№ 647
гр. Дупница, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Ю. Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510100270 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковa молбa на А. Г. С., К. С. К., С. Н. З. и Й. И. М. срещу
К. Г. М. и Н. Г. М..
Ищците твърдят, че Г. К. М.. е бил собственик на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЕН ИМОТ
VIII-719, кв. 68 съгласно скица № 68/05.03.2024г. издадена от Община Кочериново по плана
на гр. Кочериново, общ. Кочериново, одобрен със заповед № 147/29.12.1987г., площ: 600
кв.м., при граници и съседи по скица: край на регулацията; УПИ VII-720, улица заключена
между осеви точки 22-30-29, УПИ IX-717,718, ведно с построените в имота двуетажна
масивна жилищна сграда и два броя паянтови сгради. Заявяват, че Г. М.. е починал като е
оставил за свои наследници А. С., Р. С., Й. М. и Х. М... Р. С. също починала през 2008г., като
неин наследник била К. К.. Й. М. и нейният съпруг Н. М. като техни наследници били А. М.
и ищцата С. З.. Х. М.. също починал на 01.04.2023г., а негови наследници били Г. М. и К. М.,
като последният починал и оставил за свои наследници съпругата си Й. М. и брат си Г. М.. В
резултат на горното, считат, че по наследяване А. С. е придобила ¼ ид.ч. от процесните
имоти, К. К. – ¼ ид.ч., С. З. - 1/8 ид.ч. и Й. М. – 2/24 ид.ч. Обосновават интереса си от
предявяване на иска с това, че едно от споменатите лица – Х. М.. успял да се снабди с
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание правоприемство
по наследство и давностно владение /констативен/ № 72, том I, рег. № 0948, нот. дело №
63/22.03.2022г. на нотариус С. М., с който бил признат за единствен собственик на
процесните имоти, а впоследствие се разпоредил с имота в полза на своите внуци –
ответниците К. Г. М. и Н. Г. М. въз основа нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот със запазено право на ползуване № 88, том I, рег. № 1104, нот. дело № 79/04.04.2022г.
на нотариус С. М.. Оспорват Х. М.. да е придобил по давност придобитите от ищците по
1
наследяване права, като поддържат да са съсобственици върху процесните имоти. Молят да
бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
следните права върху процесните имоти: А. Г. С. – ¼ ид.ч., К. С. К. – ¼ ид.ч., С. Н. З. – 1/8
ид.ч. и Й. И. М. – 2/24 ид.ч., както и да бъде отменен издадения в полза на Х. М..
констативен нотариален акт за собственост.
Ответниците К. Г. М. и Н. Г. М. са получили съответен препис от исковата молба, по
която са депозирали съвместен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорват предявения
иск като неоснователен. Оспорват имотите да са били собственост на Г. М.., съотв. че
ищците са придобили по наследяване права върху тях. Поддържат, че единствен собственик
на имота бил техният праводател Х. М.., който владял имота около 50 години (от около 1975
год. до 2023г.). Владението било осъществявано явно и спокойно, а намерението да свои
вещта било демонстрирано пред всички трети лица, в т.ч. ищците и техните наследодатели.
На самостоятелно основание оспорват правата на Й. М. и поради това, че същата нямала
качеството наследник на Г. М.., тъй като К. М. починал преди Х. М.., а оттам нямала право
на заместване по чл. 10 ЗН. Молят за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният положителен установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В тежест на ищците е да докажат обстоятелствата, включени във фактическия състав,
въз основа на който твърдят да са придобили правата си върху процесния имот, т.е. че
собственик на имота е бил Г. М.., съотв. че ищците имат качеството наследници при
твърдените от тях квоти, а при установяване на тези обстоятелства е в тежест на
ответниците е да докажат, че имотът е бил придобит от техния праводател, който им го е
прехвърлил чрез договор за покупко-продажба.
Основният спор между страните се свежда до това дали проценият имот е принадлежал
на Г. К. М... Установяването на това обстоятелство е изцяло в тежест на ищците, които
дължат провеждането на пълно и главно доказване.
В случая не са ангажирани никакви преки доказателства, които непосредствено да
установяват кому е принадлежало на правото на собственост върху процесния имот до
04.09.1978г., когато е открито наследството на Г. К. М... Няма пречка обаче въпросът да бъде
изяснен посредством ангажираните от страните косвени доказателства. Този извод следва от
общото правило, че доказването може да се осъществи с всички доказателствени средства
като законът не предвижда такива, които да са с абсолютна, задължителна доказателствена
сила. Съдебната практика приема, че пълно доказване може да бъде проведено както чрез
преки, така и чрез косвени доказателства. Косвените доказателства установяват странични
обстоятелства спрямо основния факт на доказване, но преценени в съвкупност, последните
биха могли да обосноват логически извод за осъществяването му, стига косвените
доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите
обстоятелства, че да се установява без съмнение главния факт. В този смисъл Решение № 61
2
от 01.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4578/2015 г., ІV г.о., Решение № 226 от 12.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 921/2010 г., ІV г.о., Решение № 31 от 09.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
502/2011 г., ІІІ г.о. и мн. др.
Изложеното е напълно приложимо и при спор за принадлежността на правото
собственост. В съдебната практика се дава положителен отговор на въпроса дали може да се
приеме за доказано правото на собственост върху недвижим имот само въз основа на
косвени доказателства като разписни листове, данъчни декларации и други подобни. Приема
се още, че аналогично на вписванията в имотния регистър, записванията в разписния лист,
не представляват пряко доказателство за собствеността на имотите, но могат да се ценят
като косвено доказателство за собствеността (в този смисъл Решение № 94 от 29.09.2022г.
на ВКС по гр.д. № 587/2022г., I г.о., Решение № 131 от 13.06.2011г. на ВКС по гр.д. №
1602/2009г., I г.о., Решение № 113 от 13.04.2011г. на ВКС по гр.д. № 463/2010г., II г.о. и др.).
В настоящия случай от представената по делото извадка от Разписен лист на гр.
Кочериново по предходния кадастрален и регулационен план на гр. Кочериново, одобрен със
Заповед № 2715 от 04.04.1960г. (л. 105) е видно, че Г. М. е вписан като собственик на имот №
VII-833, кв. 54, а съгласно извадка от Разписен лист на гр. Кочериново по предходния
кадастрален и регулационен план на гр. Кочериново, одобрен със Заповед № 2715 от
04.04.1960г. (л. 106) като собственик на същия имот е вписан Г. К. М... Съгласно извадка от
Разписен лист на гр. Кочериново по действащия кадастрален и регулационен план на гр.
Кочериново, одобрен със Заповед № 147 от 29.12.1987г. (л. 105) като собственици на имот №
VIII-719, кв. 68 са вписани ответниците К. Г. М. и Н. Г. М., като са зачеркнати имената на Х.
М.. и Г. К. М..
От представеното удостоверение (л. 118) е видно, че е налице идентичност между
описаните в разписните листи имоти № VII-833, кв. 54, съгласно плана от 1960г. и № VIII-
719, кв. 68 съгласно плана от 1987г.
От цитираните разписни листи е видно, че до 2022г. като собственик на процесния
имот е бил вписан Г. М.., когато Х. М.. се е снабдил с констативен нотариален акт. Този
извод не се опровергава по никакъв начин от оспорената от ответниците поправка в имената
в един от разписните листи (л. 106). Въпросната поправка представлява външен недостатък
на документа, който следва да бъде взет предвид при оценката на доказателствената му сила
(чл. 178, ал. 2 ГПК). В конкретния случай поправката е ограничена до презимето и
фамилията на вписания собственик – добавено е бащино име (К.) и е променена фамилията
от М. на М... В документа няма друга поправка, която да сочи причината за извършването й,
напр. промяна в имота (площ, граници, регулационен план) или собствеността върху него.
При съпоставката й с аналогични поправки в представените разписни листи (напр. относно
имот 835 в разписен лист - л. 105, относно имоти 720, 724 и процесния 719 в разписен лист –
л. 103) става ясно, че когато причина за поправката е била промяна в собствеността, същата
е била съпроводена и с вписване на пълните имена на новия собственик (наред с тези на
стария собственик), както и описание на документа, въз основа на който е призната
собствеността. За разлика от тях, оспорената от ответниците поправка в единия от
3
разписните листове (л. 106) не съдържа пълно зачеркване на имена на предходен собственик
и вписване на нов собственик, а посоченият нотариален акт от 1942г. очевидно е
невъзможно да е довел до прехвърляне на собствеността, при положение че разписният лист
е към регулационен план от 1960г. При оценката на документа по реда на чл. 178, ал. 2 ГПК
е от значение и това, че поправката е извършена в документ, съхраняван в общинската
администрация, поради което няма основание да се смята, че е изпълнена от неоторизирано
лице (в противен случай същото съмнение би се отнасяло и до поправките в разписен лист
на л. 103, въз основа на които са вписани ответниците, а преди това и техният праводател Х.
М..).
Ето защо следва да се приеме, че с оспорената поправка е извършена единствено
корекция в имената на едно и също лице – Г. М... Този извод кореспондира и на вписването
в неоспорения от ответниците разписен лист, издаден въз основа регулационния план от
1987г. (л. 103), в който отново е отбелязан като собственик, преди да бъде зачеркнат през
2022г. след снабдяване на Х. М.. с описания в разписния лист нотариален акт. Съдът не
споделя и възражението, обосновано с това, че към 1987г. Г. М.. е бил починал, тъй като не
съществува задължение за общинската администрация да следи и служебно да отразява в
разписния лист настъпилите наследствени правоприемства.
По изложените съображения съдът намира за установено, че записванията в разписните
листове сочат, че Г. М.. е бил собственик на процесния поземлен имот, а както бе отбелязано
по-горе същите следва да се ценят като косвено доказателство за собствеността върху имота.
Вписаните в разписните листи данни, че собственик на поземления имот е бил Г. М..
кореспондират в достатъчна степен и на показанията на разпитаните свидетели. От същите
по несъмнен начин става ясно, че в процесния имот са живяли Г. М.. и Р. М.ска, до смъртта
им през 1978г. и 1989г., както и Х. М.. до смъртта му през 2023г. Няма разминавания и по
това, че в задната част на парцела е имало стара къща, която е била обитавана от Г. и Р. М...
В същото време показанията съдържат множество съществени противоречия по
отношение на изградената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, в т.ч. периода, в
който е построена и лицето, което е осъществило изграждането й. Наблюденията на свид. К.
върху имота са от 1996г., когато къщата вече е била построена, така че съдът намира за
установено, че във всички случаи изграждането на къщата е изпълнено преди 1996г., като
този извод следва и от останалите показания. Според свид. К. къщата е правена от дедо Г.,
който живеел в нея заедно с баба Р. и Х., както и жената на последния. Според единия от
доведените от ответниците свидетели – свид. В. (роден *), къщата е строена, когато е бил на
10г. (т.е. около *г.), като в нея е живяла и баба Р.. Според другия свидетел, доведен от
ответниците – свид. И. къщата е построена от Х. М.., когато Й. И. (роден 1943г.) е бил 20 и
няколко годишен (т.е. около 1963г., когато Х. М.. е бил около 18-годишен), като в нея никога
не са живяли родителите му, в т.ч. майка му Р.. Данни за изграждането на къщата не се
съхраняват и в общинската администрация (л. 66).
При това положение, съдът намира, че ангажираните доказателства не позволяват да
бъде направен категоричен извод, че въпросната къща е построена от Х. М.., поради което
4
следва да се приеме, че собствеността върху процесната двуетажна масивна жилищна сграда
следва собствеността върху имота, в който е изградена (чл. 92 ЗС). Съдът намира този извод
за обоснован и на база изявленията на самия Х. М... Така, от събраните по делото писмени
доказателства (л. 100) е видно, че през 1998г. Х. М.. е декларирал имотът като съсобствен.
Тезата, че приживе и със съгласието на родителите си Х. М.. е завладял процесния поземлен
имот и е изградил в него двуетажна масивна жилищна сграда е несъвместима с изявленията
му, направени 20 години след смъртта на Г. М...
В сходен смисъл са и изявленията на Х. М.. през 2022г., в рамките на инициираното от
него производство по чл. 587 ГПК. От процесния нотариален акт № 72, том I, рег. № 0948,
нот. дело № 63/22.03.2022г. на нотариус С. М. (л. 6) е видно, че в охранителното
производство Х. М.. се е позовал на повече от един фактически състава, въз основа на които
е придобил собствеността – наследствено правоприемство и давностно владение.
Ответниците, като приобретатели по правна сделка с Х. М.. са единствено частни
правоприемници (а не наследници и универсални правоприемници), поради което не могат
да се позоват на права, на каквито не се е позовал и не са признати на самия праводател.
Иначе казано, след като самият Х. М.. се е позовал в нотариалното производство на
наследствено правоприемство и след като такова е признато с констативния нотариален акт,
на който се позовават ответниците, няма основание да се приеме, че придобивното му
основание е единствено придобивна давност.
Ето защо, съдът намира, че изявленията на праводателя на ответниците сочат, че
същият се е позовал на придобивна давност единствено по отношение на правата върху
процесния имот, които преди това не е придобил по наследяване. Следователно,
придобивната давност се отнася единствено до правата на останалите сънаследници. Тези
права Х. М.. е бил в състояние да придобие по давност след като се установи т.нар.
преобръщане на владението чрез демонстриране по ясен и недвусмислен начин пред всички
сънаследници на намерението си да свои целия имот (Тълкувателно решение № 1 от
06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1 от 2012 г., ОСГК, Решение № 109 от 27.06.2017г. на
ВКС по гр.д. № 3973/2016г., I г.о. и мн. др.), т.е. открито да предприеме едностранни
действия, с които по явен и недвусмислен начин да демонстрира намерението си да
придобие имота за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на
собственика (Решение № 115 от 28.10.2016г. на ВКС по гр.д. № 977/2016г., II г.о., Решение
№ 70 от 16.08.2017г. на ВКС по гр.д. № 3991/2016г., II г.о.). Не са такива действия самото
ползване на наследствения имот и неговото ремонтиране и поддържане, нито декларирането
му в данъчните служби и плащането на данъци и консумативни разноски (Решение № 76 от
15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4761/2021 г., I г. о.).
Обстоятелството, че единият от съсобствениците се е снабдил с нотариален акт по
обстоятелствена проверка за идеалните части на своя съсобственик, не означава, че при
оспорване той е освободен от тежестта да докаже в процеса настъпването на условията на
придобивната давност, разгледани в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС,
ОСГК, т.е. че е извършил действия, с които е обективирал спрямо своя съсобственик
5
намерението си да владее идеалните му части за себе си. Да се приеме обратното означава,
че спорът за наличието или липсата на предпоставките по цитираното ТР (за придобивната
давност между съсобственици) е предрешен от крайния акт в едно безспорно производство
по издаване на констативен нотариален акт, в което оспорващата страна не е участвала
(Определение № 357 от 02.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4809/2021 г., II г. о.).
Съотнесено към настоящия случай, горното означава, че независимо от това, че Х. М.. е
успял да се снабди с констативен нотариален акт за собственост на целия имот, изцяло в
тежест на ответниците е да докажат обстоятелствата, че праводателят им по явен и
недвусмислен начин е манифестирал на ищците намерението си да свои целия имот (т.нар.
преобръщане на владението), каквито конкретни действия в случая не са установени.
По изложените мотиви, съдът намира, че обсъдените по-горе доказателствени средства
(разписни листи, свидетелски показания и изявленията на Х. М.. при подаване на данъчна
декларация и при снабдяване с констативен нотариален акт), макар и косвени по своя
характер, в своята съвкупност обосновават крайния извод, че процесният имот е бил
собственост на Г. К. М...
В конкретния случай няма съществено значение обстоятелството дали Г. М.. е
придобил имота в режим на съпружеска имуществена общност, каквото становище се
поддържа за пръв път в писмената защита на ответниците. От една страна, по делото не са
ангажирани доказателства за датата на сключване на брака между Г. М.. и Р. М.ска. От друга
страна, от представените удостоверения (л. 4 и л. 62) е видно, че двамата имат един и същ
кръг на наследници, поради което и в поддържаната хипотеза, всяко от четирите им деца (А.
С., Р. С., Й. М. и Х. М..) придобива по наследяване по ¼ ид.ч. от процесния имот.
От удостоверението на Р. С. (л. 63) е видно, че същата е починала на 15.01.2008г. и е
оставила за свой единствен наследник К. К., в резултат на което същата е станала собственик
на ¼ ид.ч. от имота.
От удостоверението за наследници на Й. М. (л. 64) е видно, че същата е починала на
23.09.1991г. и е оставила за свои законни наследници съпруга си Н. А. М. и двете си деца А.
Н. М. и С. Н. З.. Н. А. М. също е починал на 01.07.1992г. и е оставил за свои наследници А.
Н. М. и С. Н. З., поради което следва да се приеме, че последните двама са придобили равни
права (по 1/8 ид.ч.) от полагащите се на Й. М. ¼ ид.ч.
От приложените удостоверения за наследници (л. 5 и л. 93) е видно, че Х. М.. е починал
на 01.04.2023г., като същият е имал две деца – Г. М. и К. М., като последният е починал
преди него – на 30.11.2015г. Основателно е в такъв случай възражението на ответниците, че
ищцата Й. М. няма право на заместване по чл. 10 ЗН, тъй като ЗН не допуска заместване,
основано на брачна връзка. Преживелият съпруг може да наследява с всеки ред, призован
към наследяване, но никога не може да замести покойния съпруг в кръвното родство по реда
на чл. 10 ЗН (Решение № 480 от 01.12.2010г. на ВКС по гр.д. № 803/2009г., II г.о.).
По изложените съображения предявените искове от А. Г. С., К. С. К. и С. Н. З. срещу
К. Г. М. и Н. Г. М. за признаване за установено, че всяка от първите две ищци е собственик
6
на по ¼ ид.ч., а третата – на 1/8 ид.ч. от процесните имоти се явяват основателни и като
такива следва да се уважат. Като неоснователен следва да се отхвърли предявения от Й. И.
М. иск за признаване за установено, че е собственик на 2/24 ид.ч. от имота.
Недопустимо е искането на ищците за отмяна на нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит на основание правоприемство по наследство и давностно
владение /констативен/ № 72, том I, рег. № 0948, нот. дело № 63/22.03.2022г. на нотариус С.
М.. Отмяната по чл. 537, ал. 2 ГПК не съставлява самостоятелен иск, а е само законна
последица от уважаването на предявен иск за собственост, поради което отсъствието на
съответствие между предмета на делото и удостовереното материално право обективира
процесуална пречка за произнасяне по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. Настоящи ответници са
само приобретателите по договор, сключен с титуляра на правото по констативния
нотариален акт, но не и неговите наследници (т. 3б от ТР № 4/2014 г., по ТД № 4/2014 г.
ОСГК на ВКС), поради което исканата отмяна би могла да ги засегне, независимо, че срещу
тях не е бил предявен иск за собственост (в този смисъл напр. Решение № 100 от 15.02.2024
г. на ВКС по гр. д. № 3743/2022 г., II г. о., Решение № 552 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. №
1852/2023 г., II г. о.).
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
ищците А. Г. С., К. С. К. и С. Н. З. за сумите, както следва: 37,50 лв. – държавни такси и 690
лв. – адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата Й. И. М. следва да
бъде осъдена да заплати на ответниците сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
съдът намира за адекватно на фактическата и правна сложност на разгледания правен спор.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците К. Г. М., ЕГН: **********,
с адрес: *** и Н. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, че А. Г. С., ЕГН: **********, с адрес:
*** е собственик на 1/4 ид.ч., К. С. К., ЕГН: **********, с адрес: *** е собственик на 1/4
ид.ч., а С. Н. З., ЕГН: **********, с адрес: *** е собственик на 1/8 ид.ч. от УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЕН ИМОТ VIII-719, кв. 68 съгласно скица № 68/05.03.2024г. издадена от Община
Кочериново по плана на гр. Кочериново, общ. Кочериново, одобрен със заповед №
147/29.12.1987г., площ: 600 кв.м., при граници и съседи по скица: край на регулацията; УПИ
VII-720, улица заключена между осеви точки 22-30-29, УПИ IX-717,718, ведно с построените
в имота двуетажна масивна жилищна сграда и два броя паянтови сгради.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. И. М., ЕГН: **********, с адрес: *** против К. Г. М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** и Н. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: *** иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че Й. И. М. е собственик на 2/24 ид.ч. от
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЕН ИМОТ VIII-719, кв. 68 съгласно скица № 68/05.03.2024г.
7
издадена от Община Кочериново по плана на гр. Кочериново, общ. Кочериново, одобрен със
заповед № 147/29.12.1987г., площ: 600 кв.м., при граници и съседи по скица: край на
регулацията; УПИ VII-720, улица заключена между осеви точки 22-30-29, УПИ IX-717,718,
ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда и два броя паянтови
сгради.
ПРЕКРАТЯВА производството по искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за частична отмяна
на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание
правоприемство по наследство и давностно владение /констативен/ № 72, том I, рег. № 0948,
нот. дело № 63/22.03.2022г. на нотариус С. М..
ОСЪЖДА К. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: *** и Н. Г. М., ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на А. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, К. С. К., ЕГН:
**********, с адрес: *** и С. Н. З., ЕГН: **********, с адрес: *** сторените по делото
разноски, а именно: 37,50 ЛЕВА – държавна такса и 690 ЛЕВА – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Й. И. М., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. М., ЕГН:
**********, с адрес: *** и Н. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: *** сторените по делото
разноски, а именно: 400 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, чрез
Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8