Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
гр. Перник,29.06.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в публично
съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Емилия Владимирова, като разгледа
докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 184 по описа за
2022 година на Административен съд- Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс / АПК/.
Образувано е по жалба на Н.Б.Ф., с ЕГН: ********** и
адрес: *** против Заповед № 22-5310-000012 от 16.02.2022 година, издадена от И.В.Д.**,
началник група КПДГПА при ОД на МВР- К.**, с която е приложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, а именно прекратяване
на регистрацията на ППС с рег. ****за срок от 6 месеца.
В жалбата се сочи, че заповедта е немотивирана и издадена
при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Иска съда да отмени заповедта като незаконосъобразна.
В съдебно заседание проведено на 10.06.2022 година,
жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата-И.В.Д.**, началник група КПДГП при
ОД на МВР-К.**, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Административен съд-Перник, в настоящият съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
На
16.02.2022 година Г.В.С., мл. автоконтрольор при Група КПДГПА към ОД на МВР-К.**,
в присъствието на свидетеля А.М.Г.е съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 582706 /лист 8/ на М.Г.М., за това, че на
16.02.2022 година в 10:25 часа в община Дупница, на път граница Румъния- Видин-
Монтана- Враца- Мездра- София- Благоевград- Кулата- граница Гърция, при ПП1 на
Е79, км.322+446 в посока към град София
управлява товарен автомобил с рег. **** без СУМПС, тъй като същото е
отнето по административен път. Съставеният АУАН е за констатирано нарушение на
чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН са иззети като
доказателства СР на МПС ****и два броя регистрационни табели с № ****.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-5310-000012 от 16.02.2022 година, издадена от И.В.Д.** – Началник
Група КПДГПА към ОД на МВР-К.** на основание чл. 171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство за срок от 6 месеца“, тъй като Н.Б.Ф. с ЕГН: **********,
като собственик на товарен автомобил Воксхол Мовано ****, с рег. ****е
предоставила управлението му на М.Г.М. с ЕГН: **********, който е лишен от
правото да управлява МПС.
С приложената към делото административна
преписка е представено Наказателно постановление № 22-5310-000172 от 24.02.2022
година, от което е видно, че на основание чл. 53 ЗАНН и чл.177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на нарушителя е била наложена глоба в размер на 300 лева, за извършеното
нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
От справка
за нарушител водач, както и от АУАН серия
GA, № 476814 от 09.12.2021г., заповед № 21-1158-000821 от
08.12.2021г. за прилагане на принудителна административна мярка се установява,
че свидетелството за управление на М.М.е отнетнето с АУАН серия GA, № 476814 от 09.12.2021г., за извършено от него на 08.12.2021г. нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18месеца.
По делото е представена и Справка за собственост по данни
на МПС /лист 22/, от която се установява, че процесният тежкотоварен автомобил
е собственост на жалбоподателката Н.Б.Ф..
По делото е
представена и Заповед № 277з-1046-30.06.17г. на Директор на ОД на МВР-К.**, с
която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е определил лицата, които да издават
принудителни административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно
тяхната компетентност, между които лица в т. 1.3 са началници на групи.
От Удостоверение № 277р-5043 от 09.05.2022 година /лист
10/ е видно, че издателят на заповедта
заема длъжност началник на група „Контрол на пътното движение по главни пътища
и автомагистрали“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при
ОД на МВР-К.**.
При така установените факти, настоящият
съдебен състав на Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол пред надлежен съд, поради което жалбата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство
е индивидуален административен акт-Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка издадена по реда на чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 277з-1046-30.06.17г. директора на ОД на МВР-К.** е оправомощил
началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-К.** да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по реда на Глава шеста от
ЗДвП. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена
от компетентен административен орган, който извод се подкрепя и от
представеното по делото Удостоверение № 277р-5043 от 09.05.2022 година /лист
10/, от което е видно, че към датата на издаване на ЗППАМ, И.В.Д.** е
изпълнявал длъжността началник на група „Контрол на пътното движение по главни
пътища и автомагистрали“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР-К.**. Въз основа на всичко това, настоящият съдебен
състав не констатира да са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т.
1 от АПК.
Заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка е издадена в изискуемата се писмена форма и съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Същата е мотивирана, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК като мотиви има изложени и в
съставения Акт за установяване на административно нарушение, на който се
позовава.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати нарушения на административно производствените правила, които да се
приемат съществени и само на това основание същата да се отмени.
Съдът приема, че заповедта е издадена в
съответствие с материалния закон. Изхождайки от констатациите в съставения
АУАН, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 171,
т.2А, б. „а“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка, а
именно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6
месеца, за това че жалбоподателят, в качеството му на собственик на процесния
товарен автомобил е предоставил същия за управление на неправоспособен водач,
който качвайки се да управлява пътното превозно средство е извършил нарушение
на разпоредбата на чл. 150А, ал. 1 от
ЗДвП.
В настоящия казус са изцяло изпълнени
предпоставките за прилагане на мярката, защото законодателят е предвидил
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, в случай, че се
установи, че собственик управлява моторно превозно средство без за е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на когато предоставя, моторно превозно
средство за управляване на лице, за което са налице тези обстоятелства. От
представените доказателства се установява, в т. ч. Справка за нарушител/водач,
Наказателно постановление № 21-1158-004023 от 21.12.2021 година и ЗППАМ, че на водача-лицето, което е
управлявало тежкотоварния автомобил е отнето Свидетелство за управление на
моторно превозно средство /СУ на МПС/ № ********* и същият е лишен от правото
да управлява МПС за срок от 12 месеца. Следователно водачът на процесното МПС е
с отнето по съответен ред свидетелството за управление на моторно превозно
средство, като лишаването от правото да управлява МПС, съгласно чл. 190, ал. 2
от ЗДвП тече от датата на изземване на СУ на МПС-09.12.2021г. и към дата на
издаване на оспорваната заповед този срок не е изтекъл. При това положение е налице приложената от органа хипотеза на разпоредбата
на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а именно водач с отнето СУ на МПС, лишен от право
да управлява моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП в приетата от административния орган
хипотеза се отнася както може да се види, както до водачи, които никога не са
притежавали свидетелство за управление, така и когато водачът не е притежавал
правоспособност за съответната категория, а също и когато свидетелството за
управление на моторно превозно средство е било отнето или е лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред.
На следващо
място, доводите на жалбоподателя относно това, че същият не е знаел и не е
могъл да знае за липсата на съответна правоспособност за управление от страна
на водача са ирелевантни. Това е така, защото принудителните административни
мерки са вид държавна принуда, която се различава от наказанието и по тази
причина при тях не се изследва въпроса за наличието на вина у адресата им.
Наред с това константно в практиката на Върховния административен съд се
приема, че за да се стигне до прилагане на принудителната административна мярка
по смисъла на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е достатъчно собственото на
адресата на ПАМ пътно превозно средство да е управлявано от лице, за което е
налице посоченото обстоятелство, а
именно да става въпрос за лице, което е неправоспособен водач /в този смисъл е
Решение № 1364 от 01.02.2019 година по АД № 10008/2018 година на ВАС/. С оглед
на изложеното и от доказателствата по делото се установява наличието на факта,
че водачът е неправоспособно лице, така както е прието и в обжалваната заповед.
Въз основа на изложеното съдът намира, че материалния закон е приложен правилно
и не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
Издадената заповед е в съответствие и с
целта на закона. В случая не е засегнат и принципа за съразмерност, който е
приложим по отношение на хипотези, в
които административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност при издаване на административен акт или в хипотези, в които
органът действайки в хипотезата на обвързана компетентност по отношение на
издаването на принудителната мярка е поставен пред възможността за избор между
няколко принудителни административни мерси, допустими да бъдат наложени за едно
и също нарушение. Конкретната хипотеза обаче не е такава. Целта на закона в
случая е в движението по пътищата да не участват неправоспособни водачи и е
очевидна връзката между тази цел и ограничаването от движение на пътно превозно
средство предоставено на такива водачи като законовата цел е записана и в
самата законова разпоредба, а именно: осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Органът в случая, действайки при условията на обвързана компетентност, налага
императивно процесната мярка, без да има нито оперативна самостоятелност на
преценка дали да я наложи, нито правомощие на избор да наложи една измежду
няколко принудителни административни мерки, а единственият избор на преценка,
който административният орган може да направи в този случай е във връзка със
срока на наложената принудителна административна мярка. Видно от разпоредбата
на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП
законодателят е предвидил, че принудителната административна мярка се прилага
за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай, компетентният орган
е определил минимално предвидения в закона срок- 6 месеца, което също обуславя
извода за законосъобразност и съразмерност на наложената ПАМ.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна. Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона
форма, при спазване на административно производствените правила и при правилно
прилагане на материално правните разпоредби. Същата е правилна и
законосъобразна, поради което подадената
жалба ще се отхвърли като неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на спора ответната страна
има право на разноски. До приключване на съдебното дирене такива не са
поискани, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба
на Н.Б.Ф. против Заповед № 22-5310-000012 от 16.02.2022 година, издадена от И.В.Д.**-
началник група „КПДГПА“ при ОД на МВР- К.**, с която е приложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията
на ППС с рег. ****за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/