ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………../……….09.2019г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………..………септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.частно търговско дело № 1464 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 във вр.чл.130 от ГПК.
Възз.ч.т.дело № 1464/2019год. по
описа на ВОС е образувано по частна жалба на „ДЕСИСЛАВА ЧЕШМЕДЖИЕВА“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ул.Светлина,
с.Езерово,общ.Белослав, представлявано от Д.А.Ч.ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. М.И. ***, против Определение № 9314 от 19.07.2019г.,
постановено по гр.дело № 10779/2019г. по описа на ВРС, с което съдът е прекратил производството
по гр. дело 10779/2019г. по описа на
ВРС – 51-и състав. образувано въз основа на предявени от „ДИСИСЛАВА
ЧЕШМЕДЖИЕВА“ ЕООД ЕИК ********* срещу ППЗК „ЗОРА“ ЕИК ********* искове за
осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху издаденото
разрешение за строеж № 14/08.04.2019 г. за обект: Промяна предназначение на
сгради за обществено хранене (с идентификатор № 27125.501.236.1 и № 27125.501.236.2)
във ветеринарномедицински кабинети и зоомагазин, находящи се в УПИ VI-234 - „за
обществено обслужващи дейности" (ПИ с идентификатор № 27125.501.236), кв.
20 по КК и КР на с. Езерово, общ. Белослав, област Варна, със застроена площ от
518 кв.м и разгърната застроена площ от 697 кв.м, заедно с всички одобрени
инвестиционни и работни проекти към него, необходими за започване и изпълнение
на предвидените строително-монтажни работи съгласно същите, както и да бъде
постановено заместващо съгласие ищецът да представлява ответника при цялостното
извършване на строително-монтажните работи до снабдяване с удостоверение за
ползване на обекта в отношенията с Община Белослав, РДНСК - Варна, АГКК-Варна,
дружеството, осъществяващо строителен надзор и присъединителните дружества,
както и пред всички институции и организации, свързани пряко и непосредствено с
извършването на строителството.
В хода на извършената проверка за
допустимост на исковата молба първоинстанционният съд констатира, че в
разглеждания случай е налице забава на ответника, в качеството му на
кредитор по договора за наем, изразяваща се в неоказване на необходимото
съдействие на длъжника – ищец, без което последният не би могъл да изпълни
задължението си да извърши основен ремонт на сградите, предмет на наемното
правоотношение. Позовал се е на разпоредбата на чл. 98 ЗЗД, в приложното поле
на която попада конкретната хипотеза, ако задължението няма за предмет да се
предаде нещо и кредиторът откаже да приеме изпълнението или да даде
необходимото съдействие, длъжникът може да се откаже от договора и да иска
обезщетение за необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора.
Мотивирал се е, че в закона липсва предвидена възможност за длъжника да принуди
кредитора да окаже необходимото съдействие и намесата на съда с властнически
акт е недопустима в договорните отношения между страните. На следващо място е
посочено, че доколкото в сключения между страните наемен договор не е уговорено
задължение на ответника да предаде на ищеца издаденото разрешение за строеж и
да му съдейства за извършване на строително-монтажните работи, които престации
са предмет на предявените осъдителни искове, последните се явяват недопустими.
Частният жалбоподател настоява за отмяна на
определението като неправилно и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. Оспорва извода на исковия съд, приел като правно
основание на заявения иск чл.98 от ЗЗД. Счита, че независимо от
обстоятелството, че в договора няма клауза, която да задължава ответника след
снабдяването с разрешение за строеж да го предаде на наемателя, то това се
следва от премета на договора и е задължение на ответната страна. Настоява се,
че ищецът – наемател, няма интерес от разваляне на договора и не желае това.
Набляга се, че от една страна съгласно разпоредбата на раздел II т.2 от договора ответникът е дал съгласие
ищеца да извърши ремонтни дейности, а от друга доколкото договора е с
нотариална заверка на подписите и е вписан в СВп, то е и налице упълномощаване
за тези дейности, то предаването на процесното разрешение за строеж от
ответника на ищеца е съществен елемент от условията на договора.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че жалбата е подадена от
легитимирана страна в срока по чл.275 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на
съда. Внесена е дължимата държавна такса. Производството по жалбата е допустимо
и същата подлежи на разглеждане по същество :
В исковата молба по гр.д. № 10779 по
описа на РС Варна за 2019г. ищецът на „ДЕСИСЛАВА ЧЕШМЕДЖИЕВА“ ЕООД ЕИК
*********, чрез пълномощник, твърди, че на 21.11.2018 г. между дружеството и
ответника ППЗК „ЗОРА“ с.Езерово, е сключен договор за наем, по силата на който
ответната кооперация, в качеството й на
наемодател, се е задължила да предостави на ищеца – наемател, притежаваните от
нея сгради за обществено хранене с идентификатор № 27125.501.236.1 и №
27125.501.236.2, находящи се в с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна, които да
се ползват от наемателя като ветеринарно-медицинска клиника. Във връзка с
уговореното предназначение на сградите, наемателят се е задължил да извърши
основни ремонтни дейности в тях, с които да ги пригоди към изискванията за
ветеринарна клиника, като е уговорен 30-годишен гратисен период, през който
наемателят няма да заплаща наем, за сметка на извършения основен ремонт. Ищецът
твърди, че са изготвени инвестиционни проекти за промяна на предназначението на
сградите, издадена е виза за проектиране и разрешение за строеж № 14/08.04.2019
г. за промяна
предназначението на сградите за обществено хранене във ветеринарно-медицински
кабинети и зоомагазин. Поддържа, че след издаването на строителните книжа
ответникът отказва да осъществи контакт с него и да му предаде разрешението за
строеж, заедно с пълния комплект от одобрените работни проекти, с което препятства
изпълнението на задълженията му по договора за наем за извършване на
строително-монтажни работи в обекта. Въведеният петитум е за осъждане на
ответника да предаде владението върху издаденото разрешение за строеж, заедно с
всички одобрени инвестиционни и работни проекти към него, както и да бъде
постановено заместващо съгласие ищецът да представлява ответника при цялостното
извършване на строително-монтажните работи до снабдяване с удостоверение за
ползване на обекта в отношенията с посочените институции и организации.
Квалификацията на спорното право е дейност
на съда по приложението на материалния закон, която той е длъжен да извърши
служебно. При осъществяването й съдът взема предвид фактите, с които ищецът
свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси по
реда на исковото производство; ищецът очертава спорното право, без да е длъжен
да посочи правното естество на претендираното или отричано право. Правната
квалификация на спорното право се определя от съда; тя се извежда от въведените
от ищеца фактически твърдения, които очертават основанието на иска и от
петитума, който определя съдържанието на спорното право и вида на търсената
защита.
Предвид въведените от ищеца фактически
твърдения и заявения петитум настоящият състав приема, че съдът е сезиран с
искане да извърши спорна съдебна администрация в гражданските отношения между
страните по делото, произтичащи от сключения между тях договор за наем от
21.11.2018г.
При спорната съдебна администрация съдът има
правомощието да се намеси и да администрира гражданското правоотношение, когато
страните не са успели, в рамките на автономия на волята, да достигнат до общо
съгласие. Резултатът от спорната съдебна администрация ще замести общото
решение на страните по гражданското правоотношение като запълни липсата на
тяхната обща воля. В това производство не се решава кому принадлежи спорното
право, а какво е най-целесъобразното разрешение за развитието на съответното
гражданско отношение в съответствие със законовите критерии.
Правната промяна, която ще се внесе чрез
акта на съда, представлява ново правно положение между страните, при което се
създават материални права и задължения между страните по отношението, които не
са съществували при акта на съда или се внася изменение в съществуващите преди
акта права и задължения. Правната сфера на едната страна в правоотношението се
обременява със задължения, докато другата страна бива облагодетелствана от
предоставени от съда материални права.
В конкретния случай ищецът настоява пред
съда, доколкото ответната кооперация не му съдействаа да изпълни поетото в
качеството ми на наемател задължение да извърши основен ремонт на сградите с
цел привеждането ми съобразно изискванията за ветеринарна клиника, съгласно
чл.3 от договора, да бъде постановено
заместващо съгласие да представлява ответната кооперация при цялостното
извършване на СМР до снабдяване с удостоверение за ползване на обекта в
отношенията с изрично посочени общински и държавни институции, свързани пряко и
непосредствено с извършването на строителството. В тази връзка ищецът е заявил
и искане ответникът да бъде осъден да му предаде владението на издаденото
разрешение за строеж № 14 от 08.04.2019г. за обекта, заедно с всички одобрени
инвестиционни и работни проекти към него.
Спорната администрация е допустима в изрично
уредени в материалния закон случаи. Възможностите, при които страните могат да
сезират съда да се намеси в отношенията им, са специално предвидени в
материалноправни норми в различни области на гражданското право, което е
съобразено със специфичната роля на съда – да определи правно положение между
страните, т.е. материалните права и задължения между тях и как да се развива
съответното отношение.
Такива възможности са закрепени в нормите на
чл.32, ал.2 от ЗС, чл.59 СК; чл.127 СК, чл.123, ал.2 СК, чл.127а СК, чл.124 СК,
чл.299, ал.2 от ТЗ, чл.300 ТЗ, чл.307 ТЗ.
Доколкото законът регламентира в кои случаи
съдът, след надлежно сезиране, има право на внесе съответната промяна в
развитието на гражданското правоотношение, а по отношение изпълнението на
правата и задълженията по конкретния договор не е предвидена законова
възможност за намеса на съда, то заявената претенция е недопустима. В
конкретния случай, в който задължението за предаване на документи и
предприемане на действия по извършване на СМР са в автономията на волята на
наемодателя, собственик на имота, и при липса на изрично уреждане в закона на
правната възможност на насрещната страна да поиска намеса на съда в
правоотношението, заявеното искане е недопустимо. Следователно образуваното въз
основа на това искане съдебно производство е недопустимо и подлежат на
прекратяване.
Производството пред ВРС правилно е прекратено, поради
което и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9314 от 19.07.2019г., постановено по
гр.дело № 10779/2019г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частта жалба пред
Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.