Р Е Ш Е Н И Е
№128
гр.Русе, 30.07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд Русе, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Антоанета Атанасова
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова
т. д. № 224 по описа за 2018 година,
постанови:
Производство е по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано
е по жалба на „Еф Джи-Инвест“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ул.“Муткурова“ №36, вх.А-3, ет.2, офис 14, представлявано
от *****Р. И. А.,чрез пълномощника адв.В.М. срещу Отказ
№20180518083551/29.05.2018г. на Длъжностното лице по регистрация при Агенция по
вписванията. Жалбоподателят излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на отказа и моли съдът да го отмени,като даде задължителни
указания на Агенция по вписванията да се извърши исканото вписване.
Жалбата е постъпила в законоустановения срок от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Русенският окръжен съд, след като обсъди доводите
на жалбоподателя, мотивираният отказ на длъжностното лице по регистрацията и
представените по делото писмени доказателства, установи следното:
Със заявление Г1,
подадено с вх. № 20180504174130 от 4.05.2018 г. настоящият жалбоподателят е
поискал обявяване на покана за свикване на общо събрание на акционерите по
партидата на дружеството. Длъжностното лице по регистрацията е постановило на отказ №
201805041741130/17.05.2018 г. по заявлението, с мотив, че с обявяването на
поканата към момента на разглеждане на заявлението /17.05.2018 г./ няма как да
бъде изпълнено изискването на чл. 223, ал. 5 ТЗ. С ново заявление Г1 с вх. №
20180518083551/18.05.2018 г., подадено по електронен път по партидата на „Еф
Джи-Инвест“ АД, ЕИК200145001 от адв. В.Д.М. - заявител по смисъла на чл.15,
ал.1, т.1 ЗТР, е поискано отново обявяване на покана за свикване на общо
събрание на акционерите и същевременно е заявено, че ще се ползват документите по предходното
заявление и по-конкретно приложената към нея квитанция за платена държавна
такса. Длъжностното лице е постановило отказа, предмет на жалбата от 5.07.2018
г., като мотивите му за това се свеждат до следното: 1. Представеният документ
за платена държавна такса е приложен и по предходното заявление, по което е
постановен отказ, поради което по това заявление се дължи нова такса, 2. Приложеното
към заявлението пълномощно на адвокат не отговаря на изискването на чл. 148,
ал. 1 ЗАдв., тъй като в него не е посочен личния номер на адвоката от единния
адвокатски регистър.
Отказът на длъжностното
лице е правилен и следва да бъде потвърден, поради следните съображения:
С оглед
изложеното в жалбата е безспорно, че по подаденото на 18.05.2018 г. второ
заявление, жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса, а отново е
приложил документа за внесената такава по предходното му заявление от 4.05.2018 г., по
което вече е налице постановен отказ. Тезата на жалбоподателя, че нова държавна
такса не се дължи по новото заявление, респ.- позоваването му на чл. 26,
ал.2 ЗТР е неправилно. Тази норма постановява, че при подаване на
ново заявление заявителят може да ползва документите, които вече е представил
със заявлението, по което има отказ, като посочи неговия номер и вида на
документите и представи нова декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР. В тази
хипотеза законодателят е предвидил цитираната възможност да ползва вече
приложените по предходно заявление документи, като посочи номера на заявлението,
но под документи се имат предвид тези по чл. 21, т.4 и 5 ЗТР, но не и
документа, удостоверяващ внасянето на държавната такса, изискуема за
съответното вписване или обявяване. Това несъмнено е така и предвид даденото в
чл. 7 от Наредба № 1 разграничение между изискуемите документи, които
установяват съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство от документа за
внесена държавна такса, който следва да бъде приложен към всяко заявление.
Тълкуването на законовата норма според съда е еднозначно - могат се
ползват вече представени документи, а под такива се имат предвид тези, визирани
в чл. 21, т.4 - 5 ЗТР.
Доказателствата за внесената държавна такса за вписване, съответно обявяване не
е документ по смисъла на чл. 21, т.4 и 5 вр.26, ал.2 ЗТР. Несъмнено
е според съда, че след като е налице произнасяне на длъжностното лице с отказ,
по подадено ново заявление се дължи внасяне отново на дължимата държавна такса.
С оглед гореизложеното,
жалбата се явява неоснователна и обжалвания отказ следва да бъде потвърден.
За
изчерпателност, с оглед втория довод на длъжностното лице за отказа следва да
се отбележи, че същият е неправилен.
Съдът намира, че липсата на личен адвокатски номер не води
до незаконосъобразност на пълномощното след като в него е записано ЕГН – то на
адвоката. Последният е посочен и в адвокатската карта и е основният белег, с който да се индивидуализира като
правоспособен адвокат. Дори и да се приеме противното, то тази липса би
следвало да бъде посочена в указанията на длъжностното лице по регистрацията.
Същото е било длъжно да даде указания щом е проявило някакво съмнение относно
вида на адвокатското пълномощно.
Отказът обаче следва да бъде
потвърден поради непредставяне на документ за внесена държавна такса по
заявлението.
Така мотивиран, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20180518083551/29.05.2018г.
на Длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията по заявление вх. № 20180518083551/18.05.2018
г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред Апелативен съд Велико Търново.
Окръжен съдия: