№ 299
гр. Варна, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря ДесиС.а Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000060 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „В и Д инвестмънт“ ООД със
седалище гр.София срещу решение №260102/22.10.2021 г. по т.д.19/2019 г. по описа на ОС
- Добрич, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“
АД, със седалище гр.Добрич, иск с правно основание чл.79, ал.1 предл.1 ЗЗД във вр. чл.266,
ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 268 726.32 лв., претендирана като неплатено
възнаграждение по договор от 22.08.2012 г. за доставка на материали и машини и монтаж на
оборудване, услуга с механизация и транспорт, документиран с фактура № 113/24.01.2014 г.,
издадена за сумата от 332471,58 лв.
С определение от 04.03.2022 г. по в.т.д.N 636/2019 г. по описа на ВнАС е прекратено
производството по въззивната жалба на „В и Д инвестмънт“ ООД със седалище гр.София
срещу решение №29/06.03.2018 г. по т.д.134/2017 г. по описа на ОС - Добрич, с което е
отхвърлен предявения от въззивника срещу „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, със седалище
гр.Добрич, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 82050.88 лева,
претендирана като обезщетение за забава върху задължението по фактура №113/24.01.2014
г. в размер на 268726.32 лева за неплатена цена на доставени стоки и услуги по договор от
22.08.2012 г. за доставка на стоки и услуги за реализация на площадка ПСОВ и довеждащ
колектор на гр.Ябланица, за периода на забавата от 25.01.2014 г. до 25.01.2017 г., както и
производството по частната жалба на „В и Д инвестмънт“ ООД със седалище гр.София
срещу допълнително решение №63/10.05.2018 г. по т.д.134/2017 г. по описа на ОС -
Добрич, имащо характер на определение по чл.248 от ГПК, с което въззивникът е да заплати
на „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, със седалище гр.Добрич разноски в производството, в
общ размер на 5588 лева и същото е присъединено към в.т.д.№60/2022 год. за съвместно
разглеждане на всички жалби и постановяване на общ съдебен акт.
Във въззивните жалби са изложени доводи за неправилност на решението поради
противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения, неправилно
интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Твърди се, че възложената
работа е изпълнена изцяло и приета от възложителя, като са налице всички предпоставки за
1
заплащане на остатъка от възнаграждението по договора, а с оглед забавеното плащане се
дължи и претендираното обезщетение по чл.86 от ЗЗД.
Насрещната страна „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, със седалище гр.Добрич е
подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Третите лица помагачи „Еко Аква Системс“ ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, „Диц“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София и „Клиър Системс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр.София, не изразяват становища по жалбите.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Решенията на първоинстанционния съд съдържат реквизитите по чл. 236 ГПК и са
действителни.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Пред ОС – Добрич са предявени искове с чл.79, ал.1 предл.1 ЗЗД във вр. чл.266, ал.1
от ЗЗД, за заплащане на сумата от 268 726.32 лв., претендирана като неплатен остатък от
възнаграждение по договор от 22.08.2012 г. за доставка на материали и машини и монтаж на
оборудване, услуга с механизация и транспорт, съгласно фактура № 113/24.01.2014 г.,
издадена за сумата от 332471.58 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и с правно основание чл.86 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 82050.88 лева, претендирана като обезщетение за забава върху
задължението по фактура №113/24.01.2014 г. в размер на 268726.32 лева за неплатена цена
на доставени стоки и услуги по договор от 22.08.2012 г. за доставка на стоки и услуги за
реализация на площадка ПСОВ и довеждащ колектор на гр.Ябланица, за периода от
25.01.2014 г. до 25.01.2017 г.
Ищецът твърди, че въз основа на одобрена оферта между страните бил сключен
договор за доставка на стоки и услуги за реализацията на площадка ПСОВ гр. Ябланица, в
изпълнение на който ищецът изпълнил уговорените доставки на стоки и услуги, като е
получли междинни плащания, но е останало незаплатено възнаграждение в размер на 268
726, 32 лв. – част от фактура №113/24.01.2014 г. Твърди, че фактурата е осчетоводена от
ответника, ползван е данъчен кредит, което представлява извънсъдебно признание на
задължението по нея.
Ответникът не оспорва обстоятлствата относно сключване на договора, както и
осчетоводяването на фактура №113/24.01.2014 г., но оспорва количеството на изработеното
от страна на ищеца, поради което излага, че не дължи заплащане на претендирания остатък
от възнаграждението. В условията на евентуалност прави и възражение за прихващане със
сумата от 242732.88 лв., включваща сумата от 162133.58 лв., представляваща неустойка за
забава по чл.21, ал.1 от договора от 22.08.2012 г. и сумата от 80599.30 лв. обезщетение за
вреди, надвишаващи неустойката.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 31.01.2011 г. е учредено гражданско дружество по чл.357 от ЗЗД с
наименование „Обединение Строй Еко Ябланица“ и съдружници „Пътно строителство“ АД,
„Еко Аква Системс“ ООД „Диц“ ЕООД, „Зип Сайд“ ЕООД, „Витковице Пауър
Инженеринг“" АД, чиято цел е участие в открита процедура за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Инженеринг - работно проектиране, съгласуване, строителство, доставка
2
и монтаж на технологично оборудване и пуск на пречиствателна станция за отпадни води
(ПСОВ) с довеждащ колектор на гр.Ябланица“ и изпълнение на договора с възложителя, ако
поръчката бъде възложена. Съобразно уговореното в договора, „Пътно строителство“ АД е
определено да ръководи извършваните СМР на обекта, да е „лидер“, който отговаря за
управлението на обединението и е упълномощено да поема задължения и сключва договори
от името на съдружниците и от свое име, необходими във връзка с нейното изпълнение.
В резултат на проведена процедура по ЗОП, на 11.11.2011 г. е сключен договор за
обществена поръчка между възложителя Община Ябланица и изпълнителя „Обединение
Строй Еко Ябланица“, по силата на който изпълнителят се е задължил на свой риск и срещу
възнаграждение да извърши инженеринг - работно проектиране, съгласуване, строителство,
доставка и монтаж на технологично оборудване и пуск на пречиствателна станция за
отпадни води (ПСОВ) с довеждащ колектор на гр.Ябланица. На 05.01.2012 г. съдружниците
в „Обединение Строй Еко Ябланица“ са подписали споразумение за разпределение на
дейности по договора с Община Ябланица, като са възложили на „Пътно строителство“ АД
цялостното изпълнение на проект и са му предоставили права да възлага на останалите
съдружници и други контрагенти изпълнението на конкретни и подробно описани дейности.
В изпълнение на споразумението е подписан договор между „Обединение Строй Еко
Ябланица“ и „Пътно строителство“ АД от 16.05.2012 г., по силата на който последното се е
задължило на свой риск и срещу възнаграждение да изпълни целия предмет на договора с
Община Ябланица с право да сключва договори за всички подобекти на изпълнение с
проектанти, доставчици и изпълнители (чл.1 ал.3). Няма спор, че качеството на възложител,
„Пътно строителство“ АД е сключило редица договори за изпълнението на предмета на
обществената поръчка, като на на 22.08.2012 г. е сключил с въззивника договор за доставка
на материали и машини и монтаж на оборудване, услуга с механизация и транспорт, по
силата на който му е възложил да извърши монтажни работи и доставки на материали за
строителството и оборудването на обект: “Инженеринг - работно проектиране, съгласуване,
строителство, доставка и монтаж на технологично оборудване и пуск на Пречиствателна
станция за отпадни води с довеждащ колектор на гр.Ябланица“, съобразно приложение 1 –
неизменна част от договора. Страните са подписали и анекс №1 от 27.08.2012 г. към
договора, в който са уговорили, че всички плащания по договора до окончателното
приключване на обекта и приемането му от Възложителя - Община Ябланица ще бъдат
извършвани авансово, като заплащането им ще става пропорционално на изпълнените
монтажни работи и доставка на материали за периодите, за които са представени междинни
сертификати, одобрени и заплатени от Община Ябланица. В анекса страните са уговорили,
че след приключване и приемане на обекта ще бъде съставен протокол за действително
изпълнените и приети от възложителя работи, на основание на който ще се извърши
окончателното разплащане между страните по договора.
От съвпадащите изявления между страните, както и от показанията на свид.В. К.,
които се кредитират от съда като непосредствени и кореспондиращи с останалите
доказатества по делото се установява, че изпълнението на договора между страните и
разплащанията по него са били обвързани от договора на консорциума с общината, като
изпълнението и отчитането на работата се извършвало по веригата от изпълнителя към
възложителя, съответно от възложителя към консорциума и от консорциума към община
Ябланица, а плащанията са се извършвали обратно по същата верига.
С оглед заключението на вещото лице по извършената във въззивното производство
ССчЕ съдът приема, че макар в издадените в хода на изпълнение на договора девет броя
фактури от страна на изпълнителя да е отразен аванс, плащанията са резултат на
извършената от изпълнителя и междинното й актуването, в съответствие с междинните
сертификати, одобрени и заплатени от община Ябланица. Съдът констатира, че на стр.7 от
същото заключение, в таблица 3, на ред 4, вещото лице е допуснало техническа грешка, като
е добавило една нула повече към сумата по фактура N 56/16.10.2012 г., т.е. вместо 30 000
лева с ДДС е посочил 300 000 лева с ДДС, която грешка се е отразила в пресмятането на
окончателния резултат. При коригиране на допуснатата грешка, съдът установи, че общият
3
размер на сумата по издадените фактури без ДДС е 1 788 19323 лева, която сума съответства
на тази посочена в издадената от изпълнителя фактура за окончателното плащане на
договора от 24.01.2014 г., осчетоводена от възложителя.
С оглед оспорване на вида и количеството на извършената по договора работа, по
делото е представен двустранно подписан протокол за извършените от въззивника доставки
на стоки и услуги и монтажни работи от 30.05.2013 г., подписан за изпълнителя от В. К.. От
съдържанието на протокола се установява, че изпълнените и приети СМР съответстват на
работите описани в приложение № 1 - Предлагана цена от 22.08.2012 г. и предлагана цена от
09.09.2012 г., включващо подробна КСС. Съдът намира за неоснователно възражението на
въззивника, че при подписване на протокола, Костандинова е действала извън пределите на
представителната й власт, дококото от доказателствата по делото се установява по
безспорен начин, че към момента на подписване на протокола – 30.05.2013 г., Вергиния К. е
заемала длъжността „Началник строителен обект“ във въззиваемото дружество и съобразно
длъжностната й характеристика е било вменено задължение да отчита извършениет СМР,
изготвя първична документация и участва в предаване и закриване на обекта, както в
имуществено, така и в сметно отношение. Наред с това, същата в качеството на ръководител
на обект към „Пътно строителство„ АД е подписала наред с управителя на дружеството В. З.
и Константивния акт за установяване годността за приемане на обеккта (Акт 15) от
10.03.2014 г., както и множество други актове и протоколи в процеса на строителството,
неоспорени от въззиваемия.
Видно от заключението на вещото лице инж.И. по назначената в
първоинстанционното производство СТЕ, работата по договора е продължила до 30.05.2013
г., в резултат на което е подписан и протокол за приемане между страните.
След приемане на работата по договора, въззивникът е издал фактура
№113/24.11.2014 г., с посочен получател „Пътно строителство“ АД и основание -
окончателно плащане по договор, на стойност 1788193.23 лв. и приспаднат аванс от
1519466.91 лв. Общата стойност на фактурата е 322471.48 лв., от които данъчна основа
268726.32 лв. и ДДС 53745.26 лв. Страните се спорят и от доказателствата по делото се
установява, че въззиваемото дружество е заплатило на въззивника част от сумата по
фактурата в размер на 53745.26 лв.
От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното
производство ССчЕ, както и от заключението на вещото лице по извършената във
въззивното производство ССчЕ се установява, че фактура №113/24.11.2014 г. е надлежно
осчетоводена от получателя и е ползван данъчен кредит. Установява се още, че на
30.01.2014 г., община Ябланица е превела на „Обединение Строй Еко Ябланица“ суми за
приетото към тази дата изпълнение, част от която е е преведена по сметка на „Пътно
строителство" АД. Причина за това са наложените запори на сметката на гражданското
дружество от частни съдебни изпълнители във връзка с принудително изпълнение срещу
двама от участниците в гражданското дружество - „Диц“ ООД и „Клиър Системс“ ЕООД
(„Зип Сайд“ ЕООД). В резултат на извършения превод, въззиваемият на 14.02.2014 г. е
превел на въззивника сумата от 53 745.26 лв. На същата дата са издадени фактури
№11/24.01.2014 г. от консорциума към община Ябланица с основание СМР по сметка - опис
7 и фактура №12 от същата дата с основание за СМР по сметка - опис 8, които са разплатени
от общината към консорциума. Издадени са и фактури от „Пътно строителство“ към
консорциума №8968/24.01.2014 г. на същата сума намалена с 2.2 % и фактура №8969/24. 01.
2014 г. на същата сума намалена с 2.2 %, представляваща търговската печалба на
въззиваемия..
С нотариална покана N 41, том I от 06.12.2016 г. /л.68/, връчена чрез нотариус В.
Ацева, въззиваемото дружество „Пътно строителство“ АД е уведомило въззивника „В и Д
инвестмънт“ ООД, че причината поради която не са платени оставащите задължения по
процесната фактура N 113/24.01.2014 г. е липсата на свободни парични средства и е
направено изявление, че плащането ще се извърши след вдигане на запорите.
4
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1, изр.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че възложената работа е била изпълнена и приета
от възложителя. От една страна, осчетоводяването на процесната
фактура от страна на възложителя, издадена във връзка с изпълнението на сключения между
страните договор и извършеното по нея частчино плащане, доказва обстоятелството, че
цената на възложената работа е окончателно определена между страните. Твърдението на
въззиваемия, че е осчетоводил предоставената му от изпълнителя по договора фактура, не
защото се е съгласил с отразеното данъчно събитие и стойността на същото, а в изпълнение
на задължения по ЗДДС не означава, че при несъгласие с размера или основанието,
получателят следва да отрази фактурата в дневника, а още по-малко да ползва и данъчен
кредит.
В случая се установява по безспорен начин, че сумата по фактурата е отчетени по
съответната счетоводна сметка именно във връзка с процесното правоотношение, като е
ползван данъчен кредит. Съобразно трайната практиката на ВКС, фактурите отразяват
възникналото между страните правоотношение, като осчетоводяваното им от въззиваемото
дружество, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на
данъчен кредит, представляват признание на задължението по нея.
От друга страна между страните е подписан двустранен протокол от 30.05.2013 г. за
приемане на извършената по договора работа, без да са отразени забележки в качеството на
строителството. Наред с това от съдържанието на протокола за установяване годността за
приемане на строежа - Протокол обр.№15, подписан от всички участници в строителството
на обект пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) с довеждащ колектор на
гр.Ябланица, във връзка с който е сключен и процесния договор между страните се
установява, че строежът е изпълнен съгласно изискванията на ЗУТ, одобрените технически
проекти и издаденото разрешение за строеж. Последният протокол има характер на
официален документ, издаден от длъжностни лица, в кръга на службата им и по смисъла на
чл.179, ал.1 от ГПК, служи за удостоверяване на отразените в него обстоятелства.
Не на последно място следва да се отбележи и обективираното в изпратената от
въззиваемото дружество нотариална покана от 06.12.2016 г. признание относно
дължимостта на остатъка от възнаграждението по договора, посочен в издадената фактура за
окончателно плащане от 24.01.2014 г.
Съвкупната преценка на посочените по-горе доказателства обуС.ят и правния извод
на съда, че извършените и актувани от изпълнителя СМР могат да се считат за приети по
смисъла на чл.264 във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД. Обективираните от възложителя действия
безспорно съставляват по съществото си както непосредствени така и конклудентни такива
по приемане на изработеното, а завеждането и надлежното осчетоводяване в счетоводните
книги на ответника на процесните фактури означава не само приемане на извършената
работа, но и признаване на разхода.
Горният извод се потвърждава и от безспорното между страните, че възложителят е
предал на съответната община изработеното, която от своя страна го използва според
функционално му предназначение, без да е направила възражение за недостатъци.
В същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо
действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му
получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства
на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му.
Освен че не е приел наличието на надлежно изпълнение на задълженията по
договора от страна на изпълнителя, за да отхвърли иска за главницата, първоинстанционният
съд е приел, че предвид наложения запор върху Б.ите сметки е налице забрана въззиваемия,
в качеството му на длъжник да се разпорежда с дължимата от него на въззивника сума.
Настоящият състав намира, че наложеният запор не представлява пречка за
уважаване на иска, тъй като с извършване на плащането от страна на възложителя по
5
обществената поръчка – община Ябланица и представяне на фактурата от страна на
изпълнителя, се е сбъднало последното предвидено в чл.6, ал.8 от договора условие за
окончателно разплащане, което обуС.я и извода на съда за основателност на иска за
главницата.
Възложителят е направил възражение за прихващане с дължима по чл.21, ал.1 от
договора от 22.08.2012 г. неустойка за забава в размер на 162133.58 лв. и сумата от 80599.30
лв. - обезщетение за вреди, надвишаващи неустойката, представляваща начислена на
консорциума неустойка по договора за обществена поръчка, което съдът намира за частично
основателно. Съобразно чл.2, ал.2 от договора, изпълнителят се е задължил да извършу
възложената му работа, в срок до крайната дата за изпълнение на договора за обществена
поръчка с община Ябланица, а в ал.3 страните са определили срок от 202 календарни дни,
съобразно одобрен линеен график. По смисъла на чл.2, ал.4 от договора, срокът се удължава
с времето, през което изпълнението е било невъзможно поради непреодолима сила.
Съобразно заключението на вещото лице Елиза И. по назначента в първоинстанционното
производство допълнителна СТЕ, след началото на срока за изпълнение, с Акт обр.10
строителството на обекта е било стряно на 12.11.2012 г. и продължено на 05.03.2013 г., за
което е издаден съответния Акт обр.11. Според експерта, отчитайки времето през което
строителството е било спряно, изпълнителят е следвало да изпълни задълженията си до
17.05.2013 г., а работата е приключила на 30.05.2013 г., съобразно подписания между
страните приемо-предавателен протокол, т.е. забавата в изпълнението е 13 дни.
Установената забава по вина на изпълнителя, дава основание на съда да приеме, че
са налице основания за възникване на правото на възложителя да претендира заплащане на
уговорената в чл.21, ал.1 от от договора неустойка, в размер на 0.05 % от договореното
възнаграждение за всеки просрочен ден. Съобразно установената забава от 13 дни и
окончателното възнаграждение посочено във фактура № 113/24.01.2014 г., в размер на
1 788 193.23 лева, дължимата от изпълнителя неустойката за 13 дни забава, с която следва да
се извърши прихващане е в размер на 11 623.30 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението за прихващане със сумата от 80599.30
лв., претендирана като обезщетение за вреди, надвишаващи неустойката, представляваща
начислена на консорциума неустойка по договора за обществена поръчка. Действително от
представените като доказателства протоколи №1/05.08.2014 г., №2/05.08.2014 г. и
№3/03.09.2014 г. /стр.108, 110 и 111 от ТД 19/2019 г. на ДОС/, подписани от Община
Ябланица и ДЗЗД „Строй Еко Ябланица” се установява, че въз основа на наложени корекции
от МОСВ при верифиране на разходи по изграждането на обект „Рехабилитация и
доизграждане на канализиционната и водопреносна мрежа и пречистване на водите на
гр.Ябланица.Първи етап – изграждане на ПСОВ с довеждащ колектор” във връзка с
окночателното плащане по договор №07-159/11.11.2011 г., дължимата сума е намалена с
271 162.88 лева. Доколкото въззивникът не е участник в ДЗЗД „Строй Еко Ябланица”,
същият не носи и отговорност за разходите във връзка с дружествените работи,
включително за санкциите наложени от община Ябланица на консорциума. В договора от
22.08.2012 г., страните изчерпателно са посочили основанията поради които всяка от тях
следва да носи отговорност, като липсва препращане към договра за обществена поръчка и
последиците от неговото неизпълнение, за които изпълнителят да отговаря.
С оглед нагореизложеното, съдът намира, че решение №260102/22.10.2021 г. по
т.д.19/2019 г. по описа на ОС - Добрич, следва да се отмени в частта с което е отхвърлен
предявения от „В и Д инвестмънт“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу
„ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, със седалище гр.Добрич, иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 предл. 1 ЗЗД във вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 257 193.02 лева, както и в частта
за разноските за горницата над 403 лева до присъдените 9296 лева, като вместо него се
постанови друго, с което „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, със седалище гр.Добрич бъде
осъдено да заплати на „В и Д инвестмънт“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София,
сумата от 257 193.02 лева, представляваща неплатен остатък от възнаграждение по договор
от 22.08.2012 г., за което е издадена фактура № 113/24.01.2014 г., ведно със законната лихва
6
върху сумата от датата на завеждане на иска 22.01.2019 г. до окончателното изплащане.
В останалата отхвърлителна част, решението следва да се потвърди.
В чл.6, ал.8 от договора от 22.08.2012 г., страните са уговорили плащането да се
извърши в от 10 работни дни, след изготвяне на акт образец 19, приемане на възложената
работа, извършено плащане от страна на възложителя по обществената поръчка Община
Ябланица и издаване на фактурата от страна на изпълнителя. Доколкото са установени
всички предпоставки за плащане остатъка от дължимото по договора възнаграждение, в
размер на 257 193.02 лева, предмет на фактура № 113/24.01.2014 г., съдът намира, че с оглед
заключението по първоначалната ССчЕ изготвена в първоинстанционното производство, от
която се установява, че плащането от страна на възложителя по обществената поръчка
Община Ябланица е извършено на 30.01.2014 г., въззиваемият е изпаднал в забава на
14.02.2014 г., поради което от тази дата върху сумата от 257 193.02 лева, дължи обезщетение
в размер на законната лихва, поради това, че не изпълнява парично задължение с настъпил
падеж (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Това е моментът от който започва да тече давността за погасяване
на вземането за лихви, като с оглед направеното в отговора на исковата молба възражение за
давност, което е допустимо, следва да се прецени неговата основателност. Остоятелството,
че в договора страните са уговорили неустойка за забавено плащане от страна на
възложителя, не лишава изправната страна вместо да претендира неустойка да търси общото
обезщетение за забава, в размер на законата лихва.
Тъй като лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава,
след като искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за
лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди
тригодишния срок от предявяване на иска. В случая искът с правно основание чл.86 от ЗЗД
е предявен на 17.05.2017 г. Считано три години назад ще е погасено вземането за лихви за
времето от 14.02.2014 г. до 16.05.2014 г. За времето от 17.05.2014 г. до претендирания в
исковата молба краен момент 25.01.2017 г., въззиваемата страна дължи лихви за забава,
изчислени с помощта на компютърния продукт https://www.calculator.bg, в размер на 73 629
лв. За този размер се явява основателен предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД,
поради което решението в тази отхвърлителна част, следва да се отмени и искът да се уважи
за сумата от 70 468.95 лева и се потвърди в останалата обжалвана част.
С допълнително решение №63/10.05.2018 г. по т.д.134/2017 г. по описа на ОС -
Добрич, имащо характер на определение по чл.248 от ГПК, въззивникът „В и Д инвестмънт“
ООД е осъдено да заплати на „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, със седалище гр.Добрич
разноски в производството, в общ размер на 5588 лева. С оглед изхода на спора и уважаване
претенцията по чл.86 от ЗЗД за сумата от 70 468.95 лева, съдът намира, че дължимите на
ответника разноски съразмерно отхвърлената част са в размер на 788.78 лева, поради което
решение №63/10.05.2018 г. по т.д.134/2017 г. по описа на ОС - Добрич, имащо характер на
определение по чл.248 от ГПК следва да се отмени за горницата над 788.78 лева до размера
от 5588 лева, като вместо него се постанови друго, с което молбата на „ПЪТНО
СТРОИТЕЛСТВО“ АД, със седалище гр.Добрич, за изменение на решение №29/06.03.2018
г. по т.д.134/2017 г. по описа на ОС – Добрич, следва да се отхвърли за разликата над 788.78
лева до 5588 лева.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати на въззивника, направените в първоинстанционното производство
по т.д.134/2017 г. на ОС – Добрич разноски за заплащане на държавна такса и
възнаграждения на вещи лица, съразмерно уважената част от иска, в размер на 4751.13 лева.
С оглед изхода от спора в тежест на въззиваемия „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД,
със седалище гр.Добрич, следва да бъдат присъдени разноските за заплащане на адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство по т.д.19/2019 г. на ОС – Добрич и
във въззивното производство, направени от въззивника „В и Д инвестмънт“ ООД.
Представени са списъци на разноските, според които въззивника е заплатил адвокатско
възнаграждение за всяка от инстанциите в размер на по 9500 лева, за което са представени
7
договор за правна помощ. Размерът по съображение за прекомерност е възразен от
ответника. Съдът като съобрази, че делото се отличава с особена фактическа и правна
сложност и разпоредбата чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно която минималното възнаграждение с
оглед обжалваемия интерес – 268 726.32 лв., е в размер на 6904 лева без ДДС, намира че
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 9500 лева за всяка инстанцция, не е
прекомерно и следва да се присъди в полза на въззиваемия.
Ето защо, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника,
направените в първоинстанционното производство по т.д.19/2019 г. на ОС – Добрич
разноски, съразмерно уважената част от исковете, в размер на 12 680.47 лева и направените
във въззивното производство, включително по присъединеното в.т.д.636/2019 г. по описа на
ВнАС разноски, съразмерно уважената част от жалбата, в размер на 16 153.97 лева.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
въззиваемата страна, следва да се присъдят направените в двете инстанции разноски,
съразмерно отхвърлената част от исковете, в размер на 1050 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260102/22.10.2021 г. по т.д.19/2019 г. по описа на ОС –
Добрич в частта, с която е отхвърлен предявения от „В и Д инвестмънт“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр.София срещу „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр.Добрич, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 предл. 1 ЗЗД във вр. чл.266,
ал.1 от ЗЗД, за сумата от 257 193.02 лева, както и в частта за разноските за горницата над 403
лева до присъдените 9296 лева, като вместо него се постановява:
ОСЪЖДА „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Добрич, ул.“Полковник Дрангов“ №9, представляно от изпълнителния
директор В. В. З. ДА ЗАПЛАТИ на „В и Д инвестмънт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Григор Пърличев“ №5 ет.2 ап.5,
представлявано от управителя В. Д., сумата от 257 193.02 (двеста петдесет и седем хиляди,
сто деветдесет и три лева и 02 ст.), представляваща неплатен остатък от възнаграждение по
договор от 22.08.2012 г., за което е издадена фактура № 113/24.01.2014 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска 22.01.2019 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 28 834.44 (двадесет и осем хиляди осемстотин тридесет и
четири лева и 44 ст.), представляваща направените пред двете инстанции разноски за
държавни такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатски възнаграждения, съразмерно
уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260102/22.10.2021 г. по т.д.19/2019 г. по описа на ОС
– Добрич, в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ решение №29/06.03.2018 г. по т.д.134/2017 г. по описа на ОС – Добрич в
частта, с която е отхвърлен предявения от „В и Д инвестмънт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София срещу „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, със седалище гр.Добрич, иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД, за сумата от 70 468.95 лева, като вместо него се постановява:
ОСЪЖДА „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Добрич, ул.“Полковник Дрангов“ №9, представляно от изпълнителния
директор В. В. З. ДА ЗАПЛАТИ на „В и Д инвестмънт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Григор Пърличев“ №5 ет.2 ап.5,
представлявано от управителя В. Д., сумата от 70 468.95 (седемдесет хиляди четиристотин
шестдесет и осем лева и 95 ст.), представляваща обезщетение за забава върху задължението
по фактура №113/24.01.2014 г. в размер на 257 193.02 лева за неплатена цена на доставени
8
стоки и услуги по договор от 22.08.2012 г. за доставка на стоки и услуги за реализация на
площадка ПСОВ и довеждащ колектор на гр.Ябланица, за периода от 25.01.2014 г. до
25.01.2017 г., както и сумата от 4751.13 (четири хиляди деветстотин шестдесет и четири
лева и 18 ст.), представляваща направените в първоинстанционното производство по
т.д.134/2017 г. на ОС – Добрич разноски за заплащане на държавна такса и възнаграждения
на вещи лица, съразмерно уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №29/06.03.2018 г. по т.д.134/2017 г. по описа на ОС –
Добрич, в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ допълнително решение №63/10.05.2018 г. по т.д.134/2017 г. по описа на
ОС - Добрич, имащо характер на определение по чл.248 от ГПК в частта, с която „В и Д
инвестмънт“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София е осъдено да заплати на
„ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, със седалище гр.Добрич разноски в производството, за
горницата над 788.78 лева до 5588 лева, като вместо него се постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.“Полковник Дрангов“ №9,
представляно от изпълнителния директор В. В. З. за изменение на решение №29/06.03.2018
г. по т.д.134/2017 г. по описа на ОС – Добрич, в частта за разноските, за горницата над
788.78 лева до 5588 лева.
ОСЪЖДА „В и Д инвестмънт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Григор Пърличев“ №5 ет.2 ап.5, представлявано от управителя
В. Д. ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪТНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Добрич, ул.“Полковник Дрангов“ №9, представляно от
изпълнителния директор В. В. З., сумата от 1050 (хиляда и петдесет) лева, представляваща
направените в двете инстанции разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на третите лице помагачи „Еко Аква
Системс“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, „Диц“ ООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София и „Клиър Системс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9