№ 9417
гр. С., 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110133449 по описа за 2021 година
Производството е исково по молбата на „ В.К.ГР..Д., ЕИК.. ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.Д., БУЛ. т. М. №., срещу В. СТ. Т., ЕГН ********** , с адрес
гр.С., кв. „Р.“, ул. „ББ.ш. №..
Ищецът твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по силата
на което му предоставял водоснабдителни услуги за кл. № 5329 за имот,
находящ се в гр.К., ул.„Ч.“ №11, като ответникът дължал заплащането на
цената на доставените водоснабдителни услуги. Сочи се, че ответникът не е
заплатил стойността на доставената му услуга, поради което ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
ответника за сумите, както следва: 5 664,03 лв., представляваща стойността
на водоснабдителни услуги за периода от 11.03.2011г. до 09.05.2017г. ведно
със законната лихва, считано от 25.06.2018г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 3 928,76
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
12.05.2011г. до 16.05.2018г.
Твърди се, че на 10.07.2018г. ответникът е заплатил сумата от 113,47
лв. на ищцовото дружество, а в срока за възражение ответникът е подал
такова, поради което с оглед дадените му указания е предявен и настоящия
иск за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.08.2018 г. по ч.гр.д. № 41812/2018г. по описа
на СРС, 144 състав, III ГО. Претендира разноските по производството.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил такъв, с който искът се оспорва като
неоснователен. Твърди се, че вземанията, изискуеми до 17.05.2015г. са
погасени с давност. С оглед погасяването на главницата се поддържа и
недължимост на лихвата от страна на ответника. Не се оспорва
обстоятелството, че ответникът е ползвател на водоснабдителни услуги,
доставяни от ищцовото дружество за имот, находящ се в гр.К., ул.„Ч.“ №11 с
кл. № 5329, като се твърди, че имотът се ползва само 2-3 месеца годишно,
поради което през останалото време от годината нямало как да има
изразходвано количество вода. Излага се, че на 12.07.2018г,. процесният имот
бил продаден на трето лице без наличието на задължения към ищцовото
дружество. Твърди се, че поради започнало строителство на хотел в близост
1
отчетената консумация на вода не отговаряла на реалното потребление на
такава в процесната вила, а вместо това изцяло или частично са били
отчетени показанията на строящия се в съседство обект. Сочи, че водомерът
на ответника не отговарял на изискванията на Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в който смисъл оспорва
иска с тези възражения като ангажира доказателства.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, по които страните не спорят за това, че В. е носител
на ПС върху исковия имот и като такава е ползвател на услугите на ищовото
дружество; не се оспорва и че имотът е с партида с № 5329 с адрес в К.,
ул.“Ч.“ 11.
От правна и фактическа страна Софийски районен съд като взе
предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 41812/ 2018г. се установява, че
ответницата е била осъдена да плати на ищеца сумите по исковата молба –
5664.03 лева като неплатена стойност на доставени услуги за периода от
11.03.2011г. до 09.05.2017г. ведно със законовата лихва за забава от датата на
сезиране на съда – 25.06.2018г. до окончателното плащане, както и 3928.76
лева за мораторна лихва за периода от 12.05.2011г. до 16.05.2018г. в
качеството й на потребител за ВиК услуги за абонатен номер 5329 за имот в
К..
Страните спорят досежно обстоятелството дали е правилно начислено и
определено количеството вода за абоната, както и дали задълженията за част
от сумите са покрити с давност като е безспорно, а и това се установява от
справка за имоти по партида на В., че от 2008г. тя е носител на вещно право
на собственост върху имота.
От заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът е приел без
възражение от страните се установява, че водоснабдяваният обект се намира в
К. и е с номер за абоната № 5329 с име на ответната страна. Вещото лице
сочи, че през август на 2011г. и в карнет от 10.10.2008г. е отразено количество
вода по показание на водомера в размер на 1256 куб. м., а след тази дата
имотът е бил заведен при ищеца като необитаем. Бил е без начислена
консумация по водомер и не е бил осигуряван достъп до имота в продължение
на 30 месеца. От страна на собственика пък не е постъпвало заявление за
прекъсване на водоснабдяването. Вещото лице излага, че на 04.04.2011г. е
бил осигурен достъп до имота и показанията по водомера били за 3685 куб.м.
2
или между двете засичания разликата е била в размер на 2 493 куб.м. Според
експерта това количество вода е преминало през водомера, но за същия е била
извършена проверка и съставен КП от 05.04.2011г., въз основа на който е
било прието, че водомерът не отговаря на изискванията по Наредба за
средствата за измерване и е бил негоден за употреба. Тези показания са били
отразени по него, но не е била ясна причината за установената повреда.
Начислената сума за вода била на стойност от 5№..6.42 лева за показания на
водата от 3685 куб.м. Старият водомер бил демонтиран с тези показания и
бил монтиран нов за имота с показания нула. На 21.06.2016г. според
заключението на експерта, дадено въз основа на КП от 21.06.2016г., бил
монтиран нов водомер с показание 00008 като от тази дата до края на исковия
период отчитането е ставало по този водомер. Въпреки, че на дати през 2014г.
и 2017г. не е бил осигурява достъп до имота не е било начислено служебно
количество вода. На задачи за наличие на съседен имот без партида за
водомер вещото лице сочи, че има такъв до исковия имот, който е в имот с №
35064.501.2057 и представлява къща за гости.
Съдът е събрал показанията и на свидетеля С.М., който сочи, че през
годините в периода от 2006 до 2008г. за вилата в К. е имало проблеми с
питейната вода, когато е бил започнат строежа на новата, цитирана от вещото
лице сграда. Свидетелят споделя още, че спирателният кран на къщата на
ответницата се намирал до новостроящата сграда като всеки е имал достъп до
него. Към него имало закачени маркучи, до които имал достъп всеки.
В. не оспорва самите начисления за вода, оспорва ги по основание и като
покрити с давност.
При горните факти и като съобрази закона съдът намира искът за
доказан и основателен.
Съгласно текста на параграф 1, т.2 от ДР на ЗРВКУ „потребител" на
водоснабдителни услуги е всяко юридическо или физическо лице, което е
собственик или ползвател на водоснабдения имот. По делото безспорно се
установи, че през исковия период В. е била носител на ПС върху имота, за
който е била открита индивидуална партида на потребител с № 5329, което е
създало облигационната връзка между страните. Тази партида има за цел
отчитането на потребените количества вода за всеки обект, който е включен
във водопреносната мрежа като от значение за уважаване на иска е дали
реално е доставяно такова количество вода. Самите условия за техническите
изисквания и редът за присъединяване на недвижимите имоти и
потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения,
редът за сключване на договорите за присъединяване и условията и редът за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи са предмет на
уредба на Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи по приложение на закона. Съгласно чл.7, ал.1 от Наредбата имотите
3
на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации
или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към
водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен
възел; отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите се
отвеждат, като сградните канализационни инсталации или вътрешните
канализационни мрежи се присъединяват към канализационните системи
чрез канализационно отклонение посредством ревизионна шахта или
ревизионен отвор - собственост на потребителите.
Съгласно ал. 3 на чл. 7 от Наредба 4 водопроводните отклонения с
водомерните възли и канализационните отклонения са част от общите мрежи
на водоснабдителните и канализационните системи и се изграждат и
поддържат от операторите като обаче потребителите следва да осигуряват
условия за присъединяване, като предоставят на оператора достъп до
изградените от тях водомерна шахта, разположена в поземлен имот или в
помещение в сграда за присъединяване на водопроводното отклонение към
водопроводната инсталация или към вътрешната водоснабдителна мрежа на
потребителя, ревизионна шахта, разположена в поземлен имот или в
помещение на сграда за присъединяване на канализационното отклонение
към сградната канализационна инсталация или към вътрешната
канализационна мрежа. Въз основа на тези мрежи и монтиран водомер и
съгласно правилата на чл. 32, ал.1 от Наредбата услугите В и К следва да се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Съгласно чл. 33, ал.1 от
Наредбата операторът пломбира холендъра на индивидуалните водомери към
водопроводната тръба за сметка на потребителите и в случай на установяване
на повреда в индивидуалните водомери следва да се издаде предписание за
отстраняване на повредата на водомера и за срока за отстраняването , като
се демонтира пломбата на холендъра. След отстраняване на повредата
потребителят следва да уведоми оператора и да осигури достъп до водомера
съобразно общите условия или договора за извършване на първоначално
отчитане и пломбиране на холендъра като на мястото на повредения водомер
операторът може да постави редовен (оборотен) водомер, като разходите,
свързани с неговото сваляне, ремонт и поставяне, са за сметка на
потребителите. Това регламентиране правата и задълженията на страните по
Наредбата се преуреждат с общи условия по чл. 8, ал.1 от Наредбата на всеки
оператор, които са представени и неоспорени.
Съгласно чл.20 от ОУ при констатиране на повреда в индивидуалния
водомер на потребителя, представител на оператора прави предписание за
отстраняване на повредата на водомера и определя срок за това, като
демонтира пломбата за това. След като бъде отстранена повредата
потребителят следва да уведоми оператора и да осигури достъп до водомера
за първоначално отчитане на новия водомер и поставяне на пломба. В
следващата си разпоредба от ОУ е даден начина, по който следва да се
осъществява отичането на водата през периода на повредата, но само за
периода на отстраняването й, не и на периода преди това.
В случая, както се установи по делото, при отчитане на водомера на
ответната страна е била установена повреда за индивидуалното, измервателно
устройство, която е била отразена в КП с № 40379 от 05.04.2011г. и то в
присъствие на абоната. В хода на тази проверка е била установена причината
за повредата, посочена в КП с № 249/ 05.2011г., а именно блокирал водомер.
Установи се от вещото лице, а и от самия КП за демонтиране на водомера, че
резервен такъв не е бил поставян, не са били начислени и служебно
количество вода по реда на чл.25, ал.8 и 10 от ОУ – по определени количества
вода, а след монтиране на нови водомер същият е бил занулен и е започнало
ново отчитате на потребена вода. Установи се обаче и разлика между
последното отчитане чрез карнет на 10.10.2008г. в размер на 1256 куб. м. –
виж заключение на вещо лице- и служебно начисляване на данни до момента
на установяване на повредата на 04.04.2011г. поради неосигурен достъп до
имота. Обема на това количество вода е бил в размер на 2493 куб.м. и
4
всъщност това са данните по отразените в КП отчети. Съдът намира, че
посочените количества доставена на абоната вода, са реални и
законосъобразно начислени за целия исков период. Безспорно е, че за
периода от 10.10.2008г. водата е била изчислявана на база на реално
консумирана такава, а след този период са начислявани служебно такива
показания поради неползване на имота, неосигуряване на достъп до него и
непрекъсване на водоснабдяването му – за което няма спор, а и се твърди от
ответната страна в отговора. Или правилно настоящият състав намира, че
данните за периода от 10.10.2008г. до датата на проверката от 05.04.2011г. са
били правилно начислени като служебни такива с оглед разпоредбата на чл.
24, ал. 3 от ОУ в обем от 2493 куб.м., а и законосъбразно е било и
установяването на нарушението досежно отчетното устройство, което е било
установено от представител на оператора и в присъствието на абоната.
Отразените данни по КП и от проверката, и от самата техническа проверка на
водомера не са оспорени от ответната страна в предвидения за това срок и
начин – чл.16, ал.5 от ОУ чрез метеорологична експертиза, което дава
основание на съда да приеме, че отразеното в двата протокола е вярно и
обвързва страните. Доказа се, че е бил монтиран нов водомер, чийто
показания също не са били заплатени като стойност като по заключението на
вещото лице общата стойност на количество вода за имота на ответната
страна е от 5№..6.42 лева за 3685 куб.м. вода, която е дължима от
ответницата съобразявайки разбира се стореното възражение за давност, а за
горницата до пълната претенция от 5664.03 лева и за целия исков период
искът е недоказан. Досежно възражението за давност съдът намира следното:
сезиран е със заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за
исковата сума на 26.06.2018г. и покрити с давност следва да бъдат всички
претенции извън периода от три години назад от тази дата или преди датата
26.06.2015г. всички начислени суми са погасени с давност или цялата сума за
главница тъй като тя е начислена за 1256 куб. м. реално потребена вода за
периода до 10.10.2008г. и още за 2493 куб.м. за периода до 04.04.2011г. Или
това е цялата претенция за главницата.
На основание чл. 33, ал.1 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури
за всяко начислено количество вода, които на основание чл.33, ал.2 от ОУ
сумите следва да бъдат платени в 30 дневен срок от датата на фактурата.
Видно от приложената по делото фактура на л.96 от делото същата е издадена
за 2429 куб.м. вода на стойност от 5№..6.42 лева на 13.04.2011г. и падежът й
на плащане на основание чл.33, ал.2 от ОУ е 13.05.2011г. Сумата за лихва се
претендира отново със заявлението по чл.410 на 26.06.2018г. и като
потърсено по съдебен ред извън трите години следва да бъде отхвърлена и тя.
Ищецът е сезирал съда с претенции за разноски, които с оглед изхода от
настоящото дело, не следва да бъдат присъждани.
На основание чл.78, ал.2 от ГПК ответната страна има право на разноски
съобразно списъка по чл.80 от ГПК и два броя фактури или сумата от 996
лева за възнаграждение на адвокат в исковото производство. Възражението
за прекомерност е неоснователно тъй като определеният размер е съобразен с
размерите по НМРАВ по чл.7, ал.2, т. 3 от НМРАВ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ищецът следва да заплати сторените и
платени от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 300 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК във връзка с чл.
239, ал. 2 от ГПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл.
86 ЗЗД исковете на „В.К.ГР..Д., ЕИК.. , представлявано от изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул.„Т.т.“ №№..
спрямоВ. СТ. Т., ЕГН ********** , с адрес гр.С., кв. „Р.“, ул. „ББ.ш. №. за
установяване на вземане в полза на ответника за следните суми: 5 664,03 лв.,
представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от
11.03.2011г. до 09.05.2017г. ведно със законната лихва, считано от
25.06.2018г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването й, както и сумата от 3 928,76 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.05.2011г.
до 16.05.2018г., които суми са предмет на издадена по реда на чл.410 от ГПК
заповед от 02.08.2018г. по ч.гр.дело с № 41812/ 2018г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА „В.К.ГР..Д., ЕИК.., представлявано от изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: гр.Д., БУЛ. т. М. №. да
заплати на В. СТ. Т., ЕГН ********** , с адрес гр.С., кв. „Р.“, ул. „ББ.ш. №.
сумата от 996 лева съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 33449/ 2021г. и
ОСЪЖДА „В.К.ГР..Д., ЕИК.. , представлявано от изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: гр.Д., БУЛ. т. М. №. да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 300 лева за платено
по делото възнаграждение за вещо лице.
Решението е обжалваемо по въззивен пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за настоящото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6