№ 3671
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110137399 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано по искова молба с входящ номер № *** г.,
депозирана от М. С. М. с ЕГН **********, срещу Университет за национално и световно
стопанство (УНСС) с ЕИК ***. Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнението,
извършено със Заповед № ЧР-764/26.05.2022 г. за незаконно и неговата отмяна; чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ за възстановяване на предишната работа като ,,старши преподавател” в катедра ,,Чужди
езици и приложна лингвистика” във факултет ,,Международна икономика и политика”; чл. 344, ал.
1, т. 3 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 16 920,48 лв обезщетение за времето,
през което ищецът е останал без работа, за срока от 27.06.2022 г. до 27.12.2022 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното й заплащане. На основание чл. 78 ГПК се претендират и направените в хода на
производството съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата М. С. М. е заемала длъжността ,,старши
преподавател” в катедра ,,Чужди езици и приложна лингвистика” във факултет ,,Международна
икономика и политика” на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), ответник в
настоящото производство. Посочва се, че със Заповед № ЧР-764/26.05.2022 г. трудовото
правоотношение на ищцата е било прекратено на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 4 от
Закона за висшето образование. Ищцата твърди, че поради съдържащото се в заповедта 30-дневно
предизвестие, в периода от получаването й до 27 юни 2022 г. е изпълнявала трудовите си функции
и служебни задължения - провеждала е лекции и сеМ.рни занятия със студенти, както и
семестриални изпити. Посочва се, че предвиденият в заповедта 14-дневен срок за обжалването й по
реда на АПК не съответства на съдържанието на акта, което е трудовоправно и по отношение на
което приложение би следвало да намерят разпоредбите на КТ. Оспорва се законосъобразното
осъществяване на проведената процедура за заемане на академична длъжност ,,доцент” по
професионално направление 2.1. Филология, научна специалност ,,Съвременен немски език
(съпоставителна лингвистика)”, в хода на която е констатирано твърдяното от ответника нарушение
- ,,плагиатство”. Посочва се, че министърът на образованието и науката в изпълнение на вменените
му контролни правомощия по чл. 30 и сл. от Закона за развитието на академичния състав в
Република България е издал заповед за спиране на процедурата на основание чл. 31, ал. 2, като
впоследствие е издал и заповед за нейното прекратяване на основание чл. 31, ал. 7 ЗРАСРБ.
1
Навеждат се твърдения, че висшето училище е провело процедурата в нарушение на чл. 3 ЗРАСРБ,
като е обявило конкурс в професионално направление, в което няма действаща програмна
акредитация, поради което всички издадени актове, включително и заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата, са нищожни. Твърди се, че съставът на научното жури,
установило твърдяното нарушение - ,,плагиатство”, е от лица, които не са компетентни в
съответната материя и научна област, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 3
ЗРАСРБ. Ищцата посочва, че решението на научното жури, с което е установено наличието на
нарушение, не й е връчено по надлежния ред, поради което е била лишена от правото на защита,
предвидено в чл. 30, ал. 1 от Правилника за организацията и провеждането на конкурси за
придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в УНСС. Твърди се, че в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение липсват мотиви и не е посочено ясно и
конкретно как е установено твърдяното нарушение, поради което заповедта е незаконосъобразна на
основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО. На следващо място, се посочва, че ,,плагиатство” не е налице и
констатациите на научното жури са в противоречие с изискванията на ЗРАСРБ. По отношение на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ се посочва, че последното брутно трудово възнаграждение на
ищцата е било в размер на 2820,08 лв.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба с входящ номер № 166047/09.08.2022 г., депозиран от ответника Университет за национално
и световно стопанство (УНСС), представляван от проф. д-р Д.Д. - ректор, с който претенцията на
ищеца се оспорва като недопустима и неоснователна. Ответникът посочва, че предвиденият в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение 14-дневен срок за нейното обжалване по
реда на АПК, съответства на нормата на чл. 32, ал. 8 ЗРАСРБ, която определя условията и реда за
обжалване на заповед на ректора. Навеждат се твърдения за недопустимост на исковата молба, тъй
като последната е депозирана на 11.07.2022 г. - след изтичане на предвидения в заповедта 14-дневен
срок. Оспорва се твърдението на ищцата, че липсват мотиви за прекратяване на правоотношението,
като се посочва, че в заповедта се съдържат констатациите за извършеното нарушение, съдържащи
се в Протокол № 17-А от 13.05.2022 г. на научното жури - осъществено плагиатство в представен
научен труд по смисъла на дефиницията на пар. 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ. Твърди се, че заповедта е
връчена срещу подпис на ищцата на 26.05.2022 г. На следващо място, се посочва, че нормата на чл.
35, ал. 4 ЗРАСРБ по императивен начин определя задължението на ректора да прекрати трудовото
правоотношение при при доказано по установения ред плагиатство. Оспорва се релевираната липса
на компетентност на научното жури, тъй като структурата и състава на научното жури се определят
от факултетния съвет въз основа на предложение на катедрения съвет и липсват специални
законови изисквания по отношение на квалификацията на членовете на журито. Навеждат се
твърдения, че решението на научното жури, с което е установено твърдяното нарушение -
,,плагиатство”, е връчено и подписано от ищцата на 23.05.2022 г. Посочва се, че рецензиите,
становищата и рефератите във връзка с провеждания конкурс са публикувани и на интернет
страницата на УНСС. Според ответника доказателство за надлежното уведомяване за решението
на научното жури е и депозираната от ищцата жалба с входящ № 21469/08.06.2022 г. по описа на
АССГ срещу решението на научното жури от 13.05.2022 г. Посочва се, че процедурата за
провеждане на конкурс за заемане на академична длъжност ,,доцент” не е незаконосъобразна и
заповедта на министъра на образованието и науката за прекратяване на конкурсната процедура не е
влязла в сила, тъй като е обжалвана от страна на УНСС с жалба с входящ № 0409-79/07.07.2022 г.
Ответникът твърди, че настоящото исково производство следва да бъде спряно до решаване по
същество на въпроса за законосъобразността на конкурсната процедура. По отношение на иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ се посочва, че претендираното обезщетение в размер на
16 920, 48 лв. за периода от 27.06.2022 г. до 27.12.2022 г., не е дължимо, тъй като срокът, за който се
претендира плащането, не е изтекъл към момента на входиране на исковата молба.
Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК намира за
установено от фактическа страна следното:
На 04.04.2005 г. е сключен Трудов договор № ОП-413 на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ
във вр. с чл. 54, ал. 1 и ал. 3 ЗВО, между УНСС, представляван от проф. д-р Борислав Михайлов
2
Борисов - ректор, в качеството му на работодател, и М. С. Хубенова, в качеството й на служител.
По силата на сключения трудов договор ищцата в настоящото исково производство се е задължила
да изпълнява длъжността ,,преподавател” в катедра ,,Чужди езици и приложна лингвистика” към
факултет ,,Международна икономика и политика” на УНСС. По силата на Допълнително
споразумение за изменение на трудовото правоотношение № ОП-3966/09.12.2008 г. ищцата е
преназначена на длъжност ,,Старши преподавател”. Към доказателствения материал по делото е
приложено Удостоверение за стаж с изходящ № ЧР-73/20.01.2022 г. , издадено от Дирекция
,,Човешки ресурси” на УНСС. Удостоверението е издадено от Отдел ,,Заплащане и
администриране на персонала” на М. С. М. - старши преподавател от катедра ,,Чужди езици и
приложна лингвистика” към факултет ,,Международна икономика и политика” в уверение на това,
че същата работи по трудов договор, считано от 05.04.2005 г. и към 20.01.2022 г. има трудов стаж в
УНСС общо 16 г., 9 м. и 3 дни, от които 13 г., 1 м. и 10 дни като старши преподавател.
Със Заповед № 444/02.03.2022 г., подписана от доц. д-р Михаил Мусов, заместник-ректор
по научноизследователска дейност и международно сътрудничество, е утвърден състав на научно
жури, което да проведе конкурс за заемане на академична длъжност ,,доцент” по професионално
направление 2.1. Филология, научна специалност ,,Съвременен немски език (съпоставителна
лингвистика)”. Журито се състои от членове от УНСС: проф. д-р Д.Н.К.К., доц. д-р АИ.П., доц. д-р
СВ.К., доц. д-р К.Д. С.-С.; резерва: доц. д-р Т.Й. Р.; външни членове проф. д.ф.н. М.Ж.Г.М., проф.
д.ф.н. И.К. С., доц. д-р Р.М.К.С.; резерва: доц. д-р Елена Славчева С.. Условията и редът за
провеждане на конкурси за придобиване на научната степен ,,доктор на науките” и за заемане на
академични длъжности са уредени в Правилник за организацията и провеждането на конкурси
за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в УНСС
(ПОПКПНСЗАДУНСС).
На 27.04.2022 г. е подаден сигнал до доц. д-р АП., председател на научното жури, с
входящ № 571, входиран от проф. МГ.М. и доц. д-р РК.С.. В сигнала се посочва, че в процеса на
разглеждане на материалите, е било установено, че в представения от ст. пр. д-р М. С. М.
хабилитационен труд, са били включени текстове от чужди автори без позоваване и без тяхното
изрично съгласие, което съставлява нарушение на чл. 18, ал. 2, т. 7 от Закона за авторското право и
сродните му права. Твърди се, че тестовете представляват превод от немски език и не могат да
бъдат засечени от съществуващите системи за антиплагиатство. Изброени са примери за
установените случаи на използвани чужди текстове в хабилитационния труд.
На 03.05.2022 г. от доц. д-р АП., председател на научното жури, е изпратено писмо с
изходящ № 21-03-533, адресирано до ищцата ст. пр. д-р М. С. М., в което се посочва, че членове
на научното жури по конкурса за заемане на академична длъжност ,,доцент” са установили
нерегламентирано ползване на чужд текст в хабилитационния труд на ищцата. Посочено е, че
съгласно чл. 12а, ал. 4 от ПОПКПНСЗАДУНСС, на ищцата се предоставя 7-дневен срок, в който
може да изготви и да депозира в деловодството писмено становище по получения сигнал.
По делото е приложен Отговор-становище с изходящ № 571/10.05.2022 г., адресиран до
доц. д-р АП.. В отговор на отправените обвинения от проф. МГ.М. и доц. д-р РК.С. за нарушение на
чл. 18, ал. 2, т. 7 ЗАПСП, ищцата д-р М. С. М. посочва, че твърдяното плагиатство не е доказано по
законоустановения ред. Твърди се, че един от членовете на научното жури, подал сигнала - проф.
МГ.М., е била научен ръководител на докторската работа в Нов български университет на другия
кандидат в процесния конкурс за заемане на академична длъжност ,,доцент” - ст. пр. д-р С.В.В.
Твърди се наличието на ,,дългогодишна свързаност и покровителство” от страна на проф. МГ.М.
върху научното и професионалното развитие на ст. пр. д-р С.В.В. Посочва се, че подаденият сигнал,
входиран от външни членове на научното жури, има единствена цел да петни професионалното
развитие на ищцата, както и УНСС, и не съответства на резултатите от системите за
антиплагиатство. Според ищцата преведените текстове от немски на български език са в
съответствие с чл. 9 ЗАПСП, съгласно който авторското право върху превод или преработка
принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на
оригиналното произведение. Посочва се, че чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗАПСП позволява използването на
3
части от публикувани произведения, необходими за анализ, коментар или друг вид научно
изследване, като ищцата навежда твърдения, че в литературата на монографията е посочила
използваните източници. Твърди се, че твърдените от авторите на сигнала нерегламентирани
практики не съставляват плагиатство, а нов поглед и интерпретация на вече разглеждани теми. В
заключение се посочва, че твърденията на авторите на сигнала ,,са тенденциозни и целят
сугестиране на останалите членове от състава на журито в посока гласуване наличие на
нерегламентирани практики в нарушение на ЗАПСП”.
На 13.05.2022 г. е проведено заседание на научното жури, за чието провеждане е
съставен Протокол № 17-А, приобщен към материалите по делото. Заседанието е проведено на
основание чл. 4, ал. 11, чл. 10, ал. 2 и ал. 4, чл. 26, ал. 4 и чл. 27, ал. 1 ЗРАСРБ и чл. 36, ал. 15 във вр.
с чл. 12а и чл. 12б от ПОПКПНСЗАДУНСС. Точка 1 от дневния ред е обсъждане на получения
сигнал, входиран от проф. МГ.М. и доц. д-р РК.С., и отговора-становище, подаден от ст. пр. д-р М.
С. М.. В хода на обсъжданията един от подателите на сигнала - проф. д.ф.н. М.Г. допуснатото от ст.
пр. д-р М. С. М. нарушение съставлява плагиатство, тъй като в монографичния й труд са
използвани чужди постижения и мисли, което противоречи на научната етика. Доц. д-р Т. Р.
изразява мнение, че видно от сравнителния анализ нарушение в действителност е налице.
Становището на проф. МГ.М. и доц. д-р РК.С. за наличието на извършено нарушение е подкрепено
и от проф. проф. д-р Д.Н.К.К., проф. д.ф.н. И.К. С. и доц. д-р АП.. След обсъждане на постъпилия
сигнал с входящ № 571/27.04.2022 г. и приложените към него доказателства, научното жури с
единодушно решение (7 гласа ,,за” - проф. д-р Д.Н.К.К., доц. д-р АИ.П., доц. д-р СВ.К., доц. д-р
К.Д. С.-С.; резерва: доц. д-р Т.Й. Р., проф. д.ф.н. М.Ж.Г.М., проф. д.ф.н. И.К. С., доц. д-р Р.М.К.С., 0
въздържали се и 0 против). По отношение на сигнал, подаден от ст. пр. д-р М. С. М., за установени
от нея нерегламентирани академични практики в научните трудове на втория кандидат в конкурса
ст. пр. д-р С.В.В, след разглеждане на сигнала научното жури гласува с единодушие, че в
посочените в сигнала публикации не се установява наличие на обстоятелствата по чл. 4, ал. 11
ЗРАСРБ - плагиатство, както и други нерегламентирани академични практики в научните трудове
на ст. пр. д-р С.В.В.
Със Заповед № РД09-3102/19.05.2022 г. на Министъра на образованието и науката
конкурсът за заемане на академичната длъжност ,,доцент” в професионално направление 2.1.
Филология, научна специалност ,,Съвременен немски език (съпоставителна лингвистика)” е спрян
за срок от 20 (двадесет) дни поради допуснато нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗРАСРБ. Посочено е, че
висшето училище няма програмна акредитация от Националната агенция за оценяване и
акредитация за професионално направление 2.1. ,,Филология” и не следва да провежда конкурси за
заемане на академични длъжности в цитираното направление.
Към доказателствения материал по делото е приложено Писмо № 709/23.05.2022 г.,
подписано от доц. д-р АП. - председател на научното жури, и адресирано до ст.пр. д-р М. С. М., с
което ищцата бива информирана за решенията на научното жури. Посочва се, че след обсъждане на
постъпилия сигнал с вх. № 571/27.04.2022 г. и приложените към него доказателства научното жури
е констатирало, че в представения от ищцата хабилитационен труд ,,Концептът междукултурна
комуникация в образователния дискурс” за участие в конкурса за заемане на академична длъжност
,,доцент” са налице обстоятелства по чл. 4, ал. 11 от ЗРАСРБ - плагиатство. Посочва се, че
монографичният труд не носи белезите на оригинално научно изследване, специализираната
литература не е използвана или интерпретирана по подходящ начин, в текста са налице значителни
части от чужди научни публикации, които са използвани и представени като самостоятелен
авторски труд, без да са цитирани като източник. Писмото е подписано от ищцата.
Приложен е Доклад с входящ № 711/25.05.2022 г., адресиран до проф. д-р Д.Д., ректор на
УНСС и съставен от доц. д-р АП., председател на научното жури. В доклада се посочва, че на
заседание, проведено на 13 май 2022 г. след сигнал с входящ № 571/27.04.2022 г., подаден от
членове на научното жури, е било установено с единодушие, че монографичният труд, представен
от ст. пр. д-р М. С. М., не носи белезите на оригинално авторско научно изследване. Констатирано
е, че в голяма част от предложения за разглеждане хабилитационен труд има дълги пасажи от
4
текстове, преведени от немски език, които са използвани и представени като самостоятелен
авторски труд, без да са цитирани като източник. С пълно единодушие научното жури взема
решение, че поради гореизложеното е налице ,,плагиатство” по смисъла на пар. 1, т. 7 от ДР на
ЗРАСРБ.
Със Заповед № ЧР-764/26.05.2022 г. на ректора на УНСС проф. д-р Д.Д. трудовото
правоотношение на ищцата М. С. М., възникнало по силата на Трудов договор № ОП-
413/04.04.2005 г., е било прекратено на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за
висшето образование. Като причина за прекратяване са посочени констатациите в Протокол № 17-
А от 13.05.2022 г. на научно жури за провеждане на конкурс за заемане на академична длъжност
,,доцент” по сигнал с входящ № 571/27.04.2022 г. за осъществено плагиатство в представен научен
труд за участие в конкурса по смисъла на пар. 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ. Заповедта е връчена и
подписана от ищцата на 26.05.2022 г., като съгласно предвиденото в заповедта прекратяването на
правоотношението настъпва тридесет дни след датата на връчването й. Посочено е, че заповедта
може да бъде обжалвана по реда на АПК в 14-дневен срок от получаването й.
Със Заповед РД09-3432/24.06.2022 г. на Министъра на образованието и науката се
нарежда прекратяване на конкурса поради констатирано от Комисията по академична етика
нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗРАСРБ, изразяващо се в липсата на програмна акредитация. В
предоставения 20-дневен срок ръководството на УНСС е изразило становище, в което се посочва,
че обявяването на конкурсната процедура в направление, за което висшето училище няма
акредитация, е вследствие на техническа грешка. Към становището е приложен доклад от ректора
до Академичния съвет, с който се предлага Академичният съвет да вземе решение обявеният
конкурс да бъде проведен за професионално направление, за което УНСС има акредитация.
Според Комисията по академична етика ЗРАСРБ и правилника за неговото прилагане не
предвиждат възможност в хода на конкурсната процедура да се променя професионалното
направление, поради което провеждането на конкурса следва да бъде прекратено.
В законоустановения срок от страна на УНСС е постъпила жалба в Административен съд
София-град срещу Заповед РД09-3432/24.06.2022 г. поради противоречие с материалния закон.
Твърди се, че чл. 30, ал. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България не
дава правомощия на Министъра на образованието и науката да осъществява контрол върху
откриването на процедурата за заемане на академична длъжност. С Решение № 8005 на
Административен съд София-град, постановено на 23.12.2022 г., по административно дело №
6460 по описа за 2022 г., след извършена преценка на законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на министъра на образованието и науката, с който е прекратена
процедурата за заемане на академична длъжност ,,доцент” в професионално направление 2.1.
Филология, научна специалност ,,Съвременен немски език (съпоставителна лингвистика)”, съдът
отхвърля жалбата на УНСС. На основание чл. 168, ал. 1 АПК се посочва, че Заповед РД09-
3432/24.06.2022 г. е постановена от компетентен орган в установената форма, не е допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и актът е в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона. В хода на производството съдебният състав е
установил, че процесният конкурс за заемане на академична длъжност ,,доцент” е открит в
нарушение на изискването на чл. 3, ал. 1 ЗРАСРБ в приложимата редакция към момента на
откриването на конкурса, и министърът на образованието и науката законосъобразно е упражнил
правомощията си по чл. 31, ал. 7 ЗРАСРБ, издавайки процесната заповед за прекратяване на
конкурса. С влязло в сила Решение № 195 на Върховен административен съд на Република
България, постановено на 09.01.2024 г. по административно дело № 2216/2023 г., е потвърдено
и оставено в сила Решение № 8005 от 23.12.2022 г. по адм. дело № 6460/2022 г. по описа на АССГ.
От страна на ищцата в настоящото исково производство М. С. М. в законоустановения срок
е постъпила жалба в Административен съд София-град срещу решение по т. 1 от Протокол № 17-А
от 13.05.2022 г. на Научно жури към Факултет ,,Международна икономика и политика” на УНСС,
като в жалбата са наведени твърдения за нищожност на административния акт поради липса на
компетентност и съществени нарушения на закона. С Решение № 2079 на Административен съд
5
София-град, постановено на 29.03.2024 г., по административно дело № 5657 по описа за 2022
г., е обявена нищожността на обжалвания административен акт. Съдът посочва, че със Заповед
РД09-3432/24.06.2022 г. на министъра на образованието и науката, с която се прекратява конкурса
за заемане на академична длъжност ,,доцент”, по същество се отменят с обратна сила настъпилите
правни последици от решението на Академичния съвет на УНСС за откриване на конкурса.
Доколкото не е налице законосъобразно открита процедура по смисъла на чл. 4 във вр. с чл. 25
ЗРАСРБ, конституираното научно жури няма правомощие да се произнася по подадения сигнал за
плагиатство, тъй като този въпрос следва да бъде разглеждан единствено в рамките на редовно
провеждан конкурс, какъвто в настоящия случай не е налице. Предвид установената липса на
съществуваща и валидна конкурса процедура научното жури не разполага с компетентност да се
произнася по подадени сигнали за плагиатство по реда на чл. 26, ал. 4 ЗРАСРБ. На 02.10.2024 г. е
постъпила частна жалба с входящ № 14590 от УНСС срещу протоколно определение от 29.02.2024г.
постановено по адм. дело № 5657/2022 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с
което е отхвърлено искането му да бъде конституиран като заинтересована страна по делото. На
основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен
съд постановява, че делото следва да бъде върнато на Административен съд София – град за
администриране на частната жалба, като след подаване на отговор или изтичане на срока за отговор
делото следва да бъде върнато в касационната инстанция.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
извършена по реда на чл. 195, ал. 1 ГПК и имаща за задача да определи размера на дължимото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, се установява, че видно от представените извлечения от
ведомости за работни заплати брутното трудово възнаграждение на ищцата за пълен отработен
месец възлиза на 2820,00 лв. Въз основа на направените констатации и анализа на приложените по
делото доказателства в заключителната част се посочва, че размерът на обезщетението за оставане
без работа в периода 27.06.2022 г. - 27.12.2022 г. възлиза на 16 987,88 лв. Съдът, като извърши
преценка на заключението, предоставено от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, на
основание чл. 202 ГПК счита, че следва да кредитира така направените изводи, тъй като
заключението е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно.
Съдът при така установените от фактическа страна обстоятелства, намира от правна
страна следното:
I. По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване уволнението за незаконно и
неговата отмяна в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение, което е
прекратено. В тежест на ответника е да докаже законосъобразността на уволнението, извършено
със Заповед № ЧР-764/26.05.2022 г. на ректора на УНСС проф. д-р Д.Д., а именно, че 1) са налице
материалноправните предпоставки, въз основа на които е прекратено трудовото правоотношение;
2) са спазени формалните изисквания за упражняване на правото на уволнение - чрез писмена
мотивирана заповед, издадена от компетентен орган и връчена на ищеца; 3) е осъществен
фактическият състав на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование - налице е доказано по
установения ред плагиатство и/или недостоверност на представените научни данни.
1. По допустимостта на иска
От събраните по делото писмени доказателства бе безспорно установено, че ищцата М. С.
М. по силата на трудов договор № ОП-413, сключен на 04.04.2005 г., е била назначена на длъжност
,,Преподавател” в секция ,,Немски език”, катедра ,,Чужди езици и приложна лингвистика”,
факултет ,,Международна икономика и политика” на УНСС. С Допълнително споразумение за
изменение на трудовото правоотношение № ОП-3966, подписано на 09.12.2008 г., ищцата е била
преназначена на длъжност ,,Старши преподавател”. Установи се, че трудовото правоотношение е
било едностранно прекратено със заповед на ректора на УНСС, издадена на основание чл. 32, ал. 1,
6
т. 3 и чл. 58, ал. 1 т. 4 ЗВО.
Във връзка с твърдението на ответника, че настоящото производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ е недопустимо, тъй като предвиденият в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение 14-дневен срок за нейното обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс е изтекъл към момента на входиране на исковата молба в съда, следва да бъде посочено, че в
случая между страните е налице спор по отношение на законосъобразността на прекратяването на
възникналото по силата на сключения договор трудовото правоотношение. Правната уредба на
правомощията на ректора - орган с управленчески и представителни функции спрямо
университета, се съдържа в чл. 32 ЗВО. В рамките на възложената на ректора от законодателя
дейност по текущо оперативно управление се включва и упражняването на работодателска власт -
сключването и прекратяването на трудовите договори с всички работещи във висшето училище
работници или служители на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗВО. В чл. 38 ЗВО е предвидено, че
актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на
АПК. Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗВО длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите
училища се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в
Република България и на правилниците на висшите училища. В чл. 54, ал. 1 ЗВО е посочено, че
длъжностите по чл. 48, ал. 1, с изключение на длъжността „асистент" и на случаите на удължаване
по § 11 от преходните и заключителните разпоредби, се заемат с трудов договор за неопределено
време. Тъй като академична длъжност във висше училище се заема по трудово правоотношение,
заповедта, чрез която ректорът упражнява правомощията си по чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗВО, не съставлява
индивидуален административен акт и по отношение на нейната законосъобразност приложими са
не разпоредбите на АПК, а правната уредба, съдържаща се в Кодекса на труда. В този смисъл що се
касае до реда, условията и срока за обжалване по съдебен ред на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, приложение намира чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ , съгласно който искът се
предявява в 2-месечен срок от деня на прекратяването.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че е спазен
законовоустановеният срок и предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
допустим.
2. По основателността на иска
Правото на уволнение на работника или служителя по своята правна същност съставлява
преобразуващо субективно право, принадлежащо на работодателя, което води до прекратяване на
трудовото правоотношение. Съгласно чл. 335 КТ това право се упражнява чрез едностранно
волеизявление в писмена форма. Основанията за прекратяване на трудовия договор от страна на
работодателя представляват изчерпателно изброени в закона юридически факти, възникнали след
учредяването на трудовото правоотношение.
Специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение на член на
академичния състав на висше училище, какъвто е ищцата в настоящото исково производство М. С.
М., е уредено в чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование . Съгласно посочената
разпоредба ректорът освобождава от длъжност членовете на академичния състав при доказано по
установения ред плагиатство и/или недостоверност на представените научни данни в научните
трудове. Трайната съдебна практика приема, че фактическият състав на това специално
уволнително основание включва три елемента:
1. освободеното от длъжност лице да е член на академичния състав на висшето училище;
2. да е доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на представените
научни данни в научните трудове, въз основа на които лицето е придобило или е участвало в
процедура за придобиване на научна степен, или е заело или е участвало в конкурс за заемане
на академична длъжност;
3. да е издадена заповед от компетентния орган - ректора на висшето училище за
освобождаване от академична длъжност и прекратяване на трудовото правоотношение.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от страна на
7
работодателя е обусловено от провеждането на специално производство от компетентен орган,
който по надлежния ред да установи осъщественото нарушение, както и от постановяването
на заповед, съдържаща мотивите и конкретното основание за прекратяване на трудовия договор,
което цели да обезпечи правото на защита на работника или служителя (Решение № 27 от
23.01.2025 г. по гр. д. № 217 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение).
В настоящия случай фактическото основание за издаване на процесната заповед, с която
трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, е установено от Научното жури към Факултет
,,Международна икономика и политика” на УНСС плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на
ЗРАСРБ в процедура по конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ в в професионално
направление 2.1. Филология, научна специалност ,,Съвременен немски език (съпоставителна
лингвистика)”. Производството по установяване на твърдяното нарушение е инициирано по сигнал
с входящ № 571/27.04.2022 г., подаден от двама от членовете на научното жури - проф. МГ.М. и
доц. д-р РК.С..
Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗРАСРБ компетентен орган за осъществяване на контрол върху
откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на
академични длъжности относно съответствието им с изискванията на този закон, правилника за
прилагането му и правилниците на висшите училища, съответно на научните организации, е
министърът на образованието и науката. Контролът се осъществява чрез проверки по собствена
инициатива или по сигнал на заинтересовано лице, като обхваща и наличието на плагиатство в
дисертационните трудове и представените за оценяване публикации.
Съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ плагиатство е представяне за собствени на трудове,
които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, или използването на
публикувани от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за
придобиване на научни степени или за заемане на академични длъжности.
В хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО компетентен орган, който да се произнесе по
постъпил сигнал за осъществено плагиатство или наличие на недостоверност на
представените научни данни в научните трудове, е Комисията по академична етика при
министъра на образованието и науката - това е изрично посочено в § 4в от ДР на ЗРАСРБ,
който се прилага по отношение на приключили процедури по придобиване на научни степени и за
заемане на академични длъжности по реда на ЗРАСРБ. В хода на извършване на проверката
Комисията назначава не по-малко от трима арбитри, които са хабилитирани лица от регистъра по
чл. 2а и които отговарят на изискванията по чл. 30, ал. 8 ЗРАСРБ. Всеки един от назначените
арбитри се произнася със становище относно липсата или наличието на плагиатство в научния
труд.
Производството пред Комисията по академична етика приключва с изготвянето на доклад,
който се изпраща на министъра на образованието и науката, като преди да се произнесе Комисията
дава възможност на кандидата, представил оценявания труд, предмет на проверката да изрази
своето становище.
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗРАСРБ в случай на констатирано нарушение министърът на
образованието и науката има право да спре конкурс за избор на главен асистент, доцент и
професор, като в заповедта за спиране се определя срок за отстраняване на нарушението и се
съобщава на висшето училище или на научната организация. В случай, че установеното нарушение
не бъде отстранено в предоставения срок министърът на образованието и науката издава заповед за
прекратяване на съответната процедура.
Със Заповед РД09-3432/24.06.2022 г. на Министъра на образованието и науката процесната
конкурса процедура за заемане на на академична длъжност „доцент“ в професионално направление
2.1. Филология, научна специалност ,,Съвременен немски език (съпоставителна лингвистика)”, в
рамките на която е подаден сигнал за наличието на плагиатство в представения от ищцата научен
труд, е прекратена поради констатирано от Комисията по академична етика нарушение на чл. 3, ал.
1 от ЗРАСРБ, изразяващо се в липсата на програмна акредитация на УНСС за провеждането на
конкурс за заемане на академична длъжност ,,доцент” в съответното направление. Заповедта на
министъра на образованието, с която е установена незаконосъобразността на процедурата и с която
последната е прекратена, е потвърдена с Решение № 195 на Върховен административен съд на
Република България, постановено на 09.01.2024 г. по административно дело № 2216/2023 г.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че конкурсната
8
процедура, в рамките на която е подаден и разгледан сигналът за наличие на плагиатство в
представените за разглеждане от ищцата научни трудове, е ненадлежно проведена и не са
спазени императивните изисквания, съдържащи се в ЗРАСРБ и ЗВО.
Поради незаконосъобразното провеждане на конкурсната процедура, липсва елемент от
фактическия състав на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО - а именно плагиатството да е установено по
предвидения в закона ред. Към 01.07.2022 г. ответникът УНСС не е разполагал с програмна
акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация за професионално направление
2.1. ,,Филология”, което опорочава процедурата, в рамките на която е издаден Протокол № 17-
А/13.05.2022 г. на научното жури, с което е констатирано извършено нарушение от страна на
ищцата. На следващо място, не са налице данни подаденият от проф. МГ.М. и доц. д-р РК.С.
сигнал, в който се посочва, че в процеса на разглеждане на материалите, е било установено, че в
представения от ст. пр. д-р М. С. М. хабилитационен труд, са били включени текстове от чужди
автори без позоваване и без тяхното изрично съгласие, да е бил изпратен до министъра на
образованието и науката, който упражнява контрол по отношение на неприключилите процедури за
заемане на академични длъжности, като контролните му правомощия обхващат включително и
въпроса за осъществено плагиатство или наличие на недостоверност на представените научни
данни в научните трудове.
Липсва сезиране и произнасяне от страна на Комисията по академична етика,
явяваща се компетентен орган да разгледа подадения сигнал. Констатациите на научното жури,
произнесло се в рамките на прекратената от министъра на образованието и науката конкурсна
процедура, са правноирелевантни и не могат да послужат като годно правно основание, въз основа
на което трудовото правоотношение на ищцата да бъде прекратено по реда на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО.
Поради ненадлежното установяване на посоченото в заповедта на ректора на УНСС
основание за прекратяване на трудовото правоотношение - чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, съдът
намира, че уволнението на ищцата е извършено в противоречие със законоустановените
изисквания. По гореизложените съображения искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ следва да бъде
уважен.
II. По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
Искът за възстановяване на работа има акцесорен характер спрямо иска по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ за признаване за извършеното уволнение за незаконно и неговата отмяна. Доколкото в
рамките на настоящото исково производство бе безспорно установено, че прекратяването на
трудовото правоотношение на ищцата М. С. М., член на академичния състав на УНСС, не е
извършено в съответствие с изискванията на ЗРАСРБ и ЗВО, предявеният иск за възстановяване
на заеманата до уволнението длъжност ,,старши преподавател” в катедра ,,Чужди езици и
приложна лингвистика” към факултет ,,Международна икономика и политика” на УНСС
следва да бъде уважен като основателен.
III. По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225 КТ
Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ работникът или служителят има право да иска работодателят да
му заплати обезщетение за времето, в което е останал без работа. Фактическият състав на правото
на обезщетение се състои от следните елементи:
1. уволнението да е признато за незаконно по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;
2. да е налице вреда, изразяваща се в пропуснатата от работника или служителя възможност да
получава брутно трудово възнаграждение за периода, в който е останал без работа, но не за
повече от 6 месеца;
3. да е налице причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на служителя без
работа.
С оглед обстоятелството, че в хода на настоящото съдебно производство бе установено
незаконосъобразното извършване на уволнението от страна на работодателя, и с оглед
9
констатациите в трудовата книжка на ищцата, видно от които последната е останала без работа в
периода от 27.06.2022 г. до 27.12.2022 г., правото на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр.
с чл. 225 КТ е надлежно възникнало. По отношение на размера на дължимото обезщетение, от
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
размерът на обезщетението за оставане без работа в периода 27.06.2022 г. - 27.12.2022 г. възлиза на
16 987,88 лв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца
съразмерно с уважената част от исковете. От ищцата е представен е списък с разноски по реда на
чл. 80 ГПК, включващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на правна защита,
съдействие и процесуално представителство. Приложен е договор за правна защита и съдействие,
сключен на 19.10.2022 г, съгласно който договореното възнаграждение за изпълнение на
задълженията на адвоката възлиза на 1500 лв., които са платени изцяло в брой към момента на
подписване на договора. С оглед фактическата и правна сложност на делото направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца, е
неоснователно.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси, на основание чл. 78, ал. 6
КТ ответникът следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 839,51 лева, представляваща
дължима държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен
съд и 300 лева, представляващи възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на М. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, бул. ,,Цариградско шосе”,
№ 125, бл. 6, ет. 4, ап. 16, извършено със заповед № ЧР-764/26.05.2022 г., издадена от ректора на
УНСС проф. д-р Д.Д., за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание
чл. 32, ал. 1, т. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, М. С. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, бул. ,,Цариградско шосе”, № 125, бл. 6, ет. 4, ап. 16, на заеманата до
уволнението длъжност ,,старши преподавател” в катедра ,,Чужди езици и приложна лингвистика”
към факултет ,,Международна икономика и политика” на УНСС.
ОСЪЖДА УНСС, ЕИК ***, с адрес гр. София, район ,,Студентски”, бул. ,,Осми декември”,
№19, да заплати на М. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, бул. ,,Цариградско
шосе”, № 125, бл. 6, ет. 4, ап. 16, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ, сумата от
16 987,88 лв., представляваща дължимо обезщетение за оставането й без работа за период от шест
месеца, считано от 27.06.2022 г. до 27.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба от 11.07.2022 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА УНСС, ЕИК ***, с адрес гр. София, район ,,Студентски”, бул. ,,Осми декември”,
№19 да заплати на М. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, бул. ,,Цариградско
шосе”, № 125, бл. 6, ет. 4, ап. 16 сума в общ размер 1500 лв., представляваща разноски по делото.
10
ОСЪЖДА УНСС, ЕИК ***, с адрес гр. София, район ,,Студентски”, бул. ,,Осми декември”,
№19 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд,
сумата от 839,51 лв държавна такса и 300 лв - разноски за извършената съдебно-счетоводна
експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11