Присъда по дело №932/2012 на Софийски градски съд

 

М О Т И В И

 

на СГС, НО, 23 с-в по НОХД № 932/2012г.

 

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу:

1. А.В.А. за това, че на 13.05.2011г., около 12.00ч., в гр.С., ж.к. „Л.”, бл. ***, вх.В, ет.6, в ап.**, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с Я.Д.М. с ЕГН **********, умишлено умъртвил С. Г. Р. с ЕГН **********, като с нож нанесъл множество удари в областта на лицето, шията, главата, корема, гърба и горните крайници на Р., причинили й 44 /четиридесет и четири/ порезни и прободно порезни рани по лицето, шията, главата, корема, гърба и горните крайници, с проникване в устната, гръдната и коремната кухина, както следва:

-13 порезни и прободно порезни наранявания по дясната половина на лицето и шиятга;

-10 порезни и прободно порезни наранявания по лявата половина на лицето и шията;

- 2 порезни и прободно порезни наранявания по главата и врата;

-11 порезни и прободно порезни наранявания по предната коремна кухина, с проникване в коремната кухина, нараняване на тънкочрезния опорък и събиране на около 100 мл. течна кръв в коремната кухина;

- 3 порезни и прободно порезни наранявания по гърба, отляво с проникване в гръдната кухина, нараняване на левия бял дроб и събиране на около 150 мл. течна кръв в лявата гръдна кухина;

- 3 повърхностни порезни наранявания по лявото рамо;

-2 порезни „защитни” наранявания по пръстите на лявата ръка,

  като убийството е по особено мъчителен начин за убития – през време на нанасяне на ударите с ножа Р. е била в съзнание и е изпитвала значителни болки и страдания – престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал.2, т.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК;

2. Я.Д.М. за това, че на 13.05.2011г., около 12.00ч., в гр.С., ж.к. „Л.”, бл. ***, вх.*, ет.6, в ап.**, като непълнолетна, но можеща да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с А.В.А. с ЕГН **********,  умишлено умъртвила С. Г. Р. с ЕГН **********, като с нож нанесла множество удари в областта на лицето, шията, главата, корема, гърба и горните крайници на Р., причинили й 44 /четиридесет и четири/ порезни и прободно порезни рани по лицето, шията, главата, корема, гърба и горните крайници, с проникване в устната, гръдната и коремната кухина, както следва:

-13 порезни и прободно порезни наранявания по дясната половина на лицето и шиятга;

-10 порезни и прободно порезни наранявания по лявата половина на лицето и шията;

 -2 порезни и прободно порезни наранявания по главата и врата;

-11 порезни и прободно порезни наранявания по предната коремна кухина, с проникване в коремната кухина, нараняване на тънкочрезния опорък и събиране на около 100 мл. течна кръв в коремната кухина;

-3 порезни и прободно порезни наранявания по гърба, отляво с проникване в гръдната кухина, нараняване на левия бял дроб и събиране на около 150 мл. течна кръв в лявата гръдна кухина;

-3 повърхностни порезни наранявания по лявото рамо;

-2 порезни „защитни” наранявания по пръстите на лявата ръка,

като убийството е по особено мъчителен начин за убития – през време на нанасяне на ударите с ножа Р. е била в съзнание и е изпитвала значителни болки и страдания - престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал.2, т.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

 

Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове, предявени от М.К.Х. – в качеството й на майка и наследник на починалата С. Р. - в условията на пасивна солидарност срещу подсъдимите А.В.А. и  Я.Д.М. за сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното заплащане на сумата и е конституирал Х. като граждански ищец,  а състав на САС с определение от 06.04.2012г. - и като частен обвинител в наказателното производство.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове, предявени от Г.Р.Т.  – в качеството му на баща и наследник на починалата С. Р. - в условията на пасивна солидарност срещу подсъдимите А.В.А. и  Я.Д.М. за сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното заплащане на сумата и е конституирал Т. като граждански ищец,  а състав на САС с определение от 06.04.2012г. - и като частен обвинител в наказателното производство.

 

            В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на СГП поддържа обвинението срещу двамата подсъдими, като застъпва тезата, че в хода на съдебното следствие се е доказала фактическата обстановка, описана в обвинителния акт,  видно от която подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал.2, т.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.  Позовавайки се на показанията на св. К. и св. К., протоколите за извършени огледи и заключенията на съдебномедицинските експертизи / СМЕ/  и тези за ДНК анализ на веществени доказателства, прокурорът прави извод за доказаност на обвинението и спрямо двамата подсъдими по категоричен и несъмнен начин. Намира на следващо място, че постигането на целите на наказанието налага определянето на наказание за всеки от подсъдимите в размер на максимално предвидения след законовата му редукция – в размер на по 12 години лишаване от свобода, като в тази насока поставя акцент върху личността на  подсъдимите, проявеното от тях коравосърдечно и нечовешко отношение към жертвата, интензитетът на инкриминираната дейност „многократно надхвърляща необходимото за постигане на престъпния резултат”. По отношение на гражданските искове намира, че същите следва да бъдат уважени в пълните им предявени размери.

                Общият повереник на гражданските ищци и частни обвинители М.К.Х. и Г.Р.Т.  - адв. Р.Т. поддържа застъпеното от представителя на държавното обвинение становище, като също намира, че обвинението и спрямо двамата подсъдими е несъмнено доказано. Повереникът набляга на тежестта на конкретното деяние, което е с най-висока степен на обществена опасност  и извършено с изключителна жестокост, арогантност, коравосърдечност, незачитане на човешкия живот и незаинтересованост от последиците на извършеното, като се позовава на заключенията на изготвените СМЕ на труп и съдебномедицинска и био-трасологична експертиза /СМБТЕ/. Счита, че и двамата подсъдими с изяснените чрез деянието личностови качества и поведение представляват сериозна опасност за обществото, а и липсва критично отношение и съжаление за извършеното, което мотивира повереника да пледира за налагане на наказание за всеки от подсъдимите в размер на максимално предвидения размер от 12 години лишаване от свобода. По отношение на предявените граждански искове счита, че същите са доказани по основание и размер, тъй като се касае до единствената дъщеря на доверителите й, която е била в много млада възраст, членовете на семейството били в изключително близки и хармонични отношения помежду си.

            Гражданските ищци и частни обвинители М.К.Х. и Г.Р.Т.  в хода на съдебните прения заявяват единствено,  че поддържат заявеното от повереника им.

                Първият от упълномощените защитници на подс. А.А. – адв. В.М., в хода на съдебните прения пледира за постановяване на присъда, с която подзащитният му бъде оправдан по повдигнатото  обвинение. В подкрепа на тезата си застъпва становище за недоказаност на обвинението спрямо подс. А.. Резюмирани основанията за достигане до този извод на защитника са следните: липсват преки доказателства, обосноваващи обвинението, а косвените такива се градят преимуществено върху показанията на св. К. и св. К.; последните обаче се явяват помагачи на извършителя, а спрямо свидетелите липсва повдигнато обвинение, освен това в показанията на св. К. и св. К. са налице многобройни противоречия, като в хода на д.п. при разпитите им  не е присъствал родител или инспектор при детска педагогическа стая, въпреки непълнолетието им, което води до извод за недостоверност на показанията им; не е ясен час на смъртта на пострадалата С. Р., като по делото има данни, че около 12.30ч. на инкриминираната дата същата е била жива; липсва изготвена съдебно –техническа експертиза на иззетия компютър от жилището на убитата; протоколът за оглед на местопроизшествие е негоден, тъй като в него като дата е записана 13.03.2011г., поради което не следва да бъде ценен; в хода на д.п. не е спазено изискването на чл. 385 НПК, а именно за наличие на специална подготовка или квалификация на разследващите и на съдебните органи, не са представени съответните справки и извлечения относно стаж, опит квалификация и други факти, относно професионалната биография на разследващите органи, които закона изисква да бъдат налице, с оглед  на факта, че обвиняемите са били непълнолетни; налице е противоречие между първоначалната СМЕ на труп и СМБТЕ  относно причината за смъртта на С. Р., като в  хода на приетите експертизи, не е установено дали подсъдимият А. е бил левичар или имал по-силна дясна ръка. По изтъкнатите съображения адв. М. пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитния му, с която да бъдат отхвърлени и предявените срещу него граждански искове.

            Вторият от упълномощените защитници на подс. А.А. – адв.

Л.Г. също пледира за постановяване на присъда, с която подзащитният й бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Освен изтъкнатото от адв. М., с което се солидаризира, адв. Г. инвокира  допълнителни доводи за недоказаност на обвинението, свеждащи се до несъответствието между намерените в трафопоста ножове и тези, обект на изследване на ДНК експертизи по качествените им характеристики / обща дължина, дължини на дръжки и остриета/;  заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/ на подзащитния й сочи, че при него са налице ниска стойност по скалата на враждебност, агресия, насилственост и конфликтност; по делото не е установен мотив за извършване на деянието, тъй като от показанията на родителите на починалата е установено, че от дома им не са липсвали златни накити.  В заключение адв. Г. изтъква, че по делото относно авторството на деянието са налице единствено косвени доказателства, от които не се установяват конкретни действия на подзащитния й с насоченост към отнемане живота на С. Р., а единствено предположения, поради което спрямо него следва да бъдат приложени последиците на чл.304 от НПК. Алтернативно, при постановяване на осъдителна присъда спрямо подзащитния й, защитникът, позовавайки се на заключението на КСППЕ за личността му, младата му възраст, чистото съдебно минало и неврологичните му заболявания, прави искане за определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК – под предвидения в закона минимум.

            Родителят и защитник на подс. А. – неговата майка Р.А. се присъединява към аргументите на професионалните защитници, като не изразява самостоятелно становище.

            Родителят и защитник на подс. А. – неговият баща В.А. се присъединява към аргументите на професионалните защитници, като не изразява самостоятелно становище.

            Служебно назначенията защитник на подс. Я.М. – адв. В.В. пледира за постановяване на присъда, с която подзащитната й бъде оправдана по повдигнатото обвинение поради неговата недоказаност. Защитникът счита, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства се установява само, че подзищитната й е била на инкриминираната дата в дома на жертвата, но не и извършител на убийство. Защитникът счита, че от заключенията на изготвените дактилоскопна и ДНК експертизи се установява единствено фактът на присъствието на подзащитната й в дома на С. Р. на инкриминираната дата, което обаче има своето логично обяснение, тъй като двете са били в приятелски взаимоотношения. Адв. В. смята, че от доказателствата по делото не се  подкрепя посоченото в обвинителния акт, че подс. М. се е върнала заедно с подс. А. в апартамента на пострадалата, като намира за установен фактът на напускане на жилището след  сутрешната среща с А. и К., позовавайки се на показанията на последния от д.п. и в хода на съдебното следствие. Защитникът акцентира върху обстоятелството, че по тялото, ръцете и дрехите на подзащитнатата й / за разлика от другия подсъдим/ не са открити както травматични увреждания, така и биологични следи, от които да бъде направен извод, че е участвала в извършването на инкриминираното деяние; следи от нея липсват и по трите установени ножа, а св.К. и св.К. свидетелстват, че подс. А. след излизането си от дома на жертвата е заявил пред тях, че я е убил, използвайки единствено число, като не е споменал участие на М. в деянието. Адв. В. засяга обясненията на подс.А. в частта им, в която сочи, че М. е убила С.Р., като счита, че същите са недостоверни и представляват защитна теза. По изложените съображения адв. В. пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо своята подзащитна.

 

Подсъдимият А.А. не  се ползва от правото си да даде обяснение по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимата Я.М. не  се ползва от правото си да даде обяснение по повдигнатото й обвинение.

 

В последна дума  подсъдимият А. моли съда да бъде оправдан или да му бъде наложено по-леко наказание.

В последна дума подсъдимата М. моли съда да я оправдае, тъй като не е виновна и не е извършила престъпление.

 

Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,приема за установено следното

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият А.В.А. е роден на 24 март 1994г. в гр. С., българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ученик в Професионална гимназия по селскостопански машини, живущ ***, с ЕГН **********. С недобри характеристични данни.

Подсъдимата Я.Д.М. е родена на 23 юни 1993 г. в с. Г.С., община Свищов, българка, българска гражданка, с основно образование, неосъждана, неомъжена, ученичка в 79 СОУ „И.Г.”, живуща ***, с ЕГН **********. По делото не са събрани характеристични данни за подсъдимата.

С. Г. Р. била родена на ***г. Тя била единствената дъщеря на св. М.Х. и св. Г.Т., като семейството живеело съвместно в ап.**, бл. ***, вх.В, ет.6 в ж.к. „Л.”, гр. С..Взаимоотношенията помежду им били добри и хармонични.

 Към 2011г. С. Р. страдала от шизофренно разстройство с около 5 –годишна давност, като поради заболяването й на два пъти била приемана на стационарно лечение в психиатрични отделения на болнични заведения /МБАЛ „Александровска”, ОДПЗС „С.-град”/ и прекъснала за една година средното си образование. В началото на 2011г. тя била ученичка в 10-ти клас в 40 ОУ в гр. С., нейни съученици били св. Б.П. и св.М.П., като в класа й било известно, че страда от психично заболяване и част от съучениците й се държали зле с нея. Нейни добри приятели били св. М.П., св. Д.Б. и подс. Я.М., които често посещавали дома на С.. Подс. А. също познавал Р. от квартала, но не бил неин приятел. С. Р. огласила в училище и сред приятелите си, че в дома си има златни украшения.   

Към м. 05.2011г. подс. Я.М. живеела на съпружески начала със св. С.К. ***, като не работела или учела, а св. К. я издържал, полагайки труд на строителни обекти като общ работник.

Подс. А.А. бил ученик в 137 СОУ „А.К.”, откъдето се познавал със св. Д.Б. /която също учела там/, а също така и със св. Б.П. от около 2009г., когато двамата учели в 56-то СОУ. Подс. А.А. и подс. Я.М. също се познавали, като на неустановена дата в началото на 2010г. подс. М. споделила на подс. А.А. обстоятелството, че в дома на С. Р. има злато и че трябва да го вземе, на който разговор присъствал и св. Б.П..

През пролетта на 2011г. подс. А.А. поддържал контакти със св. М.К., на когото продавал златни накати. На 07.05.2011г. подс. А. бил заедно със св.Б.П., когато се срещнали със св. М. К. пред магазин „Фантастико” в ж.к. „Л.”. По време на срещата св.К. казал на подс. А. „да му намери злато”, подсъдимият обещал да го стори, след което заедно със св. П. се отправили към бл.005 в същия квартал / където живеел подсъдимия /, като по пътя подсъдимият споделил на свидетеля П., че откраднал от момче от ж.к. „Н.” около 3 гр. злато, но докато се прибирал към дома си видял полицай и хвърлил кутията със златото зад блока. Двамата започнали да търсят в тревата на посоченото от подсъдимия място, като св. П. намерил квадратна картонена синя на цвят кутия с прозорец от прозрачно фолио, в която имало два синджира от жълт метал, като единият от тях – с кръст от жълт метал, а другият – с сърце от прозрачен камък, както и две обеци и дамски часовник марка „Сейко”. Свидетелят предал намереното на подс. А., който ги взел и след като изхвърлил кутията и една от обеците / на която нямало печат, удостоверяващ чистотата на ценния метал/, ги предал на св. К. зад 56-то СОУ срещу сумата от 108 лв., от които 8 лв. дал на св. П..

Подс. А. вечерта на 12.05.2011г. се уговорил със св. М.К. да се видят на сутринта на другия ден, за да му донесе още злато.

На 13.05.2011г. св. М.Х. и св. Г.Т. около 9,30 ч. сутринта напуснали семейното жилище в ж.к. „Л.”, за да отидат на работа, като непосредствено преди тръгването си събудили дъщеря си С. Р.. След това заключили както входната дървена врата, която била със секретен патронник,  така и металната решетка, намираща се пред входната врата и също имала касова брава, и отишли на работа. С. Р. разполагала със собствени  ключове и от двете заключващи устройства.

На същата дата около 08.00ч. подс. А.А. се срещнал със св. К. К., с когото били приятели от около 2-3 години, тъй като учили в едно и също училище. Подс. А. бил облечен с тъмносив суичър, сини дънки и обут със сиви обувки. След като били кафе в заведение в ж.к. „Н.”, в близост до бл. ***, подс. А. приканил св. К. ***, като му казал, че „едно момиче има три кила злато да отидем да го оберем".  Свидетелят се съгласил с уговорката, че не иска да се замества и двамата тръгнали, ползвайки автобус № 108, към  ж.к. „Л.”. Около 10.00ч.-10.30ч.  пристигнали до  бл. *** в същия квартал,  като подс. А. /който и преди това бил посещавал дома на С. Р. / завел св. К. до вратата на ап. ** във вх.В. След като подс. А. позвънил на звънеца и се представил, С. Р. отворила входната дървена врата /като металната решетка останала заключена/, и след като се запознала със св. К., с подс. А. започнали да разговарят на общи теми, като подсъдимият се намирал на стълбищната площадка, а С. Р. – зад металната решетка. Докато разговаряли св. Г.К., който живеел в съседния ап. № 63 и се прибирал вкъщи, ги възприел.

 С. Р. била облечена със светло синя блуза и обута със сИ.долнище на анцуг. Двамата с подс.А. разговаряли от около 15 минути, когато подс. Я.М. също дошла в дома на С. Р.. Подс.  М., която била облечена с тъмен на цвят анцуг с кантове  и блуза с неустановен по делото цвят, като държала горнището на анцуга в ръце,  попитала подс. А. какво прави там, а той я помолил да му даде цигара. След това подс. М. казала на С. Р., че трябва да спешно да разговарят и последната отключила металната решетка на апартамента и подсъдимата влязла вътре. Там подс. М. останала около 10-15 минути, като през това време изпушила една цигара, фасът от която загасила в порцеланова чиния, намираща се на маса в хола.  Междувременно св. К., непосредствено след него и подс. А. слезли пред блока и седнали на намираща се в близост до входа пейка. След като изпушили по една цигара, от входа излязла подс. Я.М., която подс. А. спрял. Той й предложил „ слушай сега, ще се качиш, уж ти се пика, аз ще вляза с тебе и ще я убия", на което предложение подс. М. не се съгласила с думите „ ти луд ли си, за това ли си тука гадино мръсна ?". Тогава подс. А. предложил да делят поравно „ 50 на 50 ” взетото, но подс. М. не се съгласила и си тръгнала.

 Подс. А. и св. К. останали пред блок № ***, след което се преместили в градинка зад блока, като подс. А. през това време извадил от джоба на панталоните си сгъваем нож и започнал с него да цели гълъби, които се намирали там. По това време св. М.К., чрез телефона на своята приятелка Павлина Алексиева, разбрал, че подс. А. се намира близо до жилището му / в бл. *** в ж.к. „Л.”/, поради което излязъл от дома си и намерил подс. А. и св. К.. Св. К. попитал подс. А. дали е намерил злато, а подс. А. отговорил, че „за момента няма, но по - късно се очертава да вземе”, като споменал количество от 2-3 килограма злато. След като изпушили по една цигара, те се разделили, като св. К. се отбил при негов съсед с лично име Е. в блок ***, вх. Д, ап.***, етаж *, а подс. А. и св. К. се насочили към дома на С. Р.. Подс. А. се отправил повторно към жилището на С. Р., а св. К. останал отвън, като след около 10 минути позвънил на телефона на св. К. и му казал да дойде при него в двора на 56-то СОУ. Св. К. се съгласил и отишъл при св. К., като двамата започнали да чакат подс. А..

След като отишъл в бл. ***, вх.*, ет.**, ап. ** подс. А. отново започнал разговор със С. Р. на стълбищната площадка пред апартамента, като около  11.45ч. бил възприет от живущите в съседство / в ап. 61 на същия вход/ св. И.Н. и св. Е.Н.. След това, около 12.00ч. на 23.05.2011г., подс. А. получил достъп до жилището на С. Р.. Междувременно С.Р. се била преоблякла  със сини дънки с колан, розови чорапи и черна фанела с дълъг ръкав с надпис „The Leopard”, розови на цвят бикини и бял сутиен.

Подс. А. решил да убие С.Р.. В изпълнение на решението си с носения от него нож / сгъваем нож цялостно от черен метал за острието и дръжката с гравирани надписи на острието „Сolumbia", „USA saber” с общата дължина на ножа от 16, 8 см., от които острие с дължина 7,4см. / и с нож с черна пластмасова дръжка  с обща дължина от 23,7 см., от които острие с дължина 11,5 см./, намерен в дома на С. Р., започнал да й нанася удари и с двете ръце /едновременно и/или последователно/, държаща/и нож /ове, като нанесъл както „замахващи”, така и „мушкащи” удари, причинявайки й множество прободно-поредни наранявания в областта на лицето   и   шията   двустранно,   единични   порезни   наранявания   в областта на главата и шията, групирани и единични пръснати прободно-порезни наранявания в областта на корема, прободно-порезни наранявания в лявата гръбно-кръстна област, порезни наранявания в анатомични области на лявата китка,  повърхностна разкъсно-контузна рана в тилната област на главата и групирани около нея малки разкъсвания на кожата около нея, групирани увреждания в областта на лявото рамо, общо 44 на брой, разположени както следва:

1. по дясната половина на лицето и шията, общо 13 увреждания:

- прободно- порезна рана в дясната задушна област, с дължина 2 см., с гладки ръбове, един заоблен и един остър ъгъл, с раневи канал с посока отдясно наляво, почти напречно, с дължина около 4 см., завършващ в основата на езика;

-  прободно- порезна рана по висулката на лявата ушна мида, с дължина 1,5 см с раневи канал в дебелината на висулката;

 - прободно- порезна рана на около 2 см. под лявата ушна мида, с дължина 1,5 см., с раневи канал в дебелината на меките тъкани на шията;

- прободно- порезна рана под ъгъла на долната челюст отдясно, около 2 см., с раневи канал в меките тъкани на горната част на шията;

- прободно- порезна рана в средната дясна част на шията, на около 2 см., с раневи канал в меките тъкани на шията;

- прободно- порезна рана по ръба на предния клон на долната челюст отдясно, с дължина 1,5 см., с раневи канал в меките тъкани на дясната буза;

- прободно- порезна рана под брадичката отдясно, с дължина 2,5 см, с раневи канал около 4 см достигащ в дебелина на езика;

прободно- порезна рана по брадичката отдясно, с дължина 1,5 см, в дебелината на меките тъкани на брадичката;

- прободно- порезна рана по долната половина на дясната буза, между долната челюст и десния устен ъгъл, около 1,8 см., с допълнителен разрез около 1,5 см., с раневи канал в дебелината на брадичката;

- прободно- порезна рана по дясната повърхност на върха на носа, около 1,5 см.;

- прободно- порезна рана по средата на дясната буза, с дължина 0,8 см., повърхностна, в дебелината на меките тъкани;

- прободно- порезна рана пред горната половина на дясната ушна мида, 4 см., повърхностна, в дебелината на меките тъкани на лицето;

- повърхностна порезна рана пред долната половина на дясната ушна мида с дължина 1 см;

2. по лявата половина на лицето и шията, общо 10 увреждания:

            - прободно - порезна рана с гладки ръбове, един заоблен и един остър
ъгъл, с дължина около 8,5 см., по лявата задушна област, горна половина, и
раневи канал в меките тъкани на врата с дължина около 4 см.;

- прободно-порезна рана под висулката на лявото ухо с дължина на основния разрез 2 см. и допълнителен разрез 2 см. и раневи канал в меките тъкани на шията, с проникване в устната кухина и достигащ корена на езика, с дължина около 5 см и посока отляво надясно, леко отгоре надолу, почти хоризонтално;

- повърхностно порезно нараняване в дебелината на хрущяла на лявата ушна мида, долна половина, напречно разположено, около 0,8 см;

- в основата на лявото крило на носа, продобно- порезно нараняване, около 2,5 см., повърхностно, в меките тъкани на лицето;

- по средата на тялото на долната челюст отляво, прободно- порезно нараняване в дебелината на челюстната мускулатура, с дължина на основния разрез 1,2 см. с допълнителен разрез 0,8 см.;

- в средната част на лявата буза, повърхностно порезно нараняване около 0,5 см.;

- по долната устна на устата, малко наляво- напречна порезна рана около 0,5 см.;

- в средната част на шията отляво, около 1,8 см. и раневи канал в дебелината на шийната мускулатура;

- в долната лява част на шията отляво, около 1,5 см. и раневи канал в дебелината на шийната мускулатура;

- повърхностна порезна рана зад горното рамо на долната челюст, отляво с дължина 2 см.;

3. по главата и врата, общо 6 увреждания:

            - порезна рана по предно-челната окосмена област на главата, почти
срединно, вертикално разположена, около 3 см., в дебелината на меката черепна
покривка;

- прободно-порезна рана по задната повърхност на шията, средна област, почти срединно, повърхностна, вертикално разположена, с дължина около 1,5 см, в дебелината на шийната мускулатура;

- разкъсно-контузна рана с „Г" образна форма в средината част на тилната област на главата, с дължина на рамената по около 1,5 см., с охлузени и кръвонаседнати ръбове, в дебелината на меката черепна покривка;

- 3 повърхностни разкъсвания на кожата около гореописаната разкъсно-контузна рана, с подобна морфология;

4. по предната коремна стена, общо 11 увреждания:

            - напречна непроникваща в коремната кухина прободно-порезна рана в
горната част на предната коремна стена, в ляво от средината линия, с дължина 2 см., с наличие на линейна драскотина от външния й край, повърхностна - в
дебелината на коремната стена;

            - непроникваща в коремната кухина прободно- порезна рана под
гореописаната рана на корема, с дължина около 1,5 см.;

- непроникваща в коремната кухина прободно- порезна рана под пъпа с дължина около 1,5 см.;

- 6 групирани прободно-порезни рани, проникващи в коремната кухина, с дължини от 1,5 см до 4 см. Раната с най-голяма дължина - 4 см., е с раневия канал около 4 см., достигащ до левия поясен мускул с покоса на раневия канал отпред-назад, наляво, почти хоризонтално, повърхностни порезни наранявания на тънкочревния опорак;

- проникваща в коремната кухина прободно- порезна рана в дясната долна област на предната коремна стена, с дължина около 3 см., с раневи канал около 3 см., без нараняване на коремните органи;

            - линейна драскотина с дължина около 0,5 см., находяща се под
гореописаната прободно- порезна рана в дясната долна област на предната
коремна стена;

5.  на гърба, общо 3 увреждания:

- проникваща в гръдната кухина напречна прободно- порезна рана, вляво от срединната линия на гърба и между единадесето и дванадесето ребро вляво, с дължина 2,2 см., с раневи канал с дължина около 5 см., с увреждане на долния дял на левия бял дроб;

- непроникваща в гръдната кухина прободно-порезна рана, наляво от гореописаната, с дължина около 2,5 см., с раневи канал през дебелината на мускулатурата;

- непроникваща в гръдната кухина прободно-порезна рана, разположена под гореописаните две рани на гърба, с дължина около 2 см., с раневи канал в дебелината на мускулатурата;

6. по крайниците, общо 5 увреждания:

- порезна рана по долната повърхност на основата на пети пръст на лявата ръка, с дължина около 1,5 см., в дебелината на меките тъкани;

- порезна рана по горната повърхност на основата на пети пръст на лявата ръка, с дължина около 1,5 см.;

            - 3 групирани линейни повърхностни порезни рани по предната
повърхност на лявото рамо, с дължини 0,3- 0,4 см.;

Прободното-нараняване в дясната задушна област с дължина на кожната рана 2см. и дълбочина на раневия канал около 4см. с косо направление отдясно-наляво, било причинено от острието на кухненския нож, като със същия били причинени и прободно-порезното нараняване под брадичката отдясно с дължина на кожната рана 2, 5 см. и раневи канал около 4 см. , достигащ в дебелината на езика, прободно-порезната рана под висулката на ляво ухо с дължина на основния разрез 2 см. и допълнителен разрез 2см., и раневи канал около 5 см. с посока отляво-надясно и леко отгоре-надолу, достигащ до корена на езика,  прободно-порезното нараняване в ляво от срединната линия на гърба с дължина на кожната рана 2, 2см. и дълбочина на раневия канал около 5 см., навлизащо в лявата гръдна кухина с увреждане на долния дял на левия бял дроб.

            Нараняването с най-голяма дължина от 6-те групирани прободно-порезни рани в долната лява коремна област, проникващи в коремната кухина,  а именно 4 см. и раневи канал с дълбочина около 4см. било причинено с  острието на сгъваемия нож. Със същия нож били причинено и прободно-порезното нараняване в дясната долна коремна област, където кожната рана е с дължина 3 см. и раневия канал е с дълбочина 3см..

            Останалите описани прободно-порезни и порезни наранявания не носят отразена специфична морфологична характеристика, която да даде възможност за практическо или теоретично обсъдено заключение насочващо или обосноваващо причиняването им от определено оръжие.

            Г-образната разкъсно-контузна рана в тилната област на главата на С. Р. била в резултат на удар с или върху твърд предмет с ограничена контактна повърхност имаща в конфигурацията си г-образно разположение на добре оформени ръбове.

Първоначалните удари с прободно-порезните оръжия от подс. А. били нанесени при изправено положение на С. Р. както в гръбната област, така и някои в областта на шията или лицето, като същата се е опитала да се защити, предприемайки придвижване в стаята. В кратък интервал от време след нанасяне прободно-порезното нараняване на гърба, проникващо в гръдната кухина с нараняване на левия бял дроб, С.Р., поради силния болков синдром от нарушаване целостта на плеврата и настъпващата дихателна недостатъчност,  паднала върху пода на кухнята в апартамента, при което е продължило нанасянето на ударите в областта основно на лицето и шията двустранно, както и в областта на корема при вече вдигната и набрана над ребрената дъга дреха. Относително неподвижното положение на тялото й, с възможности за завъртвания вляво или вдясно по гръб върху пода дало възможност на подс. А. да й нанесе  групирани увреждания, каквито са налице в областта на лицето, шията и корема, като наличните допълнителни разрези или драскотини излизащи от тях, обосновават извода за силно раздвижване на ножа от нападателя или раздвижване на съответната част от тялото на пострадалата ( като защитни реакции, или такива обусловени от болката). При нанасяне  на ударите с нож в областта на гърба на С.Р., подс.  А. се намирал в основно положение зад пострадалата. При получаване на уврежданията в областта на лицето и шията, както и в коремната област, подс. А. се е намирал в основно положение пред или над пострадалата, като уврежданията били причинени както с дясна, така и с лява ръка, държащи ножовете. Някои от ударите с нож попаднали върху твърдата подложка на пода /теракот/, което довело до изкривяване на остриетата им. Още в началото на нападението подс. А. нанесъл увреждания на С. Р. в лицевата и/или шийната област, проникващи в устната кухина с увреждане на езика от една страна и излив на кръв с аспирация (вдишване) и поглъщане на същата, които затруднили или възпрепятствали осъществяването издаването на звуци от жертвата с по-голяма интензивност (викове).

При нанасянето на ударите с нож от страна на подс. А. той също получил наранявания от остриетата им , тъй като ръцете му се приплъзнали от дръжката към острието на държащата го ръка. Той получил  хоризонтално разположена порезна рана на дланната повърхност на пети пръст на лява ръка, както и такива на дясната ръка – по дланната повърхност на самата ръка и по дланната повърхност на втори пръст на същата ръка във върховата фаланга.

            В резултат на причинените й от подс. А. наранявания настъпила смъртта на С. Р.. Основната причина за нейната смърт били множеството прободно-порезни наранявания, довели до развитието на масивна остра кръвозагуба. Смъртта й не е настъпила моментално или в много кратък период от време, а темпът й е бил с по-протрахиран характер, като през този период тя е могла да извършва активни действия по типа да се придвижва, да оказва съпротива или да оказва опити за такава, но със сравнително бързо затихваща интензивност в хода на развитие на кръвозагубата, при което тези действие търпели постоянна качествена промяна и намаляваща такава по обем и интензивност. През този период и при липсата на въздействие на алкохол, други упойващи вещества, наркотици и лекарствени средства, същата е имала нормално корово възприятие на силно изразения болков синдром, както и възможността да осъзнае и емоционално да преработи обстановката в която е поставена, като е изпитвала значителни по интензивност болки и страдания.

                След като убил С. Р., подс. А. А. взел двата ножа, с които нанесъл ударите на жертвата, както и 2бр. нейни блузи, които били напоени с кръв – шарена блуза с къс ръкав и презрамки и розова блуза с дълъг ръкав с етикет „Zornitsa collection”, като сложил под суичъра си блузите, а 2-та ножа държал в ръце, като ги прикрил в ръкавите, след което напуснал мястото на престъплението без да затвори входната врата и металната решетка на апартамента. Продължителността на пребиваването му в жилището била около 1ч. – 1ч. и 10 мин., като взел от трупа златните накити - две златни обици и златна гривна и от дома на жертвата - сумата от 7лв.

 След това подс. А.  тичешком се отправил към чакащите го св. К. и св. К., като междувременно св. К. правил опити да се свърже с него по мобилния му телефон. Пристигайки при свидетелите подс. А. бил уплашен и притеснен. По дрехите му имало кръв. Показал им раните по ръцете си, както и двата ножа, след което споделил с тях, че е убил С. Р.. Подсъдимият подал на св. К. двата ножа и му казал да ги изхвърли, слез което извадил от под суичъра си дрехите на С.Р., избърсал с тях течащата от раните на ръцете му кръв, след което 2-та ножа и 2-те блузи били изхвърлени от св. К. в намиращ се между бл. *** и бл. 811 в ж.к. „Л.” трафопост / на неговия покрив/. После подс. А. А. помолил св. К. да му помогне да се измие и преоблече, като за целта тримата отишли в дома на свидетеля / в бл. *** в ж.к. „Л.”/, където св. К. от дома си изнесъл шише с вместимост от 2.5литра с вода и  с помощта на св. К. подс. А. измил кръвта по ръцете си и промил раните по тях. След това св. К. дал на подс. А. свои дрехи – блуза с къси ръкави, червено - бяла на цвят с лентички с една синя звезда или като нашивка отстрани на едното рамо с марка „Конверс” и къси панталони тъмно сини с три бели ленти с марка „Д.”. Подс. А. се преоблякъл с дадените му от свидетеля дрехи на стълбищната площадка , като своите дрехи поставил в найлонова жълта найлонова торба с логото на „Била”. Подс. А. дал на св. К. взетите от трупа на С. Р. златните накити - две златни обици и златна гривна. След това двамата със св. К. ***, а св. К. останал в дома си. Подс А. и св. К. пеша продължили през Западен парк към ж.к. „Н.”, като за целта ползвали автобус № 83.  Докато чакали на спирката, подс. А. казал на св. К., че е взел от С. Р. 7 лв. и го поканил „да се почерпят”. Св. К. се съгласил, поради което двамата отишли в заведение „Флора”, находящо се на бул. „Ломско шосе”, където се поръчали сандвичи. След това отишли в дома на св. К., откъдето последният отново донесъл шише с вода на подс.А., който направил опит да измие кръвта от дънките си. Тъй като не успял да я отмие, отново поставил дънките си в плика, след което в близост до 102 ОУ изхвърлил плика с дрехи в кофа за боклук. След това и тъй като му били останали 20 ст., подс. А. заедно със св. К. отишли до аптека с цел да купят лепенки за раните по ръцете му. Служителят на аптеката дал на подс. А.  кислородна вода и лепенки, като пред нея св.К. промил раните по ръцете му с кислородната вода и след това поставил лепенки на раните. След това св.К. изпратил подс.А. до спирката на автобус №108 и се прибрал. Преди да се разделят, което се случило около 14.00ч. на 13.05.2011г.,  подс. А. заплашил свидетеля да не го издава, като му казал, че „ако проговориш пред полицията ще ти отрежа главата, ще я сложа в кутия и после ще я сложа пред входната ти врата”.

            Около 15.30ч. свидетелите И.Н. и Е.Н. се прибирали към жилището си /ап.61/ във вх.В на бл. *** в ж.к.”Л.”, като им направило впечатление, че решетката и входната врата на съседния ап.** са отворени. Двамата свидетели около 17.30ч. на същия ден отново излезли от дома си, като отново заварили ап.** необезопасен, поради което св. Н. се притеснила, позвънила на звънеца на апартамента, но никой не се появил и споделила притесненията си с домоуправителя на входа, който я посъветвал да изчака идването на семейството по-късно вечерта. Около 20.30ч. на св. Н. позвънил касиера на блока, който също възприел отключените врата и решетка на ап.** и решили да попадат сигнал на тел.112, откъдето им отговорили да не прибързват. Тогава св. Н. сигнализирала по телефона органите на реда, като дошлите полицаи от 09 РУП-СДВР, заедно със св. Н.  влезли в ап.**  и възприели следите от кръв във вътрешността му и безжизненото тяло на С. Р..

            В периода от  23.15ч. на 13.05.2011г. до 02.30 ч. на 14.05.2011г. бил извършен оглед на ап.** и тялото на С. Р., при който били иззети множество веществени доказателства /включително и нож с дървена кафява дръжка, намерен заплетен в косата на трупа с обща дължина 24,3 см., от които  острието с дължина 12,5см./, като повторен оглед на местопрестъплението бил извършен и на 14.05.2011г., при които също били иззети веществени доказателства, а на 18.05.2011г. – и на стълбищната площадка на ет. 6 във вх.В на бл. *** в ж.к.”Л.”. На 14.05.2011г. бил извършен и оглед на трупа на С. Р..  

            След проведени действия по разследването подс. А.А. бил задържан от органите на полицията на 17.05.2011г., когато било извършено и освидетелстването му, при което били констатирани описаните по-горе наранявания на двете му ръце, а по-късно била задържана и подс. Я.М.. От 21.05.2011г. спрямо двамата била взета мярка за неотклонение / с определение на СГС, НО, 8 с-в по НЧД № 2230/2011г./ „задържане под стража”.

            На 18.05.2011г. бил проведен следствен експеримент със св. К., при извършването на който същият посочил мястото, където е изхвърлил описаните по-горе 2бр. ножове и дамски дрехи, като с протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата същите били установени на покрива на трафопоста и иззети.

            С протоколи от 18.05.2011г. и 19.05.2011г. за доброволно предаване св. С.К., Ц.Д. и Л. Ц. предали на органите на реда дрехи на подс. Я.М. и такива на св. С.К..

Приобщените веществени доказателства били обект на научни изследвания / биологични, дактилоскопни  и по метода на ДНК анализ/ , в резултат на които е установено следното:

- по джинсов панталон, син  на цвят, черна дреха с дълъг ръкав с надпис „The Leopard”, розови бикини, бял сутиен и розови чорапи / дрехите, с които е намерен трупа на С.Р./ е установена кръв, която е с човешки произход /срв. заключение на биологична експертиза № Б-193/2011/, която произхожда от С. Р. / срв. заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства №12/ДНК-279/;

- по иззетите от дома на С.Р. парче текстилна материя / от дивана в хола/, дървена дъска за рязане / намерена върху плот в кухнята/, одеало – кафяво със светлокафяви шарки, одеало – кафяво със светли шарки, одеало – светлосиньо с шарки, яке – тъмносиньо, бяла хавлиена кърпа, чифт тъмносини джинсови панталони е установена кръв, която е с човешки произход , като съгласно заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства №12/ДНК-279 кръвта по дървената дъска и тъмносиньото яке произхожда от подс. А.А., а изследваната човешка кръв останалите обекти има ДНК профил, който съвпада напълно с ДНК профила на С. Р.;

- по иззетите от дома на С.Р. жълта найлонова торба, парче тапет / от коридора на жилището/, люспи червеникавокафява материя /от вратата на банята/, тампон с червеникавокафява материя /от електрически ключ/, люспи червеникавокафява материя / от електрически ключ от банята/, тампон с червеникавокафява материя /под главата на трупа/,  кафеникава материя / от ръба на вратата в хола/, люспи червеникавокафява материя / от пода на хола/, люспи червеникавокафява материя /от вратичка на гардероба в хола/, тампон с червеникавокафява материя /от пода до бюрото в хола/, тампон с червеникавокафява материя /от парапета/, кафеникава материя / от външния ръб на външна врата/, тампон с червеникавокафява материя /от пода на стълбищната площадка /, тампон с червеникавокафява материя /от първото стъпало на стълбищната площадка/, кафеникава материя / от дървен парапет пред входна врата/, кафеникава материя / от 1-во стъпало към 7 етаж/ е установена кръв с човешки произход , като човешката кръв по обект №6 е с кръвногрупова принадлежност 0/ав/, а по обекти №№ 3,8, 9,10,111 и 12 – с кръвногрупова принадлежност В/а/ - заключение на биологична експертиза № Б-191/2011;

- иззетият от дясната ръка на трупа на С.Р. нишковиден обект представлява горна част на човешки косъм от глава, който не показва морфологично сходство със космите от глава на трупа на С.Р. / заключение на биологична експертиза №Б-194/2011/;

- по обекти №1а - червенокафява материя от етикет от пластмасова бутилка с етикет, № 1б - обтривка от капачката на бутилката и № 1в - обтривка от гърловината на бутилката,  и №2 - пластмасова бутилка без етикет / иззети с протокол за оглед от 14.05.2011г. върху маса в хола на ап.**/ е определен ДНК профил на лице от мъжки пол по обект №1а и ДНК профил на лице от женски пол по обекти №№1б и 1в  / срв. заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-188/, като ДНК профила на иззетия биологичен материал на обект №1а съвпада с ДНК профилът на подс. А., а по обекти №№1б и 1в – с този на С. Р. / заключение на  ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-205/; по двете пластмасови бутилки не са открити дактилоскопни следи, годни за сравнително изследване и идентификация / срв. протокол на дактилоскопна експертиза № 11/ДКТ-** /;

- по обект черен смачкан презерватив / иззет с протокол за оглед от 14.05.2011г. от леглото в хола/ е установен ДНК профил на лице от женски пол / заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-189/, съвпадащ с ДНК профила на С. Р. / заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-205/;

- по обекти нокти от лява и дясна ръка от трупа на С.Р. не  е установен биологичен материал от второ лице / заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-190/ и е определен ДНК профил , съвпадащ с ДНК профила на С. Р. / заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-205/;

- по обекти №1 нож с кафеникава дръжка – обтривка от червенокафяво зацапване по острието на ножа, № 2 - нож с кафеникава дръжка – обтривка от червенокафяво зацапване по дръжката  на ножа и №3 угарка от цигара с бял филтър / иззети с  протокол за оглед от 13.05.2011г. съответно до трупа на С.Р. и от порцеланова чиния върху масата в хола/ са определени ДНК профили на лица от женски пол, като ДНК профилът по обекти №№ 1 и 2 е еднакъв и  съвпада с ДНК профилът на С. Р., а по обект №3 – с ДНК профилът на подс. Я.М. / заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-205/; липсват дактилоскопни следи по ножа с кафеникава дръжка / срв. заключение на дактилоскопна експертиза № 397-Д/2012/;

- по обекти червенокафява течност с №№1-5 и № 6 - бял пуловер / №1-5 иззети от неустановено по делото място, а №6 – предаден от Л. Ц. с протокол за доброволно предаване от 19.05.2011г./ е определен  ДНК профилът на подс.А.А. – по обекти №№1, 2 , 3 и 5, а по обект №6 – ДНК профилът на подс. Я.М. /  заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-206/;

- по обекти №1 черен нож – червенокафява материя от областта между дръжката и острието, № 2 - черен нож с надпис „Columbia” / иззети с протокол за оглед от 18.05.2011г./ , №2а – червенокафява материя от острието, №2б – обтривка от дръжката, е визуализирана по обекти №1 и 2б смес на  клетъчен материал от две лица – А.А. и С. Р., а по обект №2а – биологичен материал, произхождащ от С.Р.  / заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-205/;

- по обекти №10 червенокафява материя от дясната част на деколте от розова дамска блуза с дълъг ръкав  и №11 - червенокафява материя от дясна презрамка на  шарена дамска блуза с къси ръкави / установени  и иззети от  покрива на трафопост между бл. *** и бл. 811 в ж.к. „Л.”/, както и №12 - материал от подплатата в лявата част в близост до ципа от дамско тъмносиньо яке от изкуствена кожа с карирана подплата / иззето от дома на С.Р./  е определен се ДНК профил, който съвпада с ДНК профила на подс. А.А. / заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 12/ДНК-279/;

- по иззетите 1бр. пластмасова чаша / от дома на С.Р. от маса в хола/ и 1бр. чаша/ от дома на С.Р. от легло в коридора/ не са открити дактилоскопни следи / срв. протокол на дактилоскопна експертиза № 284/Д-2011 /;

- по иззетите от дома на С.Р. / с протокол за оглед от 14.05.2011г./ 9 броя презервативи и 1 бр. кана не са открити дактилоскопни следи / срв. протокол на дактилоскопна експертиза № 283/Д-2011 /;

- по иззетите от дома на С. Р. дактилоскопни следи №1 – от метална решетка от външна страна - е оставена от дланта на подс. Я.М.; №2 – от кутия на компакт диск, намерен върху легло в хола - е оставена от палеца на лявата ръка на С.Р.; №3 – от външна страна на врата към хола - е оставена от безименния пръст на лявата ръка на подс. А.А./ срв. протокол на дактилоскопна експертиза № 302/Д-2011 /.

            Според заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична  експертиза /КСППЕ/, касаеща освидетелстването на подс. А., същият не боледува от психично заболяване; няма интелектуален дефицит, нито данни за личностова дисхармония. При него са налице пренатални и постнатално действащи фактори от органично естество, които не са повлияли съществено и не са довели до органично увреждане на интелекта и останалите когнитивни функции или до органично личностово разстройство. По време на инкриминираното деяние той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той може да участва в наказателното производство и е в състояние да дава адекватни обяснения по обстоятелства и факти от съществено значение за делото.

Според заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична  експертиза /КСППЕ/, касаеща освидетелстването на подс. М., същата не боледува от психично заболяване; няма интелектуален дефицит, въпреки че интелектуалните й възможности са в ниските граници на нормата. При нея са налице известни затруднения в социалната адаптацията , но те не се дължат на дисхармония на личността нито данни за личностова дисхармония. По време на инкриминираното деяние тя е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Тя може да участва в наказателното производство и е в състояние да дава адекватни обяснения по обстоятелства и факти от съществено значение за делото.

Според заключението на комисионната СМЕ, касаеща освидетелстването на подс. А., същият е с нормално нервно - психическо и физическо развитие. От ранно детство, с оглед пристъпи от главоболие, с профузни многократни повръщания, световъртеж, нестабилност на походката, са проведени високоспециализирани изследвания, с които е изключена симптоматична епилепсия. С възрастта оплакванията постепенно са отшумели, пристъпите са редуцирани без специфична терапия, което дава основание да се приеме, че са свързани с микроцефалията. Актуалното състояние на подс. А. е диагностично уточнено – страда от есенциална вестибулопатия – компенсиран стадий.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

            Тези факти се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля М.Х., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от нея на досъдебната фаза на производството /л.л. 22 - 23  и л.л. 30 - 31 от т.І на д.п./, приобщени на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т. 1 и 2, пр.2 от НПК, показанията на свидетеля Г.Т., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. Г.К., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. Д.Б., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. А.П., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. Б.П., дадени в хода на съдебното следствие  и депозираните от него на досъдебната фаза на производството /л.л.181-183 от т.І на д.п./, приобщени на основание чл. 281, ал.4 вр.ал.1, т.1 и 2 от НПК,  показанията на свидетеля К. К., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от него на досъдебната фаза на производството /л.л. 152-155 от т.І на д.п. и  л.л.184-189 от т.І на д.п./, приобщени на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК, респ. чл. 281, ал.1, т.1 от НПК, показанията на св. И.Н., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от него на досъдебната фаза на производството /л.л. 24-26 от т.І на д.п./, приобщени на основание чл. 281, ал.5, вр.ал.1, т.2,пр.2 от НПК, показанията на св. Е.Н., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. М.П., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. П.И. – Славова, дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. С.А., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. С.К., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от него на досъдебната фаза на производството /л.л. 10 от т.ІІ на д.п./, приобщени на основание чл. 281, ал.5, вр.ал.1, т.2,пр.2 от НПК в частта им относно събитията на инкриминираната дата, показанията на св. М.К., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от него на досъдебната фаза на производството /л.л. 187-191 от т.І на д.п./, приобщени на основание чл. 281, ал.1, т.1 и  т.2 от НПК, показанията на св. М.М., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. С.И., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. В. П., дадени в хода на съдебното следствие  и депозираните от него на досъдебната фаза на производството /л.л.29 от т.ІІ на д.п./, приобщени на основание чл. 281, ал.4 вр.ал.1, т.1 от НПК, показанията на св. М.С., дадени в хода на съдебното следствие, заключение на СМЕ № 128/2011 г., касаеща освидетелстването на подс. А.А. / л. 20 от том ІІ на д.п./, потвърдено при разпита на експерта в с.з., заключение на СМЕ № 129/2011 г., касаеща освидетелстването на св. С. К. / л.21 от т.ІІ на д.п./, потвърдено при разпита на експерта в с.з., заключение на СМЕ № 130/2011 г., касаеща освидетелстването на св. С. К. / л.22 от т.ІІ на д.п./, потвърдено при разпита на експерта в с.з., заключение на биологична експертиза № Б-193/2011 /л.л. 223-225 от т.ІІ на д.п./, потвърдена при разпита на експерта в с.з., заключение на биологична експертиза № Б-192/2011 /л.л. 228-230 от т.ІІ на д.п./, потвърдена при разпита на експерта в с.з., заключение на биологична експертиза № Б-194/2011 /л.л.46 от т.ІV на д.п./, потвърдена при разпита на експерта в с.з., заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-188 /л.л. 18-21 от т. ІІІ на д.п./, потвърдена при разпита на експерта в с.з., заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-189 /л.л. 34-37 от т. ІІІ на д.п./, потвърдена при разпита на експерта в с.з., заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-190  /л.л. 42-45 от т. ІІІ на д.п./, потвърдена при разпита на експерта в с.з., заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-205 /л.л. 67-73 от т. ІІІ на д.п./, потвърдена при разпита на експерта в с.з., заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-206 /л.л. 78-82 от т. ІІІ на д.п./, потвърдена при разпита на експерта в с.з., заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-187 /л.л. 50-52 от т. ІІІ на д.п./, потвърдена при разпита на експерта в с.з., заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 12/ДНК-279 /л.л. 383- 388 от съд.дело /, потвърдена при разпита на експерта в с.з., заключение на СМЕ на труп №399/2011г. /л.л. 295-301 от т.ІІ на д.п./, потвърдена при разпита на експертите в с.з., заключение на СМЕ по писмени данни № 82/2011г. /л.л. 2- 13 от т.ІV на д.п./, потвърдена при разпита на експертите в с.з., заключение на съдебномедицинска и био-трасологична експертиза № 55/2012г. /л.л. 321-352 от съд.дело/, комисионна СМЕ, касаеща освидетелстването на подс. А. / л.л. 149- 153 от т.ІІІ на д.п./, потвърдена при разпита на експертите в с.з., заключение на КСППЕ, касаеща освидетелстването на подс. А. /л.л. 84- 106 от т.ІІІ на д.п./, потвърдена при разпита  на експертите в с.з., заключение на КСППЕ, касаеща освидетелстването на подс. М. /л.л. 108-127 от т.ІІІ на д.п./, потвърдена при разпита  на експертите в с.з., заключение на дактилоскопна експертиза № 11/ДКТ-** /л.л.28-29 от т.ІІІ на д.п./, потвърдена при разпита на експерта в с.з., заключение на дактилоскопна експертиза № 284/Д-2011 /л.л.26-27 от т.ІV на д.п./, потвърдена при разпита на експерта в с.з., заключение на дактилоскопна експертиза № 302/Д-2011 /л.л.19-22 от т.ІV на д.п./, потвърдена при разпита на експерта в с.з., заключение на дактилоскопна експертиза № 284/Д-2011 /л.л.26-27 от т.ІV на д.п./, потвърдена при разпита на експерта в с.з., заключение на дактилоскопна експертиза № 283/Д-2011 /л.24 от т.ІV на д.п./, потвърдена при разпита на експерта в с.з., протокол за оглед на местопроизшествие от 13.05.2011г. /л.л. 3-10 от т.І на д.п./ с приложен фотоалбум със снимки /л.л. 40 – 43 от т.ІV на д.п./ ,, протокол за оглед на местопроизшествие от 14.05.2011г. /л.л. 40 -41 от т.І на д.п./, протокол за оглед на труп от 14.05.2011г. /л.л. 43-44 от т.І на д.п./, протокол за оглед на местопроизшествие от 18.05.2011г. / л.л. 164 – 165 от т.І на д.п./, протокол за оглед на местопроизшествие от 18.05.2011г. / л.л. 23 – 24 от т.ІІ на д.п./ с приложен фотоалбум със снимки / л.л. 258- 264 от т. ІІ на д.п./, 3 бр. протокола за освидетелстване на лица от 17.05.2011г. /л.л. 103-109 от т.І на д.п./, протокол за следствен експеримент от 18.05.2011г. / л.л.160 – 163 от т.І на д.п./, заповед за полицейско задържане от 17.05.2011г. /л. 169 от т.І на д.п./, 2 бр. протоколи за вземане образци за сравнително изследване от 17.05.2011г. /л.л. 211-212 от т.І на д.п./, 4 бр. протоколи за вземане на образци за сравнително изследване от17.05.2011г. /л.л. 57-** от т.ІV на д.п./, 3 бр. протоколи за доброволно предаване от 18.05.2011г. и 19.05.2011г. /л.л.169 от т.І на д.п. и  13 – 14 от т.ІІ на д.п./, удостоверение за раждане на подс. М. /л. 18 от т.ІІ на д.п./, справки от мобилни оператори /л.л. 59, 61, 64, 101, 112, 114 – 137 от т.І на д.п., л.л. 33- 36, 42- 213 и 266- 269 от т. ІІ на д.п., л.л. 49-51 от т.ІV на д.п./, акт за смърт на С.Р. /л.17 от т.ІV на д.п./, удостоверение за наследници на С.Р. /л.18 от т.ІV на д.п./, определения на СГС и САС /л.л. 245-254 от т.ІІ на д.п., л.л 3-11 от т.ІІ на д.п., л.л.70-76 от т.ІV на д.п./, удостоверение от СДВР от 18.05.2011г. /л. 77 от т.ІV на д.п./, свидетелство за съдимост на подс. М. /л. 1 от т.ІІ на д.п./, свидетелство за съдимост на подс. А./ л. 3 от т.ІІ на д.п./, както и веществени доказателства. 

При изграждане на фактическите си изводи съдът не взе предвид показанията на свидетелите О. С., Ф.М., С. Р., А.А.  и  Е.Д., като прие същите за неотносими към фактите, включени в предмета на доказване по делото – в тях не се съдържа информация относно релевантните за правилния му изход обстоятелства.

Съдът не приобщи обясненията на подс. М. от 18.05.2011г. / л. 205 и сл.  от т.ІІ на д.п./ и тези от 13.09.2011г. / л. 57 и  сл. от т.ІІІ на д.п./ по реда на чл. 279, ал.2 вр. ал.1, т. 4 от НПК, въпреки че са дадени в присъствието на защитник, тъй като към момента на даване на обясненията на М. е било повдигнато обвинение по чл.115 вр. чл. 20,ал.2 от НК / с постановление за привличане на обвиняем от 18.05.2011г. на л.л.203- 204 от т. І на д.п. С оглед на последвалото изменение на обвинението / едновременно чрез съществено изменение на обстоятелствената му част и с прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал.2, т.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК/ с постановление от 11.01.2012г. / л. 31 и сл. от т.ІV на д.п./ съдът прие, че по силата на чл. 287, ал.4 от НПК подобен подход по приобщаване на обясненията на подс. М., дадени преди изменението на обвинението, би бил процесуално недопустим, тъй като би довел до съществено нарушаване на правото на защита на подс. М. да даде обяснения именно по обвинението, за което е предадена на съд.

            Съдът обсъди довода на защитата на подс. А. за негодност на протокола за оглед на местопроизшествие от 13.05.2011г. /л.л. 3- 10 от т.І на д.п./ и иззетите с него веществени доказателства поради съставянето му на дата, предшестваща датата на извършване на процесуално-следствените действия и го прие за неоснователен. Изводимо от естеството на действието със следващата от това неотложност и условията,  и мястото на съставянето  на писменото доказателствено средство е обстоятелството, че попълването на протокола се извършва ръкописно със следващите от това затруднения при неговото разчитане. При прочита на конкретния протокол изписаните арабски цифри за месец на съставянето в титулната страница  / л. 3 от т.І на д.п. /  действително наподобяват „03”, т.е. месец март,  а не „05” – месец май, но поради близостта при изписването на цифрите „3” и „5” и обстоятелството, че на следващите страници /л.4, л.6 и л.8 от т.І на д.п./ трикратно четлИ.е отразен месец май / 05/ през 2011г. като такъв на изготвянето му, съдът прие, че по недвусмислен, ясен и категоричен начин протоколът е съставен именно през м. 05. 2011г., което обстоятелство освен чрез самия протокол се установява по еднопосочен и без противоречив начин и чрез събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М.Х., Г.Т., Г.К., И.Н. и Е.Н., които несъмнено установяват датата на установяване на престъплението, съвпадаща с датата на извършения оглед на мястото на извършването му. Ето защо и съдът прие оспорения протокол за изготвен в съответствие с изискванията на чл. 129 от НПК и съответно ползващ се с доказателствената сила, визирана в чл.131 от НПК, включително  събраните по време на процесуално-следственото действие доказателства – за надлежно приобщени по наказателното производство.

            На следващо място защитата на подс. А. релевира довод за нарушена процедура по разследването – чл. 385 от НПК, предвиждащ, че по делата за престъпления, извършени от непълнолетни, д.п. се провежда от определени разследващи органи със специална подготовка. За съда не стана ясна мотивацията за инвокирането на подобен довод, тъй като по делото липсват каквито и да било данни дали разследващите полицаи при СДВР са били или не „със специална подготовка”, но наличието или не на такава не рефлектира върху компетентността на органите на д.п. да извършват валидни действия по разследването, нито опорочава или прави негодни събраните доказателства; нормата на чл. 385 от НПК има за цел спазването и гарантирането на правата на непълнолетните обвиняеми в досъдебната фаза на наказателното производство, а видно от материалите по делото правото на защита и на двамата обвиняеми /А. и М./ е било упражнено в пълен обем, включително и чрез перманентната им адвокатска защита. В този смисъл дори и разследващите полицаи да не са имали „специална подготовка” по смисъла на чл.385 от НПК, то това нарушение не е съществено, тъй като не е довело до накърняване на правото на защита на тогава непълнолетните обвиняеми, нито е отстранимо с оглед навършване на пълнолетие и от двамата подсъдими.

            На следващо място защитата на подс. А. сочи, че разпитите на непълнолетните свидетели в д.п. са били извършвани без присъствието на ИДПС, което е опорочило действията по разследване. На първо място твърдението на защитата не е коректно – така при разпита на св. М.П. е присъствала нейната майка / л. 47 от т.І на д.п./, при разпита на св. Б. П. – също неговата майка / л. 91 от т.І на д.п./,     при разпита на св. Д.Б. – също нейната майка / л. 97 от т.І на д.п./,  а при разпита на св. К. К. по реда на чл.223 от НПК – ИДПС при СДВР /л. 184 от т.І на д.п./. На следващо място посочените свидетели към момента на разпита им в д.п. са били непълнолетни, а не малолетни, поради което  чл. 140, ал.2 от НПК предоставя на органа по разследване възможност за преценка на необходимостта дали разпитът да се извърши в присъствието на педагог или психолог и родител, за разлика от императивното изискване на ал. 1 от с.т., което обаче касае разпитът на малолетни /ненавършили 14-годишна възраст/ свидетели. В този аспект проведените в хода на д.п. разпити на непълнолетни свидетели не са опорочени, като липсват и индикации за какъвто и да било натиск или внушаване от страна на разследващите полицаи върху непълнолетните / а оттам предполага се – с неукрепнала психика / свидетели. Единственото изключение по делото е налице по отношение на първия разпит на св. К. от 17.05.2011г., който е проведен без участието на негово родил или педагог, като съдът по-нататък в изложението си ще вземе отношение относно достоверността на съдържащата се там информация.

           

Преди да приеме гореописаната фактическа обстановка, съдът обсъди противоречията в доказателствените средства.

Относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото съгласно разпоредбата на чл.102, т.т.1-3 от НПК и значими за правилния изход на делото, съдът констатира съществени противоречия единствено относно непосредствено предхождащите инкриминираното деяние действия на подс. А. и подс. М., поведението на св. К. на инкриминираната дата, а така също и относно факта на вземане на златни накити от дома/тялото на убитата С.Р. от страна на подс. А. и прeдаването им на св. К.. Такова противоречие е налице в гласните доказателствени средства – показанията на св. К. / от д.п. и в хода на съдебното следствие/, тези на св.  К. и св. П. от д.п. и в хода на съдебното следствие и показанията на родителите на жертвата.

Пред скоби съдът намира за нужно да отбележи следното:

Предвид обстоятелството, че и двамата подсъдими не се възползваха от правото си дадат обяснения по повдигнатото им обвинение, основен източник на интересуваща делото информация относно предхождащите инкриминираното деяние събития се явяват показанията на св. К..  Същевременно относно безпристрастността  този свидетел са налице съмнения, изводими от както от възможната негова съпричастност към деянието / така св. К. в разпита си по реда на чл. 223 от НПК от 18.05.2011г. – „..Щеше да ходят те двамата с К. да крадат….казаха, че ще идат да откраднат злато….К. каза, че са отишли там, позвънили на звънеца и някакво момиче отворило. К. я ударил веднъж. А. я изблъскал на страни и влязъл в апартамента при момичето….”/, така и от несъмнено установеното /вкл. и чрез показанията му/ обстоятелство за наличие на близки приятелски отношения с подс. А., респ. липсата на данни за каквито и да и било взаимоотношения на свидетеля с подс. М.. Изложените обстоятелства относно качествената характеристика на информационния източник наложиха особено внимателна преценка на достоверността на показанията му и съпоставката им с останалия  събран по делото доказателствен материал.

Подобно е процесуалното положение на св. К., за които липсват данни за съпричастност към инкриминираното деяние, но съществуват такива за извършване на друго престъпление – против собствеността и свързано с придобиването на отнети от дома на убитата  С. Р. златни накити от една страна, а от друга – взаимоотношенията му с подс. А., които са били стоково-парични и свързани именно с пласмент на незаконно придобити предмети от  благородния метал. Ето защо и показанията му относно това обстоятелство следва да бъдат третирани на плоскостта на наказателната му неотговорност по силата на чл. 292, ал.1, т.1 от НК и съответно анализирани с данните от другите доказателствени средства.

Защитата на подс. А. акцентира върху обстоятелството, че както св. К., така и св. К. са били помагачи в извършването на инкриминираното убийство. Конкретно за тази форма на съучастие /дефинирана в чл.20,ал.4 от НК/ за нито един от така визираните свидетели по делото не са налице данни; от друга страна правомощие единствено на прокуратурата е повдигането на обвинение на дадено лице за конкретно престъпление, като на съда не са присъщи обвинителни функции, нито е възможно съда да указва на прокуратурата спрямо кое лице да повдигне обвинение. По настоящото наказателно производство К. и К. са в процесуалното положение на свидетели, съдът не е в състояние да промени това тяхно процесуално качество, като възможната тяхна предубеденост и заинтересуваност, както бе посочено по –горе, се отчита от съдебния състав и рефлектира при оценката на достоверността на изнесената от тях информация за обстоятелствата, за които съществува съмнение в тяхната добросъвестност при възпроизвеждане на интересуващите делото събития.

Относно останалите включени в предмета на делото и правнорелевантни обстоятелства, противоречие между доказателствените материали, събрани по делото не съществува.

Датата и мястото на деянието, механизмът на осъществяването, средството за извършването му и настъпилите общественоопасни последици се установяват по категоричен и несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни, писмени и веществени доказателства и експертните заключения.

Датата и мястото на деянието се установи по делото по несъмнен начин от съпоставката на показанията на родителите на жертвата, показанията на съседите – св. И. Н., св.  Е.Н. и св. Г.К., констатациите, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие и заключенията на СМЕ на труп, биологичните експертизи и по метода на ДНК анализ, съпоставката на които води до категоричния извод, че смъртта на Р. е настъпила на 13.05.2011г.  в нейния дом в гр. С.. Защитата на подс. А. оспорва визираният в обвинителния акт час  на деянието – около 12.00ч. на инкриминираната дата. Съдът приема, че така направеното оспорване е неоснователно, като в тази насока съобрази както показанията на св. К. и св. К. относно времевите параметри на пребиваването на подс. А. в дома на жертвата – на които съдът ще се спре по-нататък в изложението -  така и показанията на св. Е.Н. / за която по делото липсват каквито и да било данни за предубеденост или заинтересуваност от изхода на делото/ и която е категорична, че в 11.45ч. на 13.05.2011г. е възприела Р. жива. Св. Н. са последните установени по делото свидетели, които са видели Р. във витално състояние, което време, съпоставено с механизма на деянието, води до извода, че приблизително около 12.00ч. е настъпила смъртта на жертвата.

Съставомерният резултат – смъртта на С.Р., както и насилствения характер за настъпването й, са установени по делото по несъмнен начин от заключенията на СМЕ на труп № 399/2011г., на СМЕ по писмени данни № 82/2011г.  и  на СМЕ и био-трасологична експертиза № 55/2012г. Експертите в посочените заключения са категорични, че основната причина за смъртта на Р. са множеството прободно-порезни наранявания, довели до развитието на масивна остра кръвозагуба. Мнимо противоречие съществува между заключението на СМЕ по писмени данни № 82/2011г. и останалите две медицински изследвания, тъй като в първата експертите са посочили, че „ в генезата на настъпване на смъртта несъмнено участие има и установената вдишана кръв в белите дробове /аспирация/”, каквато констатация в другите две липсва. Противоречието е мнимо, тъй като както изливите на кръв в лявата гръдна кухина (левостранен хемоторакс), така и в коремната кухина (хемоперитонеум) на жертвата, по същество представляват форми на кръвозагуба /макар и вътрешна/, докато данни за въздушна емболия и пневмоторакс не са налице / срв. СМЕ и био-трасологична експертиза № 55/2012г./. От заключенията на СМЕ по писмени данни № 82/2011г.  и  на СМЕ и био-трасологична експертиза № 55/2012г. се установява и обстоятелството, че смъртта на Р. не е настъпила мигновено или в много кратък период от време, а темпът й е бил с по-протрахиран характер, като през този период тя е могла да извършва активни действия, но със сравнително бързо затихваща интензивност в хода на развитие на кръвозагубата. През този период и при липсата на въздействие на алкохол, други упойващи вещества, наркотици и лекарствени средства, Р. е имала нормално корово възприятие на силно изразения болков синдром, както и възможността да осъзнае и емоционално да преработи обстановката в която е поставена със следващите от това преживявания на ужас, обреченост и безпомощност.

Средството за извършване на престъплението – предмети с остър връх и режещ ръб /ножове/ - е установено от обективните находки по тялото на жертвата / порезни и прободно-порезни наранявания/ и тяхното научно интерпретиране в посочените по-горе медицински експертизи. В тази насока особено съществено значение има комплексното изследване / както на морфологичната характеристика на уврежданията по тялото на жертвата, биотрасологичното изследване на дрехите й, морфогенезата на образуване на следите от кръв и тяхното общо съпоставяне с данните от огледа на местопроизшествието/, извършено в СМЕ и био-трасологична експертиза № 55/2012г., което е позволило на експертите да определят броя на оръжията с  остър връх и режещ ръб на поне две.

Съдът прие за установено, че ножовете, с които е причинено убийството на С. Р. са два  и идентични с тези, установени и иззети при огледа на трафопоста в ж.к. „Л.” от 18.05.2011г., а именно - сгъваем нож цялостно от черен метал за острието и дръжката с гравирани надписи на острието „Сolumbia”, „USA saber” с общата дължина на ножа от 16, 8 см., от които острие с дължина 7,4см./ и  нож с черна пластмасова дръжка  с обща дължина от 23,7 см., от които острие с дължина 11,5 см. - въз основа на обективните находки върху тялото и дрехите на жертвата и тези върху самите ножове. Заключението на СМЕ по писмени данни № 82/2011г., че уврежданията по тялото на Р.  „ могат да бъдат причинени с двата броя ножове, описани като веществени доказателства в огледния протокол на процесния трафопост …” е доразвито при комплексното изследване, извършено в СМЕ и био-трасологична експертиза № 55/2012г. В последната експертиза част от нараняванията по тялото на Р. са обособени  като причинени с ножове с конкретни специфики, отговарящи на особеностите на изследваните ножове. Така установените обстоятелства следва да бъдат съпоставени с несъмнено установения по делото  опит за укриване на двата ножа чрез изнасянето им от мястото на престъплението и захвърлянето им на скрито и трудно достъпно място / покрив на трафопост/, което се явява индиция, че логично е направен опит да се скрият именно ножовете, явяващи се оръжие /средство на извършеното престъпление. Установените и по двата ножа изкривявания – на ножа с черна пластмасова дръжка – започващо от  основата на острието цялостно изкриваване на острието в порядъка на от около 10-15° в посока надясно, преценено откъм тръбната част на ножа, а на сгъваемия нож - върхът на острието е изразено закривено, като обърнато към плоскостта на същото със изразена  от  0,7см. – също се явява косвено доказателство за употребата при убийството на Р. с оглед установените наранявания и прорези по дрехите на жертвата / срв. заключение на СМЕ и био-трасологична експертиза № 55/2012г. „… прорезът и уврежданията, добре кореспондират да са възникнали от действието на върховата част на острието на сгъваемия нож, при вече налично изкривяване на същото в установената конфигурация…”/. На следващо място и по двата ножа са намерени биологични следи /кръв/ както от жертвата, така  и от трето лице /подс. А./ - така заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-205, което също по правилата на формалната логика сочи, че е било налично съприкосновение между предметите и кръвоснабдени области  на две лица, едното от които жертвата. Посочените доказателства категорично установяват, че оръжието на престъплението са двата ножа - сгъваем нож цялостно от черен метал за острието и дръжката с гравирани надписи на острието „Сolumbia”, „USA saber” с общата дължина на ножа от 16, 8 см., от които острие с дължина 7,4см./ и  нож с черна пластмасова дръжка  с обща дължина от 23,7 см., от които острие с дължина 11,5 см.

Съдът не прие за несъмнено установено по делото, че намереният при огледа на местопроизшествие от 13.05.2011г. нож с дървена кафява дръжка с дължина 24.3 см.,  от които  острието с дължина 12,5см. е използван  при извършването на инкриминираното деяние. По същия не са намерени дактилоскопни следи, а установените биологични такива – кръв – произхождат единствено от жертвата / заключение на ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-205/. Последното обстоятелство е обяснимо от мястото на установяването на ножа – в косата на трупа, т.е. на място, където е имало събрана изтекла кръв от нараняванията на жертвата. Липсата на данни за съприкосновение с предмета на трето лице не позволява категоричен извод, че вещта е послужила за извършването на престъплението, още повече, че сходството между характеристиките на ножа и черна дръжка и този с кафява дръжка не позволяват отграничаване на нараняванията, които е възможно да се получат с тях – така заключение на СМЕ и био-трасологична експертиза № 55/2012г. „…Следва да се подчертае, че характеристиките на остриетата на двата представени кухненски ножа са много близки и само по морфологични данни на нараняванията не може да бъде осъществена диференциация, относно възможността част от нараняванията и прорезите да бъдат причинени с едното или другото острие…”. Ето защо и въпреки че и по този нож е установено дъговидно закривяване във върховата част на протежение от 0,7см, а върхът е деформиран с вид на побитост – комплексът от косвени доказателства не води до еднозначния извод, че ножът е оръжие на престъплението.

                Механизмът на извършването на деянието може да бъде изведен отчасти / предвид липсата на преки доказателства/ от заключенията на СМЕ по писмени данни № 82/2011г.  и  на СМЕ и био-трасологична експертиза № 55/2012г.,  като заключението на последната експертиза е по-пълно и обосновано, тъй като експертите са извършили изследванията не само по писмени данни, а съпоставяйки описаните увреждания по тялото на жертвата с обективните находки по дрехите й, нараняванията, пръските кръв на местопрестъплението и веществените доказателства – ножове. Въз основа на последното съдът прие за установен по делото описания по-горе механизъм на деянието, включително местоположението на дееца и жертвата,  с поредността на нанасяне на ударите с нож и ножовете, с които са причинени нараняванията по тялото на Р. със следващата от невъзможността на експертите единствено по морфологичната характеристика на уврежданията по тялото на жертвата, биотрасологичното изследване на дрехите й, морфогенезата на образуване на следите от кръв и тяхното общо съпоставяне с данните от огледа на местопроизшествието да дадат цялостна и хронологично подредена картина на начина на извършване на престъплението. Описаният от експертите механизъм от друга страна, основавайки се изцяло на обективните находки по делото и научното им интерпретиране, е с висока степен на достоверност, тъй като дефинитивно е изключен субективния момент на възприемане и последващо възпроизвеждане на събитията. Той не се оборва от каквото и да било друго събрано по делото доказателство.

            От 3-те протокола за освидетелстване на лица от 17.05.2011г. и съответстващите им заключения на СМЕ №№ 128, 129 и 130/2011г. по делото е установено липсата на травматични увреди на св. К.К. и наличие на такива по ръцете на подс. А.А. и св. С.К., като медицинска интерпретация на порезните рани на ръцете на подс. А. е дадена в заключението на СМЕ и био-трасологична експертиза № 55/2012г., според която по дланната повърхност на пети пръст на лява ръка е установена хоризонтално разположена порезна рана. Същата е в резултат на действието на предмет с режещ ръб, какъвто може да бъде и острието на нож и е характерна при нанасяне на удари с прободно порезно оръжие при което е осъществено приплъзване от дръжката към острието на държащата го ръка (благоприятстващ фактор е зацапването с кръв в процеса на нанасяне на ударите, която поради визкозитета си дава резултатен плъзгащ ефект) при държано оръжие с острие излизащо откъм дланната повърхност на пети пръст при свита длан. Това най-често се наблюдава при т. нар. „замахващи" удари. Едновременно с това по дланната повърхност на дясната ръка на подс. А. е установена хоризонтално разположена линейна рана, както и такава по дланната повърхност на втори пръст на същата ръка във върховата фаланга. Тези наранявания също могат да възникнат и добре кореспондират да са получени при приплъзване на острие на прободно-порезно оръжие при захват на дръжката, осъществяващ излизане на острието между конфигурацията на дланта и първи и втори пръсти, осъществяващи захвата при т.нар. „мушкащи" удари. Едновременното наличие на хоризонтално разположени рани по дясната длан и крайната (върховата) фаланга на втори пръст на същата ръка в теоретичен и практически аспекти, насочва към обсъждането същите да са възникнали най-вероятно едномоментно, което може да се осъществи при околовръстен, концентричен захват на дръжката на оръжието която е с по-малък диаметър при което се осъществява гореописания механизъм - едновременно контактуване на дланта и върховата част на втори пръст с режещата част на острието при приплъзване на едноостро прободно порезно оръжие. Подобен елемент не се установява по повърхността на дланта на лявата ръка, от което следва извод за най-вероятна осъществена смяна на оръжията и нанасяне на ударите с двете ръце от подс. А.А..

            Въз основа на заключенията на дактилоскопните, биологичните и СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК анализ експертизи съдът прие за несъмнено установени по делото обстоятелствата, че подс. Антонов и подс. М. на инкриминираната дата са били в жилището на жертвата / което обстоятелство се подкрепя в пълна степен и от свидетелските показания на св. К., св. Иво Н., св.  Е.Н. и св. Г.К./, както и че по изследваните предмети е установен биологичен материал, неговото естество / кръв, косми/ и от кои лица произхожда, т.е. кои лица са имали досег с конкретния предмет.

От заключението на комисионната СМЕ се установи актуалния здравословния статус на подс. А..

            От показанията на св. К., които не противостоят на друго събрано по делото доказателства, съдът прие за установено, че сутринта на инкриминираната дата жертвата е била облечена с дрехи, различни от тези, с които е намерен трупа й, а с оглед на установените по дрехите по трупа  прорези от предмети с  остър връх и режещ ръб - и с които е била облечена към момента на смъртта й. Така св. К. сочи, че сутринта на 13.05.2011г. С.Р. е била облечена със светло синя блуза и обута със сиво долнище на анцуг, които дрехи се различават от тези, с които е намерен трупа, поради което съдът прие, че във времевия период от сутринта до часа на посегателството, жертвата се е преоблякла с дрехите, с които е намерен трупът й. Също от показанията на св. Костово, които са единственият информационен източник за този факт, съдът прие за установено облеклото на подс.Я.М. на сутринта на инкриминираната дата - тъмен на цвят анцуг с кантове  и блуза с неустановен по делото цвят, като е имала и горнище на анцуг, което не е облякла, а е държала в ръце.

Обстоятелството, че подс. А. и подс. М. са били вменяеми въпреки непълнолетието им, съдът прие за установено въз основа на заключението на КСППЕ, касаещо освидетелстването им.

Фактът на не обремененото съдебно минало двамата подсъдими се установява от приложените по делото свидетелства за съдимост.

Съдът прие въз основа на свидетелските показания недобрите характеристични данни на подс. А. – така св. Б.П. „..той ме рекетираше…”, св. К. „…като характер е доста сприхав и доста лъже…”.

            От съвпадащите показания на св. К. и св. К. съдът прие за установено по делото поведението на подс. А. на обяд на инкриминираната дата, след като двамата го изчакали в двора на 56-то СОУ. Напълно последователно и еднопосочно двамата свидетели възпроизвеждат уплашеното и притеснено състояние на подс. А., кървящите рани по ръцете му и кръвта по дрехите му, направеното от него признание, че е убил С.Р., както и последващите действия по укриване на дрехите на жертвата и оръжията на престъплението, а след това измиването на раните и преобличането му с предоставени от св. К. нови дрехи, като показанията им в отделните си части  се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал – протоколът за следствен експеримент и извършения оглед на трафопоста с иззетите при него предмети, както и протоколът за освидетелстването на подс. А.. В тази част показанията на двамата свидетели съдът прецени като достоверни както въз основа на житейската им логичност и правдивост, така и поради съответствието им с останалия по делото доказателствен материал. Показанията на св. К. в частта, описваща съвместното с подс. А. ***, заканите на подсъдимия към свидетеля да не го издаде на правоохранителните органи и „почерпката” със сумата от 7 лв., отнети от жилището на жертвата, също се установена от разказа на св. К., на които не противоречи друго събрано по делото доказателство.

Несъществено противоречие между показанията на св. К. и св. К. е налице относно дрехите на подс. А. преди преобличането му в блока на св. К., т.е. с тези, с които е бил в дома на жертвата. Според св. К. подс. А. е бил облечен със суичър и  дънки / показания от 18.05.2011г./, като в о.с.з., проведено на 23.04.2012г. конкретизира, че дънките са били черни на цвят, имал шушляково яке, под което – и тениска с неясен цвят,  и обут със сини обувки. Св. К.  при разпита си на д.п. посочва, че подс. А. е било облечен в тъмносив сиучър, сини дънки и сиви обувки, а в хода на съдебното следствие /разпит от 24.04.2012г./ посочва, че подс. А. е бил облечен с дънки, сиви обувки, тъмен суичър и пуловер. Съобразявайки последователността на св. К. относно описанието на дрехите на подс. А., съдът прецени показанията му за достоверни и  ги цени относно това обстоятелство.

От показанията на св. Б П., подкрепящи се от свидетелстването на К. и на П. се установи по делото естеството на отношенията между подсъдимия и св. К., като св.П. дава информация и относно взаимоотношенията между двамата подсъдими, както и фактът на узнаване на А. именно от М. за наличието на златни накити у дома на С.Р.. Свидетелстването на П. за тези обстоятелства не се оборва от каквото и да било друго доказателство, напротив – намира опора и в други гласни доказателства, поради което и съдът цени в цялост неговите показания.

Относно обстоятелствата, за които съдът констатира съществени противоречия в доказателствените средства:

                На първо място относно поведението на подс. А. и св.К. сутринта на инкриминираната дата  и присъствието на подс. М. в жилището на жертвата, св. К. при трите си разпита в хода на наказателното производство излага различни версии за случилото се. Така при разпита на К., проведен на 17.05.2011г., същият свидетелства, че около 10.30ч. на 13.05.2011г. двамата с подс. А. отишли  в жилището на С. Р., която отворила входната врата на апартамента, оставяйки заключена металната решетка, като  по време на разговора между подс. А. и жертвата дошла подс. Я. М., на която  Р. осигурила достъп до вътрешността на жилището, а двамата с подс. А. излезли пред блока, където подсъдимият му споделил, че „…се е договорил с момичето което слезе от асансьора ,че тя ще му помогне да вземат златото и ще делят след това 50 на 50 от печалбата…”; след около 10 минути подс. М. излязла от входа, провела кратък разговор с подс. А. и си тръгнала, а двамата се качили повторно до апартамента на Р., където „….решетката на вратата беше отключена и той я отвори, но дървената врата беше затворена…”, подсъдимият позвънил и Р. отворила вратата. Отново провели разговор, при който Р. се запознала със св.К., а той седнал на стълбището; свидетелят видял, че подсъдимият А. бърка в джоба си, където държал сгъваемия си нож и веднага тръгнал по стълбите надолу, където изчакал подс. А. пред блока около 20 минути, след което му се обадил по телефона, като подс. А. му казал да го изчака отпред. След около 2-3 минути подс.А. слязъл и двамата отишли зад блока, където пушили  и пак се качили при жилището на Р., където „….решетката отново не беше заключена и дървената врата пак беше затворена…”. След това подс. А. „….отново позвъни на звънеца, вратата се отвори и момичето се показа. Т. бутна вратата и тя се отвори широко и се видяхме С. и нейната приятелка която с беше тръгнала преди това.След това Т. влезе в едно помещение,  където беше С. и другото момиче . Аз седях на прага на вратата и видях,  че Т. замахва с ножа, който държеше в дясната ръка. Удари я с ножа във врата ,тогава тя тръгна да пада и видях как Т. започна да я ръга с ножа в корема, С. правеше опити да вика, но той й затисна устата с ръка, тогава аз си закрих очите и се обърнах. Преди да се обърна  видях, че момичето,  което беше  при С. държеше  един кухненски нож, на който острието беше изкривено с формата на дъга. Видях,че по лицето и блузата на момичето имаше кръв. Тогава вече бях много уплашен и казах на Т. да си тръгваме, но той се забави. Аз вече бях извън апартамента на площадката. Тогава Т. ми каза да се обадя на един наш общ приятел М.. Докато слизах по стълбите звъннах на М. и му казах ,че Т. се е нарязал да донесе дрехи и много вода, за да се измие. След около половин минута Т. и момичето тичаха по стълбите. Слязоха пред входа и момичето си тръгна, а ние с Т. отидохме да вземем водата и дрехите от М.. М. трябваше да донесе дрехите и водата зад блока където бяхме седели преди това. М. дойде донесе дрехите и водата и влязохме в един вход където Т. се изми и се преоблече….”.

            В разпита си по реда на чл.223 от НПК, проведен на 18.05.2011г., св. К. описва различни обстоятелства: двамата с подс. А. отишли в дома на Р., която отворила само входната врата, но не и металната решетка и двамата с подсъдимия разговаряли, като след около 15 минути дошла подс. М., която влязла в дома на Р., а К. и непосредствено след него подс.А. слезли пред блока. Там изпушили по една цигара, след което от входа излязла подс.М., на която подс.А. предложил „слушай сега, ще се качиш уж ти се пика аз ще вляза с тебе и ще я убия”, на което предложение подс.М. отговорила „…ти луд ли си, за това ли си тука гадино мръсна”, след което си тръгнала въпреки предложението на А. „айде върни се,   ще го направим и ще делим 50 на 50". Св. К. и подс. А. отново се качили пред жилището на Р., където металната решетка била отключена, но входната врата – не и подс. А. позвънил, а Р. отворила вратата. Започнали да разговарят, Р. се запознала със свидетеля, който като видял, че подс.А. бърка в джоба си, където държал нож, казал, че ще го чака долу и веднага слязъл пред входа. След около 20 минути се обадил по телефона на подс.А. и му казал да слиза, подсъдимият потвърдил и след 2-3 минути отишъл при свидетеля и му споделил, че „ами не можа да стане това, тя не ме пуска да вляза вътре". Двамата отишли зад блока, където изпушили по една цигара, след което подс. А. казал „връщаме се обратно", което и направили. Отново само входната врата на жилището била заключена и подс. А. позвънил, след което Р. отворила вратата. Като се обърнал с гръб към св. К. последният видял от джоба му да стърчи острието на отворения нож и „…Тръгнах да слизам по стълбите и виждам обаче как той я бутна на вътре и затвори вратата, чу се едно викане отвътре и нищо повече…”. Св.К. чакал 10 минути пред входа, при което позвънил двукратно от телефона си на този на подс. А., но той не приемал обажданията му, а след това изключил телефона си. Тогава св. К. позвънил на св. К. и му предложил да изчакат заедно подс. А., който се съгласил и двамата до оградата на близкото училище започнали да чакат подс. А. който се забавил около 1 час.

В хода на съдебното следствие, при разпита си в о.с.з., проведено на 23.04.2012г., св. К. заявява, че заедно с подс. А. отишли в дома на Р., когато се запознал с нея; подсъдимият и жертвата разговаряли, а свидетелят слязъл пред входа, защото му станала скучно и тогава видял подс. М., която влязла в блока. След около 10-15 минути двамата подсъдими излезли заедно, като подс. А. предложил на М. „Айде да ходим горе да я оберем тая”, но тя отказала и си тръгнала. Тогава подсъдимият и свидетелят отишли зад блока при училището, откъдето подс. А. позвънил от телефона на К. на св. К., който дошъл при тях. След около 10-15 минути подс. А. заявил, че „Аз ще отида да взема златото” и се насочил към дома на жертвата, а двамата свидетели останали да го чакат. След около 10 минути св.К. му позвънил двукратно по мобилния телефон, но и двата пъти подс. А. не приемал обажданията, а след това изключил мобилния си телефон.

Св. К. в хода на д.п. /разпит от 18.05.2011г. по реда на чл.223 от НПК / заявява, че на инкриминираната дата чрез приятелката му Павлина Алексиева / тя се обадила/ осъществил връзка с подс. А. и от нея разбрал, че А. е пред блока му, като с подсъдимия имал уговорка да се видят, за да му донесе „нещо златно”. Св. К. слязъл и възприел подсъдимият и св. К.. Подс. А. обяснил на св. К., че двамата със св. К. ще отидат да вземат злато / 2-3 килограма/ и да ги изчака, на което К. се съгласил и отишъл при негов съсед. След около 10-15 минути след като се разделили, му позвънил св. К. и го повикал да дойде при училището, на което св.К. се отзовал. Двамата пак се срещнали, като св. К. споделил със св. К., е ударил С.Р., след което подс. А. влязъл в жилището „…Каза, че А. е останал в апартамента да вземе златото, но не каза в кой точно апартамент. К. каза, че са отишли там, позвънили на звънеца и някакво момиче отворило. К. я ударил веднъж. А. я изблъскал на страни и влязъл в апартамента при момичето…”. Двамата чакали от около 11.00ч. до около 12.00ч. подс. А., като през това време св. К. се опитвал да се свърже с него по мобилния телефон, но отначало подсъдимият не приемал разговорите, а след това го изключил.

В хода на съдебното следствие св. К. / разпит от 24.04.2012г./ заявява, че преди обед / около 10.30ч. -11.00ч./ се обадил на подс.А., който му казал, че е пред блока му. Той слязъл от дома си и се срещнал със св.К. и подс. А.,  който му казал, че „по-късно се  очертава да вземе” злато. След това се прибрал, като преди това св.К. му „кликнал”, за да запише номера му  и се разбрали да му сигнализират, когато „са готови”. След това св.К. му „кликнал”, св. К. слязъл в училищния двор и възприел само св.К., който му казал, че подс. А. е отишъл да вземе злато – „…К. каза, че А. е отишъл да вземе накити. Каза ми, че А. е влязъл някъде и едва ли не е изгонил К. след това…”. След около 1 час при тях дошъл и подс. А..

За да изгради фактическите си изводи относно поведението на подс. А. и св. К. на инкриминираната дата и продължителността на присъствието на подс. М. в жилището на С. Р., съдът отчете /както бе посочено по-горе в изложението/ от една страна възможната заинтересуваност на св. К., изводима близките приятелски отношения между него и подс. А.; от друга – показанията му не могат да бъдат преценени като безпристрастни с оглед съществуващите по делото данни за  участието му в престъпление, т.е. в случай на тяхна евентуална неистинност свидетелят К. не носи наказателна отговорност, тъй като отговорността му би отпаднала на основание чл.292, ал.1, т.1 от НК;  от трета страна - фактът, че между св. К. и подс. М. не съществуват каквито и да било взаимоотношения, поради което излагането на уличаващи я обстоятелства не било проява на предубеденост; от четвърта страна – несъмнено установената по делото липса на връзка на св. К. с инкриминираното деяние, както и не особено близките отношения с подс. А. и липсата на такива със св. К. правят свидетелят незаинтересуван при  описанието на предхождащите деянието събития; от пета страна – подкрепеността на гласните доказателства други събрани по делото доказателства. При извършването на така посочената комплексна преценка на свидетелските показания на св. К. и св. К., съдът прие за достоверни и правдиви в по-голямата си част показанията св. К., депозирани по реда на чл. 223 от НПК на 18.05.2011г., приемайки че същите най-пълно съответстват както на изнесената от св. К. информация, така и се подкрепят от независимите свидетелски показания на съседите на жертвата – св. К., който сочи, че около 10.00ч. е възприел двама младежи да разговарят със С.Р. на стълбищната площадка пред дома й, като металната решетка била затворена, а входната врата – отворена и разговорът се провеждал през решетката, така и най-вече на показанията на св. Е.Н., която е категорична, че в 11.45ч. е възприела разговор между жертвата и едно момче пред вратата на апартамента. Така описаното от св. Караждов и св.Н. развитие във времето на случилото се съответства на темпоралните параметри, разказани от св.К., свързани с посещенията на подсъдимия А. в дома на жертвата и не влиза в съществено противоречие с заявеното от св. К. и най-вече  - с обективните находки / по скоро липсата на такива/ по делото, свързани с освидетелстването на св. К., извършено на 17.05.2011г., при което травматични увреждания по тялото му не са установени.  

Съдът, въз основа на показанията на св. К. от 18.05.2011г. и тези, дадени в хода на съдебното следствие, прие за установено по делото, че подс. М. е напуснала дома на жертвата около 11.00ч. на 13.05.2011г. и след това не се е връщала, като не кредитира показанията на св. К. от 17.05.2011г., в които той сочи, че след първоначалното напускане на жилището на Р. я е възприел отново там с нож в ръката. Освен че показанията му в тази част са изолирани и свидетелят категорично в хода на съдебното следствие и индиректно при разпита му по реда на чл.223 от НПК се отрече от тях, следва да се съобрази обстоятелството, че показанията на К. са дадени непосредствено след задържането му / с заповед за полицейско задържане от 17.05.2011г. в 21.30ч. /, като разпитът е проведен нощно време / за периода от 00.40ч. до 02.00ч./ без участие на родител и/или психолог, които обстоятелства правят възможно описаното в хода на съдебното следствие от самия свидетел негово състояние на  шок и паника при провеждането на разпита от посочената дата – „…Тогава не знаех какво говоря, точно в този момент бях много паникьосан, че не помня нищо, нищо не помня. Не зная какво съм говорил, бях много шокиран. Както дойдоха да ме приберат от вкъщи и много се паникьосах. Не знаех какво става. Т.е. това което ми прочетохте не отговаря на спомените ми. Нищо не е вярно, почти нищо не е вярно….”, неминуемо рефлектиращо върху достоверността на първоначално изнесената от него информация.  Основният аргумент съдът да приеме недостоверността на уличаващата подс.М. информация при разпита от 17.05.2011г. на св. К. е фактът, че същият последователно в д.п. и съдебното производство изнася неблагоприятни данни / проверени и чрез други доказателствени източници/ за съпричастността на подс.А. към инкриминираното деяние, с когото има приятелски отношения, поради което липсват основания от лично естество и извън установяването на обективната истина по делото свидетелят К. да не уличи и подс.М., с която не се намира в приятелски отношения, ако действително е възприел такива уличаващи я факти.

Действително в хода на съдебното следствие, чрез показанията на брата на подс. М. – св. М.М., живеещата с него на семейни начала св. С.И. и приятелката на подсъдимата св. М.С. защитата на подс. М. се опита да изгради алиби на последната на инкриминираната дата и час, но гласните доказателствени средства поради заинтересуваността на източниците на интересуваща делото информация и своята противоречивост и нелогичност не убедиха съдебния състав, че подсъдимата около 12.00ч. на 13.05.2011г. се е намирала в Южния парк в гр.С.. Така св. И. сочи, че на обяд /около 12.00ч./ на 13.05.2011г. се е видяла с подс. М. „на кафе” в Южния парк, като с нея е била и майката на подсъдимата Ц., която й помагала в отглеждането на детето й /родено на 11.011.2011г./, докато св. М. заявява, че към инкриминираната дата майка му Ц. е била на работа на Кооперативния пазар в ж.к. „Л.” в гр.С.,  а св. С. не може конкретно да възпроизведе събития от инкриминираната дата, но си спомня, че преди задържането на М. заедно с нейната майка са отишли при нея на работното й място – също на  Кооперативния пазар в ж.к. „Л.” в гр.С., където пили кафе. С оглед обаче принципът за разпределение на доказателствената тежест в процеса / чл. 103 от НПК/ неубедителността на защитната теза на подс. М. не може да рефлектира върху доказаността на повдигнатото спрямо нея обвинение.

На следващо място съдът констатира съществено противоречие между показанията на св. К. от д.п. и тези, дадени в хода на съдебното следствие и показанията на св. П. от д.п. и тези, депозирани в хода на съдебното следствие относно обстоятелството дали подс. А. е отнел и съответно предал на св. К. златни накити от дома на жертвата или не. Така в хода на д.п. св. К. сочи, че подс. А. при преобличането му в блока на свидетеля, ме е дал златни украшения, взети от дома на жертвата – „…Даде ми една гривна, не много голяма, плетка картие и две обички, които бяха мънички, не ги помня как бяха като цяло. Той каза, че златото е явно от момичето…”, което обстоятелство обективно се подкрепя от изнесената също на д.п. информация от св. В. П. „ ….с М. се видяхме на 13.05.2011г. около 17.00 ч. в двора на 56-то училище в ж.к. Л. - 8. Той ми каза по-късно да му звънна по телефона, за да се видим и да ми даде златен синджир…”, както и на заявеното родителите на С.Р.,  че от семейното жилище липсват точно такива златни украшения – така св. Х. „….След посегателството липсваше синджира, който беше с кафяво камъче и златна облицовка, един чифт обици липсваха, които тя си носеше на ушите и една гривна. Нямаше я гривната….Тази кутийка, която е във формата на сърце, в която се съхраняваха златните накити я намерихме и от нея липсваха тези накити. Преди това бяха там. Останалите бяха в кутията. Не всичко от кутията беше взето. Може би тези накити, за които говоря са били върху нея, говоря за накитите, които липсват….”   и св. Т. „…Аз влязох в жилището чак на 9-тия ден след смъртта на С.. След като влязох в жилището кутийка беше на масата в хола, където спеше С.. Направи ми впечатление, че липсваха само едни обеци, колие някакво тънко и една гривна. Тези неща ги нямаше….”. Въпреки че св. К. и св. П. не потвърдиха заявената в д.п. информация при разпитите си в хода на съдебното следствие, а напротив – я отрекоха, съдът прие за достоверни показанията им, дадени в хода на д.п. , тъй като съобщеното от тях съответства на разказа на св. Х. и св.Т. и хронологично и житейски достоверно обяснява липсата на златните накити от техния дом.

В заключение съдът цени в тяхната цялост приетите по делото заключения на дактилоскопни, биологични, СМЕ, КСППЕ и по метода на ДНК анализ, веществените доказателства и писмените доказателства по делото, приемайки, че същите допълват и подкрепят установените от гласните доказателства факти, включени в предмета на делото. Свидетелските показания, депозирани по делото, с изключение на посочените по-горе части в показанията на св. К., К. и П., също се възприемат от съда като достоверни и способстващи за разкриването на обективната истина.

Въз основа на този анализ на доказателствената съвкупност по делото съдът прие за установено по категоричен и несъмнен начин, че на инкриминираната дата около 12.00ч. подсъдимият А.А.  е умъртвил С. Р.,т.е. авторството на деянието от страна на подс. А..

По настоящото дело не се събраха преки доказателства относно авторството на деянието от подс. А. – т.е. такива, установяващи пряко извършването на деянието от страна на подсъдимия, но според преценката на съда събраните по делото многобройни  косвени доказателства водят до несъмнения и категоричен извод за участието му в убийството на С. Р..

На първо място от показанията на св. К. и св. К. се установи наличието на мотив у подс. А. за извършването на престъплението, а именно -  свързан с желанието за отнемане на златни накити от дома на пострадалата.

На второ място от заключението на дактилоскопната експертиза № 302/Д- 2011, от заключението на описаните ДНК експертизите на веществени доказателства  и показанията на св. К. се установи присъствието на подс. А. на инкриминираните място и време.

На трето място от показанията на родителите на жертвата се установи, че на инкриминираната дата Р. не е имала наранявания; местоположението на нараняванията и констатираните „защитни” такива в СМЕ по писмени данни и СМЕ и био-трасологична категорично изключват възможността нараняванията да са причинени от самата  жертва.

На четвърто място от показанията на св. К. се установи наличието у подс. А. преди извършването на деянието на едно от оръжията на престъплението – сгъваем нож от черен метал с надписи на острието „Сolumbia” и „USA saber”.

На пето място  от заключенията на СМЕ и био-трасологична експертиза и на ДНК анализ на веществени доказателства се установи, че смъртта на С.Р. е извършена чрез нанасянето на наранявания с ножове, по които е открита кръв от жертвата и подс. А..

На шесто място от освидетелстването на подс. А. и заключенията на СМЕ на подс. А., по писмени данни  и на СМЕ и био-трасологична експертиза, както и от показанията на св. К. и св. К.  се установяват травматични увреждания по двете ръце на подс. А., които са характерни при нанасяне на удари с прободно порезно оръжие и кореспондират при извършването на „замахващи удари” / за раните по лявата ръка/ и съответно „мушкащи удари” / за нараняванията по дясната ръка/.

На седмо място от показанията на св. К. и св. К. се установява,  че преди отиването на подс. А. в дома на жертвата по ръцете му не е имало кървящи рани.

Съпоставката между обстоятелствата по т.5,т.6 и по т.7 води до единствено възможният извод, че ножовете са използвани като оръжие на престъплението, а кръвта по тях е от раните на жертвата и тези на дееца, получени при нанасянето на тези на жертвата.

На осмо място от показанията на св. К. и св. К. се установява извънпроцесуалното признание на подс. А., че е убил С. Р.; както и опитът му да укрие средствата за извършване на престъплението и дрехи на убитата, т.е. да заличи следите от извършеното престъпление.

На девето място от показанията на св. К., св. К.  и  св. П. се установи, че подс. А. е взел от дома на жертвата сумата от 7лв. и златни накити, с които се е разпоредил като със свои.

Така посочените косвени доказателства съгласно константната практика на ВКС са от такова естество, че да послужат като основание за постановяване на осъдителна присъда, тъй като изключват друг възможен извод освен възприетия от съда, а именно, че подс. А. с описаните ножове е причинил уврежданията на жертвата, вследствие от които е настъпила смъртта й поради остра кръвозагуба. На първо място уликите са няколко, а не една. На следващо място направените въз основа на тях изводи са единствено възможните. Всяко косвено доказателство е свързано с основния факт на делото и е от такова естество, че обсъдено във връзка с всички останали,  съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят категорични изводи относно основния факт. Поради изложените съображения и доводите на защитниците на подсъдимия А. за недоказаност на обвинението не са основателни, а съдът прие за категорично установено, че подсъдимият А. е автор на инкриминираното деяние.

Въз основа на този анализ на доказателствената съвкупност по делото съдът прие, че авторството на подс. М. в извършване на инкриминираното деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Единственото доказателство, изводимо от показанията на св. К. и заключенията на дактилоскопната и на ДНК анализ на веществени доказателства / последните две  установили дактилоскопен отпечатък от подс. М. от метална решетка на жилището на жертвата  от външната страна и биологичен материал върху изследваната угарка от цигара с бял филтър, открита в жилището на жертвата в порцеланова чиния върху масата в хола/ , е присъствието на подс. М. на мястото на престъплението и то, както по-горе съдът прие, в момент, предшестващ извършването на деянието. Присъствието на подс. М. на мястото на престъплението /дори и по време на извършване на престъпление/ води до единствен извод за наличие на възможност тя да е осъществила деянието, но не изключва и други версии – да си е тръгнала преди това, да не е взела участие по различни причини в процеса на умъртвяване и т.н. Освен че уликата е една, фактът на присъствието на подс. М. в жилището на жертвата не води до еднозначен извод за авторството на престъплението, като конкретният механизъм на деянието и обективните находки по ръцете на другия деец / и налагащите се изводи от тях за смяна на оръжията и нанасяне на ударите с двете ръце от подс. А. А./ не изключват възможността убийството да е извършено от едно лице.

 

При така установените факти съдът приема следното от

 

ПРАВНА СТРАНА:

 

І. по отношение на подс. А.А.:

Подсъдимият А.В.А. е осъществил състава на престъпление по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 вр. чл.115 вр. чл. 63, ал.2, т.1 от НК от обективна и субективна страна.

На първо място, подсъдимият А. е годен субект на наказателна отговорност. Същият е бил непълнолетен към момента на извършване на престъплението, но не е страдал от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и както тогава така и понастоящем е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От обективна страна на инкриминираната дата – 13.05.2011г. – подсъдимият е причинил смъртта на С. Г. Р. с ЕГН **********.

Подсъдимият А. е осъществил изпълнителното деяние „умъртвил” спрямо С.Р.  чрез нанасяне на удари с нож /44 на брой/ в областта на лицето, шията, главата, корема, гърба и горните крайници на Р. причинили й 44  порезни и прободно порезни рани по лицето, шията, главата, корема, гърба и горните крайници, с проникване в устната, гръдната и коремната кухина /подробно посочени по-горе/, довели до развитието на масивна остра кръвозагуба, в резултат на което е настъпила смъртта на С.Р.. Налице е пряка причинно следствена връзка между осъщественото от подсъдимия действие и настъпилия вредоносен резултат. Подсъдимият е изпълнил докрай изпълнителното деяние като е нанесъл  смъртоносни по вид наранявания на жертвата и като неизбежно следствие от него са настъпили   общественоопасните последици, предвидени в закона

Обективно настъпилият резултат, засягащ живота на пострадалия, не е единствения критерий, който да детерминира наказателната отговорност на дееца, като от значение са и обстоятелствата, свързани с механизма /картината/ на престъплението и обективираното поведение на дееца във връзка с извършеното посегателство. Комплексният анализ на посочените обстоятелства води до еднозначен извод, че посегателството е било насочено именно към живота на С.Р., а не към засягане на здравето й. В настоящия случай подс. А. чрез използването на прободно порезни оръжия - ножове, годни да причинят смърт е нанесъл многобройни порезни и прободно-порезни наранявания именно с техните  метални части – връх и острие, с интензитет и сила, в състояние  да доведат до нарушаване целостта на тялото на жертвата и съответно до масивна остра кръвозагуба и без каквато и да било грешка в предмета или причинния процес на посегателството. Така описаният установен по делото механизъм на деянието и в частност оръдието на престъплението, броя и силата на ударите, тяхната насоченост и въобще целенасочеността на нападението, сочат на несъмнена установеност за осъществено въздействие на подс.А. срещу живота на пострадалата С. Р., а не срещу нейното здраве.

Налице е квалифициращият деянието признак, визиран в чл. чл.116,ал.1,т.6,пр.2 от НК  - деецът  е извършил деянието по особено мъчителен начин за пострадалия. От доказателствата по делото се установи, че смъртта на Р. не е настъпила мигновено или в много кратък период от време, а темпът й е бил с по-протрахиран характер, като през този период тя е могла да извършва активни действия, но със сравнително бързо затихваща интензивност в хода на развитие на кръвозагубата. През този период и при липсата на въздействие на алкохол, други упойващи вещества, наркотици и лекарствени средства, Р. е имала нормално корово възприятие на силно изразения болков синдром, както и възможността да осъзнае и емоционално да преработи обстановката в която е поставена със следващите от това преживявания на ужас, обреченост и безпомощност.

В хода на съдебното следствие от събраните по делото доказателства се установи също, че убийството е извършено и с особена жестокост, произтичаща от проявената от дееца упоритост, следваща от множеството наранявания и тяхната групираност, като стереотипността на нанесените удари и тяхната резултантна морфологична преценка, сочи за проявено безчовечно отношение на дееца при причиняването на смъртта  на С.Р. с оглед начина на извършването на деянието, а и предвид съществуващите взаимоотношения между деец и жертва на познанство и доверие. Липсата на съответно повдигнато обвинение спрямо подс. А. за квалифициращото обстоятелство по чл. 116,ал.1,т.6,пр.3 от НК прави недопустимо неговото осъждане по посочения престъпен състав, като така установената особеност на деянието, а оттам и на дееца съдът отчете единствено при определянето на наказанието.

 

            От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обективните условия на деянието, а именно общественоопасния му характер - знаел е, че то е от естество да отнеме живота на друго лице и отражението му върху действителността (общественоопасните последици), с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Налице е и волевият момент - подсъдимият е искал, пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от конкретен вид.  Съдът намира, че във волеви аспект деецът пряко е целял настъпването на вредоносния резултат, като в тази връзка съобразява обективно механизма на деянието – броя и групираността на ударите, както и използваните оръжия, от което следва изводът, че смъртта е била неизбежна, и така – с факта на извършването му - е обективирано желанието за причиняването на конкретния вредоносен резултат. Тежестта на уврежданията на починалата С.Р., както и използваната значителна кинетична енергия, необходима за получаване на установените закривявания на оръжията на престъплението сочи, че същите са били причинени от удари, отличаващи се с чувствителен интензитет на силата, с която са нанесени. Заради това, както и поради факта, че ударите са били нанесени с оръжие, годно да причини сериозни, включително и смъртоносни, наранявания, съдът намира за несъмнено установено, че деянието на подсъдимия разкрива пряката насоченост на умисъла, с който е осъществено. В съзнанието на дееца са съществували и представи, че смъртта на Р. не е настъпила веднага или в кратък период, а с по-забавен темп, през които същата е била в съзнание и  както е изпитвала значителни болки, така и чувства на ужас и безпомощност.

Предвид изложеното съдът призна подс. А.А. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 вр. чл.115 вр. чл. 63, ал.2, т.1 от НК, като с оглед признаването на подс. М. за невиновна по повдигнатото й обвинение – го призна за невиновен в това да е извършил убийството в съучастие като съизвършител с подс. М. и го оправда по повдигнатото му обвинение за връзката с чл. 20,ал.2 вр. ал.1 от НК.

ІІ. по отношение на подс. Я.М.:

Съдът прие, че обвинението, за което подс. М. е предадена на съд – за извършено от нея престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал.2, т.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК – че на инкриминираната дата и място, като непълнолетна и в условията на съизвършителство с подс. А. умишлено да е умъртвила С.Р. по особено мъчителен начин за убитата  - е недоказано.

Както бе посочено по-горе от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства не се установи, че с поведението си подс. М. е допринесла за настъпването на съставомерния резултат. Несъмнено доказаното по делото нейно присъствие в дома на жертвата в период, непосредствено предшестващ убийството на Р. не може да бъде интерпретирано по начин, че увреждащото телесния интегритет на Р. поведение на подс.   М. е необходимото условие за настъпването на смъртта. Възможно най – утежняващ положението на подс. М. е изводът, че същата е разполагала с възможност да убие жертвата. Единствено възможността за съпричиняване на смъртта на Р. обаче е недостатъчно основание за ангажиране на наказателната й отговорност, тъй като липсват установени конкретни нейни действия или бездействия, стоящи в причинно-следствена връзка с уврежданията на Р. – по установените оръжия на престъплението не са налице биологични следи, произхождащи от подсъдимата, по тялото на подс. М. не са констатирани травматични увреди, които да бъдат свързани с установения механизъм на престъплението, а последният не изключва нараняванията на Р. да бъдат извършени от едно лице / т.е. по делото не са налице данни за т.нар. необходимо съучастие в убийството/; не са налице доказателства подс.М. да е отнела вещи от дома на жертвата.

Освен че по делото не са налице доказателства за съизвършителство в убийството от страна на подс. М., липсват и такива, които да обосноват останалите форми на съучастие в  престъплението от страна на подсъдимата – подбудителство или помагачество.

Гореизложеното налага изводът, че събраният по делото доказателствен материал не подкрепя фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на  обвинителния акт спрямо подс. М. по категоричен и безспорен начин. Не се установи в хода на съдебното следствие авторството на подсъдимата в извършването на изпълнителното деяние  на престъплението убийство, т.е. налице е обосновано съмнение по отношение главния факт по делото – участието на подсъдимата във вмененото й деяние. От събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства не е възможно да бъде направен единствен и категоричен извод, че е осъществен състава на престъпление от привлечената към наказателна отговорност М..

Съвкупната преценка на установените по делото обстоятелства не мотивира настоящия съдебен състав да направи извод за доказаност по изискуемия от чл.303,ал.2 НПК начин на обвинението срещу подс.М. по настоящото дело.

            Предвид недоказаността на обективната страна на престъпния състав престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал.2, т.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК следва да бъде приложени  последиците, визирани в чл.304 от НПК Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство  бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно автора на престъплението и неговите обективни и субективни признаци. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл.303,ал.2 от НПК/, което е гаранция за реализиране правата на обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл.16 от НПК. Несъствомерността на деянието от обективна страна означава, че е невъзможно да са осъществени признаците на състава на престъплението от субективна страна, поради което обсъждането наличието на умисъл у подсъдимата М. е безпредметно.

Предвид изложеното и на основание чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимата Я.М. по повдигнатото й обвинение по  чл.116, ал.1, т.6, пр.2 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал.2, т.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

 

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

 

За извършеното от подсъдимия А. престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал.2, т.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до дванадесет години (след редукцията, предвидена за непълнолетните на наказанието доживотен затвор без замяна, доживотен затвор и лишаване от свобода от петнайсет до двайсет години).

Съдът отчете като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на дееца. Непълнолетието на дееца е отчетено от законодателя, предвидил редуциране на наказанието, така че съдът няма основания да третира същото за смекчаващо обстоятелство. Деецът е бил на възраст, съвсем близка до пълнолетната, поради което младостта му не може да се възприеме за значимо облекчаващо обстоятелство в рамките на законодателната редукция.

Като отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства съдът отчете изключително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, изразена чрез:

-  младата възраст на жертвата С. Р. /19 години/;

- недобрите характеристични данни на дееца;

- мотивът за извършването на престъплението, съществуващите отношения на познанство между деец и жертва и  страданието на последната от заболяване, от които  деецът се е възползвал за осъществяването на посегателството;

  - установеният начин на осъществяване на деянието, отличаващ го с особена жестокост;

- самият механизъм на извършването му, отличаващ се с особена бруталност и явно незачитане на основните ценности на обществото, между които първостепенно значение заема неприкосновеността на човешкия живот, множеството наранявания, нанесени на жертвата. Като изключително жестоко и престъпно упорито се определя поведението на  подсъдимия А., изразено в нанасянето на 44 удари с нож и смяната на ръцете и оръжията, в дома на жертвата и в продължителен период от време. 

В случая невисоката обществена опасност на дееца се противостои на изключително високата степен на обществена опасност на извършеното от него.Съдът в настоящия си състав  акцентира върху обстоятелството, че конкретното деяние  представлява концентриран и темпорално обособен израз на цялостното отношение на подсъдимия към установения ред, обществените порядки и общочовешките ценности. Затова и отдаде определящо значение при индивидуализацията на наказанието на степента на обществена опасност на престъплението и счете, че то следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.

В заключение съдът прие, че следва да определи наказанието при условията на чл. 54 НК и то при превес на отегчаващите наказателната отговорност на дееца обстоятелства, като счете за справедливо и съответстващо на необходимостта от обществен отговор на престъпления от подобен характер налагането на наказание над средния, но под максималния предвиден в закона в размер  - 10 /десет/ години лишаване от свобода. Разрешението за определяне на наказанието в такъв размер бе продиктувано и от съзряната от съдебния състав необходимост върху личността на подсъдимия да се оказва по - интензивно поправително, възпитателно и предупредително въздействие и при зачитане на целите на генералната превенция, съдът намери за невъзможно определянето на наказанието в по-малък размер. Съдът прие, че именно наложеното наказание ще е годно да въздейства предупредително върху останалите членове на обществото, възпирайки ги да извършват подобни престъпни прояви.

При определяне на режима на изтърпяването съдебният състав прие, че подсъдимият следва да понесе наказанието при строг режим в затвор на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

При изпълнението на наказанието лишаване от свобода съдът зачете и приспадна на основание чл.59, ал.1 от НК времето от 17.05.2011г. до влизане на присъдата в сила, през което подсъдимият А. е бил задържан по делото.

 

ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

 

1.по отношение на предявените спрямо подс. А. граждански искове:

Родителите на жертвата – св. М.Х. и св. Г.Т.  са предявили срещу подс. А. граждански искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД всеки от тях за сума от 100 000 лв., представляващи обезщетение за причинените им в резултат на убийството на тяхната дъщеря неимуществени вреди, изразяващи се в преживените  страдания от кончината й.

Гражданската отговорност на подсъдимия спрямо Х. и Т. е ангажирана на основание чл.45 и сл. от ЗЗД, т.е. на плоскостта на непозволеното увреждане. Безспорно деянието, имащо характер на престъпление, е виновно и противоправно извършено.Установено е по категоричен начин и наличието на вредоносен резултат, както и причинната връзка между него и поведението на подсъдимия. Ето защо са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия А.. За определяне на размера на дължимата от подсъдимия обезвредата за причинените на пострадалите Х. и Т. неимуществени вреди, обусловени от смъртта на дъщеря им С. Р. увреди е приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и визирания в нея принцип на справедливост. ВКС изтъква в т.2 на ПП №4/1968 г., че понятието “справедливост” по смисъла  на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а при определянето му следва да изхожда от  конкретните обстоятелства като характерът и начинът на извършване на увреждането, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.  Без съмнение на пострадалите е било и продължава да се причинява страдание и  отрицателни психически изживявания, свързани със загубата на единственото им дете. Те не могат да бъдат остойностени, тъй като поначало нямат паричен еквивалент. Могат обаче да бъдат възмездени по справедливост. Съдът, след като прецени, че С. Р. е била единственото дете на граждански ищци, възможно най-близкото естество на връзката родител – дете, възрастта на жертвата, фактът, че  са живели в едно домакинство със следващите от това особено близки взаимоотношения, намира, че гражданските искове на Х. и Т. следва да бъдат уважени изцяло - за сумите от по 100 000лв. /сто хиляди лева/ за всеки от гражданските ищци. Предвид изричното искане в тази насока на гражданските ищци на всеки от тях следва да бъде присъдена и  законната лихва от датата на увреждането / тъй като тогава делинквентът е изпаднал в забава – чл.84, ал.3 вр. ал.1  от ЗЗД/ до окончателното заплащане на сумата.

2. по отношение на предявените спрямо подс. Я.М. граждански искове:

          Гражданските искове, предявени от родителите на починалата С.Р. в условията на пасивна солидарност спрямо подс. Я.М. са неоснователни. Гражданската отговорност на подсъдимата М. е ангажирана на деликтно основание. По изложените по-горе съображения съдът прие, че подсъдимата не е извършила противоправно деяние, представляващо непозволено увреждане спрямо гражданските ищци, което води до неоснователност на предявените граждански претенции.  Същите следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

 

  ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.189,ал.3 от НПК, подсъдимият А.  бе осъден да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски / като общия им размер бе намален със сумата на разноските, направени за подс. М., които съгласно правилото на чл. 190, ал.1 от НПК следва да останат за сметка на Държавата/ в размер 12 506.87 лв. /дванадесет хиляди петстотин и шест лева и 87 стотинки/, сумата от 8 000 лв. /осем хиляди лева/ - държавна такса върху двата уважени граждански искове и сумата от 10.00 лв. за служебно издаване на 2бр. изпълнителни листове, а на гражданските ищци и частни обвинители Х. и Т.  – суми в размер съответно на 20.00лв. и 100.00 лв., представляваща направени от всеки от тях разноски по делото /адвокатско възнаграждение на упълномощения от тях повереник/.

Мотивиран от горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                             ЧЛЕН – СЪДИЯ: