Р Е Ш Е
Н И Е № 48
гр.Пловдив,
10.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2000/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Н.Б.И., чрез особен представител адв.Л.Ч. *** срещу решение № 2457/13.06.2019 г. по
гр.д. № 13420/2018г. по описа на РС Пловдив, с което е признато за установено по отношение на Н.Б.И. че дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, град София, следните суми:
750.00 лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем от
20.01.2016 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени, съгласно Приложение 1 от 01.08.2016г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 16.11.2010г., сключен с „Агенция за събиране на
вземания” ООД, чийто правоприемник е кредиторът, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от 03.10.2017 г. до окончателното й погасяване;
обезщетение за забава в размер на 94,37 лева за периода
04.02.2016г.-02.10.2017г.
Отхвърлен е иска за обезщетение за забава за разликата
до пълния предявен размер от 101,07 лв., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
15567/2017 г. на ПдРС.
Отхвърлени
са и предявените искове за
признаване за установено по
отношение на Н.Б.И., че дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, договорна лихва в размер на 121.64 лева
за периода 03.02.2016г.– 23.11.2016г.; такса разходи в размер на 45.00 лева и
неустойка в размер на 577.50 лева за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство на две физически лица или банкова гаранция, за периода
03.02.2016г.– 23.11.2016г.
Решението се обжалва обжалва само в
частта, в която предявения иск е бил уважен. Решението се обжалва
като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че цесията не е била надлежно
съобщена на длъжника, лично на него или на упълномощен от представител. Сочи
се, че цесията не може да бъде надлежно съобщена на длъжника чрез връчването на
исковата молба на особения представител. На второ място се сочи, че районният
съд не е разгледал възражението за недействителност на договора за
потребителски кредит на основание чл. 22 във връзка с чл. 11 от ЗПК, като се
счита за нищожен на това основание. Иска се отмяна на решението в
установителната му част и отхвърляне на исковете изцяло. Претендират се
разноски по делото.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, с което се иска оставяне на
жалбата без уважение, потвърждаване на решението в обжалваната част.
Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Първата инстанция е установила,
че на 20.01.2016г. между Н.И. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен договор за предоставяне на паричен
заем № 2474088. Съгласно чл. 3 от договора, същият има силата на разписка.
Договорът е надлежно подписан от И. и в този смисъл удостоверява предаването на
заемната сума в размер на 750 лева от заемодателя на заемателя. Уговорени са 22
броя двуседмични погасителни вноски в рамките на 44 седмици, при Фиксиран годишен
лихвен процент 35,00 %, общ размер на всички плащания 871,64 лв., ГПР е
уговорен в размер на 41,75 %. Предвидена е в договора неустойка в размер на 577,50 лв, при недаване в 3 дневен срок на
обезпечение в пари или две физически лица поръчители. Вземанията по процесния
договор са цедирани от „Изи Асет Мениджмънт” АД на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, съгласно рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. и приложение № 1 от 01.08.2016 г. към него.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че съобщението за извършената цесия по чл.99 ал.3 от ЗЗД не може
да се връчи на особения представител на длъжника в рамките на иска по чл.422 от ГПК. ОС Пловдив приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици – така и решение
№198/18.01.2019г. на ВКС по т.д. № 193/2018г. на І т.о. Освен това в казуса
кредиторът е положил всички възможни усилия да намери длъжника на посочения от
него адрес в гр.Пловдив и не е успял, защото същият вече не живее на постоянния
и настоящия си адрес, видно от справката получена в процеса по чл.422 от ГПК от
НБД Население /л.6 от заповедното производство и л.41 от първата инстанция/,
като няма и регистрирани трудови договори на територията на страната /л.49/.
Като при това положение кредитора и да иска не може да връчи никакво съобщение
на длъжника по договора за кредит. При това положение няма как длъжникът да
черпи права за себе си от неправомерното си поведение. Ето защо въззивният съд
намира съобщението за цесия за редовно връчено.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че районният съд не е
разгледал възражението за недействителност на договора за потребителски кредит
на основание чл.22 във връзка с чл. 11 от ЗПК, като се счита за нищожен на това
основание. Дори и договорът да се обяви за изцяло нишожен по чл.22 от ЗПК, то
на основание чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Именно да върне чистата стойност на
кредита е установено в обжалваното решение, ведно от със законната лихва, върху
тази сума, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, която лихва се
дължи на основание закона - чл.86 от ЗЗД, което не е лихвата по кредита. Ето
защо липсва основание за ревизиране на обжалваното решение и същото следва да
се потвърди.
В полза на жалбоподателя "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция на основание чл.78 ал.1 от ГПК. 300 лв. депозит за
особен представител в тази инстанция /л.31/ и 100 лева за юрисконсултски хонорар във въззивното
производство по чл.78 ал.8 и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ или общо 400 лева за тази инстанция.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2457/13.06.2019г. по гр.д. № 13420/2018г. по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА Н.Б.И., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25,
офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 400 лева за разноски за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.