№ 1111
гр. Пловдив, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330201428 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по
подадена жалба от А.Л.М.., против наказателно постановление № 21-1030-
007137 от 28.07.2021г. издадено от Началник група към ОД на МВР-
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание 183 ал.4 т.7 пр.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00
лева за извършено нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, както и на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10.00 лева за извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП, както и са му отнени 6 (шест) контролни точки. В жалбата си сочи, че
наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Били
нарушени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Било посочено, че
нарушителят не представя контролен талон към СУМСП, а не че не носи. Не
било ясно кое е мястото на извършеното нарушение. Не била посочена
категорията на управляваното от нарушителя МПС. Липсвала материална
компетентност на актосъставителя и административнонаказващият орган.
Случаят бил маловажен. Моли съда да отмени наказателното постановление.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.
1
Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Доказало се извършването на нарушението. Излага
подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда
да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното
постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адв. П., който поддържа подадената жалба и моли наказателното
постановление да бъде отменено.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за
установена следната фактическа обстановка- на 09.07.2021г. около 15.45 часа
в община Родопи на път втори клас № ΙΙ – 86- кръстовище с ул. Коматевско
шосе, жалбоподателят като водач, управлява собствения си лек автомобил
Тойота ланд крузер 150 серия с рег.№ **** и допуска следните нарушения:
водачът не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е
оборудван автомобила; не представя контролен талон към СУМПС.
В показанията си актосъставителят А.К. сочи, че поддържа написаното
от нея, но изрично сочи, че не си спомня нищо за случая и не възпроизвежда
никакви обстоятелства от протеклите се събития. Показанията на
актосъставителя нито потвърждават описаното в АУАН, нито го отричат,
поради което съдът приема, че показанията й не установяват нито по
категоричен, нито по несъмнен начин случилото се и описаната фактическа
обстановка. В този смисъл, показанията на актосъставителя не са убедителни,
и по своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с липса
2
на доверие посочените гласни доказателства не са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето, мястото и начинът на осъществяването му, като не потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти
на извършената проверка. Всъщност, показанията му не представляват
придобити от него преки и непосредствени впечатления от случилото се. С
тази правна преценка, за обективно неверни се възприеха тези свидетелски
показания, които са вътрешно противоречиви, опровергани от другите
събрани по делото доказателства, неправдиво звучащи и при индиции на
предубеденост. В този смисъл, посочената в АУАН и НП фактическа
обстановка не се установява по категоричен и несъмнен начин от събраните
по делото доказателства. Напротив, презумптивната доказателствена сила за
съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, е
опровергана и оборена изцяло от показанията на актосъставителя. В
конкретния случай, констатациите в АУАН се опровергават от събраните по
делото доказателства.
Неоснователно е възражението за материална компетентност. От
приложената по делото заповед № 81213-515/14.05.2018г. т.1.3 на Министъра
на вътрешните работи, и Заповед № 8121- 825/ 19.07.2019г. за допълнение на
Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени
от упълномощени за това длъжностни лица.
От приложената по делото справка нарушител/водач се установява, че
на жалбоподателя са налагани санкции и за други нарушения по ЗДвП.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, тъй като същото е незаконосъобразно. Съответно подадената
жалба, е основателна.
На първо място, както и и по-горе бе посочено, от събраните по делото
3
доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е извършил вменените му нарушения. Тежестта на доказване
на фактическите констатации лежи върху административнонаказващият
орган, каквото доказване при условията на пълно и главно доказване по
делото не се проведе. Презумптивната доказателствена сила за съставения
АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, е опровергана и
оборена.
Отделно от това, настоящият съдебен състав намира, че при провеждане
на цялата административно- наказателна процедура по ангражиране на
административна отговорност, повдигане на административно обвинение и
налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които водят до ограничаване и нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя и водят до
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно
нарушение е обвинен.
Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на
АУАН и наказателното постановление са описание на фактическите признаци
на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП
(като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на
която се налага наказанието. Същевременно е безспорно, както в теорията,
така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-
наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния
процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава
нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и
субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето,
сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези
факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в
максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с
тях още от началото на административно-наказателения процес, т.е. от
момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5
ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). В този смисъл са и
задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния
процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г.,
ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на
4
обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни
фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при
словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието
на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са
винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на
наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява
административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на
ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към
неговото съдържание. Наказателното постановление от своя страна е
властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който
дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се
явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от
общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към
неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени
изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните
разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното
следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца
следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти,
правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и
приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на
дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява
неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до
съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице,
доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните
рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от
надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от
наказващия орган правни норми. По аргумент за обратното при неправилна
квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно
определена санкционна норма наказателното постановление следва
безусловно да се отмени. Посочването в АУАН и НП на неправилна правна
квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на
5
контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно
следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно
предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен
чрез събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и, че за
съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да
приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не
са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП. Да се
процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение
да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание
за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално
му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на
последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже
дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са
надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган. В тази връзка следва да се
отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне
на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не
са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В
случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до
АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Ако се
допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да
установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до
този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се
достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН
процедура по повдигане, предявяване и защита по административното
обвинение.
Настоящият случай е точно такъв. На първо място, в обстоятелствената
част на АУАН и НП не конкретизирано и посочено, каква от посочените
категории автомобили, жалбоподателят е управлявал. Изброяването на
сакнционната норма в наказателното постановление не представлява пълно,
ясно и точно описание на фактическите обстоятелства при които е извършено
нарушението. Описаните категории са 6 (шест) на брой, които за различни
помежду си, и е следвало да бъде посочено коя категория МПС е управлявал
6
жалбоподателят. На следващо място, в АУАН и НП е посочено, че
нарушителят не представя талон към СУМПС, което същетвено се различава
от осъществяване на изпълнителното деяние на съставомерната разпоредба по
не носенето на контролен талон от свидетелство за управление на МПС. И по
нататък, както в АУАН така в НП не става ясно точното място на което е
извършено нарушението, а именно в коя част от Коматевско шосе, в коя
лента, в коя посока на движение, кое е точното кръстовище. Това само по
себе си представлява съществено процесуално нарушение, водещо до
нарушаването на гарантираното от закона право на защита на нарушителят, и
до основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Допуснатите пороци в АУАН и НП при описание на изпълнителното деяние
на нарушението и при очертаване на неговия предмет поставят съда в
невъзможност да провери: налице ли е идентитет между деянието, за което
деецът е наказан с НП и това, за което му е повдигнато административно
обвинение с АУАН; налице ли е идентитет между деянието, за което е
наказан дееца и това, което се установява от доказателствата по делото; не е
ли нарушен принципа не бис ин идем, забраняващ наказването на дееца два
пъти за едно и също нещо; верността на фактическите изводи на наказващия
орган, доколкото в процеса на доказване (при липса на яснота на коя дата се
твърди да е извършено деянието) се внася прекалено голяма неяснота и
неопределеност, изключващи несъмнеността на фактическите изводи, а както
е ноторно известно по аргумент от чл. 303, ал.1 НПК, вр, чл. 84 ЗАНН
административно наказателната отговорност не може да почива върху
предположения. В този смисъл констатираните пороци при описание на
съставомерните фактически положения и приложимите правни норми не само
ограничават правото на защита на наказаното лице, доколкото същото е
принудено да гадае за деяние с какви точно фактически и правни параметри е
наказано, но и съществено затруднява до степен на невъзможност
контролните правомощия на съда по преценка за законосъобразност на НП,
което се явява безусловно основание за неговата отмяна.
Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон и следва да се отмени.
При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателят, на
7
когото следва да бъдат присъдени в размер на 300.00 лева.
Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-1030-007137 от
28.07.2021г. издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на А.Л.М.., ЕГН: **********, адрес: ****, на
основание 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50.00 лева за извършено нарушение по чл.137а ал.1 от
ЗДвП, както и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 лева за извършено
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и са му отнени 6 (шест)
контролни точки, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ № ********* да заплати на
А.Л.М.., ЕГН: **********, адрес: ****, сумата от 300.00 лева, разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8