РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Разград, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора Ива Рашкова Рангелова (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213300600216 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 20/11.05.2021 г., постановена по НОХД № 832/2020 г. по описа на
Районен съд – Разград, подсъдимият К. Й. Д. от гр. Разград е признат за виновен в това, че
на 26.05.2020 г. в гр. Разград, в условията на опасен рецидив, в качеството си на
длъжностно лице - обслужващ бензиностанция/газстанция ,,VM Petroleum № 12“, присвоил
чужди пари в общ размер на 11 579,13 лева, собственост на„Трейднет Варна“ ЕООД
гр.Варна, ЕИК: *********, представлявано от адв. Николай Павлов Почеканов, връчени в
това му качество и поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 2
във вр. с чл. 201 от НК поради което и на основание чл. 58а от НК му e наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 202, ал. 3 във чл. 37, ал. 1 т. 6 от НК с присъдата на подсъдимия К.
Й. Д. е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да заема длъжност свързана с
материална отговорност за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Със същата присъда подсъдимият К. Й. Д. е признат за виновен в това, че на
06.06.2020 г. в землището на с. Гецово, общ. Разград, без надлежно разрешително държал
1
високорискови наркотични вещества: - хашиш с нето тегло 0,6080 грама, с процентно
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 24 тегловни процента, на стойност
5,47 лева, - марихуана с нето тегло 0,3032 грама, с процентно съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 7 тегловни процента, марихуана с нето тегло 0,3281 грама,
с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6 тегловни процента, -
марихуана с нето тегло 0,3895 грама, с процентно съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 4 тегловни процента; - марихуана с нето тегло 0,3942 грама, с
процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8 тегловни процента; -
марихуана с нето тегло 0,4334 грама, с процентно съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 9 тегловни процента; - марихуана с нето тегло 0,3887 грама, с
процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6 тегловни процента; -
марихуана с нето тегло 0,4737 грама, с процентно съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 8 тегловни процента; - марихуана с нето тегло 0,3337 грама, с
процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8 тегловни процента; -
марихуана с нето тегло 0,3832 грама, с процентно съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 7 тегловни процента, общо нето тегло на марихуаната 3,4277 грама,
на обща стойност 20,57 лева, които съгласно Приложение № 1, на основание чл. 3, т.1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка
с чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, са поставени
под контрол, включени в Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина“ - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 58а от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, както и наказание ГЛОБА в размер на 2000
лева.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК с присъдата е определено едно общо наказание на
подсъдимия К. Й. Д. в размер на по - тежкото, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ТРИ ГОДИНИ, което да се изтърпи при СТРОГ първоначален режим.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал от размера на наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което подсъдимият К. Й. Д. е бил задържан,
считано от 06.06.2020 г.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено към така определеното общо
наказание наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да заема длъжност свързана с материална
отговорност за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено към така определеното общо
наказание и наказанието ГЛОБА в размер на 2000 лева.
С присъдата подсъдимият К. Й. Д. е осъден да заплати на „Трейднет Варна“ ЕООД
гр. Варна, ЕИК: 201310580q сумата от 11 579,13 лева, представляваща имуществени щети от
2
престъплението, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Подсъдимия Д. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР - Разград сумата 1479,00
лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд -
Разград, сумата 463,16 лева, представляваща държавна такса върху уваженият граждански
иск.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. Н.М. – служебен защитник на
подсъдимия К. Й. Д.. В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на присъдата. Твърди се, че наложеното наказание се явява явно
несправедливо, без да се сочат основания за това.
С оглед изложеното се прави искане въззивния съд да отмени присъдата и да
постанови по – лека такава.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Допълнителни съображения към жалбата не са представени в дадения от първия съд
срок.
Препис от жалбата е връчен на Районна прокуратура – Разград и гражданския ищец
„Трейднет Варна“ ЕООД гр. Варна, от които не са подадени възражения по чл. 322 НПК.
В открито съдебно заседание подсъдимият К. Й. Д. се явява лично и със служебен
защитник адв. Н.М..
Защитникът поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Изразява становище,
че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които не са отчетени
от първоинстанционния съд, който е наложил наказания при превес на отегчаващи такива, а
именно предишните осъждания на подсъдимия. Счита, че размера на наложеното наказание
не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, поради което моли въззивния
съд да постанови съдебен акт, с който да измени първоинстанционната присъда като
постанови по – леко наказание.
Подсъдимият К. Й. Д. поддържа становището на защитника си. В последната си дума
отново моли съда да намали присъдата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Разград оспорва жалбата и не прави
доказателствени искания. Излага становище, че при индивидуализацията на наказанията
съдът е изложил подробни съображения относно наличието както на смекчаващи, така и на
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Наложените наказания за всяко от
двете престъпления при приложението на чл. 58а от НК в размер над минималния, но под
средния предвиден размер, според прокурора изцяло съответстват на обществената опасност
на деянието и дееца.
3
Окръжен съд – Разград, след като направи собствен анализ на доказателствата по
делото и извърши цялостна служебна проверка на атакуваният съдебен акт, приема
следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, в установения законов срок
и до компетентния съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по правилата на Глава
двадесет и седма "Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция"
от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, с което е
била инициирана диференцираната процедура за разглеждане на наказателното дело по
Глава двадесет и седма от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК. Първоинстанционният съд, след като
е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, е обявил по предвидения процесуален ред по чл. 372, ал. 4 от НПК, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Процесуалните действия
на страните и на съда, свързани с проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.
372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК са извършени при стриктно съблюдаване на
процесуалните правила и са надлежно документирани в съдебния протокол.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по
чл. 372, ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е приел за
установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание. Законосъобразна е и
констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата,
събрани в досъдебното производство.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Подсъдимият К. Й. Д. е роден на 18.09.1999 г. в гр. Разград, живее в гр. Разград.
Същият е със средно образование, неженен, осъждан неколкократно за различни
престъпления от общ характер.
На 15.09.2019 г. той излязъл от затвора гр. Варна.
На 20.12.2019 г. в гр. Варна бил сключен трудов № 1682/20.12.2019 г. между
„Трейднет Варна“ ЕООД гр. Варна в качеството му на работодател и подс. К.Д. като
работник. Мястото на работа било бензиностанция в гр. Разград, ж.к. „Орел“, бивш
стопански двор, като длъжността му била „Обслужващ, бензиностанция/газостанция“. Бил
назначен за неопределено време със срок за изпитване 6 месеца, за пълно работно време 8 ч.
4
и работа по график с основно месечно възнаграждение 566 лева. Съгласно длъжностната
характеристика към договора подс. К.Д. е имал задължението да пази грижливо
имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му
работа, както и да пести материалите , енергията, паричните и други средства, които му се
предоставят за изпълнение на трудовите задължения. Също така носел отговорност за
наличностите в касата, която завежда и документалната обоснованост на отразените от него
касови операции. Носел е отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични и
материални ценности, както и отговорност за констатирани липси на парични средства,
горива или материални ценности, чието приемане, съхраняване, разходване и/или отчитане е
възложено на служителя от работодателя. Той се запознал със съдържанието на
длъжностната характеристика, за което се подписал на 20.12.2019 г.
На 25.05.2020 г. в 18.00 ч. К.Д. започнал нощната си смяна в гореспоменатата
бензиностанция в гр. Разград. Бил сам в бензиностанцията - нощните смени се изпълнявали
само от един служител. Както обикновено започнал да зарежда с гориво дошлите
автомобили и после приемал плащанията в брой.
Съгласно длъжностната си характеристика и естеството на работата си подс. К.Д.
имал пълен физически достъп до касовата наличност в бензиностанцията. След зареждане с
гориво, клиентът влизал в сградата на търговския обект и заплащал стойността на същото,
като предавал парите, в конкретния случай на подс. Д.. След приключване на сметката на
касовия апарат, чекмеджето на апарата с оборотните банкноти и монети се отваряло
автоматично. После подсъдимият го затварял, натискайки го с ръка навътре. По този начин
чекмеджето на касовия апарат се заключвало отново. Освен това в ключалката на това
чекмедже се намирало малко ключе, което позволявало ръчното отваряне на чекмеджето при
необходимост. Когато касовите постъпления се натрупвали и стигнат в порядъка на 2000 -
2500 лева служителят на бензиностанцията ги прехвърлял в малък сейф, който се намирал в
съседно помещение, в 2 чиято ключалка също се намирал секретен ключ позволяващ
отключването и заключването му. Обичайно и този ключ за удобство на служителите не се
вадил от ключалката. Около края на месец Април 2020 г. ключалката на тази малка каса се
била счупила и не можела да се заключва.
Подс. К.Д. имал финансови затруднения - дължал заеми на различни лица и нямал
възможност да ги погаси. Това го подтикнало да си осигури средства, като вземе за себе си
парите от бензиностанцията, до които имал достъп. Посочената вечер той изпълнявал
функциите си в бензиностанцията и вече след полунощ, на 26.05.2020 г. пристъпил към
реализиране на своите намерения. В 01.57 ч. подс. К.Д. отворил чекмеджето на касовия
апарат и от там взел ключовете. В 01.58 ч. с тези ключове отключил вратата на съседното
помещение и влязъл вътре. После отишъл до етажерка където се намирал гореспоменатия
малък сейф, отворил този сейф и отвътре извадил намиращата се парична сума в общ размер
на 11 579,13 лева. Поставил ги под предната част на гащеризона си и излязъл от
помещението. В 05.35 ч. подс. К.Д. влязъл отново в помещението, където се намирал малкия
5
сейф. Хвърлил сгънати касови бонове на бюрото, погледнал към охранителната камера и
излязъл от помещението.
На 26.05.2020 г. около 06.00 ч. нощната смяна на подс. К.Д. следвало да приключи и
да бъде заменен от неговите колеги. В тази връзка св. И.Х.И., заемаща длъжнос тта „касиер-
бензиностанция“, отишла на работа в бензиностанцията около 06.00ч. за да започне
дневната си смяна. Тя видяла, че подс. К.Д. я чака отвън и изглеждал неспокоен. Според
правилата в бензиностанцията излизащият от смяна работник трябвало да остави в касата
/касовия апарат/ парична сума в размер на 100 лева, а ако имало парична сума от оборота
през смяната му, която надвишава тази стойност от 100 лева е било необходимо да направи
„износ“ на надвишаващата сума в гореспоменатия малък сейф, находящ се в гореописаното
съседно помещение. Тази сума е следвало да бъде съпроводена от опис на банкнотите, дата,
име, общата сума и бележка от износа на касовия апарат за приключила смяна. Този опис се
съставял от касиера, който е бил на смяна. Всеки един служител от бензиностанцията
разполагал с индивидуален четирицифрен код и този код се въвеждал от него в касовия
апарат, когато се приключва смяната от съответния касиер. Подс. К.Д. казал на св. И. И., че
е готов и тогава последната влязла в бензиностанцията и преброила наличните в касовия
апарат пари в размер на 100 лева, които представлявали наличните оборотни пари, с които
касиерът започвал новата смяна. Св. И. видяла, че тези 100 лева в касовия апарат били
налични и същите били предимно в монети. Тя сменила потребителския четирицифрен код
на подс. К.Д. с нейния и излязла отвън да пие кафе за да изчака нейния колега, с който да
започне дневната си смяна. В това време подс. К.Д. се приближил до нея и казал, че си
тръгва. Тя възразила, понеже колегата й не бил дошъл. Подсъдимият отговорил, че и
другите така си тръгват и си тръгнал пеша, отправяйки се в посока към магазин
„Техномаркет“. Св. И. започнала смяната си. Около 08.00 ч. останала без монети покрай
работата си с клиентите в бензиностанцията. В такива случаи практиката в
бензиностанцията била следната: касиерът вземал от малката каса в офиса, където се
намирали торбички с монети на обща стойност 20 лева една такава торбичка, а в замяна
оставял банкнота с номинал 20 лева. Свидетелката отключила офиса и отворила малката
каса. Тогава установила, че в касата няма нито монети, нито банкноти. Св. И. започнала да
се чуди къде е оборота на подс. К.Д. от неговата нощна смяна. Съобщила на нейния колега и
двамата започнали да търсят парите, но не ги открили. После позвънила на телефона на
подс. К.Д., но той не си вдигнал телефона. Св. И. продължила да звъни по телефона на
нейни колеги и така се свързала със св. Д. Й. - касиер в бензиностанцията, и св. П. И. -
обслужващ бензиностанция. Тя попитала своите колежки дали знаят нещо за това, че
малката каса била празна. Те обаче отговорили отрицателно, като казали, че не знаят нищо.
Междувременно подс. К.Д., тъй като вече в себе си имал голяма сума пари, решил да
пристъпи към разпоредителни действия. Около 09.00 ч. се обадил по телефона на св. Д. Й.,
която му била колежка в бензиностанцията. Той бил взел назаем от нея парична сума в
размер на 500 лева и вече имал възможност да я върне. Двамата си уговорили среща да се
видят пред ловно -рибарския магазин на „Неломил“ в гр. Разград. Св. Д. Й. отишла пред
6
този магазин около 09.30 ч., като подс. К.Д. я чакал там. Когато се срещнали той й дал
парична сума в размер на 500 лева в банкноти по 50 лева по повод гореспоменатия заем.
Същевременно тя била разбрала от телефонния разговор със св. И. И., че е установена липса
на пари от бензиностанцията и затова попитала подс. К.Д. дали знае нещо в тази връзка, но
последният отрекъл. После двамата се разделили.
Подс. К.Д. искал да се укрие с присвоените пари за да не бъде открит от органите на
реда. Решил да си закупи автомобил, който освен като дом да му послужи и за придвижване.
На неустановена дата /в първите дни след 26.05.2020 г./ по неустановен начин той се
придвижил до гр. Варна. От там си закупил от неустановен мъж лек автомобил марка
„Ауди“ с номер на paMa-WAUZZZ4AZPN049659 за сумата от 2000 лева. В гр. Варна си
закупил и наркотични вещества, за които заплатил около 2000 лева на неустановено по
делото лице. Тези парични суми, които похарчил в гр. Варна, били част от присвоените
парични средства от бензиностанцията. После се придвижил с този автомобил до гр.
Разград. Решил да закупи и други вещи, от които имал нужда докато се укрива от органите
на реда. На 29.05.2020 г. в магазин „Технополис“ гр. Разград, бул. „Априлско въстание“ №
66, той си закупил преносим компютър, марка ASUS, модел X509JB-W-B321T, сив на цвят,
S/N - L3NOCX10R52112Е, ведно със зарядно устройство и мобилен апарат „Redmi”, син на
цвят със силиконов калъф, тип „кейс” с изписан ИМЕЙ № 1 -863692048342810/98 и ИМЕЙ
№ 2 - 863692048342828/98, сериен номер 92576ееb, ведно със зарядно устройство, като общо
платил за тези две вещи парична сума в размер на 1498 лева /1179 лева за лаптопа и 319 лева
за телефона/. Тези пари също били част от гореспоменатите присвоени парични средства от
бензиностанцията. Освен това си закупил алкохол на стойност около 300-400 лева.
Възстановил и дългове към други лица за около 2000 лева. На неустановена дата подс. К.Д.
отишъл с гореспоменатия автомобил в землището на с. Гецово, общ. Разград, и паркирал
автомобила в гориста безлюдна местност в близост до помпена станция „Раковски“. В
автомобила обв. К.Д. разполагал с всички необходими за него вещи и разчитал, че временно
може да остане там, без да бъде открит. На 06.06.2020 г. около 09.00 ч. полицейският
служител св. М.Т.Т. получил оперативна информация, че подс. К.Д., обявен на ОДИ с мярка
„Принудително довеждане“, се укрива в района на бившия завод „Диамант“. В тази връзка
сформирали няколко екипа за да проверят информацията. Св. М.Т. заедно с Д.Д. - началник
сектор „Криминална полиция“ при РУМВР - Разград обходили района пеш от западната
страна на бившия завод. Забелязали в близост до един трафопост автомобил тип „комби“.
После чул глас на човек и предположили, че това е подс. К.Д.. Обадили се за подкрепление,
тъй като районът бил обширен и горист. Пристигнали още полицейски служители и се
разделили на две групи. Обградили района и подходили към автомобила. Подс. К.Д. стоял
вътре сам в автомобила на шофьорското място. Автомобилът бил без регистрационните
номера. Полицейските служители установили, че действително подсъдимият е в автомобила
и започнали проверка. Повикан бил и разследващ орган за да бъде извършено претърсване и
изземване в условията на неотложност, тъй като подс. К.Д. заявил, че пуши марихуана и
можело да се предположи, че в автомобила има наркотични вещества. При извършването на
7
претърсване и изземване в лекия автомобил „Ауди“, били иззети следните веществени
доказателства, както следва: черен на цвят грейдер с надпис „ Amsterdam„ и изображение на
листо марихуана с намираща се в него стрита зелена тревиста маса с общо тегло на грейдера
- 82,40 гр.,стъклено бурканче с червена винтова капачка с надпис „deli“ пълно с кафеникави
зърна, от рода на конопа, затиснати тоалетна хартия, черна найлонка с намираща се в нея
тревиства маса под формата на съцветие, реагираща на марихуана, с общо тегло ведно с
опаковката 0,55 гр., черна найлонка с намираща се в нея тревиства маса под формата на
съцветие, реагираща на марихуана, с общо тегло ведно с опаковката 0,70 гр., черна найлонка
с намираща се в нея тревиства маса под формата на съцветие, реагираща на марихуана, с
общо тегло ведно с опаковката 0,65 гр., черна найлонка с намираща се в нея тревиства маса
под формата на съцветие, реагираща на марихуана, с общо тегло ведно с опаковката 0,60 гр.,
черна найлонка с намираща се в нея тревиства маса под формата на съцветие, реагираща на
марихуана, с общо тегло ведно с опаковката - 0,65гр., черна найлонка с намираща се в нея
тревиства маса под формата на съцветие, реагираща на марихуана, с общо тегло ведно с
опаковката - 0,65 гр., черна найлонка с намираща се в нея тревиства маса под формата на
съцветие, реагираща на марихуана, с общо тегло ведно с опаковката - 0,75 гр., черна
найлонка с намираща се в нея тревиства маса под формата на съцветие, реагираща на
марихуана, с общо тегло ведно с опаковката - 0,60г., черна найлонка с намираща се в нея
тревиства маса под формата на съцветие, реагираща на марихуана, с общо тегло ведно с
опаковката - 0,50 гр., мобилен апарат HUAWEI със силиконов калъф тип “кейс“ с ИМЕИ
код № 1 - 864579040524611, ИМЕИ код 2 - 864579040534628, S/N - 4 FF6R20313002133
ведно със СИМ карта на мобилен оператор „Теленор“ и пластмасов държач за СИМ карта на
„Теленор“ с баркод 89359050100107985153, мобилен апарат REDMI със силиконов калъф
теп „кейс“ с ИМЕИ код 1 863692048342810/98 и ИМЕИ код 2 863692048342828/98, S/N -
4FF6R20313002133, S/N - 92576ЕЕВ ведно с оригинална картонена кутия и бяло на цвят
зарядно устройство, преносим компютър марка ASUS модел X509JB-W- В321Т, S/N
L3NOCX10R52112E сив на цвят , ведно със зарядно устройство, оригинална картонена кутия
за компютъра и касова бележка от магазин Технополис гр. Разград от 29.05.2020г /17.56часа/
за сумата от 1498лева, пари - сумата от 875лева в банкноти с номинал както следва: - 6 бр. х
100 лева, 5 бр. Х 50 лева , 1 бр. х 20 лева, 1 бр. Х 5 лева и монети на обща стойност 15 лева
(Обща стойност на банкнотите и монетите - 890 лева), лек автомобил, марка „Ауди“ без
поставени peг. табели с № на рама WAUZZZ4AZPN049659.
На досъдебното производство била извършена съдебно - счетоводна експертиза,
която имала за задача да установи точния размер на паричните средства, присвоени от подс.
К.Д.. Вещото лице е заключило, че според касовата книга в обекта към датата и часа на
установената липса на парични средства е трябвало да има 18 315, 71 лева. Комисия в
състав: Щ.В. И., Д.Х.М., двамата служители в „Трейднет Варна“- ЕООД в присъствие на
П.С. И., касиер е извършила проверка на касата и е бил съставен Акт за касова наличност,
според който са установени 6 636, 58 лева в касата + 100 лева оборотни, общо наличност в
размер на 6 736, 58 лева. По документи /касова книга/ следващата се наличност е в размер
8
на 18 315,71 лева. Установените пари са в размер на 6 736, 58 лева, т.е. разликата
/присвоената парична сума/ е в размер на 11 579,13 лева. По делото била извършена физико
- химична експертиза в БНТЛ при ОДМВР - Русе, с оглед иззетите веществени
доказателства, за които се предполагало, че представляват наркотични вещества.
Видно от протокол за извършена експертиза № 424/15.07.2020 г. /л. 123 от ДП/
вещото лице е заключило, че Обект № 1 - стритата зелена тревна маса от металния гриндер
представлява хашиш. Нето тегло - 0,6080 грама. Съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол /ТХК/-24 тегловни процента. Хашишът е
наркотично средство и представлява отделената по механичен път смола от конопеното
растение или конопеното растение, подложено на механична обработка, в резултат на която
не могат да се разграничат отделните му части.
Обект № 2 - Семената са с яйцевидна форма, кафяво-светлозелен цвят, изпъстрени с
потъмни петна или ивици, образуващи мраморни шарки, характерни за семена от коноп.
Общо нето тегло - 10,62 грама. Отделени от растителната маса, конопените семена не са
обект на забрана по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, но от тях
може да се произведе наркотично вещество. Обекти с номера от № 3 до № 11 сухата зелена
тревиста маса от деветте полиетиленови пликчета по състав и морфология са определени
като марихуана. Нето тегло и съдържание на ТХК за отделните обекти :
Обект № 3. Нето тегло 0,3032 грама, с процентно съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 7 тегловни процента.
Обект № 4. Нето тегло 0,3281 грама, с процентно съдържание на активен компонент
6 тетрахидроканабинол 6 тегловни процента.
Обект № 5. Нето тегло 0,3895 грама, с процентно съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 4 тегловни процента.
Обект № 6. Нето тегло 0,3942 грама, с процентно съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 8 тегловни процента.
Обект № 7. Нето тегло 0,4334 грама, с процентно съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 9 тегловни процента.
Обект № 8. Нето тегло 0,3887 грама, с процентно съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 6 тегловни процента.
Обект № 9. Нето тегло 0,4737 грама, с процентно съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 8 тегловни процента.
Обект № 10. Нето тегло 0,3337 грама, с процентно съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 8 тегловни процента.
Обект № 11. Нето тегло 0,3832 грама, с процентно съдържание на активен компонент
9
тетрахидроканабинол 7 тегловни процента.
Марихуаната /коноп, канабис/ и хашишът са наркотични вещества. Нямат легална
употреба, пазар и производство и са под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за
упойващите вещества от 1961 г., ратифицирани от България - списък I и съгласно Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. Конопът и хашишът се намират в
приложение I към чл. 3, ал. 2 на ЗКНВП - списък I, включващ „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“.
В Постановление на Министерски съвет № 23 от 1998 г. за определяне на цени
наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството /без
изискване за процентно съдържание/ е определена цена за 1 грам хашиш на стойност 9 лева,
а за 1 грам марихуана - 6 лева. За изследваните хашиш и марихуана с общо нето тегло
3,4277 грама стойността е :
Обект № 1-0,6080 грама х 9 лева = 5,47 лева.
Обекти с № 3 до 11 - 3,4277 грама х 6 лева = 20,57 лева.
На досъдебното производство е извършена видеотехническа експертиза на
видеозаписите от охранителните камери на бензиностанцията. Вещото лице е изследвало 1
бр. оптичен носител на информация, предаден с протокол за доброволно предаване - л. 191
на 04.06.2020 г. от св. П. Стойчева И.. Експертът установил, че гореспоменатия оптичен
носител е марка „compact disc recordable“, 700 MB, c изписан ръкописен надпис ,,VMP
26.05.20“, съдържащ 88 /осемдесет и осем/ файла във формат „mp4“ /видеофайлове/.
Установено било, че записаните изображения са възприети от 6 /шест/ камери разположени
на бензиностанция и обхващащи колонки за зареждане на гориво, вътрешна част и каса на
обекта, както и отделено помещение. Три от камерите-САМ 1, САМ 2 и САМ 6 са с цветни
изображения, без звук, с резолюция 1920*1080, кадрова честота 15 к/с, а останалите три7
САМ 7, САМ 8 и IPC /9та камера/ изображенията са черно-бели /в инфрачервения спектър
на камерата/,без звук, с резолюция 1280*720, кадрова честота 25 к/с. Всички видеозаписи са
с различна продължителност, като обхващат времеви период от 00.01.44 ч. до 05.35.29 ч. на
26.05.2020 г. Прегледът на видеофайловете бил извършен със специализиран видео софтуер
VSPlayer. Видно от заключението на тази експертиза на 26.05.2020 г. подс. К.Д. в 01.57 ч.
отворил чекмеджето на касовия апарат, от където взел ключове. В 01.58 ч. с тези ключове
отключил вратата на съседното помещение и влязъл вътре. После отишъл до етажерка
където се намирал гореспоменатия малък сейф. Отворил този сейф и отвътре извадил
намиращата се парична сума. Поставил парите под предната част на гащеризона си и
излязъл от помещението. В 05.35 ч. подс. К.Д. влязъл отново в помещението където се
намирал малкия сейф. Хвърлил сгънати касови бонове на бюрото. Погледнал към
охранителната камера и излязъл от помещението. Вещото лице заключило, че не са
установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация. В рамките на
10
записаните интервали от време, таймкодът, вкопиран в изображението не се прекъсва.
На 16.06.2020 г. около 02.30 ч. подс. К.Д. направил суициден опит като задържано
лице в ареста на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ , сектор „Арести“ гр.
Разград. Поради това на основание чл. 144, ал. 2 , т. 3 и т. 4 от НПК е била извършена
Комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза по отношение на подс.
К.Д.. Заключението по гореспоменатата експертиза било, че той не е страдал от психично
заболяване в тесния смисъл на думата. При него се иднетфицирали проблеми в личностен и
социален план, проблеми с афективността и волята, ценностната система, възгледите, които
оформят своеобразна Личностова дисхармония и патология, т.нар. Личностово разстройство
/емоционално нестабилна личност/. Това е психично разстройство по см. на МКБ-10
/Международна класификация на болестите 10-та ревизия/, но не представлява умствена
недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“ по см. на чл.
33 от НК; От направеното изследване станало видно, че при подс. К.Д. липсват смущения
във възприятно-представната, мисловната, паметовата и останалите психични сфери. Ето
защо същият може да възприема и оценява факти и обстоятелства, свързани с деянието, да
дава годни показания, както и да носи наказателна отговорност. Освидетелстваният е със
съхранени базисни психични годности, разбира свойството и значението на извършеното от
него деяние и е могъл да ръководи постъпките си; поведението му илюстрира несъмнено
присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли, последователност на
действията. Естествено това става през призмата на личностовата дисхармония и защитните
му механизми. Към периода на инкриминиране на деянието и към настоящият момент
липсват основания за обсъждане на такова разстройство на съзнанието, което да го е
лишавало тогава и сега /към датата на освидетелстването/ от годности да разбира свойството
и значението на постъпките си и да ръководи поведението си в см. на чл. 33 НК.
По доказателствата:
Поради характера на диференцираната процедура, по която е проведено
производството, първоинстанционния съд не е дължал анализ на доказателствената
съвкупност, който е изискуем при мотивиране на съдебния акт при разглеждане на делото
по общите правила, а само положителна констатация за подкрепеност на самопризнанието
от събраните на досъдебното производство доказателства. Въззивният съд, след
самостоятелна преценка на доказателствата, събрани на досъдебната фаза на
производството, счита, че изводите на районния съд за подкрепеност на направеното
признание от валидно събрани доказателства на досъдебното производство са правилни.
От правна страна:
С оглед установената фактическа обстановка, която не се оспорва и в жалбата,
правилен и законосъобразен се явява извода на първоинстанционният съд, че деянието на
подсъдимия К.Д. осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 202, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 201 от НК, като на 26.05.2020 г. в гр.Разград, в условията на
11
опасен рецидив, в качеството си на длъжностно лице - обслужващ
бензиностанция/газстанция ,,VM Petroleum № 12“, присвоил чужди пари в общ размер на 11
579,13 лева, собственост на „Трейднет Варна“ ЕООД гр. Варна, връчени в това му качество
и поверени му да ги пази и управлява.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви относно наличието на всички елементи
от обективна и субективна страна на посоченото деяние. Тези мотиви се споделят изцяло от
въззивната инстанция и същевременно не се оспорват от защитата. Поради това и с оглед
обстоятелството, че съгласно нормата на чл. 339 НПК въззивната инстанция дължи отговор
единствено на възраженията на жалбодателя и не е необходимо да излага съображения в
подкрепа на изводите, които не се оспорват (така и съгласно константната практика на
ВКС), то настоящия въззивен състав не намира за необходимо отново да обосновава
наличието на всички елементи от състава на престъплението на подсъдимия.
Подсъдимият К. Д. е осъществил и състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1
от НК, тъй като на 06.06.2020 г. в землището на с. Гецово, общ. Разград, без надлежно
разрешително държал високорискови наркотични вещества - хашиш с нето тегло 0,6080
грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 24 тегловни
процента, на стойност 5,47 лева, и марихуана с общо нето тегло 3,4277 грама, с различно
процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол, на обща стойност 20,57
лева, които съгласно Приложение № 1, на основание чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, са поставени под контрол,
включени в Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“.
И относно това престъпление първия съд е обосновал обективните и субективни
елементите на престъплението, които не следва да се преповтарят.
Предвид количеството и стойността на държаните наркотични вещества процесното
деяние не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 354а, ал. 5 от
НК.
По наказателната отговорност:
Основното възражение в жалбата относно несъответстви на наложените наказания с
обществената опасност на деянията и дееца е неоснователно.
При определяне на размера на наказанието първоинстанционния съд е отчел като
отегчаващи вината обстоятелства обремененото съдебно минало на подсъдимия
(осъждането на лишаване от свобода извън определящото квалификацията „опасен
рецидив“) и относно присвояването - големия размер на присвоената сума. Като смекчаващи
вината обстоятелства районния съд е приел направените самопризнания на досъдебното
12
производство и наличието на психично разстройство, установено от извършената
експертиза. При това е определил наказание при условията на чл. 54 от НК от четири години
и шест месеца лишаване от свобода, което законосъобразно на основание чл. 58а, ал. 1 от
НК е намалил на три години лишаване от свобода. Съдът е наложил и кумулативно
предвиденото наказание лишаване от права по чл. 202, ал. 3 НК, като е отчел правилото на
чл. 49, ал. 2 от НК и е лишил подсъдимия от право да заема длъжност, свързана с носене на
материална отговорност, за един по продължителен срок от пет години.
За престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК проверявания съд е определил
наказание лишаване от свобода за срок от две години, което с оглед реда на провеждане на
съдебното следствие и на основание чл.58а от НК е намалил с една трета и е наложил на
подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца, както
и наказание глоба в минималния размер от 2000 лева.
Според настоящия въззивен състав първоинстанционния съд правилно е отчел
баланса между смекчаващи и отегчеващи отговорността обстоятелства, като е определил
наказания над минималния, но под средния предвиден размер за всяко от престъпленията.
Според настоящия въззивен състав като смекчаващо вината обстоятелство следва да се
отчете и сравнително младежката възраст на подсъдимия. В същото време са налице и
отегчаващи вината обстоятелства, които не са посочени от първоинстанционния съд. Като
такива настоящия съд приема обстоятелството, че след извършване на престъплението
подсъдимият се е укрил, присвоената сума за кратък период от време е била похарчена, а по
важното в случая е, че той е извършил деянията, предмет на настоящото наказателно
производство, само осем месеца след освобождаването му от затвора. Обстоятелството, че
изтърпяването на наказание лишаване от свобода не е оказало необходимото поправително
и предупредително въздействие върху подсъдимия, води до извода, че за постигане целите
на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, следва подсъдимият да бъде изолиран за един по
дълъг срок от обществото. Изложеното дотук дава основание въззивния състав да се съгласи
с изводите на първоинстанционния съд, като счита, че така наложените по вид и размер
наказания ще въздействат на подсъдимия възпиращо срещу подобни деяния, а от друга
страна ще бъде удовлетворена генералната превенция и очакванията на обществото за
справедливо правосъдие.
В съответствие с чл. 23, ал. 1 от НК първоинстанционния съд е определил на
подсъдимия Д. едно общо наказание от наложените му в размер на най-тежкото, а именно
наказание лишаване от свобода в размер на три години.
Законосъобразно на основание чл. 23, ал. 2 от НК към така определеното общо
наказание е присъединено и наказанието лишаване от право за заема длъжност, свързана с
носене на материална отговорност за срок от пет години, както и на основание чл. 23, ал. 3
от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 2000 лв.
Правилно съдът е постановил така определеното общо наказание лишаване от
13
свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, прилагайки разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС съобразно данните за съдимост на подсъдимия.
Предвид всичко изложено дотук жалбата се явява неоснователна и следва да се
остави без уважение, като присъдата и в санкционната й част бъде потвърдена.
По гражданския иск:
С оглед на това, че авторството на деянието и размерът на имуществените вреди от
престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 201 от НК, които и до момента не са
репарирани, са безспорно доказани, законосъобразно първоинстнационния съд е уважил
изцяло гражданския иск като основателен и доказан, като е осъдил подсъдимия Д. да
заплати на „Трейднет Варна“ ЕООД гр. Варна сумата от 11579,13 лева, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 26.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Първоинстанционният съд правилно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил
извършените по делото разноски в тежест на подс. К.Д., и е осъдил подсъдимия да заплати
по сметка на Районен съд – Разград държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, поради което и в тази част присъдата следва да се потвърди.
По веществените доказателства:
При проверка на атакуваната присъда, въззивният съд установи, че
първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по приложените към делото
веществените доказателства, като по реда на чл. 354а, ал. 6 от НК да отнеме в полза на
държавата наркотичните вещества, предмет на престъплението. Допуснатото нарушение не
представлява основание за отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт, тъй като то
може да бъде отстранено след влизане на присъдата в сила по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от
НПК.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид
посочените съображения, постанови своето решение.
Ето защо и на основание чл. 338 от НПК Окръжен съд – Разград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Присъда № 20/11.05.2021 г. по НОХД № 832/2020 г. по
описа на Районен съд – Разград.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете, подлежащи на касационна проверка по чл.
14
346 от НПК, и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15