Решение по дело №1783/2016 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 985
Дата: 2 ноември 2016 г. (в сила от 2 декември 2016 г.)
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20165530101783
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№                                            02.11.2016г.                    град  Стара Загора

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД       ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  четвърти   октомври                                              2016г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   Председател:  МИЛЕНА К.

 

Секретар : М.К.

Прокурор :

като разгледа докладваното от СЪДИЯ   МИЛЕНА К.

гр.дело № 1783 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Искът е с правно основание чл.2 ал.1, т.3, т.4 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.

 

       Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на М.Г.Х. против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния Прокурор.

 

        Ищецът М.  Г.Х. твърди, че на 12.11.2013г. е било образувано  досъдебно производство №1427/2013 г. по описа на 01 РУ - Стара Загора, /преписка № 2757/2013 г. по описа на РП - Стара Загора/, по чл. 131 "а" предл. "второ" във вр. с чл. 129 ал. I б.“а“ и б.“б“ от НК, което приключило на 30.04.2015 г. с внасяне на обвинителен акт срещу същия, за това, че  на 14.05.2013г. в Стара Загора причинил на другиго - на Илия Матев Коев, средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата гръдна половина, счупване на VII ляво ребро, контузия на левия бял дроб и кръвонасядане на коремната стена, причинили на пострадалия разстройство — извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като телесната повреда била причинена по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131а предложение "второ" във вр. с чл. 129 ал. I вр. ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.а и б.б от НК. Това деяние било извършено от него  при условията на опасен рецидив. С постановление от 11.03.2014г. бил привлечен като обвиняем по това  досъдебно производство. На 30.04.2014г. РП- Ст. Загора внесла обвинителен акт срещу него, в който го е обвинила  в извършването на описаното престъпление. С присъда №138/05.09.2014г. по описа на СтРС същият бил  признат за виновен и бил осъден  на лишаване от свобода за срок от 8 години и 6 месеца, които да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип. С Решение №24/18.02.2015г., Окръжен съд Стара Загора е отменил  присъдата и е върнал делото за ново разглеждане. С постановление от 18.05.2015г. РП Стара Загора отново го  привлякла като обвиняем за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 предложение първо във връзка с чл.130 ал.1 от НК, като с постановление от 14.12.2015г. е прекратила наказателното производство, установявайки, че така извършеното от него деяние не представлява престъпление от общ характер.

          За периода от 12.11.2013г. до 17.12.2015г. у него се породили негативни емоции, които засегнали авторитета и достойнството му, (униженията и страданията), състояние на тревожност, нервност, депресия, страх, угнетеност, загуба на вяра в справедливостта и други. Тези негативни състояния и емоции съставлявали  нанесени му неимуществени вреди, които оценявал на сумата от  11 000 лева.

          Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратура  на РБ да му заплати сумата от  11 000 лева,представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му, преквалифицирано и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер, както и осъждането му от съда въз основа на това обвинение за периода от 12.11.2013г. до 17.12.2015г., както и мораторна лихва, считано от 12.11.2013г., до окончателното изплащане на сумата.

         В проведеното на 04.10.2016г. открито съдебно заседание е допуснато изменение на предявения иск, поради което същият следва да се разглежда като предявен за сумата от 6 000 лева.

В дадения от съда срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника и същият е взел становище по иска.

 

Исковата молба е депозирана в PC - Стара Загора от М.Г.Х. на основание чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ. Предявена е искова претенция от Х. за неимуществени вреди срещу Прокуратурата на Република България във връзка с водено срещу него досъдебно производство №1427/2013 г. по описа на 01 РУ - Стара Загора, /преписка № 2757/2013 г. по описа на РП - Стара Загора/, по чл. 131 "а" предл. "второ" във вр. с чл. 129 ал. II във вр. с ал. I във вр. с чл. 29 ал. I б. "а" и б. "б" във вр. с чл. 54 ал. I и ал. II от НК, което приключило на 30.04.2014г. с внасяне на обвинителен акт срещу Х. ***. С присъда № 138/05.09.2014 г. на PC - Стара Загора, Х. бил признат за виновен и на осн. чл.131 "а" предл. "второ" във вр. с чл.129 ал.II във вр. с ал.I във вр. с чл.29 ал.I б."а" и б."б" във вр. с чл.54 ал.I и ал.II от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от осем години и шест месеца, което да бъде изтърпяно в затворническо заведение от „закрит" тип.

Недоволен от постановения съдебен акт останал Х., обжалвал го в законоустановения срок и с решение от 18.02.2015г. ОС - Стара Загора отменил първоинстанционната присъда и върнал делото на РП - Стара Загора с указания за допълнително разследване.

          В изпълнение указанията на съда, на 18.05.2015г. разследващ полицай при 01 РУ - Стара Загора повдигнал и предявил обвинението срещу М.Г. затова, че на 14.05.2013г. в гр.Стара Загора причинил другиго - на Илия Матев Коев лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата гръдна половина, счупване на VII ляво ребро, контузия на левия бял дроб и кръвонасядане на коремната стена, причинили на пострадалия разстройство — извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като телесната повреда била причинена по хулигански подбуди - престъпление по чл.131 ал.I т.12 предложение "първо" във вр. с чл.130 ал.I от НК.

По това обвинение Х. не се признал за виновен и отказал да дава обяснения. С постановление от 14.12.2015г. наказателното производство срещу Х. било прекратено на основание чл.24 ал.I т.1 предложение „второ" от НПК - поради това, че макар и извършено деянието не съставлявало престъпление от общ характер.

При повдигане и предявяване на обвиненията срещу Х. не е била вземана мярка за неотклонение, тъй като същият изтърпявал наказание „лишаване от свобода" в Затвора - Стара Загора.

При внасянето на обвинителния акт и при постановяването на първоинстанционната присъда № 138/05.09.2014г. на PC - Стара Загора, като доказателство била приета и обсъждана съдебномедицинска експертиза по писмени данни, в която било вписано, че на пострадалия от престъплението била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.II във вр. с ал.1 от НК, а преди постановяване на съдебното решение от въззивната инстанция на 18.02.2015г. била назначена комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 6 - А/2015г. Същата заключила, че на пострадалия Илия Матев Коев били причинени травматични увреждания довели до разстройство на здравето му, извън случаите на чл.129 и чл.128 от НК, и представлявали леки телесни повреди по смисъла на НК.

Счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан по основание и размер поради следните съображения:

С посочената искова молба е предявена искова претенция от Х. за причинени неимуществени вреди от Прокуратурата на РБ, като цената на иска възлиза на 11 000 лв. Посочената претенция е силно завишена и не е съобразена както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така също и с трайно уста­новената съдебна практика. Съгласно посочената разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определя от Съда по справедливост.

Претендираните суми за неимуществени вреди, ищеца е оценил на 11 000 (единадесет хиляди) лева, като претендираното обезщетение е в пълно противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следва да съобрази такива обективни обстоятелства, каквито представляват продължителността на воденото нака­зателно производство, взетата мярка за неотклонение, тежестта на повдигнатото обвинение и отражението, което е породила наказателната репресия върху семейния и приятелския кръг на ищеца, сред колегите и в обществото, върху психиката и физическото му здраве, и др.

Моля, да вземете под внимание, че в конкретния случай воденото нака­зателно производство срещу Х. е приключило в разумен срок съобразно установената съдебна практика и международните стандарти, и след прекратяването на делото ищеца не е променил обичайния си начин на живот и своето лично обкръжение.

Дори при най - добро желание, Х. не е могъл да промени местопребиваването си, тъй като изтърпявал доживотна присъда в затвора - Стара Загора преди и след образуването, воденето и приключването на наказателното дело.

Едва след получаването на постановлението за прекратяване на досъдебното производство и изтичането на законоустановения срок на обжалване, прокурорският акт за прекратяване е придобил качеството на официален документ и е можел да поражда правни последици, (придобил е стабилитет), и това е станало в първите дни на месец януари 2016 г., като лихви за обезщетение на Х. не следва да се присъждат за предходен период.

Разследването по наказателното производство е проведено в разумни срокове. Ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства за твърдяното злепоставяне пред обществото, близките, приятелите, колегите и роднините му.

В исковата молба се твърди, че са претърпени негативи от повдигнатото обвинение, като никъде не се почват конкретни негативни въздействия върху Х., които да са в пряка причинно - следствена връзка с повдигнатото му обвинение. Ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените неимуществени вреди - засегнат авторитет и достойнство, (униженията и страданията), състояние на тревожност, нервност, депресия, страх, угнетеност, загуба на вяра в справедливостта, или други, които да са пряк резултат на процесното обвинение.

Към настоящият отговор е приложено свидетелство за съдимост на Х., от което е видно, че той е осъждан многократно за престъпления от общ характер, като най - тежката присъда е постановена с решение № 476/23.11.2004г. на ВКС - София за престъпление по чл.199 ал.II т.2 предложение първо във вр. с чл.198 ал.I от НК и е наложено наказание "доживотен затвор без замяна".

          Предвид осъжданията, мястото което към момента Х. пребивава, средата и лицата с които съжителства, дават основание да се приеме, че воденото досъдебно производство не е повлияло на психо- физичното и емоционално състояние.

Липсват доказателства Прокуратурата на Р България, (в частност ОП - или РП - Стара Загора), да е разпространявали информация около обвиненията срещу Х. или за воденото срещу него наказателно дело, с което да са злепоставили лицето.

Затова, като представител на Прокуратурата на Р България оспорва изцяло исковата претенция по размер.

Претенцията на молителя е изключително завишена и несъответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи, (включително тази на ЕСПЧ).

Паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им.

Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи икономическия растеж, стандарта на живот, всички средностатистически показателни на доходите, покупателните възможности в страната ни към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия, в случая - на ищеца.

Претенцията срещу Прокуратурата на Р България не е съобразена с продължителността и тежестта на наказателното обвинение. Срещу ищеца са били налице основанията за повдигане и предявяване на обвинение по смисъла на чл.207 от НПК.

Не се представят доказателства и не се сочат обстоятелства за причинено здравословно разстройство или увреждане на ищеца, което да е в резултат от воденото срещу него досъдебно производство.

Също така, воденото срещу ищеца наказателно производство е прекратено поради недоказаност на обвинението и своевременно при конста­тиране основанията за това, но причинената лека телесна повреда, макар да не съставлява престъпление от общ характер, е била нанесена от Х. и това е неоспорим факт.

За обективен критерий относно вредите би могъл да послужат официалните данни на НСИ за средния годишен доход на лице за съответната година, а необяснимо защо и напълно неоснователно ищеца претендира приблизително за паричен размер, надхвърлящ 30 минимални работни заплати към момента на деянието, което обстоятелство изключва принципното разбиране за обезщетение за вреда.

Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан по основание и размер предявения пред PC - Стара Загора иск на М.Г.Х. по гражданско дело № 1783/2016 година по описа на PC - Ст.Загора.

 

  Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

Според разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 и т.4 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; при налагане на наказание от НК или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено.

 

           От приложеното към делото  НОХД № 786/2014г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора и досъдебно производство № зм-1427/2013г. по описа на 1 РУП- Ст.Загора /преписка № 2757/2013г. по описа на РП - Стара Загора/, се установява, че на 11.03.2014 година ищецът е  привлечен като обвиняем по ДП № зм-1427/2013г. по описа на 1 РУП- Ст.Загора с постановление за привличане на обвиняем за това, че на 14.05.2013 година в сградата на Затвора в град Стара Загора чрез нанасяне на удари с ръце и крака причинил на Илия Матев Коев средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство временно опасно за живота, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по престъпление по чл. 131а предложение "второ" във вр. с чл.129 ал.I вр. ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.а и б.б от НК.

Досъдебното Производство е завършило с обвинителен акт по ДП № зм-1427/2013г. по описа на 1 РУП- Ст.Загора /преписка № 2757/2013г. по описа на РП - Стара Загора/, внесен в Районен съд гр.Стара Загора. По досъдебното производство спрямо обвиняемия не е  взета мярка за неотклонение. По внесения обвинителен акт е  образувано НОХД № 786/2014г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора.

        С Присъда №138 от 05.09.2014г. по НОХД № 786/2014г.  Районен съд гр.Стара Загора /л.73/ признава ищеца М.Г.Х. за виновен в това, че на 14.05.2013г. около 14.00 ч. в сградата на Затвора в град Стара Загора чрез нанасяне на удари с ръце и крака причинил на Илия Матев Коев средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство временно опасно за живота, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по престъпление по чл. 131а предложение "второ" във вр. с чл.129 ал.I вр. ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.а и б.б вр. с чл.54 ал.1 и 2 от НК, като му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години и шест месеца, което да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип. С Решение № 24/18.02.2015г. по ВНОХД № 1256/2014г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора,  е отменена Присъда № 138 от 05.09.2014г. на Pайонен съд гр.Стара Загора и делото е върнато на РП Стара Загора за ново разглеждане.

        На 18.05.2015г. разследващ полицай при 01 РУП - Стара Загора повдигнал и предявил обвинението срещу М.Г.Х. за това, че на 14.05.2013г. в гр.Стара Загора причинил на Илия Матев Коев лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата гръдна половина, счупване на VII ляво ребро, контузия на левия бял дроб и кръвонасядане на коремната стена, причинили на пострадалия разстройство — извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като телесната повреда била причинена по хулигански подбуди - престъпление по чл.131 ал.I т.12 предложение "първо" във вр. с чл.130 ал.I от НК. С постановление от 16.12.2015г. наказателното производство срещу Х. било прекратено на основание чл.24 ал.I т.1 предложение „второ" от НПК - поради това, че макар и извършено деянието не съставлявало престъпление от общ характер.

          С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни показания. От показанията на разпитания свидетел П.Й.С. /без родство с ищеца/ се установява, че познава ищеца от м.септември 2009г., тъй като двамата изтърпяват наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара Загора. Знае, че на Х. е било повдигнато обвинение за нанесена средна телесна повреда на Илия Матев през 2013г., което било прекратено през 2015г. Свидетелят заявява, че има преки впечатления от изживените негативни емоции от Х. във връзка с това обвинение. Последният чувствал неудобство, дискомфорт, стрес, тревожност, гняв, плачел по два пъти на ден. Според свидетеля, Х. изпадал в депресия заради неправилно повдигнатото му обвинение. Същият бил отчаян, появило се нежелание да живее. Х. казал, че е загубил вяра в справедливостта.Свидетелят твърди, че е чел писма от близки на ищеца, в които се твърдяло, че след като научили за това обвинение негови приятели не искали да контактуват с него. Заявява, че през 2014г. е присъствал на две свиждания на ищеца с майка му и дъщеря му, на които  чул как му казват, че са разочаровани от него заради извършеното и той понесъл тежко техните думи, като плачел често. Според свидетеля, лишените от свобода започнали да избягват ищеца. Променило се и отношението на администрацията на затвора към Х.. Отказали да дадат награда на ищеца заради повдигнатото му обвинение. Според свидетеля, производството против Х. се разглеждало в Затвора гр.Стара Загора, поради което то не било тайна за старшините. Твърди, че ищецът се разтрепервал при вида на куриера, който търси да връчи обвинителен акт на някого от лишените от свобода.

         Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същия има преки впечатления от обстоятелствата, за които е разпитван.

 

       При така установените факти се налагат следните правни изводи :

 

 

 

 

 

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органи на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано - чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ, както и за вредите, причинени от съда от незаконно осъждане на наказание по Наказателния кодекс или налагане на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание отменено -  чл. 2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ.

 

 

 

 

 

Тази отговорност възниква не по повод на установени между страните в производството и от самите тях отношения, а по силата на законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно-обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й са уредени в закона, като същите не може да се допълват с други такива, за да се обоснове задължението за обезщетение или липсата на същото. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностни лица от прокуратурата. Това води до извода, че отговорността е обективна, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така, тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл.5 от ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Възникването на тази гаранционна отговорност по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, поради което съществуването й не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от предпоставки, които не са предвидени в нормата.  

 

 

 

Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери, че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт и поддържа обвинението в съдебната фаза на производството. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила присъда. Евентуалната незаконосъобразност на обвинението е основание за търсене на обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху лицата са упражнявани мерки на процесуална принуда и създавани допълнително стресиращи фактори.

 

  

 

 

 

Безспорно е в случая, че наказателното производство срещу ищеца по повдигнатото му обвинение от РП – Стара Загора (като съставна част от структурата на единната и централизирана Прокуратура на РБ) за извършено престъпление по чл.131а предложение "второ" във вр. с чл.129 ал.I вр. ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.а и б.б вр. с чл.54 ал.1 и 2 от НК е  приключило с осъдителна присъда, която е отменена и делото е върнато на досъдебно производство, повдигнато е ново обвинение по чл.131 ал.I т.12 предложение "първо" във вр. с чл.130 ал.I от НК и същото е прекратено на основание чл.24 ал.I т.1 предложение „второ" от НПК - поради това, че макар и извършено деянието не съставлявало престъпление от общ характер. Постановлението за прекратяване е обжалвано от пострадалия Илия Матев Коев. С определение № 275/26.02.2016г. по ЧНД № 392/2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора, потвърдено с определение № 209/29.03.2016г. по ВЧНД № 1088/2016г. по описа на ОС-Стара Загора, същото е потвърдено. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 29.03.2016г.

 

 

 

 

Съгласно т.13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.4.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д. № 3/2004г., ОСГК, ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл.2, ал.1, т.2 (нова т. 3) от ЗОДОВ. Точка 4 от същото тълкувателно решение указва, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление или от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл.2, т.3, изр.1 от ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.

 

 

 

 

За да е налице отговорността на държавата в настоящата хипотеза, следва да бъде доказана вредата, причинната връзка между действията на органите по чл.2 от закона и вредоносния резултат, като тежестта на доказване е на ищеца. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своето искане - арг. чл.154, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

 

Ето защо, искът срещу Прокуратурата за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което лицето първо е осъдено, а след това присъдата е отменена и наказателното производство е прекратено, намира своето основание в закона.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кредитирайки събраните по делото гласни доказателства на П.Й.С., съдът приема, че в следствие на действията на прокурорските органи, изразяващи се в поддържане на обвинение за престъпление, за което лицето първоначално е било осъдено на „лишаване от свобода“ за срок от осем години и шест месеца, а впоследствие наказателното производство е било прекратено, като наказателното производство е продължило през периода от 12.11.2013 година до 17.12.2015г., ищецът е търпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство.

 

  

 

 

 

По размера на обезщетението за неимуществените вреди:

 

 

 

 

Принципът на обезщетяването по справедливост, по чл.52 от ЗЗД, изисква да се извърши преценка на комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Последното трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост, съобразно практиката на съдилищата в подобни случаи.

 

 

 

 

 

Съдът кредитира събраните по делото свидетелски показания и приема, че вредата за ищеца се изразява в търпените психически смущения и негативни изживявания, притеснение от осъдителната присъда. При определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид, че наказателното производство е приключило в разумен срок (две години и един месец), обемът на извършените с участието на ищеца процесуални действия е сравнително нисък, по отношение на същия не е взета мярка на процесуална принуда, тъй като същия изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора гр.Стара Загора. Вследствие на повдигнатото обвинение не са били ограничени основни права на ищеца като правото на свободно придвижване и правото на лични контакти, тъй като същият изтърпява наказание „лишаване от свобода“. От свидетелските показания става ясно обаче, че повдигнатото обвинение е влошило отношенията на другите лишени от свобода към него, както и, че това се е отразило зле на психическото му състояние. Недоказани остават твърденията за влошаване отношенията със семейството на ищеца, тъй като за съда не става ясно какви са били те преди започване на наказателното производство, приключило с прекратяването му. Следва да се има предвид и фактът, че в миналото срещу ищеца са водени тринадесет  наказателни производства, по които М.Х. е бил осъден и изтърпява ефективно наказание „доживотен затвор без замяна“. Сам по себе си този факт би могъл да допринесе за формиране на негативно отношение на близки и роднини спрямо ищеца. Предишните осъждания, от своя страна, сочат и по-нисък интензитет на търпените вреди в сравнение с човек, срещу когото за първи път е повдигнато обвинение.

 

 

 

 

 

 

 

 

С оглед доказания обем на претърпените болки и страдания от  воденото наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, както и практиката на съдилищата в подобни случаи, справедливия размер на обезщетението е 500 лв.

Ето защо, съдът намира, че искът се явява основателен до размера на 500 лева, в какъвто размер следва да го уважи, като в останалата му част до размера на претендираните 6 000 лева следва да го отхвърли, като неоснователен и недоказан. Според т.4 от ТР № 3/22.04.2004г. върху сумата следва да се присъди законна лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а именно – 29.03.2016г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

          На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, предвид изхода на делото, ответникът  следва да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10лв., както и съобразно с уважената част от иска сумата от 52,50 лева, представляваща адвокатски хонорар.

 

          Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                             Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА  ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес: гр.София, бул.Витоша № 2 ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Х. ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.2, ал.1, т.3, т.4 от ЗОДОВ, сумата от 500  лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по ДП № зм-1427/2013г. по описа на 1 РУП- Ст.Загора, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.03.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата от  62,50 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете,  като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част до размера на претендираните 6 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

    Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд гр.Стара Загора.

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :