РЕШЕНИЕ
№ 126
гр.Варна, 29.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение
в публичното заседание на 17.06.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при секретаря Десислава Чипева
като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 254 по описа за 2020 год., за да се
произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на А.П.Х. *** и по насрещна
въззивна жалба на „Юробанк България“ АД гр. София срещу решение №
1220/30.12.2019 г. на Окръжен съд Варна -ТО по т. д. № 635/2018 г., както
следва:
А.П.Х. обжалва решението в частта, с
която е уважен предявеният срещу нея от „Юробанк България“ АД гр.София иск по
чл. 422 ал.1 ГПК и е признато за
установено между тях, че съществуват вземания на ищеца, удостоверени в заповед за незабавно
изпълнение №8154/04.10.2017 г., поправена с разпореждане № 52016/23.11.2017 г.,
издадена по ч.гр.д. № 14973/2017 г. на ВРС, 25-ти състав, по договор №HL 23757
от 19.06.2007 г. за потребителски кредит, обезпечен с ипотека, изменен със
споразумения от 23.03.2009г. и 14.06.2010 г., 1. за връщане на предсрочно
изискуема главница по договор за банков ипотечен кредит в размер на 14 118,21
евро, ведно със законна лихва върху тази главница, считано от 02.10.2017 г. до
окончателно изплащане на задължението; 2. за плащане на сборно вземане от 2
814,06 евро за договорни лихви, начислени по същия договор като ежемесечно
възнаграждение за ползване на кредита с падежи само от 21.10.2014 г. до
21.07.2016 г.; 3. за заплащане на сборно вземане от 1 997,22 евро за
наказателни лихви, начислени по същия договор като обезщетение за забавено
плащане на изискуема главница, дължими за периода от 21.10.2014 г. до
27.09.2017 г.; 4. за плащане на сборно вземане от 26,13 евро за банкови такси,
начислени като годишна такса за управление за 2015 г. и 2016 г. Въззивницата
моли решението в обжалваната част да бъде отменено изцяло като недопустимо и
производството по иска - прекратено, евентуално – като незаконосъобразно и неправилно
и искът – отхвърлен, или при условията на евентуалност делото да бъде върнато
за разглеждане от друг състав.
С писмен отговор насрещната страна -
ищец „Юробанк България“ АД гр.София моли за оставяне на жалбата на ответницата без
уважение.
„Юробанк
България“ АД гр.София обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която са
отхвърлени обективно съединените от същия кредитор претенции срещу същия
длъжник по същия договор, както следва: 1. за горницата над 14118.21 до
15 532,43 евро, претендирани като предсрочно изискуема главница; 2. за
горницата над 2814.06 до 2831.72 евро, претендирана като сбор от договорни лихви за периода
21.07.2016 г. – 17.08.2016 г.; 3. за
горница над 26.83 до 80,13 евро, претендирана като сбор от банкови такси, начислени за администриране на
просрочен кредит с падеж 19.10.2014 г. и 26.10.2016 г. и годишна такса за
управление за 2015 г. и 2016 г. Въззивникът моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на ново, с
което се уважат исковите претенции в пълен размер. С писмен отговор А.П.Х.
оспорва насрещната въззивна жалба.
Въззивницата
А.П.Х. моли в с.з. чрез процесуалния си
представител за отхвърляне на иска изцяло.
Въззивникът
„Юробанк България“ АД гр.София моли с писмена молба за потвърждаване на
решението в обжалваната от ответницата част и за уважаване на насрещната
въззивна жалба на ищеца, ведно с присъждане на разноските за въззивната
инстанция.
Съдебният
състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Жалбите
са подадени в срок и са процесуално допустими.
Разгледани
по същество, въззивната жалба на ответницата е основателна, а насрещната
въззивна жалба на ищеца е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и
по допустимостта – в обжалваната му част, а относно правилността му е ограничен
от посоченото в жалбата.
При
служебната си проверка съдът констатира недопустимост на постановеното
обжалвано в цялост решение.
Прехвърлянето с две цесии на вземането по договора за потребителски кредит
първо от банката - ищец на небанково
дружество – „Бългериен Ритейл Сървисиз“ АД-гр.София и обратно от него на
същата банка се явява процесуална пречка за провеждане на заповедно
производство по чл.417, т.2 – ГПК по заявление на банката. Вземането произтича
вече не от договор за кредит, а от договор за цесия, какъвто документ не е
предвиден да служи като основание за издаване на заповед за изпълнение по извлечение
от счетоводните книги на банката. В този случай банката може да търси вземането
си от ответницата с осъдителен иск, а не с иск по чл.422 ГПК, който се явява
недопустим поради недопустимост на самото заповедно производство.
Тази
задължителна съдебна практика е въведена с определение № 1161 по ч. т. д. №
865/2012 г. на ВКС, с което е отговорено на правния въпрос: може ли банка
цесионер, на която друг правен субект -
небанка е прехвърлил свое вземане, прехвърлено му от банката като цедент срещу
длъжник - кредитополучател по сключен с банката договор за банков кредит, да
получи заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, ал. 2 ГПК въз основа на
договор за банков кредит, цесия и извлечение от счетоводните книги на банката.
ВКС е приел, че банката – цесионер не може да иска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, каквато заповед не би могъл да иска цедентът
[фирма]. Разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК предоставя облекчена процедура на
лимитативно посочените в нея субекти - държавните учреждения, общините и
банките да получат заповед за изпълнение, когато вземането се основава на
документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на
посочените субекти. След като цедентът
на банката не може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземането си
срещу длъжника, тъй като не попада в субектите, изброени в чл. 417, т. 2 ГПК, с
право да искат издаване на заповед за изпълнение по извлечение от счетоводните
си книги, това не може да стори и банката - цесионер.
Потвърждение
на тази практика е ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което по въпроса по т.4.г.
- налице ли са основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
заявление от или срещу универсален правоприемник на посочения в документа
по чл. 417 ГПК кредитор,
съответно длъжник, е прието следното: Когато частното правоприемство се
основава на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено
на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма
действие по отношение на него /чл.99, ал.4 ЗЗД/. В хипотезата на чл.417, т.2 ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение
въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора
/банка, държавно учреждение, община/, то и неговият правоприемник - универсален
или частен, трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за
незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му
документ. Противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на
заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в
закона, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на
вземанията им. По аналогия при частно правоприемство в обратния случай -
цедиране на вземане от цедент - небанка на банка – цесионер банката няма да
може да се снабди със заповед за изпълнение по чл.417, т.2 – ГПК, ако самият
цедент не е сред лицата по този текст, които имат право да ползват заповедното
производство на основание извлечение от счетоводни книги.
Посочената
практика е затвърдена с определение №927/22.12.2016 г. по т.д. №101/2016 г. на
ВКС – ІІ ТО, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение
на АС Варна-ТО №191/22.06.2015 г. по в.т.д. №199/2015 г. и същото е влязло в
сила, както и с решение от 04.11.2019 г. по в.т.д. № 427/2019 г. на АС Варна-ТО.
Разбирането
на съдилищата е, че щом цедентите не са банка по смисъла на ЗКИ, нито държавни
учреждения или общини и не могат да ползват този облекчен ред на защита, не
може да го ползва и цесионерът по договора за цесия. Този ред банките ползват най-вече при сключени
от тях договори за кредит, като банката може да се възползва от него и за
събиране на други свои вземания, но само доколкото същите произтичат от банкови
сделки, възникнали между нея и трети лица - договори за банков влог, договори
за банкова касетка, договори за разплащателна сметка, договори за банков
превод, договори за банково инкасо, акредитив, банкова гаранция, и тези
вземания могат да бъдат установени по водените в счетоводството й партиди на
нейни длъжници по такива банкови сделки. В случая договорът за цесия е обща
сделка и не представлява банкова сделка по смисъла на гл.29 от ТЗ. Затова той
не може да бъде основание за право на банката да иска издаване на заповед за
изпълнение по извлечение от счетоводни книги. Обратното би означавало да се
заобиколи закона чрез издаване на заповеди за незабавно изпълнение за вземания на
субекти извън изрично посочения кръг в закона, чрез ползване услугите на
попадащи в този кръг субекти, само за които законодателят е предвидил този
облекчен ред за събиране на вземанията им. Цесията може да послужи за издаване
на заповед за изпълнение, но на друго основание – по чл.417, т.3 – ГПК, при
условие че договорът за нея е с нотариална заверка на подписите относно
съдържащите се в договора задължения за заплащане на парични суми.
Отделно
от горното, няма формално съобщаване от цедента - банка на длъжника за първата
цесия от 12.09.2007 г., като сключеното на 23.03.2009 г. допълнително
споразумение към договора за кредит между длъжника и цесионера -„Бългериен
Ритейл Сървисиз“ АД-гр.София не може да се счете за уведомяване за цесията.
Сключването на 14.06.2010 г. на допълнително споразумение към договора за
кредит вече между банката и длъжника е извършено също без уведомяване на
последната за втората обратна цесия от 26.11.2009 г. от цедента – „Бългериен
Ритейл Сървисиз“ АД-гр.София. Такова уведомяване е извършено едва с нотариална
покана от 01.07.2016 г. на последното на 17.08.2016 г., когато на ответницата е
съобщено и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Тези цесии нямат
действие по отношение на ответницата преди съобщаването им за тях от цедента, а
доколкото допълнителните споразумения към договора за кредит са подписани с нея
преди да е било налице такова съобщаване, облекчено събиране на вземанията по
тях по реда на заповедното производство не може да се иска.
Обжалваното
решение е постановено по недопустим иск и следва да се обезсили като
недопустимо поради недопустимост на заповедното производство и производството
по иска по чл.422 – ГПК да се прекрати, като се обезсилят и издадените заповед
за изпълнение и изпълнителен лист.
Присъждане
на направени съдебни разноски по делото не е искано от въззивницата, предвид което не се присъждат такива в нейна
полза съобразно изхода на спора.
Воден
от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския
апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
изцяло решение № 1220/ 30.12.2019 г. на Окръжен съд – Варна по т.д. № 635/2018
г. и ПРЕКРАТЯВА производството по иска по чл.422, ал.1 ГПК на „Юробанк България“
АД - гр.София иск срещу А.П.Х., ЕГН **********,*** за признаване за установено
между тях, че съществуват вземания на ищеца, удостоверени в заповед за
незабавно изпълнение №8154/04.10.2017 г., поправена с разпореждане №
52016/23.11.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 14973/2017 г. на ВРС, 25-ти състав,
по договор №HL 23757 от 19.06.2007 г. за потребителски кредит, обезпечен с
ипотека, изменен със споразумения от 23.03.2009г. и 14.06.2010 г.
ОБЕЗСИЛВА
заповед за изпълнение на парично задължение №8154/04.10.2017 г., поправена с
разпореждане № 52016/23.11.2017 г., и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №
14973/2017 г. на ВРС, 25-ти състав.
Решението
подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на
РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.