Р Е Ш Е Н И Е
№........................../..........................2021
г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 3226 по описа
за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от О.
В., представлявана от кмета И. П., действаща чрез юрк.
В. М., срещу Кооперация „П. К. „В.““,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, действаща чрез адв. А. Ж.,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията
между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите,
както следва: 1033.20 лева,
представляваща обезщетение за ползване на общински терен, находящ се в ***, без
правно основание от ответника за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г.; 13.68 лева – мораторна лихва, начислена
върху обезщетението от 1033.20 лева за периода от 01.02.2019 г. до 17.04.2019
г.; 100.80 лева – цена за
предоставена от ищеца на ответника услуга по „сметоизвозване“ без правно
основание за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г.; 0.90 лева – мораторна лихва, начислена върху обезщетението от 100.80 лева за периода от 01.02.2019 г. до
17.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от дата на депозиране на заявлението в съда –
11.12.2019 г. до окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 9386/12.12.2019 г. по чл. 417 от ГПК, поправена по реда на
чл. 247 от ГПК с Разпореждане № 13478/16.04.2020 г. по
ч. гр. д. № 20414 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 50-ти съдебен
състав.
В исковата молба ищецът твърди, че в
негова полза е издадена заповед по чл. 417 от ГПК за
незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, срещу която
ответникът в срок е депозирал възражение по чл. 414 от
ГПК, което обуславяло неговия правен интерес да предяви оспорените граждански
притезания по реда на чл. 422 от ГПК.
Поддържа се в исковата
и в уточняващите молби, че ответникът без правно основание ползва терен, който
е общинска собственост, като на същия отново без правно основание му се
предоставя услуга „сметоизвозване“. Сочи се, че ответникът е поставил
свой павилион с площ от 56.00 кв.м., зона *-та, върху общински терен, находящ се в ***,
за осъществяване на търговска дейност, без да му е издадено разрешение за право
на разполагане върху общинска земя. Навеждат се доводи за
това, че наемната цена на
процесния общински терен за кв.м. на месец е
6.15 лева. Излагат се доводи, че средната пазарна наемна цена за трите месеца,
а именно м.януари,февруари и март 2019 г. възлиза на общо 1033.20 лева или по
344.40 лева месечно. Твърди се, че през този период на
ответника е предоставяна и услуга сметоизвозване за преместваем обект, отново
без да е учредена договорна връзка между страните, като дължимата цена за
услугата е 0.02 лева на кв. м. на ден или общо за периода от 01.01.2019
г. до 31.03.2019 г. претенцията възлиза на 100.80 лева, респективно по 34.72
лева за м. януари и март и 31.36 лева за м.февруари 2019 г., които претендира
под формата на обезщетение. Поддържа се, че длъжникът е
изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Твърди се, че въпреки направените
опити за извънсъдебно уреждане на отношенията ответникът и към настоящия момент
продължава без правно основание да ползва общинската територия и да не заплаща
съответното обезщетение за ползване без основание.
По същество моли
исковете да бъдат уважени като основателни.
Претендира
сторените в хода на заповедното и исковото производство съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва допустимостта на производството
касателно претенцията за цената за сметоизвозване. По същество счита предявените искове за неоснователни.
Поддържа, че след като е бил поканен от Общината е заплатил всички дължими
такси битови отпадъци за процесния магазин за периода описан в исковата молба,
като за това се съдържали доказателства в данъчната служба на О. В.. Сочи се в отговора, че ответникът е заплащал дължимите
такси битови отпадъци през всичките години от построяването на магазина, а това
е станало с позволителен билет, издаден от О. В. през 1971 г., като самият обект е бил построен през 1992 г.,
след като е получено отделно разрешение за това.
Излага се в отговора, че ответникът
е правоприемник на РПК „Н.“, което се е преименувала в ПК „Н.“ през 1986 г., а
при последващи промени процесният магазин преминава в патримониума на сегашната
кооперация „В.“. Поддържа се, че процесният обект не е
преместваем по смисъла на чл. 56 от ЗУТ. Същият
е построен от РПК „Н.“ на два етапа с две отделени
разрешителни. Първо на 21.12.1971 г. – с издаването на позволителен билет,
който е бил равнозначен на разрешение за строеж, е изграден железен павилион за
храна и стоки, а с отделно разрешение № 10 от 01.03.1992 г. е достроен
санитарен възел и две от стените на павилиона са изградени с тухли и измазани.
Твърди се, че според техническите характеристики магазинът представлява „строеж“
по смисъла на т. 38 от ДР на
ЗУТ и не отговаря на определението за „преместваем обект“.
Излага се, че след
проведено нотариално производство по обстоятелствена проверка ответникът се е сдобил с констативен
нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост на ответната кооперация
върху процесния магазин. Твърди се, че магазинът е
нанесен в кадастралната карта, има идентификатор и ищеца начислява и получава
данъци за него. Той не е нанасян в схемата на
„преместваемите обекти“, подписана от главния архитект на общината.
Навеждат се доводи и за това, че са отправяни искания през 2007 г. и 2017
г. за деактуване на терена, върху който е построен магазинът като общинска
собственост и прилежащия към обекта терен, но ищецът
мълчаливо е отказал, който мълчалив отказ е обжалван и отменен, но произнасяне
към настоящия момент по горепосоченото искане нямало. Поддържа
се в отговора, че посредством заведеното гражданско дело ищецът се опитва да не
изпълни задълженията си по §26 от ПЗР към ЗИД на Закона за кооперациите, като
обяви построения магазин за „преместваем обект“. Сочи
се, че съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗОС /отм./
сградите и постройките на кооперативни организации, чието строителство е
извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащия терен, не са
общинска собственост.
По същество моли
съда да отхвърли предявените установителни искове.
В хода на
проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
представлява.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Д. Д. поддържа
отговора на исковата молба и пледира за отхвърлянето на установителните искове
като неоснователни.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен
материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл.
12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установени следните фактически
положения:
На 11.12.2019 г.
ищецът е депозирал заявление по чл. 417 от ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, в резултат
на което е образувано ч. гр. д. № 20414 по описа за 2019 г. на РС-Варна,
ГО. С разпореждане на съда такава е издадена с №
9386/12.12.2019 г. за процесните вземания. Изпълнителното
основание е редовно връчено на длъжника, като в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е оспорил заявените вземания срещу него.
Ищецът в преклузивния едномесечен срок в изпълнение на
съдебните указания е упражнил правото си на иск, като е сезирал настоящия
съдебен състав с искане за приемане за установено в отношенията между страните,
че е титуляр на накърненото субективно материално притезателно право на парично
вземане спрямо ответника.
Видно от
приобщените писмени документи /л. 9 - л. 10/, в периода от м.02.2019 г. до
м.03.2019 г. служители на О. В. са съставяли констативни протоколи, с които да
удостоверят, че ответната кооперация е разположила павилион с площ от 56.00
кв.м. на общински терен с адрес ***.
На 04.04.2019 г. О. В. е изпратила покана до ответната кооперация
за заплащане в седемдневен срок от получаване на поканата на сумата от
1 134.00 лева за ползване на общински терен, находящ се в ***, както и
законна лихва за просрочие. Поканата е получена от представител на
ответната кооперация на 08.04.2019 г. /л. 11/.
От билет № 659/21.12.1972 г. се
установява, че на РПК „Н.“ е позволено да постави железен павилион за хранителни
стоки с размери 6/8 в с. В. на означено в скицата на билета място /л. 49 – л. 50/.
От представеното решение №
6-39/27.03.1986 г. на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет се
установява, че РПК „Н.“ – В. е преименувано на Потребителна кооперация „Н.“, което е в унисон и с представеното
удостоверение /л.54/, издадено от РС-Варна.
Видно от представения разделителен
протокол /л.55/, на 01.07.1986 г. процесния обект е предаден от ПК „Н.“ – В. на ПК „В.-ю.“ – гр. В., като с проткол № 11 от 21.07.1986 г. /л.
57/ О. к. с. В. дал съгласие активите и пасивите на ПК „Н.“,
сред които бил и магазин за хранителни стоки № * в с. В., да преминат към ПК „В.–ю.“ считано
от 01.07.1986 г.
На 27.03.1989 г. в регистрите към
РС-Варна е вписана ПК „В.“, на която с разделителен
протокол от 30.04.1989 г. /л. 62/ от ПК „В.–ю.“ са предадени обекти, сред които
и магазин за хранителни стоки № * в с. В., което е в унисон и с удостоверение № 137/06.10.1995 г. /л.
66/ и протокол № 1 на УС на К. с. – В. /л. 59/.
Видно от приобщения нотариален акт за
собственост на недвижим имот от 16.11.2015 г., поправен
с нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост на недвижим имот
от 21.03.2017 г., Потребителна кооперация „В.“ е призната за изключителен собственик
на Магазин № *, с идентификатор № ***, със застроена площ от 56
кв.м., находящ се в *** /л. 45- л. 46/. Видно от приложната част на
констативния нотариален акт, в провелото се охранително производство пред
нотариуса са представени гореописаните писмени документи, ведно със скица
15-423471 от 2015 г. на АГКК.
По
настоящото дело е приобщена по-актуална скица, а именно с №
15-694115-31.07.2019 г., от която по несъмнен начин се
установява, че процесният обект, находящ се в *** е разположен в поземлен имот с идентификатор ***. Констатира се още, че предназначението на обекта е – сграда за
търговия, както и това че обектът е със самостоятелен идентификатор – *** и
площ от 56 кв. м.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена по реда на чл. 417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение за претендираните суми, срещу която е постъпило в
срока по чл. 414 от ГПК възражение за недължимост и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
По възражението за
недопустимост на производството досежно сумата в размер от 108.80 лева, съдът
се е произнесъл с определение
от 10.11.2020 г.
За да бъде
ангажирана извъндоговорната отговорност на ответника по така предявените искове
с правна квалификация по чл. 422, ал .1 вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и
главно доказване, кумулативното наличие на следните елементи от фактическия
състав: че е собственик на процесния
терен; фактическото ползване на терена от ответника без основание за това чрез
поставяне и държане на преместваем обект – павилион, с площ 56 кв.м. върху земя - общинска собственост, находяща се в ***; периода на ползване на
терена без основание от ответника – 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г.; размера на
сумата, с която е обеднял поради невъзможност да реализира евентуална наемна
цена от имота и размера на обогатяването на ответника; реалното предоставяне на
услугата „сметоизвозване“ на ответника без основание;
периода на предоставяне на услугата; размера на гражданските притезания и забавата на ответника.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези
факти, както и да докаже възраженията и положителните си твърдения в отговора,
а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните
суми.
В конкретния случай няма спор между страните, че в поземлен имот с
идентификатор ***, находящ се в *** е поставен обект на ответника.
Основният
спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е за това
дали ползваният от ответника обект е преместваем по смисъла на § 5, т. 80 от ДР
на ЗУТ, т.е че е движима вещ по смисъла на ЗС или е масивна сграда, т.е. недвижим имот по
смисъла на § 5, т. 38 от цитирания законов текст, както и
за това дали теренът, върху който е изграден, е собственост на общината.
По делото ответникът е
представил констативен нотариален акт за собственост. Прието е в тълкувателната
практика на ВКС, която е задължителна за съдилищата, че констативният
нотариален акт не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила -
ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. Издаването на констативен нотариален акт за
собственост обаче е предшествано от проверка дали молителят е собственик на
имота, каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален
акт за сделка - чл. 586, ал.1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на
представени документи /чл. 587, ал.1 ГПК/ или чрез т.нар. обстоятелствена
проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал.2 ГПК/. След
преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно
принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление,
а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради
това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и
признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален
акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат посочените
в акта факти и правните последици от тяхното проявление. Съгласно чл. 537, 4
ал.2, пр.3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на
трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана
неверността на извършеното удостоверяване. Обвързващата доказателствена сила на
нотариалния акт досежно удостоверените факти и правни последици се признава както
в доктрината, така и в практиката, според които за оборването на тази
доказателствена сила е необходимо пълно обратно доказване. Да се отрече
доказателствената сила на констативния нотариален акт означава да се обезсмисли
това специално уредено производство и резултатът от него. В този смисъл са
мотивите на цитираното ТР.
Т.е. съдът счита, че
от правна страна, спорното обстоятелство касателно вида на вещта – движима или
недвижима – не подлежи на обсъждане в настоящия процес, предвид наличието на
издаден по реда на чл. 587 ГПК констативен нотариален акт за собственост за
вещта, който не е оспорен от ищеца, поради което не е оборена доказателствената
му сила досежно фактическите и правни изводи на нотариуса, един от които е
наличието в правния мир на недвижима вещ, доколкото нотариален акт е допустимо
да се съставя единствено за съществуваща недвижима вещ.
Ищецът не ангажира
доказателства в подкрепа на твърдението си, че обектът е преместваем по смисъла
на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, като с оглед вида и площта на процесния магазин,
съдът и без ползването на специални познания намира, че той не попада в обхвата
на тази хипотеза. По делото са приобщени
множество писмени документи, посочени във фактичексата част на решението, които
в своята съвкупност водят до единствени възможен извод, като изключват всяка
друга възможна версия, а именно процесният обект с идентификатор *** е
самостоятелна масивна сграда.
Наред с изложеното, съгласно чл. 2 ал. 3 от ЗОС /отм. бр. 101 от 2004 г./ не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен. Т.е. на кооперативните организации, които са построили сгради върху общинска земя и строителството е извършено до 13.07.1991 г. със собствени средства, макар без да е налице валидно учредено право на строеж, следва да се признае правото на собственост, включително с прилежащия терен. Приложението на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОС
/отм./, не е обусловено от градоустройствения статут на сградата и нейния характер, като касае вкл. временни строежи и полумасивни постройки. В този смисъл е трайната каузална практика на ВКС обективирана в множество решения – Решение № 186 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 83/2012 г., II г. О.; Решение № 186 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 83/2012 г., II г.; Решение № 186 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 83/2012 г., II г.; Решение № 186 от 25.07.2012 г. по гр. д. № 83/2012 г., II г. о. на ВКС; Решение № 305 от 28.11.2011 г. по гр. д. № 1421/2010 г. на ВКС; Решение № 1202 от 22.12.2008г. по гр. д. № 3692/2007г. на ВКС, постановени относно строеж тъждествен на процесния магазин и др. Относно
съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят сторените
съдебно-деловодни разноски по повод неоснователните искови претенции, чийто общ
размер възлиза на 450.00 лева, видно от представения списък по чл. 80 от ГПК и
договор за правна помощ и съдействие, имащ характер на разписка – по арг. от т.
1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
ОТХВЪРЛЯ предявените
от О. В., БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от кмета И. П., срещу Кооперация
„П. К. „В.““, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр.
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено в
отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: 1033.20 лева,
представляваща обезщетение за ползване на общински терен, находящ се в ***, без
правно основание от ответника за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г.; 13.68 лева – мораторна лихва, начислена
върху обезщетението от 1033.20 лева за периода от 01.02.2019 г. до 17.04.2019
г.; 100.80 лева – цена за
предоставена от ищеца на ответника услуга по „сметоизвозване“ без правно
основание за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г.; 0.90 лева – мораторна лихва, начислена върху обезщетението от 100.80 лева за периода от 01.02.2019 г. до 17.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от дата на депозиране на заявлението в съда – 11.12.2019 г.
до окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
9386/12.12.2019 г. по чл. 417 от ГПК, поправена по реда на
чл. 247 от ГПК с Разпореждане № 13478/16.04.2020 г. по
ч. гр. д. № 20414 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 50-ти съдебен
състав.