№ 126
гр. София, 11.01.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20231100900732 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от синдика на „А.т.“
ООД /в несъстоятелност/ срещу „А.т.“ ООД, „А.К.“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че с решение от 13.04.2022 г. по т.д. № 1407/2021 г. на СГС била
обявена неплатежоспособността на „А.т.“ ООД и спрямо дружеството било открито
производство по несъстоятелност. С решение от 09.12.2022 г. по същото дело дружеството
било обявено в несъстоятелност. Твърди, че на 28.02.2018 г. „А.т.“ ООД, като продавач и
„Т.Б.“ ЕООД, като купувач сключили договор за изработка и продажба на рекламни чадъри
на обща стойност 52 451,20 евро или 106 497,29 лева. Посочва, че на 16.02.2018 г. „Т.Б.“
ЕООД извършило авансово плащане в размер на 53 248 лева към „А.т.“ ООД, за което на
19.02.2018 г. била издадена фактура. Твърди, че въпреки договореното между страните,
остатъкът от дължимите суми по договора бил заплатен по банкова сметка на трето лице,
което не фигурира като страна по договора – „А.К.“ ЕООД. Сумата заплатена от „Т.Б.“
ЕООД по сметка на „А.К.“ ЕООД, по изричната воля на „А.т.“ ООД, била в общ размер на
53 248,80 лева. Твърди, че при заплащането на дължимите суми по сметка на трето лице,
което не е страна по договора било настъпило увреждане спрямо кредиторите в
производството по несъстоятелност на „А.т.“ ООД. Счита, че е налице интерес да предяви
иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 649 ТЗ. Твърди, че са налице всички предпоставки за
уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Предявява също така обусловения иск по чл. 59, ал.
21 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 2 ТЗ за заплащане на сумата 53 248,80 лева от „Т.Б.“ ЕООД.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се прогласят за относително
недействителни на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 649 ТЗ по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „А.т.“ ООД следните увреждащи действия: банково
плащане от 18.05.2018 г. за сумата от 14 711,76 лева, банково плащане от 29.05.2018 г. за
сумата от 4 976,94 лева и банково плащане от 31.05.2018 г. за сумата от 33 560,10 лева, и
трите с титуляр „А.К.“ ЕООД. В случай, че искът бъде уважен иска да се осъди „Т.Б.“ ЕООД
да заплати на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД на „А.т.“ ООД сумата от 53 248,80 лева, явяваща се
сбор на платените и цитирани по-горе суми, ведно с лихва за забава, считано от момента на
всяко плащане.
С разпореждане от 03.05.2023 г. исковата молба е оставена без движение, поради
1
констатирана от съда нередовност относно фактическите твърдения и заявения петитум. С
молба от 23.05.2023 г. ищецът уточнява, че иска да бъде обявено за относително
недействително спрямо кредиторите на несъстоятелния търговец нареждането за плащане
към третото лице – „А.К.“ ЕООД. Сочи, че не разполага с доказателства кой е точният
момент, в който представителите на „А.т.“ ООД са направили изрично волеизявление, с
което са посочили, че плащанията следва да бъдат направени по сметка на трето лице.
Уточнява, че не предявява отделен иск за заплащане на лихва преди датата на подаване на
исковата молба. Посочва, че предявеният осъдителен иск цели получаване на дължимите
суми по договора от купувача „Т.Б.“ ЕООД след отмяна на увреждащите плащания.
С разпореждане от 01.06.2023 г. е дадена последна възможност на ищеца да уточни
предявените искове, доколкото съдът прие, че указанията не са изпълнени в цялост с
горепосочената молба. С молба от 19.06.2023 г. ищецът заявява, че към момента на
извършване на уреждащите действия „А.т.“ ООД и „А.К.“ ЕООД са били „свързани лица“ по
смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Заявява, че към този етап на производството не може да посочи
какви са били отношенията между страните. Твърди, че нареждането за плащане е
реализирано посредством волеизявление, отправено от електронната поща на „А.т.“ ООД на
28.05.2018 г. Посочва, че неоснователното обогатяване, увреждащо „А.т.“ ООД и съответно
кредиторите му, произтича от непредоставяне на дължимата престация от страна на „Т.Б.“
ЕООД към „А.т.“ ООД, като твърди, че „Т.Б.“ ЕООД е следвало да заплати изисканите суми
по сметка на „А.т.“ ООД. Заявява, че „А.К.“ ЕООД се е обогатило неоснователно. С оглед
това прави алтернативно изменение на предявения осъдителен иск като иска да се осъди
„А.К.“ ЕООД да заплати на „А.т.“ ООД сумата от 53 248,80 лева, ведно със законната лихва
за забава от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В срока по чл. 367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Т.Б.“ ЕООД.
Ответникът счита за изцяло неоснователни и недоказани твърденията на ищеца, че „А.т.“
ООД не е получило дължимата му се престация по договора, както и че е налице увреда,
водеща до ограничаване на възможността на кредиторите по несъстоятелността да се
удовлетворят от имуществото на несъстоятелния длъжник. Поддържа, че предявените
искове са недопустими и неоснователни. Твърди, че е изпълнил точно и добросъвестно
договорните си задължения, като е престирал дължимото, съобразно договора и съгласно
последващото изрично овластяване от страна на „А.т.“ ООД, обективирано в издадените
проформа фактури, част от престацията да бъде заплатена именно по банкова сметка на
неучастващото в договора трето лице – „А.К.“ ЕООД – последното явяващо се и в
изпълнение на законовата разпоредба на чл. 75 ЗЗД. Прави възражение, че искът по чл. 135
ЗЗД е погасен по давност. Иска на основание чл. 219, ал. 1 ГПК да бъде привлечено като
трето лице помагач по иска по чл. 135 ЗЗД – „А.К.“ ЕООД. Заявява, че предявява срещу
третото лице помагач обратен иск за сумата 53 248,80 лева, в случай че бъде осъден да я
заплати на несъстоятелния търговец. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „А.К.“ ЕООД.
Ответникът поддържа, че исковете са недопустими, неоснователни, недоказани и погасени
по давност. Твърди, че действителното фактическо положение е, че между „А.т.“ ООД и
„А.К.“ ЕООД са били налице разчети по предоставени парични заеми. В тази връзка
„Алфакомерс трейдниг“ ООД вместо да получава следващите му се парични средства от
дружеството-купувач „Т.Б.“ ЕООД дава нареждания последното да превежда паричните
суми направо към своя заемодател „А.К.“ ЕООД.
Съдът намира, че предявените искове са недопустими, поради следното:
Фактическата обстановка, при която са предявени исковете по чл. 135 ЗЗД във вр. с
чл. 649 ТЗ и обусловения иск по чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 2 ТЗ е наличието на
сключен на 28.02.2018 г. между „А.т.“ ООД и „Т.Б.“ ЕООД договор за продажба, по който
2
остатъкът от дължимата сума по договора в общ размер на 53 248,80 лева е заплатена от
„Т.Б.“ ЕООД на трето за сделката лице – „А.К.“ ЕООД, което е станало по нареждане на
„А.т.“ ООД, дадено на 28.05.2018 г.
В правната теория и съдебна практика безспорно се приема, че синдикът на
дружеството в несъстоятелност, съответно кредиторът на несъстоятелността, имат правен
интерес от обявяване на относителната недействителност на сделките и действията, с които
длъжникът /при наличието на предпоставките на чл. 135 ЗЗД/, е увредил кредиторите на
несъстоятелността.
В хипотезата на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е
всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и т.н. В този
смисъл решение № 93 от 28.07.2017 г. по т.д. № 638/2016 г. на ВКС, II Т.О., решение №
50164 от 29.06.2023 г. по т.д. № 849/2021 г. на ВКС, II Т.О., решение № 50080 от 05.10.2023
г. по т.д. № 984/2022 г. на ВКС, I Т.О. и др.
При съобразяване уточненията, направени от ищеца, с предявения по чл. 135 ЗЗД иск
синдикът на „А.т.“ ООД атакува като относително недействителни спрямо кредиторите
извършените от „А.т.“ ООД нареждания за плащане към третото лице „А.К.“ ЕООД, в общ
размер на 53 248,80 лева, т.е. делегацията за плащане.
По дефиниция делегацията за плащане представлява изявление, чрез което едно лице
– делегант заповядва/нарежда на друго лице – делегат да престира на трето лице – делегатар.
Волеизявлението произвежда правните последици на обвързващо указание на кредитора до
длъжника, че същият следва да престира на изрично посочено от него лице по смисъла на
чл. 75 ЗЗД. Следователно нареждането за плащане на кредитора е част от комплекс от
правоотношения, по които има повече от две страни. В случая обаче синдикът атакува
единствено изявленията за плащане от несъстоятелния търговец, дадени на „Т.Б.“ ЕООД,
без да излага твърдения, въпреки дадените указания от съда, какви са отношенията между
несъстоятелния търговец и третото лице, в полза на което е отишло плащането „А.К.“ ЕООД
и без да оспорва тяхната валидност.
Целта на иска по чл. 135 ЗЗД е при положително решение да се попълни масата на
несъстоятелността след обявяване за относително недействителни на действията, с които
длъжникът уврежда кредиторите. С атакуване само на нарежданията за плащане, дадени от
„А.т.“ ООД към „Т.Б.“ ЕООД тази цел не може да бъде постигната. Дори да бъдат обявени
за относително недействителни действията по извършената делегация за плащане, то това не
би довело до получаване на плащане от страна на „Т.Б.“ ООД, срещу което дружество е
заведен обусловеният иск, нито от „А.К.“ ЕООД, ако се приеме, че е налице изменение чрез
втората уточнителна молба, че вторият иск е насочен срещу „А.К.“ ЕООД, в полза на
несъстоятелния търговец. Ищецът също така не твърди да е налице опрощаване на дълга на
„Т.Б.“ ООД, обезпечаването му, изпълнение на чужд дълг без правен интерес или каквото и
да е действие, предприето от страна на несъстоятелния търговец, с което последният да се е
лишил от сумата 53 248,80 лева и с това да са накърнени правата на кредиторите. Не са
изложени и твърдения за липса на възникнали отношения между „А.т.“ ООД и „А.К.“
ЕООД, във връзка с които „А.т.“ ООД да е наредило на „Т.Б.“ ООД да заплати процесната
сума в полза на „А.К.“ ЕООД.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете по чл. 135 ЗЗД и обусловения иск по
чл. 59, ал.1 ЗЗД, с които се атакува делегацията за плащане не биха постигнали целта си,
поради което същите се явяват предявени при липса на правен интерес.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са недопустими, тъй като
3
за ищеца липсва правен интерес от атакуване на нарежданията за плащане, дадени от
несъстоятелния търговец на „Т.Б.“ ЕООД.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. на СГС № 35565/12.045.2023 г., подадена от синдика на
„А.т.“ ООД /в несъстоятелност/ срещу „А.т.“ ООД, „А.К.“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕООД , с правно
основание чл. 135 ЗЗД във вр. с чл. 649 ТЗ и обусловения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 649, ал. 2 ЗЗД, поради недопустимост на исковете и ПРЕКРАТЯВА производството по
т.д. № 732/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба
в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4