№ 1712
гр. Варна, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Р.а
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500947 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Oбразувано е по възражение вх.№ 19546/23.03.2022 г., подадено от
„ВОЯДЖ ЕР” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Генерал Колев“ № 60, ет. 2, ап. 5, чрез управителя Полина
Карастоянова, срещу заповеди: № 4662, № 4663, № 4664 и № 4665 от
03.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадени по ч.гр.д. № 12331/2021 г. на ВРС, ХХV-ти състав.
В обстоятелствената част на възражението се сочи наличието на
предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че процесните
заповеди за изпълнение на парично задължение не са надлежно връчени на
длъжника, съответно същият е бил лишен от възможността да ги оспори, тъй
като и на двете дати на връчване на документи по делото (09.09.2021 г. и
25.11.2021 г.) на адреса на управление на дружеството не са присъствали
негови представители, работници и служители, а посочената като получател в
съобщението К.К. никога не притежавала някое от изброените качества. Сочи
се също, че последната не е нито законен представител на дружеството, нито
негов пълномощник с учредена представителна власт. Изложено е, че на
етажа на сградата на адреса на управление на дружеството в гр. Варна, ул.
„Генерал Колев“ № 60, се намират офисите на други фирми, една от които е
„АСС КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *********, чиито управител е именно
Красимира Петкова Катева. За образуваното изпълнително дело и за
процесните заповеди длъжникът е узнал на 11.03.2022 г. от получено на
електронната му поща съобщение от ЧСИ Людмил Станев, с което същият му
изпраща издадените срещу него изпълнителни листи. Отправено е искане за
приемане на направеното възражение и за спиране на изпълнението по
образуваното въз основа на издадените по ч.гр.д. № 12331/2021 г. на ВРС,
1
ХХV-ти състав, изпълнителни листи - изп. дело № 20218950403034 по описа
на ЧСИ Людмил Станев, с рег. № 895 при КЧСИ.
Ответниците по подаденото възражение И.Г.Р.., З. Т. П., В.И.Д. и Т. П.
Д., са депозирали писмен отговор чрез общия им пълномощник адв. М.Е.В. в
дадения им срок, с който считат възражението за неоснователно. Изложените
в тази връзка съображения касаят качеството на получателя на процесните
заповеди за изпълнение - К.К., а именно счетоводител на дружеството, което е
видно и от обявения по партидата на дружеството ГФО за 2020 г. Сочи се, че
дали получателят на съобщението с приложените заповеди за изпълнение
фигурира в списъка с работници и служители на дружеството, респ. се намира
в трудово правоотношение с него, е ирелевантно, доколкото
представителната власт на лицето може да произтича и от граждански
договор, по който същото е наето да води счетоводството на дружеството.
Моли се за отхвърляне на възражението като неоснователно, съответно за
оставяне без уважение на искането за спиране изпълнението на процесните
заповеди.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 423 от ГПК дава право на длъжника, който е бил
лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение, чрез
подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението
си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение. Визираният в нормата срок е преклузивен и неспазването му има
за последица процесуалната недопустимост на производството по чл. 423 от
ГПК. В случая възражението е подадено в едномесечен срок, считано от деня,
в който по твърдения на длъжника същият е узнал за заповедите, когато е
получил електронно съобщение от ЧСИ Людмил Станев по образуваното
срещу него изп. дело № 20218950403034, поради което е допустимо и
подлежи на разглеждане по същество. При липсата на други данни няма
основание да се счита, че длъжникът е узнал на по ранна дата.
Във възражението се съдържат оплаквания за наличие на хипотезата на
423, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото се твърди, че заповедите за изпълнение не
са били връчени надлежно на длъжника. В случая заповедите за изпълнение
са връчени на длъжника по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК, на адреса му на
управление, на лице, обозначено като счетоводител на дружеството – К.К..
Същата действително притежава това качество, доколкото след извършена
служебна справка за обявени актове по партидата на „ВОЯДЖ ЕР” ООД, се
установява, че именно тя е съставител на последния обявен ГФО на
дружеството за 2020 г. Настоящият състав намира оспорването на
представителната й власт за получаване на книжа и съобщения от името на
дружеството с аргумента, че същата не се намира в трудово правоотношение
с него, а с друг търговец на същия адрес за неоснователно, поради следните
съображения:
2
Търговецът е длъжен да осигури на вписания си в регистъра адрес за
управление място за връчване на книжа и съобщения, и съответен служител,
който да ги получава. Процесните заповеди са връчени на адреса на
управление на търговеца на счетоводителя К.К., които данни са достатъчни,
за да се индивидуализира лицето, получило съобщението, поради което и
връчването е редовно. Дали получателят на съобщението се намира или не в
трудово правоотношение с дружеството е ирелевантно, доколкото в случая е
очевидна връзката му с дейността на дружеството, чийто ГФО е изготвило.
Самият факт, че получилото съобщението лице се намира на адреса на
управление на длъжника е индиция и за продължаващата служебна и
фактическа връзка. В разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК отсъства изрично
препращане към нормите на Кодекса на труда, поради което съдът приема, че
и лице, изпълняващо определена дейност по граждански договор в
канцеларията юридическото лице, следва да се счита за служител по смисъла
на чл. 50, ал. 3 от ГПК. Допълнителен аргумент за коректността на
връчването е и факта, че К.К. е приела без възражения съобщението и
връчените й заповеди, което не следваше да е така, ако липсва връзка с
длъжника. В този случай защита срещу евентуална недобросъвестност при
изпълнение на задължението за предаване на полученото от името на
юридическото лице съобщение може да бъде потърсена по общия ред за
ангажиране на договорната или деликтната му отговорност, а не по Кодекса
на труда (в този смисъл Определение № 667/ 15.08.2011 г. по ч.т.д.№
436/2010 г. на ВКС, второ ТО; Определение № 648/ 02.11.2009 г. по ч.т.д.№
699/2009 г., второ ТО и др.).
Предвид изложеното, по делото не се установи наличието на хипотезата
на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което и подадено възражение не следва
да бъде приемано.
Поради горното, без уважение следва да се остави и искането за
спиране на изпълнението на процесните заповеди по арг. от чл. 423, ал. 3, изр.
второ от ГПК. Не са налице и предпоставките на чл. 423, ал. 2, вр. чл. 282, ал.
2 от ГПК длъжникът да представя надлежно обезпечение, нито пък е изявена
готовност за това.
Не са направени искания по разноските, по които съдът да дължи
произнасяне.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение вх.№ 19546/23.03.2022 г., подадено от
„ВОЯДЖ ЕР” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Генерал Колев“ № 60, ет. 2, ап. 5, представлявано от управителя
Полина Карастоянова, срещу заповеди: № 4662, № 4663, № 4664 и № 4665 от
03.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадени по ч.гр.д. № 12331/2021 г. на ВРС, ХХV-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ВОЯДЖ ЕР” ООД, ЕИК
3
*********, гр. Варна, за спиране изпълнението на заповеди: № 4662, №
4663, № 4664 и № 4665 от 03.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадени по ч.гр.д. № 12331/2021 г. на ВРС, ХХV-ти
състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4