Решение по дело №3619/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 513
Дата: 25 февруари 2020 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20197180703619
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 513

 

гр. Пловдив, 25 февруари 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четвърти февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                            НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №3619 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.77, ал.3 от Закона за водите (ЗВ).

            Атик” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, представлявано от адвокат Я.Р.- пълномощник, обжалва Решение №РР-3686 от 23.10.2019г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район (БДУВИБР), гр. Пловдив, при Министерството на околната среда и водите (МОСВ), с който на дружеството жалбоподател е отказано продължаване срока на действие на Разрешително №33740142 от 27.05.2013г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, издадено от директора на БДУВИБР- Пловдив.

            Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- директор на БДУВИБР- Пловдив, чрез юрисконсулт Д.Б.- пълномощник (лист 69), изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Данаила Станкова, изразява становище за неоснователност на жалбата.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Оспореното решение (листи 19-23) е изпратено до жалбоподателя по пощата като приложение към писмо с Изх.№РР-08-5(9)/2019г. от 30.10.2019г. (лист 18), получено на 01.11.2019г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 24). От своя страна, жалбата (листи 4-10) е подадена чрез ответника на 11.11.2019г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.2 от ЗВ, според която норма, органът по чл.52, ал.1 продължава срока на действие на разрешителното, следва да се приеме за установено, че същият орган отказва продължаването на срока на действие на разрешителното.

От своя страна, разпоредбата на чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ предвижда, че във всички случаи, извън изчерпателно изброените в разпоредбите на чл.52, ал.1, т.т.1- 3 от ЗВ, разрешителното се издава от директора на басейновата дирекция. Според чл.152, ал.1, т.3 от ЗВ, за водосборните области на реките Тунджа, Марица и Арда, е определен Източнобеломорски район за басейново управление на водите с център Пловдив. Със Заповед №РД-27 от 17.01.2002г. на министъра на околната среда и водите, обнародвана ДВ, бр.9 от 25.01.2002г., са създадени 4 дирекции за управление на водите, между които и Дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район, с център Пловдив.

Предвид посоченото до дук, настоящият състав на съда намира оспореното решение за издадено от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

 

На жалбоподателя е издадено Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №3374042 от 27.05.2013г. (листи 12-16), с което, на основание на чл.46, ал.1, т.3, б.“б“, чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ и Наредбата по чл.135, ал.1, т.13 от ЗВ (Наредба №2 от 8.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (Наредба №2/08.06.2011г.)), за ползване на воден обект: ГОК (главен отводнителен колектор) “Марковски колектор“, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на съществуващ обект: Складова база за хранителни стоки на : “Атик“ ООД.

Срок на действия на разрешителното- от 27.05.2013г. до 27.05.2019г.

Цел на използването- Ползване на воден обект за заустване на смесен поток – пречистени битово фекални отпадъчни води и дъждовни води в повърхностни води, за експлоатация на съществуващ обект.

            Определени са индивидуални емисионни ограничения (ИЕО) по потоци и места на заустване, изчерпателно посочени в разрешителното (лист 13). Определени са места за собствен мониторинг, както следва- №1 на изход на ЛПСОВ (локална пречиствателна станция за отпадни води) и №2 на изход на КМУ (каломаслоуловител).

            Определени са специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг (лист 14), както следва: 1. Да се осигури измерване на количеството зауствани отпадъчни води. Да се монтират необходимите измервателни устройства. В 7-дневен срок от монтирането им, да се уведоми БДУВИБР- Пловдив и РИОСВ (Регионална инспекция по околната среда и водите), Пловдив, с цел удостоверяване изправността и записване отчет на показателите. 2. Трайно да се сигнализира пункта за собствен мониторинг и да се осигури безопасен и постоянен достъп на контролните органи до тях. 3. Да се осигури изследване на отпадъчните води от акредитирана лаборатория, съгласно плана за собствен мониторинг и разрешителното за ползване на воден обект. 4. Резултатите от провеждания собствен мониторинг да се представят в срок от 15 дни от изготвяне на анализите в БДУВИБР- Пловдив и РИОСВ - Пловдив, във връзка с изискванията на чл.174 от ЗВ и чл.67, чл.68 и чл.69 от Наредба №1 от 11.04.2011г. за мониторинг на водите (Наредба №1/11.04.2011г.). 5. Процедурата за собствен мониторинг на отпадъчните води да бъде по плана за собствен мониторинг съгласно чл.70 от

Наредба №1/11.04.2011г.

            Процесното разрешително е изпратено до жалбоподателя като приложение към писмо с Изх.№ПВОЗ085 от 10.06.2013г. (лист 11) на ответника, като по делото не са ангажирани доказателства за датата на получаването му. По делото обаче няма формиран спор между страните, че процесното разрешително е влязло в сила, нито пък са ангажирани доказателства за противното, поради което съдът приема за установено, че процесното разрешително за ползване на воден обект е влязло в сила.

            Според разпоредбите на чл.78, ал.1 от ЗВ, заявление за продължаване срока на действие на разрешително се подава преди изтичането му пред органа по чл.52, ал.1.

А според чл.22, ал.1 от Наредба №2/08.06.2011г., продължаване срока на действие на разрешителното за заустване се извършва по молба на титуляря на разрешителното по реда и при условията на чл.78 и 78а от ЗВ и след представяне на доклад от заявителя относно изпълнение на условията в действащото разрешително.

В случая, административното производство е започнато по заявление с Вх.№РР-08-5 от 28.01.2019г. (листи 55-56 и 58) на жалбоподателя, адресирано до ответника, което заявление е подадено в законоустановения срок по чл.78, ал.1 от ЗВ.

С писмо Изх.№РР-08-5(1)/2018г. от 28.02.2019г. (лист 48) на ответника, адресирано до директора на РИОСВ- Пловдив, е изискано представянето на становище, съгласно чл.151, ал.4 от ЗВ, относно изпълнение на условията в действащото разрешително, съгласно определените срокове в разрешителното.

По делото е прието заверено копие на писмо с Изх.№О-1015-1 от 29.03.2019г. (лист 47) на директора на РИОСВ- Пловдив, с което уведомява директорът на БДУВИБР- Пловдив, че РИОСВ- Пловдив не възразява да бъде продължен срокът на процесното разрешително за обект “Складова база за хранителни стоки“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор №47295.19.209 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на с. Марково, община Родопи, на “Атик“ ООД.

С писмо Изх.№РР-08-5(3)/2019г. от 09.05.2019г. (листи 44-45) на ответника, се уведомява директорът на РИОСВ- Пловдив, че в хода на процедурата и след разглеждане на всички налични документи към заявлението, както и наличната информация в БДУВИБР- Пловдив, е установено наличие на превишения на заложените ИЕО по показателите БПК5 (биологична потребност от кислород), ХПК (химична потребност от кислород) и Неразтворени вещества на изход на ЛПСОВ. Предвид посоченото и на основание чл.151, ал.4, т.т.1 – 5 от ЗВ, е формулирана молба за извършване проверка на място, след извършването на която проверка писмено да бъде уведомена БДУВИБР- Пловдив за резултатите от проверката, както и в случай на предприети административни мерки по отношение на “Атик“ ООД.

По делото е прието заверено копие на писмо с Изх.№О-1666-1 от 19.06.2019г. (лист 43) на директора на РИОСВ- Пловдив, с което се уведомява директорът на БДУВИБР- Пловдив, че е извършена проверка на място на 14.02.2019г. При проверката е констатирано, че “Атик“ ООД провежда собствен мониторинг за заустване на отпадъчни води. Представени са протоколи за 2017г. и 2018г. Изследването е извършено от “ЛИЛ“ (изпитвателна лаборатория) към “В и К“ ЕООД (“Водоснабдяване и канализация“ ЕООД), гр. Пловдив. Представен е доклад по изпълнение на условията в разрешителното. Според информацията в доклада, битово-фекалните отпадъчни води се пречистват в ЛПСОВ. Според представените резултати от проведения собствен мониторинг, има превишения на ИЕО в РЗ (разрешителното за заустване). За потока дъждовни води след КМУ не е извършван собствен мониторинг. С оглед спазване на заложените условия в РЗ по отношение на ИЕО се предлага да се постави условие за извършване на реконструкция или рехабилитация на пречиствателните съоръжения за потока битово-фекална отпадъчна вода.

С писмо Изх.№РР-08-5(5)/2019г. от 08.07.2019г. (листи 40-41) на ответника, се уведомява дружеството жалбоподател, на основание чл.61, ал.3 от ЗВ, че следва в 2-месечен срок да представи допълнително информация, изчерпателно изброена в 4 точки. Дадено е указание да бъдат предприети действия по реконструкция и модернизация на изградените пречиствателни съоръжения за третиране на потока битово-фекални отпадъчни води с оглед постигане на заложените ИЕО и представянето на инвестиционна програма за планираните дейности с конкретни срокове за изпълнение (точка 3. (лист 41)).

Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 42), посоченото писмо е получено на 12.07.2019г. от жалбоподателя.

Като приложение към заявление с Вх.№РР-08-5(6) от 20.08.2019г. (листи 28, 30-32) в БДУВИБР- Пловдив постъпват- Скица №15-114301 от 11.03.2016г. (листи 33-34) на ПИ с идентификатор №47295.19.209 (стар идентификатор №47295.19.101) по КК и КР на с. Марково; становище (листи 35-36) относно капацитета и техническото състояние на пречиствателното съоръжени за третиране на потока битово-фекални отпадъчни води, изготвено от инж. М.О.А., притежаваща пълна проектантска правоспособност “В и К“ (лист 39); Протокол от изпитване №51788 от 01.08.2019г. (листи 37-38), издаден от Лаборатория за изпитване “Алименти“ при “ДИ ЕНД ВИ КОНСУЛТ“ ООД, притежаваща сертификат за акредитация рег.№223 ЛИ от 02.11.2018г., валиден до 28.04.2021г.

Според посочения протокол, е проведен метод на изпитване по: активна реакция (рН); БПК5; ХПК; Съдържание на суспендирани/неразтворени вещества. Резултатите от изследването на пробата (взета от “Атик“ ООД и приета в лабораторията на 22.07.2019г., 13:40ч.) са, както следва: рН- 6,37; БПК5- 11,11 mg/l; съдържание на неразтворени вещества- 12,00 mg/l.

А според становището на инж. А., на 16.07.2019г. е направено посещение на място в “Складова база за хранителни стоки“, находяща се в ПИ с идентификатор №47295.19.209 по КК на с. Марково. Пречиствателното съоръжение (ЛПСОВ) е готово- комплексна доставка и е монтирано изцяло вкопано. Състои се от три сектора- входна шахта, пречиствателно съоръжение с механично и биологично стъпало, и изходна шахта. Служител на фирмата (“Атик“ ООД) заявява на експерта, че третият капак, този на изходната шахта, никога не е отварян, защото служителите не знаели за какво е направен. Експертът констатира, че поради непознаване на естеството на работата на пречиствателното съоръжение, пробите на водата за изпитване са взимани от неправилно място, т.е. директно от пречиствателното съоръжение- там, където тя все още е в процес на пречистване. Това, според експерта, обяснява превишението по показатели в протоколите от собствен мониторинг за 2017г. и 2018г. Различните стойности в протоколите от изпитване се обуславят от различния стадий на процеса, при който е взета пробата. Дадено е указание, че мястото, от което се вземат водни проби за изпитване, е изходната шахта- там, където пречистената вода напуска пречиствателната станция. А. препоръчва да се направи ново изпитване, като пробата се вземе от тръбата, заустваща в изходната шахта след ЛСПОВ. Видно от Протокол за изпитване №51788 от 01.08.2019г., изследваните показатели отговарят на допусимите замърсявания в отпадъчни води след селищни пречиствателни станции, съгласно таблици 1 и 2 на Приложение №3 към чл.11, ал.3 от Наредба №6 от 09.11.2000г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (Наредба №6/09.11.2000г., отм.). Техническото състояние на пречиствателното съоръжение е много добро- работи нормално и се поддържа от специализирана фирма; капацитетът на ЛПСОВ е за 50 ЕЖ (еквивалентен брой жители) и Qmax,d = 7,5 m3/d, което покрива нуждите на обекта.

Изготвен е Доклад с Изх.№РР-08-5(7)/2019г. от 24.09.2019г. (листи 26-27) от инж. М. К. Д.-Г.- главен експерт в Отдел “Разрешителни и регистри“ в Дирекция “Планове и разрешителни“ в БДУВИБР- Пловдив, адресиран до директора на БДУВИБР- Пловдив, според който доклад, с оглед законосъобразното провеждане на процедурата по продължаване на срока на действие на процесното разрешително, както и във връзка с разпоредбите на чл.78, ал.2, т.3 от ЗВ е необходимо да бъде предоставена информация, изчерпателно изброена в 5 точки. Главният експерт моли за писмено разпореждане на директора на БДУВИБР- Пловдив относно извършване на повторно вътрешно съгласуване от Дирекция “Контрол“ към БДУВИБР- Пловдив.

Изготвен е Доклад с Изх.№РР-08-5(8) от 11.10.2019г. (лист 25) от С. Г.- главен експерт в Дирекция “Контрол“ при БДУВИБР- Пловдив, според който доклад, на 08.10.2019г. е извършена проверка на място, при което е установено следното: 1. На обекта (“Складова база за хранителни стоки“) има изградено ЛПСОВ; 2. Няма монтирано измервателно устройство за отчитане на заустваните количества отпадъчни води; 3. Съгласно условието в процесното разрешително за извършване на собствен мониторинг в БДУВИБР- Пловдив са представени протоколи от Пункт №1- РШ (ревизионна шахта) на изхода на ЛСПОВ:

ü  Протокол за изпитване №1189 ОВ от 10.12.2018г. (неприложен по делото);

ü  Протокол от изпитване №772 ОВ от 30.07.2018г. (неприложен по делото);

ü  Протокол от изпитване №51788 от 01.08.2019г. (листи 37-38).

За Пункт №2 на изхода на КМУ при РШ не са представяни протоколи от извършен мониторинг на ОВ- поради липса на вода.

      При извършени проверки на 28.11.2018г. и 08.10.2019г. е констатирано, че КМУ е сух, същото е отразено в констативни протоколи №ПВ3-279 от 29.11.2018г. (неприложен по делото) и №ПВ3-265 от 08.10.2019г. (неприложен по делото).

            Освен това, по преписката е налично заверено копие на Констативен протокол №ПВ2-90 от 20.03.2014г. (листи 52-53), съставен от служители на БДУВИБР- Пловдив, в присъствието на К.Й.- управител. Според протокола е извършена проверка на място в “Складова база  за хранителни стоки“, в землището на с. Марково. Констатирано е, че отпадъчните битово-фекални води и дъждовните води, след пречистване от ЛПСОВ се заустват в ГОК “Марковски колектор“- водоприемник от II-ра категория. В същия водоприемник се заустват и отпадъчни води от бензиноколонка, след преминаването им през КМУ. Няма монтирано измервателно устройство. В БДУВИБР- Пловдив е представен 1 брой протокол от извършен собствен мониторинг на ОВ (отпадъчни води). В БДУВИБР- Пловдив е представен план за собствен мониторинг на ОВ, като същият е съгласуван. Представени са декларация по чл.194б и доклад по чл.48 (ал.12) от ЗВ за 2013г. Дължимата такса за ползване на воден обект- заустване за 2013г., в размер от 10,40 лв. е заплатена. Два пъти в годината се извършва химичен анализ от извършен собствен мониторинг на ОВ. Направено е предписание да бъде извършен химичен анализ на ОВ, съгласно показателите, посочени в разрешителното и копие от протокола да се представи в БД- Пловдив в срок до 20.04.2014г.

По преписката е налично заверено копие на Констативен протокол №ПВ2-186 от 25.08.2015г. (листи 50-51), съставен от служители на БДУВИБР- Пловдив, в присъствието на К.Й.- управител. Според протокола е извършена проверка на място в “Складова база  за хранителни стоки“, в землището на с. Марково. Констатирано е, че смесеният поток от ОВ след пречистването, посредством ЛСПОВ, се заустват в ГОК “Марковски колектор“. В същия водоприемник се заустват и отпадъчните води от бензиноколонка, след преминаването им през КМУ. В БДУВИБР- Пловдив е представен протокол от извършен собствен мониторинг… Не е представен протокол от изпитване на ОВ за първото шестмесечие на 2014г. В БДУВИБР- Пловдив не е представен протокол от изпитване на ОВ за първо шестмесечие на 2015., съгласно условията в разрешителното и програмата за мониторинг. Няма монтирано измервателно устройство за отчитане на заустените води. Представени е декларация по чл.194б от ЗВ за 2014г. В

БДУВИБР- Пловдив не е представен доклад по чл.48 (ал.12) от ЗВ за 2014. Дължимата такса за ползване на воден обект- заустване за 2014г., в размер от 10,40 лв. е заплатена. Направено е предписание да бъде извършен химичен анализ на ОВ от местата за мониторинг, посочени в разрешителното и копие от протокола да се представи в БД- Пловдив в срок до 25.09.2015г.

По делото не са ангажирани доказателства за датата на постъпване на преписката при ответника, след което е издадено оспореното по делото решение.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На следващо място, според разпоредбите на чл.78, ал.2 от ЗВ, срокът на действие на разрешителното се продължава, когато: 1. молбата е подадена преди изтичане на срока на действие на разрешителното; 2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и 3. са изпълнени условията на издаденото разрешително.

В случая, оспореното решение е мотивирано с наличието на хипотезата на чл.78, ал.2, т.3 от ЗВ. Респективно, прието е за установено неизпълнение на точки 1., 3. и 5. от “Специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг“- не е осигурено измерване на количеството заустени отпадъчни води, посредством монтиране на необходимите измервателни устройства; не се провежда собствен мониторинг на заустваните отпадъчни води съгласно разрешителното, както и във връзка с утвърдения план за собствен мониторинг; не е извършван собствен мониторинг на отпадъчните води в Пункт №2 - РШ (ревизионна шахта) на изхода на КМУ за целия период на действие на процесното разрешително; системно превишаване на заложените в процесното разрешително ИЕО по показателите БПК5, ХПК и Неразтворени вещества на изхода на ЛПCOB, което води до замърсяване и увреждане па компонентите на околната среда; не е изпълнено условието да се осигури изследване на отпадъчните води от акредитирана лаборатория.

            Тъй като нормата на чл.78, ал.2, т.3 от ЗВ изисква кумулативно наличието на изпълнение на условията в издадено разрешително, то неизпълнението дори само на едно от тези задължения е достатъчно основание за постановяване на отказ да бъде продължен срока на действие на издадено разрешително.

            Също така, нормата на чл.170, ал.2 от АПК установява, че когато се оспорва отказ за издаване на административен акт (какъвто е настоящият случай), оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Респективно, тежестта за оборване на фактическите констатации в оспореното решение е за жалбоподателя, което обстоятелство му е изрично указано в призовката (лист 61) за насроченото по делото открито заседание на 16.12.2019г.

За нуждите на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), със задачи, подробно формулирани от жалбоподателя (листи 70а-71) и вещо лице Н.Г.А.- главен специалист в Регионална лаборатория- Пловдив при Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС).

Според заключението на вещото лице А. (листи 84-88), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено, резултатите от изследванията (извършени на 29.01.2020г. (листи 86-87)) на взетата проба (взета на 24.01.2020г. (лист 88)) от място за мониторинг №1 (изход на ЛПСОВ) в предприятието на жалбоподателя, са както следва:

- активна реакция рН, с резултат 7,19±0,03 при норма 6,8 – 8,5 (лист 13) не превишава емисионната норма;

- неразтворени вещества, с резултат 33±3 mg/l при норма 50 mg/l (лист 13), не превишава емисионната норма;

- БПК5, с резултат 1,8±0,2 mg/l при норма 15 mg/l (лист 13), не превишава емисионната норма;

- ХПК, с резултат 44±4 mg/l при норма 70 mg/l (лист 13), не превишава емисионната норма.

В пункт за мониторинг №2 (изход на КМУ) не е взета проба от вещото лице поради липсата на изтичане на води.

В съдебно заседание (лист 91а) експертът обяснява следното: “Разгледах обекта и установих, че има ЛПС за битово-фекални води, които не е за производствени води, а само битово-фекални води. В момента имаше слаб поток на водите. Взех проби от шахтата за вода, която е ЛПСОВ, която беше с малък дебит. Такъв беше потокът в момента на проверката- малък. Установих, че дъждовните води от площадката отиват в КМУ, другия пункт по разрешителното. Нямаше изтичане и затова не съм взела от този пункт вода за проба. Пунктовете не бяха обозначени трайно, както е по разрешителното. Това съм констатирала на място и съм коментирала с г-н Й.в и му казах, че трябва да бъдат обозначени тези места и може би вече са обозначени…“ “Според мен това са дъждовни води. Те се формират от цялата площадка и отиват в КМУ по схема от ВиК. Трябва да има КМУ, защото на площадката може да се измиват камиони, от които изтичат нефтопродукти и има замърсяване, затова трябва да минат през КМУ. Замърсяването е от дъждовни води и от други замърсявания. Когато се измива площадката, тогава изтичат замърсени води. Към момента на проверката на дъното на КМУ имаше вода, но нямаше изтичане и поток и затова не съм взела вода. Мога да кажа само в деня, когато съм отишла, какво съм видяла“.

            Предвид заключението на вещото лице А. и съдържанието на Протокол за изпитване №51788 от 01.08.2019г. (листи 37-38), настоящият състав на съда приема за установено, че не е налице посоченото от ответника фактическо основание за издаване на оспореното решение “системно превишаване на заложените в процесното разрешително ИЕО по показателите БПК5, ХПК и неразтворени (суспендирани) вещества на изхода на ЛПСОВ, което води до замърсяване и увреждане на компонентите на околната среда“.

Според процесното разрешително, жалбоподателят следва да извършва собствен мониторинг два пъти годишно на ИЕО, като взема еднократни проби от изхода на ЛПСОВ и от изхода на КМУ. Съответно, за 6-годишния период на действие (27.05.2013г. – 27.05.2019г.) на процесното разрешително жалбоподателят следва да притежава поне 12 броя (6 години х 2 пъти годишно) протоколи за извършено изпитване на ИЕО, пробите за които изпитвания да са взети от изхода на ЛПСОВ (като се приеме, че вземането на проби от изхода на КМУ е възможно само при дъждовно време). В тази връзка, на жалбоподателя са направени изрични предписания с посочените по-горе Констативен протокол №ПВ2-90 от 20.03.2014г. и Констативен протокол №ПВ2-186 от 25.08.2015г. По делото обаче е представено само заверено копие на Протокол от изпитване №51788 от 01.08.2019г., което изпитване е направено за нуждите на административното производство по продължаване на срока на действие на процесното разрешително. Следователно, налице е неизпълнение на задължението по точка 3. от “Специфичните изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг“- да се осигури изследване на отпадъчните води от акредитирана лаборатория, съгласно плана за собствен мониторинг.

Също така, по делото не са ангажирани доказателства, нито пък дори се твърди от страна на жалбоподателя, че е осигурено измерване на количествата зауствани отпадъчни води, посредством монтирането на необходимите измервателни устройства, поради което е налице неизпълнение и на точка 1. от “Специфичните изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг“ на процесното разрешително.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото решение се явява издадено при наличието на фактически основания за целта- неизпълнение на задълженията по точка 1. и точка 3. от “Специфичните изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг“ на процесното разрешително. Респективно, оспореното по делото решение е издадено без противоречие с относимите материалноправни норми на ЗВ, Наредба №2/08.06.2011г. и Наредба №1/11.04.2011г.

Оспореният в настоящето производство акт се явява издаден в съответствие с изискването за форма на административните актове по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид посочването в същия на фактическите и правните основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото оспорване.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспореното решение за издадено и в съответствие с целта на закона, а именно да бъде осигурено достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземни води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване и намаляване на заустванията.

Ето защо, като издаден от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона и без противоречие с материалноправни разпоредби, оспореният в настоящето производство акт е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и не следва да бъде уважена.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с чл.144 от АПК.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на “Атик” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, против Решение №РР-3686 от 23.10.2019г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив, при Министерството на околната среда и водите, с който на жалбоподателя е отказано продължаване срока на действие на Разрешително №33740142 от 27.05.2013г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, издадено от директора на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район- Пловдив.

ОСЪЖДА “Атик” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, да заплати на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:.........................

/Н.Бекиров/