Определение по дело №1824/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6379
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20231110101824
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6379
гр. София, 15.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110101824 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба,подадена от Г.
Д. Л. против Х. Г. Л..
С разпореждане на съда от 16.01.2023 г. исковата молба е оставена без
движение с указания ищецът в едноседмичен срок от съобщаване на
разпореждането да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на
закона – да посочи своя адрес,защото законът изисква да бъде посочен както
адрес на страната,така и адрес на пълномощника,да бъдат конкретизирани
фактическите обстоятелства,на които се основава исковата претенция – да
бъдат изложени обстоятелствата,от които произтича,че ищецът може да
претендира разваляне на договор,по който не е страна,както и да бъде
съобразено дали договорите за дарение се развалят или подлежат на отмяна
при предвидените от закона хипотези,да бъде конкретизиран договорът,чието
разваляне/отмяна претендира ищецът като бъде посочено в кой нотариален
акт е обективиран договорът за дарение,между кои страни е сключен
договорът за дарение и относно кой недвижим имот. Съдът е указал на
ищеца,че ако претендира разваляне или отмяна на договор,ищецът като
съобрази,че по този иск следва да участват всички страни по договорното
правоотношение,ищецът да посочи надлежните ответни страни,както и да
формулира искането си – договор,сключен между кои страни и относно кой
имот претендира да бъде развален или отменен. Съдът е указал на ищеца в
същия срок да посочи какви идеални части от правото на собственост
притежава и относно кой недвижим имот чрез посочване на действащия му
статут- да бъде посочен идентификатор на имота,както и да уточни дали
договорът за дарение засяга притежавани от ищеца права,в който случай да
формулира надлежно искането си. В същия срок е указано на ищеца ако
претендира обезщетение да посочи каква парична сума претендира,от кого
претендира същата,да посочи фактическите обстоятелства,от които произтича
дължимостта на обезщетението,за кой времеви период претендира
обезщетението,да бъде надлежно формулирано искането.
1
Съдът е указал,че удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот
ще бъде издадено след уточняване на имота и даване описание на имота
според действащия му статут.
Съобщението за разпореждането е получено на 25.01.2023 г. като са
постъпили две молби – с молба от 31.01.2023 г. ищецът формулира искане за
задължаване на ответника да представи нотариален акт за дарение,твърди
се,че ищецът живее в имота от 65 години и се противопоставя на планирано
събаряне на къща и реализиране строеж на нова жилищна сграда.
Формулирано е искане да бъде прехвърлена 1/ 5 идеална част от недвижимия
имот на ищеца Г. Л.,ако се допусне реализиране на строеж да бъде обезщетен
ищецът с ателие в сградата с площ от 28 кв.м. или да бъде заплатено
обезщетение от 60000 лева за къщата и за дворното място.
С втора молба уточнение от 13.02.2023 г. ищецът сочи,че през 1972 г.
Ангелина Л.а и Г. Л. са прехвърлили 1/5 идеална част на ответника Х. Л.,а
ищецът е внук на прехвърлителите. Формулирано е искане за спиране
събарянето на къщите и да не започва строеж на нова сграда в недвижимия
имот.
Софийският районен съд намира,че са налице предпоставки
производството по делото да бъде прекратено.
Разпоредбата на чл.129,ал.2 от ГПК предвижда,че ако искова молба е
нередовна,съдът е длъжен да даде указания за привеждането й в съответствие
с изискванията на закона,а ако това не е сторено съгласно ал.3 от цитираната
разпоредба по-нататъшното развитие на производството се явява
недопустимо,а производството по делото следва да бъде прекратено. В
настоящия случай с разпореждането на съда от 16.01.2023 г. са дадени
подробни указания към ищеца чрез процесуалния му представител относно
привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на закона,но
същите не са изпълнени в законоустановения едноседмичен срок,нито
страната е поискала продължаване на срока за отстраняване на нередовности
съгласно чл.63 от ГПК. Софийският районен съд намира,че въпреки дадените
от съда конкретни указания нито е описан недвижим имот,относно който да
съществува правен спор,нито е конкретизирано каква искова претенция
ищецът предявява,не са посочени и надлежни ответни страни. Следва да бъде
посочено,че диспозитивното начало на гражданския процес регламентира,че
съдът се произнася в рамките на предявеното от страната ищец искане,което
означава,че ищецът с исковата молба следва да очертае предмет на
предявената искова претенция,което не е сторено. В тази насока въпреки
дадените от съда указания ищецът не е обосновал интерес от предявяване на
иск относно договор,по който не е страна,а принципното положение в
гражданския процес е,че това би могло да бъде допустимо само ако в
правната сфера на ищеца биха настъпили благоприятни последици,докато в
настоящия случай ищецът нито е посочил вида на предявената искова
претенция,нито е посочил ответници по предявената искова претенция,нито е
обосновал интерес от предявяване на иск. Съдът счита,че следва да бъде
отчетено,че по исков ред с подаване на искова молба до съда съдът би могъл
да даде защита за накърнено субективно право на страната ищец,но съдът не е
2
овластен да се намесва в отношенията между страните,в която насока
формулираното с уточняващата молба искане от ищеца да му бъде
прехвърлена идеална част от имота или да бъде обезщетен с жилище в
бъдеща сграда,която ще бъде построена в имота не представляват
претенции,които могат да бъдат предявени пред съд и да бъдат разгледани по
исков ред,защото принципно субектите на гражданското право имат
възможността да встъпват в договорни правоотношения и да уговарят права и
задължения по свое усмотрение в съответствие с принципа на договорна
автономия. По изложените съображения съдът счита,че производството по
делото подлежи на прекратяване.
Предвид това,че исковата молба е останала нередовна,съдът намира,че
искането за допускане на обезпечителна мярка се явява неоснователно,а и
отделно от това,следва да бъде отчетено,че при формулирано искане относно
нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот,сочената
обезпечителна мярка да не започва строеж в имот(който както беше посочено
не е индивидуализиран по действащия му статут ) се явява неподходяща.
Водим от гореизложеното и на основание чл.129,ал.3 от ГПК,
Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Д. Л. за допускане на
обезпечителна мярка по иск,предявен срещу Х. Г. Л.,а именно – забрана за
започване на строеж до приключване на делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражд.дело № 1824/2023 г. по описа
на Софийския районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3