Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 382
гр.
Хасково, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в
открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 1169 по описа на Административен
съд - Хасково за 2021 г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП), във връзка с чл. 166, ал. 2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на П.И.И.,
ЕГН : **********, с адрес: ***, срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане с изх. № 02-260-6500/8775 от 08.10.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие".
В жалбата се твърди, че обжалваният
административен акт е незаконосъобразен като издаден в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Със същия административният орган претендирал да бъде възстановена
изплатена на жалбоподателя сума в размер на 4 627.53 лева, представляваща
недължимо изплатено подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане за
зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) (СЗ - ДККП). Жалбоподателят
счита, че санкцията е наложена неправилно, като в подкрепа на този си довод
изтъква следните съображения:
Заявява, че през 2020 г.
отглеждал домати и краставици. Заявил за подпомагане с краставици следните БЗС:
37410-10-4-2, 37410-10-5-3, 37410-145-3-1, 37410-148-13-1. Краставиците били
засадени на 15.05.2020 г. На 11.06.2020 г. извършил обработка на междуредовото
пространство с трактор и култиватор. На 21.06.2020 г. парцелите били ръчно
окопани. Тъй като парцелите се отглеждали по биологичен начин, на същите не можело
да се използват пестициди. Общоизвестен факт бил, че растенията, отглеждани по
био начин, се развивали в по-късен период. Въпреки това същите се развили и дали
добив, като доказателства в тази връзка били представени в законоустановения
срок в ДФЗ.
На БЗС 67862-98-3-1 били засети
домати на 02.05.2020 г. Този парцел бил напръскан с почвен хербицид за забавяне
на изникването на плевелите. Слабото развитие на растенията и силното
заплевеляване се дължали на лошите метеорологични условия. На 17.06.2020 г. посевът
бил напръскан със селективен хербицид за контрол на житните плевели. На
21.06.2020 г. бил напръскан със селективен хербицид за контрол на
широколистните плевели. След унищожаване на плевелите културата била окопана. В
резултат на всички извършени дейности от парцелите били реализирани добиви,
доказателства за което били представени пред ДФЗ.
Условията и редът за подпомагане
по схемата за обвързано подпомагане били уредени в Наредба № 3 от 17.02.2015 г.
за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Съгласно чл.
30, ал. 1 от Наредба № 3, право на подпомагане по схемата за обвързано
подпомагане за зеленчуци имали земеделски стопани на територията на цялата
страна, които стопанисват минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи със
зеленчуци - полско производство, в настоящия случай домати и краставици. Съгласно
чл. 30, ал. 2 от Наредба № 3, заявените площи от кандидатите по схемата по ал.
1 подлежали на подпомагане, когато: са заети със заявената култура и през
годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите
площи със заявените за подпомагане култури съгласно приложение № 5. Заявените
от жалбоподателя площи отговоряли на всички изисквания на чл. 30, ал. 1 и ал. 2
от Наредба № 3, като в срок била представена декларация за реализираната
продукция, ведно с разходооправдателни документи. В тази връзка и на основание
чл. 30, ал. 4 от Наредба № 3 се дължало подпомагане за кампания 2020.
При цитираната в акта проверка
на място и писмото за уведомяване за същата не се касаело за индивидуален
административен акт по смисъла на АПК, като административното производство
завършвало с издаването на уведомително писмо за кампания 2020 година. Такова
все още не било връчено на жалбоподателя, дори не било издадено. Едва след
връчването на уведомителното писмо и обжалването на същото в съда и евентуалното
му потвърждаване от съда щяло да бъде налице основание за издаване на АУПДВ. В
тази връзка жалбоподателят твърди, че актът е издаден при допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила.
Освен това изказаните от даден
експерт на ДФЗ, който не притежавал агрономическо образование, предположения,
че от даден парцел няма да бъдат реализирани добиви не представлявали годно
основание за отказ. Добивът от даден парцел бил бъдещо несигурно събитие, което
не подлежало на предположение. Приложимата наредба не предвиждала възможността
подпомагане да се отказва на база на предположение.
С АУПДВ можело да се претендират
само суми, които вече били установени по основание и размер. Правната същност
на АУПДВ, като изпълнително основание за събирането на установеното с акта
публично държавно вземане, изключвала възможността същият да бъде издаден преди
влизането в сила на административния акт, въз основа на който възниквало
задължението за плащане на съответното публично задължение. В случая не бил налице
акт, въз основа на който да е установено вземането, още по-малко този акт да бил
влязъл в законна сила. С АУПДВ не било допустимо едновременно да се установява
недължимостта на дадена сума и да се изисква възстановяването й. Касаело се за
две различни производства - първото във връзка с произнасянето по заявлението
за подпомагане за кампания 2020, което приключвало с издаването на уведомително
писмо за кампания 2020, каквото не било издадено. Съгласно чл. 166 от ДОПК с
АУПДВ било допустимо единствено установяването на публично държавно вземане.
С разпоредбата на чл. 27, ал. 3
от Закона за подпомагане на земеделските производители било въведено задължение
на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на
недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл.
162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане. Съгласно чл.
106 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания, Държавен фонд
"Земеделие" - Разплащателна агенция, уведомявал кандидата чрез
уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по
чл. 1 по реда на АПК. За да се стигне до издаването на АУПДВ, необходима
предпоставка било издаването на уведомително писмо за кампания 2020 и влизането
му в сила. Безспорно в случая описаната процедура не била проведена - липсвал
акт, с който вземането да е установено.
С оглед на така изложеното, жалбоподателят
моли да бъде отменен обжалвания Акт за установяване на публично държавно
вземане с изх. № 02-260-6500/8775 от 08.10.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния
директор на ДФЗ, както и да му бъдат присъдени направените в производството
разноски.
В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа така подадената жалба и
изложените в нея доводи.
Ответната страна – Заместник-Изпълнителен
директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си
представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и
недоказана, както и за потвърждаване на оспорения акт за установяване на
публично държавно вземане. Претендира присъждане на разноските, направени в
производството, като при условията на евентуалност моли да бъде намален
адвокатския хонорар до законоустановения минимум.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
страна следното:
От
жалбоподателя П.И.И., регистриран с Уникален
регистрационен номер (УРН) 370326 в Интегрираната система за администриране и
контрол (ИСАК), е подадено Заявление за подпомагане за кампания 2020 с Уникален
идентификационен номер (УИН) 26/290520/01643, като са заявени за подпомагане
парцели по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици,
корнишони и патладжан) СЗ ДККП.
От
Държавен фонд „Земеделие“, Дирекция „Технически инспекторат“, Разплащателна
агенция, е издадена Заповед № 399658/18.06.2020 г. за извършване на проверка на
място от Х. Ч. В., във връзка с кандидат
с УРН: 370326, относно Заявление с УИН: 26/290520/01643, с местоположение на
проверката - конкретно посочени парцели в с.***, общ.***, обл.Хасково
и в с. ***, общ.***, обл.***. Определена е начална
дата на проверката – 18.06.2020 г. и крайна дата за извършване на проверката – 26.06.2020
г. Посочена е крайна дата за предаване на контролния лист: 29.06.2020 г.
Заповедта е подписана от главен експерт Т.Г. Д. и от Началник отдел на
Регионален технически инспекторат – К. В. Й.
Във
връзка с тази заповед е извършена проверка на място на кандидата П.И.И. с УРН: 370326 и УИН: 26/290520/01643 от експерт Х. Ч. В.
към Регионален технически инспекторат (РТИ) - Хасково, обективирана в Доклад за
проверка на площи.
В
Доклада за проверка е отбелязано, че кандидатът присъства при проверката, а
също и че са представени за проверка Дневник на стопанството и фактура за
закупуване на семена на краставици и домати. Приложена е и декларация на
кандидата. По отношение на проверяваните парцели са вписани следните забележки:
1. Земеделски парцел композитен номер 37410-10-4-2
- Към момента на проверката парцелът е дискован. След обследване на парцела се
установи, че парцелът е засят, но няма поникнали растения. Приема се за угар.
Измерена е недопустима площ – 0,0160 ха; 2. Земеделски парцел композитен номер 37410-10-5-3
– парцелът е обходен и границите са потвърдени. Към момента на ПнМ парцелът е
засят със заявената култура. Посевът е в стадий на поникване, като не е
поникнал редовно и изостава във вегетационното си развитие, което не предполага
получаване на минималния изискуем добив от площите. На парцела няма изградена
система за напояване; 3. Земеделски парцел композитен номер 37410-145-3-1 -
Парцелът е обходен границите са потвърдени. Към момента на ПнМ се установи, че
парцелът е засят със заявената култура. Посевът е в стадий на поникване, като
не е поникнал редовно и изостава във вегетационното си развитие, което не
предполага получаване на минималния изискуем добив от площите. На парцела няма
изградена система за напояване.; 4. Земеделски парцел композитен номер 37410-148-13-1
- Парцелът е обходен границите са потвърдени. Към момента на ПнМ се установи,
че парцелът е засят със заявената култура. Посевът е в стадий на поникване,
като не е поникнал редовно и изостава във вегетационното си развитие, което не
предполага получаване на минималния изискуем добив от площите. На парцела няма
изградена система за напояване.; 5. Земеделски парцел композитен номер 67862-98-3-1
- Парцелът е обходен границите са потвърдени. Към момента на ПнМ се установи,
че парцелът е засят със заявената култура. Посевът е в стадий на поникване,
като не е поникнал редовно и изостава във вегетационното си развитие, което не
предполага получаване на минималния изискуем добив от площите. На парцела няма изградена
система за напояване.
С
Уведомително писмо изх. № 01-262-6500/169 от 13.07.2020 г. на ДФ „Земеделие“, П.И.И. е уведомен, че по подаденото от него заявление за
подпомагане е извършена проверка за допустимост на декларираните площи, като
резултатите са детайлно описани в приложения доклад. В писмото е посочено, че
допустимостта на всеки парцел е установена чрез физическа проверка на място,
чрез методи за дистанционно наблюдение, използващи спътникови изображения или
комбинация от двата метода, в зависимост от задълженията, които следвало да
бъдат проверени и възможността на всеки от методите да гарантира прецизен
резултат, спрямо критериите, заложени в Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите
за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане
на площ. На проверка подлежали всички парцели от заявлението, декларирани за
схемата/мярката, по която заявлението било избрано за проверка. Отбелязано е,
че чрез подаване на заявление за подпомагане по схеми и мерки, базирани на
декларирани площи, И. декларирал, че заявените от него площи отговарят на
условията за допустимост по смисъла на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за
критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки
за плащане на площ към дата - датата на подаване на заявление за подпомагане, и
поемал задължението да ги поддържа в такова състояние до края на годината. За
всички постоянно затревени площи, попадащи в обхвата на слой „постоянно
затревени площи”, одобрен със заповед на Министъра на земеделието и храните по
реда на чл. 16д, ал. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., се извършвала
допълнителна проверка за спазване на забраната за преобразуване и разораване на
декларираната площ. Всяко неспазване на заповедта водило до редукция на
допустимостта, а разораните/преобразувани площи следвало да бъдат възстановени
до 15 май на следващата година. Всички документи, доказващи обстоятелства по
ал. 2, чл. 64 от Регламент на ЕС № 1306/2013 г., следвало да бъдат представени
в ОД на РА в регламентираните срокове. Декларираните екологично насочени площи,
като земя, оставена под угар, особености на ландшафта, ивици допустими площи по
краищата на гори, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация, площи с
междинни култури или зелена покривка и азотфиксиращи
култури, се считали за установени, когато отговаряли на критериите, посочени в
член 45 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията и изискванията
посочени в чл. 6-13 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за
прилагане на схемите за директни плащания. По отношение на така изложеното в
писмото е указана възможност за отправяне на забележки и възражения в писмен
вид, в рамките на 14 дни от датата на получаване на уведомителното писмо. Писмото
е връчено на кандидата на 27.07.2020 г.
От
страна на същия е подадено писмено възражение, заведено с вх. № 01-262-6500/169
от 28.07.2020 г. в Държавен фонд „Земеделие“, в което горепосоченото
уведомително писмо е цитирано с номер и дата. Във възражението си жалбоподателят
е посочил, че при извършване на проверката на заявените от него площи за
подпомагане са били допуснати груби нарушения, като са изложени конкретни
съображения по отношение на отделните земеделски парцели. Поискано е да бъде
извършена повторна проверка на място.
В тази
връзка е издадена Заповед № 421368/04.08.2020 г. от Началник сектор „Контролни
проверки“ Й. Е. В. за извършване на проверка на място на заявените площи от проверяващ
А. Д. К. с начална дата на проверката – 04.08.2020 г. и крайна дата за
извършване на проверката – 07.08.2020 г., съответно крайна дата за предаване на
контролния лист за процедурна проверка: 14.08.2020 г.
При
повторната проверка е потвърден резултата на предходната, като в тази връзка с Уведомително писмо изх. № 01-26-6500/16942 от 21.08.2020
г. на Държавен фонд „Земеделие“, П.И.И. е уведомен,
че е извършена контролна проверка, при която са посетени парцели на територията
на с.*** и с.***, общ.***, като фактическото състояние и сетайлен анализ на
парцелите потвърждава резултата от предходната проверка на място като коректен
и обективен.
С Писмо
изх. № 02-260-6500/8775 от 21.05.2021 г. на Държавен фонд „Земеделие“, П.И.И. е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че ДФ
„Земеделие“ – Разплащателна агенция открива производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане, поради недължимо платена сума.
Посочено е, че производството се открива, след като при извършването на
административни проверки на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП на резултатите от
направените проверки на място по заявление с УИН 26/290520/01643 за кампания
2020 е установено, че данни, отнасящи се до площите, заявени по схемите за обвързана
подкрепа, не са отразени при определяне на размера на полагащата се субсидия по
схемите за обвързана подкрепа за плодове
и зеленчуци. Посочено е също, че за резултатите от извършената проверка на
място, съответно за недопустимостта на част от проверените площи, е уведомен с
уведомително писмо от Дирекция „Технически инспекторат“ на ДФЗ. Като резултат
от горното, по схемата обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици,
корнишони и патладжан) (СЗ ДККП) му е била изплатена недължима сума в размер на
4 627.53 лв. Изрично е указано, че недължимо платената сума може да се
възстанови доброволно, по описания в писмото ред, както и е посочено, че в
случай, че не е съгласен с направените констатации, И. има право да възрази в
7-дневен срок от получаване на писмото. Писмото е получено на 02.06.2021 г.,
видно от известие за доставяне ИД PS 6300 013ZH8 I.
От П.И.И. е подадено Възражение, заведено с вх. № 02-6500/8775 от 08.06.2021
г., доводите от което възражение не са приети от ДФ „Земеделие“.
Оспореният
Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-260-6500/8775/2021 г. от
08.10.2021 г. е издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и чл. 27, пap. 1 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година от
Заместник-Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за
установяване на публично държавно вземане, представляващо недължимо платена
сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици,
корнишони и патладжан) по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН
26/290520/01643 в размер на 4 627.53 лв. В акта е посочено, че е извършена
проверка на място (ПнМ) в периода 22.06.2020 г. - 08.07.2020 г. от дирекция
„Технически инспекторат“ със заявка № 399658, която е определила парцелите,
описани в таблица 1, за допустими за подпомагане по останалите схеми. Но е
посочено, че след извършен допълнителен контрол на извършената проверка на
място за допустимост на декларираните парцели по заявената схема за обвързано
подпомагане, същите се явяват недопустими за подпомагане по СЗ ДККП. Заявено е,
че несъответствията по схемата за гореописаните парцели са посочени в доклада
от проверката на място, като за резултатите от извършената ПнМ и причините за
недопустимост на парцелите по схемата бенефициентът е информиран с Уведомително
писмо с изх. № 01-262-6500/167 от 13.07.2020 г. на началник отдел РТИ към ОД -
Хасково, получено на 14.07.2020 г., с приложено копие от доклад за извършената
проверка. Посочено е, че писмото е обжалвано от кандидата в законоустановения
срок, като след разглеждането на жалбата е извършена контролна проверка със заявка
с № 421368, потвърждаваща резултатите от първоначално извършената проверка на
място, за която бенефициентът е уведомен с писмо с № 01-262-6500/169#2 от 21.08.2020
г. При извършване на калкулациите по СЗ ДККП, вследствие на технически пропуск,
недопустимостта на парцелите, описани в табл. 1, определена от извършената ПнМ,
не е взета предвид и на бенефициента е изплатена сума в размер на 4 627.53 лв.
по схемата. Установяването на пропуск в отразяването на резултата от
допълнителния контрол на извършената проверка на място за допустимост на
декларираните парцели по СЗ ДККП при извършване на калкулацията, допуснат
поради техническа причина, наложило повторното преразглеждане на подаденото от П.И.И. заявление. След приключване на повторните проверки било
установено, че парцелите, описани в табл. 1, са изначално недопустими за
подпомагане по СЗ ДККП. За недопустимостта на парцелите кандидатът бил уведомен
преди изплащането на финансовата помощ за тях чрез писмото, с което му бил
връчен доклада от извършената проверка на място. След извършената прекалкулация
изчислената полагаема се финансова помощ по СЗ ДККП възлиза на 0.00 лв. Разликата
между изплатената и полагаемата се финансова помощ по СЗ ДККП в размер на 4
627.53 лв. представлявала недължимо изплатена сума.
По
делото е представена и е приета като доказателство и Заповед №
ОЗ-РД/2891#2/16.06.2021 г., издадена от Изпълнителен Директор на ДФ
„Земеделие“, с която на г-жа П.Д.С.– заместник изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“, със седалище: гр.София, са делегирани редица правомощия, в това
число и такива да издава и подписва Актовете за установяване на публични
държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, за които реда
за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5
от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания (т. 3 от заповедта).
С оглед
цялостното изясняване на делото от фактическа страна бе назначена
съдебна-агротехническа експертиза.
Във
връзка с поставените въпроси и по отношение на посева от краставици вещото лице
посочва, че дали даден посев е редовен и дали отговаря на изискванията по
мерките за подпомагане, зависи от културата и нейния специфичен растеж и
развитие. За краставиците този период бил от развитието на първите 3-4
разклонения на централното стъбло до момента на встъпване в плододаване.
От
представения към материалите по делото снимков материал на процесните парцели №
37410-10-5-3, 37410-145-3-1, 37410-148-13-1 и от дневника на стопанството било
видно, че не всички необходими агротехнически мероприятия били изпълнени по вид
и качество. За да се осъществи едновременно поникване на семената и осигури
оптимална гъстота на посева, било необходимо да се извърши следното: качествена
подготовка на почвата за сеитба, тоест силно наситнена почва, без буци; почва,
богата на хранителни елементи; качествена сеитба, тоест полагане на семената на
еднаква дълбочина при изравнена влажност на почвата. За да не била налице необходимата
гъстота на посева, някои от тези мероприятия не били изпълнени качествено. Междуредията
на посевите били култивирани с машина и сравнително чисти от плевели, но
редовете били заплевелени. Необходимо било да се окопаят на ръка. Около
растенията имало направени ямки на ръка, което било предпоставка за извършване
на напояване с цистерна.
На
въпрос какви са били необходимите агротехнически мероприятия за отглеждане и
добив на културата и налице ли са данни за осъществяване на същите вещото лице
посочва, че са били необходими следните мероприятия: избор на сорт, подготовка
на почвата за сеитба, сеитба, валиране на посева след
сеитба, механична борба с плевелите, грижи през вегетацията, напояване и
навременна беритба. От предоставените по делото снимков материал и от данните в
дневника на полските работи 2019 - 2020 г. на стопанството било видно, че
повечето от агротехническите мероприятия по отглеждането на краставици - полско
производство били изпълнени в срок. Не било извършено култивиране на почвата с
цел наситняване на буците преди сеитба и валиране след нея. Не била извършена
борба с плевелите в редовете на краставиците. По отношение на липсващата
гъстота на посева причините можело да бъдат следните: пропуски в сеитбата,
слаба кълняемост на семената и недостатъчна влага в почвата за редовно им
поникване. Имало наличие на ямки около растенията, но нямало следи да е
извършено напояване.
На
въпрос необходимо ли е парцелите да са поливни, вещото лице отговаря, че заедно
с оптимален поливен и хранителен режим краставиците се нуждаели и от оптимален
воден режим. За целта било необходимо парцелите да бъдат пригодни за напояване.
Основните изисквания за това били парцелът да бъде в съседство с водоизточник,
площта да бъде равна или с лек наклон, да има изградени поливна инсталация или
капково напояване. Ако ще се полива с цистерна, било необходимо да се направят
предварително ямки (гнезда) около растенията. Начинът на напояване трябвало да
бъде решен още след приключване на сеитбата, за да може при наличие на пропуски
в осигуряване на необходимата гъстота да се извърши напояване. След като
културата навлезе в период на активно плододаване, било необходимо да се
проведат още две-три поливки. През този период не бивало да се допуска
засушаване, защото се влошавало качеството на продукцията, съкращавал се
периода на беритба и силно се намалявали добивите.
В случая
съобразно представения снимков материал липсвали признаци да е извършено
напояване. Вещото лице изказва предположение, че може би падналите обилни дъждове
са отложили във времето извършването на напояване. Имало направени ямки около
стеблата на краставиците, което било една от предпоставките за извършване на
напояване с цистерна. В дневника на стопанството обаче не било посочено да е
извършено такова на културата.
На
въпрос как се прибира продукция от краставици, как се съхранява и налице ли са
данни по делото как това е осъществено в случая, вещото лице отговаря, че за
нуждите на пазара и консервната промишленост плодовете на краставиците се
прибирали при оптимална зрялост. Това означавало, че беритбата на ръка трябва
да се извършва често, през 6-7 дни. Ръчната беритба била трудно, бавно и скъпо
мероприятие. В развитото зеленчукопроизводство и на големи площи се прилагала
механизирана беритба със специални за целта комбайни. Недостатък на
технологията бил, че беритбата била еднократна, с което се намалявал почти
двойно добивът. Желателно било продукцията да се реализира в рамките на
ден-два, тъй като при атмосферни условия бързо увяхвала. За по-продължително
време от 6-7 дни, можело да се съхранява в хладилни помещения. В документите по
делото нямало данни как е прибрана продукцията: механизирано, с комбайн или
ръчно с работници, къде е транспортирана, с какво средство. Нямало данни дали и
колко време е съхранявана продукцията, извършено ли е сортиране преди
продажбата, ако да, къде и т.н.
На
въпрос какви са агротехническите срокове за засаждане, обработка, пръскане и
култивиране на културата, вещото лице отговаря, че сроковете за засяване са: За
ранно производство - около 25 март - 30 март, за средно ранно - 20 април - 20
май, за късно производство - 25 юни - 5 юли. В зависимост от
почвено-климатичните условия на района и целите на производството се избирал
най-подходящия срок за сеитба. При благоприятна влажност на почвата и
температура 10-12 градуса на дълбочина 8 - 10 см семената пониквали за 4 - 5
дни. Основната обработка на почвата (оран ) с наторяване се извършвала през
есента на предходната година. Рано напролет през февруари - март се извършвало
култивиране с цел добра подготовка на почвата за сеитба. За борба с плевелите
се използвали хербициди, които се внасяли преди сеитбата на културата. Срещу
появилите се болести и неприятели се пръскало с фунгициди и инсектициди.
Механична борба срещу плевелите в междуредието се извършвала чрез култивиране,
но до момента когато стеблото на краставиците е все още изправено. По време,
това съвпадало с края на месец юли. Напояване трябвало да се извършва при
необходимост през цялата вегетация до 7 - 8 дни преди беритбата.
По
отношение на културата домати, вещото лице посочва, че от представения към
материалите по делото снимков материал относно състоянието на посева към
момента на ПнМ, се виждало, че той не е в добро агротехническо състояние. На повечето
снимки посевът бил рядък и заплевелен, но имало снимки, на които площта била
чиста от плевели. Повечето от необходимите агротехнически мероприятия били извършени
в срок. До момента на ПнМ трябвало да бъдат извършени още следните мероприятия
- торене преди обработките и след сеитбата, валиране на посева, направа на ямки
и окопаване в реда.
На
въпрос какви са били необходимите агротехнически мероприятия за отглеждане и
добив на културата и налице ли са данни за осъществяване на същите, вещото лице
изброява следните мероприятия: - избор на сорт, подготовка на почвата за
сеитба, сеитба, валиране на посева след сеитба, борба
с плевелите, грижи през вегетацията, напояване и навременна беритба. От
предоставените по делото снимков материал и от данните в дневника на полските
работи 2019 - 2020 г. на стопанството било видно, че повечето от
агротехническите мероприятия по отглеждането на домати - полско производство били
изпълнени в срок. Не била извършена борба с плевелите в редовете на доматите,
торене, валиране на посева след сеитба и направа на ямки за напояване.
На
въпрос необходимо ли е парцелите да са поливни, вещото лице отговаря, че заедно
с оптимален поливен и хранителен режим доматите като типична зеленчукова
култура се нуждаели и от оптимален воден режим. За целта било необходимо
парцелите да бъдат пригодни за напояване. Основните изисквания за това били
следните: парцелът да бъде в съседство с водоизточник, площта да бъде равна или
с лек наклон, да има изградени поливни инсталации или капково напояване. Ако ще
се полива с цистерна, било необходимо да се направят предварително ямки
(гнезда) около растенията. Начинът на напояване трябвало да бъде решен още след
приключване на сеитбата, за да може при наличие на пропуски в осигуряване на
необходимата гъстота да се извърши напояване. След като културата навлезе в
период на активно плододаване, било необходимо да се проведат още две-три
поливки. През този период не бивало да се допуска засушаване, защото се
влошавало качеството на продукцията, съкращавал се периода на беритба и силно
се намалявали добивите.
В случая в представения снимков материал
липсвали признаци да е извършено напояване. Нямало направени ямки около
стеблата на доматите, което било една от предпоставките за извършване на
напояване с цистерна. В дневника на стопанството също не било посочено да е
извършено такова на културата.
На
въпрос как се прибира продукция от домати, как се съхранява и налице ли са
данни по делото как това е осъществено това, вещото лице отговаря, че за
нуждите на пазара и консервната промишленост плодовете на доматите се прибирали
при оптимална зрялост. При прибиране на ръка беритбата се извършвала на няколко
пъти . Към прибиране на доматите се пристъпвало, когато основната част от
плодовете е узряла. Ръчната беритба била трудно, бавно и скъпо мероприятие.
Желателно било продукцията да се реализира в рамките на няколко дни, тъй като при
атмосферни условия бързо губела търговския си вид. За по-продължително време от
6-7 дни, можела да се съхранява в хладилни помещения. В документите по делото
нямало данни как е прибрана продукцията: механизирано, с комбайн или ръчно с
работници, къде е транспортирана, с какво средство. Нямало данни дали и колко
време е съхранявана продукцията, извършено ли е сортиране преди продажбата, ако
да, къде и т.н.
На
въпрос за агротехническите срокове за засаждане, обработка, пръскане и
култивиране на културата, вещото лице отговаря, че оптималният срок за директна
сеитба на безколови домати, полско производство е периода 1-10 април. При
благоприятна влажност на почвата и температура 10-12 градуса на дълбочина 8 -
10 см семената пониквали за 4 - 5 дни. Основната обработка на почвата (оран) с
наторяване се извършвала през есента на предходната година. Рано напролет през
февруари-март се извършвало култивиране с цел добра подготовка на почвата за
сеитба. За борба с плевелите се използвали хербициди, които се внасяли преди
сеитбата на културата, както и такива, които се внасяли през вегетацията. Срещу
появилите се болести и неприятели се пръскало с фунгициди и инсектициди.
Механична борба срещу плевелите в междуредието се извършвала чрез култивиране.
По време, това съвпадало с края на месец юли. Напояване трябвало да се извършва
при необходимост през цялата вегетация до 7 - 8 дни преди беритбата.
При така
установеното от фактическа страна, след преценка и анализ на приобщените по
делото доказателства, и при извършената служебна проверка на
законосъобразността на оспорения акт, от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на оспорване, поради
което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният в настоящото производство акт касае публични държавни
вземания, като съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, такива са вземанията за
недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или
неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на
Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране,
които възникват въз основа на административен акт, включително финансови
корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции
по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на
Европейския съюз. В нормата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП се предвижда, че
Разплащателната агенция (РА) е специализирана акредитирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция
на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, ДФЗ е акредитиран за
единствена РА за Република България за прилагане на Общата селскостопанска
политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП се регламентира,
че РА е длъжна да предприема необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват
въз основа на административен договор или административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, публичните държавни вземания се
установяват от органа, определен в съответния закон – в случая ЗПЗП.
В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП се посочва, че Изпълнителният директор на ДФЗ,
който е и Изпълнителен директор на РА, издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на ДОПК, а съгласно ал. 6 от същия закон, този орган
може да делегира това си правомощие и на заместник-изпълнителните директори и
на директорите на областните дирекции на фонда. Процесното
АУПДВ е издадено от Заместник-изпълнителен Директор на ДФЗ. По делото е
представена Заповед № ОЗ-РД/2891#2/16.06.2021 г. за делегиране
от Изпълнителния Директор на ДФЗ в полза на Петя Славчева – Заместник-изпълнителен
директор на ДФЗ на редица правомощия, като в т. 3 се съдържа и правомощието да
издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директни плащания, за които
реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в
Наредба № 5/27.02.2009 г. Доколкото се касае за подадено заявление за
подпомагане по мярка за директни плащания, установена в посочената наредба, то
извършеното в полза на конкретния издател делегиране в посочения смисъл следва
да се приеме за валидно, тъй като материално компетентният административен
орган - изпълнителен директор на ДФЗ има предоставена по закон такава
възможност. Делегирането е по отношение на изрично предвиден в чл. 20а, ал. 6
от ЗПЗП орган – Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, като страните не спорят,
че именно П. С. към този момент е заемала съответната длъжност. Ето защо съдът
приема за установена валидността на процесния АУПДВ,
тъй като е издаден от орган, който притежава по делегация от материално
компетентния административен орган това правомощие, съответно не е налице
основание по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване за невалиден на този акт.
Съдът намира обаче, че същият е издаден при допуснати съществени
процесуални нарушения на общи и специални правила, поради което същият страда
от порок по смисъла на чл. 146, т. 2 - 3 от АПК. Относно нарушението на общите
изисквания за форма и съдържание на властническото волеизявление, съдът приема
следното:
В процесния АУПДВ не се съдържа никакво
конкретно правно основание, което да е обосновано от конкретно визираните
фактически основания. Всички сочени правни текстове касаят единствено и само
правомощията на съответния орган. Дори и конкретните факти за издаването на
акта се съдържат в други документи, към които се препраща в АУПДВ – доклад за извършена
теренна проверка и уведомителното писмо, с което той е изпратен на земеделския
производител. Фактът, че те са сведени до знанието на засегнатото лице, сочи,
че все пак процесният акт съдържа конкретни
фактически основания за издаването си и това са тези, които следва да бъдат
извеждани от въпросния доклад. Независимо от това органът е длъжен да
обосновава фактическите си установявания и с конкретни материално правни норми,
а те следва да установяват за своя последица задължението за органа да бъде издаден
акт с процесното съдържание. Именно това не е налице
в обжалвания АУПДВ, доколкото той не съдържа в себе нито една материално правна
разпоредба, под хипотезата на която да може съдът да подведе конкретните
фактически основания, които се претендират от ответника за установени. Тоест
налице е нарушение на императива на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Нещо повече, от
фактическите установявания, към които се препраща в други документи, не става
по никакъв начин ясно, че въпросните парцели, които са декларирани по
конкретната мярка, са били изначално недопустими за подпомагане по нея, а в
крайна сметка именно това се претендира от органа, независимо че в доклада
единствено се сочи, че посевът на парцелите изостава във вегетационното си
развитие, което не предполага получаване на минималния изискуем добив. В акта
се съдържат вътрешно противоречиви и неразбираеми съображения, които сочат, че
след първоначално извършената проверка на място, декларираните парцели са
определени за допустими по останалите схеми, но след извършен допълнителен
контрол на извършената проверка на място, същите се явяват недопустими за
подпомагане. Не става ясно обаче кога и как се установява въпросният пропуск,
както и по какъв процесуален ред, и съответно с какъв акт евентуално е
"възобновявано" производството по разглеждане на подаденото от
жалбоподателя заявление за подпомагане. Още по-неадекватно се явява соченото в
АУПДВ, че вследствие на допуснат технически пропуск, недопустимостта на парцелите
на жалбоподателя, не е взета предвид и поради това на бенифициента
се изплаща сума в размер на 4 627.53 лв. по схемата.
Мотивите на всеки административен акт трябва да съдържат обстоен,
пълен, ясен и надлежно аргументиран анализ на събраните и проверени в хода на
административното производство доказателства и установените въз основа на тях
факти, което в случая не е налице. Това нарушение само по себе е съществено,
защото нормата е с императивен характер и защото ограничава правото на защита
на засегнатото лице. Несъмнено липсата на правно основание ограничава и съда да
извършва адекватна и пълна служебна проверка за законосъобразността на процесния акт, тъй като същият е в невъзможност да прецени
дали фактите от обективната действителност се подвеждат под визирания от органа
правен текст или не, съответно и въз основа на тази проверка да може да бъде
изведен крайният правен извод за законосъобразност или незаконосъобразност на
властническото волеизявление.
На второ място, съдът установява и друго съществено нарушение, вече на
специалното административно производство, което се явява обуславящо и
предшестващо това по издаване на процесния АУПДВ.
В случая особеното административно производство по реализиране на
схемите за директни плащания по чл. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания започва с
подаването на заявление за подпомагане от заинтересования кандидат, като намира
своята уредба в правилата, съдържащи се в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, Разплащателната агенция извършва
административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната
информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в
регистрите. Тези административни проверки се извършват автоматизирано, като
резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема
решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП по заявленията за подпомагане. По
силата на чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП, РА проверява заявленията за подпомагане по
схемите за директни плащания, съгласно чл. 37 от същия закон. Съгласно чл. 10б,
ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., ДФЗ-РА уведомява кандидата чрез
уведомително писмо за извършените оторизации и
плащания по схемите и мерките по чл. 1, по реда на АПК. Изрично произнасяне от
страна на ДФЗ - РА се изисква и от подзаконовите нормативни актове, които
регламентират отделните мерки за подпомагане, като съгласно разпоредбата на чл.
32а от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., когато след извършена оторизация
на плащания по схемите ДФЗ установи недължимо платени и надплатени суми,
предприема необходимите действия за събирането им съгласно чл. 27 от ЗПЗП.
Съобразявайки се с тези законови постановки, се налага изводът, че
административното производство, което се образува по заявлението за подпомагане
по схеми и мерки за директни плащания, в това число и по СЗ-ДККП, каквото има
подадено от жалбоподателя за кампания 2020 г., следва задължително да бъде
приключено с издаване на изричен административен акт - уведомително писмо, в
който да намерят отражение конкретните резултати от извършените проверки
/автоматизирани и теренни/, одобрената за плащане сума, съответно размера на
наложените намаления и/или санкции. Принципно положение се явява това, че преди
приключване на всички административни проверки по подадените заявления за
подпомагане, за които проверки няма определен срок за извършването им, изричен
акт не може да бъде постановяван от органа, защото той се обуславя от
приключването на автоматичните проверки, извършвани чрез интегрираната
информационна система и от проверките на място.
В процесния случай по несъмнен начин се
установява, че по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за
кампания 2020 г., няма издаден нарочен акт по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от
Наредба № 5 от 27.02.2009 г., тоест липсва издадено уведомително писмо, с което
да се одобрява, намалява или отказва изплащането на годишна финансова помощ
след извършването на горепосочените административни проверки и проверките на
място за изпълнението на изискванията на подпомаганите дейности. Констатациите,
които се съдържат в този краен административен акт, сами по себе си могат да
бъдат предмет на опровергаване от страна на заявителя на помощта, като в тази
връзка същият подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
От тълкуването на относимите норми,
настоящият съдебен състав извежда извода, че до влизането в сила на акта по чл.
10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., който същевременно да съдържа и
конкретни съображения по отношение наличието на недопустимост, каквато в случая
се твърди едва чрез АУПДВ, компетентният административен орган не притежава
правната въможност да упражнява правомощието си по
чл. 20а, ал. 5, във връзка с чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП. Тоест издаването на
АУПДВ се опосредява от наличието на предходен,
самостоятелен административен акт, който установява основните параметри на
публичното държавно вземане и съответно обуславя откриването на производство по
издаване на АУПДВ. Този довод мотивира съда да приема, че липсата на издадено
уведомително писмо по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
относно извършени оторизации и плащания по подадено
заявление за подпомагане от жалбоподателя, съответно издаването на АУПДВ при
отсъствието на подобен акт, представлява съществено процесуално нарушение на
особените производствени правила, доколкото неговото допускане ще има своето
отражение не само върху съдържанието и разпоредителната част на евентуален акт
от категорията на обжалвания, а би имало влияние и изобщо върху решението за
неговото издаване. Неосъществяването на тази задължителна фаза от особеното
административно производство води и до съществено ограничаване възможността на
заявителя да излага своите възражения срещу констатациите на проверяващите
органи, което респективно го лишава от възможност да упражнява ефективна защита
на засегнатите си права и интереси. Това не се преодолява и с аргумента, че
заявителят все пак е запознат с констатациите от проверката на място, чрез
връчването на контролния лист и доклада от същата. Тези действия не могат на
законово основание да дерогират задължението за
постановяване на отделен административен акт, съдържащ данни за оторизация и извършени плащания, още по-малко да заместват
една задължителна фаза на производството, която предхожда фазата на
евентуалното издаване на АУПДВ. От своя страна, въпросното процесуално
нарушение води до издаване на АУПДВ и в противоречие с материалния закон, тъй
като се стига до неправилно приложение на разпоредбите, съдържащи
материално-правните предпоставки за издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане по смисъла на чл. 32а от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., във
връзка с чл. 20а, ал. 5 и чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП.
За пълнота на изложението, съдът приема, че следва да се отбележи и
следното: съгласно спецификата на конкретния случай следва да се взема предвид
и разпоредбата на чл. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията
от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС)
№ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и
кръстосаното съответствие. Съгласно § 1 от посочената норма, в случай на
извършване на неправомерно плащане, бенефициерът
възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно § 2, когато е
приложимо. По силата на чл. 7, § 3 от същия регламент, задължението за
възстановяване, посочено в § 1, не се прилага, ако плащането е било извършено
поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била
очевидна за бенефициера. В случая, с оглед липсата на
издадено и връчено уведомително писмо по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от Наредба №
5 от 27.02.2009 г., не следва да се приема, че жалбоподателят е запознат с
основанията за недопустимост на заявената площ и съответно да се налага извода,
че за него е очевидна грешката в изплатения му размер на подпомагането.
В коментирания АУПДВ остава напълно неизяснено обстоятелството, което
навежда органа в какво точно се състои т. нар. "техническа грешка" по
изплащане на посочената сума, като такива основания не се съдържат и в
представените по делото уведомителни писма, изпращани до земеделския
производител, нито в което и да е друго писмено доказателство, прието по
делото. Разминаването в констатациите за допустимост на заявената площ се дължи
изцяло на действията на административния орган, за които жалбоподателя не
следва да бъде държан отговорен.
При издаване на оспорения АУПДВ административният орган е допуснал и
нарушения във връзка с материалноправните основания
за издаване на акта.
Видно от съдържанието на АУПДВ, същият е издаден на основание чл. 27,
ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и на
основание чл. 27 параграф 1 от Регламент за изпълнение № 908/2014 на Комисията,
във връзка с констатации на органа за недължимо получено плащане от
жалбоподателя по заявената от него схема за обвързано подпомагане за зеленчуци
– СЗ-ДККП. Действително, по делото са представени документи, а има и данни за
осъществен на основание чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3 от
17.02.2015 г.), контрол по отношение на заявената култура и за спазването на
минималните агротехнически мероприятия, позволяващи добив от площта, или за
следи от остатъци от заявената култура. В оспорения акт обаче административният
орган само е възпроизвел текста на чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015
г., в относимата му редакция, без да конкретизира
предмета на извършения контрол – дали е налице заявената култура или дали са
спазени минималните агротехнически мероприятия. При извършената проверка на
място (съгласно представения по делото доклад за проверка) са констатирани
данни, които могат да бъдат разглеждани като евентуални основания за
недопустимост за подпомагане по чл. 30, ал. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г.,
но ясни констатации за това отсъстват в АУПДВ. Вместо да посочи връзката между
изложените фактически и правни основания, или да посочи относимите
правни основания за установеното от фактическа страна, органът само е формирал
извод, че „парцелите, описани в табл. 1, са изначално недопустими за
подпомагане по СЗ-ДККП“, който се оказва необоснован от правна страна.
При този краен правен изход, основателна се явява претенцията на
оспорващия, заявена на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, с която се иска в негова
полза да бъдат присъдени направените по делото разноски. Направени са разноски
от 10 лева – внесена държавна такса, и 600
лева – заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 10.01.2022 г., или общо 610 лева. От процесуалния
представител на ответника се прави своевременно възражение за прекомерност на
договореното възнаграждение за адвокат, като по отношение на същото съдът
приема, че то не се явява прекомерно с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, включително и като се съобрази процесуалната активност на адв.***, ведно с правната и фактическа сложност на спора,
съответно платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен
размер.
Водим от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.И.И., ЕГН : **********, с адрес: ***, Акт за установяване на
публично държавно вземане с изх. № 02-260-6500/8775 от 08.10.2021 г., издаден
от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие" – гр.София, бул."Цар Борис ІІІ" № 136, да
заплати на П.И.И., ЕГН : **********, с адрес: ***,
направените по делото разноски в размер на 610 (шестстотин и десет) лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: