РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Благоевград, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Ана Г. Г.а
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210101137 по описа
за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от „ЕОС М." ЕООД, ЕИК с адрес: гр. С. район В.,
ул. „Р.П. К.а" № , чрез адвокат П.В. В. ЕГН ********** - САК, с адрес: гр. С. ул. Г. И. № , с
която против Д.А. Б.- Н., ЕГН ********** Адрес: ГР. Б.. Ж.К. А. М. БЛ. е предявен
положителен установителен иск - за признаване за установено спрямо ответната страна, че
дължи на ищеца сумата от 4520 лв., представляваща неплатена главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, което вземане е предмет на издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№9/2021г. по описа на БРС - правно
основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК.
Препис от ИМ е връчена на ответната страна, която в срока по чл.131 ГПК е подала писмен
отговор.
Твърди се от ищеца, че на 07.10.2010г. в гр. Благоевград е сключен Договор за издаване на
златна кредитна карта между „Обединена българска банка" АД, в качеството на Кредитор и
Д.А. В., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, по силата на който „Обединена
българска банка" АД е предоставила на кредитополучателя кредитна карта Visa Gold с
първоначален кредитен лимит в размер на 5000 лева. Било е договорено ползваният кредит
да се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 4 и чл. 5 от договора. Срокът на
договора бил две години, като в чл. 19 от договора е предвидено, че той се подновява
автоматично с още две години, в случай че кредитополучателят не е заявил изрично, че не
желае подновяване. Сочи се, че кредитополучателят се е задължил да връща усвоената сума
в уговорения срок. След усвояване на кредита, кредитополучателят не е плащал месечните
си вноски, като останало непогасено задължение по кредита в размер на общо 5862.13 лева,
от които 4520 лева - главница и 1342.13 лева - договорна лихва. На основание чл. 22 от
Договора за издаване на златна кредитна карта от 07.10.2010г. се сочи, че банката има право
да обяви целия дълг за предсрочно изискуем при неплащане на две поредни месечни
погасителни вноски. Посочва се, че на 07.12.2016г. на длъжника е обявена настъпилата
предсрочна изискуемост на задълженията по договора, поради невнасяне на 9 месечни
вноски за периода 21.03.2016г. до 04.12.2016г.
Твърди се, че на 31.01.18г. е сключен Договор за прехвърляне на парични вземания между
„Обединена Българска Банка" АД, ЕИК и „ЕОС М." ЕООД, с ЕИК с който задължението на
Д. АС. Б., ЕГН **********, произтичащо от Договор за издаване на златна кредитна карта от
1
07.10.2010 г., е изкупено от „ЕОС М." ЕООД, като на адреса на длъжника е било изпратено
уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия. Прилага се съдържанието
на изпратеното уведомление по чл. 99 ЗЗД с изх.номер 458/29.06.20 г., изходящо от цедента,
което според задължителната съдебна практика, се сочи, че съставлява надлежно
съобщаване за цесията. Съгласно приложено като доказателство по делото нотариално
заверено пълномощно се твърди още, че цесионерът „ЕОС М." ЕООД е упълномощен от
цедента „Обединена Българска Банка" АД да извършва уведомявания по чл. 99 ЗЗД до
всички длъжници, чиито задължения са цедирани по силата на Договор за прехвърляне на
парични вземания от 31.01.18г.
Твърди се, че „ЕОС М." ЕООД е пристъпил към принудително събиране на вземанията си
по договора, като на 05.01.2021 г. подал по пощата до Районен съд - гр. Б. Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с което поиска длъжникът да
бъде осъден за следните суми: 4520 лв. - главница и 1342,13 лв. - договорна лихва.
Образувано е частно гражданско дело № 9/2021 г., но срещу издадената заповед за
изпълнение ответникът Д.А. Б. Н., ЕГН ********** е възразила по реда на чл. 414 ГПК, в
резултат на което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът обосновава подаването на иска.
Твърди се, че към настоящия момент пълно погасяване на горепосоченото задължение не е
осъществено.
По изложеното ищецът обосновава правен интерес от подаване на иска - за установяване на
оспореното вземане, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 414 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД във вр. с чл.
79 ЗЗД по Договор за издаване на златна кредитна карта от 07.10.2010 г. за следните суми
4520 лева, представляващи неизплатена главница. По отношение на претендираната в
заповедното производство договорна лихва в размер на 1342,13 лв. ищецът не подава иск за
установяването дължимостта на тази сума и на това основание.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за
приобщаване на материалите по заповедното производство по ч.гр.д. № 9/2021г. по описа на
РС Б.. В случай, че ответникът оспори исковата молба се иска назначаване на съдебно -
счетоводна експертиза, която да даде отговор на посочени в исковата молба въпроси.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 от ответната страна е постъпил писмен отговор.
Оспорва се редовността на исковата молба, като се твърди, че не е налице идентичност
между изложените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9/2021г.
по описа на PC-Б. обстоятелства и тези по исковата молба по настоящото дело по отношение
вида на процесната кредитна карта. Сочи се, че в заявлението се твърди, че ответницата не е
заплащала дължими месечни вноски по кредитна карта VISA Electron. Твърдението в
исковата молба е, че ответницата е сключила с „Обединена българска банка“АД договор за
издаване на златна кредитна карта Visa Gold.
Твърди се, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК -
същата не съдържа точно и ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава
исковата претенция. Сочи се, че е неясно как е формирана сумата на търсената главница от
4520.00 лева. Същата се извежда от приложеното към исковата молба „уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост“, без да са представени/посочени други доказателства
относно начина на формиране на размера на това задължение. Следователно, вземането не е
индивидуализирано в достатъчна степен, което се сочи, че затруднява защитата на ответната
страна.
Възражението относно нередовност на ИМ е неоснователно. В заявлението е посочено, че
правопораждащото основание е сключен между страните Договор за издаване на кредитна
карта от 07.10.2010г. Като приложение към заявлението този договор е представен и от него
е видно, че се касае до договор за изданане на кредитна карта Виза Голд, така както е
посочено правопрождащото основание в исковата молба, поради което не е налице
противоречие и позоваване на заявителя на различно правопораждащо вземането основание
от това, посочено в настоящия иск.
Също така е достатъчно за организиране защита на ответника твърдението на ищеца, че
претендира вземането за сумата от 4520 лева главница, на основание на този сключен
договор,което се твърди, че е станало изискуемо.
2
В отговора вземането се оспорва, както по основание, така и по размер.
Твърди се още, че вземанията на „Обединена българска банка“АД, цедирани на „ЕОС М.“
ЕООД, предмет на настоящото дело, са погасени по давност с изтичане на 3-годишен срок,
на основание чл. 111, буква „в“ от ЗЗД, доколкото същите се твърди, че представляват
периодични плащания, съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/
2011 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че вземането за главница включва задължения за
отделни месечни периоди, които са станали изискуеми след изтичане на периода, предвиден
в договора за кредит, а подаденото на 06.01.2021г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК не прекъсва давността.
Сочи се, че по делото не са представени никакви доказателства, индивидуализиращи
вземанията на ищеца по основание, размер и период, не са посочени, дата и час на
платежната операция; дата на осчетоводяване в картовата система; вид на платежната
операция; търговец/устройство, чрез който е извършено плащането/сделката; сума и валута
на платежната операция. Към исковата молба не са представени никакви доказателства за
усвояване и разходване на средства по кредитна карта от страна на доверителката ми.
Представеното „уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост“ не се ползва с
формална и/или материална доказателствена сила и не може да се ползва като доказателство
по делото или като доказателствен материал за формиране на експертен извод.
По доказателствата и доказателствените искания на ищцовата страна:
Възразява се по приемането като доказателство по делото уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост с изх.№301-БД/05.12.2016г. по изложените по-горе съображения
относно неговата доказателствена стойност и относимостта му към настоящия спор. Твърди
се, че е изпратено на адрес, който е различен от адреса на ответника, посочен в Договора за
кредит, и не е на ответната страна.
Оспорва се приемането като доказателство по делото уведомление за цесия с изх.№
458/29.06.2020п, тъй като видно от известието към него, се твърди, че същото не е доставено
и ответникът не е уведомен за извършената цесия, с всички произтичащи от това последици.
Възразява се срещу искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, с
посочените в исковата молба задачи. Обосновава се, че съдебната експертиза е способ за
проверка на доказателства и формиране на експертен извод въз основа на сочени и
представени по делото доказателства, но не може да бъде средство за формиране на
твърдения на страните или доказателство за тяхното установяване. По отношение на така
формулираните към експертизата въпроси се твърди, че липсват каквито и да е твърдения за
факти от страна на ищцовото дружество, нито са посочени и/или представени доказателства,
въз основа на които да бъдат формирани експертите изводи на вещото лице. Липсват
каквито и било доказателства, въз основа на които да работи исканата експертиза. С
въпросите се цели да се установи наличието или липсата на факти, по които страната дори
не е заявила своето твърдение, а с това се твърди, че се нарушава правото на защита на
ответника и е в противоречие с основни принципи на гражданския процес.
На основание чл. 238, ал. 2 от ГПК, в случай че ищецът не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, се иска прекратяване на делото и присъждане на направените от
ответника разноски, като се претендират и направените такива и по ч.гр.д.№9/2021г.по
описа на РС- Б.
Правна квалификация на предявения иск - положителен установителен - по чл.422 вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.410 ГПК вр. с чл.99 ЗЗД чл.79 ЗЗД вр.чл.240 ЗЗД вр. с чл. 6 и сл.
ЗПК.
Възражението на ответника за погасяване на вземането по давност е с пр.основание чл.120
вр. с чл.111, б "в" от ЗЗД.
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са писмените материали по
заповедното производство по ч.гл.д.№ 9/2021г. по описа на РС Б.. Допусната и назначена е
съдебно – счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на
страните, сочи на установено следното:
3
Видно от представения по делото Договор за издаване на златна кредитна карта
MasterCard/Visa Gold е, че на 07.10.2010г. между „Обединена Българска Банка“ АД, от една
страна в качеството на Банка или издател и ответника Д.А. Б. от друга, в качеството на
картодържател или кредитополучател е сключен договор, по силата на който ищецът, в
качеството на кредитор и ответната страна, в качеството на кредитополучател
/картодържател/ е предоставен кредит при кредитен лимит в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева. Със срок на валидност на картата – две години от сключване на договора, като срокът
може да се поднови автоматично с още две години, при условията , уговорени в чл.19 от
договора,освен при уведомление от картодържателя, с което последният уведи, че не желае
картата да бъде подновена.
В чл.4 от договора е уговорено олихвяване на ползване на кредит от разрешения кредитен
лимит. При безкасово плащане на стоки и услуги чрез ПОС е уговорено олихвяваването да е
в размер на 14,5 % годишно, при теглене на пари в брой от банкомат – 16,5 % годишно, при
посрочение – договорения ГЛП и наказателна надбавка от 5 пункта.
Уговорена е възможност кредитът да се обяви за предсрочно изискуем изцяло при
неплащане на две поредни погасителни месечни вноски – чл.22 от договора.
Договорът е сключен при Общите условия на банката за платежни услуги за физически
лица, в сила към 01.03.2010г., към датата на сключване на договора, приложени към
заповедното производство.
С Уведомление с Изх.номер:301 –БД-376/05.12.2016г. кредиторът ОББ АД е адресирал
заявление до длъжника, че на основание чл.23 от сключения помежду им Договор за
издаване на златна кредитна карта от 07.10.2010г. и чл.42 от Общите условия на ОББ АД за
дебитни и кредитни карти, поради неплащане на две поредни месечни вноски с падежи
21.03.2016г. и на 21.04.2016г. банката упражнява правото си да обяви договора за
предсрочно изискуем изцяло.
Уведомлението е изпратено за връчване на длъжника чрез „М. Е.“ ООД /л.7/, но при липса
на доказателства за доставено и връчено на адресата.
С Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 31.01.2018г., сключен между
„Обединена Българска Банка“ АД, в качеството на „цедент“ и „ЕОС М.“ ЕООД, в
качеството на „цесионер“ вземанията към длъжниците по договори за кредит, посочени в
приложение № 1 към договора, ведно с привилегиите и обезпеченията са прехвърлени от
цедента на цесионера. Видно от извадката от приложение № 1, с посочения договор за цесия
е прехвърлено и вземането на „ОББ“ АД към ответника Д.А. Б. – Н.
В представеното извлечение на Приложение № 1 към договора за цесия обаче /л.12 от
делото/ номера на договора за кредите е описан, както следва: АР1027000073, с посочена в
следваща графа – с дата на предсрочна изискуемост – 05.10.2016г. и с датата на сключване –
27.09.2010г., сума в размер на 4520,00 лв. главница в лева към 26.01.2018г., лихви в лева
към същата дата – 1342,13 лв. и общ размер на дълга към 26.01.2018г. – 5862,13 лв.
Цедентът ОББ АД е упълномощил цесионера ЕОС М. ЕООД /вж. пълномощно – л.17/ да
уведоми от негово име всички длъжници по прехвърлените вземания за извършената цесия,
съгласно чл. 6 от пълномощното.
Уведомлението за извършената цесия с Изх.№ 458/29.06.2020г. /л.16/ е изпратено от ищеца
за връчване на длъжника чрез „М. Е.“ ООД /л.14/, но пратката е неполучена.
На 06.01.2021г. от ищеца, в качеството на заявител е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Д.А. Б. – Н.а. По заявението
е образувано ч.гр.д.№ 9/2021г. по описа на РС Б., което е уважено и в полза на заявителя е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
90105/06.01.2021г., с която е разпоредено на длъжника Д.А. Б. – Н., с ЕГН **********, от
гр.Б., ж.к.“А.м.“ № да заплати на заявителя „ЕОС М.“ ЕООД, с ЕИК със седалище и адрес
на управление: гр.С., район В., ж.к.М.а д., ул.“Р.П. – К.“ № 4-6, представлявано от
управителя Р. И. М. – Т.а, чрез пълномощниците си, следните суми: - сумата от 4520 лв.
/четири хиляди петстотин и двадесет лева/ - представляваща главница по Договор за
издаване на златна кредитна карта, сключен на 07.10.2010г., между „Обединена Българска
Банка“ АД и Д.А. Б. - Н., като впоследствие вземанията по този договор са били
прехвърлени от „Обединена Българска Банка“ АД на „ЕОС М.“ ЕООД, съгласно Договор за
4
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.01.2018г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /06.01.2021г./ до
окончателното погасяване; сумата от 1342,13 лв. /хиляда триста четиридесет и два лева и
тринадесет стотинки/ - представляваща договорна лихва за периода от 07.10.2010г. /датата
на сключване на договора/ до 07.10.2012г. /датата, на която е настъпил падеж на договора/.;
сумата от 117,24 лв. /сто и седемнадесет лева и двадесет и четири стотинки/ - платена
държавна такса по делото и сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/ - представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК /Изм.- ДВ, бр.8
от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Препис от Заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на 02.03.2021 г. чрез
пълномощник, като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подал възражение с вх.№
91272/08.03.2021г., поради което заповедния съд е дал указания на заявителя да предяви иск
за установяване дължимостта на оспореното вземане.
В срока по чл.415, ал. 1 от ГПК – 1 – месечен от получаване на съобщението за това –
заявителят е подал настоящият установителен иск.
Според заключението по назначената и прита съдебно счетоводна експертиза вещото лице
сочи, че в изпълнение на сключения между ОББ АД и Д. Б. договор за издаване на златна
кредитна карта Visa Gold на 07.10.2010г. кредиторът ОББ АД е изпълнил задължението и
предоставило на ответницата револвираща кредитна карта с кредитен лимит в размер на
5000,00 лв. Съгласно предоставените от ОББ АД на експертизата извлечения, регистри и
съгласно Справка № 1/28.11.2021г. , отчитаща движението на процесния кредит, вещото
лице сочи, че е установило следното: по кредитния лимит от картодържателя са усвоявани
суми до 04.07.2016г., погасявания по усвоените суми от ответника са извършвани до
21.03.2016г. Общо усвоената сума от картодържателя е в размер на 48 371,19 лв., общо
погасена сума от картодържателя е в размер на 43 851,19 лв., остатък дължима сума
/главница/ - 4520,00 лв., дължима договорна лихва – 1320,79 лв., дължима лихва за
просрочие – 21,34 лв. или общо дължима към 31.01.2018г. сума от 5 862,13 лв. След
21.03.2016г. ответникът не е изпълнявал плащанията на месечните погасителни
вноски.Последната погасителна вноска е извършена на 21.03.2016г. в размер на 62,92
лв.Последно усвоената сума е в размер на 329,91 лв. на 04.07.2016г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като пълно, компетентно и обосновано.
Експертните изводи са в съответствие с писмените доказателства по делото. Липсват данни,
които да сочат на недостоверност на заключението или заинтересованост на вещото лице.
Така установеното, сочи на следните правни изводи:
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
възраженията на ответника - предявен е специалния положителен установителен иск с
пр.основание чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК вр. с чл. 410 ГПК вр.с чл.99 ЗЗД вр. с чл.240 ЗЗД
вр. с чл.79, ла.1 ЗЗД вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Възражението на ответника за погасяване на вземането по давност е с пр.основание чл.120
вр. с чл.111, б "в" от ЗЗД.
По процесуалната допустимост:
Предявеният иск е процесуално допустим - подаден е специалният положителен
установителен иск по чл.422 ГПК от ищец, имащ качеството на заявител по образувано
заповедно производство срещу длъжника по него, в срока по чл.415 ГПК и на основанието,
заявено и поддържано и в заповедното производство.
По същество:
Ищецът, като кредитор на парично вземане, в качеството му на цесионер, твърди, че
ответната страна не е изпълнила свое изискуемо парично задължение въз основа на договор
за заем, сключен с цедента.
Възраженията за недължимост на спорната сума от ответника са в следните насоки - неясно
правопораждащо основание, липса на валидно съобщаване на длъжника за настъпилото
цедиране на вземането, поради което се оспорва, че прехвърлянето на вземането е произвело
действие спрямо ответника, както и се сочи, че спорното вземане се определя като
5
периодично по см. на чл.111 ЗЗД и същото е погасено с кратката 3 годишна давност.
Неоснователно е оспорването на ответника относно неяснота на правопорждащото
основание, на което ищецът претендира вземането си в заповедното и в настоящото исково
производство и наличието на разминаване на същото в заповедното и исковото.
Независимо от неточното описване на вида на банковата карта в заповедното и в исковото
производство и по двете дела се касае до вземане, въз основа на сключен договор за банкова
карта от 07.10.2010г., сключен между ответника и трето, неучастващото по делото
юридическо лице – ОББ АД.
Неоснователно е твърдението на ответника, че поради липса на връчване лично на
уведомлението за извършеното цедиране на вземането то цедирането няма действие спрямо
тази страна.
С оглед на представеното с исковата молба уведомление за цесия от цесионера и изричното
му упълномощаване от цедента за съобщаване на цесията, съдът намира цесията за
съобщена на длъжника.В решение на ВКС по гр.д.№5759/2014г. е даден положителен
отговор по въпроса за възможността за съобщаване на цесията от цесионера, който е
упълномощен за това от цедента. По въпроса за валидността на съобщаването на цесия в
хода на исковото производство е даден положителен отговор в решение на ВКС по т.д.
№12/2009г. В Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК;
Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I ТО също е посочено, че цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато съобщението е
връчено като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. В случая представено към исковата молба
уведомление за цедиране на вземането и връчването му на длъжника като препис на
писмените приложения към исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. В този случай това обстоятелство следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл.235 ал.3 от ГПК. Също така според съдебната практика възражението за
несъобщаване на цесията би имало значение само в случай, че междувременно длъжникът е
изпълнил на стария кредитор, нещо, за която в случая от ответника няма твърдения, нито са
представени доказателства.
Но доколкото ищецът претендира спорното вземане на основание качеството му на
цесионер – искът е неоснователен , поради следното:
Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна
в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото
цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки
договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите, но
има значение и основанието за възникване на прехвърленото вземане, предмет на договора
за цесия. От правилото, установено в чл.99 ал.2 ЗЗД, според което вземането преминава
върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на
цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното
съществуване е условие за нейната действителност. Независимо от разнообразието на
основанията, на които цесията се извършва, определеността респ. определяемостта на
съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях.
Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание.
В случая съдът с оглед съдържанието на представения договор за цесия, сключен на
31.01.2018г., сключен между ОББ АД, в качеството на цедент и „ЕОС М.“ ЕООД, в
качеството на цесионер и предвид представеното извлечение от Приложение №1 към
договора, не се установява че спорното вземане е прехвърлено валидно от цесионера на
цедента. В Приложение № 1 /вж.л.12/описаното като прехвърлено на ищеца от предишния
кредитор вземане е индивидуализирано с белези, различни от тези, на които се позовава
ищецът, а именно – ищецът твърди, че се касае до Договор за банкова карта от 07.10.2010г.,
а в Приложение № 1 е описан договор с № АР1027000073, с посочена дата на предсрочна
изискуемост – 05.10.2016г. и с датата на сключване – 27.09.2010г. От съдържанието на
Приложение № 1 не се съдържат данни, че именно спорното вземане е било предмет на
6
цедиране и прехвърляне на ищеца. При разпределение на тежестта на доказване изрично на
ищеца е указано, че носи тежестта да установи валидно цедиране на спорното вземане.
Такива доказателства от ищеца не се представиха. Ищецът не установи, че е кредитор на
претендираното вземане, в качеството му на цесионер доколкото договорът за прехвърляне
на парични вземания от 31.01.2018г. не съдържа данни, които да установяват пълно и
главно , че именно договорът с дата на сключване 07.10.2010г. е бил предмет на
прехвърляне.
По изложеното искът е неоснователен, доколкото ищецът не установи, че на основание
цесия е носител на материалното спорно право и в този смисъл е кредитор на ответника. Ето
защо е безпредметно да се обсъжда възражението за погасяване на вземането по давност.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода от спора, ищецът дължи на ответника сумата
от 900 лв., направени по настоящото установително и заповедно производство разноски за
адвокатско възнаграждение, за което има доказателства, че са направени, както по
основание, така и по размер и доколкото исковото производство е продължение на
заповедното.
Водим от горното и на основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК вр. с чл.410 ГПК вр. с чл.99 ЗЗД
вр. с чл.240, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.78, ал.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕОС М." ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. С. район В., ул.
„Р.П. К." № , чрез адвокат П.В. В. ЕГН ********** - САК, с адрес: гр. С., ул. Г. И. № иск
против Д.А. Б.- Н., ЕГН ********** Адрес: ГР. Б.Ж.К. А.М.БЛ. - за признаване за
установено спрямо ответната страна, че дължи на ищеца сумата от 4520 /четири хиляди
петстотин и двадесет/ лв., представляваща неплатена главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата, което вземане е предмет на издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 90105 от 06.01.2021г., издадено по
ч.гр.д.№9/2021г. по описа на РС Б., като неоснователно.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ОСЪЖДА „ЕОС М." ЕООД, ЕИК с адрес: гр. С., район В.,
ул. „Р. П. К." № , чрез пълномощник адвокат П.В. В. ЕГН ********** - САК, с адрес: гр. С.
ул. Г. И. №да заплати на Д.А. Б.- Н., ЕГН ********** Адрес: ГР. Б. Ж.К. А. М. БЛ. сумата
от 900,00 /деветстотин/ лева разноски.
На основание чл.259, ал.1 ГПК, Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба
в 2- седмичен срок от получаване на препис пред ОС Б..
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7