Р Е Ш Е Н И Е
№ 1895
гр. Пловдив, 10.10.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Пловдив, Второ отделение, 10 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ
административно дело №784 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Делото
е образувано по жалба на Н.Й.Й., с ЕГН **********, с
адрес: ***, против Ревизионен акт № Р-16001618002751-091-001 от 29.11.2018 г.,
издаден от Г.И.Н. – началник сектор, възложил ревизията и Б.Г.Ч. - главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 101 от 18.02.2019
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр.
Пловдив, изменен с Решение за поправка на явна фактическа грешка № 101 от 23.05.2019
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр.
Пловдив, в частта за допълнително определени дължими суми за данък по ЗДДФЛ за
2012 г., 2013 г., 2014г. и 2015г. в общ размер на 13 719,54 лв., ведно с
прилежащи лихви в общ размер на 5 149,12 лв.; вноски за ДОО за 2012 г.,
2013 г., 2014г. и 2015г. в общ размер на 14 076,46лв. ведно с прилежащи
лихви в общ размер на 5 370,66 лв.; вноски за ЗО 2012 г., 2013 г., 2014г.
и 2015г. в общ размер на 6 326,50 лв. ведно с прилежащи лихви в общ размер
на 2 413,79 лв.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност
на административния акт, издаден в при неправилно тълкуване на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Твърди се, че независимо, че за 2012 г., 2013 г., 2014г. и 2015г. и
2016г. ревизираното лице е декларирало едни и същи обстоятелства и е
представило едни и същи доказателства неоснователно органите по приходите са
възприели, че само за 2016г. осъществяваната икономическа дейност /търговия с
велосипеди втора употреба/ е извършвана съвместно с бащата на Н.Й., а за
останалите години е прието, че същата дейност е извършвана самостоятелно, което
е довело до неправилно определяне на облагаемия доход за всяка от проверяваните
години. На следващо място се сочи, че неправилно е определен облагаемия доход
за всяка от проверяваните години 2012г. до 2015г. вкл., тъй като не са взети предвид
и приспаднати разходите за покупка на употребяваните велосипеди и части по
представените в хода на ревизията протоколи и договори за покупко-продажба.
Посочено е, че са допуснати аритметични грешки при изчисляването на разходите
по години, като съществува разминаване между разходите в Таблица, Приложение №
23 към РД по години и посоченото в на стр.18 от РД и стр.4 от Решението, както
и в сбора на оборотите по години. Твърди се, че е допуснато нарушение, тъй като
с РА на лицето са вменени задължения в качеството му на ЕТ, но по време на
цялото ревизионно производство е третиран като физическо лице, което е довело
да неправилно облагане с 15% данък, вместо с 10%. Незаконосъобразно са
определени и допълнителните задължения по ЗДДС, като не е взет предвид факта,
че в случая се касае за продажба на стоки втора употреба, подлежащи на
специален ред за облагане. Твърди се, че от страна на ревизиращите не е взето
предвид изричното възражение на лицето, че не всички доставки, направени чрез
куриерската фирма представляват продажба на велосипеди и части втора употреба. Иска се отмяна на
акта. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалният
си представител – юриск. С., е на становище, че
жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ревизионният акт, обект на настоящото
производство, е бил обжалван в предвидения за това процесуален срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган,
който е счел същият за законосъобразен в обжалваната му част. Така
постановеният от приходния орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на
установения в закона срок, по повод на която е образувано настоящото
производство, налагат извода за нейната допустимост.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-16001618002751-020-001/14.05.2018 г., е сложено начало на ревизията на
жалбоподателя с обхват данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ,
ДОО за самоосигуряващо се лице и ЗО за самоосигуряващо се лице за данъчни периоди от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., като е определен краен срок за
приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената
заповед, което е сторено на 23.05.2018 г. лично на РЛ с обратна разписка.
Последвало е издаването на Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001618002751-020-002/22.08.2018
г., с която срокът на ревизията е удължен до 23.10.2018 г. и е връчена по
електронен път на РЛ.
В хода на производството, на основание
чл.117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001618002751-092-001 от 02.11.2018
г. Срещу така изготвения РД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, е подадено
възражение вх. № 24509/15.11.2018 г. Впоследствие, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК, е издаден и оспореният Ревизионен акт (РА) № Р-16001618002751-091-001/29.11.2018
г.
Този резултат е обжалван от ревизираното
лице, като с Решение № 101 от 18.02.2019 г., директорът на дирекция “ОДОП” гр.
Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесния
ревизионен акт. С Решение за поправка на явна фактическа грешка № 101 от
23.05.2019 г. директорът на дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП изменя
така постановеното решение и го потвърждава в обжалваната пред настоящата инстанция
част.
Съдът намира за установено от фактическа
страна следното: По Закона за данъка върху доходите на
физическите лица: Ревизираният период по ЗДДФЛ е 01.01.2012
г. до 31.12.2016 г.
Като местно физическо лице по смисъла на
чл.4 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ, Н.Й.Й. е данъчно задължено
лице по ЗДДФЛ. На основание чл. 8, ал. 1 от ЗДДФЛ при наличие на облагаеми
доходи едновременно от два или повече източника, данъчната основа за общия
годишен доход представлява сборът от данъчните основи, определени поотделно за
всеки източник от доход. Размерът на данъка за съответната данъчна година се
определя върху данъчната основа по реда и начина, определен в чл. 48 от ЗДДФЛ. Н.Й. е декларирал през
ревизираните години доходи в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в Приложение № 4 от ГДД –
„Доходи от наем или от друго предоставяне за ползване на права или имущество“.
С Протокол № 1429126/17.10.2018 г. са
присъединени доказателства от досието на лицето от извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол № П –
16001617134744 – 073 - 001/19.04.2018 г., в едно с всички приложения към
протокола.
В
хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „Еконт
Експрес“ ООД документирана с Протокол № П – 29002918154750 - 141 - 001/25.09.2018
г.
Въз основа на събраните доказателства в
хода на ревизионното производство и предоставените такива от ревизираното лице,
както и от външни институции от органите по приходите, е установено, че за
ревизирания период ЗЛ е получавало и доходи от осъществявана търговска дейност
– търговия с велосипеди втора употреба, осъществявана чрез сайтовете „OLX.BG“ и
„BAZAR.BG“, а доставките са извършвани от „Еконт
Експрес” ООД. Прието е, че извършваната дейност представлява търговска дейност по
смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ, тъй като извършваните покупко
– продажби на велосипеди втора употреба от Н.Й.Й. са
с цел реализиране на доход и печалба, поради което и на основание чл. 1, ал. 1,
т. 14 от ТЗ е налице дейност по занятие. В тази връзка, органите по приходите
са направили извод, че осъществените от Н.Й. сделки са търговски по смисъла на
ТЗ и основата за облагане следва да се формира по реда и механизма, предвидени
за едноличните търговци.
Установено е, че Н.Й. не е декларирал
получените доходи от осъществяваната икономическа дейност – търговия с
велосипеди втора употреба. Направен е извод от органите по приходите, че щом
получените приходи от осъществяваната икономическа дейност не са декларирани
като такива и РЛ не е представило изисканите документи и писмени обяснения, са
налице предпоставки, представляващи обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК -
/налице са данни за укрити приходи или доходи/, в резултат на което
ревизията преминава в ревизия при особени случаи по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено Уведомление, с
което Н.Й. е уведомен, че при извършването на ревизията са установени
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за ревизирания период, поради
което основата за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г. ще бъде определена по реда на
чл. 122 от ДОПК.
Във връзка с осъществяваната икономическа
дейност – продажба на велосипеди втора употреба и на основание представени
документи при извършени насрещни
проверки, както и от получени данни от присъединени доказателства, ревизиращият
екип е формирал облагаем доход от търговия с велосипеди втора употреба за периода 2012 г. - 2016 г. на ЗЛ по реда на чл. 122 от ДОПК.
След извършен анализ на основание чл. 122,
ал. 2 от ДОПК, ревизиращият екип е изчислил, че Н.Й. не е декларирал приходи от
осъществяваната икономическа дейност както следва:
За 2012 г. – 22 285,00 лв.
За 2013 г. – 48 712,50 лв.
За 2014 г. – 48 657,00 лв.
За 2015 г. – 58 437,00 лв.
За 2016 г. – 37 000,00 лв.
За определяне на данъчната основа за
облагане за посочената търговска дейност при ревизията са определени и разходи
за същата, който включват представени от ЗЛ договори за покупка на велосипеди
втора употреба; разписки за закупени части за велосипеди, закупени велосипеди
втора употреба и части за тях чрез интернет и доставени от „Еконт
Експрес“ ООД, както и включените за доставките разходи за доставка на същите,
плащания по банков път. Определени са разходи за дейността по години, както
следва:
За 2012 г. – 6 247,38 лв.
За 2013 г. – 25 508,92 лв.
За 2014 г. – 9 388,14 лв.
За 2015 г. – 19 923,97 лв.
За 2016 г. – 13 032,06 лв.
В хода на ревизионното производство, по отношение
на твърденията, че дейността е осъществявана от ЗЛ и баща му Й.А.Д.от страна на
ревизиращите е прието, че събраните доказателства, както и представените от
жалбоподателят такива не подкрепят така изложеното твърдение.
От страна на органите по приходите са
събрани доказателства от „Еконт Експрес” ООД за
извършваните от тях куриерски услуги, за което са представени справки за
изпращани пратки /велосипеди втора употреба/ от Н.Й. за периода 2011 г. – 2016
г., заверени от „Еконт Експрес” ООД копия на
товарителници за изпращаните пратки, както и заверени копия на касови ордери
издавани на Н.Й.. В РД и РА са посочени, как и какви разходи са отчетени и
какво включват - представени от ЗЛ договори за покупка на велосипеди втора употреба;
разписки за закупени части за велосипеди, закупени велосипеди втора употреба и
части за тях чрез интернет и доставени от „Еконт
Експрес“ ООД, както и включените за доставките разходи за доставка на същите,
плащания по банков път, обобщени в таблица приложени към РД.
Относно
констатациите по КСО и ЗЗО.
Възложената
ревизия е за установяване на задълженията на Н.Й.Й. в
качеството му на самоосигуряващо се лице, за
осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване, като обхваща периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2016 г.
В
хода на ревизията е установено, че задълженото лице с подадена декларация по
чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица е
декларирало започване на дейност като съдружник в „СПЕКТРА ГОЛД“ ООД, считано
от 01.01.2012 г. и осигуряване за инвалидност поради
общо заболяване за старост и за смърт. От задълженото лице е подадена
декларация обр. 1 (чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба
Н-8/2005г. на МФ) за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на
осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице, а
с декларация обр.6 (чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба
Н-8/2005г. на МФ) е деклариран размерът на дължимите вноски за ДОО и за здравно
осигуряване за всяка една от ревизираните години. В хода на ревизионното
производство е установено, че Н.Й. в
качеството му на самоосигуряващо се лице е внесъл
авансово дължимите ЗОВ върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен
със ЗБДОО за съответната година, като една част от направените вноски са
внесени след сроковете, посочени в чл. 7, ал. 4 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, за което са начислени лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО,
във връзка с чл. 175 от ДОПК.
На
основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, ревизираното лице попада в обхвата на
лицата задължително осигурени за
инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, предвид
обстоятелството, че упражнява трудова дейност като съдружник в „СПЕКТРА ГОЛД“
ООД. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО Н.Й.Й. е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да
внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка.
В
хода на ревизионното производство от органите по приходите е установено, че
задълженото лице е извършвало търговска дейност по продажба на стоки, с
доставка чрез куриер и плащане – наложен
платеж. След извършен анализ на събраните при ревизията доказателства е
установено, че са налице данни за укрити приходи или доходи /чл. 122, ал. 1, т.
2 от ДОПК/. Извършените от жалбоподателя продажби на стоки – отремонтирани велосипеди втора употреба, са доставяни до
клиенти чрез куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД, като сделките не са
инцидентни, а са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи (доходи).
В тази връзка е прието, че се касае за сделки, осъществявани в рамките на
извършваната дейност по занятие от физическото лице. След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК от
органите по приходите е установен облагаем доход от осъществяваната
икономическа дейност за всяка една от ревизираните години, който е определен и
като осигурителен доход на жалбоподателя и на основание чл. 124а от ДОПК, във
връзка с чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО са установените
задължения за осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване и прилежащите
лихви.
Прието
е от органите по приходите, че след като Н.Й.Й. е
реализирал доходи от осъществяване на трудова дейност – продажба на стоки, то
върху този доход следва да се определят и задължения за ЗОВ. Въз основа на
установеното при ревизията, че жалбоподателят е извършвал трудова дейност, то
на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40,
ал. 1, т. 2 от ЗЗО, то същият подлежи на задължително социално и здравно
осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се
лице.
Допълнително
установените задължения за ЗОВ на жалбоподателя, в качеството му на самоосигуряващото се лице за периода 01.01.2012
г. – 31.12.2016 г. са в резултат на установения с РА №
Р-16001618002751-091-001/29.11.2018 г. осигурителен доход по реда на чл. 122 –
124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от с.з. Размерът на осигурителните вноски е
определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 (за фонд „Пенсии“ – 17,8%) от КСО. На
основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и съобразно размерът на
здравноосигурителната вноска посочена в чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК -
8%, е определена вноската за довнасяне в приход на НЗОК. За невнесените в законоустановения срок задължения за ЗОВ, върху годишния
осигурителен доход за ревизираните години, са начислени дължимите лихви на
основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
За
да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия
екип, като е посочил още, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че
не е установено, че тези доходи са от трудова дейност. Мотивите на директора в
тази насока са следните: - случаите, в които се допуска извършването на ревизия
при особени случаи са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.122 ал.1 от ДОПК. Същите се намират в отношение на алтернативност,
а не на кумулативност – наличието само на едно от
тях, е достатъчно основание за приложимостта на нормата. Тъй като обстоятелствата
по чл.122 ал.1 от ДОПК са резултат на действия, респ. на бездействия на субекта
на задължението, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от
собственото си виновно поведение, законодателят приема, че при определянето на
облагаемата основа, съответно, на осигурителния доход, в тези случаи се извършва
от приходния орган.
В
съдебно заседание на 26.09.2019 г. е изслушана и приета съдебно-счетоводна /ССчЕ/, за изготвянето на която вещото лице инж. П.Т. е
проучил всички налични документи по делото. Експертизата е оспорена от страна
на ответника. Възраженията на са в насока, че експертизата разглежда частен
случай, а вещото лице е работило по документи, представени единствено от
жалбоподателя, които по своята същност представляват частни писмени документи
от чието съдържание не може да бъде направен извод.
Вещото
лице е изготвил шест на брой варианта изложени в приложените към заключението
подробни таблици.
В
съдебно заседание вещото лице доуточнява, че за изчисленията по три от вариантите
е взета 15% надценка, а по другите три са взети предвид всички документи, като
получените резултати са съпоставими. Посочва, че цифровите разлики са доста
малки в стойност и в този смисъл може да се направи извод, че документите
потвърждават разходите за данъчна основа около 85%, т.е. при 15% надценка при
крайната ревизия.
Настоящият състав на съда кредитира изводите
на вещото лице по допуснатата ССчЕ, но същите не
водят до промяна на фактическата обстановка при ревизията и не променят
изводите на ревизиращият екип.
При
така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
В хода на ревизията е установено, че
жалбоподателят не е декларирал с ГДД по ЗДДФЛ за 2012 г., 2013 г., 2014г. и
2015г. получените от него доходи от търговска дейност – търговия с велосипеди
втора употреба, осъществявана чрез сайтовете „OLX.BG“ и „BAZAR.BG“, а
доставките са извършвани от „Еконт Експрес” ООД.
Тук стои въпросът търговец ли е по смисъла
на закона жалбоподателя, респ. извършва ли търговски сделки. „Търговска сделка”
е вид сделка, юридически факт с основен елемент волеизявлението на едно или
повече лица, насочено към определени правни последици. Сделките се класифицират
по икономически и юридически критерии. Континенталното право познава две
системи за определяне на сделката като „търговска”: 1./ обективна система - особеностите
на сделката правят лицето търговец; 2./ субективна система - извършването на 1
сделка от търговец я прави търговска. Търговският закон възприема и двете
системи. Общите правила са включени в чл.286 от ТЗ. Следва да се отбележи, че
особеността при абсолютните, обективни търговски сделки са с толкова изразен
предприемачески характер, тяхната насоченост към печалбата е толкова силна, че
те винаги са търговски, независимо кой ги извършва и независимо дали се
сключват по занятие или единично. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят извършва
покупко – продажби на велосипеди втора употреба,
действа по занятие, системно в свой частен интерес и с цел извличане на
печалба, абсолютно правилно органите по приходите са приели, че той по същество
извършва търговска дейност и действа като търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ.
Обстоятелството, че не е регистриран като едноличен търговец не води до
различен режим на формиране на облагаемия доход от този в чл.26 от ЗДДФЛ,
определящ формирането на облагаем доход от стопанска дейност. Данъчната основа
би трябвало да се формира по реда на чл.28 и приложи данъчната ставка съгласно
чл.48 от ЗДДФЛ.
Предвид възраженията на жалбоподателя, че за 2012 г.,
2013 г., 2014г. и 2015г. и 2016г. е декларирал едни и същи обстоятелства и е
представил едни и същи доказателства, а неоснователно органите по приходите са
възприели, че само за 2016г. осъществяваната от него икономическа дейност
/търговия с велосипеди втора употреба/ е извършвана съвместно с бащата му, а за
останалите години е прието, че същата дейност е извършвана самостоятелно и това
е довело до неправилно определяне на облагаемия доход за всяка от проверяваните
години, следва да се посочи, че действително в хода на ревизионното
производство са представени декларации и споразумения /л. 154, л.155, л.156,
л.586, л.609/, подписани, както от жалбоподателя, така и от неговия баща, с
които двамата заедно и поотделно декларират, че продажбите на велосипеди втора
употреба се осъществяват от тях по равно. Прави впечатление, обаче, че
цитираните декларации и споразумения са без дата на която са съставени и
подписани, както и без нотариална заверка на подписите, което навежда на
извода, че същите са съставени за целите на ревизионното производство.
Необходимо е и да се отбележи, че в писмено обяснение
/л.608/ от Н.Й., същият заявява, че продажбите на велосипеди втора употреба,
осъществявана чрез сайтовете „OLX.BG“ и „BAZAR.BG“ и доставка чрез „Еконт Експрес” са извършени през 2016г. и не са декларирани
от него поради незнание. В същите обяснения Й. заявява, че желае да декларира
получените доходи и да плати полагащия се данък, като коригира данъчната си
декларация за 2016г. В приложените от „Еконт Експрес” извлечения за извършените от Н.Й. продажби с
наложен платеж, обаче, е видно, че продажбите не са извършвани само през 2016г., напротив,
такива са извършвани и през другите проверявани години, а именно 2012г.-2015г.
включително.
На съда прави впечатление фактът, че има съществени
разминавания в заявеното с декларациите и споразуменията, подписани от Н.Й. и
баща му, и в писмени обяснения отново на Н.Й., дадени в хода на ревизионното
производство. От една страна се твърди, че продажбите на велосипеди втора
употреба за 2012г.-2015г. включително са извършвани по равно от Н.Й. и баща му Й.Д., а от друга, че
продажби на велосипеди са извършвани само през 2016г.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, касаещи
неправилно определен облагаем доход за всяка от проверяваните години 2012г. до
2015г. вкл., тъй като от органите по приходите не са взели предвид и приспаднали
разходите за покупка на употребяваните велосипеди и части по представените в хода
на ревизията протоколи и договори за покупко-продажба. Както в ревизионният
акт, така и в Решението на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив е
посочено, че за определяне на данъчната основа за облагане за посочената
търговска дейност при ревизията са определени и разходи за същата,
които включват представени от ЗЛ договори за покупка на велосипеди втора
употреба; разписки за закупени части за велосипеди, закупени велосипеди втора
употреба и части за тях чрез интернет и доставени от „Еконт
Експрес“ ООД, както и включените за доставките разходи за доставка на същите,
плащания по банков път.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя
относно допуснати аритметични грешки при изчисляването на разходите по години и
в сбора на оборотите по години. В заключението на ССчЕ,
която каза се съдът кредитира, в отговор на въпрос №3 вещото лице е посочило,
че „експертизата
не установи допуснати аритметични грешки“ /л.753/.
В жалбата се излагат и доводи относно допуснато
нарушение, тъй като с РА на лицето са вменени задължения в качеството му на ЕТ,
но по време на цялото ревизионно производство е третиран като физическо лице,
което е довело да неправилно облагане с 15% данък, вместо с 10%. Съгласно
чл.56, ал.1 от Търговския закон, като едноличен търговец може да се регистрира
всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Тази норма се
намира в Търговския закон в част втора, дял първи, глава осма –
“Търговец-физическо лице”. С оглед систематичното и място, следва да се приеме,
че на едноличния търговец не се предава статут на юридическо лице, а той си
остава физическо лице с разширена правосубектност, по
отношение на търговското право. Доколкото ЕТ не са юридически лица, то за
задълженията, възникнали от дейността на физическите лица, действащи като
еднолични търговци, отговорността се носи от съответното физическо лице. В този
смисъла е и практиката на ВАС, съгласно която едноличния търговец и физическото
лице, което го представлява, не са различни данъчни субекти и не може за едни и
същи данъчни задължение и данъчни периоди да им се издават отделни ревизионни
актове. Също така, никъде в материалните и процесуалните данъчни закони,
законодателят не е направил разграничение между физическото лице и едноличния търговец
с оглед тяхното данъчно облагане. Съгласно чл.18 от ДПК (отм.) данъчни субекти
са местните физически и юридически лица, а държавната администрация, учрежденията и общините - когато осъществяват стопанска
дейност. Аналогична е разпоредбата на чл.14, ал.1 от ДОПК, съгласно която
задължени лица са физическите и юридическите лица, които: 1. са носители на
задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски; 2. са задължени да
удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски; 3.отговарят за
задължението на лицата по т. 1 и 2.
По
отношение на твърдението за неправилно
определена от органите по приходите данъчна основа за облагане и съответно дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ, съдът намира за необходимо да посочи,
че съгласно разпоредбата на
чл.122 ал.2 от ДОПК данъчната основа по чл.122 ал.1,
се определя след анализ на обстоятелствата,
регламентирани изчерпателно
в т.т. 1 - 16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по
особения ред
на чл.122 ал. 1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2, с оглед тяхната разностранност.
Достатъчно е да
направи анализ на онези
от тях, които биха му позволили
да определи данъчната основа по възможно най-достоверния начин по
отношение на конкретния ревизиран
субект. В случая, ревизиращите
органи са извършили анализ на обстоятелствата
по ал.2, които
са приели за относими към данъчната
основа, и които са способствали за определянето й по
възможно най-достоверния и обективен начин по отношение ревизирания
субект. Неминуемо, така определената данъчна основа, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото
лице. Същото разполага с процесуална
възможност, в хода на производството
по обжалване на ревизионният
акт да опровергае установените
фактически констатации /които съгласно
разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното/, като ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав и докаже, чрез проведено пълно насрещно доказване, че размера на облагаемата
му данъчната основа е друг,
а не приетият от ревизиращите
органи. Това в настоящия случай не е сторено, като жалбоподателят не ангажира необходимата пълнота от доказателства, които да обосновават по
категоричен начин поддържаното от него становище.
Обратно, в случая органите на приходната
администрация, установиха по безспорен
начин съществуването на фактите,
от който черпят правомощието си да определят данъчната
основа за облагане на жалбоподателя
по реда на
чл.122 от ДОПК, като фактическите
констатации на ревизиращите са
обосновани със събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, а направените
въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Съвкупната преценка на приетите по делото доказателства, налага да се
приеме, че извършените от жалбоподателя
Н.Й. разходи надвишават неговите доходи, като превишението е прието за данъчна основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ, дължим ведно с прилежащите лихви за забава.
В случая органите на приходната
администрация, установяват по несъмнен начин проявлението на фактите и
обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят данъчната основа
за облагане на жалбоподателя по реда на чл.122 от ДОПК, като констатациите им
са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства,
а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния
закон. В хода на проведеното административно производство са събрани достатъчно
категорични и непротиворечиви доказателства, ползващи се с несъмнена
достоверност, които в своята съвкупност позволяват да се формира обоснования и
логичен извод за наличие на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за определяне на облагаемата данъчна основа
за облагане.
Относно установените годишни
изравнителни вноски за ДОО и ЗО изводите на директора се споделят изцяло от настоящия
състав на съда.
Съгласно чл.124а от ДОПК „Установяване
на задължения за задължителни осигурителни вноски при особени случаи”,
разпоредбите на чл.122 -124 от същия кодекс се прилагат съответно за
установяване на задължителните осигурителни вноски. На основание чл.124а от ДОПК, ревизиращият орган е приел, че размерът на констатираното превишение на разходите над приходите за ревизираните години
и допълнително установените доходи от извършваната от ревизираното лице
стопанска дейност като търговец, представлява доход от дейността на самоосигуряващото се лице и като такъв следва да се включи
в общия размер на годишния осигурителен доход, върху който Н.Й. е следвало да
внася задължителни здравноосигурителни вноски. Върху така определената база,
органът по приходите, на основание чл.124а от ДОПК е определил задълженията на
лицето за задължителни осигурителни и здравни вноски за всяка от ревизираните
години. Правилно в годишния осигурителен доход на лицето следва да се включи и
установеният недеклариран доход, в резултат на констатираното несъответствие на
доходите спрямо имущественото и финансово състояние на жалбоподателя. Н.Й.,
като задължено лице по чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, е длъжен, на основание чл.4 ал.3
т.2 от КСО задължително да се осигурява за инвалидност, поради общо заболяване,
за старост и смърт. Съгласно чл.6 ал.7 от КСО, е длъжен авансово да се
осигурява като самоосигуряващо се лице върху
минимален осигурителен доход. Установено е, че през ревизирания период
жалбоподателят е дължал авансови вноски за ДОО и ЗО. На основание чл.6, ал.3 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО е длъжен да внася и окончателни осигурителни вноски
за ДОО и ЗО. След като са събрани доказателства, че лицето е получило доходи,
които не представляват осигурителен доход по смисъла на КСО и ЗЗО, органът по
приходите правилно е приел, че установените по реда на чл.122 от ДОПК доходи са
доходи от трудова дейност и като такива следва да се третират като осигурителен
доход.
В заключение и с оглед разпределението на доказателствената тежест, следва в случая да се посочи, че
жалбоподателят не ангажира в настоящото производство необходимата пълнота от
доказателства, с които успешно да опровергае, посредством проведено пълно
насрещно доказване нормативно установената материална доказателствена сила на
ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК и да
докаже твърденията си за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.
При този изход на спора и предвид
претенциите на ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват и същите се констатираха в размер на 1941,68 (хиляда
деветстотин четиридесет и един и 0.68) лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, 10 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Й.Й., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Ревизионен акт № Р-16001618002751-091-001 от 29.11.2018
г., издаден от Г.И.Н. – началник сектор, възложил ревизията и Б.Г.Ч. -
главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 101 от 18.02.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ – гр. Пловдив, изменен с Решение за поправка на явна
фактическа грешка № 101 от 23.05.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, в частта за допълнително
определени дължими суми за данък по ЗДДФЛ за 2012 г., 2013 г., 2014г. и 2015г.
в общ размер на 13 719,54 лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 5 149,12
лв.; вноски за ДОО за 2012 г., 2013 г., 2014г. и 2015г. в общ размер на 14
076,46лв. ведно с прилежащи лихви в общ размер на 5 370,66 лв.; вноски за ЗО
2012 г., 2013 г., 2014г. и 2015г. в общ размер на 6 326,50 лв. ведно с
прилежащи лихви в общ размер на 2 413,79 лв.
ОСЪЖДА Н.Й.Й., с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
– Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 1941,68
(хиляда деветстотин четиридесет и един и 0.68) лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: