Р Е Ш Е
Н И Е
№: 1285 10.11.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На
трети ноември,
две хиляди двадесет и втора година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1.
Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря:
Д. Ф.
Прокурор:
Мирослав Илиев
Като
разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно
наказателно административен характер дело № 1699 по описа за 2022 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Царево,
против решение № 73/16.08.2022г., постановено по НАХД № 20222180200184/2022г.
по описа на Районен съд - Царево, с което е отменено издаденото от него
наказателно постановление № ОА-110/26.08.2016г., с което на И.П.С., ЕГН-**********,
за нарушение на чл.14, ал.6 от Наредба за опазване на обществения ред и
околната среда (НООРОС) на Община Царево, на основание чл.47, ал.1 от НООРОС, е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, като
в тежест на Община Царево са възложени и направените от С. разноски в размер на
500 лева, за заплатен адвокатски хонорар.
Касаторът счита
оспореното съдебно решение за неправилно и незаконосъобразно и иска неговата
отмяна с потвърждаване на наказателното постановление (НП). Намира, че в
нарушение на чл.61 от ЗАНН районният съд не е призовал актосъставителя.
Възразява и на претендираното и присъденото като разноски от районния съд
адвокатско възнаграждение, считайки го за прекомерно, тъй като жалбоподателката
не е била представлявана в проведеното открито съдебно заседание.
Посочените в
касационната жалба оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК –
неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание касаторът не
се явява, не се представлява и не ангажира доказателства.
Ответникът по касация – И.П.С., ЕГН-**********, чрез
адвокат Й.П. от САК, представя писмен отговор на касационната жалба в който
оспорва същата, като съдържаща неясно оплакване. Не се явява и не се
представлява пред настоящата инстанция. Представа писмена молба, чрез адв.П., в
която пледира за отхвърлянето на жалбата и присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за обоснованост и законосъобразност на решението, поради което иска
същото да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за
неоснователна по съществото на спора – незаконосъобразността на НП, по следните
съображения:
Районен съд - Царево с атакуваното
съдебно решение е отменил НП № ОА-110/26.08.2016г. на кмета на Община Царево, с
което за нарушение на чл.14, ал.6 от НООРОС, на основание чл.47, ал.1 от НООРОС,
на И.С. е наложена глоба от 100 лева.
Санкцията е за това, че С. „на 09.08.2016г., около 03,00ч. в гр.Царево,
с.Варвара, като барман на бар Родерик, е допуснала озвучаването на открити
площи след 23.00 часа“, с което е допуснала нарушение по гореописаните
разпоредби на НООРОС. За нарушението е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 477913/09.08.2016г.
от полицейски служители, а впоследствие е издадено оспореното пред
първоинстанционния съд наказателно постановление.
След издаването на НП са били изпратени
четири писма за връчването му на С. по пощата, в периода 08.09.2016г.-15.11.2016г.,
на посочения от нея в АУАН адрес – гр.София, ул.Васил Петлешков № 17. Всички те
са върнати невръчени на адресата с отбелязвания, че същият се е преместил на
друг адрес, а едно – че е непознат. Поради това административно-наказващият
орган е извършил отбелязване в НП, че новият адрес на нарушителя е неизвестен и
НП се смята за връчено на 24.11.2016г. съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН. Жалбата
срещу него е подадена на 06.06.2022г., като С. заявява, че е научила за
процесното НП при посещение в НАП.
В хода на проведеното съдебно следствие
пред първоинстанционния съд, са били приети само писмените доказателства без да
бъдат събирани гласни доказателства.
За да постанови решението си районният
съд е намерил, че жалбата е подадена в срок, тъй като не са били налице
предпоставките на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Мотив за това е изведен от липсата на
отбелязване в НП за датата на която жалбоподателката е била търсена на адреса,
както и отбелязване, че е била открита на него. Посочена е липсата на данни за
извършване на действия от страна на наказващия орган, за издирване новия адрес
на С., още повече, че той е разполагал с достъп до Национална база данни
„Население“. По същество първостепенният съд е намерил НП за незаконосъобразно,
тъй като санкциите за такива нарушения се налагат по чл.16а от Закона за защита
от шума в околната среда (ЗЗШОС) от други органи, а не от кметовете на общини
по местната наредба за обществения ред.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Така постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно по съществото на спора, но по различни от изложените в
него съображения.
Според чл.58, ал.2 от ЗАНН, когато
нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление
и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая органът е направил
четири опита да връчи НП на С. чрез пощенски пратки, но тя не е била намерена
на адреса. С това е била осъществена първата част от състава на чл.58, ал.2 от ЗАНН – нарушителят не е намерен на посочения от него (в АУАН) адрес. Както
правилно е отбелязал районният съд, в процесното НП органът само е отбелязал,
че новият адрес на нарушителя е неизвестен, но липсват данни такава проверка да
е била действително извършвана – например чрез справка в Национална база данни
„Население“. След като не може да се установи С. да е била с неизвестен адрес
към момента на връчване на НП, не са били налице основанията на чл.58, ал.2 от ЗАНН постановлението да се счита за връчено. Поради това същото не е влязло в
сила и жалбата срещу него законосъобразно е приета за допустима и разгледана от
районния съд по същество.
По отношение незаконосъобразността на
НП касационният състав намира, че районният съд не е отчел факта на изтеклата давност
за преследване. Обжалваното наказателно постановление не е влязло в сила,
поради което и на основание чл.82, ал.2 от ЗАНН приложение следва да намери
разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, към която препраща нормата на чл.11 от ЗАНН
(вж. т.2 от тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2014г., ОСНК и ОСС на
Втора колегия на ВАС). Съгласно посоченият
текст от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член и който срок с оглед на
наложеното наказание – глоба е три години, съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК в
приложимата редакция на ДВ, бр.26/2010г., в сила от 10.04.2010г. Срокът по
чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.5 от НК (ДВ, бр.26/2010г.) следователно е четири
години и шест месеца и в случая е започва да тече от довършване на деянието – в
конкретния случай на 09.08.2016г. и към настоящия момент е изтекъл – на 09.02.2021г.
Изложеното мотивира настоящия съдебен
състав да приеме, че като е отменил НП № ОА-110/26.08.2016г. на кмета на Община
Царево, районният съд е постановил правилно решение, което макар и по различни
съображения следва да бъде оставено в сила в тази му част.
По отношение възражението на касатора,
че непровеждането на разпит на актосъставителя представлява съществено
процесуално нарушение, същото не се споделя от касационния състав. Според чл.61
от ЗАНН районният съд задължително призовава нарушителя, поискалия обезщетение,
собственика на вещите, наказващия орган или учреждението, или организацията,
чийто орган е издал акта. Актосъставителят се призовава и допуска до разпит
като свидетел в случаите когато съдът прецени това на необходимо с оглед
необходимостта за изясняване на фактическата обстановка. В случая правилно
районният съд не е извършил разпит на актосъставителя, тъй като този разпит не
е нужен за установяване на релевантните за незаконосъобразността на НП факти.
С оглед направеното възражение в
касационната жалба за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от С.
на пълномощника й в размер на 500 лева, съгласно договора за правна защита и
съдействие (л.4 от делото на РС), съдебният състав намира, че атакуваното
съдебно решение следва да бъде изменено единствено в частта му за разноските,
като същите бъдат намалени на 50 лева на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН, вр.
чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като видно от приложеното пълномощно (л.3)
пълномощникът адв.П. е бил упълномощен единствено за подаването на жалба, но
без право да се явява в съдебните заседания по делото, което той е сторил.
На същото основание – направеното
възражение за прекомерност в касационната жалба и пълномощното (л.9 от
настоящото дело), с което адв.П. е упълномощен единствено за подаване отговор
на касационната жалба, но без право да се явява в съдебните заседания по делото,
съдебният състав намира, че договореното адвокатско възнаграждение от 500 лева
(л.19) е прекомерно и на ответника по касация се присъди като разноски сумата
от 50 лева на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 73/16.08.2022г., постановено по НАХД №
20222180200184/2022г. по описа на Районен съд - Царево, в частта му с която е отменено наказателно постановление №
ОА-110/26.08.2016г., издадено от кмета на Община Царево, с което на И.П.С.,
ЕГН-**********, за нарушение на чл.14, ал.6 от НООРОС, на основание чл.47, ал.1
от НООРОС, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева
ИЗМЕНЯ решение № 73/16.08.2022г., постановено по НАХД №
20222180200184/2022г. по описа на Районен съд - Царево в частта му с която Община Царево е осъдена за заплати на И.П.С.,
ЕГН-**********, сумата от 500 лева за разноски по делото, като НАМАЛЯВА присъдените разноски на 50
(петдесет) лева.
ОСЪЖДА Община Царево да заплати на И.П.С., ЕГН-**********,
сумата от 50 (петдесет) лева, за разноски пред настоящата инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.