Р Е Ш Е Н И Е
№ 542 03.10.2019
година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на деветнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от
председателя т.д.№743 по описа за 2018г., намира за установено следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищецът Р.Х.Е., ЕГН ********** ***
твърди, че на ***г. е била пътник на предна дясна седалка в автомобил марка
„Фиат“, модел „Пунто”, рег.№РВ4861РМ, управляван от И.Й.Ч.. В района на
разклона за с.*** настъпило ПТП между този автомобил и насрещно движещия се
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, рег.№Н4183ВА, управляван от М.С.М..
Твърди се, че в резултат на удара
между двете превозни средства на ищеца било причинено счупване на дясната
бедрена кост. Първа помощ на пострадалата била оказана в МБАЛ „***”АД – гр.***,
където се извършило и наместване на фрактурата. Лечението продължило в УМБАЛ „***”ЕАД
– гр.***, където била извършена операция – открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация. Ищецът била изписана на ***г. с препоръки за спазване на
постелен режим и ходене с проходилка, без да стъпва на оперирания крак. За
периода ***г. – ***г. престояла в *** с оплаквания от болки и ограничени
движения в дясната тазобедрена става. С ЕР на ТЕЛК й била определена 20%
пожизнено намалена работоспособност за общо заболяване.
По случая било образувано ДП
№571/2017г.по описа на РУ – *** против И.Й.Ч. и М.С.М.. На основание чл.243,
ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.9 НПК досъдебното производство било прекратено.
С наказателно постановление от ***г. била реализирана административно
наказателната отговорност на виновния за настъпването на ПТП водач И.Ч..
Твърди се, че в резултат на
получената травма ищецът изпитвала силни болки и неудобства, които продължават
и към настоящия момент; станала е раздразнителна и тревожна; придвижва се с
патерица; липсват и любимите разходки в планината; болките и ограничените
движения в тазобедрената става не й позволяват да ходи продължително и да стои
права; изпитва затруднения при самообслужване, при клякане, навеждане, при
извършване на ежедневните домакински дейности.
Твърди се, че от инцидента ищецът
е претърпяла и имуществени вреди в общ размер на 2 134,80 лева, от които:
2 100,00 лева – платена цена за феморален пирон и 34,80 лева – платена
потребителска такса в УМБАЛ „***”ЕАД.
Твърди се, че към датата на
произшествието виновният водач И.Ч. е имал валидна застраховка “гражданска
отговорност” при “ДЗИ – Общо застраховане”АД, посредством застрахователна
полица с период на покритие от ***г. до ***г.
Посочва се, че на ***г. ищецът
предявила пред посочения застраховател претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените от ПТП имуществени и неимуществени вреди. Искането за обезщетяване
на имуществените вреди останало без отговор, а за неимуществените вреди била
изплатена сумата 10 000,00 лева. Като счита, че така определеното
обезщетение е крайно занижено и не е съобразено с действително претърпените
болки и страдания, ищецът сезира съда с искане да постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 60 000,00 лева – обезщетение
за неимуществени вреди и сумата 2 134,80 лева – обезщетение за имуществени
вреди. Сумите се претендират ведно със законна лихва, считано от ***г. – датата
на предявяване на застрахователната претенция пред ответника /съгласно
уточнението, направено в допълнителната искова молба/. Претендират се разноски
и присъждане на адвокатски хонорар.
В срока по чл.367, ал.1, ГПК е
постъпил отговор от ответното дружество “ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“№89Б с който исковете
се оспорват. Ответникът навежда следните възражения: че не е настъпила промяна
в начина на живот на ищеца; че ищецът страда от придружаващи заболявания, които
способстват за влошаване на здравето й и за невъзможността й да се придвижва
свободно; че след събитието и преди подаване на исковата молба Р.Е. е
претърпяла падане, което допълнително е влошило състоянието й; че Е. не е
стартирала навреме необходимата рехабилитация и се е отнесла безотговорно към
възстановяването си; че с поведението си Е. е съпричинила вредоносния резултат,
заради неспазване на предписанията на лекарите. Ответникът счита претендираната
сума за изключително завишена. Претендира разноски.
„Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“№1,
което е конституирано като трето лице -
помагач на ответника, чрез процесуалния си представител ангажира становище за
неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“, управляван по
време на инцидента от М.М.. Оспорва
всички фактически твърдения, на които ответникът основава привличането на
дружеството, включително оспорва възражението за независимо съизвършителство,
заявено в отговора на исковата молба. Третото лице счита, че причина за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача И.Ч., а М.М. няма вина за
настъпване на вредоносния резултат. Счита, че претендираното обезщетение е
завишено като размер и не отговаря на установената съдебна практика за
справедливо определяне на такова обезщетение. Оспорва вината, противоправността
на действията на водача М.М., причинно-следствената връзка между неговите
действия и настъпилите вреди за ищеца. Оспорва твърдението, че М.е нарушил ЗДвП
по време на инцидента. Оспорва твърдението, че ударът е бил технически предотвратим
за водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“. Третото лице счита исковата молба
на Р.Е. за допустима, но неоснователна и недоказана по размер. В случай, че
исковете се намерят за основателни, счита, че следва да се присъди обезщетение
в по-нисък размер. Оспорва механизмът на ПТП, описан в исковата молба, според
който Ч. и М., при условията на независимо съпричиняване, са причинили на
ищцата средна телесна повреда. Не оспорва, че ищецът е получил описаните в
исковата молба телесни повреди в резултат на процесното ПТП, но счита, че
твърдените болки и страдания са силно преувеличени и извън обичайните за
подобен вид травми.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Видно от представения констативен
протокол за ПТП, на ***г. около *** часа на пътя при разклона за с.***, общ.***,
е станало ПТП с участници: И.Й.Ч. – водач на лек автомобил „Фиат пунто“, с
рег.№РВ4861РМ и М.С.М. – водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с
рег.№К4183ВА. Пострадала при произшествието е Р.Х.Е. ***, на която е счупено
дясното бедро. По случая е било образувано Досъдебно производство №571/2017г.
по описа на РУ – *** към ОДМВР – ***, което е било прекратено с прокурорско
постановление от 15.12.2017г., тъй като пострадалата Р.Е. е поискала това. По
отношение на двамата водачи са били издадени наказателни постановления, с които
им е наложена глоба. Наказателното постановление, с което на М.М. е наложено
административно наказание е отменено с решение по АНД №528/2018г. по описа на Районен
съд – ***.
Не се спори, че по време на
инцидента ищеца Е. е пътувала на предна дясна седалка в лекия автомобил „Фиат
пунто“. На мястото на катастрофата на същата е била оказана спешна медицинска
помощ, видно от представената карта на л.45 от делото. След това тя е приета по
спешност за лечение в МБАЛ „***“ – гр.***. След това е лекувана в УМБАЛ „***“ЕАД
– гр.***. Съгласно изготвена от лечебното заведение епикриза, на Е. е поставена
диагноза „счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост, закрито, фрактура
диафизис фемори декстра“. При операцията е извършено открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация. На ***г. и на ***г. пострадалата отново е
постъпвала в болница за лечение и рехабилитация на последиците от счупването на
бедрото. С ЕР на ТЕЛК №***/*** от ***г. заради ограничените движения в дясната
тазобедрена става след понесено счупване на диафизата на бедрената кост от
средна степен и предвид артериалната хипертония от ІІ степен, на Р.Е. са
определени 20% намалена работоспособност пожизнено.
Приети са като доказателства
множество медицински документи за състоянието и проведеното лечение на ищеца. В
приетата експертиза на вещото лице Д.М. е обобщено, че при въпросния инцидент
на Р.Е. е причинено закрито счупване на тялото на дясна бедрена кост, което е
довело до трайно затруднение на движението на крайника за период от 9 месеца,
който включва времето на прохождане и раздвижване. В експертизата и в
обясненията, дадени в съдебно заседание, вещото лице посочва, че при Е. се
наблюдава начален стадий на артрозна болест, което е нормално за нейната
възраст. Подчертава, че като последица от счупването е настъпило обостряне и
катализиране на наличните придружаващи заболявания на опорно – двигателния
апарат /в гръбначния стълб и в левия опорен крак по време на лечението и
възстановяването на травмирания крайник/. Поставеният титаниев пирон е изпълнил
своето предназначение и може да бъде отстранен при желание от страна на
пациента.
Приетата автотехническа
експертиза на вещото лице С.М.установява, че причината за настъпването на
пътнотранспортното произшествие от техническа гледна точка е навлизането на
автомобила, управляван от И.Ч. в насрещната лента за движение по начин и в
момент, когато това не е било безопасно,
т.е. когато там насрещно се е движел лек автомобил „Фолксваген Голф“,
управляван от М.. Вещото лице посочва, че скоростта на последно посочения
автомобил в момента на удара е била около 45 км/ч при наличие на знак,
ограничаващ скоростта на това място до 30 км/ч. Според експертизата водачът М.
не е имал техническа възможност да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране. Такава възможност обаче е била налице за водача Ч., ако същия
се беше движил в дясната лента, без да навлиза в лявата лента за насрещно
движение.
Доколкото експертизата е
категорична, че ударът не би настъпил
ако Ч. не беше навлязъл в лентата на насрещно движещия се автомобил, следва да
се приеме, че водачът М.С.М. с поведението си не е допринесъл за настъпване на
вредите, въпреки, че е карал със скорост, превишаваща максимално разрешената за
мястото на инцидента. Разпитан като свидетел, И.Ч. обяснява, че преди да
навлезе в десния завой бил заслепен от слънцето и в следващия момент видял, че
насреща му идва кола. Тъй като отдясно на пътя имало дере, навил волана наляво,
но не могъл да избегне удара – колата му се ударила с предна дясна част в
предна дясна част на насрещно движещия се автомобил. Показанията на свидетеля
не установяват различен механизъм на настъпване на произшествието, различен от
установения такъв с експертизата.
Така събраните по делото
доказателства установяват по безспорен начин, че описаното в исковата молба ПТП
е виновно причинено от водача И.Ч., който навлизайки в десен завой е напуснал
неправомерно своята лента и е предизвикал удара в лентата за насрещно движение.
В причинно – следствена връзка с това противоправно поведение Р.Е., пътуваща в
управлявания от Ч. автомобил е претърпяла средна телесна повреда – счупване на дясна бедрена кост. Възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца не е
подкрепено с доказателства, поради което следва да се приеме за неоснователно. Също
така недоказано остана твърдението, че съществуващи здравословни проблеми са
довели до влошаване на състоянието на Е. и до невъзможност да се придвижва
свободно. Както установи коментираната по-горе медицинска експертиза, налице е
обратната връзка – счупването е обострило заболяванията на опорно-двигателния
апарат на ищеца.
По делото безспорно се установи,
че към момента на процесното ПТП лек автомобил „Фиат“, модел „Пунто”,
рег.№РВ4861РМ, управляван от И.Й.Ч., е имал застраховка „гражданска
отговорност“ при ответното дружество посредством застрахователна полица №***/***/***
с период на покритие от ***г. до ***г. Ето защо и предвид настъпилия вследствие на виновното
поведение на водача на автомобила вредоносен
резултат, съдът счита, че съгласно чл.432 от
КЗ са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника -
застраховател за обезщетяване на причинените на ищеца вреди.
За
установяване на преживените от ищеца болки и страдания са разпитани свидетелите
М.Е. – И./нейна ***/ и С.Х.. Показанията им се кредитират като последователни,
непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото. Според
свидетелите Е. е претърпяла големи болки и страдания след инцидента. Била
травмирана, защото до този момент не е имала сериозни здравословни проблеми и
не е влизала в болница. В продължение на 5-6 месеца не била подвижна и за нея ежедневни
грижи полагала *** й. След това започнали раздвижването и рехабилитацията. Към
момента живее сама и се справя с домакинството, но й е трудно, защото се
придвижва с бастун. И до днес се страхува от силни шумове и от шумове от
автомобили.
Претърпените
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинената й
телесна повреда, следва да бъдат репарирани с присъждане на обезщетение от
страна на застрахователя.
Предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост. При това съдът
отчита претърпените силни болки, извършените операции и проведеното лечение,
продължителният период на възстановяване; задълбочаването на съществуващи
заболявания на опорно-двигателния апарат.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че сума в размер на 20000,00 лева се явява
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Като се
има предвид, че застрахователят е изплатил сума в размер на 10 000,00
лева, искът ще се уважи до размер на 10 000,00 лева и ще се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 60 000,00 лева.
Основателен
и доказан по размер е предявеният иск за обезщетение за претърпени имуществени
вреди. От представените платежни документи – фактура №***/***г. и фактура №***/***г.
е видно, че Е. е заплатил на лечебното заведение, в което е лекувана сума в общ
размер на 2134,80 лева. Този пасив в имуществото й е настъпил в пряка причинна
връзка с деликта, поради което следва да се възстанови чрез заплащане на
обезщетение от застрахователното дружество в пълния претендиран размер.
Съгласно
разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ ответникът дължи лихва за забава, считано от
по-ранната дата от тази на уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие
и датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. В
случая страните не спорят, че ищецът е предявила претенциите си пред ответника
на ***г., от която дата претендира присъждането на лихва. Тъй като няма данни
ответникът да е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие по-рано, главниците
ще се присъдят със законна лихва, считано от посочената дата до окончателното
изплащане.
По
отношение на разноските:
Ищецът
е освободена от заплащане на държавна такса в производството с разпореждане на
съда. За възнаграждение на вещи лица по допуснатите експертизи от бюджета на
съда е платена общо сумата 400,00 лева. Тази сума ответникът следва да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС,
както и сумата 485,40 лева – държавна такса върху уважената част от
претенциите, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от ***г. Р.Е. не е заплатила
възнаграждение на упълномощения адвокат М.М.Б., а е предвидено последната да
окаже безплатна правна помощ по делото и да получи възнаграждението си при
условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Б. сумата 895,00 лева /представляваща минималното дължимо
възнаграждение според уважената част от исковете, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Ответното
дружество е заплатило на адвокатско дружество „М. и И.“ възнаграждение за
процесуално представителство по делото в размер на 2868,00 лева, видно от
представените документи на л.301, 302 и 303 /договор, фактура, преводно
нареждане/. Това възнаграждение не е прекомерно съобразно фактическата и правна
сложност на делото, тъй като минималното дължимо възнаграждение при материален
интерес, който в случая е 62 134,80 лева, възлиза на 2394,04 лева /съгласно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/. Ето защо възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК, е неоснователно. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска в общ размер на 2678,16 лева, от които:
370,16 лева – разноски за вещи лица и свидетели и 2 308,00 лева –
възнаграждение за адвокат.
Съгласно
чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “ДЗИ
– Общо застраховане”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Витоша“№89Б да заплати на Р.Х.Е., ЕГН ********** *** сума в
размер на 10000,00/десет/ хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и
страдания от средна телесна повреда /счупване на дясната бедрена кост/,
последната довела да трайно затрудняване движенията на крайника, които вреди са
в пряка причинно-следствена връзка с ПТП на ***г., виновно причинено от И.Й.Ч.
– водач на застрахован при ответника лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто”,
рег.№РВ4861РМ, ведно със законна лихва върху главницата, считано от ***г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 10000,00 лева до пълния предявен размер от 60000,00
лева.
ОСЪЖДА “ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“№89Б да заплати на Р.Х.Е.,
ЕГН ********** *** сума в размер на 2134,80/две хиляди сто тридесет и четири
лв. и осемдесет ст./ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - стойност на
заплатената от ищеца цена за поставено метално тяло при лечение на гореописаната средна
телесна повреда и стойност на заплатена потребителска такса в лечебното
заведение/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от ***г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “ДЗИ
– Общо застраховане”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Витоша“№89Б да заплати на М.М.Б. – младши адвокат от АК – гр.***
сумата 895,00 лева – дължимо адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 ЗА, КАКТО и да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт,
бюджетната сметка на ВСС сумата 485,40 лева – държавна такса върху уважената
част от претенциите
и сумата 400,00 лева – разноски за експертизи.
ОСЪЖДА
Р.Х.Е.,
ЕГН ********** *** да заплати на “ДЗИ – Общо
застраховане”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Витоша“№89Б сумата 2678,16 лева – разноски по делото съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Решението
е постановено при участието на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“№1 в качеството му на трето лице - помагач на
ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: