№ 14783
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110129606 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ ***** от 19 декември 2022 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на шести декември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 29606 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
1
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. №112566/03.06.2022г. на
СРС, уточнена с Молба, вх. № 245129/11.11.2022г. на СРС, подадена от Д. В.
И. срещу Д. А. Д..
Ищцата Д. В. И. чрез адв. Н. П. - АК-София, е предявила срещу
ответницата Д. А. Д. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането
на ответницата да заплати на ищцата сумата от 3970,00 лева, представляващи
понесени от нея имуществени вреди в размер на законната лихва за забава,
произтичащи от неоснователно запориране на банкова сметка на ищцата за
сумата от 14687,00 лева за периода от 08.10.2019г. до 02.06.2022г., ведно със
законна лихва от подаването на исковата молба /03.06.2022г./ до
окончателното изплащане на сумата. Ищцата твърди, че ответницата е
инициирала срещу нея съдебен спор във връзка с предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот. По ч.гр.д. № 12665/2019г. на СГС било
допуснато обезпечение на бъдещ иск, като върху сметките на ищцата на
08.10.2019г. бил наложен запор за 29374,00 лева. В крайна сметка решението
на първата инстанция (гр.д. № 14180/2019г. на СГС) било частично отменено
с влязло в сила решение по в.гр.д. № 1422/2021г. на АпС-София, с което
искът за половината от сумата /14687,00 лева/ бил отхвърлен като
неоснователен. Щом искът за тази сума бил неоснователен, то неоснователно
било наложено и обезпечението върху нея. Невъзможността да ползва в
съответния период свободно парите си водело до имуществена вреда за
ищцата, равна на лихвата за забава. При условията на евентуалност се
поддържа, че в този период парите се обезценили поради инфлация и
загубили 17,8% от стойността си, поради което и се предявява евентуален
иск /ако главният иск бъде отхвърлен/ за сумата от 2614,30 лева, ведно със
законната лихва за забава. В насроченото по делото публично съдебно
заседание ищцата не се явява, като се представлява от адв. П., който
поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Ответницата Д. В. И. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не се е възползвала
от правото си да подаде отговор на исковата молба. В насроченото по делото
публично съдебно заседание същата не се явява, като се представлява от адв.
М. А. - АК-София, който оспорва предявените искове, включително в хода на
устните състезания. Допълнителни съображения излага в подадена по реда на
чл. 149, ал. 3 ГПК Молба, вх. № 274822/09.12.2022г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба
и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Неоснователни са възраженията от страна на ответницата, че за същата
не е започнал, съответно към датата на първото по делото открито заседание
не е изтекъл срокът за подаване на отговор на исковата молба. В исковата
молба като адрес на ответницата е посочен: град София, ул. "**********"
2
**********. С Разпореждане № 51847/10.06.2022г. съдът е разпоредил на
ответницата да се връчи исковата молба с приложенията към нея за отговор,
като е разяснил процесуалните права и последиците от съответното
процесуално поведение във връзка с подаването на отговор на исковата
молба. От адреса на ул. "**********" съобщението се е върнало в цялост /при
залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК/ с отбелязване, че адресатът не
живее на адреса от 7-8 години. В съответствие с чл. 47, ал. 3 ГПК съдът е
разпоредил да се извърши справка за адресната регистрация на ответницата,
както и за актуален работодател. Такъв е установен - "*********" ЕООД. В
съответствие с нормата на чл. 47, ал. 3 ГПК на 03.09.2022г. исковата молба е
изпратена за връчване чрез работодателя. Съобщението е връчено редовно на
12.09.2022г. по седалището на дружеството в град Русе. Съответно
оправомощено лице е приело от името на "*********" ЕООД адресираното
чрез него до ответницата съобщение, което прави връчването редовно,
независимо от отбелязването, че адресатът живее и работи в град София:
Щом е приел призовката до работника си, ангажимент на работодателя е да
намери начин да я доведе до знанието му. При това положение исковата
молба следва да се счита за връчена за отговор на 12.09.2022г., като срокът за
подаване на отговор е изтекъл на 13.10.2022г. Молба, вх. №
184983/05.09.2022г. на СРС, подадена от ответницата с искане всички
съобщения по делото да бъдат връчване чрез адв. А., не променя момента,
от който започва да тече срокът за отговор, тъй като е депозирана след
разпореждането на съда за връчване на исковата молба за отговор чрез
работодателя, където съобщението е надлежно получено. Тъй като
работодателят се явява друго лице по смисъла на чл. 46, ал. 2 и ал. 1 ГПК, на
което се връчва тогава, когато не може да бъде връчено лично на адресата, чл.
46, ал. 2 ГПК специално посочва, че с получаването на съобщението от
другото лице то се счита връчено на адресата. Последният, ако обективно не е
бил в състояние да узнае своевременно за връчването, може да защити
процесуалните си права в процедура по възстановяване на срока, в случая за
подаване на отговор на исковата молба (чл. 46, ал. 4, изр. 2-3 ГПК).
Процесуалният представител на ответницата обаче специално е изтъкнал пред
съда, че не прави искане за възстановяване на срок, тъй като според него
такъв въобще не е започнал да тече. При това положение всички материални
възражения от страна на ответницата, свързани с дължимостта на процесната
сума и основателността на предявения иск, следва да се считат за
преклудирани, доколкото не са заявени в срока за подаване на отговор на
исковата молба.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при
условията на пълно и главно доказване да установи извършено от ответника
деяние, неговия противоправен характер, наличието, естеството и интензитета
на причинените от него вреди, както и причинната връзка на същите с
извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да установи, че
е заплатил претендираните спрямо него суми. В тежест на всяка от страните е
да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици.
Видно от приложеното по делото за послужване ч.гр.д. № 12665/2019г.
3
на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Д въззе-в., с Определение №
22646/02.10.2019г. по същото дело е допуснато обезпечение на бъдещ иск по
чл. 93 ЗЗД, който ще се предяви от Д. А. Д. срещу Д. В. И. за сумата от
29374,00 лева, представляваща двойния размер на заплатен по предварителен
договор от 22.07.2019г. чрез налагане на обезпечителна мярка - запор върху
банковите сметки на бъдещата ответница И. в поименно посочени търговски
банки. Обезпечението е допуснато при внасяне на гаранция от 3000,00 лева.
След внасяне на същата на 07.10.2019г. е издадена обезпечителна заповед. С
молба от 30.10.2019г. са представени доказателства за предявяване на иска. С
Решение № 261030/16.02.2021г. по гр.д. № 14180/2019г. на СГС, І ГО, 13 с-в,
искът е изцяло уважен за сумата от 29374,00 лева. С Решение №
1277/03.12.2021г. по в.гр.д. № 1422/2021г. на АпС-София, ГО, 10 състав,
решението на първата инстанция е отменено в частта си за сумата от 14687,00
лева, като искът е отхвърлен за тази сума, а в останалата си част решението е
потвърдено. Решението е влязло в сила на 10.01.2022г. С Определение №
264092/15.06.2022г. по ч.гр.д. № 12665/2019г. на СГС, ГО, ІІ-Д възз.с-в,
допуснатото обезпечение е отменено, но е оставено без уважение искането за
връщане на депозираната гаранция поради постъпило възражение от
ответната по делото страна и образуването на настоящото производство.
Видно от Банково удостоверение, изх. № 0298-64-006931/31.05.2022г. на
"**********" АД, банкова сметка на Д. В. И. е била запорирана на
08.10.2019г. за сумата от 29374,00 лева от ЧСИ № 840 - М.Ц. и по искане на
взискател Д. А. Д..
Съгласно чл. 403, ал. 1 ГПК ако искът, по който е допуснато
обезпечението, бъде отхвърлен, ответникът може да иска от ищеца да му
заплати причинените от обезпечението вреди. Тази отговорност е специфична
безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато
обезпечението, за обезщетяване на вредите, причинени на този, срещу когото
е допуснато обезпечението. Реално се касае за отговорност за пропуснати
ползи. Пропусната полза съставлява вреда, при която увреденото лице
пропуска да увеличи имуществото си, което при обикновени условия би
настъпило, ако длъжникът не беше провел противоправното си поведение. В
хипотеза, в която се претендира вреда от неправомерно задържана сума в
резултат от материално незаконосъобразно обезпечение, размерът на вредата
е съизмерима със законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД. Пред ищеца е
следвало да липсват други пречки да ползва сумите по сметката си, освен
наложения запор, каквито по настоящото дело не се установяват. Доколкото
липсва специална регламентация относно обема на вредите, които подлежат
на обезщетяване, то намира приложение общото правило на чл. 51, ал. 1 ЗЗД
и причинителят отговаря за всички преки и непосредствени вреди в
причинно-следствена връзка с неоснователно наложеното обезпечение. Като
минимален размер тези вреди са винаги съизмерими със законната лихва (в
този смисъл р.156/18.12.2017г.-т.д.449/2017г.-ІІт.о., и др.), доколкото това е и
обезщетението, което законът предвижда за неплащането на парична сума
или за противоправно лишаване от възможността да се разполага такава.
При това положение съдът намира, че с основание ищцата претендира
заплащането на законна лихва върху половината от запорираните суми,
доколкото искът за тази половина е отхвърлен с влязло в сила решение, като
4
обезщетението за вреди следва да е равно на законната лихва за забава.
Запорът е наложен на 08.10.2019г., като оттогава ищцата е започнала да търпи
вредите и това е началото на периода, за който следва да се определи
обезщетението. За край на този период следва да се приеме датата, на която е
влязъл в сила съдебният акт, с който обезпеченият иск е отхвърлен
(10.01.2022г.), доколкото именно от този момент ищцата е можела да
предприеме действия за отмяна на обезпечението и вдигане на запора, като
само от нея е зависело кога да стори това.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от
компетентно вещо лице, при задълбочено и ясно обосновани отговори на
поставените въпроси (включително относно размера на мораторната лихва - л.
4) и без данни за евентуална неправилност. Въз основа на заключението на
вещото лице и при съответна преценка по чл. 162 ГПК, съдът намира, че за
периода 08.10.2019г. - 10.01.2022г. лихвата за забава възлиза на 3414,68 лева,
за която сума предявеният иск е основателен, а за горницата над тази сума и
за периода след 10.01.2022г. искът подлежи на отхвърляне.
Доколкото главният иск се уважава, макар и частично, не са налице
предпоставки за разглеждане на евентуално предявения иск.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски имат и двете страни. Ищецът е доказал сторени по делото
разноски в общ размер от 1258,80 лева, от които съобразно изхода от спора в
негова полза следва да се присъдят 1082,72 лева. Липсва основание за
присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. М. А.. По
делото не са представени доказателства, включително договор за правна
защита и съдействие, по силата на който адвокатът да е предоставил правна
помощ на ответницата на някое от основанията, посочени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв,
поради което не е възникнало и правото му да получи хонорар по чл. 38, ал. 2
ЗАдв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, от град София, да заплати на Д.
В. И., ЕГН **********, от град София, чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 3414,68,
представляващи понесени от нея имуществени вреди в размер на законната
лихва за забава, произтичащи от неоснователно запориране на банкова сметка
на ищцата за сумата от 14687,00 лева за периода от 08.10.2019г. до
10.01.2022г., ведно със законна лихва от подаването на исковата молба
/03.06.2022г./ до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над 3414,68 лева до пълния му предявен
размер от 3970,00 лева и за периода 11.01.2022г.-02.06.2022г.
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, от град София, да заплати на Д.
В. И., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
5
сумата от 1082,72 лева, представляваща разноски по делото пред районния
съд (гр.д. № 29606/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6