Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№…..…………., гр.София, 20.08.2018год..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ІV”в”
състав, в открито
заседание, проведено на девети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия М. Богданова
при
участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 13248 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение на ВКС, ІІІ ГО под № 180 от 25.10.2016г.
, постановено по гр.дело № 1221/2014г.,
е обезсилено решението на СГС, ІV „б“ състав от 29.04.2014г. по гр.дело № 3340/2000г. и делото е върнато за ново разглеждане с
указания за отстраняване нередовности на исковата молба.
Настоящото производството е по реда на
чл.218”з” от ГПК /отм./, вр. чл.196- чл.211 от ГПК /отм./ и пар.2, ал.1 от ГПК
/в сила от 01.03.2008г./.
Предмет на разглеждане по делото е
въззивната жалба, подадена от Т.В.М.- Ч.,
В.И.М. , З.И.М. и В. И.М.- в качеството им на правоприемници по чл.120 от ГПК/отм./ на починалата в хода на
процеса М.И.М. , като Т.В.М. –Ч.- в качеството й на страна и на самостоятелно
основание срещу решението на СРС, 35 състав от 26.07.1999г., постановено по гр.дело №
6039/1994г., с което са отхвърлени като недоказани и неоснователни предявените от М.И.М. /починала в хода на процеса с
правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./- Т.В.М.- Ч., В.И.М., З.И.М. и В. И.М. /;
В.И.М.; З.И.М.; В. И.М.; Т.В.М.- Ч.;
С. И.М. /починала в хода на процеса с правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./- А.М.А.
и М.М.А./; А.М.М. и М.М.А. срещу Н. /Н./
П.Ж., /починала в хода на процеса с правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./- З.З.З.,
М.З.З.-К., М.В. Х. и Н.В.И./; В.К.П. /починала в хода на процеса с
правоприемник по чл.120 от ГПК /отм/- С.Й. Ц./; Л.С.Ц.– Х., /починала в хода на процеса с
правоприемник по чл.120 от ГПК /отм./- К.Х./; С.Й.П.; Д.А.Й. /починал в хода на процеса с
правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./- Н.Д.Й. и Б.Д.Й./; Т.Н.Й. /починала в
хода на процеса с правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./- Н.Д.Й. и Б.Д.Й./; В.К. В.в ; М.К. В.ва и С.С.Ц. /починал в хода на процеса
с правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./- К.С.Ц. и С.С.Ц.-син/ искове с правно
основание чл.97,ал.4 от ГПК /отм./, с предмет- признаване за установено, че при
постановяване на решението по гр.дело № 7710/1980г. по описа на СРС, 45 състав
са депозирани съзнателно неверни заключения от вещите лица Х.Х.П. и С.К., на
които заключения е позовано и решението по делото.
По
реда на чл.204 от ГПК /отм./ към въззивната жалба са се присъединили и А.М.А. и
М.М.А.
Въззивниците
Т.В.М.- Ч., В.И.М. , З.И.М. и В. И.М. -в качеството им на правоприемници по
чл.120 от ГПК /отм./ на починалата в хода на процеса М.И.М., като Т.В.М. –Ч. и
в качеството на страна на самостоятелно
основание, А.М.А. и М.М.А. заявяват искане за отмяна на обжалваното решение
като се позовават на отменителните основания- нарушение на процесуалния закон и
неправилност. Поддържат, че неправилно от първата инстанция е прието, че
исковете са недоказани, като не е обсъден и взет предвид документът, издаден от
СО – ТОА „Лозенец“, с който е удостоверено, че заключенията на вещите лица са
неверни. Поддържат, че не са взети предвид и документите по приложената
прокурорска преписка, в които от Прокуратурата е изразено становище за наличие
елементите на престъплението по чл.291 от НК и за невъзможност за ангажиране на
наказателната отговорност на виновните лица, поради изтичане на предвидения в
чл.80,ал.1,т.3 от НК 10 годишен погасителен давностен срок. Считат, че в
гражданското производство следва да бъдат събрани и изследвани доказателствата
за наличието на елементите на престъплението, като поддържат, че те се
установяват от документите по прокурорската преписка и от писмото на СО-като
официален писмен документ. С изложените
доводи въззивниците мотивират искането си за отмяна на обжалваното решение и
вместо него- постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени като
доказани и основателни.
Въззиваемите страни
К.С.Ц. и С.С.Ц.-син /в качеството им на правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./
на С.С.Ц./; З.З.З. и М.В. Х. /в
качеството им на правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./ на починалата в хода на
процеса Н. /Н./ П.Ж./, оспорват жалбата
като неоснователна и заявяват искане за потвърждаване на обжалваното решение
като законосъобразно и правилно.
Въззиваемите страни
М.З.З.-К. и Н.В.И. /в качеството им на правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./
на починалата в хода на процеса Н. /Н./ П.Ж./;
С.Й. Ц. /в качеството й на правоприемник по чл.120 от ГПК /отм./ на
починалата в хода на процеса В.К.П. /; К.Х.
/в качеството на правоприемник по чл.120 от ГПК /отм./ на Л.С.Ц.– Х./ ; С.Й.П.; Н.Д.Й. и Б.Д.Й. / последните двама- в
качеството им на правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./ на Д.А.Й. и Т.Н.Й./ ; В.К. В.в и
М.К. В.ва – не заявяват становище по жалбата.
В
хода на настоящото въззивно производство в изпълнение на задължителните
указания , дадени с решението на ВКС, е конституиран като ответник- необходим другар и въззваем Х.Х.П., който в
качеството му на въззиваем заявява становище за неоснователност на жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.188, ал.3 от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.1 от
ГПК, приема за установено следното :
Съдът
е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.97,ал.4 от ГПК /отм./
Ищците М.И.М.
/починала в хода на процеса с правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./- Т.В.М.- Ч.,
В.И.М., З.И.М. и В. И.М. /; В.И.М.;
З.И.М.; В. И.М.; Т.В.М.- Ч.; С. И.М. /починала в хода на процеса с
правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./- А.М.А. и М.М.А./; А.М.М. и М.М.А.
твърдят, че с влязло в сила решение, постановено по гр.дело № 7710/1980г. на
СРС, 45 състав /възстановено по реда на чл.51 от ПОРОВС /отм./ са били осъдени да заплатят на
ответниците суми, които не им се дължат, поради незаконосъобразни планове на
сградата, находяща се в гр.София, ул.“*******. Твърдят, че решението по
посоченото дело на СРС е основано на заключенията на вещите лица Х.П. и С.К.. Твърдят,
че тези заключения са признати за неверни с постановление по прокурорска
преписка № 1731/1988г. на СРП , с постановление на СГП от 14.01.1993г. по
пр.преписка № 3790/1991г. и с постановление на Главна прокуратура от
21.07.1993г. по пр.преписка № 6955/1993г. Твърдят, че с посочените
постановления е прието, че от вещите лица са извършени престъпления по чл.291
от НК, , но поради изтекла давност по чл.80,ал.1, т.3 от НК наказателно преследване срещу тях не е
предприето. Поддържат, че са заявили искане за отмяна на влязлото в сила
решение на СРС, 45 състав на основание чл.231,ал.1,б.“б“ от ГПК /отм./, което е
било оставено без уважение с решение на ВС на РБ по гр.дело № 355/1993г., като
с решението на ВС на РБ им са дадени указания да търсят правата си по реда на
чл.97,ал.4 от ГПК /отм./. Твърдят, че
изложените обстоятелства обосновават правния интерес от търсената искова защита
с предявените искове. Претендират от съда да признание за установено, че при
постановяване на решението по гр.дело № 7710/1980г. по описа на СРС, 45 състав
от вещите лица Х.П. и С.К. са депозирани
съзнателно неверни заключения, на които е позовано постановеното по това дело
решение.
Ответниците Н.
/Н./ П.Ж., /починала в хода на процеса с правоприемници по чл.120 от ГПК
/отм./- З.З.З., М.З.З.-К., М.В. Х. и Н.В.И./;
В.К.П. /починала в хода на процеса с правоприемник по чл.120 от ГПК
/отм/- С.Й. Ц./; Л.С.Ц.– Х., /починала в
хода на процеса с правоприемник по чл.120 от ГПК /отм./ - К.Х./; С.Й.П.; Д.А.Й. /починал в хода на процеса с
правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./- Н.Д.Й. и Б.Д.Й./; Т.Н.Й., /починала в
хода на процеса с правоприемници по чл.120 от ГПК /отм./- Н.Д.Й. и Б.Д.Й./; В.К. В.в ;
М.К. В.ва и С.С.Ц. /починал в хода на процеса с правоприемници по чл.120
от ГПК /отм./- К.С.Ц. и С.С.Ц.-син/, оспорват исковете като неоснователни.
Конституираният
в хода на настоящото въззивно производство ответник
Х.Х.П. оспорва исковете, като неоснователни.
С
определение, постановено в закрито заседание на 03.04.2017г. е оставено без
уважение искането на ищците за конституиране като ответник по исковете-
наследницата на починалото вещо лице С. И.
К., като е прието, че предмет на делото е установяване на евентуално
реализирано престъпление от това лице по чл.291,ал.1 от НК и след като е
съобразено, че наказателната отговорност е лична и ненаследима и като такава-
не преминава в патримониума на наследниците на това лице, поради което и
наследникът на С. И. К.- В.С.К.-С. няма качеството на необходим другар на
ответниците в настоящото производство.
От
събраните по делото доказателства се установяват следните обстоятелства:
С
решение от 08.05.1981г., постановено във втората фаза- по извършване на делбата
по гр.дело № 7710/1980г. по описа на СРС, 45 състав, /възстановено по реда на
чл.51 от ПОРОВС-отм./, съделителите М.М. ,В.М., А.П., С. А., М.М., В. и М. М., Т.
и Д.Й., В.И К.П., М. и В.В., В.и С.П.са осъдени да заплатят надвнесени суми в
извършен групов строеж в гр.София, ул.“*******, на основание чл.286 от ГПК
/отм./. При разглеждане на делото от СРС, 45 състав са приети като
доказателства заключения на вещите лица Х.П. и С.К..
С
постановление на прокурор от Главна прокуратура на РБ от 21.07.1993г. по
пр.преписка № 6955/1993г. е потвърдено Постановлението на СГП от 08.06.1993г.
по пр.преписка № 3790/1991г., с което от
своя страна е потвърдено Постановление за отказ да се образува предварително
производство на Първа районна прокуратура от 14.05.1993г. по пр.преписка №
1731/1988г. В трите постановления на
Прокуратурата се съдържа констатация, че са налице данни за евентуално
извършено престъпление по чл.291 от НК от вещите лица Х.П. и С.К. по гр.дело №
7710/1980г. по описа на СРС, 45 състав, но поради изтичане на предвидените в
чл.80,ал1.,т.3 от НК 10 години, е погасена наказателната отговорност. По
прокурорската преписка е представено
заключение от трима експерти, назначени от кметския наместник на ТОА „Лозенец“. Заключението е представена с писмо изх.№ АБ-11/10 от
16.11.1992г. Заключението на експертите
от ТОА „Лозенец“ е изготвено по възлагане на Прокуратурата по горепосочените
прокурорска преписка по реда на чл.26, т.4 от Закона за прокуратурата, като
възложената от Прокуратурата задача е била за извършване на проверка от
органите на отдел „АБ“ при ТОА „Лозенец“ относно законосъобразността на
одобрените планове, включително и съответствието им с договореностите при
отстъпване правото на строеж за сградата на ул.“*******, гр.София, съпоставяне
на одобрените планове с действително извършеното строителство, включително –
установяване на неизпълнението или на незавършено строителство, както и наличие
на констативни документи в тази насока.
С
влязло в сила решение на ВС на РБ от 25.04.1994г., постановено по гр.дело №
355/1993г. е оставена без уважение молбата по чл.231 ,ал.1,б.“Б“ от ГПК /отм./,
подадена от починалата в хода на процеса ищца по настоящото дело М.И.М.- за
отмяна на влязлото в сила решение на
СРС, 45 състав по гр.дело № 7710/1980г. /възстановено по реда на чл.51 от
ПОРОВС –отм./. С решението на ВС е прието, че молителката следва да потърси
правата си по реда на чл.97,ал.4 от ГПК /отм./. за отмяна на влязлото в
сила
Във
въззивното производство при първоначалното му разглеждане са приети заключения
на СТЕ и ССЕ.
При
така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:
Исковите претенции с правно основание чл.97,ал.4 от ГПК /отм./, са
ДОПУСТИМИ.
Настоящият съдебен състав приема, че за ищците
е налице правният интерес от търсената съдебна защита с предявените искове по
чл.97,ал.4 от ГПК /отм./, доколкото от
представените по делото постановления на Прокуратурата се установи, че
наказателно преследване по отношение на ответника Х.Х.П. както и по отношение на
лицето С.К. не е могла да бъде реализирана, поради наличие на пречката по
чл.21,ал.1,т.3 от НПК- изтичане на абсолютната давност по чл.80,ал.1,т.3 от НК,
поради което единственият ред за установяване наличието на евентуалното
престъпно обстоятелство остава исковия, регламентиран от нормата на чл.97,ал.4
от ГПК /отм./. Решението по настоящото дело е противопоставимо на ответниците,
доколкото те, респективно-техните праводатели са участвали като съделители по
делбеното дело. Наличието на правен
интерес е обусловено и от правната възможност на ищците при евентуално
позитивно решение по настоящото дело – да заявят искане за отмяна на влязлото в
сила решение на СРС , 45 състав по гр.дело № 7710/1980г., на основание
чл.303,ал.1,т.2 от ГПК.
Разгледана
по същество, настоящият съдебен състав намира исковата претенция за НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Основателността
на предявения иск по чл.97,ал.4 от ГПК /отм./ изисква от страна на ищците ,
съгласно правилото на чл.127,ал.1 от ГПК /отм./, да бъде реализирано пълно и главно
доказване както на обективните елементи
от фактическия състав на чл.291,ал.1 от НК, така и на субективния елемент на
твърдяното престъпление, като в конкретния случай ищците поддържат, че то е
реализирано при условията на умисъл , доколкото се твърди неверните заключения
да са дадени „съзнателно“.
Настоящият
съдебен състав приема, че от ищците, в съответствие с носената от тях
доказателствена тежест не се установени обективните елементи на престъплението
по чл.291 от НК. На първо място, в тази връзка следва да се посочи, че приетите
по всяко едно дело експерти заключения не са задължителни за съда – съдът не е
длъжен да ги възприеме, като той следва да цени същите в съвкупна преценка с
останалите събрани по делото доказателства, съгласно изричната разпоредба на
чл.157,ал.3 от ГПК /отм./. При липсата
на одобрените проекти и екзекутивни документи, респ.- при липсата на
проект-заснемане във връзка с възстановяване на първите книжа, т.е.- при
липсата на автентични данни какво е било действителното положение, включително
и фактическото такова на процесната сграда към релевантния момент – 1997г.,
както и при липсата на доказателствата по делото на СРС, 45 състав, които
вещите лица Х.П. и С.К. са ползвали за изпълнение на задачите им, така , както
им е било възложено, недоказано и неоснователно е твърдението на ищците за
невярност на експертните заключения.
Породи липсата на горепосочените доказателства, настоящият съдебен
състав приема, че не следва да бъдат обсъждани приетите при първоначалното
въззивно разглеждане на делото заключения на СТЕ и ССЕ, доколкото изводите на
вещите лица не са основани на тези доказателства, а именно те обуславят
верността или евентуалната невярност на процесните заключения по делото на 45
състав на СРС, както и поради факта, че заключенията по настоящото дело са
изготвени повече от 20 години след релевантния момент и не може да се приеме,
че установеното от вещите лица фактическо състояние на сградата е същото като
към релевантния минал момент. Настоящият съдебен състав приема, че не
следва да бъде обсъждано и представеното по прокурорската преписка заключение
на тримата експерти от ТОА „Лозенец“ , доколкото то е събрано в друго
производство, не по установения от ГПК ред и в този смисъл представлява частна
експертиза, а не официален документ, както се поддържа от
въззивниците-ищци. Що се отнася до
постановленията на прокуратурата, те не обвързват както наказателния съд, /в
случаите на последващо образувано съдебно наказателно производство/, така и
гражданския съд, тъй като констатациите и фактите, сочени от Прокуратурата
подлежат на проверка въз основа на събраните съответно в наказателното
производство или гражданското такова- по реда на чл.97,ал.4 от ГПК /отм./. За
съда единствено задължителна е влязлата в сила присъда на наказателния съд –
чл.222 от ГПК /отм./. С оглед гореизложените съображения, настоящият съдебен
състав приема, че от ищците не е доказано наличието на обективните елементи от
фактическия състав на престъплението по чл.291 от НК.
На
следващо място, съдът приема, че от ищците не е доказан и субективният елемент
на престъплението по чл.291,ал.1 от НК,а именно- умисълът, който изисква
установяване на съзнателно изготвяне на невярно заключение със знанието на противоправността
му и съзнателното му депозиране по
делото на СРС, 45 състав с предвиждането на
вредните последици, които ще настъпят от това. Нещо повече, дори да се
приеме, че ищците не твърдят престъплението да е извършено умишлено, а
непредпазливо, то от събраните по делото доказателства не са налице такива, от
които може да се направи извод за проявена непредпазливост по смисъла на
чл.11,ал.3 , вр. с чл.291,ал.2 от НК от вещите лица при депозиране на
процесните заключения.
С
оглед изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че предявените искове
по чл.97,ал.4 от ГПК /отм./ се явяват недоказани и неоснователни и като такива- законосъобразно и правилно са
отхвърлени с обжалваното решение. Ето защо, атакуваното решение на СРС следва
да бъде оставено в сила, а въззивната жалба срещу него- без уважение, като
неоснователна.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решението на Софийски районен съд, 35 състав от 26.07.1999г., постановено по гр.дело №
6039/1994г
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1 месечен срок от
връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.