№ 2745
гр. София, 16.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
в присъствието на прокурора С. Г. П.
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Частно наказателно
дело № 20221110211555 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
Производството е по реда на чл.65 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпила молба от адв. А. А. от САК,
служебен защитник на Р. Й. - обвиняем по досъдебно производство № 3384
ЗМК 1102/2022 г. по описа на 09 РУ СДВР, пр.пр.27337/2022 г. по описа на
СРП за изменение на взетата по отношение на обв. И. мярка за неотклонение
от „Задържане под стража” в по-лека такава.
Спрямо обвиняемия Р. Й. И. във връзка с повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.
„А“ и б. „Б“ от НК и по повод внесено искане от страна на СРП с протоколно
определение на СРС, НО, 100 състав от 30.06.2022 г. по НЧД 8148/2022 г. е
взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, което
определение във връзка с постъпила жалба срещу същото е потвърдено с
определение на СГС, НО, 10 въззивен състав от 07.07.2022 г. по ВЧНД
2564/2022 г.
В настоящето производство следва да се прецени дали все още са
налице и предпоставките, послужили при първоначалното определяне на
мярката за неотклонение по отношение на обвиняемият Р. И. и в частност
дали все още е налице обоснованото предположение относно авторството на
1
деянието от страна на обвиняемия И., респективно наличието на реална
опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление, т.е., да се
прецени дали са налице новонастъпили обстоятелства в тази насока, които да
обуславят изменение на мярката за неотклонение.
Както бе посочено по-горе, спрямо обв. Р. И. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.
„А“ и б. „Б“ от НК, което с оглед наказанието предвидено за него, а именно,
от 2 /две/ до 10 /десет/ години „лишаване от свобода“ е тежко престъпление
по смисъла на чл.93 т.7 от НК.
От събраните до момента по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира, че обоснованото предположение относно авторството на
деянието от страна на обвиняемия Р. И. не е разколебано в степен, която да
обособи вземането на една по-лека мярка за неотклонение от „Задържане под
стража“ и което се извежда от показанията на пострадалия свидетел Георги
Ленков, от чието владение на 17.06.2022 г. е отнет портфейла му, в който
имало сумата от 500 лв. и 80 евро, както и лични документи, което е станало
при хх в ж.к. Люлин, където свидетелят Ленков е взел пенсията си и е бил
заговорен от обв.И., от показанията на полицейските служители Иван
Стефанов, Ангел Димчев, Георги Кашеров, както и Златко Петков, които са
установили обв. И. и са задържали същият в nn“, находящ се на ул. „Св. Св.
Кирил и Методий № 96 в гр. София.
Обоснованото предположение, както са посочили и предходни съдебни
състави се извежда от показанията на свидетеля Иван Стефанов, който с
управлявания от него таксиметров автомобил е превозвал обв. Р. И. до
различни пощенски клонове, вкл. и до хх, където е отнета паричната сума от
свидетеля Георги Ленков, от протоколите за извършените разпознавания от
свидетеля Ленков и свидетеля Стефанов, при които същите разпознават от
една страна лицето, което е говорило със свидетеля Ленков при хх, след което
свид. Ленков е установил липсата на паричната си сума и лични документи, а
от друга свидетелят Стефанов разпознава И. като лицето, което е превозвал с
управлявания от него лек таксиметров автомобил „Киа Сийд“.
Не на последно място следва да се отбележи също така че обоснованото
предположение относно авторството на деянието се подкрепя и от
приложения по делото протокол за доброволно предаване, съгласно който на
2
18.06.2022 г. до бл.984 в ж.к. Люлин гражданин е предал на полицейски
служители от АП при 09 РУ – СДВР портфейл, съдържащ лични документи и
дебитна карта на свидетеля Ленков, който блок е в близост по хх, откъдето
свидетелят Ленков е взел пенсията си, като на същият е извършен оглед на
веществени доказателства, за което е съставен съответният протокол.
По отношение на опасността обв. И. да извърши и друго престъпление
настоящият съдебен състав намира, че посочената опасност е реална, а не
хипотетична такава, както са посочили и предходни съдебни състави, макар и
с незначителен интензитет в момента, доколкото обв. Р. И. се намира в
условията на следствения арест.
В тази връзка и следва да се отбележи, че от приложената по делото
справка за съдимост на Р. И. е видно, че същият е осъждан многократно за
умишлени престъпления от общ характер, против собствеността и въпреки че
са му налагани и е търпял ефективни наказания „лишаване от свобода“
спрямо него не са постигнати целите на наказанията, визирани в чл.36 от НК,
още повече, че процесното деяние е извършено от обв. И. в условията на
опасен рецидив, което го характеризира като личност с трайно изградени
престъпни навици и склонност към извършване на престъпни посегателства
против собствеността. Именно в този смисъл, както са посочили и предходни
съдебни състави настоящият съдебен състав намира, че посочената опасност
обв. И. да извърши друго престъпление е реална, ако бъде изменена взетата
по отношение на него мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по
лека.
Касателно опасността обв. Р. И. да се укрие от органите на досъдебното
производство настоящият съдебен състав не намира за необходимо детайлно
да обсъжда същата, доколкото е дадена в алтернативност от страна на
законодателя с опасността обвиняемият да извърши друго престъпление, още
повече че И. притежава документ за самоличност.
От друга страна обаче не може да не се посочи, предвид и наведените
доводи в днешното СЗ от страна на защитата на обвиняемия, че същият живее
на адрес в ххх и следва да се грижи за болната си майка, а и е маркирано от
предходните съдебни състави на СРС и на СГС, че обв. И. очевидно не е
пребивавал на посочения адрес, а е живял в nn“ на ул. „Св. Св. Кирил и
Методий в гр. София и липсват данни в този смисъл да се е грижил за
3
болната си майка, като дори и това обстоятелство да е така, то същото не
може да бъде противопоставено на целта на мерките за неотклонение, които
обезпечават нуждите на наказателния процес и следва да бъде даден
приоритет на обществения интерес над личния на обв. И..
Не на последно място от задържането на обвиняемия Р. И. с
постановление на прокурор от СРП и впоследствие с постоянна мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ до настоящият момент е изтекъл срок
малко повече от два месеца и половина, който е разумен срок и е в рамките на
законно установения в разпоредбите на чл.63 ал.4 от НПК, т.е., този срок към
момента не може да се приеме за ново настъпило обстоятелство, тъй като е
кратък.
По изложените съображения и съдът намира, че към настоящият
момент действието на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по отношение на обв. Р. И. следва да продължи, тъй като това се
явява единствената адекватна мярка и обезпечава в най-пълна степен целта на
мерките за неотклонение, визирани в чл.57 от НПК, което не би било
постигнато с налагането на една по-лека мярка, различна от посочената.
Предвид всичко изложено и молбата на обв. Р. И., депозирана чрез адв.
А. следва да бъде оставена без уважение, още повече, че и мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ не представлява и не следва да бъде
третирана като наказание, а същата е способ за законосъобразното и
своевременно приключване разглеждането на делото, при все това че и по
същото с необходимата ритмичност се извършват съответните следствени
действия.
Така мотивиран и
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Й. И. - обвиняем по
досъдебно производство № 3384 ЗМК 1102/2022 г. по описа на 09 РУ - СДВР,
пр.пр. 27337/2022 г. по описа на СРП за изменение на мярката му за
неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 3 - дневен срок
от днес пред СГС .
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5