РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Исперих, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря Наталия Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20203310100566 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Исково производство с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от СТ. ИВ. С., ЕГН-********** от гр.Исперих,
обл.Разградска, съдебен адрес: гр.Разград, ул.“Х К“ № *, партер, Адвокатска
кантора Марин Кинов, против Х. Й. А., ЕГН-********** от гр.Исперих,
обл.Разградска, ж.к.”В А” № *, вх.*, ет.*, ап.*, като моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик по наследство и давностно владение на реална част с
площ от 509 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор № 46913.120.*** по
КККР на с.Малък Поровец, одобрени със Заповед № РД-18-56/25.08.2009г. на
ИД на АГКК-София, с адрес на имота: с.Малък Поровец, ул.“Пирин“ № 11,
вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване – незастроен имот за
жилищни нужди, целият с площ от 1103 кв.м., стар № 138, 139 от кв.16,
парцел V, при граници: имоти с идентификатори №№ 46913.120.***,
46913.120.***, 46913.120.** и останалата част от процесния имот, както и при
условията на евентуалност съдът да приеме за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на
508.95/1149.10 идеални части от същия имот. Претендира за разноските по
делото. Ищецът твърди, че е собственик по наследство от майка си Р Х П
върху претендираната част от имота, съгласно констативен НА № 142, том І,
рег.№ 586, дело № 70 от 08.02.2005г. по описа на Нотариус, рег.№ 254, като в
пунк 2 от нотариалния акт имотът е описан като 508.95/1149.10 идеални части
от Поземлен имот, с начин на ползване дворно място, находящо се в чертите
на с.Малък Поровец, ул.“В“ № **, за което по дворищно-регулационния план
на селото, утвърден със Заповед № 609/25.09.1982г. е отреден парцел V-138,
1
139 от кв.16, с площ от 1149.10 кв.м., регулачни и квадратурни данни: към
парцел V-138, 139 се предават: от имот пл.№ 139 – 538.58 кв.м., от имот пл.№
139 – 508.95 кв.м., от имот пл.№ 140 – 96.08 кв.м. и от улична регулация –
5.49 кв.м., при граници и съседи: улица, парцел ІV-137, парцел ХІV-137,
парцел Х-140, парцел ІХ-139 и парцел VІ-138 от кв.16 по плана на селото.
Заедно с този имот е придобил по наследство от майка си и описаният в пунк
1 от нотариалния акт: Поземлен имот, с начин на ползване дворно място,
находящо се в чертите на с.Малък Поровец, ул.“В" № **, за което по
дворищно-регулационния план на селото, утвърден със Заповед №
609/25.09.1982г. е отреден парцел ІХ-139 от кв.16, с площ от 938.77 кв.м.,
регулачни и квадратурни данни: имот пл.№ 139 има 1605.52 кв.м., от имота
няма отчуждения, от имота се предават: към парцел VІ – 103.65 кв.м., към
парцел Х – 20.74 кв.м., към парцел V – 508.95 кв.м., към парцел ІV – 49.00
кв.м., към парцел ІХ се предават: от имот пл.№ 138 – 13.54 кв.м., от имот пл.
№ 9539 – 2.82 кв.м., ведно със застроените в имота: самостоятелен обект с
начин на ползване жилищна сграда и самостоятелен обект с начин на
ползване стопанска сграда, при граници и съседи: улица, парцел Х-140,
парцел V-138, 139, парцел VІ-138, парцел VІІІ-138 от кв.16 по плана на
селото. Майка му придобила същите имоти въз основа на Договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка по НА № 22, том
ІІ, дело № 375/1980г., от нейните родители Х П Х и С Н Х. Ищецът твърди, че
както майка му, така и той са плащали данъците и таксите за тези имоти, като
ги е владял като един общ имот, тъй като били оградени със съществуваща и
към момента ограда. През м.юни 2020г. видял, че ответникът премахва
оградата към имот с идентификатор № 46913.120.34. Помолил го да
преустанови действията си, докато изяснят ситуацията и той се съгласил.
След направени справки в Техническа служба при Община-Исперих, СГКК-
гр.Разград и Служба по вписванията – гр.Исперих, установил, че за с.Малък
Поровец има приети три устройствени плана, съответно одобрени със Заповед
№ 317/1929г., следващият, одобрен със Заповед № 609/1982г. и КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-56/25.08.2009г. Снабдил се и с копие от НА за
покупко-продажба на недвижим имот № 137, том ІІІ, рег.№ 4000, дело № 391
от 14.06.2019г. по описа на Нотариус, рег.№ 254, с район на действие РС-
гр.Исперих, по силата на която продажба ответникът е придобил целия имот
с идентификатор № 46913.120.406 по КККР на с.Малък Поровец, с площ от
1103 кв.м. Негови праводатели били СВ. Д. М. и М. Х. М., чиито праводатели
легитимирали права на собственост по НА за покупко-продажба № 29, том ІІ,
дело № 350/26.11.1958г., където е записано, че се продава 1/2 ид.част от
дворно място в с.Малък Поровец, съставляващо парцел VІ-354 от кв.23. В
тази връзка ищецът счита, че по силата на Договора за покупко-продажба, с
който ответникът легитимира права върху процесния имот, същият е
придобил само 1/2 ид.част от имота, а за останалата половина от имота,
договорът не е произвел транслативен ефект, респ. не е противопоставим на
ищеца. Опитал се да обясни на ответника, че е допусната грешка в неговия
НА и че фактически той бил собственик на претендираната реална част от
имота по наследство и давностно владение, но не получил разбиране. Заявява
претенция, че е владял процесната част от имота необезпокоявано в период
от 20 години, считано от 2000г., към което присъединява и владението на
своята праводателка-майка, владяла имота в същите пространствени предели
от 1980г. със същата продължителност. Тъй като не постигнали съгласие за
доброволно уреждане на спора, ищецът обосновав правен интерес от водене
2
на настоящото исково производство.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от
ГПК, ответникът ХР. Й. АРГ., ЕГН-********** от гр.Исперих,
обл.Разградска, ж.к.”В А” №*, вх.*, ет.*, ап.*, представя отговор, като счита
предявените искове за допустими. Не оспорва, че действително е закупил
процесния имот от праводателите си СВ. Д. М. и М. Х. М., които били
представлявани при изповядване на сделката от пълномощник Х Д Х, който
твърдял, че мястото е на дъщеря му и лично е владял същото от момента на
придобиването му през 1998г. допреди да го продаде. Нотариусът проверил
всички документи и изповядал сделката, поради което и ответникът не е имал
съмнения относно собствеността върху имота. Затова и заявил на ищеца да
отправи претенциите си към посочените негови праводатели СВ. Д. М. и М.
Х. М., които носели отговорност и спрямо него, ако бъде отстранен от имота.
Последните, С. Д. М. и М. Х. М., двамата от гр.С, обл.Г, ул.“Р“ № **,
ет.*, ап.**, привлечени и конституирани като трети лица – помагачи в
съдебния процес на страната на ответника ХР. Й. АРГ., ЕГН-********** от
гр.Исперих, обл.Разградска, не ангажират становище по предявените искове,
не правят искания и възражения. Не сочат доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, че
ищецът СТ. ИВ. С. е законен наследник – син на Р Х П. Последната приживе
придобила собствеността върху недвижим имот – Дворно място в чертите на
с.Малък Поровец, Разградско, с площ от 1225 кв.м., съставляващо урегулиран
парцел VІІ-355 в кв.23 по плана на селото, със застроени в него жилищна
сграда и други стопански сгради, при съседи: улица, Х И Д, А Х Е и Е Р. Този
имот й бил прехвърлен от нейните родители Х П Х и С Н Х (съответно дядо и
баба на ищеца) с Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка, оформен с НА № 22, том ІІ, дело № 375/1980г. по описа на РС-
Исперих.
Според основното заключение вх.№ 457/23.04.2021г. на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза (л.83-85 от делото), т.4, част от
спорния по делото Поземлен имот с идентификатор № 46913.120.*** по
КККР на с.Малък Поровец, одобрени със Заповед № РД-18-56/25.08.2009г.,
целият с площ от 1103 кв.м., е част от описания горе урегулиран парцел VІІ-
355 в кв.23 по регулационния план на селото, одобрен със Заповед №
317/1929г., с площ на имота 1225 кв.м., описан в цитирания горе НА №
22/1980г., като в приложените към заключението скици, вкл. и
комбинираната скица на л.86 от делото, тази част (спорната) е отразена с
жълт цвят. А другата част от същия Поземлен имот с идентификатор №
46913.120.*** по КККР на селото, е част от парцел VІ-354 в кв.23 по същия
регулационен план на селото от 1929г., с площ на имота 1217 кв.м., описан в
НА за покупко-продажба № 29, том ІІ, дело 350/26.11.1958г., като в
приложената към заключението скица (л.89 от делото), тази част е отразена
със зелен цвят.
В същото заключение, т.1, е констатирано, че планът от 1929г. е първият
регулационен план на с.Малък Поровец, действал до 25.09.1982г., по който
спорният недвижим имот представлява част от пл.№ 355, за който по
регулация са отредени парцели VІІ-355 и VІІІ-355 в кв.23 и попада в
северната част на парцел VІІ-355, като в обсъждания горе НА № 22/1980г.
парцел VІІ-355 е с площ от 1225 кв.м., но по графични изчисления площта му
е около 1600 кв.м. Експертизата констатира, че в периода на действие на този
3
план не са правени регулационни изменения на имота/парцела.
По разписен лист, придружаващ регулационния план на селото от 1929г.
(т.3 от експертното заключение), имот пл.355, в който попада спорния имот, е
записан на името на Х С и срещу него са записани парцели VІІ и VІІІ.
Впоследствие с НА № 51/1933г. собствеността на парцел VІІ, в чиите граници
се намира спорния имот, е прехвърлена на Х П Г, а след това с НА №
32/1957г. – на Д Н Ц.
Ответникът ХР. Й. АРГ. е придобил процесния Поземлен имот с
идентификатор № 46913.120.406 по КККР на с.Малък Поровец, одобрени
със Заповед № РД-18-56/25.08.2009г., целият с площ от 1103 кв.м. и с
адм.адрес: с.Малък Поровец, ул.“П“ № **, с Договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 14.06.2019г., оформен с НА № 137, том ІІІ, рег.№ 4000,
дело № 391/2019г. по описа на Нотариус, рег.№ 254, с район на действие РС-
гр.Исперих, като неговите праводатели (продавачи) са привлечените от него
трети лица – помагачи в съдебния процес СВ. Д. М. и М. Х. М., двамата от
гр.С, обл.Г.
Последните, от своя страна, са придобили продадения от тях имот от
свидетеля по делото Д. КР. Г. от гр.Исперих чрез Договор за покупко-
продажба от 25.05.1998г., оформен с НА № 85, том І, дело № 947/1998г. по
описа на РС-Исперих. Имотът е индивидуализиран в обсъждания договор
като „Празно дворно място в чертите на с.Малък Поровец, с площ от 1145
кв.м., съставляващо парцел V-138, 139 от кв.16 по плана на селото, с
неуредени регулационни отношения, при съседи: улица, Х Д Х и Х П“.
Д. К. Г., от своя страна, е легитимирал правата си на собственик върху
продадения от него имот чрез Договор за покупко-продажба от 01.04.1987г.,
оформен с НА № 43, том І, дело № 63/1987г. по описа на РС-Исперих, в който
имотът е описан като „Празно дворно място в чертите на с.Малък Поровец, с
площ от 1115 кв.м., съставляващо парцел V-138, 139 от кв.16 по плана на
селото, с неуредени регулационни отношения, при съседи: улица, Х Д Х и Х
П“. Праводатели – продавачи на описания имот са били сестрите М К М,
действаща лично за себе си и като пълномощник на сестрите си Р А П и А А
Д. Последните от своя страна легитимирали правата си на собственици върху
имота с НА № 29/1958г. и Публично нотариално завещание.
В настоящото съдебно производство е представен НА за покупко-
продажба на недвижими имот № 29, том ІІ, дело № 350/1958г. по описа на
Исперихски народен съд (коментиран и по-горе в т.4 от експертното
заключение), според който П К М. купува от Г М А, действащ като
пълномощник на С И Д, „1/2 ид.част от Дворно място в чертите на с.Малък
Поровец, при съседи: Х П Х, Ц Х Г и улица, от 1217 кв.м., с намиращите се в
него жилищни и стопански постройки, което е оформено в парцел VІ-354 от
кв.23 по плана на селото.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза ( т.3), този НА
№ 29/1958г. има косвено отношение към спорния имот, като приема, че тази
1/2 ид.част от имота, която е предмет на сделката, е южната част на парцел
VІ-354 от кв.23 по плана от 1929г., тъй като в нея са разположени
постройките, а останалата 1/2 ид.част от същия парцел (северната част) е
частта от пл.№138 по новия план на селото от 1982г., която се явява
съсобствена в парцел VІ-138, 139 по новия план.
В т.1 от заключението е констатирано, че по одобрения със Заповед №
609/25.09.1982г. ЗРП на с.Малък Поровец, спорното място представлява
част от пл.№ 139, за който по регулация са отредени парцели ІХ-139 и
4
парцел V-138, 139 в съсобственост с пл.№ 138 и попада в западната част на
съсобствения парцел V-138, 139 в кв.16. До момента не са извършвани
регулационни изменения, касаещи промяна на регулационните граници на
парцел V-138, 139.
По разписния лист на ЗРП от 1982г. (т. 3 от експертното заключение), пл.
№ 139, в чиито граници попада спорното място, е записан на Х П Х (дядото на
ищеца) и за него за отредени парцел ІХ и парцел V в съсобственост с пл.№
138. Като следващи собственици на имота са посочени свидетелят по делото
Д. КР. Г. по обсъдения горе НА № 43/1987г. и третото лице-помагач СВ. Д.
М. по обсъдения НА № 85/1998г., като собственици на празно дворно място,
съставляващо парцел V-138, 139 с неуредени регелационни отношения.
Вещото лице констатира в експертното заключение (т.4), че спорното място
представлява част от този имот, описан в двата нотариални акта.
Впоследствие по констативен НА № 142, том І, рег.№ 586, дело № 70 от
08.02.2005г. по описа на Нотариус, рег.№ 254, с район на действие РС-
Исперих, по пунк 2 от нотариалния акт, ищецът СТ. ИВ. С. е признат за
собственик по наследство от Р Х П, на 508.95/1149.10 идеални части от
Поземлен имот, с начин на ползване дворно място, находящо се в чертите на
с.Малък Поровец, ул.“В“ № **, за което по дворищно-регулационния план на
селото, утвърден със Заповед № 609/25.09.1982г. е отреден парцел V-138, 139
от кв.16, целият с площ от 1149.10 кв.м., регулачни и квадратурни данни: към
парцел V-138, 139 се предават: от имот пл.№ 138 – 538.58 кв.м., от имот пл.№
139 – 508.95 кв.м., от имот пл.№ 140 – 96.08 кв.м. и от улична регулация –
5.49 кв.м., при граници и съседи: улица, парцел ІV-137, парцел ХІV-137,
парцел Х-140, парцел ІХ-139 и парцел VІ-138 от кв.16 по плана на селото.
Основното експертното заключение (т.3), констатира, че тази 508.95/1149.10
идеална част е предаваемата част от имот пл.№ 139 и представлява спорното
място. Констатира също, че това спорно място попада и в границите на
придобития от ответника ХР. Й. АРГ. Поземлен имот с идентификатор №
46913.120.406 по КККР на с.Малък Поровец, одобрени със Заповед № РД-18-
56/25.08.2009г., по НА за покупко-продажба № 137/14.06.2019г.
Съгласно т.6 от същото експертно заключение, на приложената скица е
отразен начин на владение на спорния имот от страните, като оцветената в
зелено част от имота, съответстваща на частта от пл.№ 138, участващата в
образуването на съсобствения парцел V-138, 139, се владее от ответника ХР.
Й. АРГ., а оцветената в жълто част от имота, съответстваща на частта от
пл.№ 139, участваща в образуването на съсобствения парцел V-138, 139, се
владее от ищеца СТ. ИВ. С..
Според допълнителното заключение вх.№ 1318/27.07.2021г. на съдебно-
техническата експертиза, спорното място, оцветено в жълт цвят върху
изработената скица, обхваща части от пл.№ 139 по ЗРП на с.Малък Поровец
от 1982г. и е с площ от 557.95 кв.м., формирано от пл.№ 139 – 508.95 кв.м.,
включени в съсобствения парцел V–138, 139 и от пл.№ 139 - предаваеми по
регулация към парцел ІV-490 – 49 кв.м.
Разпитаните по делото ищцови свидетели – Д К И и И Н И, двамата
съответно първи и втори братовчеди на ищеца, дават показания, че познават
имота в с.Малък Поровец, който принадлежи на С и лично са посещавали
този имот – първата свидетката последно е била там преди две години, а
вторият свидетел – по няколко пъти в годината, но последно е бил там през
миналата или по-миналата година. Съобщават непротиворечиво, че имотът е
наследствен за С, като е принадлежал на неговите баба С и дядо Х, които след
5
това го прехвърлили на дъщеря си Р (майката на С), а след нейната смърт
(която е настъпила преди повече от 20 години – из показанията на
свидетелката И) имотът останал на С и в момента той го ползвал. Описват
имота, съобразно предявената им комбинирана скица на л.86 от делото, като
установяват, че имотът започва от ул.“В“ (откъдето се влиза в него) и
включва имот пл.№ 139 (според двамата свидетели). Д И уточнява, че имотът
включва парцел ІХ-139 и парцел V-138, 139 по плана от 1982г., а по плана от
1929г. – парцел VІІ-355. Описват имота като оградено място с мрежа и
бетонни колчета, като от ул.“В“ се влиза в двора, има къща, после малко
разстояние и стар навес (хамбар, сайвант), след което нагоре продължава
градината. Според свидетелката Д И градината продължава до имот № ІV-490
на предявената й комбинирана скица. Свидетелят И Н И не може да се
ориентира по плановете, но твърди, че имало голяма градина отзад, която
била оградена, но последния път, когато ходил в имота - преди 1-2 години,
оградата била съборена и имало събрани на камара боклуци. Тогава станало
въпрос, че има спор за имота. Свидетели твърдят, че допреди това не им е
известно през годините да е имало спор за това място и някой да е имал
претенции за него. И двамата свидетели твърдят, че в спорното място имало
засети дръвчета. Свидетелят ИН И твърди, че в горния край на градината
имало кайсия, орех, джанка, като сега била съборена оградата там. Такива са
и показанията на свидетелката Д И, като твърди, че навремето баба й е сяла
там сливи, после батко й (ищецът С) – кайсии, имало и орех. Твърди, че
орехът е на мястото, което е оцвено в жълт цвят на скицата. Сега нямало
ограда там и сливите, които били там от едно време – също били махнати. От
С разбрала, че градината от горната страна била разградена, но преди две
години, когато ходила в имота всичко си било по мястото и било оградено.
Свидетелката Г.С. Х, която е майка, съответно тъща на третите лица-
помагачи М. Х. М. и СВ. Д. М., дава показания, че от 1978-1979г. притежават
парцел в с.Малък Поровец, който е съседен на процесното място.
Впоследствие с техни средства, но на името на зет си, купили от свидетеля Д.
КР. Г. процесния имот, който бил успореден на техния имот. Твърди, че още
тогава установили, че съседката - леля Р обработвала част от техния имот,
като на мястото извикали специалисти от ТСУ, за да да им покажат докъде е
имотът. Водили разговор по този въпрос, като Р възразила, че така й е дадено
мястото от нейния баща. Според показанията на свидетелката в спорното
място имало овощки и орех, като те посадили допълнително още два ореха,
направили и стопанска постройка, и през следващите години те събирали
плодовете от дърветата - орехи, сини сливи, джанки. Леля Р помолила да
продължи да си сее мястото и те се съгласили от човещина и за да не я
тревожат. Две години по-късно тя починала, като свидетелката твърди, че от
2000 година само те беряли овощките от това място, а в имота на съседите им
не бил стъпвал човешки крак и къщата не се виждала от саморасли храсти.
Нито Стефан е идвал, нито някой друг, като нямало никаква ограда освен жив
плет, саморасли дървета и див орех. Съседният имот бил ограден откъм
ул.“В“, но не и на ул.“П“. При предявяване на комбинираната скица на л.86 от
делото, свидетелката твърди, че имотът, който наследява леля Р е този с №
139, който започва от ул.“В“, а в имота на М и С (дъщерята и зета на
свидетелката) се влизало от ул.“П“ - № 138, 139. Твърди, че техният имот е
този по червените очертания с № VІ-354 по същата скица. По предявената й
скица от кадастралната карта на селото (на л.22 от делото), свидетелката
твърди, че мястото на С и М е с № 406, а имотът на баба Р е с № 139, а
6
собствената на свидетелката вила е в мястото с № 35. Твърди, че през средата
на № 406, където има отбелязяно петно, никога не е имало ограда. В това
оцветеното място те посадили три ореха, подържали го, беряли плодовете и
стопанска постройка направили, като не са имали спорове за това. Когато
купили от Д имота, той бил поляна, откъм вилата им нямало ограда.
Свидетелят Д К Г. твърди, че мястото му граничело с вилата на Х и
имало мрежа по цялата дължина на границата им. Х бил от горната страна, а
от долната страна никой не живеел. Свидетелят твърди, че откакто е
придобил мястото през 1985г. не го е работил и не помни съседите си. Било
празно място, обрасло повече с храсти. Нямало никакви огради през средата
на имота, дори към улицата почти нямало ограда, а само отстрани имало
ограда към Х. Допреди да продаде имота през 1997-98г. никой не е спорил за
него, вкл. и ищецът Стефан. Свидетелят не се ориентира по предявената му
комбинирана скица на л.86 от делото и не дава показания относно
очертанията на имота.
Ищецът представя по делото Приходни квитанции за заплащани от него
данъци и такси за имота, находящ се в с.Малък Поровец, обл.Разградска,
ул.“В“ № **, за периода от 2011г. до 2020г.
В настоящото съдебно производство ищцовата страна е направила
съдебни и деловодни разноски в общ размер на 670.00 лева, от които: 50.00
лева – заплатена държавна такса (ДТ) при образуване на делото, 10.00 лева –
заплатена ДТ за издадени 2 броя съдебни удостоверения, 10.00 лева –
заплатена ДТ за вписване на исковата молба, 200.00 лева – възнаграждение за
вещото лице по основната и допълнителна съдебно-техническа експретза и
400.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна
защита и съдействие № ********** от 12.05.2021г. По Списък за разноски по
чл.80 от ГПК претендира такива до размера от 620.00 лева, като не е
включено възнаграждението на вещото лице по допълнителната експертиза.
Ответната страна е направила разноски в общ размер на 650.00 лева,
включващи 150.00 лева – възнаграждение за вещото лице по основната
съдебно-техническа експретза и 500.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № ********** от
28.09.2021г. По Списък за разноски по чл.80 от ГПК претендира такива до
размера от 550.00 лева, като включва депозит за призоваване на свидетел в
размер на 50.00 лева, който е върнат на страната в хода на съдебното
производство, а не включва депозита за възнаграждение на вещото лице по
експертизата.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна
съдът прецени следното:
Предявеният иск, имащ своето правно основание в разпоредбата на
чл.124, ал.1 от ГПК, е основателен и следва да бъде уважен. Предявен е като
положителен установителен иск, с който ищецът търси съдебна защита чрез
установяване със сила на присъдено нещо, че е собственик по наследство и
давностно владение на претендираната част от процесния имот с площ от 509
кв.м. или в условията на евентуалност на 508.95/1149.10 идеални части от
същия имот, поради оспорване на правото му от ответника, който легитимира
права на изключителен собственик върху целия процесен имот, придобит чрез
прехвърлителна сделка от третите лица-помагачи.
В хода на делото категорично се доказа, че спорната част от сегашния
Поземлен имот с идентификатор № 46913.120.406 по КККР на с.Малък
Поровец, одобрени със Заповед № РД-18-56/25.08.2009г. на ИД на АГКК-
7
София, с адрес на имота: с.Малък Поровец, ул.“П“ № **, вид територия:
урбанизирана, начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни
нужди, целият с площ от 1103 кв.м., попада в границите на имота, който е
придобила Р Х П - майката на ищеца по Договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка, оформен с НА № 22, том ІІ, дело №
375/1980г. по описа на РС-Исперих.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е категорична в
заключенито си, че това е частта от урегулиран парцел VІІ-355 в кв.23 по
регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 317/1929г., с площ на
целия имот от 1225 кв.м., описан в цитирания горе НА № 22/1980г., а по
новия ЗРП на селото, одобрен със Заповед № 609/25.09.1982г., спорното
място представлява част от пл.№ 139, за който по регулация са отредени
парцели ІХ-139 и парцел V-138, 139 в съсобственост с пл.№ 138 и попада в
западната част на съсобствения парцел V-138, 139 в кв.16 (без промяна на
регулационните граници до момента), като по разписния лист към същия ЗРП
от 1982г., пл.№ 139, в чиито граници попада спорното място, е записан на Х П
Х (дядото на ищеца) и за него за отредени парцел ІХ и парцел V в
съсобственост с пл.№ 138.
Същото експертно заключение, въз основа на извършения оглед на
место, установява и начина на владение на имота към момента (т.6 от
основното заключение), като сочи, че оцветената в зелено част от имота,
съответстваща на частта от пл.№ 138, участващата в образуването на
съсобствения парцел V-138, 139, се владее от ответника ХР. Й. АРГ. , а
оцветената в жълто част от имота, съответстваща на частта от пл.№ 139,
участваща в образуването на съсобствения парцел V-138, 139, се владее от
ищеца СТ. ИВ. С..
Събраните по делото гласни доказателства установяват противоречиви
данни относно начина на владение на спорното място, но съпоставени към
констатациите на вещото лице по експертизата, последните кореспондират
изцяло с непротиворечивите показания на ищцовите свидетели Д К И и И Н
И, които много подробно и ясно, вкл. и чрез ориентири по предявената им
комбинирана скица към експертното заключение (л.86 от делото), описват
пространствените границите на имота по начина, по който ги установява и
вещото лице.
Ето защо, съдът кредитира показанията на тази група свидетели, като въз
основа на тях и констатациите на експертизата, се налага извода, че нито
наследодателите на ищеца СТ. ИВ. С., нито самият той по някакъв начин са
изгубили правото си на собственост върху процесния имот по смисъл на чл.99
от Закона за собстгвеността – нито са се отказали от него, нито някой друг го
е придобил, като от придобиването му от майката на ищеца през 1980г. и до
момента, не е прекъсвано владението им върху спорното място.
Нещо повече, горните изводи кореспондират и с показанията на
ответниковата свидетелка Г.С. Харамбиева, която при предявяването на
комбинираната скица на л.86 от делото (предявена и на ищцовите свидетели),
категорично заявява, че имотът, който наследява леля Р е този с № 139, който
започва от ул.“В“, а в имота на третите лица-помагачи М и С (същите и
праводатели на ответника Х. Й. А.) се влизало от ул.“П“ - № 138, 139 и
техният имот е този по червените очертания с № VІ-354 по същата скица. При
съпоставка с отбелязванията по цитираната скица, се установява, че спорното
място, оцветено в жълт цвят, е извън посочените червени очертания на парцел
ІV-354.
8
По отношение начина на владение на спорното място, показанията на
свидетелката Г.С. Х остават изолирани, тъй като не кореспондират нито с
констатациите на експертизата, нито с показанията на другия свидетел, воден
от ответната страна – Д. КР. Г., който дава много общи сведения относно
описанието на имота и не съобщава никакви данни относно начина му на
владение.
Според допълнителното заключение на експертизата спорното място е с
площ от 557.95 кв.м., но ищецът следва да бъде признат за собственик,
съобразно заявената от него претенция до размера от 508.95 кв.м
(равнозначно на 509 кв.м.) и представляващо предаваемото място от пл.№
139, включени в съсобствения парцел V–138, 139 по ЗРП на с.Малъкт
Поровец от 1982г., която част, според експертизата, и към момента се владее
от ищеца.
Въз основа на горните изводи, не следва произнасяне на съда по
евентуалната искова претенция.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от него съдебни и
деловодни разноски по производството, съразмерно на уважената част от иска
и до размера на поисканото, а именно в размер на 620.00 (шестстотин и
двадесет) лева.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по
отношение на ответника Х. Й. А., ЕГН-********** от гр.Исперих,
обл.Разградска, ж.к.”В А” № 4, вх.Г, ет.1, ап.2, че ищецът СТ. ИВ. С., ЕГН-
********** от гр.Исперих, обл.Разградска, е собственик по наследство и
давностно владение на реална част с площ 508.95 кв.м (равнозначно на 509
кв.м.) от Поземлен имот с идентификатор № 46913.120.*** по КККР на
с.Малък Поровец, одобрени със Заповед № РД-18-56/25.08.2009г. на ИД на
АГКК-София, с адрес на имота: с.Малък Поровец, ул.“П“ № **, вид
територия: урбанизирана, начин на трайно ползване – незастроен имот за
жилищни нужди, целият с площ от 1103 кв.м., стар № 138, 139 от кв.16,
парцел V, при граници: имоти с идентификатори №№ 46913.120.140,
46913.120.139, 46913.120.35 и останалата част от процесния имот.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Х. Й. А., ЕГН-**********,
ДА ЗАПЛАТИ С. И. С., ЕГН-**********, сумата от 620.00 (шестстотин и
двадесет) лева, направени от него съдебни и деловодни разноски, съразмерно
на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОПРЕДЕЛЯ на ищеца СТ. ИВ. С., ЕГН-**********, на основание чл.115,
ал.2 от ЗС, шестмесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, да
впише същото в Служба по вписвания-гр.Исперих.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
9