№ 19
гр. Свиленград, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20215620100925 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК от П. В. ЯН. срещу В. П. ЯН. за
заплащане на месечна издръжка в размер на 350 лв. от датата на подаване на исковата
молба – 14.12.2021 г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа
до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата била дъщеря на ответника. Посочено е,
че на 12.10.2021 г. навършила пълнолетие. През учебната 2021/2022 г. била ученик в 12
клас в СУ „Желязко Терпешев” – гр. Любимец. Поддържа, че към момента живеела с
майка си Д.С. Я. в апартамента на баба й по майчина линия в гр. Харманли. Посочила
е, че майка й работила в Общинска администрация – гр. Любимец и получавала нетно
трудово възнаграждение в размер на 1020 лв. Твърди се още, че ищцата посещавала
допълнителни уроци по английски език, като таксата се заплащала от майка й. През
пролетта на 2022 г. ищцата завършвала средното си образование и имала намерение да
кандидатства във висше учебно заведение. Също така, за предстоящите държавни
зрелостни изпити се налагало да посещава допълнителни уроци по български език.
Ищцата имала нужда от закупуване на телефон, както и от климатик. Поддържа се, че
страдала от миопия на очите, придружена с астигматизъм. Поради това се налагало на
носи очила, които следвало да бъдат периодично подменяни. Също така, ищцата била
диагностицирана с надкамерна тахикардия. Отделно от това, ищцата имала и разходи
за гориво и транспорт, тъй като ежедневно пътувала от гр. Харманли на училище в гр.
Любимец. От своя страна, ответникът работел като „Ръководител движение” в БДЖ и
получавал добро месечно възнаграждение. Счита, че притежавал средства над
необходимите за задоволяване на собствените си нужди, поради което имал
възможност да отдели повече средства за издръжка на своята дъщеря от тези, които
заплащал понастоящем. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответника, в който твърди, че и до настоящия момент заплаща на ищцата месечна
издръжка в размер на 250 лв. Поддържа, че живеел скромно, като обитавал нуждаещо
се от ремонт наследствено жилище, от което притежавал 1/6 ид. ч. Посочено е, че не
получавал други доходи извън трудовото му възнаграждение, поради което
престирането на издръжка за пълнолетната му дъщеря съставлявало затруднение за
него. Поддържа, че нямал възможност да заплаща издръжка в размер на 350 лв.
Твърди, че страдал от хипертония, чревни сраствания и от заболяване на гръбначния
стълб, които изисквали заплащането на разходи за лекарства и лечение. Счита, че
материалното състояние на майката било по-добро от неговото, като последната
получавала доходи извън трудовото й възнаграждение. Представените документи за
заплатено гориво удостоверявали разходите на майката на ищцата, която редовно
пътувала до местоработата си в гр. Любимец, но не и на ищцата, за която ответникът
бил осигурил самостоятелна стая в дома си в гр. Любимец. Оспорва представената
фактура като документ, удостоверяващ разход за посещаван от ищцата курс по
английски език. При доказване от страна на ищцата на основателността на исковата
претенция, счита, че дължимата издръжка не следвало да е повече от 200 лв. Не се
дължала издръжка от завеждане на исковата молба, тъй като за м. декември 2021 г. бил
заплатил издръжка в размер на 250 лв.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Страните не спорят, че ищцата е пълнолетна дъщеря на ответника. Не е налице
спор, че до навършване на пълнолетие на ищцата на 12.10.2021 г. ответникът е
заплащал месечна издръжка в размер на 250 лв. по силата на съдебна спогодба от
25.08.2020 г. по гр. д. № 385/2020 г. по описа на РС Свиленград. След тази дата
ответникът е продължил да заплаща доброволно на ищцата месечна издръжка в размер
на 250 лв., като е извършил плащания на тази стойност на 03.12.2021 г. и 05.01.2022 г.
От представената служебна бележка от СУ „Желязко Терпешев“ – гр. Любимец
се установява, че ищцата е редовна ученичка в 12 клас, в дневна форма на обучение
през учебната 2021/2022 г. За м. октомври 2021 г. майката на ищцата Д. Я. е заплатила
сумата от 240 лв. за курс по английски език. На 02.11.2021 г. са закупени на ищцата
диоптрични очила за сумата от 220 лв. Също така, на 27.12.2021 г. е закупен на ищцата
климатик за сумата от 1229 лв., а на 04.01.2022 г. – мобилен телефон за сумата от
840,89 лв.
Приложена е етапна епикриза, от която се изяснява, че на ищцата е поставена
диагноза „надкамерна пароксизмална тахикардия”. Препоръчано е да се извърши
електро-физиологично изследване на сърцето в УМБАЛ „Токуда“ – гр. София. Видно
от приложените амбулаторни листове е предписана терапия с амаритон.
От представената епикриза, издадена от Болница „Медлайн“ – гр. Пловдив, се
установява, че на 10.05.2021 г. на ответника е проведено оперативно лечение с
окончателна диагноза „чревни сраствания с непроходимост“. От медицинската
документация става ясно, че от 2 г. има голяма вентрална херния, а от 2-3 г. е с
есенциална хипертония, нелекувана системно. Препоръчано е оперативно лечение на
хернията. През 2011 г. на ответника е проведено лечение заради болки в областта на
гръбначния стълб.
Видно от служебна бележка № 469/21.12.2021 г., издадена от ДП НКЖИ –
УДВГД Пловдив, ответникът работи по трудово правоотношение на длъжност
„Ръководител движение“, като за м. ноември 2021 г. е получил брутно трудово
2
възнаграждение в размер на 1468,72 лв. или нетно възнаграждение в размер на 1139,70
лв.
От показанията на свидетеля П.Б., преценени съгласно разпоредбата на чл. 172
ГПК като логични и безпротиворечиви, се изяснява, че в момента ищцата и майка й Д.
Я. живеели в гр. Харманли в дома на бабата по майчина линия. Тъй като ищцата учела
в СУ „Желязко Терпешев“ – гр. Любимец, а майка й работела в Общинска
администрация – гр. Любимец, двете пътували ежедневно до града. Знаела, че в
момента ищцата се подготвяла както за абитуриентския си бал, така и за държавните
зрелостни изпити. Свидетелката е разказала, че ищцата посещавала уроци по
английски език в гр. Свиленград. Майката не можела да си позволи да заплаща уроци
по български език, които ищцата трябвало да посещава заради предстоящата матура.
Също така, знаела, че ищцата имала намерение да кандидатства в университет,
специалност „Филология“. Разказва, че ищцата имала хронично заболяване на очите,
заради което се налагало да се сменя периодично диоптърът на очилата. Ищцата от
години имала и проблеми със сърцето. В момента състоянието й било усложнено,
вероятно на емоционална основа, като било препоръчано лечение в УМБАЛ „Токуда“
– гр. София. На този етап обаче майката не можела да си го позволи, тъй като
предстояла кандидатстудентската кампания и подготовката за абитуриентския бал.
Съдът даде вяра и на показанията на свидетеля Х.Х. – брат на ответника, от които се
изяснява, че ответникът живеел в наследствената им къща заедно с майка им, която
обитавала отделна постройка. Миналата година брат му претърпял коремна операция,
дори се наложило свидетелят да си вземе отпуск, за да му помага. Знаел, че брат му
имал проблеми с кръвното налягане и с гръбначния стълб, за което преди години ходел
на лечение в санаториум. Ответникът работил като железничар. Местоработата му
била в Гара Свиленград. Дотам пътувал с личния си автомобил. Знаел, че трябвало да
му се заплащат купони за храна на стойност 60 лв. месечно, но от много време не ги
получавал.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК на пълнолетно дете се дължи издръжка от
неговите родители при кумулативното наличие на следните условия: детето да учи
редовно в средно или висше учебно заведение, да не е навършило двадесетгодишна
възраст при обучение в средно, съответно двадесет и пет годишна възраст при
обучение във висше учебно заведение, да не може да се издържа от доходите си или от
използване на имуществото си и родителите да могат да я дават без особени
затруднения.
В случая между страните не се спори, че ищцата П. В. ЯН. е дъщеря на
ответника В. П. ЯН., тя не е навършила 20-годишна възраст и е ученичка в редовна
форма на обучение в средно училище. Въз основа на представените гласни и писмени
доказателства и при липсата на ангажирани оборващи доказателства за имущественото
състояние на ищцата, съдът приема, че последната не разполага нито с доходи, нито с
имущество, от което да се издържа сама. Също така, съдът счита, че е установена
нуждата на ищцата от издръжка с оглед здравословното й състояние и
предопределените от него разходи за медикаменти и медицински прегледи. Отделно от
това, ищцата се нуждае от средства за учебници, транспорт и частни уроци, предвид
предстоящите държавни зрелостни изпити и намерението й да кандидатства във висше
учебно заведение.
В настоящата хипотеза спорен е единствено въпросът дали получаваните от
3
ответника доходи са достатъчни и той би могъл да заплаща издръжка на пълнолетната
си дъщеря, без това да представлява особено затруднение за него.
Тук е мястото да се изясни, че задължението на родителя да дава издръжка на
своето пълнолетно дете не е безусловно, каквото е задължението към ненавършилите
пълнолетие деца предвид разпоредбата на чл. 143 СК, а само ако не съставлява за
родителя „особено затруднение”. Независимо, че няма легална дефиниция какво
представлява понятието „без особени затруднения”, във всеки конкретен случай следва
да се преценяват възможностите на родителя за задоволяване на неговите елементарни
конкретни нужди с оглед доходите му, както и да се отчетат и задължения на същия
към трети лица, включително и към ненавършили пълнолетие деца, за които е длъжен
да се грижи и по отношение на които задължението за издръжка е безусловно.
Преценката за възможностите на родителя е винаги конкретна и зависи от
имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното
състояние и начина на живот на задълженото лице. Родителят може да дава издръжка
без особени затруднения тогава, когато притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които му позволяват без особено затруднение да отделя
средства и за пълнолетното си дете.
В тази връзка от събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът е в трудоспособна възраст и не се твърди обективно да не е в състояние да
полага труд. Липсват данни здравословните му проблеми да водят до трайна
неработоспособност или до невъзможност да изпълнява трудовите си задължения и
реализира трудови доходи. Безспорно установено е и че ответникът работи в ДП
НКЖИ – УДВГД Пловдив на безсрочен трудов договор на длъжността „Ръководител
движение“. В случай че действително му предстои операция, това само по себе си не
съставлява „особено затруднение“ по смисъла на чл. 144 СК, доколкото като работещ
по трудово правоотношение той е здравноосигурен и при евентуално отсъствие от
работа ще получава обезщетение за временна неработоспособност. В тази насока, не са
ангажирани доказателства, че за лечението му са необходими средства извън тези,
които се поемат от НЗОК, както и че след 2011 г. е провеждал физиотерапевтични
процедури. Установено е и че към момента получава брутно трудово възнаграждение
около 1468 лв. или нетен доход около 1139 лв. Не е налице спор, че след навършване на
пълнолетие на ищцата той е продължил всеки месец да й изплаща издръжка в размер
на 250 лв. Също така, ответникът няма задължения за издръжка към непълнолетни
низходящи. Няма данни за получавани от ответника доходи от други източници, нито
същият да притежава имущество, от което би могъл да реализира доходи. Ето защо и
вземайки предвид установеното му имуществено състояние, както и социално-
икономическите показатели в страната, съдът приема, че за ответника не би
представлявало особено затруднение да заплаща на пълнолетното си дете месечна
издръжка в размер на 300 лв. Аргумент в тази насока е и фактът, че той без проблеми е
заплащал до този момент близка до тази стойност сума, а именно: 250 лв.
В обобщение на всичко изложено, съдът намира, че от една страна, ищцата има
нужда от определената издръжка, а от друга – ответникът е в състояние да плаща
такава в размер на 300 лв. месечно. Съдът счита, че така определеният размер е
максималният, който би могъл да се присъди, доколкото всяка по-голяма сума би
представлявала затруднение за ответника и би препятствала нормалното му
съществуване, поставяйки го в невъзможност да посрещне основните си жизнени
потребности.
Така мотивиран, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 144
4
СК е частично основателен, поради което следва да бъде уважен до сумата от 300 лв., а
за разликата до пълния предявен размер от 350 лв. – да бъде отхвърлен. Този размер на
издръжката трябва да се заплаща от 24.01.2022 г. до настъпване на законна причина за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска. Съдът определя тази начална дата, тъй като от представените от ответника
вносни бележки стана ясно, че е заплатил за м. декември 2021 г. и м. януари 2022 г. по
250 лв. месечна издръжка. След съобразяване, че до датата на подаване на исковата
молба – 14.12.2021 г., се дължи доброволно заплащаната от ответника издръжка в
размер на 250 лв., а след този момент задължението възлиза вече на 300 лв., съдът,
като извърши съответните изчисления, приема, че задължението за издръжка се явява
погасено до 23.01.2022 г. вкл. Поради това за периода 14.12.2021 г. – 23.01.2022 г.
исковата претенция също следва да се отхвърли като погасена поради извършено
плащане.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението в частта относно присъдената
издръжка подлежи на предварително изпълнение.
Предвид изхода на спора и направеното искане от страна на ищцата за
присъждане на разноски, съдът приема, че сторените от нея разноски са в общ размер
на 323,73 лв. съобразно уважената част. Сторените от ответника разноски съобразно
отхвърлената част от иска възлизат на 57,20 лв. От това следва, че по компенсация на
ищцата трябва да се присъдят разноски на стойност 266,53 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на РС Свиленград държавна такса по иска за издръжка в размер на 248,91 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. ЯН., ЕГН: **********, адрес: ************, да заплаща по
иска с правно основание чл. 144 СК на П. В. ЯН., ЕГН: **********, адрес: гр.
************, месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 24.01.2022 г., до
настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й
изплащане, като за разликата над сумата от 300 лв. до пълния предявен размер от 350
лв. и за периода 14.12.2021 г. – 23.01.2022 г. ОТХВЪРЛЯ иска.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. П. ЯН., ЕГН: **********, адрес: ************, да заплати на П.
В. ЯН., ЕГН: **********, адрес: гр. ************, сумата от 266,53 лв.,
представляваща сторени пред първата инстанция разноски по компенсация.
Присъдените в полза на П. В. ЯН., ЕГН: **********, адрес: гр. ************,
суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN: ************.
ОСЪЖДА В. П. ЯН., ЕГН: **********, адрес: ************, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Свиленград, сумата от 248,91
лв., представляваща държавна такса по иска за издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 09.02.2022 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6