№ 76
гр. С., 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и осми март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242200100249 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 422,
ал.1 от ГПК, във вр. чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че е сключен договор за потребителски кредит *** на
13.03.2019 г., между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ***, от една страна и от друга страна -
Й. С. К. с ЕГН **********. Банката предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на
40000.00 лв. за текущи нужди, като Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.
Кредитополучателят е усвоил предоставените от Банката парични средства в размер
40000.00 лв. по разплащателна сметка: IBAN: ***.
По силата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Договора, за усвоения кредит кредитиполучателят
дължал на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент,
който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорена
надбавка в размер на 5.350 %. За референтен лихвен процент по договора се ползвал
референтен лихвен процент ПРАЙМ. Дължимите лихви се начислявали от датата на
усвояване на кредита по процесния договор, като за начална дата се считала датата на
заверяване на банковата сметка. Годишния процент на разходите по кредита бил в размер на
9,28 %.
В чл. 2, ал. 2 от Договора за потребителски кредит страните се уговорили и за
дължимостта на такси и комисионни за проучването и отпускането на процесния кредит,
както и по отношение на разплащателната сметка, предназначена да обслужва кредита, като
подробно в чл. 5 от договора било посочено и дължимите за кредитния продукт месечни
такси.
1
В чл. 7 страните договорили, че процесният кредит се погасява на анюитетни
месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падеж в
нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Съгласно
чл. 4, погасителните вноски се заплащали на съответната падежна дата от съответния месец,
посочена в погасителния план, а ако падежът на погасителната вноска съвпадне с
неприсъствен ден, тя следвало да бъде направена в последния работен ден преди падежа.
При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължал лихва за времето на забава върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определял от
Министерски съвет /по арг. от чл. 9 от Договора за потребителски кредит/.
Било сключено Допълнително споразумение от 10.08.2020г., с което страните се
съгласили да бъде извършена промяна в начина на погасяване на кредита, за което бил
съставен нов погасителен план. Длъжникът не изпълнил договорните си задължения по чл.
4, чл. 7 и чл. 8 от Потребителски кредит *** от 13.03.2019 г., а именно: не е заплатил на
„Юробанк България” АД всички месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер и
падеж - съгласно погасителния план към процесния договор, дължимите на Банката по
договора лихви за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва
за забава, съгласно чл. 9; дължимите на Банката по процесния договор такси.
Поради неизпълнение на договорните условия, а именно неплащане на месечна
вноска с падеж първа просрочена вноска на 13.08.2020 г. и на основание 14 от договора във
връзка с чл. 60 ЗКИ банката обявявила целия остатък по кредита за предсрочно изискуем
без да се прекратява действието на договора. До кредитополучателя била изпратена Покана-
уведомление чрез ЧСИ С. Х. , изпратена чрез работодателя, връчена на 18.05.2022. В случая
се касаело за т.нар. фингирано връчване, като доколкото адресата на нотариалната покана не
е открит на посочения в договора и регистираните адреси, въпреки усилията на връчителя и
направените няколко посещения, поканата е счетена за връчена при условията на чл. 47, ал. 1
ГПК на 18.05.2022 г., като това била и датата, която считат за обявяване на предсрочна
изискуемост на задължението. Възможността за фингирано връчване изрично била
предвидена в чл. 19 от Общите условия към процесния договор.
Претендираната от ищеца сума в общ размер на 60,00 лв. - обезщетение за
уведомяване, представлявала разходите на Банката, във връзка с връчване на нотариалната
покана до длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение,
приложена като доказателство към исковата молба, подлежащи на обезщетяване, съгласно
чл. 309а. ал. 1, предл. 2 от ТЗ. Сумите били действително заплатени от Банката.
На 13.03.2018 г., била сключена Декларация за присъединяване на застраховано лице
към застрахователна програма „Защита на плащанията“, съгласно която,
Кредитополучателят дал изричното си съгласие със средствата по обслужващата
потребителският кредит разплащателна сметка, първо да бъде погасяване общата дължима
сума по застрахователния пакет, като застрахователна премия.
На 29.12.2022г. „Юробанк България” АД подала заявление за издаване на заповед за
2
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното й
изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу ответника Й. С. К. с ЕГН **********,
по което е образувано ч. гр. д. № 1380/22г. по описа РАЙОНЕН СЪД Н. З... Заповедта е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя са вземането си.
Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника Й. С. К. с ЕГН
**********, че същият има задължение към ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ***,
произтичащо от Потребителски кредит *** от 13.03.2019 г. в размер на 36 171,95 лева -
главница, ведно със законна лихва считано от 29.12.2022г до окончателното й изплащане;
сумата 9 056,81 лева -възнаградителна лихва считано от 13.08.2020г; сумата 6
511,49 лева мораторна лихва считано от13.08.2020г; 60,00 лева - обезщетение за
уведомяване считано от 08.07.2021г; 5.163.50 лева - такси считано от 13.09.2020г;
Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
В дадения срок е депозиран отговор от назначения особен представител на
ответника- адв. М. Б..
Не оспорва обстоятелството, че Юробанк България АД е кредитор на Й. С. К. и е
предоставил на кредитополучателя и ответник по делото сума в размер на 40 000 лв., срещу
задължението на последния да върне сумата заедно с дължимите лихви и в сроковете и при
условията на договора. Кредитополучателят е усвоил предоставените от банката парични
средства в размер на 40 000 лв. с банково бордеро от 13.03.2019г. - предоставено като
писмено доказателство по делото, посочено като т. 4 от списъка на доказателствата от ИМ.
Спорно се явявало обстоятелството доколко длъжникът е валидно уведомен за
забавата си, и оттам доколко е възникнало правото на банката да обяви предсрочна
изискуемост на цялото вземане.
Ищецът навеждал твърдения, също така, че ответникът не бил заплатил (просрочил)
месечната вноска с падеж на 13.08.2020г. и поради това и на основание чл. 14 от Договора за
кредит банката обявила целия остатък по кредита за предсрочно изискуем. До
кредитополучателя била изпратена покана, която била връчена на работодателя на
18.05.2022г., тъй като длъжникът не бил намерен на посочени от него в договора адрес и на
прегистрираните“ му адреси , а самата покана-уведомление била изпратена чрез ЧСИ
респективно - негов служител Банката-кредитор, макар и да разполагала с множество
контакти на близки на кредитополучателя ,освен данни за работодателя, не е направила и
няма данни да е направила елементарен опит да се свърже с длъжника. Към договора за
кредит имало документ наречен „Данни на лице за контакт“ от 13.03.2019 г., където било
посочено лицето М. С.а М. с посочен мобиле номер като „приятел“. Към договора за кредит
била приложена „Декларация за свързани лица“, в която била посочена М. С. К.а като
съпруга с данни за мобилния й номер.
Не било ясно дали е правен опит кредитополучателят да бъде намерен на посочения
в договора адрес: Н. З., пл. С. **. Отделно стоял и въпросът доколко търсеното юридическо
3
лице се е явявало работодател на ответника в периода м. февруари-м, август 2022 г. - когато
са съставяни документите за уведомяване от ЧСИ и е правен опит за връчване на
работодател, при липса на изрични писмени доказателства в тази посока.
Фингираното връчване, за което говорел ищецът в ИМ реално не се е осъществило,
защото длъжникът е потърсен чрез негов работодател, като се твърдяло, че последният не
бил намерен на адреса. Следователно - банката сама излагала твърдения, че не е търсила и
не е канила самия длъжник – лично.
Счита, че длъжникът не е надлежно уведомен за забавата, а оттам за банката не е
възникнало правото да обяви предсрочна изискуемост на цялото вземане. Евентуално
дължими били само онези вноски, които към момента на подаване на исковата молба не
били внесени/заплатени към банката за погасяване на кредита.
Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално да се признае за
установено само дължимостта на просрочените към датата на предявяване на заявлението по
чл. 417 ГПК вноски, ведно с дължимите за тези вноски лихви за забава към същата дата,
респективно да бъдат присъдени само съответстващите на тези размери на дълга разноски и
адвокатски хонорари, сторени от ищеца.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирана е молба от процесуален представител адв. Х. И. от САК, в която поддържа
изразеното становище по отговора на исковата молба. По същество моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира
разноските по делото.
Ответникът редовно призован, се представлява от назначения му особен
представител, който моли съда отхвърли като неоснователни предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 13.03.2019 г между Юробанк България ЕАД и ответника Й. С. К. е сключен
договор за потребителски кредит ***. Банката е предоставила на Кредитополучателя
кредит в размер на 40000.00 лв. за текущи нужди, като Кредитополучателят се е задължил
да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срок от 84 месеца, съгласно
приложения към договора погасителен план. Към датата на сключване на Договора,
референтния лихвен процент е в размер на 1,150 %, а възнаградителната лихва в размер на
9,20 % годишно, като тя подлежи на актуализация на тримесечна база, при спазване на
условията, описани в Приложение 1- Методология за определяне на референтен лихвен
процент /прайм/.
В чл. 7 от договора страните са договорили, че кредитът ще се погасява на анюитетни
месечни вноски, включващи главница и лихва, като крайният срок за погасяване на кредита
е до 13.03.2026 г. На 01.09.2020 г. е изготвен нов погасителен план.
Уговорено е процесният кредит да се погасява на анюитетни месечни вноски,
посочени като брой, размер, състав и падеж в погасителен план, представляващ неразделна
4
част от договора за кредит. Погасителните вноски се изплащат до 13-то число на месеца,
като крайния срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви и такси е до
13.09.2026 г.
На основание чл. 14 от Договора за потребителски кредит, поради неплащане в
уговорения срок на погасителна вноска с падеж 30.08.2020 г. съгласно погасителния план
към Договор за потребителски кредит, Банката е обявила предсрочната изискуемост по
кредита, без да се прекратява действието на договора.
Изпратена е до Й. К., чрез работодателя Транс Оборот ООД, чрез ЧСИ С. Х. с район
на действие СГС покана, с която обявяват договора за потребителски кредит за предсрочно
изискуем без да се прекратява действието на договора.
На 08.08.2022 г. е съставен протокол от ЧСИ С. Х., от който се установява, че на
09.04.2022 г. на адреса на дружеството- работодател на ответника не са установени
обозначителни знаци на дружеството. При второ посещение на адреса в гр. София, ж.н.
Манастирски ливади не открит адресата. На 04.05.2022 г. е било залепено уведомление на
адреса на работодателя. На 18.05.2022 г. изтекъл двуседмичния срок за получаване на
книжата, в който срок адресатът не се е явил да ги получи.
Ищцовото дружество на 29.12.2022 г. е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжника, по което е
образувано ч. гр. д. № 1380/2022 г. по описа на Районен съд – Н. З... Издадена е заповед за
незабавно изпълнение № 789/30.12.2022 г. за суми идентични със сумите, претендирани в
исковото производство и изпълнителен лист от същата дата.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е
видно, че е преведена сума в размер на 40 000 лева по разплащателна сметка
BGBPBI79271078240004 , разкрита на името на кредитополучателя с банково бордеро №
2690628/13.03.2019 г. Ответникът е направил 14 погасителни вноски за погасяване на
главница в размер на 3 828.05 лева, 14 вноски за погасяване на договорни лихви- 2312.75
лева, 5 вноски за погасяване на наказателна лихва- 72.87 лева, 9 вноски за погасяване на
такси- 438.50 лева или общо сумата 6652.17 лева.
Размерът на падежиралите вноски към датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК и към датата на изготвяне на заключението е както следва: падежирали вноски от 1
до 16 с размер на главница 6 288.57 лева, възнаградителни лихви 3 215.11 лева, 551.12 лева
застраховка по погасителен план от 13.03.2019 г., падежирали вноски от 17 до 72: главница
24 795.90 лева, възнаградителни лихви 14 151.67 лева, такса 192.50 лева, разсрочена лихва
2 245.95 лева по погасителен план от 01.09.2020 г.
Общата дължима главница по договора за потребителски кредит е в размер на
36 171.95 лева, възнаградителна лихва в размер на 17366.78 лева, дължима наказателна
лихва – 6511.49 лева , дължими такси 163.50 лева и разходи за уведомяване в размер на 60
лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
5
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предмет на иска е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. По този иск кредиторът - ищец
следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер и следва да
проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно се установи в производството, че на 24.09.2019 г. между „Юробанк
България” АД и ответника е сключен договор за потребителски кредит *** на 13.03.2019 г,
като банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 40 000 лева, и
последният се е задължил да върне предоставената сума, ведно с дължимите лихви, в
срокове и при условията на договора.
Договорът за кредит, общите условия посочени в него и погасителните планове,
които са неразделна част от договора за кредит, са получени и приети от кредитополучателя
с подписването на Договора за кредит и допълнително споразумение.
Съгл. чл. 22 от Договора, кредитополучателят е декларирал, че е уведомен от банката
за всички условия по кредита преди сключването на договора и той не съдържа неясни и
неразбираеми клаузи и текстове. Към договора е изготвен и погасителен план, подписан от
кредитополучателя за дължимите суми за главница и лихва .
Съгласно чл. 7 от договора, кредитът се погасява на анюитетни месечни вноски,
посочени в погасителния план към договора. В чл. 3 от договора страните са се съгласили че
кредитополучателят дължи променлива годишна лихва в размер на сбора от референтен
лихвен процент ПРАЙМ плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 5.350 %. Към
момента на сключване на договора референтния лихвен процент е бил в размер на 1.150%.
Установи се, че до ответника е изпратена до работодателя на ответника Транс
Оборот ООД, чрез ЧСИ С. Х. с район на действие СГС покана, с която обявяват договора за
потребителски кредит за предсрочно изискуем без да се прекратява действието на
договора.
Видно от протокол от 08.08.2022 г. , съставен от ЧСИ С. Х., кредитополучателят е
търсен за връчване на поканата на 09.04.2022 г. на адреса на дружеството- работодател на
ответника. На 04.05.2022 г. е залепено уведомление на адреса на работодателя. На
18.05.2022 г. изтекъл двуседмичния срок за получаване на книжата, в който срок адресатът
не се е явил да ги получи.
Няма данни ответникът да е търсен на адреса, посочен в договора за потребителски
кредит , чрез лицата за контакт или чрез свързаните лица, посочени в декларация по чл. 44
6
от ЗКИ, а именно – съпруга, на която е посочен и тел. номер за контакт.
Предвид неплащането на падежиралите вноски кредиторът - "Юробанк България" АД
гр. София е отнесъл целия непогасен остатък в просрочие, като е предприел и действия по
събиране на цялото вземане с подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС на РБ,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Обявяването на предсрочната изискуемост се
осъществява, чрез уведомяването на длъжника за нейното настъпване, като това
уведомяване следва да се извърши преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и същата има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са се проявили обективните факти,
обуславящи настъпването й.
Изявлението на "Юробанк България" АД гр. София за настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията на ответника по сключения между тях договор за
потребителски кредит е извършено в нарушение на нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК. Не се
установи постоянният и настоящ адрес на кредитополучателя да е посетен в продължение на
един месец, най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като
най-малко едно от посещенията да е в неприсъствен ден. Не е налице и предвиденото
изключение - когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след
справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или
по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
Не са направени опити от банката- кредитор поканата да бъде връчена чрез съпруга,
посочена в декларация за свързани лица, в която е вписан и телефонен номер или чрез лице
за контакт, на което също е вписан тел. номер. Поканата, с която уведомяват
кредитополучателя за настъпване на предсрочна изискуемост на целия кредит е изпратена
чрез ЧСИ до работодателя на ответника „Транс Оборот“ ООД, като на адреса на седалището
и адрес на управление е залепено уведомление.
При така представените доказателства – констативния протокол на ЧСИ, банката не е
упражнила надлежно правото си да обяви процесният кредит за предсрочно изискуем преди
подаването нито на заявлението, нито на настоящата искова молба, тъй като липсва
отразяване да е изпълнена процедурата по чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Съдът приема, че предвидената в чл.41, ал.2 ГПК фикция за призоваване може да
намери приложение единствено в случай, че по делото е надлежно удостоверено
обстоятелството, че страната отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който вече е получила съдебни книжа. С цел да се обезпечи развитието и
приключването на производството в хипотезата, при която страната или нейният
представител отсъстват продължително от адреса си, законодателят е предвидил т.нар.
„фингирано връчване”, при което прилагането на призовката или съобщението в цялост е
7
приравнено на връчване, но доколкото този институт по естеството си ограничава
възможността правните субекти да упражнят процесуалните си права, като вземат участие
при разглеждане на делото, същият не може да се тълкува и прилага разширително и при
други хипотези, в които са налице трудности при връчване на призовки и съобщения по
делата. Правилото на чл.41, ал.2 ГПК може да намери приложение само в случай, че по
делото са събрани данни за настъпила промяна в адреса на страната или нейния
представител в продължение на повече от един месец. Простото ненамиране на адресата, без
да е удостоверено от връчителя, че същият е напуснал адреса, не е основание за прилагане
на призовката или съобщението в цялост като редовно връчени.
Съгласно разясненията, обективирани в Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на
ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо.
Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на
изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от
ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план,
подписан от страните за погасяване на задължението - главница или лихви, следва да бъде
съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, дори и да
не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска дължи изпълнение само за
онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните.
От заключението на приетата съдебно- икономическа експертиза са установи, че
размерът на падежиралите вноски към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
и към датата на изготвяне на заключението е както следва: падежирали вноски от 1 до 16 с
размер на главница 6 288.57 лева, възнаградителни лихви - 3 215.11 лева, 551.12 лева
застраховка по погасителен план от 13.03.2019 г., падежирали вноски от 17 до 72: главница
24 795.90 лева, възнаградителни лихви 14 151.67 лева, такса 192.50 лева, разсрочена лихва 2
245.95 лева по погасителен план от 01.09.2020 г.
Предвид изложеното, съдът следва да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на банката- кредитор сумите, падежирали към датата на изготвяне на
заключението от вещото лице , както следва : главница в размер на 31 084.48 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК- 30.12.2022 г., възнаградителна лихва в
размер на 9 056.81 лева за периода от 13.08.2020 г. до 12.12.2022 г., мораторна лихва в
размер на 6 511.49, считано от 13.08.2020 г. до 12.12.2022 г., сумата 60 лева , представляваща
обезщетение за уведомяване и такси в размер на 163.50 лева. Предявеният установителен
иск за главница над размера на сумата 31 084.48 лева следва да се отхвърли като
8
неоснователен.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в производството , съразмерно с уважената част от исковете в размер
на 937.53 лева д.т., 4321.84 лева възнаграждение за особен представител, 500 лева заплатен
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 5203.76 лева, както и
разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение в размер на 937.53 лева
д.т. и 2953.70 лева адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. С. К. с ЕГН ********** от гр.
Н. З.., обл. С., пл. С.*** че ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път” № 260 сумите, както
следва:
- 31 084 лева / тридесет и една хиляди осемдесет и четири лева и 48 ст. /,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит *** на 13.03.2019 г, ведно със
законната лихва считано от 30.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането;
- 9 056.81 лева /девет хиляди петдесет и шест лева и 81 ст./, представляваща
възнаградителна лихва за периода 13.08.2020 г. до 18.05.2022 г.
- 6 511.49 лева / шест хиляди петстотин и единадесет лева и 49 ст./ представляваща
мораторна лихва за периода от 13.08.2020 г. до 12.012.2022 г.
- 60,00 лева /шестдесет лева/ представляваща обезщетение за уведомяване.
- 153.50 лева / сто петдесет и три лева и 50 ст./ , представляваща такси, считано от
13.09.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск за главница над размера на сумата
31 084.48 лева до пълния претендиран размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й. С. К. с ЕГН ********** от гр. Н. З.., обл. С., пл. С.***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Околовръстен път” № 260 разноски в производството в общ
размер на сумата 10 963.13 и разноски по ч.гр.д. № 1380/2022 г. по описа на РС- Н. З.. в
размер на 3891.23 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Бургас в двуседмичен срок
от връчването на страните.
9
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
10