Решение по дело №557/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е  № 375

 

гр. Хасково, 17.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Окръжен съд - Хасково, ГО, въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ПЕТКОВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

                                                                                                    МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от младши съдия Мария Иванова - Георгиева в. гр. д. № 557 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 7896/20.08.2019 г., подадена от Е.Я.Х. и С.С.Х., чрез процесуалния им представител адвокат М.Г., срещу постановление от 15.07.2019г. по изпълнително дело № 20198740400183 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с което е приета за събиране сума в размер от 25 100 (двадесет и пет хиляди и сто) лева, представляваща парична равностойност на 92 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 77195.735.4, целият с площ от 4317 кв.м., находящ се в гр.***.

            В жалбата се твърди, че частният съдебен изпълнител с обжалваното постановление се е произнесъл по недопустимо искане на взискателя, а именно определяне на равностойност на недвижим имот вместо неговото предаване. Счита, че разпоредбата на чл. 521, ал. 2 от ГПК не може да се прилага по аналогия за недвижими вещи, чието предаване се дължи. Предвид това моли съда да отмени обжалваното постановление като недопустимо, тъй като е издадено без правно основание. В хода на устните състезания пледира алтернативно оспорваният акт да бъде отменен като неоснователен. Претендира направените разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

            В писмените си мотиви частният съдебен изпълнител намира подадената жалба за допустима като подадена в законоустановения срок, от активно легитимирани лица и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и основателна, тъй като неправилно е приложена разпоредбата на чл. 521, ал. 2 от ГПК. Моли подадената жалба да бъда уважена.

В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна – взискател не представя отговор на жалбата.  В открито съдебно заседание взискателят, „Информационно обслужване“ АД, чрез представителя си юрисконсулт М., взема становище по подадената жалба, като заявява, че не оспорва същата. Оставя на преценка на съда дали да обезсили или отмени обжалваното постановление. 

Съдът, след като прецени направените доводи и материалите по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20198740400183 по описа на ЧСИ Самуил Пеев е образувано на 21.03.2019г. по молба на „Информационно обслужване“ АД по молба на взискателя „Информационно обслужване“ АД въз основа на изпълнителен лист от 13.06.2014г., издаден въз основа на определение № 629 от 12.06.2014г. по гр.д. № 717 по описа за 2011г. на Окръжен съд - Хасково, с което Е.Я.Х. и С.С.Х. са осъдени да предадат владението на „Информационно обслужване“ АД – гр. София върху следния недвижим имот - 92 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 77195.735.4, целият с площ от 4317 кв.м., находящ се в гр.*** по кадастралната карта на гр.***, означена на скица на в.л. на лист 354 с цифри от 1, 2, 3, 4 и 5.

На 06.06.2019г. двамата длъжници са се запознали със съдържанието на поканата за доброволно изпълнение, но същите са отказали да я получат. Отказът е бил надлежно удостоверен в разписките за получаване на книжа от връчителя. С поканата за доброволно изпълнение е бил насрочен въвод във владение за дата 21.06.2019г. от 10:00 часа. На 12.06.2019г. длъжникът Е.Х. е получил лично поканата за доброволно изпълнение.

За въвода във владение бил изготвен протокол, съгласно който изпълнителни действия не били извършени, тъй като имотът, подлежащ на предаване, бил застроен.

С молба с вх. № 6818 от 26.06.2019г. от взискателя „Информационно обслужване“ АД било поискано поради невъзможността владението на имота да бъде предадено да се определи парична равностойност на същия в два варианта – равностойност на правото на собственост на имота и на правото на строеж върху него. Въз основа на молбата частният съдебен изпълнител възложил на вещо лице да изготви експертна оценка за парична равностойност на имота, предмет на изпълнение. След представяне заключението на вещото лице било издадено постановление от 15.07.2019г., с което била приета за събиране сума в размер от 25 100 (двадесет и пет хиляди и сто) лева, определена като парична равностойност на 92 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 77195.735.4, целият с площ от 4317 кв.м., находящ се в гр.***. На 21.07.2019г. двамата длъжници били уведомени за издаденото постановление, видно от съдържащите се в изпълнителното дело съобщения.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна – длъжниците в изпълнителното производство, срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е допустима и основателна, а обжалваното постановление незаконосъобразно.

Изпълнителното производство е израз на упражняване на правото на принудително изпълнение, а именно правото да се изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ. Доколкото това производство представлява използване на позволена и регламентирана в закона принуда за изпълнение на правни задължения, законността на същото е предпоставена от наличието на редица условия. Те биват такива, свързани с допустимостта на изпълнителния процес, (материалноправни) и такива, свързани с развитието му по предвидения нормативен ред (процесуалноправни).

Материалноправните предпоставки са изпълняемото право да съществува и имущественото право, обект на изпълнение, да принадлежи към имуществото на длъжника. Защитата срещу недопустим изпълнителен процес се извършва по исков ред, съобразно предвидените в процесуалния закон правни основания.

Процесуалноправните условия за законност на изпълнителното производство се отнасят до наличността на изпълнително основание и на изпълнителен лист,  точното изпълнение на процесуалните задължения на органа на принудително изпълнение и законосъобразното упражняване на правомощията му. Защитата при нарушения на процесуалните условия за законност на изпълнителния процес се упражнява чрез подаване на жалба. В настоящия случай чрез подадената жалба, по която е образувано съдебното производство, се навеждат твърдения за незаконосъобразност на изпълнителното производство, касаещи упражняването на правомощията на частния съдебен изпълнител.

С обжалването на действия, извършени от органа по принудително изпълнение, се цели тяхната отмяна като незаконосъобразни. Съдът по подадената жалба се произнася като контролен орган и съответно може да отхвърли жалбата като неоснователна, да отмени обжалваното действие, когато е незаконно, да задължи съответния орган да извърши отново порочното действие при спазване на правните норми или изобщо да не го извършва, тъй като изначално не е имал право да  го предприеме. В изрично предвидените в ГПК случаи съдът може да действа като въззивна инстанция и след отмяна на незаконосъобразното действие сам да извърши дължимото валидно изпълнително действие.

От изложеното следва, че ако бъдат установени твърдените нарушения на закона обжалваното постановление може да бъде отменено, но не и обезсилено, каквото е едно от евентуално заявените искания на длъжниците, поради което настоящата въззивна инстанция намира същото за неоснователно.

С обжалваното постановление е приета за събиране сума в размер от 25 100 (двадесет и пет хиляди и сто) лева, определена като парична равностойност на 92 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 77195.735.4, целият с площ от 4317 кв.м., находящ се в гр.***. Това изпълнително действие е извършено в нарушение на предвидените в закона условия. Разпоредбата на чл. 521, ал. 2 от ГПК предвижда възможността при ненамиране на вещта, чието предаване се дължи, у длъжника или при развалянето й, взискателят да събере паричната й равностойност.

Нормативните разпоредби трябва да се разглеждат в тяхната цялост и при извършване на систематично тълкуване. Правната норма на чл. 521, ал. 2 от ГПК следва да се тълкува заедно с ал. 1 от същата разпоредба, от което следва, че възможността за събиране на парична равностойност на вещ, чието владение е следвало да бъде предадено, се отнася за движимите вещи.

Подобен начин за изпълнение при невъзможност да се извърши предаване на недвижима вещ (въвод във владение) законодателят не е предвидил. Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни, ако това отговаря на целта на акта. Преодоляване на празнини в законодателството може да бъде извършено чрез прилагане на аналогия на закона, но само при наличието на определени условия.

В случая разпоредбата на чл. 521, ал. 2 от ГПК не може да се приложи по аналогия, тъй като това не би съответствало на целта на закона. Само сходството между нормите на чл. 521 и чл. 522 от ГПК, изразяващо се във вида на изпълнението, а именно принудително отнемане на вещи, не е достатъчно, за да обуслови разпростирането на нормата на чл. 521, ал. 1 от ГПК върху неуредените случаи – недвижимите вещи. Това е така, тъй като законодателят при определяне на реда за принудително изпълнение на предаване на вещи, се е ръководил не от общите признаци, а от вида на вещта. В зависимост дали е движима или недвижими вещ е регламентиран различен ред за предаване. Условията, при които се допуска събиране на парична равностойност (ненамиране на вещта у длъжника или развалянето й), са неприложими при недвижимите вещи поради самото им естество.

С прилагането на разпоредбата на чл. 521, ал. 2 от ГПК по отношение на недвижимия имот, предмет на изпълнение, частният съдебен изпълнител е предприел изпълнително действие, без да са били налице предвидените в закона юридически факти. По този начин е упражнил незаконосъобразно своите правомощия в изпълнителното производство и издаденото от него постановление е порочно.

Предвид изложените мотиви настоящата въззивна инстанция намира, че подадената жалба е основателна и обжалваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Макар при обжалване на постановлението по чл. 521, ал. 2 от ГПК да са предвидени особени правила, част от които е правомощието на съда да реши спорния въпрос по същество, в настоящия случай при отмяна на постановлението за определяне на парична равностойност съдът не следва да решава въпроса за равностойността по същество. Аргументите в тази насока се извеждат от изложеното до момента, а именно частният съдебен изпълнител изобщо не е имал право да предприема такова изпълнително действие. Производството по чл. 521, ал. 3 от ГПК касае хипотезите, в които възможността за определяне на парична равностойност е приложена законосъобразно, но се оспорва определеният от вещото лице размер. В тази връзка постановлението от 15.07.2019г. по изпълнително дело № 20198740400183 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с което е приета за събиране сума в размер от 25 100 (двадесет и пет хиляди и сто) лева, представляваща парична равностойност на 92 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 77195.735.4, целият с площ от 4317 кв.м., находящ се в гр.***, следва да бъде отменено, без да се решава въпроса по същество или да се дават указания за повторно законосъобразно извършване на изпълнителното действие.

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски разполагат единствено жалбоподателите. Последните са поискали присъждането им и са доказали, че реално са сторила такива (съобразно указанията дадени, с  т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК), поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК трябва да им бъде присъдена сумата от 325,00 лева, представляваща заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановление от 15.07.2019г. по изпълнително дело № 20198740400183 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с което е приета за събиране сума в размер от 25 100 (двадесет и пет хиляди и сто) лева, представляваща на основание чл. 521, ал. 2 от ГПК парична равностойност на 92 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 77195.735.4, целият с площ от 4317 кв.м., находящ се в гр.***.

ОСЪЖДА „Информационно обслужване“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 2 да заплати на Е.Я.Х., ЕГН ********** и на С.С.Х., ЕГН ********** общо сумата в размер на 325 (триста двадесет и пет) лева, представляващи съдебноделоводни разноски.

 Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

Председател:                                                            Членове: 1.

                                                                                                                                             

                                                                                                    2.