Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 18.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на девети
февруари
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 16465 по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.Й.С. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 04.03.2019 г., е причинена смъртта
на И.Й.С.-брат на ищеца, вследствие на което последният търпи неимуществени
вреди.
Твърди се, че на 04.03.2019 г.
водачът на л.а.м. „Мерцедес Ц 250“ с ДК № *******, който към тази дата имал
активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, сключена с полица № BG/22/118001248221, валидна от 24.04.2018 г. до
24.04.2019 г., се движил в гр.София на АМ Тракия, като в района на 1-ви км
нарушил правилата за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС, движел се със скорост несъобразена с конкретната
пътна обстановка и законови ограничения, при което загубил контрол над лекия
автомобил и самокатастрофирал, вследствие на което настъпила смъртта на брата
на ищеца, който пътувал в лекия автомобил.
Поддържа се, че за случая е
образувано ДП № 11064/2019 г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 7245/2019 г. на СГП.
Ищецът твърди, че с брат си
живеели заедно в едно домакинство в семейната им къща в с.Казичене. Поддържа
се, че след тежката загуба на баща им преди една година, семейството им станало
още по-сплотено, а грижите за майка им били поети изцяло от тях двамата. Твърди
се, че между двамата братя е била налице трайна дълбока емоционална връзка.
Били неразделни от деца и като възрастни. Ищецът не можел да преживее смъртта
на брат си, сринал се психически.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 100 000 лв., частично
предявена от общо претендирания размер от 200 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от смъртта на брат му И.Й. С., настъпила в пряка причинна връзка от
ПТП, осъществено на 04.03.2019 г. в гр. София, виновно причинено от водача на
л.а.м. „Мерцедес Ц 250“ с ДК № *******, който към тази дата имал активна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
сключена с полица № BG/22/118001248221, валидна от 24.04.2018 г. до 24.04.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2019 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските
по делото, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Чобанова надлежно упълномощена
с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва предявения иск като
неоснователен. Оспорва наличието на деликтно поведение на застрахован при
ответното дружество водач. Оспорва описания механизъм на настъпване на
пътно-транспортното произшествие. Оспорва всички твърдения в исковата молба.
Навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразил се в неизползване на
инерционен обезопасителен колан, с твърдението, че това и основна причина за
настъпилите увреждания.
Оспорва всички ищцови твърдения
за наличието на трайна дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия му
брат. Оспорва претендирания размер като прекомерен. Оспорва иска за лихви.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът депозира допълнителна искова молба.Оспорва всички възражения на
ответника заявени с отговора му. Поддържа доказателствените си искания, заявява
нови такива.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът депозира допълнителен отговор. Поддържа всички си възражения и
доказателствени искания. Не възразява да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че към датата на застрахователното събитие, е
налично валидно застрахователно правоотношение при ответното дружество.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска си чрез своя процесуален представител по
съображения изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски, за което
представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Подробни съображения
излага в представената по делото писмена защита. Претендира разноски, съобразно
представен списък.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С констативен протокол № К-117 от
04.03.2019 г., както и със заключението на
приетата по делото и не оспорена от страните САТЕ се установява, че на
04.03.2019 г. около 05 часа в гр. София л.а.м. „Мерцедес Ц 250“ с рег. № *******,
в който на предна дясна седалка с поставен предпазен колан, пътувал и И.Й.С.
/брат на ищеца, видно от приетото по делото удостоверение за родствени връзки от 26.01.2021 г./, се движил със скорост от около
160 км/ч по автомагистрала „Тракия“ с посока от с.Вакарел към гр.София. В
района на 1-ви км при ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено със знака
В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от 80 км/ч водачът е загубил
управлението над автомобила, който се е отклонил в ляво и под ъгъл от 8-10
градуса се е ударил в мантинелата. Вследствие от първоначалния удар,
мантинелата се скъсала и последователно е започнало изтръгване на закрепванията
и в земята, от което се е образувало замърсяването на платното за движение.
Автомобилът е изтръгнал закрепванията е и откъснал общо 15,60 м от мантинелата,
като в края си откъснатият сегмент е останал закрепен за здрава част от
мантинелата. В края на откъснатия сегмент от мантинелата същата се е превърнала
в основна преграда за продължаване на движението на автомобила. Това е бил
момента, в който ударът е усетен най-силно от пътниците. В този момент се е
счупило предното стъкло, отделили са се частите. Поради силата на удара целият
откъснат сегмент от мантинелата се е обърнал надлъжно на 180 градуса спрямо
първоначалната си ориентация.
В пряка причинна връзка от така
описаното произшествие, е настъпила смъртта на пътника в автомобила И.Й.С.,
който получил съчетана травма с несъвместими с живота увреждания на жизнено
важни органи: мозък, сърце, черен дроб. Смъртта е настъпила бързо, практически
мигновено и е била неизбежна.
От комплексната СМЕ и САТЕ се
установява, че всички травми получени от И.Й.С. съответстват на такива получени
при правилно поставен обезопасителен колан и съответстват като локализация и
интензитет на механизма на ПТП.
Между страните не е спорно, че
към датата на настъпване на събитието л.а.м. „Мерцедес Ц 250“ с ДК № *******, е
имал активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, сключена с полица № BG/22/118001248221, валидна от 24.04.2018 г. до
24.04.2019 г.
Установява се, че от техническа
гледна точка, причината за настъпване на ПТП е недобре контролираната маневра в
ляво от страна на водача, при която автомобилът е напуснал платното за движение
и се е ударил в мантинелата.
Установява се, че пътниците са
били подложени не на един, а на множество удари. Първият удар е настъпил при
първото съприкосновение с мантинелата, последвали са около шест по-леки удара,
които са усетени като силно разтрисане на автомобила следствие от изтръгването
на опорите на мантинелата, а в края на участъка на откъснатата мантинела е
последвал най-силния удар, при който са получени най-тежките наранявания.
Обезопасителният колан би могъл да предпази пътника, като го задържи на място
при относително праволинейно движение на автомобила. Тогава коланът
възпрепятства преместването на пътника напред в посока към мястото на удара. В
конкретната ситуация поради друсането преди основния удар, има голяма
вероятност телата на пътниците да са се разместили и в момента на най-тежкия
удар коланите вече не са били позиционирани оптимално.
На 12.03.2019 г. ищецът сезирал
ответното дружество с искане да му бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение, но такова не е изплатено и до момента.
Във връзка с търпените от ищеца
неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на И.Х.К., която живее
на семейни начала с ищеца и Т.И.В..
Свидетелката К.установява, че
познава починалия И.от 13 години. И.е брат на Д.Й.С. и неин девер. Свидетелката
установява, че И.живеел заедно с тях. Били винаги заедно. Всяка вечер се събирали
да вечерят. И.живеел на втория етаж от къщата. На първия етаж живеели майка му
и баща му, на втория живеел той, а ищецът и семейството му живеел на третия
етаж. Не е имало неразбирателство, пререкания. Д. когато разбрал за смъртта на
брат си не искал да осъзнае, че брат му е починал. Много тежко го изживява и до
ден-днешен. Двамата били неразделни и много си помагали. И.помагал с финанси,
помагал и за гледането на децата на ищеца. Помагал на майка си и баща си, в
домакинството също помагал. Д. изживял много тежко погребението, защото тогава
той се сбогувал с брат си за последен път. Към настоящия момент Д. се чувства
много зле. Той работи точно там, където се случило произшествието. Три години и
половина всеки ден е на мястото и когато се прибира винаги плаче и вечерно
време не може да спи. Към настоящия момент Д. не се е стабилизирал емоционално.
Свидетелят Т.И.В. установява, че
познава двамата братя от деца. От едно село са и са израснали заедно.
Свидетелят установява, че И.живеел заедно в семейната къща с брат си, с майка
си и баща си. Били в добри отношения, не е имало скандали помежду им. И.се
грижел за брат си и за децата му. След смъртта на И.поведението на Д. се
променило. Преди те били постоянно заедно. Навремето имали заведение и работели
заедно цялото семейство. Към настоящия момент Д. не е превъзмогнал загубата на
брат си. Свидетелят живее до гробищата в Казичене и всяка седмица вижда Д. да
ходи на гробищата.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
От приетото по делото заключение
на СПЕ се установява, че при ищеца е налице стресова ситуация и адаптационна
тревожно-депресивна реакция. Това разстройство не е психично и се характеризира
с депресивно настроение, тревожност и безпокойство. След смъртта на брат си
ищецът имал период на изразено нарушен сън, липса на апетит, изразена лабилност
на емоционалното състояние с преживявания на интензивна мъка, до степен да
плаче на работното си място, нямал желание за контакти. Около две седмици след
смъртта му не се хранел, нямал желание за нищо, нямал желание за контакти с
други хора, нищо не можело да го зарадва, усещал се с намалена
работоспособност. Това състояние продължило около две седмици. Към момента
ищецът е с възстановено обичаен ритъм на живот-работи, грижи се за децата и
семейството си, помага на майка си. Интензитетът на оплаквания са отзвучали
като социалното функциониране и качеството на живот са възстановени.
Последствията от загубата не са дали болестно отражение върху социалното
функциониране.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 12.03.2019 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 12.06.2019 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 17.12.2019 г. и в този смисъл
се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 04.03.2019 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
С писмените
доказателства, както и със заключенията на приетите по делото САТЕ, СМЕ и комплексна СМЕ и САТЕ безспорно са установени елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца, от които е търпял и търпи
болки и страдания.
Установява се, че вина
за настъпване на произшествието има единствено и само водачът на л.а.м.
„Мерцедес Ц 250“ с ДК № *******, който нарушил чл.21, ал.2 ЗДвП, във връзка с
чл.47, ал.3 от ППЗДвП като управлявал лекия автомобил със скорост 160 км/ч,
т.е. с два пъти по-висока над разрешената за пътния участък, ограничена на 80
км/ч със знак В26, нарушил и изискването на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не
контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство.
С доказателствата по
делото не се установи пострадалият със своето поведение да е допринесъл било за
настъпване на произшествието, било за увеличаване обема на претърпените от него
вреди, поради което и въведеното от ответника възражение за принос се явява неоснователно
и недоказано. Безспорно със събраните по делото доказателства се установи, че
пострадалият е пътувал в лекия автомобил с правилно поставен предпазен колан.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Ищецът притежава материално
правна легитимация по предявения от него иск, с оглед приетото в Тълкувателно решение № 1/2016
от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. С
решението се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания.
Настоящият съдебен състав
намира, че ищецът
доказа горните обстоятелства. Доказаха се конкретни житейски обстоятелства,
които сочат на силна връзка между ищеца и неговия брат. Безспорно се установи, че същите са родени,
израсли в един дом, който споделяли заедно до момента на смъртта на И.. Двамата живеели в общ дом и разчитали
един на друг. Ищецът
разчитал на помощта
на брат си, включително при
отглеждането на децата. Били винаги заедно. На следващо място безспорно се
установи, че в пряка причинна връзка от смъртта на брат му, ищецът е получил стресова
ситуация и адаптационна тревожно-депресивна реакция, характеризираща се с
депресивно настроение, тревожност и безпокойство. След смъртта на брат си
ищецът имал период на изразено нарушен сън, липса на апетит, изразена лабилност
на емоционалното състояние с преживявания на интензивна мъка, до степен да
плаче на работното си място, нямал желание за контакти. Най-интензивни тези преживявани
били в периода около две седмици след смъртта на брат му, като към момента
макар и да персистират нормалпсихологични емоционални преживявания на тъга и
мъка, ищецът е с възстановен обичаен ритъм на живот-работи, грижи се за децата
и семейството си, помага на майка си. Социалното функциониране и качеството на
живот са възстановени, а последствията от загубата не са дали болестно
отражение върху социалното функциониране.
Ето защо съдът намира, че
горното сочи на търпени болки и страдания от ищеца
по-големи по интензитет от нормално присъщите за тази родствена връзка, поради
което ответникът в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, по която застраховано лице е делинквентът,
следва да обезщети ищеца за действително
претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на брат му.
Настоящият съдебен състав
намира, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди, причинени от
смъртта на брата на ищеца, с който той е имал трайна емоционална връзка, при съобразяване на
възрастта на починалия (40г.), неговата
жизнеспособност, обстоятелството че починалият е бил несемеен, живял е в едно
домакинство с брат си, както и предвид обществените отношения,
вкл. и застрахователните лимити към момента на ПТП-04.03.2019 г., въведени с разпоредбата на
параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ бр. 101/2018 г., в сила от
07.12.2018 г., с която е въведен лимит до 5 000 лева за обезщетяване на братя и
сестри за неимуществени вреди от смъртта на техен роднина, възлиза на 5 000
лева.
Предвид горното искът ще следва
да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата от 5 000 лв. до частично
претендирания размер от 100
000 лв.
Настоящият съдебен
състав намира, че в случая ищецът не може да се позове на противоречие на
нормата с правото на ЕС и по-конкретно на чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5,
кодифицирана в Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009 г., относно
застраховка ГО, с която са въведени минимални застрахователни суми за
неимуществени вреди в случай на телесно увреждане несравнимо по-високи от
посочения законов лимит на националното право, посочен по-горе.
Съгласно постоянната
практика на Съда на
Европейския съюз една директива не може сама по себе си да поражда задължения
за частноправен субект и следователно позоваването на самата директива не е
възможно в спор с него (решения от 26 февруари 1986 г., Marshall, 152/84,
EU:C:1986:84, т. 48, от 14 юли 1994 г., Faccini Dori, C‑91/92,
EU:C:1994:292, т. 20, от 5 октомври 2004 г., Pfeiffer и др., C‑397/01—C‑403/01,
EU:C:2004:584, т. 108 и от 19 април 2016 г., DI, C‑441/14, EU:C:2016:278,
т. 30). Всъщност да се разшири възможността за позоваване на директиви, които
не са транспонирани, до отношенията между частноправните субекти, би означавало
да се признае на Европейския съюз правомощието да приема с директен ефект
задължения в тежест на частноправните субекти, въпреки че той разполага с
такава компетентност само когато е оправомощен да приема регламенти (решение от
14 юли 1994 г., Faccini Dori, C‑91/92, EU:C:1994:292, т. 24).
По делото F. C-188/89
и по дело С-122/17 г., Съдът на Европейския съюз отбелязва, че при спор между
частноправни субекти, с цел противоречаща на тази директива правна уредба на
държава членка не е длъжен да остави неприложена национална правна норма срещу
частноправен субект.
И доколкото ответното
дружество е частноправен субект, не е частноправна организация, която може да
се смята за еманация на държавата по смисъла на Решение на Съда (голям състав)
от 10 октомври 2017 година по дело C‑413/15, то настоящият съдебен състав
намира, че не могат да му бъдат противопоставени разпоредбите на директива,
имащи директен ефект.
Предвид
гореизложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 5000 лв.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 12.03.2019 г., но доколкото ищецът претендира заплащане на лихва от
по-късна дата, то съдът я присъжда, считано от 13.06.2019 г.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което такива не е
правил, респ. не му се присъждат.
Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 20.01.2021 г. адвокат Адвокатско дружество „Ч., П.и
И.“ е осъществявало безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Предявеният иск е за сумата от 100 000
лв., при който материален интерес адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
от 3530 лв. като от тази сума и съобразно уважената част от иска /5000 лв./ на
адвокатското дружество се дължи сумата от 211,80 лв. с ДДС, съответна на
уважената част от иска.
Ответникът претендира само
разноски за депозит за вещи лица в размер на 600 лв., от която сума ищецът ще
следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника сумата
от 570 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от иска /95 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 200 лв.,
съобразно уважената част от иска, както и сумата от 45 лв.-възнаграждения на
вещи лица заплатени от бюджета на съда, която сума е съответна на уважената
част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на Д.Й.С., ЕГН **********,*** сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лв./, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от
смъртта на брат му И.Й. С., настъпила в пряка причинна връзка от ПТП,
осъществено на 04.03.2019 г. в гр. София, виновно причинено от водача на л.а.м.
„Мерцедес Ц 250“ с ДК № *******, който към тази дата имал активна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключена с полица
№ BG/22/118001248221, валидна от 24.04.2018 г. до 24.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2019 г. до окончателното
издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 5 000 лв. до частично предявения размер от 100 000
лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество „Ч., П.и И.“,
БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление:*** адвокатско
възнаграждение в размер на 211,80 лв. с ДДС /двеста и единадесет и 0,80 лв./
ОСЪЖДА Д.Й.С., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Л.И.” АД, дружество учредено
и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 570 лв. /петстотин и седемдесет
лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважения размер на иска
в размер на 200 лв. /двеста лв./, както и сумата
от 45 лв. /четиридесет и пет лв./-възнаграждения на вещи лица заплатени от
бюджета на съда, която сума е съответна на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: