МОТИВИ :

 

Обвинението  против подсъдимите П.И.Н., ЕГН ********** и Л.Д.С., ЕГН **********,***, е за това, че:

През периода от 30.12.2014г. до 03.01.2015г. в гр. Плевен, в района на ЖП гара Плевен-Запад, при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършители, чрез използване на неустановено техническо средство, отнели чужди движими вещи – 2 бр. винтови спряга на стойност 338 лв.; 18 бр. триъгълни вала на стойност 774 лв.; 37 бр. калоткодържатели на стойност 2923 лв.; 2 бр. SAB регулатор на стойност 1224 лв. и 2 бр. вал за разтоварване на клапа на стойност 198 лв., вещи на обща стойност 5507 лв., от владението на „БДЖ ТП“ ЕООД, без съгласие на представител на юридическото лице, с намерение противозаконно да ги присвоят;

– престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, предл.1, т.4, предл.2 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК за подсъдимия Л.Д.С.;

– престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, предл.1, т.4, предл.2 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК за подсъдимия П.И.Н..

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Намира, че на база събраните в хода на съдебното следствие доказателства обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин. Пледира на подсъдимите да бъдат наложени наказания лишаване от свобода в размер на 3 години, което всеки от тях да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

Защитникът на подсъдимия Л.Д.С. – адв. Д.Т. пледира по отношение на подзащитния й да бъде постановена оправдателна присъда и същия да бъде признат за невиновен. Развива подробни съображения, че не са събрани доказателства, които да уличават по категоричен начин, че подсъдимият С. е извършил престъплението, в което е обвинен.

Защитникът на подсъдимия П.И.Н. в лицето на адв. И.С. пледира съдът на основание чл.304 от НПК да оправдае подзащитния му и да го признае за невиновен, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по безспорен начин, че същият е извършил престъплението, в което го обвинен.

Подсъдимият П.И.Н. разбира в какво се състои повдигнатото срещу него обвинение, не се признава за виновен, дава обяснения по случая.

Подсъдимият Л.Д.С. разбира в какво се състои повдигнатото срещу него обвинение, не се признава за виновен, дава обяснения по случая.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Л.Д.С. е роден на ***г***, неграмотен е, не работи, не е женен и е осъждан.

Подсъдимият П.И.Н. е роден на ***г***, без образование е, не работи, не е женен и е осъждан.

Подс. Л.Д.С. ***. Не работел по трудово правоотношение. Изпитвал недостиг на пари. Набавял си такива чрез извършване на кражби.

 Подс. Л.С.   знаел, че в района на ЖП гара Плевен-Запад се намират товарни вагони, собственост на „БДЖ ТП“ ЕООД, по които има метални части, които могат да бъдат демонтирани и откраднати, че районът е голям и контролът и охраната са занижени.

В края на месец декември 2014г. решил да открадне метални части от ходовата част и спирачната система на железопътните вагони, които да предаде в пунктове за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, за да си набави парични средства.

През периода от 30.12.2014 г. до 03.01.2015 г., вечер на три пъти ходил с кон и каруца до ЖП гара Плевен-Запад. Влизал под вагоните и с неустановено техническо средство демонтирал от три от вагоните следните части от ходовата част и спирачната система: 1 бр. триъгълен вал на стойност 43 лв.; 2 бр. калоткодържатели на стойност 158 лв. и 1 бр. SAB регулатор на стойност 612 лв., вещи на обща стойност 813 лв.Вещите товарил в каруцата. Откарвал ги до пункт  за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали   на „Феникс Репластик“ ЕООД, намиращ се на ул.“Георги Кочев“ № 92 в гр. Плевен, където ги продавал.

На 03.01.2015 г. служители на БДЖ, ЖП гара Плевен-Запад, установили кражбата. Била извършена проверка.

Горната фактическа обстановка се изяснява от  показанията на св. Н.З.Т. – дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК /л. 30/;   показанията на св. И.К.Д. – дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК /л. 31/;   показанията на св. Н.В.Х. – дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК /л. 70/;    показанията на св. С.Г.Д. – дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК /л. 29/; от  показанията на св. Д.Й.Х. – дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК /л. 71/; от  показанията на св. В.М.Д. – дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК /л.32/;   заключението на вещото лице Д.В.А. по назначената на досъдебното производство съдебна видео-техническа експертиза;  заключението на вещото лице Е.И.Г. по назначената на досъдебното производство съдебна технико-оценителна експертиза, както и от представените с досъдебно производство №207/2015г. по описа на РП-Плевен доказателства, а именно: протокол за доброволно предаване от 07.01.2015г. на л.24 от ДП; протокол за доброволно предаване от 14.01.2015г. на л.25 от ДП; характеристични справки и свидетелство за съдимост на подс. Л.С...

От  показанията на св. Н.З.Т., дадени на досъдебното производство /л.30/  се установява, че работи като техник- механик ревизор вагони във  ВРУ Плевен Запад. На 03.01.2015г. бил на работа дневна смяна   от 07.00ч. до 19.00ч.  Едно от задълженията му било  да извършва технически преглед на влаковете и да изпробва спирачките им. Около обяд му се  обадил дежурния деломайстор към локомотивно депо Плевен-Запад – св. Емил Костиков и му  съобщил, че охраната го е уведомила, че са видели лица от ромски произход, които носели вагонни части.  Сочи, че след като са разбрали, че са  били забелязани от охраната, ромите са избягали, като са оставили   частите на земята в храстите на около 30-40 метра от вагоните. Той  веднага уведомил началник на ВРУ Плевен Запад - М.Г., който незабавно пристигнал. Твърди, че съвместно с охраната намерили и прибрали скритите части  – няколко триъгълни вала, две  клими,  няколко калоткодържатели и 1 винтов спряг. На 05.01.2015г. съвместно с М.Г. и  И.Д. извършили оглед на трите вагона,  от които липсвали частите. Резултатите от огледа обективирали в констативен протокол, който бил подписан и от счетоводителката Велияна Маринова, която не е присъствала на самия оглед на вагоните. Справката на ценовата стойност на отнетите части е била изготвена от Кольо Дамянов- експерт материално техническо осигуряване в ПТП/ поделение за товарни превози/ - гр. Горна Оряховица. При огледа на вагоните установили, че липсвали странични клими, триъгълни валове, калоткодържатели, SAB регулатори, подвески ръчна спирачка, винтов спряг и др.  

От  показанията на св. И.К.Д., дадени на досъдебното производство /л.31/ се установява, че на 05.01.2015г.,   сутринта, когато отишъл на работа инж. М.Г. - началник ВРУ му казал, че е извършена кражба на части от вагони, които са с изтекла ревизия и се намират на глух коловоз в района на  ж.п.гара Плевен – Запад. Същият ден заедно с М.Г. и Н.Т. извършили оглед на три вагона, от които липсвали климии, купли и валове.  Липсващите части   били  описани в  констативен протокол. Заявява, че от свидетеля  М.  Г. разбрал, че  са били прибрани приготвени за изнасяне части от вагоните.  

 От  показанията на св. Н.В.Х., дадени на досъдебното производство /л.70/  се установява, че работи охранител във фирма „БОС“ гр.София, която  охранявала  локомотивно депо гр. Плевен. Сутринта на 03.01.2015 година около 08,00-08,30 часа бил  на работа и като минавал по обход в района на девета кранова забелязал, че имало следи в снега покрай вагоните. Заобиколил  от другата страна и възприел, че под вагоните  също имало следи от  стъпки в снега.  Тогава видял, че е свалена лостова система по спирачките на вагоните. Прибрал се и споделил  с колегата си  какво е установил  и се върнал на същото място. По едно време забелязал  на около 200-300 метра двама младежи. В това време минал товарен влак и двамата се върнали обратно. Той тръгнал  към  двете лица, но срещнал друг човек, който му казал, че е  видял четири лица с каруца, която била   в горичка. Отправил се в тази  посока и преди да влезе  в горичката до една бетона стена видял складирани метални елементи от вагоните.  

Върнал се при колегата си и му разказал какво е видял. Двамата тръгнали към горичката.    Стигнали   до мястото, където били  складирани металните части от вагоните до бетонната стена, но  не ги намерили. Възприел   на около  40-50 метра  навътре в горичката  двама мъже, които  разглобявали метални части от вагоните. След  като извикал   двете лица избягали. Веднага съобщил  на началника си в  гр. Горна Оряховица.  Заедно с други  служители на депото  се организирали и прибрали  металните части.

 В  показанията си дадени в съдебно заседание св. Х.  в отговор на въпроси поставени му от страните заявява, че не може да разпознае лицата, които е видял  по време на дежурството си на 03.01.2015г., тъй като са се намирали на около 300-400 метра от него, но заяви, че и друг път е виждал подс. Л.С. и го е предупреждавал, когато с други лица заедно са рязали бракуван вагон.

  От   показанията на св. С.Г.Д., дадени на досъдебното производство /л.29/ се установява, че на  03.01.2015г.  получил обаждане от  служител  на фирма « Бат- РМ», която охранявала локомотивно депо ж.п гара Плевен - запад, че е засякъл лица да разглобяват вагони, които са гарирани на територията на депото. От   разговора с него разбрал, че от вагоните са демонтирани калотки, спирачни апарати и други части от спирачната система. На 05.01.2015г. извършил обход на района на депото, като в последствие обиколил и ПИЧЦМ, където евентуално било възможно да са продадени частите от вагоните. В един от пунктовете, находящ се в гр. Плевен на ул.» Георги Кочев» със закупчик В.Д. в купчина от желязо, забелязал спирачен механизъм с калоткодържатели на него, както и други части от спирачната система на ж.п. вагони. Тези части  се различавали от другото желязо по специфичната си форма и приложението си. Провел беседа със закупчика относно лицето, което ги е предало. Посочва, че В.Д. го уведомил, че   подс.Л.С. *** е предал вещите  предния ден в  пункта заедно с една жена. В тази връзка веднага уведомил колегите си  от 02 РУ на МВР-Плевен, поради местоизвършване на престъплението на териториален принцип,    които продължили  да работят по случая.

От   показанията на св. Д.Й.Х. – дадени в съдебно заседание се установява, че работи като  Инспектор   в „Криминална полиция” във Второ РУ на МВР-Плевен.  Твърди, че е  извършил проверка във връзка с жалба  относно  откраднати елементи от вагони. Съвместно с колегата си С.Д.  започнали да работят по случая.   Вещите обект на престъплението били открити в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, находящ  се  в близост  до   „Хлебозавод”  в индустриалната зона на гр. Плевен. Заявява, че изискали  записи от охранителните камери и разпознали вещите, които  били предадени с протокол за доброволно предаване. След което призовал за разпит  две лица, които се виждали на камерите. Снел им обяснения и изпратил преписката в прокуратурата.

 Заявява, че на  охранителните камери се виждали подс.Л.С. и жена му. Твърди, че провел  беседа с Л.С., който пред него си признал, че е извършил кражбата. Обяснил му, че е ходил многократно в района на ж.п. гара Плевен Запад, където    разглобявал части от вагоните. Товарил ги в конска каруца и  ги предал в пункт за изкупуване на черни и цветни метали.  Подс. С. му разказал, че  в продължение на  една  седмица е ходил на мястото. Посочва, че част от частите  намерили и иззели от  пункт за изкупуване черни и цветни метали.  След това  извикали представител на „БДЖ”, който потвърдил, че това са липсващите части. На въпроси на страните отговаря, че подс. Л.  С.   му обяснявал,  че е  ходил с жената, с която живее на семейни начала, да обикалят  за дърва и е видял  вагоните. Твърди, че не е  работил  по  случая с  другия подсъдим, тъй като не му знаел трите имена.

От  показанията на св. Д.Й.Х., дадени на досъдебното производство /л.71/ се установява, че работи  като полицай  във  Второ РУ  на  МВР гр. Плевен. Заявява, че във връзка с изясняване на обстоятелствата по повод извършена кражба  му било възложено да извърши проверка. В хода на проверката и от проведените ОИМ   се установило, че извършител на кражбата е Л.Д.С. и още едно лице с малко име П., което впоследствие установил, че е лицето П.И.Н. ***. Снел  писмени обяснения от Л.Д.С.,  в които  той  си признал за извършеното от него деяние, като пред него  заявил, че е предал откраднатите вещи в ПИЧЦМ в гр. Плевен, който се намирал до бившия хлебозавод в гр. Плевен. С. му казал, че тези вещи ги бил откраднал от вагони, гарирани на 18-ти коловоз на депото на   ж.п. гара Плевен -Запад.   Подс. С.  заявил пред него, че на три пъти е ходил до  вагоните, където е разглобявал части от тях  и ги е предавал за скрап. Установил, че ПИЧЦМ се стопанисва от фирма „Феникс Репластик” в гр. Плевен, ул. „Георги Кочев“ № 92. Част от откраднатите вещи, които се намирали ПИЧЦМ   му  били предадени с протокол за доброволно предаване от св. В.М.Д..  Той ги  върнал срещу разписка на свидетеля М.Г..   Посочва, че иззел и запис от охранителните камери, на който се виждали лицата,  които са предали откраднатите вещи.  Посочва, че Л.С. му казал, че  е  ходил да предава вещите ПИЧЦМ с конска каруца заедно с жената, с която живеел на семейни начала, а  кражбите   е извършвал  на три пъти  през вечер.

 От   показанията на св. В.М.Д., дадени на досъдебното производство /л.32 се установява, че работи в   пункт   за изкупуване на черни и цветни метали, находящ се в гр. Плевен на ул. „Георги Кочев“ № 92.  Заявява, че на  04.01.2015г. бил на работа от 08.00ч. до 17.00ч. Около обяд в пункта пристигнали мъж  и жена от ромски произход с конска каруца. В каруцата имало желязо, което му  заприличало на мост от лек автомобил с форма на триъгълник.      От  личната карта, която представило лицето при предаването на различни железа  разбрал, че   се казва Л.Д. ***.  Твърди, че на следващия ден в пункта пристигнал  полицейски служител   - св.  С.Д., който разпознал измежду отпадъците елементите, които Л.С. предал предния ден, като части от железопътния транспорт.  Вещите   предал  доброволно на полицай от 02 РУ на МВР-Плевен. Желязото, което Л.С.  му предал  било 60 кг., за което аз му заплатил 19,20 лева. Посочва, че   жената, която била    с Л.С.  при предаване на вещите я  виждал за първи път  да идва в пункта.  Твърди още, че   Л.  С. е идвал  многократно в пункта за изкупуване на черни и цветни метали с различни хора и предавал арматурно желязо.

Съдът кредитира  изцяло показанията на свидетелите М.Т.Г., Н.З.Т., И.К.Д., Н. Вечлев Х., Камен Г.Д., Д.Й.Х. и В.М.Д., тъй като показанията им са изчерпателни, логически – последователни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно.

 

В обясненията си  на подс. П.И.Н. твърди, че на 29/30 декември 2014г. след като получили разрешение от Кмета на с. Буковлък,   заедно с П.Р.Н., С.Г.Н. и К.К.  тръгнали  с конски каруци да  секат дърва.   Отишли до   хипермаркет   „Метро”, нарязали дърва и ги   натоварили в каруцата. Там видял подс. Л.С., който  с една бичкия също режел дърва. Дървата откарали в село Буковлък, където ги продали на свои познат.

По искане на подс. Л.Д.С. в качеството на свидетели бяха разпитани П.Р.Н., К.К.Н. и С.Г.Н..

В  показанията си  св. П.Р.Н., дадени в съдено заседание твърди, че около 25/26.12.2015г. заедно с П.И.Н., С.Г.Н. и К.К. тръгнали да събират дърва. Натоварили   каруците с дърва и се прибрали. Заявява, че метални отпадъци нито са виждали нито са вземали.

В показанията си св. К.К.Н., дадени в съдено заседание твърди, че  заедно с П.Р.Н., С.Г.Н. и П.И.Н. отишли  за дърва зад  хипермаркет „Метро“. Там видели подс. С., който влязъл  по-навътре в гората. Твърди, че подс.  С. не бил с тях,   а с жена си.  Натоварили дървата в каруците и ги откарали  в с. Буковлък, където ги  продали  и си разделили парите.

С.Г.Н.  дава показания, че в края на  в края на месец номеври Кметът на с. Буковлък им разрешил да режат дърва. Заявява, че заедно с П.Р.Н., К.  К.Н. и П.И.Н. отишли до хипермаркет „Метро”. Нарязали дърва и ги  натоварили в две каруци. Прибрали  се в с. Буковлък, където продали дървата и си поделили парите. Заявява, че видели подс.  Л.С.  с конска каруца, който също бил отишъл за дърва.  Твърди, че тоя ден на са събирали никакви метални отпадъци.

 Съдът кредитира показанията на свидетелите С.Г.Н., П.Р.Н., К.  К.Н., доколкото същите не противоречат на приетата за установена фактическа обстановка.  Освен обясненията на подс. Л.С., който твърди, че те заедно с подс. П.Н. са извършители на  престъплението по делото не са налице каквито и да било други доказателства, които да ги разобличават  като извършители на деянието.

В обясненията си  подс. Л.Д.С., че през месец м.февруари-м.март отишли   с жената, с която живеел на семейни начала  Бинка Антонова Мечева за дърва с конската каручка. Стигнали до  „Топливо”, където събрал малко дърва. Твърди, че намерил   около 94-95 кг желязо, което предал пункта за изкупуване на черни и цветни метали, който се намира до „Хлебозавода” в гр. Плевен. Върнал  се обратно   на същото място, където заварил П.  И.Н.,  П.Р.Н., К.К.Н. и С.Г.Н., които хвърляли желязо от стена висока около 5 метра.

Твърди още, че когато отишъл при тях  св. П.Р.Н. му предложил да предат заедно желязото с неговата каруца, но той отказал и си заминал.  Заявява, че   П.  И.Н.,  П.Р.Н., К.К.Н. са били забелязани от охраната  и  оставили желязото там. Твърди, че  четиримата са го търсили  в къщи  за да го питат  дали  не е взел той  това желязо.

 Оправдателните обяснения на подс. Л.Д.С., дадени в  хода на съдебното следствие и твърденията му, че няма нищо общо с извършената кражба, съдът оцени като версия на защита, която като невярна съдът отхвърля.

Налице е несъгласуваност между неговите обяснения и достоверните факти по делото, установени, чрез показанията на свидетелите С.Г.Д., Д.Й.Х., В.М.Д.,  Н.  В.Х., чиито показания съдът оцени като правдиви, логични и  взаимнодопълващи се помежду си. 

 На следващо място  обясненията му се опровергават и от показанията на сочените от него като извършители на кражбата  свидетели П.Р.Н., К.  К.Н., С.Г.Н. и обясненията на   подс.П.И.Н., които  от една страна по един категоричен начин  заявиха, че не са участвали в извършване на престъплението, а от друга страна   с показанията си не уличават подс. Л.С. в извършване на кражбата.

Съдът кредитира заключението на извършената в досъдебното производство съдебна видео-техническа експертиза, прието и неоспорвано от страните в съдебно заседание, от което е видно, че:

1. На компактдиска марка „Sigma” SD-R 700 мегабайта има записани 29 статични изображения във формат „jpeg” с резолюция 704х576 пиксела. Записът, от който са експортирани снимките, е заснет на 04.01.2015г. за времето от 15:52:20ч. до 15:52:52ч. /системно време/.

2. Поради причините, описани в т.8 и т.9 от изследователската част, не е възможно след допълнителна техническа обработка да се подобри качеството на записаните изображения и да бъдат отделени кадри с потенциална идентификационна стойност и детайлно онагледяване на заснетите обекти, лица и действия.

 

Съдът кредитира и заключението на назначената и  извършена на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Е.Г. прието и неоспорвано от страните в съдебно заседание, от което е видно, че стойността на  1  бр. триъгълен вал –  43 лв; 2  бр. калоткодържатели 158 лв .;

1 бр. SAB регулатор 612лв. –  или вещи на обща стойност   813лв.;

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено следното от правна страна:

 Повдигнато е обвинение срещу подсъдимия П.И.Н. за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, предл.1, т.4, предл.2 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК в съучастие с подс. Л.С., за което обаче не бяха представени доказателства да е извършено от Н.. От обективна страна освен  извънсъдебните обяснения на подс. Л.Д.С. дадени по време на извършената проверка по случая, по делото не са налице гласни, писмени или веществени доказателства, от които може да се направи  извод, че  подс.П.Н.   в съучастие  с подс. Л.С. е отнел от владението на пострадалото юридическо лице инкриминираните от обвинението вещи. В случая освен показанията на св. Д.Й.Х., които са косвено доказателствено средство, тъй като възпроизвеждат информация съобщена му от подс.  Л.С. при извършената проверка по случая, не са налице никакви други, преки или косвени доказателства, които да  свързват и уличават подс. П.Н. в участие в извършването на кражбата.

С разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, по аргумент за противното, се забранява на съда да признае подсъдимия за виновен, ако обвинението не е доказано по несъмнен начин. Такава несъмненост, съгласно еднозначната практика на ВКС, е налице, когато обстоятелствата по чл. 102, т. 1-3 НПК са установени по начин, който не поражда съмнение относно тяхното действително осъществяване. Има ли съмнение по съществуването на някое от обстоятелствата от задължителния предмет на доказване, осъдителна присъда не може да бъде постановена. По силата на чл.303, ал.1 от НПК предположенията, т.е. хипотетичните, абстрактните и дори реалните възможности за съществуването на определен факт, обстоятелство или положение в миналото, също съставляват недопустимо основание за постановяване не само на осъдителна, но и на оправдателна присъда – арг. от чл. 305, ал. 6 от НПК.

  Съмнението и предположението относно доказанността на обстоятелствата по чл.102, т. 1-3 НПК са законова пречка, т.е. недопустими основания за признаване¬то на подсъдимия за виновен. В зависимост от характера и категорията на обстоятелствата, спрямо които е възможно пораждане на съмнение или служене с предположение, съдът на конкретно предвиденото основание в чл.304 НПК, е длъжен да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за невинен. 

  В тази връзка следва да се подчертае, че твърденията в обстоятелствената част на обвинителния акт, с който е повдигнато обвинение, по своя характер не са доказателствени средства, а само очертават предмета на доказване в наказателния процес и подлежат на доказване и проверка с всички процесуални способи като всяка обвинителна теза.

Според НПК доказването е процесуална тежест на обвинителя, която най-общо е подчинена на правилото – който иска наказанието, доказва основанието. Съгласно чл.103, ал.1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи.

Доказана обвинителен акт, като процесуален резултат, означава доказани твърдения, съдържащи се в него. Недоказан обвинителен акт има за последица  оправдателна присъда и възлагане съдебните  разноски на дървата

Поради всичко изложеното дотук съдът прие, че твърдяното в обвинителния акт спрямо подсъдимия  П.Н. деяние не е извършено, поради което съгласно чл.304 от НПК го призна за невинен и го оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, предл.1, т.4, предл.2 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.

 

С деянието си подсъдимия Л.Д. ***, ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, като през периода от 30.12.2014г. до 03.01.2015г. в гр. Плевен, в района на ЖП гара Плевен-Запад, при условията на опасен рецидив, чрез използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи – 1 бр. триъгълен вал на стойност 43 лв.; 2 бр. калоткодържатели на стойност 158 лв. и 1 бр. SAB регулатор на стойност 612 лв., вещи на обща стойност 813 лв., от владението на „БДЖ ТП“ ЕООД, без съгласие на представител на юридическото лице, с намерение противозаконно да ги присвои.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия Л.Д.С.. Извършено е виновно, при форма на вината – пряк умисъл – деецът е предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като е действал с намерение противозаконно да присвои предмета на престъплението. Деянието съставлява престъпление според Наказателния закон на Република България и е обхванато като съставомерно от нормата на чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.

 Престъплението съставлява опасен рецидив по чл.29, ал.1, буква  “а”  и буква “б” от НК, тъй като подсъдимият е извършил деянието  предмет на обвинението, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер   по н.о.х.д.№1766/2012г. на РС-Плевен, за престъпление по чл.325, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.„б” от НК на лишаване от свобода за срок една година при строг режим и по н.о.х.д.№1266/2012г. на Районен съд – гр. Плевен за престъпление по чл.195, ал.1,т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.28 от НК на лишаване от свобода за срок от шест месеца лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване. Налице са две осъждания, като деянието  по н.о.х.д.№1766/2012г. на  РС-Плевен, с което е наложено наказание за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година   е в рецидив с престъплението по н.о.х.д.№1266/2012г.  на РС-.Плевен и петгодишният срок,  визиран в разпоредбата на чл.30 от НК не е изтекъл от момента на изтърпяване на наказанията по   посочените присъди.

Деецът подлежи на съответно наказание.

За престъплението, в което е обвинен подсъдимия Л.Д.С. е предвидено наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Л.Д.С., съдът прецени високата степен на обществената опасност на деянието, с оглед времето, мястото и начина му на извършване.

Съдът прецени  и високата степен на   обществената опасност на дееца. Обстоятелството, че Л.Д.С. е осъждан и с други присъди извън тези, които квалифицират деянието като по-тежко, съдът приема за отегчаващо отговорността на дееца. Като смекчаващо отговорността обстоятелство за подс. С., съдът отчете доброто процесуално поведение.

При така анализираните обстоятелства и като съобрази принципите на чл.54 и чл.36 от НК, съдът намира, че в конкретния случай на подсъдимия Л.Д.С. следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на 5 години, което на осн. чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален строг режим в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът счита, че така наложеното наказание би подействало поправително – възпитателно и предупредително – възпиращо на подсъдимия Л.Д.С..

  По делото не се  установи    през периода от 30.12.2014г. до 03.01.2015г. в гр. Плевен, в района на ЖП гара Плевен-Запад,   Л.Д.С. при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с П.И.  Н., чрез използване на неустановено техническо средство     да е отнел чужди движими вещи – 2 бр. винтови спряга на стойност 338 лв.; 17 бр. триъгълни вала на стойност 731 лв.; 35 бр. калоткодържатели на стойност 2765 лв.; 1 бр. SAB регулатор на стойност 612 лв. и 2 бр. вал за разтоварване на клапа на стойност 198 лв. от владението на „БДЖ ТП“ ЕООД, без съгласие на представител на юридическото лице, с намерение противозаконно да ги присвоят.

След като не  са  налице доказателства за  извършено от  Л.С.  деяние    и на основание чл.304 от НПК,   подсъдимият   следва да бъде признат за невинен и  оправдаван в тази част по предявеното му обвинение   по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, предл.1, т.4, предл.2 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимият  Л.Д.С. със сочена по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД  на МВР Плевен направените по делото разноски в размер на 105,25 лв. и 60,00 лв. разноски по сметка на РС-Плевен.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

               

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: