№ 81
гр. Велико Търново, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000006 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 91/20.10.2021 година по т. д. № 72/2021 година на Окръжен съд
Русе Т. И. Т. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите:
27 057.73 лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16639358,
сключен на 19.12.2018 година с „БНБ-Париба Пърсънъл файненс“ С.А., клон България“,
ведно със законна лихва, считано от завеждане на делото – 9.03.2021 година, до
окончателното изплащане; 1 313 лева – разноски по делото; 100 лева – възнаграждение за
юрисконсулт.
С посоченото решение са отхвърлени иска за главница в останалата част до
предявения размер – 29 718.95 лева, изцяло исковете за договорна лихва за 2 752.72 лева и за
обезщетение за забава – 2 727.84 лева, като неоснователни.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД против Решение № 91/20.10.2021 година по т. д. № 72/2021 година на
Окръжен съд Русе в частите, с които са отхвърлени исковете срещу Т. И. Т. като
неоснователни и недоказани. Във възивната жалба се изтъква неправилност на заключението
1
на първостепенния съд за недействителност на договора на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит – размерът на шрифта на договора е по-малък от 12. Съставът на
Окръжен съд Русе не разполага с необходимите специални знания за установяване на този
факт; не е наведено възражение за посоченото обстоятелство от ответника; липсват указания
в доклада за ангажиране на доказатества по този възпрос. Погрешно е становището на
първостепенния съд за липса на клауза в договора относно правото на потребителя да
получи безвъзмезно и по всяко време извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършени и предстоящи плащания по договора за кредит. Подобна уговорка се
съдържа в чл. 7 от Общите условия към договора, подписани от сраните, с които ответникът
се е съгласил. Изводът за неразписана ясно методика за формиране на ГПР по кредита е
неправилен. В договора са отразени фиксиран лихвен процент и годишен процент на
разходите, към него е приложен погасителен план без уговорки за промяна. В чл. 19, ал. 4 от
Закона за потребителския кредит изчерпателно са изброени компонентите, които съставят
ГПР, и не може да става дума за неяснота у потребителя за разходите, включени в годишния
процент на разходите. В процесния договор са посочени фиксиран годишен лихвен процент
по заема, годишен процент на разходите, брой погасителни вноски, размер на погасителната
вноска, дата на плащане на всяка от погасителните вноски, общ размер на всички плащания.
Спазени са изискванията на чл. 11, ал. 1, точки 9 и 10 от Закона за потребителския кредит.
ГПР се формира от всички разходи по кредита, включително за възнаградителна лихва. За
потребителя не са останали никакви скрити разходи и/или допълнителни такси, не са
настъпили никакви неблагоприятни последици за длъжника (всички дължими суми са
обективирани в първата страница на договора). Законната лихва за периода на договора е
10.00%, а ГПР е фиксиран в размер на 7.98% – ГПР не противоречи на чл. 19, ал. 5 от Закона
за потребителския кредит. Забавеното плащане е неизпълнение на договора и по силата на
чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите кредитополучателят дължи
обезщетение за това. Касае се за парично задължение и обезщетението е такова за забавено
изпълнение, дължимо за цялото време на неизпълнението.
Направено е искане да се отмени Решение № 91/20.10.2021 година по т. д. №
72/2021 година на Окръжен съд Русе в обжалваните части и да се постанови друго такова, с
което да се уважат изцяло предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.
Т. И. Т. не се е явил пред въззивната инстанция и не е изразил становище по
жалбата.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговско дело № 72/2021 година на Окръжен съд Русе е
2
образувано въз основа на предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Т.
И. Т. искове. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Т. И. Т. –
кредитополучател по Договор за потребителски кредит № PLUS-16639358/19.12.2018
година, да плати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите: 29 719.95 лева –
главница за периода 20.08.2019 година – 20.12.2028 година, за която е обявена предсрочна
изискуемост от 22.10.2020 година (датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост); 2 752.72 лева – договорна лихва за времето от 20.08.2019 година (падеж на
първа неплатена погасителна вноска) до 22.12.2020 година (датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост); 2 727.84 лева – обезщетение за забава за
периода 21.08.2019 година – 1.03.2021 година; законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на претенцията до окончателното погасяване на дълга; направените по делото
разноски. В исковата молба с излага, че на 10.02.2020 година е подписано Приложение 1
кэъм Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 година на
основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите между „БНБ Париба Пърсънъл
файненс“ С.А., клон България“ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на
който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-
16639358/19.12.2018 година, сключен с Т. И. Т., е прехвърлено на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. На ответника са изпратени уведомления по реда на чл. 99, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите за извършената цесия. Описват се вземанията по договора за
потребителски кредит. Сочи се, че кредитът е обявен за предсрочно изискеум на основание
чл. 5 от Общите условия. Длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем. Обективирано е
изявление за предсрочна изискуемост на непадежираните към датата на подаване на
исковата молба в съда главници.
С Молба с вх. № 1895/7.04.2021 година по повод дадени от първостепенния съд
указания е уточнено, че общо претендираната главница е 29 718.95 лева, от които: 3 335.20
лева – падежирана част от първата неплатена погасителна вноска (20.08.2019 година) до
момента на обявяване на предсрочната изискуемост (22.12.2020 година); 26 383.75 лева –
непадежирана част от главницата.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от Т.
И. Т..
Ответникът не се е явил пред първостепенния съд и не е изразил становище по
претенциите.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 91/20.10.2021 година по т. д. № 72/2021 година на Окръжен съд Русе
е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства, направеното искане,
3
съдът смята, че предявените от „Агенци за събиране на вземания“ ЕАД против Т. И. Т.
искове са с правно основание чл. 9 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл. 79 и
чл. 99 от Закона за задълженията и договорите; чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите.
На 19.12.2018 година между „БНБ Париба пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България“ и Т. И. Т. е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16639358.
Вземането по договора е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. На Т. И.
Т. е връчено уведомление за извършеното прехвърляне на вземането.
Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин (чл. 11, ал. 1, точка 10 от Закона за потребителския
кредит). Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит). Годишният
процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като
се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания (чл. 19,
ал. 2 от Закона за потребителския кредит). Годишният процент на разходите е величина,
чийто алгоритъм е регламентиран в Закона за потребителския кредит. Приемането на
методика за изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от предвидения от
законодателя, е недопустимо. В случая в договора за потребителски кредит е визирано, че
годишният процент на разходите е 7.98, но не е отразено по какъв начин е формиран, какви
компоненти включва. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на годишния
процент на разходите обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти,
от които се образува, и дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит. Целта е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за може да
направи осведомен и икономически обоснован избор дали да сключи договора. С оглед
спазването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, точка 10 от Закона за потребителския кредит в
договора за потребителски кредит следва да се отрази не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява годишният процент на
разходите, но и изчерпателно да се изброят всички разходи, които длъжникът ще прави,
отчетени при формиране на годишния процент на разходите. Клаузите на договора за
потребителски кредит трябва да са ясни и разбираеми не само от граматическа гледна точка,
но и да дават възможност на потребителя да предвиди икономическите последици от
сключване на договора. По изложените съображения, настоящият състав смята, че не са
4
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, точка 10 от Закона за потребителския кредит –
годишният процент на разходите е посочен като процент, но не са отразени основните
данни, послужили за неговото изчисляване, както и на чл. 10, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит за сключване на договора по ясен и разбираем начин.
Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора (чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит).
С Определение на Съда на Европейския съюз (шести състав) от 14.04.2021 година
по дело С-535/20 („БНБ Париба Пърсънъл файненс“ С.А. Париж срещу Т. Г. М. ) е прието, че
чл. 10, параграф 2 и чл. 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски
кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
В мотивите на определението е посочено, че приемането на такова изискване изглежда в
състояние да гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както и
да възпрепятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността
важна информация към момента на сключване на договора и по време на неговото
изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител.
Изискванията на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит за минимален
размер на шрифта са приложими за всички свързани договори (договор за застраховка и
общи условия към него), които са от съществено значение за правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора за кредит. При формиране на заключение за
недействителност на договора за потребителски кредит не следва да се взема предвид
единствено формалното неспазване на размера на шрифта, а да се съобрази едновременно
изискването за предоставяне на информацията по ясен и разбираем начин, да се съблюдава
принципа за пропорционалност на санкцията. Необходимо е да се извърши преценка дали
нарушението е съществено. Първостепенният съд е приел, че договорът за потребителски
кредит и сертификатите с общите условия са изготвени с различен по размер шрифт, в
застрахователните документи шрифтът е по-малък от 12 и е много трудно четлив. В случая
не са нужни специални знания за констатиране на разликата в големината на шрифта, както
и за използването на шрифт по-малък от 12 при изписване на отделни текстове.
Изслушването на заключение на експерт относно размера на шрифта, каквото искане е
направено с въззивната жалба, няма да допринесе за по-голямо изясняване на делото от
фактическа страна. Не е налице хипотезата, визирана в чл. 266, ал. 3 от ГПК. От изложеното
е видно, че съдържанието на договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от неговото сключване. Не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, точка 10 от Закона за потребителския кредит – годишният процент на разходите е
5
посочен като процент, но не са изброени основните данни, послужили за неговото
изчисляване, както и на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит за сключване на
договора по ясен и разбираем начин, което обуславя недействителност на договора
съобразно чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
В чл. 7 от Условията по договора за кредит, подписан на 19.12.2018 година, е
отразено, че кредитополучателят може по всяко време да поиска и получи безвъзмездно
извлечение за състоянието на договора под формата на погасителен план на извършените и
предстоящи плащания. Текстът е в съответствие с чл. 11, ал. 3 от Закона за потребителския
кредит – при наличие на хипотезата на чл. 11, ал. 1, точка 12 от Закона за потребителския
кредит кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че договорът за
потребителски кредит е недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1,
точка 10 от Закона за потребителския кредит – годишният процент на разходите е посочен
като процент, но не са изброени основните данни, послужили за неговото изчисляване,
както и на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит за сключване на договора по ясен
и разбираем начин (чл. 22 от Закона за потребителския кредит).
При обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи
по кредита (чл. 23 от Закона за потребителския кредит). При недействителност на договора
се дължи само главница, но не и възнаградителни и мораторни лихви. В закона не е
направено разграничение на двата вида лихви. Последицата от обявяване на договора за
потребителски кредит за недействителен е недължимост на възнаградителни лихви,
мораторни лихви и такси.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че претенциите на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД за сумите: 2 661.22 лева – главница, 2 752.72 лева –
възнаградителна лихва за периода 20.08.2019 година – 22.12.2020 година, 2 727.84 лева –
лихва за забава за времето от 21.08.2019 година до 1.03.2021 година, са неоснователни и
недоказани.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 91/20.10.2021 година по т. д. № 72/2021 година на Окръжен съд Русе в
обжалваните части е правилно – във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, обуславящи
неговата неправилност, не е допуснато нарушение на императивни правни норми от
първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД не се дължат разноски, а Т. И. Т. не е претендирал и не е сторил такива.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91/20.10.2021 година по т. д. № 72/2021 година на
Окръжен съд Русе в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките, визирани в
чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7