Р Е Ш Е Н И Е
№260026/18.4.2022г. 18.04.2022 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 29.03.2022 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 259 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, предявена от С.С.К. – лично и в качеството
й на майка и законен представител на малолетните деца – М.П.К., Б.П.К.
и Д.П.К., с която се иска съдът
да осъди ответника да заплати на всеки
един от четиримата ищци
сума от по 5 000 лв./частичен иск от 200 000 лв. за всеки/, представляваща претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в следствие смъртта
на П. К. – съпруг и баща, от настъпило на ***
год. ПТП, причинено от виновен водач , застрахован по задължителна застраховка «ГО» при
отвеника , ведно със законната
лихва от 21.09.2018 год. до изплащане на сумите, а на ищцата С.К. – сумата от 5000 лв./частичен иск от 200 000 лв./
- неимуществени вреди от причинени
й телесни увреждания от описаното ПТП, в едно със законната лихва от 21.09.2018
год. до окончателното изплащане
и сумата от 6290 лв. – имуществени вреди – оперативни
интервенции и лечение, както и лихва за забава върху сумата в общ размер на 1725
, 02 лв. за периода 11.06.2018 – 26.01.2021 год.
В исковата молба се твърди, че при ПТП на *** г.
застрахован при ответното дружество водач, при управление на лек автомобил
марка „Форд Транзит“ с рег. № *** по АМ ***, при км. ***, в посока гр.С.,
реализирал ПТП, като била причинена смъртта на П.К. К.
– съпруг на първата ищца и баща на останалите три ищци. Същото настъпило по
изключителна вина на водача В. И. й., който нарушил правилата за движение по
пътищата. Причини за настъпването на смъртта на П. К. било множество
несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с механизма на
настъпилото ПТП. Смъртта на същия била внезапна, като болката на всеки един от ищцците от смъртта на техния наследодател била незаличима. Той бил опора за съпругата
си и стожер на семейната хармония и щастие. Децата била изключително привързани
към баща си, като научавайки за неговата смърт, изпаднали в шок, прераснал в
дълбока депресия, остра стресова ситуация и душевно разстройство. Последиците в
емоционален и психологически план за всеки един от ищците не били отшумели и
нямало да отшумят никога.Същите се явявали от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
МПС, с което било причинено ПТП било застраховало по валидна
задължителна застраховка ГО при ответника. Всеки един от ищците оценява
претърпените неимуществени вреди на сумата от 200 000 лв., като предявява частичен иск за сумата от
по 5 000 лв., включително претендира лихва за забава от 21.09.2018 год.
Същевременно при реализираното ПТП ищцата С.К. претърпяла неимуществени вреди
–подробно описани, като й били причинени
увреждания. Претендира за същите ответникът да й заплати сумата от 5000 лв.,
частичен иск от 200 000 лв. Във връзка с лечението си сторила разходи за
медицински консумативи и медицински помощни средства, като претендира и
заплащане на сумата 6290 лв. – имуществени вреди, както и лихва за забава в
размер на общо 1725 лв. Претендират се и
разноски в производството.
С писмена
молба от 05.07.2021 г. /в последствие уточнена/ ищцата К. е изложила възражения
срещу действителността на договорите за цесия, основаващи се на фактите на антидатиране на сделките и неосъществяването им в посочения
от ответника хронологичен ред, водещо до неспазване на формата на договора за
цесия по см. на чл.26 ал.2 от ЗЗД, евентуално на нееквивалентност на насрещните
престации по него (чл. 26 ал.( от ЗЗД) и на измама
при сключването му по см. на чл.29 от ЗЗД, евентуално на крайна нужда по чл.33
от ЗЗД.
В депозирания отговор ответното дружество оспорва
претенциите изцяло, по основание и размер. Не се оспорва факта на смъртта на П.К.
К., настъпила при ПТП на *** г., както и факта, че
ищците са негови законни наследници. Не се оспорва и наличието на валидно
застрахователно правоотношение между застрахователното дружество и водача на
лекия автомобил „Форд Транзит“, с рег. № *** В. И. й. към датата на ПТП- *** г.
Оспорва се твърдението, че ответното дружество отказало да плати доброволно
обезщетение на всеки от четиримата ищци. Твърди се, че ищците М.К. , Б.К. и Д.К.
бил обезщетени за причинените неимуществени вреди, като им били изплатени по
посочена от упълномощения им адвокат банкова сметка ***., в следствие на
извънсъдебно споразумение, подписано между тях и ответника. С два договор за цесия от 08.05.2018 г.
ищцата С.К. прехвърлила вземането си на цесионера
“Източна Консултантска Компания“АД , за което уведомила ответното дружество. От
момента на получаване на уведомлението за цесия, ответното дружество не дължало
плащания на ищцата, а на цесионера с който било
постигнато и подписано извънсъдебно споразумение, като на 24.10.2018 год. и на
11.12.2018 год. било платено обезщетение
в размер на 160 000 лв. и на 150 000 лв., на правоимащото
лице.Исковете се явявали напълно неоснователни предвид извършените плащания.
Иска се отхвърляне на обективно съединените искове и
присъждане на съдебно деловодни разноски за настоящата инстанция.
В с.з. ищците, редовно уведомени, не
се явяват и не се представляват.
Ответникът , чрез упълномощен представител оспорва
претенциите.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От Удостоверение за наследници изх. № ***
г., изд. от Кметство-с. Х., обл.Я., е видно, че П.К. К., починал на *** г., като е оставил законни наследници - съпруга С.С.К. и 10
деца, между които и останалите трима ищци.
Не се спори по делото, а и от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** г. се установява, че на *** г. е настъпило ПТП на автомагистрала “***“, км.***,
в посока гр.С., с лек автомобил с рег.№ ***, марка „Форд“, модел „Транзит“, собственост от В. И. й. от с.Х., обл.Я., който и го е и управлявал. В протокола са изброени
имената на пострадалите десет лица, между които е това на наследодателя
К., който е загинал, както и на първата ищца С.К.. За обстоятелствата и причините за ПТП е посочено, че е образувано ДП № *** г. по описа на РУ-С..
Не се спори и, че за автомобила Форд
Транзит е
била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗД“Бул Инс“ АД с полица № ***,
валидна към *** г., видно от справката на Гаранционен фонд.
Представени са и Епикриза
от Неврохирургично отделение при УМБАЛ- Б. АД и Епикриза от 08.05.2018 г. на Отделение „ФРМ“-Б., според
които С.С.К. е постъпила на лечение в първото на ***
г. и е изписана на 30.04.2018 г., а във второто-постъпила на последната дата,
като не е посочена дата на изписване. В писмо изх. № *** год. е посочено, че
датата на изписване на лицето от лечебното заведение е 08.05.2018 год.
Приети са и копия от фактури и
касови бонове относно сторени разходи по лечението на ищцата.
С Молба-претенция от 20.06.2018 г. от адвокатско
дружество „Ч.,
П. и И.“, представлявано от адвокат Ч. като пълномощник
на 9 от
наследниците, вкл. ищцата, адресирана
до ответника, е съобщено за настъпилото ПТП, посочена
е банкова сметка *** „Ч., П. и
И.“ за получаване на плащане на вредите. В отговор с 5 бр. писма от 09.07.2018 г. директорът
на дирекция „Уреждане на застрахователни обезщетения“ е поискал
представяне на допълнителни документи по образуваните щета № ***; №***; №***;№***;№*** . С Молба-претенция от 01.08.2018 г. от адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ е
представен препис от акт за смърт. С 5 бр.
писма от 15.08.2018 г. до
ищците директорът на посочената дирекция е съобщил, че няма основание
застрахователят да удовлетвори претенциите им поради липсата на доказателства
за виновността на водача на МПС.
Страните не спорят и, че на
05.09.2018 год. между първата ищца, действаща лично и в качеството й на родител
и законен представител на останалите три ненавършили пълнолетие ищци и
ответното застрахователно дружество е сключено извънсъдебно споразумение, по
силата на което ответникът се е задължил да заплати на всеки един от тях сума
от по 160 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от всеки
един от бенефициентите от възникналото на *** год. ПТП и по повод на него, имуществени
и неимуществени вреди, лихви за забава, пропусната ползи и други. Посочено е
още, че застрахователят заплаща на бенефициентите сумата от по 9 999 лв. в
брой в деня на споразумението, както и че се задължава да заплати в срок до 31.10.2018 год. останалата част по
банкови сметки. С изплащане на обезщетението бенефициентите декларират, че
нямат неудовлетворени претенции към застрахователя или виновния водач,
включително и бъдещи такива.
Прието е и копие от пълномощно от
05.09.2018 год., по силата на което първата ищца, действаща лично и в
качеството й на родител и законен представител на останалите три ненавършили
пълнолетие ищци е упълномощила адв. Г. Д. да ги представлява по повод ПТП от *** год.
във връзка с уреждане на претенциите им за изплащане на обезщетение,
включително да подпише споразумение и да получава суми по това споразумение по
негова банкова сметка, ***. 39 ЗА, като упълномощителите
заявяват, че са запознати с правото да получат обезщетенията лично.
На 26.10.2018 год. адв. Д. е депозирал заявление за изплащане на обезщетения
по споразумението в полза на ищците М.К., Д.К. и Б.К. по посочена банкова сметка. *** от 05.12.2018
год. и 11.12.2018 год., застрахователят е заплатил по посочената в заявлението
банкова сметка , *** „Смочево проджект“ЕООД суми от
по 160 000 лв. , с основание номерата на образуваните при застрахователя
щети за трите ищци.
Не е спорно подписването на
представените от ответника два Договора за цесия от 08.05.2018 г. , сключени
между ищцата С. К. и „Източна консултантска
компания“ АД, с които е прехвърлено вземането й срещу застрахователя за
неимуществени вреди от смъртта на съпруга и П. К. срещу цена от 60 000 лв..
и за претърпените лично от нея вреди срещу цена от 70 000 лв., също и
подписването на Уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД от 18.07.2018 до ЗД „БУЛ ИНС“ АД, входирано
на същата дата, и подписването на 2 бр. Споразумения от 27.08.2018 г. между „Източна консултантска компания“ АД и
ответника/приети по делото/, както и че с платежни нареждания от 24.10.2018
год. и 11.12.2018 год., застрахователят
е заплатил по банкова сметка ***. и 150 000 лв.
Спорни са датите на сключване на договорите за цесия,
доколкото и в двата се съдържа отбелязване на подписването му пред двама
свидетели, единият от които М. А. В. с лична карта от 07.09.2018 г.
Свидетелите, според записаното, са разяснили съдържанието на договора на цедента.
По делото е представено
Удостоверение на ОД на МВР- Ямбол относно издадените лични карти на М. А. В., една от които е посочената в
договора за цесия, предхождана от лична карта, издадена на 26.11.2012 г.,
валидна до 26.11.2022 г., със статус „унищожена“.
По искане на ответника трето
неучастващо в делото лице „Източна консултантска компания“АД е представило копие от молба от 04.09.2019
год., с която и във връзка с договор за цесия от 08.05.2018 год. същата е поискала да й бъде заплатена договорената
сума по банкова сметка *** С.Р.К.. Изрично е посочено, че не се оспорва
отпечатъкът от палеца в молбата да е на К..От представеното извлечение от
сметка и 2 бр. платежни нареждания се установява,че по посочената от ищцата
сметка са преведени суми от 70 000 лв. и 80 000 лв.
По
реда на чл. 176 от ГПК съдът е изслушал ищцата С.К., която посочва, че не е
получавала пари за вреди от смъртта на П. К.. Такива получили само големите й
деца. Когато подписвала споразумението М.Г. и дал 50 000 лв. на ръка ,
като не й казал за кого са. Ищцата твърди, че не познава адв.
Г. Д., не се е срещала с него и не е
давала съгласие обезщетения да се превеждат по негова сметка.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 432 КЗ вр. 45 ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД .
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на
вредата,като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят
се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл.432,ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение,породено от договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ между прекия причинител на вредата,респ.собственика на автомобила
и застрахователя.Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,пораждащи основание за
отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди-следва да се установи следните факти :настъпило ПТП и
неговия механизъм,противоправно поведение на виновния
водач,претърпените неимуществени вреди,наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП. Съгласно изискванията на чл.498 КЗ ,установяващ абсолютна
положителна процесуална предпоставка на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател,увреденото лице ,когато желае да
получи застрахователно обезщетение,следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователя не е
платил в срока по чл.496 КЗ,откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение,пострадалия
може да предяви претенцията си пред съда.
Видно от неоспорените писмени доказателства, всеки от
ищците е предявил извънсъдебно претенцията си пред застрахователя-ответник ,поради
което исковете са допустими и следва да се разгледа по същество.
В процесния случай страните не спорят относно
факта смъртта на П.К. К., настъпила при ПТП на *** г., че ищците са негови
законни наследници – съпруга и деца, както и относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение между застрахователното дружество и водача на
лекия автомобил „Форд Транзит“, с рег. *** В. И. й. към датата на ПТП- *** г. Не е спорно противоправното и
виновно поведение на водача на застрахования автомобил, причиняването на вреди,
претърпени от ищците в резултат от смъртта на техен близък, включително на
вреди – имуществени и неимуществени причинени на ищцата С.К. лично.
Не се оспорват и сключените извънсъдебни
споразумения между ищците и
застрахователя, с които е определен размера на претърпените вреди.
По исковете
на С.С.К. с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86,ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на от по 5 000
лв./частични искове/, имуществени вреди в размер на 6290 лв. и лихва за забава
в размер на 1725,02 лв.:
По
делото по отношение на претенциите на ищцата К. страните спорят относно прехвърлянето
на вземанията с договори за цесия, преминаването им в патримониума
на друго лице.
По
делото не се оспорва подписването на договора от ищцата К., посредством
полагане на палец. Следователно, той има формална доказателствена сила. Съгласно чл. 180 ГПК, частни документи, подписани
от лицата, които са ги
издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях,
са направени от тези лица. В случая ищцата се счита
за автор на волеизявленията, вкл. относно датата. Както приема ВКС в Решение №
128 от 20.08.2018 г. по т. д. № 1744/2017 г., т. к., ІІ т. о., не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че за
разлика от официалния документ показаната в частния автентичен документ дата, според изричната
разпоредба на чл. 181, ал. 1 ГПК, аналогична
на чл. 145, ал. 1 ГПК (отм.), има доказателствена сила само между страните (между които е ищцата). Затова без значение е
вписването на датата на издаване на личната карта на свидетеля, чието
волеизявление е отделен документ, извън договора за цесия. Разминаването в
датите би могло да има значение евентуално за достоверността на удостоверените
от свидетелите факти (на разясняване на договора на цедента),
относно момента на осъществяването им, но не и за прехвърлителната
сделка.
Съгласно
чл. 181 ал.1 ГПК по отношение на третите лица частните документи по правило
нямат достоверна дата, освен в изброените в горепосочената норма случаи. Според
горецитираното решение на ВКС , това са неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права
от някой от издателите му
и биха могли да бъдат увредени
от неговото антидатиране, т.е придобили са права,
само при условие, че датата
на възникването им предшества датата
на документа. Други неучастващи в съставянето на документа лица, не са "трети
лица" и спрямо тях посочената в документа дата е важима. За
ответника като трето лице, което не черпи „права“ от издателите (а има
задължения), се счита за достоверна датата, на която е издаден документът
според неговия текст. Отделно от това безспорно ответникът е получил
уведомлението за цесията, входирано от него на
18.07.2018 г. Подписването на
уведомлението от ищцата К. посредством полагане на отпечатък от палеца й също е
безспорен факт. Също и получаването му от дружеството- ответник. Следователно
то е редовно уведомено по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД на посочената дата. Ал.4
урежда действието на прехвърлянето спрямо третите лица и длъжника- от момента
на съобщаването от предишния кредитор, т.е. спрямо длъжника има действие от
сключване на сделката. Отделно от това, към датата на подписване на споразуменията
между цесионера и застрахователя, която не е
оспорена, договорите за цесия очевидно са
съществували, тъй като са цитирани в споразуменията. Достатъчно е също така договорите
за цесия да са съществували към последвалата дата на плащане по споразуменията,
която също е безспорна.
Ищцата
К. не е оспорила, че е подписала молбата
за изплащане на цената по сключените договори за цесия, оспорването й касае
факта, че документът не е приподписан от двама
свидетели. Действително в молбата липсват подписите на двама свидетели и ищцата
твърди, че не е получавала суми по договорите, но съдът приема, че в случай че
има претенции за плащането им , последната следва да реализира правата си
против цесионера в отделно производство.
Представените
епикризи касаещи здравословното състояние на ищцата
С. К. са неотносими
към настоящия правен спор, тъй като от тях не се установяват релевантни факти
относно сключването на договорите за
цесия. Няма доказана по делото безспорна връзка между здравословното състояние й
състояние и датата на сключването на договорите.
Дори
и да бъде прието, че договорите за цесия са с недостоверна дата, това не ги
прави нищожни. Писмената форма се отнася до основните елементи на договора
–волеизявленията относно насрещните престации на съконкрахентите, а датата не е част от тях.
Съдът приема като неоснователно и евентуалното възражение за нищожност поради
нееквивалентност на престациите. В съдебната практика
е прието, че нееквивалентността на престациите
обуславя нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. ВКС в по-новата
си практика въвежда по-конкретни критерии при определяне на еквивалентността на престациите, като приема, че не всяка
нееквивалентност представлява
нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност,
а само значителната и явна нееквивалентност, при която едната
от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност -Решение № 24/09.02.2016 г. по гр.д.№ 2419/2015 г. на ІІІ г. о. на ГК на ВКС. В него съдът се мотивира с това, че критерии са необходими, тъй като в противен
случай преценката на съда би
заменила волята на страните и би се накърнил принципът
на свободата на договарянето, защото еквивалентността на престациите поначало се преценява
от страните и се съобразява с техния правен интерес. Мотивира се още с това, че като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите- в Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1208/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС например е прието, че нищожност има
поради дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната,
а в Решение №119 от 22.03.2011 г. по
гр. д. № 485 по описа за
В случая не може да се
обоснове нулева стойност на насрещните престации на цесионера. Не без значение и признатото получаване на
сумата от 50 000 лв. от лицето М.Г.-пълномощник на ответното дружество по
делото, което ищцата К. изрично признава, и въпреки твърдението и, че не знае
за какво й ги е дал, очевидно това са суми за обезщетение на нея и
ненавършилите пълнолетие деца, уговорени в споразумението от 05.09.2018 год.
Общата сума от 130 00 лв./уговорена като продажна цена за вземанията по двата
договора за цесия/ не се явява нулева или нищожно малка в сравнение с
уговорената в споразуменията. Следва да се отбележи, че към момента на цедиране приобретателят на
вземането го придобива с риска да получи и по-ниско по размер плащане от
застрахователя, доколкото определянето на окончателния му размер се осъществява
в процеса на договаряне. Това, че със споразуменията са договорили по-високи
размери, не е обстоятелство, определящо стойността на насрещните престации към момента на сключване на цесионния
договор. Цената по него следва да се съпостави с цената на други такива сделки
за възмездно прехвърляне на вземания, със „средната пазарна цена“ при продажба
на вземанията. Несъпоставими са „възнаграждение“ по договор за цесия и
„застрахователно обезщетение“, тъй като произхождат от различни правопораждащи факти.
Следователно, не може да се обоснове
нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. Още повече при
отсъствие като страна по делото на цесионера, който
не е упражнил правото си на защита срещу направените възражения.
Съдът не споделя и възраженията за унищожаемост
на цесионните договори. Не е налице
фактическият състав на разпоредбата на чл. 29
ал.1 от ЗЗД. Не
се установи, че ищцата,
чиято е и доказателствената тежест да установи наличието
на предпоставките на нормата, че е сключила прехвърлителните
сделки поради умишленото ѝ въвеждане в заблуждение от трето за делото лице относно последиците на договорите.
Представените от ищцовата страна по делото доказателства не сочат, че към
онзи момент се е намирала в заблуждение.
Неоснователно е и евентуалното
възражение за унищожаемост по чл.33 от ЗЗД. По делото
не се установи сключването на сделката „поради крайна нужда”. Касае се за
пълнолетно лице, което е декларирало по делото , в декларация във връзка с
искането си по чл. 83,ал.2 ГПК, че получава ежемесечен доход в размер около
минималната работна заплата, притежава недвижимо имущество, ежемесечно е
получавала и семейни надбавки за децата си. Освен това, както приема съдебната
практика, недостигът или липсата на средства е
следвало да упражнява
сериозен натиск върху волята на
лицето да реши да сключи
атакуваната сделка, без който натиск
то не би
я сключило при конкретните условия и клаузи. За
това обстоятелство не са ангажирани доказателства, а същото не може да се
предполага. Липсва и втората предпоставка
на унищожаемостта-
наличието на явно неизгодни
условия от опорочената сделка за лицето, намиращо
се в крайна нужда, към
момента на сключването
й. Съотношението между престациите на страните, за
да е неблагоприятно за
намиращата се в крайна нужда страна,
следва да сочи на явна, очевидна нееквивалентност. В случая, както се посочи, между насрещните
престации на продавача и купувача към момента на цедирането
не е установена много съществена разлика -между пазарната стойност на продаваното вземане- цената, на която се продават други такива вземания на пазара- и продажната му цена по договора.
След като са налице
валидни договори за цесия, вземанията по тях са преминали в патримониума
на цесионера – „Източна консултантска компания“АД. Поради това ищцата не е материално легитимирана да търси
обезщетение от застрахователя и исковете й, за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователноста на главните искове влече като
последица неоснователност и на акцесорните такива за
присъждане на лихви за забава върху претендираните
обезщетения.
По исковете на М.П.К., Б.П.К. и Д.П.К. с правно основание чл. 432 КЗ и чл.
86,ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди всеки от по
5 000 лв./частичен иск/ и лихви за забава.
Основния спорен между страните факт е извършено ли е надлежно плащане на
определените застрахователни обезщетения от по 160 000 лв.
Както беше
посочено по-горе безспорно се установи по делото , че ответникът застраховател
е превел по посочена от упълномощен от законния представител на тримата
малолетни ищци банкова сметка ***., с основание образуваните преписки по щети,
за което са представени и три броя платежни нареждания. Според съда от приетото
споразумение и от изслушването на законния представител на тримата ненавършили
пълнолетие ищци безспорно се установява, че всеки от тях е получил в брой сума
от по 9 999 лв. Отвениците са оспорили
извършените плащания като ненадлежни, позовавайки се на разпоредбата на чл. 17
от от Наредба
№ 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука"
на пътниците в средствата за обществен
превоз . Според цитираната норма- обезщетението
за неимуществени вреди, следва да бъде изплатено по банкова сметка, ***. В тази
връзка, не се сочат доказателства от ответното дружество да е била поискана
банкова сметка ***, плащането по които
единствено би погасила дълга на застрахователя за заплащане на
обезщетение, въз основа на застраховката ГО. Такива банкови сметки не са посочени
и от упълномощения от ищците, чрез тяхната майка и законен представител - адв. Динев.
Напротив ответното застрахователно
дружество, пренебрегвайки собствените си задължения, е превело обезщетенията
касаещи непълнолетните ищци на юридическо лице, която не е страна по делото. С решение № 3 ОТ 09.03.2020 Г. ПО Т. Д. № 2642/2019 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС е прието, че
обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде изплатено от застрахователя
по банкова сметка, ***летие дете,тъй като разпореждане със суми по тази
сметка може да бъде извършвано
само с разрешение на съда при
приложение на чл. 130, ал.
2 СК.Следва да се
има предвид, че законодателят е уредил в специални правила разпорежданията с имущество
на непълнолетно лице. Съгласно чл. 130,ал.3 СК за защита на интересите
на непълнолетното дете при разпореждане
с негово имущество е предвидено издаване на разрешение от
районния съд, като това е относимо
до изброените в нормата вещи - недвижими имоти, влогове и ценни книги, а за движимите
вещи - ако разпореждането се извършва с формална сделка.
Ето защо съдът приема, че с превеждане на сумите не по
сметки с титуляри тримата ненавършили пълнолетие ищци, се заобикалят
горепосочените императивни разпоредби на закона, създадени в защита на техните
интереси.Т.к. не се установи ответникът застраховател да е извършил надлежно
плащане исковете следва да бъдат разгледани по същество.
Както беше посочено между тримата ищци /действайки
чрез законния си представител / и застрахователя е било сключено извънсъдебно
споразумение, от което безспорно се установява размерът на причинените им
неимуществени вреди, като се вземе предвид и факта, че в настоящото производство
не се сочи да се претендират вреди извън споразумението. Имайки предвид, че исковете
в настоящото производство са предявени като частични , съдът приема че се явяват
основателни за сумите от по 5 000 лв.
Поради основателност на главните искове и претенциите за
лихви се явяват основателни, като
застрахователя дължи законна лихва върху обезщетението от изтичане на
тримесечния срок от предявяването на претенцията, или от 21.09.2018 г.
По
разноските:
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ЯРС сумата от общо 600 лв. държавна такса по трите
уважени частични иска , предвид че при образуване на делото ищците са били освободен
от внасянето на държавна такса и разноски.
В
договор за правна защита и съдействие от 13.10.2020 г., сключен с адвокатско
дружество „Ч., П. и И.“ и персонално от адв. Ч.- САК,
адв. П.- САК и адв. И.-САК,
е уговорено осъществяване на процесуално представителство и защита по делото
пред ЯРС. Изрично е посочено, е на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, клиентите са
освободени от заплащане на възнаграждение.Представен е и приет списък на разноските,
с които е посочено, че дължимото възнаграждение в хипотезата на чл.38,ал.1,т.2 ГПК е от по 1000 лв. за всеки от ищците.
С
оглед крайния изход на делото, са налице предпоставките за осъждане на “ЗД Бул Инс“ АД гр. С., да заплати на адвокатско дружество „Ч., П.
и И.“ възнаграждение за оказаната от тях безплатна адвокатска помощ на ищците М.К.,
Б.К. и Д.К. в производството. Когато съдът определя възнаграждение на адвокат
по правилото на чл.38, ал.2 ЗА, неговия размер се определя едностранно,
съобразно Наредба № 1/ 09.07.2004 г., възнаграждението се определя на база
защитавания материален интерес, а не на уважения такъв. При всички случаи
чл.38, ал.2 ЗА не изключва и не замества правилата за разпределяне тежестта на
разноските между страните в производството по делото, уредени в чл.78 ГПК.
Определеното по чл.7, ал.2 Наредба № 1/ 09.07.2004 г., съобразно защитавания
интерес, адвокатско възнаграждение, съдът присъжда изцяло, само когато
защитавания интерес е уважен/ отхвърлен изцяло. При частично уважаване на
претенцията, следва възнаграждението да бъде коригирано съгласно чл.78 ГПК по
съразмерност. Получената едва тогава величина, представлява възнаграждението,
което насрещната страна по спора, следва да заплати на адвоката осъществил
правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1 ЗА. Материалния интерес на всеки от
тримата ищци в производството е в размер на по 5000 лв., поради което на
основание чл. 7, ал.2, т.2 Наредба № 1/09.07.2004 г., следващото се възнаграждение,
е не по-малко от 580 лв., като с оглед фактическата и правна сложност на делото
и проведените съдебни заседания, адвокатското възнаграждение което следва да се
присъди съдът определя на сумата от 780 лв. или общо 2340 лв.
На
основание чл.78,ал.3 ГПК, ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете. В случая ищцяло
отхвърлени са исковете на ищцата С.К.. Ищците са релевирали
своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника. От представените доказателства е видно,
че в полза на упълномощения адвокат на ответника е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 26 040 лв. с ДДС. Т.к. не е посочено каква част
от възнаграждението по кои иск е заплатена, съдът приема, че е платено по равно
за седемте ОСИ, или по 3720 лв. , или по четирите изцяло отхвърлени иска сумата
от 14 880 лв., която с оглед цената на отхвърлените искове се явява прекомерна.
Ето защо в полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение в намален
размер от 2730 лв. /по 780 лв. за двата иска с цена от по 5000 лв., 820 лв. по
иска с цена 6290 лв. и 350 лв. по иска по чл. 86,ал.1 ЗЗД с цена 1725 лв/.
Мотивиран от горното, Ямболският
районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.С.К.,
ЕГН **********,***,,
ЕИК ***, искове за заплащане на следните суми
- сумата
от 5000 лв. - частичен иск от
200 000 лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило
на *** г. ПТП, довело до смъртта на съпруга ѝ П.К. К.,сумата от 5000 лв. –частичен
иск от 200 000 лв. - неимуществени
вреди - болки и страдания в резултат на настъпило на
*** г. ПТП , ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 21.09.2018 г. до окончателното
изплащане, сумата от 6290 лв.- имуществени вреди – оперативни
интервенции и лечение в следствие на ПТП от *** год. , както и сумата от 1725,
02 лв. лихва за забава за периода 11.06.2018 – 26.01.2021 год.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ
ИНС“АД ,с адрес на управление гр. С. , ЕИК *** да заплати на М.П.К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител С.С.К., на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата
от 5000 лв.- частичен иск от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди в резултат на настъпило на
*** г. ПТП, довело до смъртта на баща ѝ П.К. К., в
едно със законната лихва 21.09.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД ,с адрес на
управление гр. С. , ЕИК *** да заплати на
Б.П.К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител С.С.К. на
основание чл.432,ал.1 КЗ сумата от 5000
лв.- частичен иск от 200 000 лв.,представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило
на *** г. ПТП, довело
до смъртта на баща ѝ П.К. К., в едно със законната лихва 21.09.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД ,с адрес на
управление гр. С. , ЕИК *** да заплати на
Д.П.К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител С.С.К. на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата от 5000 лв.- частичен иск от
200 000 лв.,представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на
*** г. ПТП, довело до смъртта на баща ѝ П.К. К., в
едно със законната лихва 21.09.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, вр. чл.
38,ал.1 от ЗА ЗД „БУЛ ИНС“АД ,с адрес на
управление гр. С. , ЕИК *** да заплати на
Адвокатско дружество „Ч.,***, представлявано от адв. С.С.Ч. сумата от
2340 лв. за процесуално представителство
на ищците М.П.К., Б.П.К. и Д.П.К..
ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН ********** ***“АД ,с
адрес на управление гр. С. , ЕИК *** разноски за настоящата инстанция в размер
на 2730 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД ,с адрес на управление гр. С. , ЕИК ***
да заплати по сметка на ЯРС сумата от 600 лв. – държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: