
гробищния парк, в резултат на което по негова вина реализира ПТП с
намиращия се в кръстовището автомобил "С.С." с рег. № ********,
застрахован при ищеца, и му нанася вреди, ведно с обезщетение за забава
върху главницата от 600 лв. в размер на законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 08.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ О.З.“ ЕАД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1215 лв. разноски по
делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8