О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………………………….г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 10.02.2023г.,
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело
1411/2022г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на М.Л.Ж. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с която се претендира обезщетение в размер на 5 000 лева на
основание чл.284 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража /ЗИНС/
във връзка с чл.1 от ЗОДОВ.
С определение №3118/31.10.2022г. съдът е
върнал исковата молба на М.Л.Ж. и е наложил глоба на адв.М.В.А.-П. в размер на
150 лева за неизпълнение на разпореждания на съда и обида към съдебната
институция. Разпорежданията са свързани с отстраняване на нередовност на
исковата молба, а обидата се състои в употребата на израза, че съдът „указва
косвен натиск, предназначен да разубеди и обезкуражи ищеца да продължи с
жалбите си по Конвенцията и ЗИНЗС в даване на невъзможни за изпълнение
указания“.
Постъпила е молба с вх.№
17787/29.11.2022г. от адв. А.-П. за отмяна на определението, касаещо наложената
ѝ глоба, като отново обяснява, че употребения от нея израз не
представлява обида, а обикновено становище на независим адвокат упражняващ
правото си на свободен изказ. Сочи, че липсата на съвпадение във вижданията на
съда и адвоката не обуславя изразеното от адвоката несъгласие като обида
към съда. Подчертава, че за да е налице обида, тя трябва да е насочена към
личността на съдията, а не към институцията.
Съдът намира изразените доводи за
неоснователни, поради следните съображения:
На първо място, няма никаква разлика дали
обидата е насочена към личността на съдията или към съдебната институция и в
двата случая подобно поведение е укоримо от закона чрез налагане на глоба.
На второ място, за разлика от
производството по обжалване на административните актове, където действа
принципа на служебното начало, обхващащо цялостна проверка по чл.168 от АПК за всички основания
по чл.146 от АПК, исковото производство
по АПК – чл.203 и сл. се характеризира с диспозитивно начало. В тежест на ищеца
е да уточни нарушението по чл.3 от ЗИНЗС, предвид многобройните хипотези,
изредени в неговата разпоредба, да уточни надлежния ответник, периода на увреждане, вида и характера на
вредите, както и размера на обезщетението за всяка от тях. Лишените от свобода
не се ползват с привилегировано положение спрямо останалите ищци и
жалбоподатели търсещи правна защита по реда на АПК. Съдът не може вместо ищеца М.Ж.
да извърши отстраняване на нередовността на исковата му молба, а това е първата
и задължителна стъпка, за да се даде ход на съдебното производство.
Не на последно място, внушението, че съда
указва косвен натиск на ищеца е вид
клевета, която не е въздигната от АПК и ГПК в нарушение, подлежащо на глоба,
поради което се приема за обида по смисъла на чл.143а т.3 от АПК и чл.89 т.3 от ГПК.
Следва да се има предвид, че съдът е
наложил само една глоба, въпреки, че нарушенията са две: за неизпълнение на
съдебни разпореждания по чл.143а т.2 от АПК и за обида към съда по чл.143а т.3
от АПК, макар че е можел да наложи глоба за всяко едно от нарушенията.
С оглед на изложеното, съдът смята, че не
са налице основателни причини за отмяна на определението в частта на наложената
глоба на адв. М.В.А.-П..
Воден от горното и на основание чл.92 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молба
с вх.№ 17787/29.11.2022г. на адв.М.В.А.-П., пълномощник на ищеца М.Л.Ж. за
отмяна на определение №3118/31.10.2022г. в частта, с която ѝ е наложена
глоба в размер на 150 лева на основание чл.91 ал.1 от ГПК във връзка с чл.143а
т.2 и т.3 от АПК.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: