Решение по дело №1470/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба подадена от Т.И.И., ЕГН **********, гражданин на Израел, с Разрешение за пребиваване в РБ № **********, от гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Ангел Димитров“ № 90Б, ет.3, подадена чрез адв. Н., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0769-000510/12.06.2023 г., издадена от Васил Скопчанов - полицейски инспектор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Бургас, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 11.06.2023 г., като са отнети документи – регистрационна табела с № РВ 0864 А.

Заповедта се обжалва като неправилна, незаконосъобразна и необоснована, като се иска отмяна на същата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмено становище по делото, в което излага допълнителни доводи за отмяна на оспорения административен акт. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Васил Скопчанов - полицейски инспектор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя административната преписка по издаване на обжалваната заповед, като моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна по следните причини:

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0239-000027/08.02.2023 г., издадена от Костадин Станчев – мл. автоконтрольор в РУ Асеновград към ОД на МВР - Пловдив, на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя Т.И.И. била наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, за управление на МПС след употреба на наркотични вещества (л. 12 от делото). Заповедта била връчена на И. на 08.02.2023 г.

В тази връзка било образувано ДП № 80/2023 г. по описа на РУ – Асеновград за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. На 09.02.2023 г. И.Т. е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл. 343б, ал.З и чл. 216, ал. 1 от НК.

На 11.06.2023 г., около 10:30 часа, в гр. Бургас, бул. „Сан Стефано“ № 97 в посока ул. „Одрин“, жалбоподателят бил установен от контролните длъжностни лица да управлява МПС – Ямаха Р 1 с рег. № РВ 0864 А, след като свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

Прието било, че Т.И. е извършил нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП за което му бил съставен АУАН серия АД № 23-0769-001107 (бл. № 485115) от 11.06.2023 г., с който била иззета рег. табела с № РВ 0864 А (л. 8 от делото).

Със ЗППАМ № 23-0769-000510/12.06.2023 г., издадена от Васил Скопчанов - полицейски инспектор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Бургас (л. 7 от делото), на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на Т.И.И. е наложена процесната принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 11.06.2023 г.

Заповедта е връчена на 26.07.2023 г., видно от направеното отбелязване и е обжалвана с жалба вх. № 769000-19156/01.08.2023 г., подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Ответникът е представил по делото още и заповед № 251з-1821/26.04.2022 г. на директора на ОД на МВР гр. Бургас (л. 22 от делото), заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 23-24 от делото), писмо вх. № 769000-17976/12.07 2023 г. на РП – Пловдив, Териториално отделение – Асеновград (л.15 от делото), както и справка за водача Т.И.И. с ЕГН **********, за отнетите му контролни точки, съставените му АУАН и фишове, както и за наложените му ПАМ.

Kато доказателство по делото са приети и материалите по НОХД № 354 по описа на Районен съд – Асеновград за 2023 г. и ДП (досъдебно производство) № 80/2023 г. по описа на РУ – Асеновград вкл. съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза с рег. № И-4036 от 24.04.2023 г., изготвена от експерти във Военномедицинска академия (ВМА) за нуждите по ДП № 80 по описа на РУ – Асеновград, отразяваща резултатите от извършеното изследване на взети от жалбоподателя проби на 08.02.2023 г.

Като заключение в химико-токсикологичната експертиза (л. 118 от ДП № 80/2023 г.) се посочва, че в предоставените биологични проби, взети от Т.И., не е установено наличие на наркотични вещества. Част от преписката по ДП № 80/2023 г. по описа на РУ – Асеновград е и Постановление за привличане на обвиняем от 02.05.2023 г., съгласно което жалбоподателят, с оглед резултатите от химико-токсикологичната експертиза, е привлечен с ново прецизирано обвинение само за престъпления по чл. 216, ал.1 и чл. 339, ал.1 от НК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-1821/26.04.2022 г. на директора на ОД на МВР гр. Бургас (л. 22 от делото), издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 23-24 от делото), са определени длъжностните лица, в т.ч. и полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена форма, съдържа необходимите реквизити, както и фактическите и правни основания за издаването . Като всяка една принудителна административна мярка, процесната има преустановителен и превантивен характер, поради което при констатиране на съответното административно нарушение законът изисква предприемане на незабавни фактически действия, в случая - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Същевременно съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, при наличие на отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а." от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: … 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС от водач, на който е временно отнето свидетелството за управление. В конкретния случай фактическото основание, послужило за издаването на процесната ЗПАМ е предходно издадена такава, а именно ЗПАМ № 23-0239-000027/08.02.2023 г., издадена от Костадин Станчев – мл. автоконтрольор в РУ Асеновград към ОД на МВР - Пловдив, с която на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП на И. била наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, за управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

От данните по делото се установява, че в РУ – Асеновград е образувано ДП № 80/2023 г. по описа на РУ – Асеновград за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като на 09.02.2023 г. И.Т. е привлечен като обвиняем за посоченото престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 216, ал. 1 от НК. В хода на ДП е извършена химико-токсикологична експертиза, като в предоставените проби от кръв и урина на Т. не се установява наличие на наркотични вещества или техни аналози. В тази връзка, на 02.05.2023 г. И.Т. е привлечен с ново прецизирано обвинение за престъпления по чл. 216, ал. 1 и чл. 339, ал. 1 от НК респ. отпада обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Доколкото разпоредба на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП предвижда временно отнемане на свидетелството за управление на МПС – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, то в конкретния случай с прецизиране на обвинението срещу Т. на 02.05.2023 г. е отпаднало и фактическото основание за наложената ПАМ, а действието на същата е преклудирано.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че и фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, представляващо управление на МПС след като СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, се явява оборено, с оглед на което не е налице необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката, наложена с оспорената по делото заповед респ. същата се явява издадена в нарушение на материалния закон.

Установеното нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.

По изложените съображения и с оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото, които са своевременно поискани и доказани в размер на 410 лева, от които 400 лева - адвокатско възнаграждение и 10 лева – държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000510/12.06.2023 г., издадена от Васил Скопчанов - полицейски инспектор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Бургас, с която на Т.И.И., ЕГН **********, гражданин на Израел, с Разрешение за пребиваване в РБ № **********, от гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Ангел Димитров“ № 90Б, ет.3, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, считано от 11.06.2023 г.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Т.И.И., ЕГН **********, гражданин на Израел, с Разрешение за пребиваване в РБ № **********, от гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Ангел Димитров“ № 90Б, ет.3, направените по делото разноски в размер на 410 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгл. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Съдия: