РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Свиленград, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20235620200249 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от С. С. С. с ЕГН ************** от град
************************ - законен представител (управител) на „Стойчеви
агро – 1” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град
Добрич, ул.„Опълченец Димитър Ковачев” № 67, се оспорва Електронен фиш
(ЕФ) серия К № 7053748 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя в
качеството му на законен представител (управител) на „Стойчеви агро – 1”
ООД, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер 600 лв. С Жалбата са
релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ,
тъй като бил издаден в противоречие с материалния закон и в при съществени
нарушения на процесуалните правила, била изтекла давността за издаване на
ЕФ, изнесеното в ЕФ не отговаряло на действителната фактическа обстановка,
1
не бил извършил нарушението, мястото на нарушението било неясно,
непълна и неточна била правната квалификация и т.н. Претендират се
разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С. С. С., не се явява
и не се представлява. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 26.01.2023 година в 11.02 часа в село Пъстрогор, област Хасково, на
изхода за село Младиново, с автоматизирано техническо средство или
система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е
регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС) – товарен
автомобил марка „Форд”, модел „Рейнджър” с държавен регистрационен
номер , *********** със скорост 91 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч,
съответно превишена стойност на скоростта 41 км/ч. След обработване на
информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К №
7053748 на името на жалбоподателя С. С. С. в качеството му на законен
представител (управител) на дружеството-собственик на превозното средство
- „Стойчеви агро – 1” ООД, видно от Справка за собствеността на автомобила
към датата на деянието и Справката от Търговския регистър. ЕФ е изготвен
по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра
на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение
№ 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ
2
съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ.
разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189,
ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя в качеството му на
законен представител на дружеството-собственик на процесното МПС е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 лв. Фишът е
връчен на лицето на дата 13.04.2023 година (, видно от Справката относно
статуса на ЕФ и от Писмо с рег.№ 351000-3111 от 18.05.2023 година)
(възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се
противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави
писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие
от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок,
жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от
ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 26.01.2023 година, когато е установено нарушението, е
изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е
проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по
делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се
установяват данни за датата на използването на АТСС – 26.01.2023 година и
времето (09.00 часа до 12.00 часа), за общото ограничение на скоростта - 50
км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на
служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените
нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е
съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП,
въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя
снимки за конкретния клип, на 3 от които е виден автомобил в процес на
приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост
на движение 94 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 44 км/ч и
разрешена такава от 50 км/ч, като превишението е 41 км/ч (след приспадане
на допустимата грешка 3 км/ч), но не се вижда регистрационния номер на
3
заснетия автомобил.
От представения Протокол № 4-53-22/10.05.2022 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен на интернет - страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателно постановление (НП) за нарушения
на ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден
атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
4
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има
изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и евентуалното
заплащане на намаления размер на Глобата по същия няма за последица
влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.
Преценена по същество, Жалбата е основателна (, но не на
основанията, посочени от процесуалния представител на жалбоподателя),
за което Съдът излага следващите правни съображения:
Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи
явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от
АНО, че е бил засечен да се движи автомобилът - собственост на
дружеството, чийто законен представител (управител) е жалбоподателят, на
посочените в ЕФ дата и място. В приложения по постъпилата
Административнонаказателна преписка (АНП) снимков материал има
посочени номер на заснетия клип и наименованието и номера на АТСС, но
регистрационният номер на заснетия автомобил не се установява. Поради
това не може да се направи съпоставка и извърши проверка с отбелязването в
представения Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година.
Изложеното определя снимките като обективно негодни веществени
доказателства, които да установят стойността на измерената скорост на
конкретния автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен
регистрационния номер и конкретната възприета от органа скорост.
Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за
незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като
нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в
представената преписка да се съдържат други писмени доказателства -
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол от
периодична проверка, Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
5
12.05.2015 година, Справка за собственост и др., нарушението се явява
недоказано. Изводите на АНО относно установена скорост на посочения
автомобил са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен
снимков материал, тъй като няма доказаност на скоростта на движение на
конкретния, посочен в ЕФ, автомобил.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на
нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е
изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на С. С. С. в
качеството му на законен представител (управител) на дружеството-
собственик на процесния товарен автомобил, административно нарушение е
безспорно установено и доказано.
Наличието на Справка за данните на нарушението не променя горните
изводи на Съда предвид факта, че на снимките не се вижда регистрационният
номер на автомобила.
В изложения смисъл е Решение № 716 от 31.10.2022 година,
постановено по КАНД № 800/2022 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова.
По разноските:
По делото не се констатираха действително направени разноски от
страна на жалбоподателя.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С. би била
правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 5, вр.чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него
ЕФ в качеството му на законен представител (управител) на дружеството-
собственик на процесното МПС. ЕФ според легалното си определение,
съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби
6
(ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС
(в същия смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН).
Съдът би приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание. При
наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци,
Съдът би приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 1, т. 5, вр.чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя
в качеството му на законен представител (управител) на дружеството-
собственик на процесното МПС.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР -
Хасково в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е
след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014
година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би
намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба (в този
7
смисъл са и Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд –
Хасково по КАНД № 902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева,
Решение от 29.12.2020 година на Административен съд – Хасково по КАНД
№ 965/2020 година, докладчик Съдията Антоанета Митрушева). Дори и да се
приеме обратното, релевантно в случая би било, че към датата на връчване на
ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една
година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по
ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност). Ето защо
наведеното в тази насока възражение в Жалбата би било неоснователно.
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет -
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка, както би се
установило от приетите доказателства от АНП. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип (както би
било в настоящия случай), се считат от одобрен тип. Извършена е последваща
проверка на процесната АТСС в съответствие с чл. 43 от ЗИ. Фактът на
извършване на последваща проверка на посочената в ЕФ АТСС в
Лаборатория на МВР не би било основание за приемане на Протокола за
извършена последваща проверка № 4-53-22 от 10.05.2022 година за негодно
доказателство (в този смисъл е Решение от 01.03.2021 година по КАНД №
1131/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова). Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа
наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и
номерът му. В този смисъл не би имало нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1
от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по
чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно избора на място за
контрол с АТСС, но в случая това би било ирелевантно, тъй като мястото за
контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на
критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало нарушение на
8
цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин би било
установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя С., той не е посочил друго лице, като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от
фактическия състав на инкриминираното нарушение. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на
процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП, поради което и наведеното в тази насока възражение в
Жалбата би било неоснователно.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на скоростта TFR
1-М № 656.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на
участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на
същата норма да се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Представена е снимка на разположението на уреда на патрулния полицейски
автомобил, с който се извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
9
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че правилно е
пристъпено към издаване на процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на
чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато
нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и
настоящият случай. Ето защо Съдът не би кредитирал наведените в Жалбата
възражения, касаещи изнесена фактическа обстановка, несъответстваща с
действителната такава и неизвършване на процесното нарушение.
Действително в ЕФ грешно са посочени наименованието и седалището и
адреса на управление на дружеството-собственик на процесното МПС.
Констатираните нарушения не биха представлявали съществени процесуални
такива, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика,
съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила,
което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е.
такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в
настоящия случай не би било налице. В подкрепа на изложеното би бил и
фактът, че е посочен ЕИК на дружеството, което е негов идентификационен
номер, несъвпадащ с никой друг, поради което не би възникнало съмнение
относно това за което точно юридическо лице става дума.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
доказателства също би се установило точното място, на което е извършено
нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението, поради което не би се споделил доводът в тази
връзка за нарушено право на защита. Още повече, че по делото е представен
10
снимков материал, на който са отразени локацията, включително с GPS
координати. Ето защо наведеното в Жалбата възражение, касаещо неточност
и неяснота относно мястото на нарушението би било неоснователно.
Налице е дублиране на републиканската пътна мрежа (второкласен път
№ 55) и общинската такава (село Пъстрогор), но Съдът би намерил, че следва
да се прилагат правилата и нормите, касаещи населено място, тъй като
републиканската пътна мрежа минава през урбанизираната територия.
Отделно от това чл. 1, ал. 2 от ЗДвП посочва, че целта на този закон е да се
опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се
улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите
и физическите лица и т.н. и тази цел ще бъде изпълнена най-пълноценно ако
се спазват нормите за по-ниска скорост, предвидени в ЗДвП, тъй като мястото
на контрол е в чертите на селото, където участници в движението са и малки
деца, които са невнимателни, а понякога и без придружаващ ги възрастен и
възрастни хора, затруднени в придвижването си, което налага скоростта в
този участък (в чертите на селото) да бъде по-ниска (50 км/ч) в сравнение с
тази в извън населено място (90 км/ч). Това е логиката на закона, тъй като
само така ще бъдат изпълнени целите му, посочени в същия.
Няма спор по отношение собствеността на процесното МПС и правилно
би била приложена хипотезата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, според която когато
нарушението е извършено при управление на МПС - собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител, ако не посочи на кого е предоставил управлението на
МПС.
В конкретния случай скоростта е превишена с 41 км/ч (стойност, получена
явно след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение), поради което за нарушението би била приложима
санкцията по т. 5 от разпоредба на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП. Последната
предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост във
фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер наказание – Глоба
от 600 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.
27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
11
административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение. Отделно
от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага
чл. 28 от ЗАНН.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата
на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите
биха се ценили изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени
доказателства биха били пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като биха потвърдили фактическото му извършване с
оглед установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената и
налагането на санкция на жалбоподателя в качеството му на законен
представител (управител) на дружеството-собственик на процесния товарен
автомобил.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на жалбоподателя не биха се
дължали разноски, а и такива не бяха констатирани по делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т.
1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 7053748 на ОДМВР - Хасково, с който на С. С.
С. с ЕГН **************** от град ********************************-
законен представител (управител) на „Стойчеви агро – 1” ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.„Опълченец
Димитър Ковачев” № 67, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер 600 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. С. С. с ЕГН ********** от
град **************************** - законен представител (управител) на
„Стойчеви агро – 1” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Добрич, ул.„Опълченец Димитър Ковачев” № 67, за
присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13