Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 04.01.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, I отделение, 1 състав, в публично
заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при
секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от
съдия Воденичаров гр. дело № 12497 по описа на 2016
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, във
връзка с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът Г.Г.Б., чрез процесуален представител излага в
исковата си молба, че на 17.06.2015 год. по железопълтната линия между гара
Червен Бряг и гара Търговище, в района на гр.Левски, Л.К.Б., негова майка, била
ударена от влакова композиция и вследствие на получените телесни увреди
починала. Твърди, че смъртта на майка му причинил силен стрес, довел до
безсъние, тъй като между тях съществувала силна емоционална връзка. Твърди, че
ответното дрежуство е възложител на работата, изпълнявана от машиниста на
влаковата композиция. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по
силата на което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, заедно със законната лихва
върху тази сума от датата на деликта до окончателното изплащане, както и
разноските по делото.
Ответникът „Б.п.“ ЕООД оспорват иска, като твърдят, че не
са налице виновни действия или бездействия на техни служители, довели до
произшествието, а напротив, то се дължи единствено на поведението на
пострадалата, която се е намирала неправомерно в границите на железопътния
габарит. Молят искът да бъде отхвърлен. Претендират разноските по делото.
Третото лице помагач ЗАД „Б.В.И.Г.“ оспорва иска и моли
съда да го отхвърли.
Съдът като взе предвид становищата и доводите на страните
и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.236 от ГПК приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че на 17.06.2015 год. по
железопълтната линия между гара Червен Бряг и гара Търговище, в района на
гр.Левски, Л.К.Б., била ударена от влакова композиция и вследствие на
получените телесни увреди починала, както и че тя е майка на ищеца.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. В този смисъл вина се търси не в този, който е
възложил работата, а в този, който я изпълнява и ако той виновно е причинил
вреди на трето лице, гражданската отговорност за първия е всякога налице, макар
той да няма вина – отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия.
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като съобразно ал. 2 във всички случаи на
непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Цитираните две разпоредби са относими за процесния
случай, доколкото се търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ответник – юридическо лице, което отговаря за виновните действия на служителите
си. Ищецът твърди, че ответникът чрез своя служител /машинист/ му е причинил
вредите, реализирайки произшествието, довело до смъртта на майка му.
За да възникне
деликтна отговорност по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди,
причинени на пострадалия /ищеца/; вредите да са причинени от лице, на което
отговорният по чл. 49 от ЗЗД /ответникът/ е възложил някаква работа; вредите да
са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника;
работникът или служителят да има вина за причинените вреди. Само при
едновременното съществуване на тези елементи е оправдано да се ангажира отговорността
на непозволено увреждане.
В настоящият случай от приетата съдебно автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. М. въз основа на събраните по делото
доказателства и по-конкретно окончателния доклад № 46 от 29.06.2015 год. на ИА
„Железопълтна администрация“, категорично се установи, че вината за настъпване
за произшествието е на Лалка Б., която навлязла в сервитута и е нарушила
строителния габарит на железопътната инфраструктура. Същата се е движела с гръб
към локомотива по междурелсието на трасето за движение на влакове и удара е бил
напълно непредовтратим за машиниста от момента в който я е възприел пред
локомотива. Поради това съдът приема, че машиниста упрвлявал влаковата
композиция няма вина за настъпване на произшествието и по този начин е оборена
презумпцията на чл.45 от ЗЗД.
По горните мотиви съдът не констатира да са извършени виновни
и противоправни действия от служител при ответника. След като не се доказа
вината като един от елементите на гражданската отговорност за непозволено
увреждане се налага извода, че не е налице деликтна отговорност. Предвид факта,
че един от елементите на фактическия състав на деликта не се установява е
безпредметно да се обсъжда наличието или липсата на другите елементи и
предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден за
заплати на ответника на правно основание чл.78, ал.3 от ЗЗД сумата от 80 лева,
разноски по делото, както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона
за правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Г.Б.
с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж, офис № 4, чрез
адв. Д. срещу „Б.п.“ ЕООД с ЕИК *******с
адрес ***, иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 150 000 /сто и
петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие пътно-транспортно произшествие станало на 17.06.2015 год. при
което е починала Л.К.Б., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Г.Б. с ЕГН **********
да заплати на „Б.п.“ ЕООД с ЕИК *******,
на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 200 /двеста/ лева, юрисконсултско възнаграждение, както и на правно
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 80
/осемдесет/ лева, разноски по делото.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
ответната страна - ЗАД „Б.В.И.Г.“ с ЕИК *******от гр.София, пл.*******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: