Р Е Ш
Е Н И Е
София, 27.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 2100/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск от П.Г.Н., ЕГН **********, чрез адв. Т.Т., съдебен адрес:***. *****, партер,
против Р.Д.Г., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 47 000 евро, представляваща неизпълнено
задължение по Договор за паричен заем, от
25.09.2003 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до
окончателно изплащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 25.09.2003 г. ищцата
и ответника сключили договор за паричен заем пред нотариус Т.К., вписан под №
119 в Регистрите на Нотариалната камара, Район на действие Стара Загора. По
силата на този договор ищцата предоставила в брой на ответника паричен заем от
50 000 евро, които той се задължил да й върне след изтичането на десетгодишен
гратисен период. Ищцата заявява, че уговорката била от началото на 2013 г.
ответникът да започне да й връща заема на части за период от 16 години, като
всеки текущ месец е трябвало да й изплаща погасителна вноска в размер 250 евро.
Ищцата твърди още, че към датата на предявяване на
настоящия иск ответникът не й е върнал никаква част от предоставената му в заем
сума.
В тази връзка е предявил
настоящия иск за заплащане на сумата
47 000 лв., като е уточнила, че посочва за начална дата, от която е
следвало да започне изплащането на дадената в заем сума 01.01.2014 г.
Претендира и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до
окончателното изплащане, и сторените
разноски.
Ищцата е представила писмени доказателства.
По същество поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло със
законните последици, като основателен и доказан. Претендира разноски. Възразява
срещу размера на адвокатското възнаграждение на адвоката – повереник на
ответната страна.
Ответникът Р.Д.Г. оспорва изцяло
предявения иск по основание и размер. Претендира разноски.
На първо място заявява, че не е получавал в заем твърдяната
от ищцата сума, тъй като последната е негова леля и не е имало реално предаване
на пари.
На следващо място твърди, че подписът за заемател върху
договора, приложен към исковата молба, не е негов, поради което счита, че
договорът е нищожен, като привиден, и не поражда правни последици.
Прави възражение за погасяване на иска по давност, като
твърди, че давностният срок е изтекъл на 01.01.2018 г.
Представил е писмени
доказателства. Поискал е ангажиране на гласни такива.
По същество моли съда да отхвърли предявения иск изцяло,
като му присъди разноски по представен списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетите в
хода на делото доказателства се установява, че на 25.09.2003 г. между ищцата и ответника е
сключен Договор а заем, по силата на който П.Н. се е задължила да предостави на
Р.Г. сумата 50 000 евро, която той се е задължил да върне по реда и условията
на договора, а именно: сумата ще бъде дължима след десетгодишен гратисен
период, а издължаването ще започне на 01.01.2013 г. – като за период от 16
години и 8 месеца заемаполучателят ще издължава по 250 евро месечно.
В чл. 2 от договора страните са договорили, че
заемодателката П.Н. ще предостави на Р.Г. на ръка, без да е посочен срок за
това.
Доказателства за предоставяне от страна на ищцата на
сумата по договора в размер 50 000 евро, респ. за получаването й от
ответника, по делото не са представени.
В хода на производството
ответникът оспори представения от ищеца Договор за паричен заем от 25.03.2003
г., на който ищцовата страна базира претенцията си и съдът откри производство
по оспорването й по реда на чл. 193 и сл. ГПК. Във връзка оспорването по искане
на ответника бе назначена съдебно – графологична експертиза със задача да
изследва дали подписът на договора за заемател е положен от ответника Г.. За
целите бе изследвано представеното към исковата молба копие от процесния
договор, след като бе уточнено, че липсва оригинал. Според заключението на
вещото лице, подписът върху Договора за паричен заем от 25.09.2003 г., сключен
между страните, обект на експертизата, е копие на подпис, вероятно положен от Р.Д.Г..
Доказателства
за плащане по този договор от страна на ответника не бяха представени.
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства.
Други
доказателства, релевантни за правния спор, по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума, респ. вещи от същия вид, количество и
качество.
По делото се доказа, че между ищцата и ответника е
сключен договор за заем, по силата на който ищецът му е предоставил в заем сумата
50 000 евро.
В хода на производството, обаче, от страна на ищцата
не бяха представени доказателства досежно факта на предаване на сумата по
договора и съобразно условията в него.
Фактическият
състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството
по иска за връщане на предоставената на заем сума, и те са: 1/ съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума
със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и 2/ реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от
фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за
връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото
той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя. възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици. В този смисъл и пред вид липсата на
доказателства за реално предаване на сумата по договора от заемодателя на заемателя,
обуславяща правен извод за незавършен фактически състав на договора за
заем, съдът приема, че в настоящото
производство не е налице валидно сключен договор за заем.
Липсата на валидно сключен договор за заем
прави исковата претенция изцяло неоснователна, тъй като от процесния договор не
са породени задължения на ответника за връщане на описаната в него сума.
Пред вид изложеното съдът не обсъжда останалите
възражения на ответната страна, включително и тези за изтекла погасителна
давност, и намира, че исковата претенция следва да се отхвърли изцяло така,
както е предявена, като неоснователна.
Що се касае до откритото производство на
основание чл. 193 ГПК за оспорване на Договора за паричен заем от 25.09.2003
г., като неистински, съдът счита, че, с оглед заключението на приетата съдебно
– графологична експертиза, следва да се приеме, че оспорването не е доказано и
това обстоятелство да бъде оповестено в диспозитива на съдебното решение,
съобразно чл. 194, ал. 3 ГПК. Този факт, който, обаче, не обуславя валидността
на самия договор, респ. пораждане на задължания за ответната страна..
С оглед изхода на спора на ответника следва да
бъдат присъдени разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
размер 3 000 лв., съобразно представения списък.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.Н.,
ЕГН **********, чрез адв. Т.Т., съдебен адрес:***. *****, партер, иск против Р.Д.Г.,
ЕГН **********,***, с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, за
заплащане на сумата 47 000 евро, представляваща неизпълнено задължение по Договор
за паричен заем, от 25.09.2003 г.,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателно изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА, на основание чл. 194, ал. 3 ГПК, че оспорването на Договор
за паричен заем, от 25.09.2003 г., сключен между П.Г.Н. и Р.Д.Г., НЕ Е
ДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА П.Г.Н.
да заплати на Р.Д.Г. сторените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер
3 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: