Р Е Ш Е Н И Е
№ 2160
Гр. Перник, 06.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Наташа Динева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05852/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от Н.И.С. срещу Областна дирекция
на МВР – гр. П.осъдителен иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на сумата от 1 430,05 лв. /след допуснато
изменение на иска чрез намаляване на размера му под формата на отказ за сумата
над 1 430,05 лв. до първоначално предявения размер от 1 914 лв. или със сумата
от 483,95 лв. с протоколно определение от 19.12.2019 г./, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г., чрез преизчисляване на нощните часове с коефициент 1,143,
отчетен като извънреден, със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба – 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е служител при ответната ОД
на МВР – гр. П.от 1987 г., заемащ длъжността „***“ в Районно полицейско
управление – гр. Б., имащ статут на
държавен служител. Посочва, че полага труд на смени, съобразно график, утвърден
от началника на районното управление. Счита, че нормалната продължителност на
работното време, приложима към неговото правоотношение, е установена в чл. 187,
ал. 3 ЗМВР. Намира, че работата извън редовното работно време следва да се
компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд. Твърди, че през
процесния период от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г. ищецът С. е положил общо
2 029 часа нощен труд, който, преизчислен с приложимия коефициент от 1.143
възлиза на 2 319 часа. При преизчисляването на тези часове към дневния
труд излиза разлика от 290 часа, които следва да му бъдат допълнително
заплатени от органа по назначението. Посочва, че задължението на ответника
възлиза на сумата от 1 430,05 лв. С тези доводи отправя искане за уважаване на
исковата претенция и за присъждане на сторените разноски. Претендира се и
законна лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ОД на
МВР – гр. П.не е подал писмен отговор. В депозирано по делото допълнително
писмено становище заявява, че намира исковата претенция за неоснователна. Не
оспорва, че през процесния период ищецът е служител в Районно управление – гр. Б.
към ОД на МВР – гр. Перник, на длъжност „***“. Не оспорва, че същият е работил
по график на смени, включващи полагането на нощен труд. Намира, че ответната
Дирекция не е активно легитимирана да отговаря по иска, тъй като
правоотношението с ищеца като държавен служител възниква и се прекратява с акт
на министъра на вътрешните работи. Посочва, че на С. са изплатени реално
дължимите средства за положения извънреден труд съгласно разпоредбата на чл.
179, ал. 1 ЗМВР – с получено допълнително възнаграждение от 0,25 лв. на час.
Излага съображения, че за случая няма нормативна празнота в ЗМВР, налагаща
прилагането по аналогия на други нормативни текстове. В допълнение намира, че
евентуално следва да бъде приложен коефициент 1, а не посочения от ищеца 1,143.
Поради неоснователността на главния иск, следва да се отхвърли и искането за
лихва за забава.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от
приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът Н.И.С. е преназначен
като служител при ответната Областна дирекция на МВР – гр. П.със Заповед № 187/01.04.2015
г. на директора на Дирекцията, считано от 08.04.2015 г. на длъжността „***(ВПА)“
в група „***“ в Районно управление – гр. Б. с основно месечно възнаграждение в
размер от 673 лв.
Не е спорно, че през процесния
период от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г. С. е полагал труд на смени по график,
включително и през нощта, при сумирано изчисляване на
работното време.
С оглед становището на ответника в
отговора на исковата молба с доклада по делото, обективиран в определенето от
02.12.2019 г., горните обстоятелства са отделени като безспорни и ненуждаещи се
от доказване.
За изясняване на делото от
фактическа страна е изслушано и прието заключението по съдебносчетоводната
експертиза. В изводите си вещото лице изяснява, че през процесния период ищецът
е полагал труд в ответната Дирекция на часови работни смени съгласно месечен
график за дежурство, утвърден от началника на районното управление. Работното
време се изчислява сумарно за тримесечен период. Отразено е, че съгласно
протокол за отчитане на отработеното време между 22:00 ч. и 06:00 ч., времето
на разположение и положения труд по време на официални празници в ОД на МВР –
гр. П.през периода 01.10.2016 г. – 01.10.2019 г. Н.С. е отработил общо 1 916 часа.
Изяснено е, че на същия са заплатени общо 1 916 часа за нощен труд по 0,25 лв.
на час, ежемесечно, в общ размер от 479 лв. без преизчисляване на часовете
нощен труд в дневни. Експертизата установява, че при превръщане на изработените
часове нощен труд от 1 916 часа в дневни с коефициент 0,143 се получават общо 274
часа извънреден труд. Дължимото възнаграждение за тези часове, определено на
базата на основното трудово възнаграждение на ищеца през процесния период
/съответно от 01.10.2016 г. до 01.01.2018 г. в размер от 673 лв., от 01.03.2018 г. до 01.01.2019 г. в размер от 809
лв. и от 01.01.2019 г. до 01.10.2019 г. в размер от 890 лв./. възлиза на сумата
от 1 909,25 лв. Вещото лице достига до извод, че неплатените суми за положен от
ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1 430,05 лв.,
формиран след приспадане от общо дължимите от 1 909,05 лв. на платените от 479
лв. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК като
компетентно изготвено, въз основа на материалите по делото и след проверка в
счетоводството на ответника, даващо отговор на всички поставени задачи и същевременно
останало неоспорено от страните.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР.
Възникването
в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване при условията на пълно и главно доказване: 1).
наличието на твърдяното правоотношение с ответника през процесния период; 2). положени
през процесния период в конкретна продължителност часове труд извън редовното
работно време; 3). размера на следващото се допълнително възнаграждение.
При
установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да опровергае
твърденията на ищеца, обуславящи основателността на претенцията му, както и да
установи, че възнаграждението е изплатено.
По делото се установи, че през
процесния период страните са обвързани от действието на служебно
правоотношение, по силата на което ищецът Н.С. е заемал длъжността „***– водач
на полицейски автопатрул“ в Районно управление – гр. Б. при ответната ОД на МВР
– гр. Перник, поради което същият е имал качеството на държавен служител по см.
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Спрямо това правоотношение, конкретно относно
статута на служителя, приложение намират
нормите на ЗМВР – арг. чл. 142, ал. 2 от Закона.
Съдът, съобразявайки разпоредбата на
§ 1 от ДР на КТ, която следва да намери приложение и спрямо процесното служебно
правоотношение, очертаваща субектите, притежаващи качеството работодател, както
и обстоятелството, че в настоящия случай се касае за правна обвързаност между
държавния служител и ОД на МВР – гр. Перник, в чието структурно подразделение
ищецът полага своя труд, макар органът по назначаването му да е друг, намира,
че ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по процесния иск, още
повече, че в случая разполага и със самостоятелна правосубектност /в този
смисъл Решение № 99/03.07.2019 г. по дело № 1876/2018
г. IV г. о. ГК
на ВКС/.
Съдът приема, че в рамките на така
възникналото правоотношение и конкретно през разглеждания период от 01.10.2016 г.
– 01.10.2019 г. Н.С. е изпълнявал задълженията си, произтичащи от заеманата
длъжност „***(ВАП)“ в група „***“, работейки на смени по график, включително и
през нощта, при сумирано изчисляване на
работното време, като съгласно експертното заключение общо положените часове
нощен труд възлизат на 1
916 часа.
Следователно, в полза на С. е
възникнало правото да получи месечното си възнаграждение за положения труд,
което съгласно чл. 176 ЗМВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от Закона
към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд – трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време – арг. чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като същото се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период – ал. 3 от законовия текст, какъвто е и
настоящият случай.
В разпоредбата на чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР
изрично е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение – чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР.
В настоящия случай не спори, че през
исковия период ищецът С. е положил общо 1 916 часа нощен труд, работейки на
смени. Не се спори, а и се установява, че за тези часове от страна на ответната
ОД на МВР – гр. П.му е изплатено допълнително възнаграждение – по 0,25 лв./час
или общо 479 лв.
Основният спорен по делото въпрос е следва
ли се на служителя допълнително възнаграждение за този труд като извънреден
такъв чрез преобразуване на нощните часове в дневни, съответно с какъв
коефициент следва да се осъществи това.
Съгласно разпоредбата на чл. 187,
ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В рамките на исковия период от 01.10.2016
г. – 01.10.2019 г. приложимият поздаконов нормативен акт е Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016
г., в сила от 02.08.2016 г.), с която е отменена действащата преди това Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г., възстановила
действието си с влизане в сила на Решение № 8585 от 11.07.2016 г. по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС
или от 29.07.2016 г.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от
Наредбата е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането
на труд и през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 31 е регламентирано,
че отработеното време в рамките на този часови диапазон се отчита с протокол, с
посочване на лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане
на броя отработени часове. В Наредбата обаче липсва изрична норма, аналогична
на тази на чл. 31, ал. 2 от приложимата в предходен момент Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г., съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22:00 ч. и 06:00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период.
Съдът намира, че при липсата на
такова изрично правило, което да регламентира начина за превръщане на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, изразяващо се в нормативна празнота,
приложение съгласно чл 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове следва да
намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /в сила от 01.07.2007 г./ (НСОРЗ), определяща структурата и организацията на работната
заплата, видовете и минималните
размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне
и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите.
Съгласно посочената разпоредба при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, откъдето следва, че приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
В тази връзка съдът намира за
неоснователни доводите на ответната страна, насочени към оспорване приложението
на разпоредбите на тази Наредба, обосновани с липсата на нормативна празнота и
регламентираното заплащане на нощния труд с 0,25 лв. на час, съответно с
евентуалното прилагане на по-нисък коефициент.
Възприемането на тези съображения би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и които
получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл. чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗДСл и чл. 261 от КТ. Горното
тълкуване е в съответствие и с основния принцип за
равенство и недопускане на дискриминация, установен
в чл. 6 от Конституцията на Република България и в чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи. Същевременно, предвиденото в чл. 179, ал. 2 ЗМВР
определяне на размера на допълнителните
възнаграждения за нощен труд със Заповед на министъра на вътрешните работи и
установеното в т. 1 от Заповед № 8121з-8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи изплащане на възнаграждение на държавните служители за нощен
труд в размер на 0,25 лв. за всеки отработен час в часовете между 22:00 – 06:00
ч., аналогично на нормата на чл. 8 от НСОРЗ, не изключва заплащането на
процесното възнаграждение, дължимо за положен извънреден труд и формирано чрез
преизчисляване на нощните часове в
дневни и съобразяване на продължителността на работния ден, тъй като когато
последната е надвишена се касае за положен вповече труд, който следва да бъде
компенсиран. Следователно, налице са две различни основания за заплащането на
допълнителни възнаграждения.
В настоящия случай по делото се
установи, че на ищеца е изплатена единствено
добавката от 0,25 лв./час или общо през процесния период 479 лв., но не
и полагащото му се възнаграждение за положените общо 274 часа /след
преизчислението/ нощен труд и възлизащо на сумата от 1 909,05 лв., следваща от изводите
на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза
С оглед изложеното и предвид претендирания от
ищеца размер от 1 430,05 лв. съдът намира исковата претенция за доказана по
основание и размер, поради което същата следва да бъде уважена в цялост.
Върху главницата следва да бъде
присъдена и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба – 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски
има само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същия следва да бъде
присъдена сумата от 400 лв. – сторени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, чието заплащане в брой следва от удостовереното в договора за правна
защита и съдействие от 07.10.2019 г., приложен по делото /л. 5/ плащане на
сумата в брой. Ответникът не е възразил срещу претендирания размер по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което съдът не следва да обсъжда последния. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната Дирекция следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Районен съд – П.сумата от 157,20 лв., представляваща разноски
за държавна такса и депозит за вещото лице, съразмерно с уважената част от
исковете. Останалата част от държавната такса /съразмерно с прекратената част/
следва да остане за сметка на бюджета на съда с оглед основанието за
прекратяване – отказ от иска.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Перник, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1
да заплати на Н.И.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, по иска с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр.
чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата от 1 430,05
лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен
труд за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г., получени чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, отчетен
като извънреден и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.10.2019
г. до окончателното
изплащане на вземането, която сума да бъде заплатена по
банкова сметка ***: ***и с IBAN: ***, открита при „***
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – гр. Перник, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1
да заплати на Н.И.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 400 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – гр. Перник, с ЕИК: *********, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1
да заплати по сметка на Районен съд – П.на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
от 157,20 лв., представляваща разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: