№ 87158
гр. София, 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
като разгледа докладваното от ТД Частно гражданско дело №
20221110147704 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „С к“ ООД срещу К. Г. Г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит и общи условия към него,
намира следното:
На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението и издава
заповед за изпълнение, освен когато – искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че заявените вземания за неустойка за непредставяне на
обезпечение, такса в размер на 10 % от главницата в случай на забава и разходи за
събиране на вземането поради забава се основават на нищожни клаузи, поради което
заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Съгласно договора, заемателят се задължава да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения: поръчител, отговарящ на изисквания, посочени подробно в
договора, или банкова гаранция. При неизпълнение на задължението да предостави
обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка. Неустойката се заплаща на
равни части от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.
Уговорката в договора, предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчител или банкова гаранция), е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Неустойката излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
1
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира
от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което
води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
Посочената клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след
като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността
от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави
уговорката за дължимостта ѝ нищожна. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността ѝ
се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед
конкретното неизпълнение.
Заявителят претендира също така такса в размер на 10 % от главницата в случай
на забава, която е уговерена в тарифата за таксите на „С к“ ООД, както и заплащането
на разходи в случай на забава. Съдът намира, че посочените клаузи, предвиждаща
задължение за заплащане на такси в случай на забава, са нищожни, тъй като преследват
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй
като срещу тези такса не се дължи никакво поведение, а напротив - изискуемостта на
това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.
Следователно, не става въпрос за никакви такси, защото не се дължат заради
извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузите да
служат за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл.
33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, посочените клаузи са в
колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приемат за
нищожни. Тези наказателни клаузи са в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представляват неустойка, излизаща
извън присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ.
Приетата от съда нищожност на посочените клаузи от договора обуславя
неоснователност на заявлението в частта, с която се претендират сумите, както следва:
388,47 лв., представляваща неустойка при непредставяне на обезпечение, 97,30 лв.,
представляваща неустойка за забава в размер на 10 % от главницата, 82 лв.,
представляваща разноходи в случай на забава, поради което същото подлежи на
отхвърляне в посочените части.
2
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
вх. № 182250/31.08.2022 г. по описа на СРС, в частта, с която се претендират сумите,
както следва: 388,47 лв., представляваща неустойка при непредставяне на обезпечение,
97,30 лв., представляваща неустойка за забава в размер на 10 % от главницата, 82 лв.,
представляваща разноходи в случай на забава, поради което същото подлежи на
отхвърляне в посочените части.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчването на препис с частна жалба, подадена до Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането делото да се докладва за изпълнение на
процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК – предоставяне на възможност на заявителя да
предявя осъдителен иск за вземанията, по отношение на които е отказано издаването
на заповед за изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3