Решение по дело №8088/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…………

гр.Варна, 21.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД  гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 21.01.2020 год. в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.Д.

 

при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8088/2019год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове на В.К.К., и Г.И.К., против „Ф." ООД, ЕИК ****, с правно основание чл. 200 от КТ и чл.86 ЗЗД, а именно:

1/ Да бъде осъден „Ф." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, п.к. 9141, ****, представлявано от ****, ****и ****да заплати на В.К.К., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. Т.Т. ***:

- сумата от 90 000лв. / деветдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - душевни болки и страдания, в резултат на настъпила смърт на баща й ****при злополука, настъпила на 12.01.2018г. и приета за трудова злополука с Разпореждане № 5104- 03- 158/16.07.2018г. на ТП-НОИ-Варна, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 28.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 200 от КТ.

- сумата от 12525.00 лева /дванадесет хиляди петстотин двадесет и пет лева/, представляваща лихва за забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от 90 000лв./деветдесет хиляди лева/, считано от датата на увреждането - 12.01.2018г. до датата на завеждане на исковата молба - 27.05.2019г., на осн. чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

2/ Да бъде осъден „Ф." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, п. к. 9141, ****, представлявано от ****, ****и ****да заплати на Г.И.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. Т.Т. ***:

- сумата от 90 000лв. / деветдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - душевни болки и страдания, в резултат на настъпила смърт на съпруга й ****при злополука, настъпила на 12.01.2018г. и приета за трудова злополука с Разпореждане № 5104- 03- 158/16.07.2018г. на ТП-НОИ-Варна, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 28.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 200 от КТ.

- сумата от 12525.00 лева /дванадесет хиляди петстотин двадесет и пет лева/, представляваща лихва за забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от 90 000лв./деветдесет хиляди лева/, считано от датата на увреждането - 12.01.2018г. до датата на завеждане на исковата молба - 27.05.2019г., на осн. чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

Обстоятелства, на които се основава исковата претенция:

Ищците твърдят, че са дъщеря и съпруга на ****с ЕГН **********, който на 12.01.2018г. претърпя трудова злополука докато изпълняваше на трудовите си задължения и задачи в горски обект в землището на с. ****, общ. Аврен. Твърдят, че ****е бил в трудово правоотношение с дружеството „Ф." ООД с ЕИК **** представлявано от представлявано от ****, ****и ****, което е с основна дейност дърводобив. Твърдят, че на 28.12.2017г. между дружеството „ФСИ" ОСД с ЕИК **** в качеството си на изпълнител и ТП „Държавно горско стопанство Варна" в качеството на възложител е бил сключен договор № 18/28.12.2017г. с предмет на изпълнение: „Добив на дървесина- сеч, разкрояване и извоз на добитата дървесина". Така на 12.01.2018г. съгласно позволително за сеч дружеството е започнало сеч в отдел № 345, подотдел „з" в землището на с. ****, общ. Аврен, като на ****е поставена задачата от Венцислав Василев - управител на „Ф." ООД с ЕИК **** за изпълняване на сечта. Твърдят, че ****използвайки собствен верижен моторен трион изрязва дървото което паднало върху съседно дърво, от което отсеченото дърво пружинирало и долната му част се повдигнала и приплъзнала, като блъснала Крум в областта на гърдите и корема и паднал на земята. Твърдят, че съседното дърво, вследствие гнилост се пречупило, като горната част от ствола заедно с короната му паднали в обратна посока и се стоварили върху лежащото на земята тяло на Крум. Твърдят, че веднага е подаден сигнал на телефон 112 от колеги на пострадалия и по късно бил транспортиран в Спешна помощ към МБАЛ „Св. Анна Варна" АД, където бил приет в отделение по Анестезиология и интензивно лечение. Твърдят, че въпреки проведените оперативни интервенции и лечение, на 13.01.2018г. ****починал. Твърдят, че по случая било образувано ДП № 95/2018г. по описа на ОСО при ОП- Варна, за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК, което след проведеното разследване е прекратено поради липса на извършено престъпление. Тъй като към момента на инцидента пострадалият **** бил в трудови отношения, била депозирана от осигурителя „Ф." ООД ***, декларация за настъпила злополука вх. № 5101-03-27 от 26.01.2018г. на основание чл. 60, ал. 1 от КСО. Твърдят, че след проведено и приключило разследване относно злополуката е издадено Разпореждане № 5104-03-158 от 16.07.201.8r. от ТП -НОИ- Варна,с което настъпилата смърт на работника ********, се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 т КСО, влязло в закона сила на 07.08.2018г. Твърдят, че при извършеното разследване от Комисията по трудовата злополука са изведени следните вероятни предположения, които могат да бъдат комплексен фактор за злополуката, като препъване на пострадалия: неправилен срез; отрязаното дърво е било прогнило в срединната си част; съседното дърво, на което пада отрязаният ствол, в частта си, която поддава е имало кухина /хралупа/. Твърдят, че пострадалият е притежавал свидетелство за правоспособност за работа с моторни триони и храсторези № 0001944/2005г. и му е извършен само първоначален инструктаж на 05.01.2018г. от ГСУ при Държавно горско стопанство- Варна.

Приемат, че са налице предпоставките за ангажиране на имуществена отговорност на работодателя „Ф." ООД, ЕИК ****, в хиптезата на настъпила смърт на работник съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ.

Приемат, че работоделя отговаря не само пред работник или служител, но при смърт и пред най-близките на пострадалия, в чиито кръг попадат ищците-съпруга и дъщеря на починалия Крум ****, видно от представеното в тази насока удостоверение за наследници, като твърдят, че случилото се довело до цялостна промяна в живота им вследствие на необратимата загуба на любящ съпруг и баща. Твърдят, че в резултат на настъпилата злополука били причинени неимуществени вреди изразяващи се в претърпени душевни болки и страдание от възможно най-тежката последица за първата ищца- неговата дъщеря В.К.К.. Твърдят, че баща й бил забележителна личност, уважаван от роднини, приятели, познати, човек с богат опит, който можел да й даде много от себе си и да я научи на много неща. Твърдят, че баща й работел непрестанно до смъртта си и бил пример и подкрепа за нея и майка й в морално и финансово отношение. Твърдят, че той бил нейна надежда, гордост и много го обичала. Като негова дъщеря била много привързана към баща си и със загубата му в живота й настъпила голяма празнота, която с всеки изминал ден чувствала все по-осезателно. Твърдят, че продължава непрекъснато да мисли за баща си и да прави всичко в негова памет, а болката и страданията й от загубата му били непоносими за нея.

Втората ищца и съпруга на пострадалия твърди, че по време на семейния им живот двамата с Крум изградили сплотено, изпълнено с взаимна обич и уважение семейство. Твърдят, че в резултат на станалата злополука загубила не само съпруга си, но и най-важния човек в живота й, този, с когото споделяла и радост и болка, приятел и най-близкия си човек. Твърдят, че били свързани с изключително здрава връзка и винаги разчитала на неговата подкрепа в трудните моменти. Твърдят, че съпругът й били безупречен човек, млад, много работлив и в разцвета «а силите си, отговорна личност и всеотдаен в грижите си към нея и децата им и със загубата му в живота й настъпила голяма празнота. Твърдят, че след смъртта на съпруга си, ограничила контактите си с близки и роднини, често посещавала гробищата и страдала от загубата на най-близкия си човек. Скръбта и мъката й били огромни, загубата непрежалима и все още не можела да се възстанови от шока.

Твърдят, че към момента на депозиране на исковата молба не им е изплатено обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди.

ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като допустими, но неоснователни. Счита, че не са налице предпоставките на чл.20 КТ. На следващо място приема, че исковете са и завишени по размер. Твърди, че исканата сума не отговаря на вида и интензитета на претърпените вреди. Твърди, че е налице съпричиняване на злополуката от ищеца, който е проявил груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения в конкретното действие предприето от него, а именно въпреки инструктажа му и предходният му опит като резач на дървета, наследодателят на ищците не е спазил и правилата по чл.141 - чл.148 от ПЗБУТГ, действал е прибързано и без отделяне на задължителното, необходимо внимание към изпълняваната работа, не е огледал и не е разчистил терена си за работа, което е допринесло за настъпване на инцидента.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните пидсмени доказателства: Копие от трудов договор № 092/12.01.2018г., Удостоверение за наследници на ****№ 19/28.03.2019 г., Протокол № 5101-03-27№ 5101-03-27#10 от 02.07.2018 г. за резултати от извършено разследване на злополука станала на 12.01.2018 г., Разпореждане № 5104-03-158 от 16.07.2018г. от ТП-НОИ- Варна, Епикриза издадена от Клиника по ортопедия и травматология към МБАЛ „Св. Анна Варна" АД гр. Варна; Медицинско свидетелство за смърт от МБАЛ Св. Анна – Варна № 27 от 15.01.2018 г.,  Свидетелство за правоспособност за работа с моторни триони и храсторези рег.№ 0001944/09.02.2005 г., справка за актуално състояние на „Ф." ООД, ЕИК ****;2 - броя копия от банкова сметка; ***- електронен продукт, граждански договор № 6 от 05.01.2018 г., извлечение от книга за първоначален инструктаж на работниците във „Ф.“ ООД, писмени сведения от ****и Злати Киров Стефанов, представено с писмо № 5800/2018 от 05.09.2019 г. ДП № 95/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел-Оп –Варна и заключително постановление с мнение за прекратяване от 25.01.2019 г., постъпила с писмо изх.№ 5101-03-27Н14 от 20.11.2019 г.  от 22.11.2019 г. преписка по досие относно трудова злополука възникнала на 12.01.2018 г.с ****– 16 листа.

От събраните и приложени доказателства съдът установява, че на 28.12.2017г. между „Ф.“ ООД, в качеството на изпълнител и Териториално поделение „Държавно горско стопанство Варна“ в качеството на възложител бил сключен договор №18/28.12.2017г. с предмет на изпълнение: „Добив на дървесина - сеч, разкройване на сортименти по БДС, извоз до временен склад и рампиране на добитата дървесина" съгласно Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите, в горски територии - държавна собственост в района на действие на ТП „ДГС Варна", а именно от Обект №3 - в отдели 2„о", 2„з", 11„ж", 25„л", 55„ж" 70„и", 72„а", 345„з". Съгласно този договор било издадено Позволително за сеч №0403547 от Регионална дирекция по горите Варна, с което било разрешено на ответника „Ф." ООД да извърши сеч в отдел № 345, подотдел „з" в землището на с. ****, община Аврен, като срокът за извършване на сечта бил от 05.01.2018 г. до 20.12.2018 г. Изготвен бил технологичен план за добив на дървесина, в който било предвидено сечта да се извършва с моторен трион. За извършване на сечта ответното дружество наело работници, сред които Крум ****, които били назначени на граждански договор. Работниците следвало да извършат в срок от 25 дни рязане и кубиране на дърва в землището на село ****. На 05.01.2018 г. назначените лица ****, ****, ****и ****били изпратени в отдел 345 „з", в землището село **** за започване на сечта. Те били въведени в обекта от управителя на „Ф." ООД, както и от свидетеля Тома Неделчев - техник горско стопанство към ТП "ДГС Варна". На пострадалия, както и на останалите назначени работници, бил проведен първоначален инструктаж за безопасност и здраве при работа от свидетеля Неделчев, като това обстоятелство било отразено в Книга за инструктаж на ДГС - Варна. На четиримата работници била осигурена съответната екипировка за работа, а именно работни обувки, светлоотразителни жилетки и каски. Моторните триони, с които работили, били собственост на самите работници. Дърветата, които трябвало да бъдат отсечени, били маркирани от свидетеля Неделчев с оранжева точка, поставена на всяко дърво. Освен това били поставени две предупредителни табели за външни лица относно провежданата сеч. След провеждане на инструктажа сечта започнала.

На 12.01.2018г., около 08.00 часа сутринта четиримата работници отишли отново на работа в отдел 345 „з" в землището на село **** със служебен микробус. Разделили се на две групи, като ****и ****отишли от едната страна на обекта, а на другата страна отишли ****. ****започнал да реже дърво от дървесен вид „цер". При рязане на дървото, **** първоначално направил 12 сантиметров ряз от дясната му страна, който обаче не бил извършен хоризонтално, съгласно правилата, тъй като **** му придал обратен наклон към средата на пъна. След това пристъпил към основния сряз, при извършването на който не оставил ивица неизрязана дървесина, която да даде възможност на ствола да падне бавно и плавно. Така дървото се наклонило рязко на погрешната страна и паднало върху съседно дърво, като от натиска се счупило, отхвръкнало и с долната си част се стоварило върху тялото на резача ****, който не успял да се отдалечи на безопасно разстояние. От удара пострадалият паднал на земята по лице, а дървото го затиснало в областта на гърба. Пострадалият **** бил откаран в МБАЛ „Света Анна" за лечение, където бил приет в отделение по Анестезиология и интензивно лечение, където на 13.01.2018 г. около 15.30 часа **** починал.

С разпореждане № 5104-03-158 от 16.07.2018г. на ТП на НОИ – Варна, на осн. чл.60, ал.1 КСО, декларираната злополука вх. № 5101-03-27 от 26.01.2018г. от осигурителя „Ф." ООД, станала с ****на 12.01.2018г. е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО.

Приобщен по делото е Протокол № 5101-03-27#10 от 02.07.2018г. на ТП на НОИ Варна за резултати от извършено разследване на злополука по повод получени документи от ТП –Варна на декларирана злополука, станала с лицето ********. Посочено е, че при извършване на разследването, наследничките В.К. и г.К. са присъствали. Като свидетели на злополуката са вписани лицата ****, ****и ****, които са оказали първа помощ на пострадалия.

Прието по делото е копие на досие на трудова злополука, станала на 12.01.2018г. с ****на ТП на НОИ – Варна.

Съгласно удостоверение изх. №19/28.03.2019г., издадено от Община Долни Чифлик, наследници на ********, починал на 13.01.2018г., са съпругата му Г.И.К., сина му **** **** **** и дъщеря му В.К.К..

Прието по делото е Обяснение от ****– технолог горско стопанство при ДГС-Варна, от което е видно, че същия е провел на 05.01.2018г. инструктаж за безопасна работа в сечище на работници на ответното дружество, сред които и пострадалия Крум ****.- Инструктажа е проведен на в отдел 345“3“ в землището на с.****, където е следвало да бъде извършена сечта.

Представено е извлечение от книга за инструктаж на „Ф.“ООД, в която под номер 6 е положен подпис от инструктирания ****на 05.01.2018г.

Приобщени в настоящото производство са заверени преписи на материалите по ДП №95/2018г. по описа на ОслО в ОП – Варна. С постановление от 06.02.2019г. на Окръжна прокуратура – гр. Варна, е прекратено наказателно производство по ДП №95/2018г. по описа на ОП – Варна, водено за престъпление по чл.123, ал.1 НК.

Ангажирани са от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Красимира Атанасова Димитрова, Крум Иванов **** и Тома Кръстев Неделчев. Първата свидетелка – без родство и дела със страните заявява, че познава **** от 30 години, тъй като живеят в съседни къщи. Твърди, че семейството на пострадалия тежко понесло неговата смърт, като децата и съпругата му били в шок. Заявява, че починалия бил много добър и трудолюбив човек, който помагал на всички. Бил здрав физически и продължавал да работи, за да помогне на семейството си. Искал да помогжне на В. ***. Пострадалия работел в последните години като дървосекач.

В показанията си св. Крум Иванов **** – първи братовчед на починалия и родственик на ищците заявява, че през последните години Крум работел в дърводобива. Бил много добър съпруг и баща, като дъщеря му В. била най - много привързана към него и той много държал на нея.

В показанията си св. ****– без родство и дела със страните заявява, че работи в ТП „ДГС“ – Варна и отговаря за район ****.  Заявява, че на 05.01.2018 г., заедно с представител на фирма „ФСИ“ завели работници в парцел 345.“з“ и обходили, показали им района, в който трябва да се сече, инструктирали работниците, разписали се в инструктажна книга, закачили табели, че в района се извършва сеч. Заявява, че за да се издаде позволително за сеч, дърветата са били маркирани през 2017 г. за сеч през 2018 г. и е следвало да се сече всичко, което е маркирано. Заявява, че той лично е извършил маркирането и като лесовъд определя кое дърво е за сечене. Заявява, че ако има заболяло дърво, го маркира да се отсече. Заявява, че в конкретния район дървета са били маркирани от него за отсичане. Заявява, че на дървото, което е рязал пострадалия е била поставена маркировка, като в същото време то е било и загнило. В същото време заявява, че на другото – стоящото дърво не е била положена маркировка, макар да е имало кухина, защото иначе е щяло да остане свободно пространство, което да не е покрито от дървесна корона и това да  доведе до появата на храсти и трева там. Заоявява, че при рязането на дървото, моториста трябва да определи наклона на дървото, наклона на терена, в каква посока иска да падне и от тази страна трябва да направи засип, към която иска да повали дървото. Заявява, че от приложения снимков материал не се установява такъв засип. Изтъква, че при засипа трябва да се изкара капак/клин от дървото на 30 градуса, за да може да даде първоначална посока на дървото, но в случая липсва повобед отрязан клин, а има само отрез. Заявява, че работниците са били оборудвани с всички необходими предпазни средства и работно облекло.

Прието е по делото заключение на вещо лице Д.Д. по допусната съдебно-техническа експертиза. В заключението си вещото лице изтъква, че работниците следвайки указанията за безопасност на труда, се насочват за работа на допустимите отстояния един от друг. Изтъква, че от втора снимка, приложена към експертизата, заснета 6 дни по късно след инцидента, се вижда ясно, че отсеченото повалено дърво лежи на земята между пъна и дървото „близнак". Вижда се също, че стъблото е цяло а не „разрязано на няколко части". Приема, че при поглед от горе на пъна на отсеченото дърво,  първия ряз (насочващия), от около 12 см., е насочен правилно към подходяща посока. Основния ряз правилно е изрязан с наклон достигащ на ниво над първия насочващ ряз. Изтъква, че между двата ряза обаче, винаги трябва да се оставя ивица от неизрязана здрава дървесина, за да може дървото временно да се задържи и вследствие на тежестта си плавно да падне и моториста да има време да се отдалечи на сигурно безопасно място, а в случая такава ивица липсва. Изтъква, че в ляво сърцевината на дънера е изцяло натръпнала/прогнила. Ивица от неизрязана дървесина липсва, поради което дървото за кратко време е започнало да пада отклонявайки се в дясно. Пънът е дебел, достигащ до 40 см. И пострадалия го изрязва в „дъга" от ляво на дясно докрай, без да остави изискващата се предпазна ивица от здрава дървесина. Вследствие на това стъблото започва да се отделя, като се отклонява в посока към съседно дърво, тъй като моториста не е приключил докрай изрязването на дървото в дясно. Това е причината дървото да се отклони от желаната посока на падане и да се стовари върху съседното дърво, при което отсеченото дърво пружинира и при падане долната му част се повдига и се изхвърля назад, като блъска моториста с челната си долна част, в областта на гърдите и корема, в момент на изправяне, след което моториста се обръща, губи равновесие и пада по корем на земята на разстояние един метър от пъна. Изтъква, че съседното дърво поради „коруба" вследствие на гнилота, видно от третата снимка приложена към експертизата, се пречупва на 4 м. височина. Горната част на ствола и короната му, над пречупването, падат в обратна посока на отсеченото падащо дърво, като се стоварват върху лежащия по корем моторист и му нанасят допълнителни травми от страна на гърба и пояса на тялото. Заявява, че от приложените по делото протоколи за оглед на място и от изготвените снимки се вижда, че терена е равен, че липсват препятствия като храсти, подлес и др. около дървото предвидено за сеч, които биха били пречка за бързото отдалечаване на безопасно разстояние в срещуположната посока на падащото дърво.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, с изключение на направените от него правни изводи и тълкувания на правни норми.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

С разпоредбата на чл.200 КТ се въвежда отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, или смърт на работника или служителя, независимо дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването на вредите. Изисква се вредните последици да са резултат на пряка или косвена връзка с трудовата дейност на този работник - при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието или по пътя към местоработата му. Законът изисква още да е налице причинна връзка между увреждането и настъпилите вреди. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер, т.е. работодателят отговаря независимо от това дали негов орган или друг работник имат вина за настъпване на вредите.

С оглед горното, за успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищците е да установят, че наследодателят им се е намирал в трудово правоотношение с ответника, че е настъпила трудова злополука, от която наследодателят е претърпял травматични увреждания, които са довели до смъртта му, както и обстоятелствата, обосноваващи размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Ответникът следва да установи заплащането на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, или обстоятелствата изключващи дължимостта на обезщетението, включително наличието на съпричиняване от страна на пострадалия при условията на груба небрежност.

По делото е безспорна родствената връзка между ищците В.К.К., и Г.И.К. и пострадалия работник ****– съответно негова дъщеря и съпруга, което се установява и от приложеното удостоверение за наследници. Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че с влязло в сила на 07.08.2018г. разпореждане по чл.60, ал.1 КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на подадена от работодателя декларация, е определило злополуката като трудова. Трайната практика на ВКС приема, че е недопустимо при влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, да се преразглежда въпросът доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение /в тази връзка решение № 319/22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г.

 на ВКС, решение от 19.05.2011 г. по гр. д. № 652/2010 г. на ВКС, решение № 141/29.04.2009 г. по гр. д. № 347/2008 г. на ВКС, решение № 1247/2008 г. по гр. д. № 4465/2007 г. на ВКС, решение от 01.12.2005 г. по гр. д. № 1507/2003 г. на ВКС и др./. След като злополуката на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят дължи обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания, пряка и непосредствена последица от претърпяната вреда.

Съдът приема за безспорно доказано наличието на валидно трудово правоотношение на наследодателя на ищците, установено с разпореждане на ТП на НОИ-Варна. Съдът приема за безспорна между страните претърпяването на злополука от страна на наследодателя на ищците, която в същото време е приета за трудова по съответния законоустановен ред. Съдът приема за безспорно доказана и неоспорена от страните причинно - следствената връзка между трудовата злополука и настъпилата смърт на ********.

Вследствие на изложеното, съдът намира, че исковата претенция е установена по основанието си.

За да бъде определен размера на обезщетението, съдът има предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, която повелява, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на справедлив размер се взема предвид обстоятелствата,  при които е настъпил инцидента, вида на увредата, наложилите се интервенции, продължителността и интензитета на търпяните от пострадалия болки.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, приложима и към обезщетенията по чл. 200 КТ по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от законодателя единствено от критерия на справедливостта - чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 г. /Раздел II-ри от Постановлението/ определянето на размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да се извърши след отчитане на характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително влошаване на здравето, морални страдания, осакатявания и др.

Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на осн.чл. 52 ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищците неимуществени вреди, като съобрази и степента, характера на болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект. Т.е. свързано е с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, каквито могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и пр. /ППВС № 4/1968г /.

В случая неимуществените вреди за ищеците са настъпили, поради смъртта на техния съответно баща и съпруг.

Въз основа на събраните гласни доказателства съдът приема, че между починалия баща на ищцата ****и ищцата В. е била налице силна емоционална връзка. Установи се по делото, наличието на взаимоотношения между бащата и дъщеря, основани на взаимна обич, бащата е осъществявал не само финансова подкрепа, но и морална подкрепа на дъщеря си и между тях е била създадена стабилна емоционална връзка. Установи се, че смъртта на бащата е повлияла изключително негативно върху неговата дъщеря. В същото впреме следва да се отчете обстоятелството, че към датата на смъртта – 13.01.2018г. ищцата В.К. е навършила почти 27 години, т.е. е била е в трудоспособна възраст и няма доказателства да е нетрудоспособна и да е зависима от баща си във финансов или битов аспект.

Безспорно се установи, че втората ищца – Г. също е понесла тежко загубата на съпруга си, с когото са били в брак продължителен период от време, поради което след неговата смърт е изживяла и продължава да изживява мъка и страдание. Едновременно с това преждевременната и внезапна смърт на съпруга й в работоспособна възраст неминуемо води до затруднения за нея и във финансов аспект. Следва да се отчетат обаче и обстоятелствата, че същата е в трудосопособна възраст и не са налице данни да не е трудово заета. Липсват доказателства да е ползвала отпуск поради болест, не е посещавала специализарана медицинска помощ за преодоляване на травмата, респ. не е освидетелствана и не е приемала медикаменти след злополуката.

Съобразно със смисъла на цитраната норма на чл. 52 ЗЗД, като адекватно репариране на претърпените от ищците неимуществени вреди изразяващи се в негативни емоции, съдът намира, че в настоящия случай следва да бъде определено обезщетение в размер на 40 000 лева за ищцата В.К. и 60000 лв. за ищцата Г.К..

В настоящия случай съдът намира, че не се установи наличието на чл. 201 ал. 1 КТ, тъй като събраните по делото доказателства не разкриват субективно отношение на починалия работник целящо или съзнателно допускащо настъпването на злополуката.

Съдът възприема наличието на хипотезата на чл. 201 ал. 2 КТ, според която отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици (както в наказателното право), а неполагане на дължимата грижа. При трудовата злополука обезщетението може да се намали само, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност (в този смисъл Решение № 1429 от 10.11.1993 г. по гр. д. № 86/93 г. по описа на ВКС, Решение № 348 от 11.10.2011г. по гр.д. № 387/2010г. по описа на ВКС, Решение с № 194/ 21.06.2011г. по гр.д. № 1248/2010г. и др.). При анализа на събраните по делото доказателства съдът намира, че е налице съпричиняване от страна на ********, поради проявената от него груба небрежност при изпълнение на трудовите му задължения.

Съдът приема, че при изпълнение на задълженията си като резач на горски дървен материал, пострадалият е допуснал груби нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горите, като при започване на работа е действал прибързано и е пренебрегнал важни и основни правила за безопасност, което е основната причина за настъпване на инцидента. Съгласно чл.137 от ПЗБУТТ, преди започване на работа в дадено сечище работникът трябва да извърши внимателен оглед на дървото, което ще поваля, както и да огледа дали съседните дървета не са гнили, сухи или засечени. Ако има констатирани такива, работникът първо трябва да предприеме тяхното поваляне. Съдът приема, че в конкретния случай работника е пренебрегнал това изискване и не е огледал и не е разчистил терена си за работа, което е допринесло за настъпване на инцидента. Безспорно се установява, че основна причина за настъпване на инцидента освен действията на пострадалия при самото рязане е и обстоятелството, че в близост до рязаното дърво е имало друго – стоящо, върху коет е паднало първото и вследсктвие рикошет от което е затиснало пострадалия. Разпоредбата на чл.139, ал.2 от ПЗБУТГ гласи: „…При определяне на посоката на поваляне секачите тряб-ва внимателно да огледат дървото, което ще се поваля, както и съседните дървета за сухи, отчупени и закачени клони, които сво-евременно трябва да бъдат премахнати. Ако това е невъзможно, те трябва да застанат от тази страна, където няма такива клони…“. В конкретния случай бе безспорно установено от събраните по делото доказателства и заключението на В.Л., че дървото, върху което е паднало рязаното от постръдалия дърво е било частично изгнило и с хралупа в ствола си, което е довело до неговото отчепване в една част и до рикошет.

По делото бе безспорно установено, че при действията си пострадалия е нарушил изискванията на чл.141, чл.142 и чл.143 от ПЗБУТГ. Отрязаното дърво е било прогнило в срединната си част, обстоятелство, с което не се е съобразил пострадалият при направата на втория срез (основен ряз) - на противоположнатана засека, на височина 3-4 см., който би трябвало да бъде хоризонтален. Съгласно разпоредбата на чл. 141. ал.1 ПЗБУТГ, за да се осигури падането на дървото в избра­ната посока, в основата му - откъм страната на повалянето, се прави засек, като засичането на дърветата се извършва клиновидно с два ряза - хоризонтален и наклонен под ъгъл не по-малък от 45°, кои­то трябва да се срещнат в дъното на засека. Т.е. за да бъде направен засек са необходими два сряза от страната, на която следва да падне дървото. Следва първия сряз да бъде хоризонтален, а втория под наклон, за да може в краищата си двата сряза да се застъпят и да изрежат клин от дървото. Едва след това, съгл. разпоредбата на чл. 142, от противоположната страна на засека се пра­ви основният ряз, който трябва да бъде хоризонтален и на височи­на 3-4 cm над хоризонталния ряз на засека. В настоящия случай бе безспорно установено, че пострадалия не е направил подобен засек, а единствено един насочващ разрез и след това е предприел основния срез от другата страна на дървото, който също не е бил направен според правилата, тъй като е бил на същата височина като насочващия, а не както е предвидено на височина 3-4см. Над него. Именно това е причината при извършване на основния сряз триона при навлизането в дървесината да е достигнал до отрязаната част от насочващия сряз и дървото да е било изцяло срязано.  Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 съгласно която между дъното на засека и основния ряз се оставя непрерязана (предпазна) ивица с ширина 2-3 cm при здрави и прави дървета и 4-5 cm при наклонени, сухи и гнили дървета. Съдът не споделя становището, че причина за това е гнилостта в ствола на дървото, за която не бил знаел постарладалия. Безспорно бе установено, че той е бил квалифициран дървосекач с голям стаж. Дори от приложените по делто фотоснимки се установява, че в основата на дървото е имало видими белези за гнилост. Разпоредбата на чл.142, ал.2 указва, че между дъното на засека и основния ряз се оставя непрерязана (предпазна) ивица с ширина 4-5 cm при наклонени, сухи и гнили дървета. Т.е. следвало е пострадалия да съобрази, че поради гнилостните процеси в дървото не само следва задължително да остави непрерязана ивица от дървото, а и тази ивица да бъде с ширина 4-5 см. В настоящия случай подобна непрерязана ивица не е била оставена, а дървото е била прерязано докрай и това е довело до неконтролирано и бързо падане на дървото. От своя страна неправилният засек, определящ посоката на падане на отрязаното дърво е довел до падане не в избраната посока и стоварването на дървото върху съседно дърво, което поради гнилост и наличие на хралупа се чупи. Счупването на съседното дърво, поддало под тежестта на отрязаното дърво и неправилните срезове са довели до изхвърляне основата на ствола назад и нависоко, който пада върху Крум ****, притискайки го към подлежащата горска настилка, като му нанася множествени травматични увреждания в областта на гръден кош, корем и поясна област.

Съдът приема, че с действията си на нарушаване на разпоредбите за безопасна работа в горите, пострадалия е допринесъл за настъпване на трудовата злополука и тези негови действия, изразяващи се в проявена небрежност и безотговорност към собственото здраве биха могли да се квалифицират като проява от негова страна на груба небрежност, която е в причинна връзка с настъпилите от злополуката вреди.

Предвид така установената проявена от работника небрежност, съдът определя размера на съпричиняването на 70 % от общия вредоносен резултат, с колкото следва да се намали отговорността на работодателя. Предвид характера на установените от НОИ допуснати нарушения от работодателя е видно, че дори той да беше изпълнил всички посочени там негови задължения, това не би предотвратило вредоносния резултат при подобно небрежно действие на работника.

Предвид гореизложеното в тежест на работодателя следва да се вменят 18000 лева. за Г.К., като иска до първоначално предявения размер от 90000 лева следва да бъдат отхвърлен и 12000 лв. за В. Крумва, като иска до първоначално предявения размер от 90000 лева следва да бъдат отхвърлен.

Предвид частичната основателност на главните претенции, съдът намира за частично основателни и акцесорните претенции за обезщетение за забава както следва: за сумата от 2510,00 лева по предявения от Г.К. иск и за сумата от 1673,33 лева по предявения от В.К. иск, като исковете до първоначално предявените размери от 12525 лева следва да бъдат отхвърлени.

С оглед направеното искане, следва да бъде постановено от съда, че  върху главниците се дължи и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Предвид изхода на спора и направеното от ищците искане за присъждане на разноски, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК такива следва да му бъдат определени съобразно уважената част от исковите претенции. Предвид представените Пълномощни за процесуален представител и изявлението, че представителството се осъществява при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, то следва ответника да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата Г.К. дължимото се адвокатско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от 1145,30 лева, а на ищцата В.К. сумата от 940,20 лева.

 На ответника следва да бъдат определени разноски на осн. чл. 78 ал. 3  ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете и представените доказателства за реално заплатено възнаграждение на представлявалия го упълномощен адвокат – договор за правна помощ, възнаграждение на вещо лице и списък за разноски по чл. 80 ГПК в размер на 5961,38 лв. Съобразно с чл. 78 ал. 6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС дължимата държавна такса съобразно уважената част от иска – 1367,33 лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 200 КТ „Ф." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, п.к. 9141, ****, представлявано от ****, ****и ****да заплати на В.К.К., с ЕГН **********,*** сумата от 12000 (дванадесет хиляди лева) представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, вследствие смъртта на баща й ********, настъпила в резултат на трудова злополука от 12.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 28.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ на осн. чл. 201 ал. 2 КТ иска за разликата над уважения размер от 12000 лв. до пълния предявен размер от 90000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 200 КТ „Ф." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, п.к. 9141, ****, представлявано от ****, ****и ****да заплати на Г.И.К., ЕГН **********,*** сумата от 18000 (осемнадесет хиляди лева) представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, вследствие смъртта на съпруга й ********, настъпила в резултат на трудова злополука от 12.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 28.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ на осн. чл. 201 ал. 2 КТ иска за разликата над уважения размер от 18000 лв. до пълния предявен размер от 90000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД „Ф." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, п.к. 9141, ****, представлявано от ****, ****и ****да заплати на В.К.К., с ЕГН **********,*** сумата от 1673,33 лева (хиляда шестстотин седемдесет и три лева и 33 стотинки) представляваща обезщетение за забава върху присъдената сума от 12000лв. за периода от 12.01.2018г. до 27.05.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1673,33 лева до пълния предявен размер от 12525 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД „Ф." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, п.к. 9141, ****, представлявано от ****, ****и ****да заплати на Г.И.К., ЕГН **********,*** сумата от 2510 лева (две хиляди петстотин и десет лева) представляваща обезщетение за забава върху присъдената сума от 18000лв. за периода от 12.01.2018г. до 27.05.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 2510 лева до пълния предявен размер от 12525 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА „Ф." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, п.к. 9141, ****, представлявано от ****, ****и ****, да заплати на адвокат Т.Д. ***, съдебен адрес:*** общ размер от 2085,50 лева /две хиляди и осемдесет и пет лева и 50 стотинки/, представвяща дължимо адвокатско възнаграждение на осн.чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Г.И.К., ЕГН **********,*** и В.К.К., с ЕГН **********,*** да заплатят на „Ф.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, п.к. 9141, ****, представлявано от ****, ****и ****сумата от 5961,38 лева представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение и депозит за вещи лица.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „Ф." ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, п.к. 9141, ****, представлявано от ****, ****и ****да заплати в полза на държавата и бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от  1367,33 лева за дължимата държавна такса съобразно уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: